Ето какво казва за нея апологетът свети Йоан Дамаскин

И така, вярваме в един Бог, едно начало, безначално, несъздадено, неродено, нетленно, а освен това и безсмъртно, вечно, безкрайно, неописуемо, безпределно, всемогъщо, просто, несложно, безтелесно, непреходно, безстрастно, неизменяемо и непроменящо се невидимо, извор на добротата и равдата,

умствена и непристъпна светлина, с нищо непреодолима и измервана само със собствената Си воля сила – защото може да върши всичко, което поиска; по могъщество – Създател на всички видими и невидими създания, съдържащо и съхраняващо всичко, промислящо за всичко, властващо, началстващо и царуващо над всичко с безкрайно и бесмъртно царство, нямащо никакъв съперник, изпълващо всичко, необхващано от нищо, но всеобхващащо, без да се оскверни, във всички същности, съществуващо далеч от всичко и отдалечено от всяко същество като надсъществуващо и съществуващо над всичко, пребожествено, преблаго, превъзхождащо пълнотата, избиращо всички началства и чинове, намиращо се над всяко началство и чин, над същността и живота, и словото, и мисълта, в могъщество, което е самата светлина, самата благост, самият живот, самата същност, тъй като то не от някого другиго има своето битие или каквото и да е от онова, което има, а само е източник на битие за онова, което съществува: източник на живо – за всичко живеещо, на разум – за всичко разумно, причина за всички блага за всички същества; с могъщество, знаещо всичко преди раждането му; с една същност, едно Божество, една сила, една воля, едно действие, едно начало, една власт, едно господство, едно царство, в три съвършени Ипостаси и познаваемо, и приветствано с един поклон, и представляващо обект както на вяра, така и на поклонение от страна на всяко разумно създание; в Ипостаси, неслитно съединени и неразделно различавани, което е и непостижимо – в Отец и Син, и Свети Дух, в името на Който се и кръстихме, защото Господ заповядва на апостолите да кръщават така: като ги кръщавате в името на Отца и Сина и Светаго Духа (Мат. 28:19).

Вярваме в един Отец, начало и причина на всичко, нероден от никого другиго, Който единствен няма причина и не е роден, Творец на всичко, но Отец по естество само на Единородния Си Син и наш Господ Бог и спасител Иисус Христос, и Изводител на Всесветия Дух. И в един Единороден Син Божий, нашия Господ Иисус Христос, роден от Отца преди всички векове, Светлина от Светлина, Бог истинен от Бог истинен, роден, несътворен, единосъщен с Отца, чрез Когото всичко е станало. Като казваме за Него: преди всички веккове, показваме, че раждането Му е извън времето и е безначално; защото Синът Божий, сиянието на славата и образът на Ипостаста на Отца (срв. Евр. 1:3), живата премъдрост и сила (1 Кор. 1:24), ипостасното Слово, същностният и съвършен, жив образ на невидимия Бог (Кол. 1:15), не е приведен в битие от несъществуващото, а винаги е бил с Отца и в Отца. От Когото се родил вечно и безначално. Защото Отец никога не е съществувал бе да има и Син, но заедно с Отца е Синът, роден от Него. Защото Отец без Син не би се наричал Отец, ако би съществувал някога без Син, не би бил Отец, и ако по-късно би почнал да има Син, също по-късно би станал Отец, без преди това да е бил Отец, и би се подложил на изменение в това, че след като не е бил Отец, е станал Такъв, а такава мисъл е по-страшна от всяко богохулство, тъй като не може да се каже за Бога, че Той няма естествена сила да ражда, а силата да раждаш се състои в способността да родиш от себе си, тоест от собствената си същност, същество, подобно на теб по природа.

