При дехидратация на бебето фонтанелата хлътва, казва завеждащият на детското отделение на Инфекциозната болница в София
Дехидратацията е опасна за човека, особено за малките деца и бебетата.
Най-ранният признак на обезводняване е жаждата. При по-тежка форма се проявяват редица симптоми: намалени тургор и еластичност на кожата, хлътнали, подкръжени очи, хлътнала фонтанела при онези, при които още не е затворена, неотделяне на урина в продължение на повече от 5-6 часа. При най-тежката степен на дехидратация се нарушава и съзнанието. Като цяло, майката може да се ориентира по общото състояние на детето и да помни, че когато то е болно, трябва да го кара не толкова да яде, колкото да пие.
Някои майки твърдят, че щом кърмят бебето, вода не е нужна. Това схващане е погрешно. На детето трябва да се предлага вода и то да пие, ако иска. За съвременните добре гледани деца е по-важно да пият, отколкото да ядат. Няма загинало от глад дете при грижовни майка и татко и пълен хладилник. Обезводнени деца обаче, особено в жегите, има немалко. Жаждата е първият и основен признак на обезводняване. Няма човек, който да не обича и да не пие вода, когато е жаден. Това е основен и непреодолим инстинкт.
Сокът и супата само заместват водата и то до известна степен. Те частично покриват нуждата от течности. Водата си е вода и е незаменима.
През лятото са чести вирусни и бактериални ентероколити, които са съпроводени с диария и понякога и повръщане. Родителите пробват да се справят сами, особено, ако са но почивка и далеч от личния лекар. В самото начало, когато детето повръща или има диария, трябва да се изчака и се остави да изповръща всичко, каквото има. Добре е дори да се изчака да поспи, за да се успокои обратната перисталтика. В такова състояние, каквото и да му се даде, ще бъде повърнато. Затова почивката е важна. След това трябва да му се даде разтвор за рехидратация. Той се пие по 2-3 глътки през няколко минути. В аптеките се продават съвременни разтвори. Те са под формата на сашета, които се разтварят във вода. На тях има указания как да се приготвят. Те отговарят на изискванията на Световната здравна организация и осигуряват резорбция със скорост до 10 милилитра на килограм на всеки час, което отговаря на скоростта на интравенозно вливане, но през устата. Ако детето повърне, се изчаква и отново се продължава подаването на разтвор. Дори той да бъде повърнат, част от него остава в стомаха, преминава в червата, резорбира се и в крайна сметка водно-електролитното равновесие се нормализира и повръщането спира. Практическото прилагане не е толкова лесно и изисква мотивация и настойчивост. Вкусът на разтвора напомнящ ”морска вода със захар” може да стане по-лесен за приемане, ако се охлади. Паралелно може да се дава и по малко вода, но без да се смесва с разтвора. Алтернативата са интравенозни вливания, но те се правят само в болница. Предназначените за венозни вливания глюкозни и глюкозо-солеви разтвори не стават за пиене и е безсмислено да се използват за даване през устата.
Диетата при диария е лесна – детето се храни само, ако иска. Ако не иска, се оставя на мира. Няма загинало от глад дете с диария и повръщане, но от обезводняване има. Ако майката го кърми, трябва да продължи само с кърменето. Ако бебето е на изкуствено хранене, обичайната храна се замества със специални храни, предназначени за кърмачета с остра диария. Ако детето е по-голямо, се дават само бисквити, солети, сухари или препечен хляб, нищо повече.
