„Защото се яви Божията благодат, спасителна за всички човеци, като ни учи да отхвърлим нечестието и светските похоти, да живеем целомъдрено, праведно и благочестиво в сегашния век“ (Тит. 2:11-12).
Вие днес сте радостни; а само аз съм тъжен. Защото когато погледна това духовно море и безмерно църковно богатство, а после си помисля, че след празника много хора ще оставят това и ще се разотидат, и че църквата може да види толкова свои синове само на празника, а иначе не; тогава скърбя и страдам в душата си.
А какво духовно веселие и каква радост, каква слава Божия и каква духовна полза би имало, ако църквата при всяко събрание (литургия) би била така украсена с народ?
Моряците и кормчиите, след като преплават морската дълбочина, с всички сили се трудят да доплават до пристанището; а ние непрестанно се стремим да развълнуваме морето против себе си и да потънем в бурята на всекидневните грижи, защото постоянно ходим по тържищата и съдилищата, а тук идваме едва веднъж-два пъти за цяла година. Или не ви е известно, че както са пристанищата по морето, така Бог е издигнал църкви по градовете, та когато ни обземат бурите на всекидневните грижи, да прибягваме към Него и да се наслаждаваме на голяма тишина, защото тук не е необходимо да се пазим от бурното вълнение, нито от нападения на разбойници, нито от нашествия на престъпници, нито от силен вятър, нито от свирепи зверове, защото църквата е пристанище, в което няма нищо такова, тя е духовен пристан за душата. А за това ще засвидетелствате и сами, защото който и да било от вас, ако сега се вгледа в съвестта си, би я намерил напълно спокойна. Сега гневът не я смущава, похотта не я разпалва, завистта не я гризе, гордостта не я напада и суетните желания не я повреждат. Всички тези зверове са укротени, защото който слуша Божиите слова, чрез него техният звук, като божествена песен, прониква в душата и усмирява тези животински страсти. Нима не трябва да съжаляваме, когато отново, пренебрегвайки ползата, която намираме тук, от църквата, като майка на всички нас, бягаме и идваме в нея толкова рядко? Какви интереси, по-важни от тези, какви занимания по-значими можеш да покажеш и какво ти пречи да идваш тук?
По всякакъв начин ще се опиташ да ми дадеш отговор – че бедността ти пречи да идваш в църквата, но това оправдание е неуместно. Неуместно е, защото Бог е дал седем дни на всички нас и не е задържал повече за Себе Си, а на нас да остави по-малко; нито е разделил дните наполовина, защото не е оставил три за Себе Си, а на нас да даде три; но на теб е дал шест дни, докато за Себе Си е оставил само един. А ти и този ден не искаш да прекараш без всекидневни грижи, но постъпваш дръзко като онези, които крадат от църковното имущество, защото крадеш от светия ден, посветен наслужението на божествените слова, и непрестанно го прахосваш за житейски суетни неща. А защо говоря е направила вдовицата, давайки милостиня, за да правиш за този ден? За да кажа за това, което и ти същото в този ден. Тя дала само две лепти и намерила голяма милост у Бога; дай Му и ти назаем два часа, и ще си отидеш вкъщи с полза за хиляда дни. А ако не искаш и това да направиш, тогава внимавай да не изгубиш дългогодишния труд, след като не можеш да понесеш и най-малка част от деня да прекараш без земни грижи. Защото Бог прави така, че и отдавна придобитото богатство да изчезне, ако види, че го пренебрегваме. Всеки християнин трябва да знае всичко това и дори повече, за да може да даде отговор за всичко на онези, които го питат.
Но вие и най-малкото от това не можете да знаете, защото идвате тук само веднъж, и то небрежно и повече заради обичая на празника, отколкото за духовна полза; а за похвала бихте били достойни само тогава, когато винаги идвахте тук и постигахте всичко това, за което говорим тук.
Много от вас, които сте тук, имате синове, на които, след като ги предадете на наставници със съответните знания и занаяти, забранявате да се прибират вкъщи; но след като им осигурите постеля, храна и всичко останало за живот, им определяте да живеят със своите учители, и това, естествено, правите, за да пребивават там постоянно и да бъдат далече от проблемите, които биха им попречили да се утвърдят в учението. И въпреки това, мислите, че тук, където се учи не обикновен занаят, а онова, което е най-висше – а то е как да угодим на Бога и така да придобием небесни блага – може да се постигне с отсъствие от църквата. Нима това не е безумно?