И така, би било нечестно да се твърди, че раждането на Сина е станало във времето и че битието на Сина е започнало след Отца. Защото ние изповядваме раждане на Сина от Отца, тоест от Неговото естество. И ако не допуснем, че Синът изначално е съществувал заедно с Отца, от Когото е роден, ще възведем изменение на Ипостаста на Отца в това, че Отец, след като първоначално не е бил Отец, по-късно е станал Отец. Наистина, творението възникнало по-късно, но не от Божието същество; а било приведено от небитие в битие по Божия воля от Божията сила и затова в Божието естество не настъпило никакво изменение. Защото раждането се състои в това, че от същността на раждащия се появява на бял свят роден, подобно по същност; а сътворяването и създаването се състоят в това, че сътворявантото и създаваното произлизат извън, а не от същността на творящия и създаващия, и е напълно неподобно по естество.

Затова в Бога, Който единствен е безстрастен, неизменяем, неизменен и винаги еднакъв, са безстрастни както раждането, така и сътворяването. Защото – бидейки по естество безстрастен и чужд на изтичане, понеже е прост и несложен – Той не може да подлежи нито на страдание, нито на изтичане нито при раждането, нито при сътворяването, и не се нуждае от ничие съдействие. Но раждането (в Него) е безначално и вечно, тъй като е действие на Неговото естество и произлиза от Неговото същество, в противен случай Раждащият би претърпял изменение и би имало Бог първи и Бог по-късен, и Той би нараствал. А сътворяването в Бога, бидейки дело на волята, не е съвечно на Бога. Защото привежданото от небитие в битие не може да бъде съвечно на Безначално и винаги Съществуващия. Бог и човек не творят по еднакъв начин. Човекът не дава битие на нищо от несъществуващото, а каквото създава, го създава от вече съществуваща материя не само като пожелае, а и след като предварително обмисли и си представи в ума си онова, което иска да направи, после вече действа с ръце, полага усилия, уморява се, а често и не постига целта, когато усърдният труд не се получава така, както му се иска. Бог пък, само щом пожелал, извел всичко от несъществуване в битие. По същия начин Бог и човек и не раждат по еднакъв начин. Бог, бидейки предвечен, безначален, безстрастен, свободен от изтичане, безтелесен, само един и безкраен, и ражда предвечно, безначално, безстрастно, без изтичане, без съчетаване и непостижимото Му раждане няма нито начало, нито край. Той ражда безначално, защото е неизменяем; без изтичане – понеже е безстрастен и безтелесен; без съчетаване – отново понеже е безтелесен и понеже е само един Бог, нямащ нужда от никого другиго; а безкрайно и непрестанно – понеже е и предвечен (извънвременен), и безвременен, и безкраен, и винаги еднакъв. Защото безначалното е и безкрайно, а безкрайното по благодат в никакъв случай не е безначално, каквито са например ангелите.

И така, вечносъществуващият Бог ражда съвършеното Си Слово безначално и безкрайно, за да не би Бог, имащ превъзхождащи времето и ествеството, и битие, да ражда във времето. Човекът пък очевидно ражда по противоположен начин, защото подлежи и на раждане, и на изгниване, и на изтичане, и на размножаване, и е облечен с тяло, и в човешката природа има мъжки и женски пол, и мъжът се нуждае от помощта на жената. Но да бъде милостив Онзи, Който е над всичко и Който превъзхожда всяка мисъл и разум.

И така, светата съборна и апостолска Църква учи едновременно и за Отца, и за Единородния му Син, роден от Него предвечно, без изтичане, безстрастно и непостижимо, така, както само Бог на всичко знае. Както огънят и произлизащата от него светлина съществуват заедно, а не е така: първо – огънят, и вече след това – светлината, а са заедно, и както светлината, винаги раждаща се от огъня, винаги е в огъня и никога не се отделя от него, така и Синът се ражда от Отца, без ни най-малко да се отделя от Него, а винаги пребивавайки в Него. Но светлината, неотделимо раждаща се от огъня и винаги пребиваваща в него, няма собствена, различна от светлината на огъня, ипостас, понеже е природно свойство на огъня. А Единородният Божи Син, роден от Отца неразделно и неразлъчно и винаги пребиваващ в Него, има Своя собствена Ипостас, различна от Ипостаста на Отца.

