За цените на бензина на едро, ще има ли фактури за физически лица и още за мерките обяснява финансовият министър и вицепремиер Асен Василев
„Бензиностанциите използват момента да натрупат малко повече печалба”. Така вицепремиерът и финансов министър Асен Василев коментира цените на горивата пред NOVA.
Той припомни, че има орган, който да ги контролира – Комисията за защита на конкуренцията. Запитан дали тя прави това, Василев каза: „Очевидно не”.
„Провели сме няколко разговора с „Лукойл”, така че цената на едро да включва отстъпката, която е от разликата на руския петрол спрямо сорт Брент. И цената от последните месеци е равна”, коментира Василев. Именно тук била ролята на КЗК. „Радвам се, че парламентът започна процедура по смяна на Закона за защита на конкуренцията и по смяна на състава на комисията, за да влезе такава, която да си върши работата”, каза вицепремиерът. Той обясни и как ще бъде давана отстъпката от 25 стотинки за гориво (Виж ТУК). Тя ще е за частни автомобили, регистрирани в България, или са на лизинг. Шофьорът трябва да покаже талона на автомобила на касата. В случая не било възможно да се дава отстъпката само на по-нуждаещите се хора.
Според министъра на електронното управление Божидар Божанов, единият вариант за ползване на отстъпката за гориво е с фактура на физическо лице. По думите му, през следващата или по-следващата седмица ще има окончателно решение. Обмисляме технологични и организационни мерки. Нашето министерство само подпомага тази дейност, обсъждаме въпроса с Министерството на финансите.
„Където можем, помагаме на уязвимите групи. Помощта за работещи родители с деца, при пенсионерите с по-ниски помощи. Където е технически възможно, помощта е таргетирана”, коментира Василев.
Запитан кога България ще се откаже от руския петрол, вицепремиерът обясни, че това ще стане, когато има техническа възможност в „Лукойл”. От компанията са казали, че това може да стане за 12 до 18 месеца.
„Или когато цяла Европа се откаже”, допълни Василев. Страната ни ясно е заявила, че иска да е сред изключенията, ако има такива страни. „Ясно сме заявили, че ако има изключения и ние не сме сред тях, ще наложим вето”, каза Асен Василев.
Относно информацията, че Германия и Италия са разрешили на компаниите си да откриват сметки в рубли за купуване на руски газ, Василев поясни, че тук важното е да не е държавата.
„Газът, с който е заместен руския газ, в момента е по-евтин”, каза Василев.
„Никога не е грешка да се откажеш от доставчик, който едностранно сменя условията”, заяви Василев.
Запитан дали страната ни е получила нови инструкции за плащанията, той каза, че доколкото знае не сме получавали нищо от „Газпром”. По информиран по въпроса бил енергийният министър.
Парното със сигурност ще поскъпне, каза министър Василев. Няма обаче да е 4 пъти по-скъпо. „10-15 до 20 процента”, каза финансовият министър.
Не вижда причина да се покачва цената на водата.
Запитан дали страната ни ще даде „зелена светлина” на Северна Македония за преговорите за членство в ЕС, Василев каза, че не е чул такива обсъждания.
Няма да има увеличение на минималната работна заплата от юли. „Не е разумно два пъти в годината да се пипа. От догодина ще се изчислява по формула”, каза Асен Василев.
Необлагаем минимум няма да има. „Не е ясно какво ще се случи при инфлацията при храните през септември”, каза вицепремиерът. „Индия затвори пазара за износ на зърно, Украйна не може да изнася, Русия затвори пазара за износ на зърно. Цените на зърното се вдигнаха 4 пъти през март. Ние имаме достатъчно зърно, но цените ни зависят от световните пазари”, каза вицепремиерът.
Правителството работи за приемането ни в еврозоната до 2024 г.
По-различна организация на движението ще има в центъра на София на 24 май. То се налага заради шествието по повод Деня на българската азбука, просвета и култура, и на славянската книжовност, съобщиха от Столичната община.
Празничното шествие ще се проведе от 10.00 часа по следния маршрут: от площада пред Археологическия музей по бул. “Цар Освободител”, бул. “Васил Левски” до паметника на „Св. Св. Кирил и Методий” пред Националната библиотека.
Забраняват се престоят и паркирането на пътни превозни средства, както следва:
От 14.00 часа на 23.05.2022 г. да приключване на мероприятието на 24.05.2022 г. на:
– на ул. „Оборище” между ул. „Кракра” и бул. „Васил Левски” от страната на Националната библиотека, с изключение на автомобилите на участващите в събитието и на снимачните екипи, отразяващи мероприятието;.
