Иновативният подход бе извършен в Университетската болница в Бургас на 60-годишен пациент, страдал от тежка инфекция

Специалисти-ортопеди от Университетската болница в Бургас използваха биоактивно стъкло, за да спасят от ампутация тежко инфектиран крайник. Иновативният метод е приложен в Отделението по ортопедия на лечебното заведение от екипа на д-р Стоян Христов – д-р Димитър Балабанов, д-р Даниел Желев и д-р Краю Краевски. 

Пациентът е мъж, който преди повече от година счупва при падане десния си крак. Претърпява операция, но заради слаб имунитет и придружаващи заболявания не успява да се възстанови напълно. Развива тежка инфекция, която засяга околните тъкани, а костта започва да се стопява  – получава се т.нар. псевдоартроза. „Постоянно имах рани, гной от раните, нищо не помага. Изпих няколко антибиотика, имах и допълнителни операции, но кракът така и не зарастваше“, разказа пациентът – 60-годишният Милчо Андреев.

За да не се стигне до ампутация и да спаси крака на пациента, д-р Христов решава да приложи иновативен метод, който навлиза в България в края на миналата година. На мястото на стопената кост се имплантира т.нар. биостъкло – биосъвместим материал, който съдържа силиций, калций, и фосфор. Биоактивното стъкло запълва кухината, която се образува при отстраняване на инфектираните тъкани и стимулира процесите на костното възстановяване. Специалният му състав действа антисептично и не позволява развитието на инфекция. На практика то създава структура за заместване на костни дефекти , подпомага изграждането на част от липсващата кост, като същевременно овладява възпалението и днес пациентът вече е на крака и може да напусне болницата.

„Много съм благодарен на д-р Христов и неговия екип. И особено много на сестрите в отделението, които имаха чудесно отношение и грижа към мен“, сподели Милчо Андреев.

Заместването на дефект в човешката кост с биоматериал е голямо предизвикателство пред медицината, затова ортопедията възлага големи надежди на новия материал. „Той наподобява костната структура и може успешно да се прилага при мащабни операции за лечение на костни дефекти,  трудно зарастващи фрактури, костни инфекции, както и  при инфектирани изкуствени стави”, обясни д-р Стоян Христов.

Две решения за заети домакини с гладно домочадие

Случвало ви се е пътьом след работа в магазина да видите останали само стари самуни или черни хлебчета, които вашите домашни няма дори да погледнат.

В същото време умората и липсата на време не ви позволяват да разточитествате с месене на погачи и сложни хлебни изделия. От положението можете да излезете не само с достойнство, но и с комплименти от гладните в семейството с една хитрина – да им изпечете хляб в плик.  За него са ви потребни само готово тесто от магазина и плик за печене, също от магазина.

Всичко необходимо за вашата трапеза можете да намерите във веригата магазини АВАНТИ. Вижте ТУК и ТУК.

Приготвяне: изсипете готовото тесто в съд и оставете за 5-10 минути да се стопли на домашна температура. След това го сложете в плика за пече, затворете го и печете във фурната около 45 минути. Температурата е според особеностите на вашата печка.

Така изпеченият хляб от готовото тесто е с розово-златиста коричка отвън и пухкав отвътре.

Лесна питка

Тя е другият вариант да нахраните вашите гладници у дома.

Продукти: 2 яйца, 30 мл. олио, 250 грама кисело мляко, половин чаена лъжичка сол, 120 грама сирене, 200 грама брашно, 1 пакетче от 10 грама бакпулвер, 20 грама краве масло.

Приготвяне: Към яйцата прибавете киселото мляко, солта и олиото. Разбъркайте добре. Към брашното прибавете бакпулвера. Размесете ги добре и след това ги прибавете към горните продукти. Натрошете сиренето. Прибавете и него. Получава се гъста лепкава смес.  Дъното на тава с диаметър 23 см застелете с хартия за печене. Изсипете сместа. Намажете повърхността на тестото с разтопено масло. Печете на 180 градуса в предварително затоплена фурна с вентилатор. Впрочем, печете толкова, колкото е неободимо на вашата фурна, която познавате добре.

Следвай ме – Гурме

Той е с най-дългият косъм в държавата, от нашенска порода е

Пръчът Джони безапелационно спечели конкурса за най-дълъг косъм при порода Калоферска дългокосместа коза у нас. Състезанието бе част от Събора на овцевъдите, който тече на поляните край Петропавловския манастир.