И така, Синът се нарича Слово и сияние, защото е роден от Отца без никакво съчетаване, безстрастно, предвечно, без изтичане и неразлъчно; а се нарича Син и образ на Ипостаста на Отца, понеже е съвършен, ипостасен и е подобен на Отца във всичко, освен в неродеността (agenisia); нарича се Единороден, понеже Той единствен е роден от единия Отец по единствен начин, защото никакво друго раждане не е подобно на раждането на Сина Божий, и няма друг Син Божий. И Светият Дух изхожда от Отца, но не по начин на раждане, а по начин на изхождане. Това е друг начин на съществуване, също така непостижим и непонятен, каквото е и раждането на Сина (Божий). Затова всичко, което Отец има, го има и Синът, с изключение на неродеността, която означава не различие в същността или в достойнството, а начин на съществуване – както Адам, който не е роден, понеже е Божие творение, и Сим, който е роден, понеже е син на Адам, и Ева, която произляла от Адамовото ребро, понее била родена, се различават помежду си не по природа, понеже са хора, а по начин на съществуване.

Трябва да се знае, че думата to ageniton, което се пише с едно v, означава нещо несътворено, тоест непроизлязло; а to ageniton, която се пише с две vv означава неродено (mi genithen). И според първото значение същност се различава от същност; защото едно е несътворена същност, означена с едно v, и друго – произведена (geniti) или сътворена същност. А според второто значение същност не се различава от същност, защото първият представител от всеки животински вид е нероден (ageniton), но не е несътворен (ageniton); защото всички те са сътворени от Създателя и са получили битие от Словото, но не са се родили, тъй като преди това не е съществувало друго еднородно същество, от което те да биха могли да се родят.

И така, що се отнася до първото значение, думата agenitos приляга на трите пребожествени ипостаси на Светото Божество, понеже са единосъщни и несъздадени; а второто значение – agenitos – по никакъв начин (не приляга и на трите ипостаси). Защото само Отец е нероден, понеже Той има битие не от някоя друга ипостас; и само Синът е роден, понеже се е родил безначално и предвечно от същността на Отца; и само Светият Дух е изхождащ, понеже не се ражда от същността на Отца, а изхожда от нея. Така учи Божественото Писание, макар начинът на раждане и изхождане да е непостижим за нас.

Трябва да се знае и това, че понятията отечество, синовство и изхождане не са пренесени от нас върху блаженото Божество, а обратно, предадени са на нас оттам, както казва божественият Апостол: Затова прекланям коленете си пред Отца, от Когото е всяко отечество на небето и на земята (Еф. 3:14, 15 – слав.).

Когато казваме, че Отец е начало на Сина и е по-голям от Него (вж. Иоан 14:28), с това не показваме, че Той е пръв спрямо Сина по време или по природа; защото чрез Него Отец сътворени и вековете (Евр 1:2). Не е пръв спряно Него и в никакво друго отношение освен по отношение на причината, тоест, че Синът е роден от Отца, а не Отец от Сина, и че Отец е причина за Сина по природа, както не казваме, че огънят произлиза от огъня. И така, когато чуем, че Отец е начало на Сина и е по-голям от Него, трябва да разбираме Отца като причина. Икакто не казваме, че огънят има една същност, а светлината – друга, така не бива да казваме, че Отец има една същност, а Синът – друга, но и двамата имат една и съща същност. И както казваме, че огънят свети чрез излизащата от него светлина, и не считаме, че произлизащата от огъня светлина е негов служебен орган, а напротив, считаме, че тя е естествена негова сила, така казваме и за Отца, че всичко, което Отец върши, го върши чрез Единородния Си Син не като чрез служебен инструмент, а като чрез естествена и ипостасна Сила; и като казваме, че огънят свети, а казваме също и че светлината на огъня свети, така всичко, което твори Отец, това твори също и Синът (Иоан 5:19). Но светлината няма отделна ипостас от огъня; а Синът е съвършена Ипостас, неотлъчна от Ипостаста на Отца, както посочихме по-горе. Невъзможно е сред тварите да бъде намерен образ, който във всичко по сходен начин да показва в себе си свойствата на Света Троица. Защото как би могло сътвореното и сложното, бързопреходното и изменчивото, описуемото и имащо образ и тленното да обясни съвсем точно чуждата на всичко това надсъщностна Божествена същност? А е известно, че всяка твар е подвластна на повечето от тези свойства и по самото си естество подлежи на гибел.