А за това, че учението, което се преподава тук, изисква голямо внимание, свидетелства и Сам Господ с думите: „Поучете се от Мене, понеже съм кротък и смирен по сърце“ (Мат. 11:29). И пророкът е казал: „Дойдете, деца, послушайте ме: на страх Господен ще ви науча“ (Пс. 33:12). И по-нататък:“ Застанете и познайте, че Аз съм Бог“ (Пс. 45:11); и от това вече виждаме, че всеки, който смята да се учи на тази мъдрост, трябва много да се труди.
Но за да не изразходим цялото време за укоряване на отсъстващите, защото достатъчно говорихме за тяхното нехайство, сега ще кажем нещо и за празника. Защото мнозина празнуват и знаят името на празника, но не знаят причината за неговото възникване. На всички е известно, че днешният празник се нарича Богоявление; но какво е това богоявление и дали е едно или две, това вече малцина знаят; затова сме изложени на срам и присмех, защото всяка година празнуваме този празник, а не познаваме неговата сила.
Затова е необходимо да кажа на вашата любов, че богоявлението не е едно, а две.
Едното е това, което празнуваме и което мина, а другото е бъдещото, което ще се яви едва след края на времената.
Всички вие днес чухте какво казва Павел на Тит за двете богоявления, и какво – за днешното: „Защото се яви Божията благодат, спасителна за всички човеци, като ни учи да отхвърлим нечестието и светските похоти, да живеем целомъдрено, праведно и благочестиво в сегашния век“ (Тит. 2:11-12). А за бъдещото казва: „…и да очакваме да се сбъдне блажената надежда, и да се яви славата на великия Бог и Спасител наш Иисус Христос“ (Тит. 2:13). За това бъдещо богоявление е предсказал и пророкът: Слънцето ще се превърне в тъмнина, и месечината – в кръв, преди да настъпи денят Господен, велик и страшен (Йоил. 2:31).
Но защо не е наречен Богоявление денят, в който Христос се е родил, а този, в който се е кръстил? Това е денят на Неговото кръщение, денят, в който е осветено естеството на водите. И тъй като водите в този ден са осветени, днес всички, които черпят вода в полунощ, я оставят в домовете си през цялата година. Известно е чудото, че тази вода не се разваля, не губи качествата си с времето, но цяла година, а често две или три години водата, почерпена на този ден, запазва своя вкус и след толкова време по нищо не се различава от водата, извадена днес от извора.
Защо празникът се нарича Богоявление? Защото Христос не е бил познат на всички, когато се е родил, а едва тогава, когато се е кръстил, защото до този ден мнозина не Го познавали.
А за това, че мнозина не Го познавали и не знаели кой е Той, послушай какво казва Йоан Кръстител: „Посред вас стои Един, Когото вие не познавате“ (Йоан. 1:26).
Но никак не е чудно, че мнозина не са Го познавали, след като и самият Кръстител до този ден не Го е познавал. „Аз Го не познавах; но Оня, Който ме прати да кръщавам с вода, ми рече: над Когото видиш да слиза Духът и да остава върху Него, Този е, Който кръщава с Дух Светий“ (Йоан. 1:33).
Че богоявленията са две, това доказахме с казаното дотук; а сега ни предстои да обясним защо Христос идва да се кръсти; и то с какво кръщение, защото трябва да знаем и това. И както говорихме за първото Богоявление, така ще говорим и за второто, и то преди да сме говорили за първото, ще обясним това на вашата любов, защото когато научим за последното, ще знаем и за първото.