Журито измери дължина на косъма от 64 см., което е своеобразен рекорд за автохтонната българска порода. Джони е от пазарджишкото село Калугерово. Пръчът, заедно с потомството му – едномесечното козле Жизел и майка му получиха и награда семейно представяне. В конкурса за най-дълъг косъм при коза-майка от тази порода най-голяма дължина, 56 см. , бе отчетена при животно собственост на Стоилка Йорданова от село Семчиново, област Пазарджик. Наградите на победителите връчи зам.-министърът на земеделието Георги Събев.

Калоферската е най-дългокосместата коза в света, а дължината на косъма ѝ достига 50-60 см. Породата е създадена посредством продължителна народна селекция. Популацията на този вид у нас е към 600 животни, а през последните годни се отглежда предимно заради кожите, които се използват в кукерските костюми.

12 производители на млечни продукти участваха в конкурса за най-добро сирене, кашкавал и оригинален продукт от овче/козе мляко, а наградите връчиха министъра на земеделието Явор Гечев, председателя на НОКА Симеон Караколев, зам.-министъра на земеделието Крум Неделков и инж. Георги Гугучков, областен управител на Велико Търново.

Бойко Димитров от село Боренци спечели първото състезание но ръчна стрижба с време от 8 мин. Завидни умения с овчарската ножица показа единствената дама в надпреварата – Валентина Атанасова от село Асеновец, свалила руното на овца, без нараняване, за 14,38 мин.

Близо 170 000 събра Събора на овцевъдите в първите два дни на единадесетото си издание. Събитието се провежда под мотото „Да! На българското производство“ и привлича професионалистите в бранша, почитателите на народния бит и творчество, любителите на здравословните фермерски храни и на старовремските кулинарни традиции. В дните от 6 до 8 май край Петропавловския манастир могат да се видят над 1000 животни /овце, кози, коне, кучета, магарета и др./, селскостопанска техника и оборудване, различни фермерски състезания, изложение на продукти от овче и козе мляко и месо, фермерски състезания, различни занаяти, фолклор от цяла България и атракции.

Историята на скъпоценния камък е колкото стара, толкова и зловеща 

Чарлз Трети и Камила вече са крал и кралица на Великобритания. Една традиция обаче не беше спазена – новата кралица не сложи короната с диаманта Кохинор, пише Deutsche Welle. Каква е историята на този забележителен скъпоценен камък?

Съществува поверие, че диамантът носи нещастие на кралските особи. Въпреки това той винаги е бил носен от кралиците. За пръв път – от кралица Виктория, а после и от кралиците консорт Мери и Александра. Носи го и кралица Елизабет Втора по време на коронацията през 1953 година. Фактът, че Камила отказа да продължи тази традиция, е показателен. Но какво го прави толкова важен?

Историята на Кохинор

105-каратовият диамант, който първоначално е бил 190-каратов, има дълга история. Кохинор е скъпоценен камък със странна форма – някои го оприличават на голямо възвишение или на айсберг. Диамантът е споменат за първи път от персийския историк Мохамед Казим Марви в средата на XVIII век.

Учените не са единодушни относно произхода на скъпоценния камък, но общоприетото вярване е, че е открит в Южна Индия. Диамантът попаднал в ръцете на плячкосващите региона турци в ранното Средновековие, а после е бил предаван от поколение на поколение в няколко мюсюлмански династии в Индия. След още няколко столетия Кохинор попада в ръцете на британската монархия, точно когато тя е в разцвета на колониалното си величие. Днес претенции към диаманта предявяват Индия, Пакистан, Афганистан и дори Иран.

Символ на британския империализъм

Кохинор символизира славата и величието на британските колониални завоевания – това е и основната причина Индия да си го иска обратно. Имало е много и различни искания диамантът да бъде върнат в Индия – от представители на властта, активисти и експерти по културно наследство.

„Този диамант, а и всички други плячкосани културни наследства трябва да бъдат върнати обратно там, откъдето са взети – като жест на историческа справедливост”, казва активистът Анурааг Саксена, който се бори за връщането на индийските културни артефакти обратно в родината им.

Друг индийски активист – Венктеш Шукла, който видял короната с диаманта Кохинор по време на церемонията по погребението на кралица Елизабет Втора, също настоява диамантът да бъде върнат в Индия. “Трябва да се срамуват от това, което са направили, а вместо това се хвалят с него”, казва активистът, според когото е признак на арогантност от Великобритания изобщо да излага диаманта на показ.