– на ул. „Шипка” между ул. „Кракра” и бул. „Васил Левски” от страната на Националната библиотека;
– на паркинга зад Националната библиотека .
От 07.00 часа до приключване на мероприятието на 24.05.2022 г. на паркинга на пл.
„Княз Александър І”.
Забранява се влизането в двете посоки на пътни превозни средства, както следва:
От 08.00 до 11.00 часа на 24.05.2022 г. по:
– бул. „Цар Освободител” между бул. „В. Левски” и пл. „Независимост”;
– ул. „Аксаков” между ул. „Г. Бенковски” и ул. „Дякон Игнатий”;
– ул. „Г. Бенковски” между ул. „Аксаков” и бул. „Цар Освободител”;
– ул. „Леге” между ул. „Съборна” и пл. „Атанас Буров”;
– ул. „Дякон Игнатий” между ул. „Аксаков” и бул. „Цар Освободител”;
– ул. „15 ноември” между бул. „Цар Освободител” и пл. „Св. Ал. Невски”;
– ул. „Кн. Александър І” между ул. „Съборна” и пл. „Кн. Александър І”.
От 09.00 до 10.30 часа на 24.05.2022 г., с изключение на колите на масов градски
транспорт, по:
– бул. „Васил Левски” между бул. „Цар Освободител” и бул. „Янко Сакъзов”.
– ул. „Оборище” между ул. „Кракра” и пл. „Св. Ал. Невски”;
– ул. „Шипка” между бул. „Васил Левски” и ул. „Кракра”.
3.3. От 10.30 до 12.00 часа на 24.05.2022 г., включително и колите на масов градски
транспорт, по:
– бул. „Васил Левски” между бул. „Цар Освободител” и ул. „Оборище“;
– бул. „Васил Левски” между ул. „Оборище“ и бул. „Янко Сакъзов”, с изключение на тролейбусите;
– ул. „Оборище” между ул. „Кракра” и пл. „Св. Ал. Невски”, с изключение на тролейбусите;
– ул. „Шипка” между бул. „Васил Левски” и ул. „Кракра”.
Променят се частично маршрутите на автобусни линии номера 9 и 280, както следва:
– автобусна линия № 9 (в посока ул. „ Ген. Гурко”) от бул. “Евлоги и Христо Георгиеви” обратен завой на Национален стадион “Васил Левски”, бул. “Евлоги и Христо Георгиеви” и по маршрута си.
Автобусите ще спират на всички съществуващи автобусни спирки в променения участък на маршрута;
– автобусна линия № 280 (в посока СУ „Св. Климент Охридски”): от бул. „Цариградско шосе” наляво по бул. „Евлоги и Христо Георгиеви”, надясно по ул. „Ген Гурко”, надясно по бул. „Васил Левски”, надясно по бул. „Цар Освободител” и по бул. „Цариградско шосе” по маршрута;
Автобусите ще спират на всички съществуващи автобусни и тролейбусни спирки в променения участък на маршрута.
Променят се частично маршрутите на тролейбусни линии номера 1, 2, 3, 4, 8 и 11, както следва:
– тролейбусни линии номера 1, 2 и 8: от Пета градска болница/ж.к. Бъкстон/ж.к. Гоце Делчев по маршрутите до кръстовище бул. „Васил Левски” – бул. „Цар Освободител”, надясно по бул. „Цар Освободител”, надясно по бул. „Евлоги и Христо Георгиеви”, надясно по ул. „Ген. Гурко”, наляво по бул. „Васил Левски” и по маршрутите;
– тролейбусни линии номера 3, 4 и 11: от УМБАЛ Св. Анна/ж.к. Дружба 1/2 по маршрутите до кръстовище бул. „Цариградско шосе“ – „бул. Цар Освободител“ – „бул. Евлоги и Христо Георгиеви“, наляво по „бул. Евлоги и Христо Георгиеви“, надясно по ул. „Ген. Гурко“, надясно по бул. „Васил Левски“, надясно по бул. „Цар Освободител“ и по маршрутите;
– тролейбусите от линии номера 1, 2, 3 и 4, преминали към ж.к. Левски Г и ж.к. Хаджи Димитър преди затваряне на участъка, ще се движат по маршрут: от ж.к. „Левски Г” и ж.к. „Хаджи Димитър” по маршрутите си до кръстовище ул. „Оборище” – бул. „Васил Левски”, надясно по бул. „Васил Левски”, надясно по бул. „Княз Александър Дондуков” и по маршрутите;
– тролейбусите от линии номера 8 и 11, преминали в участъка между площад „Васил Левски” и площад „Сточна гара” преди затварянето, изчакват на площад „Сточна гара”.