Съществувало юдейско кръщение, което очиствало от телесни нечистоти, но не очиствало съвестта от грехове, защото не освобождавало от греха нито този, който е извършил прелюбодеяние, нито онзи, който е крал, нито онзи, който е нарушил закона в каквото и да било, и цялото действие на това кръщение се състояло изключително в това, че освобождавало от телесни нечистоти онези, които са се докосвали до мъртви, яли са забранена храна; това кръщение очиствало и този, който живеел с прокажени и не бил чист до вечерта на този ден; а по-късно се очиствал, според както е написано: „Да изпере дрехите си и да се умие с вода и да бъде нечист до вечерта“ (Лев. 15:7), тъй като това не били грехове в действителност, а само телесна нечистота. И с онова кръщение Бог своевременно подготвя онези, които още не са достигнали съвършенство, да бъдат по-добри във вярата, а с кръщението, което тепърва предстои, да бъдат още по-усърдни.
Следователно юдейското кръщение не е кръщение, очистващо греховете, а само телесната нечистота. А нашето не е такова, но е изпълнено с много благодат, тъй като ни освобождава от греховете, очиства душите и ни дарява даровете на Светия Дух.
А и самото Йоаново кръщение не било равно на нашето, въпреки че превъзхождало юдейското и се смятало само за мост между юдейското и нашето, защото привеждало хората от юдейското кръщение към нашето. Защото Йоан на никого не препоръчвал да внимава върху телесното очистване, но ги учел именно да се отдалечат от него, съветвал ги да преминат от порока към добродетелта и да потърсят надежда за спасение във вършенето на добри дела, а не в различните умивания и очистването с вода. Той не казвал: „Изпери дрехите си и се окъпи във водата, и ще бъдеш чист“, а какво? „Сторете, прочее, плод достоен за покаяние…“ (Мат. 3:8).
А и самото Йоаново кръщение стояло по-високо от юдейското и по-ниско от нашето. Защото нито давало Даровете на Светия Дух, нито имало в себе си благодатта на опрощението, тъй като Йоан изисквал само покаяние. А че той не е имал власт да прощава греховете, сам е засвидетелствал, като казал: „Аз ви кръщавам с вода за покаяние; но Оня, Който иде подире ми, е по-силен от мене; аз не съм достоен да Му понеса обущата; Той ще ви кръсти с Дух Светий и с огън“ (Мат. 3:11).
А какво значи: с Дух Светий и с огън? Спомнете си, моля ви, за онзи ден, когато на апостолите се явили езици, като че огнени, които се разделяха, и се спряха по един на всекиго от тях (Деян. 2:3).
Но несъвършенството на Йоановото кръщение, тоест, че то нито имало в себе си благодатта на Духа, нито опрощаването на греховете, се доказва от факта, че Павел, „като намери там някои ученици“, ги попитал: „…като повярвахте, приехте ли Светаго Духа? А те му отговориха: нито сме и чули, дали има Дух Светий. Той им рече: а в какво се кръстихте? Те отговориха: в Иоановото кръщение. Павел каза: Йоан кръщава с покайно кръщение…“ (с кръщение за покаяние, а не за опрощаване!).
А защо е кръщавал? Той е кръщавал, „казвайки на народа да вярва в Оногова, Който иде след него, сиреч, в Христа Иисуса. Като чуха това, те се кръстиха в името на Господа Иисуса. И когато Павел възложи на тях ръце, слезе върху им Дух Светий, и те почнаха да говорят на разни езици и да пророчествуват“ (Деян. 19:1-6).
Сега виждаш ли, че Йоановото кръщение е било несъвършено? Защото, ако то не е било непълно, Павел не би кръстил тези ученици повторно, нито би възложил ръце на тях. А когато извършил всичко това, по този начин показал и предимството на апостолското кръщение и засвидетелствал, че Йоановото кръщение е много по-ниско от него.
Дотук напълно се убедихме в разликите между кръщенията. А за това защо Христос се е кръстил и с какво кръщение, е наш дълг да говорим.
Христос не се е кръстил нито с юдейското, тоест с първото, нито с нашето, тоест с последното кръщение; тъй като не е имал нужда нито да Му се простят греховете – защото каква нужда от прощаване на греховете би имал Този, Който, според написаното: не стори грях, нито се намери лъст в устата Му (1 Петр. 2:22), или, както Сам е казал: кой от вас ще Ме укори за грях? (Йоан. 8:46), нито да Му се дари Духът, защото как би съществувал без Светия Дух Този, Който е бил заченат и създаден посредством Светия Дух? Добре. Тогава защо е отишъл да се кръсти, когато и Дух Свети имал в Себе Си, и бил безгрешен?