По подобен начин вярваме и в Духа Светаго, Господа, Животворящия, Който от Отца изхожда и в Сина почива, Комуто се покланяме и Го славим наравно с Отца и Сина, и Който е единосъщен и съвечен с Тях; Дух от Бога, Дух прав, властващ, извор на мъдрост, живот и освещение; Бог, съществуващ и споменаван заедно с Отца и Сина, несъздаден, Пълнота, Творец, Вседържител, извършващ всичко, всесилен, безкрайно могъщ, владеещ цялото творение и неподчинен на ничия власт; Дух боготворящ и небоготворим; изпълващ, а не изпълван; предаващ, но нищо не заимстващ; освещаващ и неосвещаван, Утешител, като приемащ моленията на всички; подобен във всичко на Отца и Сина; от Отца изхождащ, чрез Сина подаван и възприеман от цялата твар; чрез Самия себе Си вършещ и осъществяващ всичко без изключение, освещаващ и съхраняващ; ипостасен, съществуващ в собствената Си Ипостас, неотлъчен и неотделим от Отца и Сина; имащ всичко, което Отец и Син имат, с изключение на нероденост и роденост; защото Отец е необусловен от външна причина и е нероден, тъй като не от някого, а Сам от Себе Си има битие и в това, което има, няма нищо от другиго; напротив, Той Сам е начало за всичко и е причина за начина, по който то съществува в природата. Синът е от Отца – по раждане; а Светият Дух също е от Отца, но не по раждане, а по изхождане. Разбрахме, че има разлика между раждане и изхождане; но каква точно е тази разлика, това по никакъв начин не можем да схванем. Знаем само, че раждането на Сина и изхождането на Светия Дух се извършват едновременно.

И така, всичко, което Синът и Духът имат, дори и самото битие, го имат от Отца. И ако нещо не е от Отец, то не е и Син, не е и Дух; и ако Отец няма нещо, то и Синът, и Духът го нямат. Но чрез Отца, тоест поради това, че съществува Отец, съществуват и Синът и Духът; и чрез Отца Синът има, а също и Духът има всичко, което има, поради това, че Отец има всичко това – освен нероденост, роденост и изхождане. Защото трите свети Ипостаси, неразделно различавани не по същност, а по отличително свойство на всяка Ипостас, се различават помежду си само по ипостасните си свойства.

Казваме, че всяко от тези три Лица има съвършена Ипостас, а да не би да приемем съвършената природа за една, съставена от три несъвършени, а да я приемем за една проста същност в три съвършени Ипостаси, която е над и пред съвършенството. Защото всичко, което е съставено от несъвършени елементи, неминуемо е сложно, но от съвършени Ипостаси е невъзможно да произлезе сложност, поради което не казваме: „от Ипостаси“, а: „в Ипостаси“. Казахме: „от несъвършени елементи“, тоест от неща, които не представляват цялостния вид на предмета, който е съставен от тях. Така например камъкът, дървото и желязото сами по себе си са съвършени по природа, но по отношение на построената от тях сграда, всяко от тях е несъвършено, защото всяко, взето отделно, не е сграда.

И така, наричаме Ипостасите (на Светата Троица) съвършени, за да не въведем сложност в Божието естество, тъй като сложността е начало на раздора. И казваме, че трите Ипостаси се намират взаимно Една в Друга, за да не въведем множество и тълпи богове. Като изповядваме три Ипостаси, признаваме несложност и несливане (в Божеството); а като изповядваме, че тези Ипостаси са единосъщни Една на Друга, и като признаваме в тях тъждественост на волята, действието, силата, властта и ако може да се каже, на движението, признаваме Тяхната неразделност и това, че Бог е един; защото Бог, Словото и Неговият Дух наистина е един Бог.