Петицията, която стартира Шукла, събра над 9600 подписа, но предстои да се види дали неговата инициатива и тази на индийското правителство действително ще дадат резултат.

Традициите на империята

Решението на Бъкингамския дворец да не използва короната с прословутия диамант при коронацията на Камила е белег, че се спазват традициите, но и се обръща внимание на тази чувствителна тема, казва пред британския “Дейли Мейл” представител на кралското семейство, пожелал да остане анонимен.

Но компромисите, които дворецът е склонен да направи, явно се ограничават само до този диамант. Вместо короната с Кохинор, кралица Камила носеше друга корона с диаманти от Южна Африка – друг символ на британския колониализъм. Това не дава големи надежди, че ще настъпи някаква кардинална промяна. Британските политици също неколкократно са били категорични, че нямат намерение да връщат културните артефакти, които са били ограбени по време на колониализма.

Имперски институции като музеите “Виктория и Албърт” и Британският музей също притежават в колекциите си хиляди ценни предмети, откраднати от колонизирани държави. Те също се противопоставят на връщането на културното наследство.

“Да върнат артефактите ще бъде едно много просто действие, с което британците биха могли да покажат, че се разкайват за греховете си от ужасяващото колониално минало”, казва активистът Саксена. САЩ, Германия, Франция, Канада и Австралия вече предприемат подобни стъпки. “Не е ли време”, пита той, “Великобритания да навакса?”

Тя е в подкрепа на засегнатите от таласемия и е на 9 и 10 май в пет града

Кампания по кръводаряване ще се състои на 9 и 10 май. Тя ще се проведе в пет града и е в подкрепа на засегнатите от таласемия. Това съобщиха от университетската болница „Царица Йоанна – ИСУЛ”, чието спешно отделение ще приема желаещите да дарят кръв.

Акцията ще бъде още в:

– София, на 9 и 10 май, от 8.30 до 12.30 ч. в болница „Царица Йоанна – ИСУЛ”, Спешно отделение.

– Пловдив, на 9 май от 12.00 ч. до 18.00 ч. в Мол – Пловдив, надземен паркинг,

– Варна, на 9 май от 9.00 ч. до 14.00 ч. в ДКЦ 4, ет. 2, каб. 211, бул. „Цар Освободител“ №100, в многопрофилна болниа „Св. Анна“,

– Бургас, 9 май от 7.30 ч. до 14.30 ч. в Университетската болница – Бургас – Сектор по кръводаряване,

– Стара Заора, 9 май от 7.30 ч до 14.00 ч. в Регионалния център по трансфузионна хематология, ул. „Ген. Столетов“ № 2,

– Плевен, 9 май от 8.00 ч. до 12.00 ч. и от 13.00 ч. до 17.00 ч. в Регионалния център по трансфузонна хематология – Плевен, бул. „Русе“ № 36.

На 8 май отбелязваме Световния ден на таласемията – рядко, наследствено, генетично заболяване на кръвта, при което се произвеждат „дефектни“ червени кръвни клети, а това води до тежка анамия. Заболяването засяга както възрастни, така и деца, а лечението продължава цял живот.

Около 2,5% от българите носят у себе си гена на таласемията. Носителството обикновено е безсимптомно, но когато двама човека с дефектния ген създадат потомство, вероятността то да е с Таласемия майор (най-тежката форма) е 25%. Децата с таласемия, всъщност, се раждат от напълно здрави родители.

Лечението е конвенционално, с регулярни кръвопреливания на всеки 2 до 4 седмици.

В България около 290 човека страдат от най-тежката форма на таласемия – таласемия Майор. Близо 100 са болните деца, а възрастните са около 190.

В болница „Царица Йоанна – ИСУЛ“ се намира най-големият от трите центъра в България, където се проследяват деца с таласемия. Най-малкият пациент на Експертния център по хемофилия, таласемия и други редки доброкачествени хематологични заболявания е само на 11 месеца.

Таласемията е едно от заболяванията, при които медицината е постигнала огромен напредък. От средно 10 години преди време, днес продължителността на живота на тези пациенти е удължена на 60-62 години. Медицината обаче все още е безсилна да намери алтернатива на редовното кръвопреливане, без което тези пациенти не могат да живеят.