Първо, за нас е важно да узнаем с какво кръщение се е кръстил, и след това ще ни стане ясно и другото.
И така, с какво кръщение се е кръстил?
Нито с юдейското, нито с нашето, а с Йоановото?
Защо? За да можеш чрез самото свойство на кръщението да узнаеш, че Той не се е кръстил за очистване от Своите грехове, нито защото Му е бил необходим дарът на Светия Дух, защото Йоановото кръщение не е имало нищо от това, както вече доказахме. А че Христос не е бил на Йордан нито за опрощаване на греховете, нито защото е било необходимо да приеме Духа, ще се види и от това, което сега ще кажа.
За да не си помисли някой от присъстващите там, че Той, както и всички останали, е дошъл за покаяние; послушай как Йоан предупреждава за това. Защото, ако на всички други е казал: „Сторете, прочее, плод достоен за покаяние“ (Мат. 3:8), послушай какво казва на Него: „Аз имам нужда да се кръстя от Тебе, а Ти ли идеш при мене?“ (Мат. 3:14). А това е казал, за да покаже, че Господ не е дошъл за това, за което идвали всички останали; а и това кръщение за Него било толкова излишно, колкото по-голям бил и от самия Кръстител, и несравнимо по-чист.
А защо е искал да се кръсти, когато не е направил това нито за покаяние, нито за опрощаване на греховете, нито за да Му се дари Светият Дух?
По две причини.
Първата Йоан е обяснил, а втората Сам Господ е изказал на Йоан.
Коя е тази причина, която Йоан е обяснил?
За да покаже на мнозина, както и Павел казва, че Йоан кръщава с покайно кръщение, казвайки на народа да вярва в Оногова, Който иде след него, и по тази причина той извършва кръщение. Защото, ако ходи от къща на къща и, стигайки до вратата, извиква домашните и, държейки за ръка Христос, казва, че Той е Син Божи, Йоан би направил своето свидетелство съмнително и би усложнил работата си. Същото би се случило, ако, вземайки Го за ръка, Го води и показва на събрания. А така, когато Христос Сам пред народа, събрал се на Йордан от всички градове и стоящ на брега на реката, идва за кръщение и тук свидетелства с гласа на Отца чрез Светия Дух, слизащ във вид на гълъб от небето, Йоановото свидетелство не би могло да бъде съмнително, затова и казва: „Аз Го не познавах“(Йоан. 1:33), в което всеки веднага е можел да се увери.
Тъй като били роднини по плът, според онова, което казал ангелът на Мария за майката на Йоан: „Ето и Елисавета, твоя сродница, и тя зачена син“ (Лук. 1:36), защото, ако майките са били сродници, то ясно е, че и техните деца са такива; и за да не си помислим, че Йоан свидетелства за Христос поради сродство с Него, за това се е погрижила благодатта на Светия Дух, защото Йоан е прекарал първите години от живота си в пустинята, така че в никакъв случай не можем да смятаме, че неговото свидетелство е поради любов или поради някаква подготовка, но проповядва за Него именно така, както Бог му е заповядал, затова е могъл да каже: „“И аз Го не познавах“.
А как Го е познал? „Оня, Който ме прати да кръщавам с вода, ми рече…“
Какво ти е рекъл? „Над Когото видиш да слиза Духът и да остава върху Него, Този е, Който кръщава с Дух Светий“ (Йоан. 1:33).
И така, виждаш ли, че поради това Дух Свети е слязъл, тоест, за да посочи със Своето слизане, като с някакъв пръст, Проповядвания, а не за да открие Своето присъствие.
Това е първата причина, поради която Христос е дошъл да се кръсти. Втората е тази, която посочих.
А коя е тази причина? Когато Йоан казал: „Аз имам нужда да се кръстя от Тебе, а Ти ли идеш при мене?“, сам е отговорил: „Остави сега; защото тъй нам подобава да изпълним всяка правда“ (Мат. 3:14-15).
Виждаш ли скромността на раба и смирението на Господа?