За разликата между трите Ипостаси, и за действителността, ума и мисълта. Трябва да се знае, че едно е да разглеждаш даден предмет в действителност, и друго – с ум и с мисъл. Така, в действителност виждаме различието на неделимото във всички твари: в действителност Петър изглежда различен от Павел. Но общността, връзката и единството се съзерцават с ум и мисъл; така с ум разбираме, че Петър и Павел имат една и съща природа, имат едно общо естество. Защото всеки от тях е живо, разумно, смъртно същество; и всеки е плът, одушевена с разумна и надарена с разсъдителност душа. И така, тази обща природа се постига с ума; защото техните ипостаси не съществуват една в друга, а всяка съществува самостоятелно и поотделно, тоест сама по себе си, и всяка има много неща, по които се различава от другите. Защото те се отделят по място, различават се по време, ум, сила, външен вид, характер, темперамент, достойнство, поведение и други характерни особености; и най-много се различават по това, че съществуват не една в друга, а отделно. Затова и се казва: „двама, трима души и мнозина“.

Същото може да се види в цялото творение. Но в Светата и надсъщностна, превъзхождаща всичко и непостижима Троица е друго. Защото тук действително се забелязват общност и единство поради съвечността на Лицата и тъждествеността на тяхната същност, действие и воля, поради съгласието на познавателната способност и тъждествеността на властта, силата и благостта (не казах: „подобието“, а: „тъждествеността“), както и на единството на произхода на движението. Защото една е същността, една е благостта, една е силата, едно е желанието, едно е действието, една е властта; едно и също е, а не са три, подобни помежду си, но едно и също е движението на трите Ипостаси; защото всяка от тях е в единство с другата не по-малко, отколкото със Самата Себе Си. Защото Отец, Син и Светият Дух са едно във всичко, освен в неродеността, родеността и изхождането, а мисълта ги разграничава, защото знаем един Бог, но с мисълта си забелязваме различие само по отношение на свойствата, отечество, синовство и изхождане, както различаваме причина, резултат от причината и съвършенство на ипостаста, или начин на същетвуване. Защото по отношение на неописуемото Божество не можем да говорим нито за разстояние както при нас, защото Ипостасите се намират Една в Друга, без да се сливат, а съединявайки се, по думите на Господ, Който е казал: Аз съм в Отца и Отец е в Мене (Иоан 14:11), нито за разлика по отношение на желанието или на мисълта, или на действието, или на силата, или на нещо друго, което предизвиква в нас действително и пълно разделение. Затова за Отца, Сина и Светия Дух говорим не като за три Бога, а като за един Бог, Света Троица, тъй като Синът и Духът се отнасят към една Причина, но не се смесват и не се сливат, както ги е сливал Савелий; защото Те се съединяват, както казахме, без да се сливат, а пребивавайки заедно Един с Друг и прониквайки взаимно Един в Друг, без зникакво смесване и сливане, и така, че не съществуват Един извън Друг и не се разделят в същността, съгласно Ариевото разделяне. Защото, да кажем накратко, Божеството е неразделно в разделеността, подобно на три плътно прилепнали едно към друго и неразделяни от никакво разстояние слънца, про които има една смесена и слята светлина.

Затова, когато гледаме Божеството, Първопричината, единовластието, единството и тъждествеността на Божеството и така да се каже, движението и желанието, тъждествеността на същността, силата, действието и гпосодството – тогава си представяме едно. А когато гледаме това, в какво е Божеството, или казано по-точно, какво представлява Божеството, и това, което оттам, от Първопричината съществува вечно, равнославно и неразделно, тоест Ипостасите на Сина и Духа – то ще бъдат Три, на Които се покланяме. Един е Отец – Отец и безначален, тоест безпричинен, понеже не е от никого. Един е Синът – Син, но не безначален, тоест не безпричинен, понеже е от Отца; а ако вземем за начало началото на съществуването на времето, то и Той е безначаленм тъй като е Творец на времената и не е подчинен на времето. Един е Духът – Светият Дух, произхождащ от Отца, но не по синовство, а по изхождане. Така нито Отец е загубил неродеността с това, че е родил, нито Синът – раждането, – защото е роден от Неродения – защото как би могло да бъдде другояче? – нито Духът се е превърнал в Отец или в Син чрез това, че е произлязъл и поради това, че е Бог. Ащото свойството е неизменяемо; в противен случай как би оставало свойство, ако би се изменяло и преобразувало? Ако Отец е Син, то вече не е същински Отец; защото същинският Отец е само един; и ако Синът е Отец, то Той не е същински Син; защото същинският Син е само един; един е и Светият Дух.

Но трябва да се знае, че ние не казваме, че Отец произлиза от някого, а че Сам е Отец на Сина. Не казваме, че Синът е причина, не казваме и това, че Той е Отец, но казваме, че Той и е от Отца, и е Син на Отца. И за Светия Дух казваме, че е от Отца и Го наричаме Дух на Отца, но не казваме, че Духът е и от Сина, а Го наричаме Дух на Сина, както казва божественият апостол: Ако пък някой няма Духа на Христа, той не е Христов (Рим. 8:9), и изповядваме, че Той и ни се откри, и ни бива преподаван чрез Сина; защото е казано: духна и им казва (на учениците Си): приемете Духа Светаго (Иоан 20:22); както лъчът и сиянието произлизат от слънцето, понеже то е източник и на лъча, и на сиянието; но сиянието ни се дава чрез лъча и то ни осветява и бива прието от нас. А за Сина не казваме нито, че е Сина на Духа, нито, че е от Духа.

Нарича се още Ден на Светата Троица, голям християнски празник е

Петдесетница (Петдесятница, Пятидесятница) е големият християски празник, който Църквата отбелязва днес, на 4 юни. Нарича се още Ден на Света Троица. Той прославя явяването на Светия Дух върху апостолите на 50-ия ден след Възкресението Христово (Великден). На следващия ден (понеделник) е Ден на Светия дух (Духовден).

След Възнесението апостолите заедно със Пресвета Богородица и десетки вярващи се намирали в постоянна молитва в Сионската горница. В неделята на Шавуот изведнъж се извила вихрушка и самият Свети Дух се явил пред вярващите във вид на огнени езици и ги дарил с божествени дарове. По думите на апостол Павел (Галатяни 5:22-23) даровете на Духа са любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милост, милосърдие, вярност, кротост, себеобуздание. Под влиянието на Светия Дух те започнали да прославят величието на Бога на най-различни езици. Така те били просветлени и готови да тръгнат по света и да проповядват християнството на други народи.

Поради вихрушката и шума много жители и посетители на Ерусалим се събрали около сградата. Тогава апостол Петър произнесъл първата християнска проповед, в която прославил величието на Иисус Христос и поканил присъстващите да се покаят. В този ден повече от три хиляди души приели християнската вяра и създали първата християнска общност.

Петдесетница е един от най-големите християнски празници. Смята се, че това е рожденият момент на християнската църква. Докато традиционно иконите показват действията, случили се в сградата, много от иконите за Петдесетница ги изобразяват на фона на Сионската горница като символ на голямото значение на събитията, надвишаващо времето и мястото, в което са се случили.

На Петдесетница вечерната служба и утринното богослужение се съединяват (след света литургия се извършва вечерня). Четат се специални коленопреклонни молитви и в храмовете се хвърлят листа от орех като символ на вихъра на Светия Дух. В молитвите на Петдесетница се спомня за починали родители и братя. Понеделникът след Петдесетница е празникът на Светия Дух.