Какво значи това да изпълним всяка правда? Правда се нарича изпълнението на всички заповеди, както когато е казано: „И двамата бяха праведни пред Бога, постъпвайки безпорочно по всички заповеди и наредби Господни“ (Лук. 1:6). И тази правда трябвало да изпълнят всички хора, но тъй като никой не я извършил и изпълнил, то трябвало Христос, Който е дошъл, да я изпълни. А каква е правдата, ще каже някой, в кръщението? Правдата била да се покори на пророка. И както бил обрязан и принесъл жертва, спазвал съботата и юдейските празници, така и това изпълнил, покорявайки се на пророка, който кръщавал.
А че именно Бог е искал всички хора да се кръстят, послушай какво казва Йоан: „И целият народ и митарите, като чуха това, въздадоха Богу слава, задето се бяха кръстили с кръщението на Йоана; а фарисеите и законниците, понеже не бяха се кръстили от него, отхвърлиха волята Божия спрямо себе си“ (Лук. 7:29-30).
Затова, тъй като правдата е да се покоряваме на Бога, а Бог е изпратил Йоан да кръщава, то трябвало и Христос, когато вече бил изпълнил всички определения на закона, трябвало да изпълни и този дълг.
Да кажем например, че задълженията според закона са се състояли и от дълг от двеста динария и този дълг е трябвало да изплати нашият човешки род, и ние, като длъжници, които не са в състояние да върнат такъв дълг, сме пленени от смъртта, властваща над нас, като над големи длъжници, и че Христос, тъй като беше дошъл за нас, които стенем под товара на този дълг, го е изплатил, и нас, които нямаме какво да дадем, е избавил, и затова не е казал: трябва да направим това и това, а справедливо е казал: подобава да изпълним всяка правда, тоест Аз, като Господ, трябва да платя за онези, които нямат нищо, с което да платят. И това е причината, поради която се е кръстил, тоест, за да покаже, че изпълнява целия закон, и мисля, че с това всичко е казано. Затова и Духът е слязъл във вид на гълъб, защото където е примирението с Бога, там винаги е и гълъбът.
Гълъбицата и по времето на Ной, носейки със себе си маслинена клонка в знак на Божието омилостивяване, прелетяла от земята, освободена от потока, към ковчега, и сега във вид на гълъб (защото е важно тези неща да се различават добре) Духът слиза; първо, за да покаже Божията милост над целия свят, и второ, да покаже, че духовният човек, трябва да бъде не лукав, а простосърдечен и незлобив, както казва и Христос: „…ако се не обърнете и не станете като деца, няма да влезете в царството небесно“ (Мат. 18:3). Но онзи ковчег след преставането на потопа останал на земята; а този, след като утолил гнева, се възнесъл на небето, където от дясната страна на Отца седи тя, безгрешната и безсмъртна Плът!
Но тъй като споменахме Господнята плът, би било добре, след като поговоря малко и за нея, да завърша своята беседа.
Зная, че много от вас само поради празничния обичай пристъпват към тази свещена трапеза, а би било добре, както и досега много пъти съм казвал, не да спазваме времето на празника, а да очистваме съвестта си тогава, когато пристъпваме към свещената трапеза. Защото който е осквернен и нечист, той не подобава да се причастява на празника, а този, който е чист и с искрено покаяние е отхвърлил от себе си греховете, подобава както на празника, така и винаги, да пристъпва към Божествените тайни и да се наслаждава на Божиите дарове. Но тъй като не зная как някои пренебрегват това, макар и заразени с много грехове, когато дойде празник, се втурват, като че принудени от самия празник да се докоснат до светите Тайни (които в такова състояние не би трябвало и да виждат), поради което явните грешници и сами отхвърляме, а онези, за които не знаем, оставяме на Бог, Който знае тайните на всяко сърце, да ги съди; затова ще се постарая поне това, в което всички грешат, да поправя.
А в какво се състои този грях?
В това, че някои пристъпват не със страх, а нападайки се един друг, биейки се, викайки гневно, укорявайки, тропайки с крак и изпълнени със смущение. Често съм говорил за това, но и сега не мога да не говоря.