Петдесетница или понеделник на Свети Дух е почивен ден в Австрия, Белгия, Германия, Гърция, Дания, Исландия, Люксембург, Нидерландия, Норвегия, Румъния, Швейцария, Швеция, за разлика от Великобритания, Ирландия, Италия, Испания, Канада, Камерун, Полша, Португалия, както и Русия, Сърбия, Украйна и др. Във Франция Петдесетница е официален неработен ден до 2004 г., а от 2005 г. е променен в работен, но неплатен „ден на солидарност с възрастните хора“. От 2008 г. е отново е определен за неработен ден.

Поради факта, че Великден е подвижен празник, свързаните с него Възнесение Господне (винаги в четвъртък) и Петдесетница (винаги в неделя) се случват на различни дати всяка година. Петдесетница е седем седмици, т.е. 49 дни, след първия ден на Великден.

Храната върху гробовете е отглас от езически традиции

Църквата е определила Задушница за ден, в който се споменавят по-усърдно в молитвите заминалите си от този свят наши близки. Обикновено за този ден домакините се преуморяват да месят, пекат, приготвят, за да занесат храна на гроба на своите покойници. Тази практика е няма нищо общо с християнството, тя е езически остатък – нещо, което някои свещеници не разясняват. Благочестивата традиция да се оставят сладкиши, месо, напитки, дори запалени цигари върху гробовете е осквернение и нищо повече.

Смисълът на Задушница е по-усърното молене за упокои на душите на покойниците. Църквата допуска на панихидите да се предоставят само хляб, жито и червено вино, като символи на Вечния живот.

Ето какво казват за смъртта някои от Светите отци на Църквата и необходимостта от молитви за нашите близки, които вече не са между нас:

* „Смъртта не е изход, а само преминаване или преселване във вечността след завършването на земния път.” (Св. Киприан Картагенски)

* „След като Христос дойде и умря за живота на света, смъртта вече не се нарича смърт, а сън и успение.” (Св. Йоан Златоуст)

* „От Възкресението на Христа до наши дни смъртта е само сън и разделение на душата от тялото до деня на нашето обновление.” (Преп. Ефрем Сириец)

* „Нека никой не губи надежда за починалите, за Бога всички са живи, независимо дали бодърстват, или са заспали по Неговата воля.” (Св. Йоан Златоуст)

* „Зло е не смъртта, а греховната смърт.” (Св. Йоан Златоуст)

* „Никоя смърт не е така тежка, както тази на нечестивия грешник. Нечестието му запалва огъня на неугасимия пламък, отчаянието и загубата на всяка надежда. Избави ни, Господи, от такава смърт и ни помилвай по Твоята милост!”  (Преп. Ефрем Сириец)

* „Нека извършваме постоянни молитви за починалия грешник и да даваме милостиня за него, и тогава, дори той да е недостоен, чрез нас Бог ще се умилостиви над него.” (Св. Йоан Златоуст)

* „Когато някой е на път да си замине от този свят, нека роднините му го убедят да остави преди смъртта си нещо за бедните.” (Св. Йоан Златоуст)

* „Никога да не забравяме за смъртта, за да не ни сполети вечната смърт.”  (Преп. Теодор Студит)

* „Младенците, починали некръстени, се предават на безграничното Божие милосърдие.” (Св. Теофан Затворник)

• „Нищо не ни избавя от смъртта, нищо не ни спасява от гроба. Няма да ни спасят нито братята, нито родителите, нито децата, нито синът, нито знатният дом, нито славният род, нито приятелят, нито любимият. Няма да ни спасят нито златото, нито среброто, нито красотата, нито украшенията, нито пищните дрехи, нито премяната, нито дарът, нито приносът. Няма да ни спасят нито богатството, нито имотът, нито чинът, нито могъществото. Ще ни съпроводят само до гроба и ще ни оставят там като чужди. Починалият няма полза нито от сълзи, нито от сърдечна мъка, нито от скръб, нито от вопли; него го съпровождат делата му. Само молитвите и милостинята вървят с него и го съпътстват; само вярата в истинското учение като всеоръжие го покрива.” (Преп. Ефрем Сириец)

Следвай ме – Вяра