Нима не виждате как по време на олимпийските борби, когато ръководещият борбата с венец на главата и жезъл в ръка преминава през арената веднага щом глашатаят завика да се въведе ред, и слага всичко в ред? Нима това не е неуместно? Там, където играе дяволът, толкова се държи на тишината, а там, където Христос призовава, има голяма глъчка. И на арената се спазва редът, а в църквата има викане, в морето има тишина, а в пристанището буря.
А защо се смущаваш ти, човече, кажи ми? Кое те подтиква към това? Или нуждата на твоите ежедневни трудове те принуждава? И ти чувстваш, че точно в този час имаш работа, и защо по всякакъв начин мислиш, че си на земята и защо ти се струва, че си сред хората? А нима това не е помисъл от каменно сърце, че по това време си на земята, а не стоиш с ангелите, с които си пял тази тайнствена песен и с която си изпял онова победно славословие на Бога, и си го отправил с възклицание. Затова и Христос ни е нарекъл орли, когато е казал: „Дето бъде тялото, там ще се съберат и орлите“ (Лук. 17:37), за да се стремим към небето и да се устремим към тази висота на крилете на духа. Но ние по примера на змията пълзим по земята и се храним с пръст.
А искате ли да ви кажа откъде иде тази глъчка и шум? Именно от това, че църковните врати не винаги се заключват, а допускаме и преди последната благодарствена молитва да си тръгвате и си отивате вкъщи, което е знак за голямо пренебрежение.
Какво правиш, човече? Христос присъства и ангели стоят около страшната Трапеза, която е поставена, твоите братя още се освещават с Тайните, а ти оставяш всичко това и бягаш. Ако си поканен на обяд, тогава не би посмял, дори и да си се нахранил преди всички, докато всички останали гости седят на масата, да си отидеш преди тях; а тук, където Христовите Тайни още се преподават, свещената жертва още присъства, ти оставяш всичко и си тръгваш. Как може да се прости и да се оправдае това?
Искаш ли да ти кажа на кого приличат онези, които, неизпълнили благодарствената песен, която се пее в края на жертвоприношението, и недочакали края, излизат? Това, което ще кажа, може да ти се стори неуместно, но трябва да ти го кажа заради небрежността на мнозина.
Юда, след като участвал в Последната вечеря в онази нощ, бързо изскочил и излязъл , докато другите още седели на масата; а него следват онези, които бягат оттук преди последното благодарение. Ако той не беше излязъл, не би станал и предател, ако не беше оставил своите сътрапезници, не би погинал, ако не се беше изтръгнал оттук, вълкът не би го намерил и погълнал, ако не се беше отлъчил от Пастира, не би бил грабнат от греховете. Но така той се оказал с юдеите, а учениците с Господа изпяха хвалебна песен и излязоха (Мат. 26:30).
Виждаш ли, че тази последна молитва, която се възнася след принасянето на жертвата, се извършва по този образец. Затова наш дълг е и сега да разсъждаваме и да мислим за това, пазейки се от всяко осъждане.
Христос ти е дал Своето Тяло, а ти нямаш и думи, с които да Му се отплатиш, нито да благодариш за това, което си получил. И след яденето на телесна храна, когато станеш от масата, се обръщаш към молитвата; докато след яденето на духовна храна, която превъзхожда всяко видимо и невидимо творение, защото си човек и с телесна природа, нима няма да останеш и да благодариш и с думи, и с дела? И как това да не заслужава най-голямо мъчение?
Но това, което казах, не го казах само за да ви похваля, нито за да викате и да шумите, но за да си спомняте тези мои думи, когато е необходимо, и да показвате всякакви добри дела. Тази жертва се нарича тайна, а и тя е такава, а където е тайната, там трябва да има и най-голяма тишина.
И така, нека с дълбоко мълчание, с много приличие и подобаваща почит пристъпим към тази свещена жертва, за да намерим колкото се може по-обилна милост у Бога, да очистим душата си и да се удостоим с вечните блага, които всички да приемем по благодатта и човеколюбието на нашия Господ Иисус, на Когото, заедно с Отца и Светия Дух, да бъде слава, власт и поклонение, сега и винаги, и във вечни векове. Амин.
Превод Т. Филева