Тролейбусите от линии номера 1, 2, 3, 4, 8 и 11:
– ще спират на всички съществуващи тролейбусни спирки в променените участъци на маршрутите.
На 24 май се променя движението и в Банкя.
От 11.00 часа до 11.20 часа на 24.05. 2022 г. се забранява влизането на пътни превозни средства в двете посоки по ул. „Петко Д. Петков“.
От 11.20 часа до 11.50 часа на 24.05.2022 г. се забранява влизането на пътни превозни средства в двете посоки, с изключение на автобусите на градския транспорт по ул. „Св. Св. Кирил и Методий“ в участъка между ул. „Петко Д. Петков“ и ул. „Ал. Стамболийски“.
От 11.50 до 12.00 часа на 24.05.2022г. се забранява влизането на пътни превозни в двете посоки на ул. „Ал. Стамболийски“ през кръстовището с ул. „Св. Св. Кирил и Методий“.
Царуването на император Константин едно от най-важните в историята, понеже при него християнската вяра, тъй дълго преследвана, станала господстваща в неговата обширна империя. Цели три столетия продължили жестоките гонения, но те не попречили на словото Божие бързо и далеч да се разпространи.
По времето, когато езическият свят, въоръжавайки се против християнството с огън и меч, в края на III и началото на IV столетие замислял напълно да изтрие от лицето на земята самото име християнин, Божият Промисъл приготвил за Христовата Църква, сред самите императори – гонители на християнството, царствен покровител в лицето на Константин – цар, който още приживе получил името, утвърдило се в християнската история, – Равноапостолен, а в световната история – Велики.
Роден от родители, които, макар и не християни, покровителствали християнството, Константин от дете странял от езическите суеверия и се приближавал към Христа, истинния Бог. Сама Божията десница постепенно го подготвяла и по най-различни начини го очиствала, като избран съсъд на Божията слава.
Младите си години Константин трябвало да прекара не сред семейството си, а при двора на Диоклетиан в Никомидия, където бил взет почти като заложник, макар и почетен, за осигуряване верността на неговия баща Константин към по-старшия император Диоклетиан.
По това време се разгоряло десетото гонение срещу Христовата Църква – най-ужасното, надминаващо всички други гонения и със злобата на гонителите, и с разнообразието на мъченията, и с числеността на мъчениците, и с тържеството, победното тържество на Христовата вяра над езическите козни.
Константин, поставен от Божия Промисъл до самото огнище на езическата злоба, не можел да не види напразността на всичките й усилия да победи непобедимото -непосредствено, с очите си той съзерцавал силата Божия, проявяваща се в немощ и покоряваща всичко на себе си. Във всеки изповедник християнин, във всеки мъченически подвиг пред погледа на Константин се явявал неоспорим свидетел на правотата на Христовата вяра, на превъзходството й над езичеството, на Божествения й произход. И Константин запазил в душата си залога на доброто, посят в детството – съхранил чистотата и невинността на сърцето, и уважението към Божия закон, макар и да се движел сред нравствено развратена среда. Но тази вътрешна отчужденост на Константин от гнилата придворна среда, любознателният му ум и духовната му благоустроеност, скрита от скромността, естествено възбуждали срещу него злобата на заобикалящите го царедворци; а величествената му, красива осанка, високият ръст и забележителната му физическа сила, привличащи към него погледите на народа и предизвикващи разположението на цялата войска, били причина за завистта на мнозина, и особено на цезаря Галерий, който замислял да го погуби, и даже съставил заговор, за да не допусне Константин до царското достойнство, на което имал право по рождение.
Животът на Константин бил изложен на опасност, но ръката на Промисъла спасила своя избраник и му дарила това, което искала да му отнеме необузданата, коварна завист. Константин заминал за Галия при баща си, когото заварил вече на смъртно легло, и който скоро починал.
След смъртта на Констанций Хлор войската, която била при него, провъзгласила (в 306 г.) за император на Галия и Британия Константин, който тогава бил почти на тридесет и четири години, като любим син на уважавания от всички кесар. Под живите впечатления от ужасните гонения на християните на изток, Константин, след като наследил властта от баща си, сметнал за свое първо дело да потвърди всичките му разпореждания в полза на християните – обявил свобода на изповядването на християнството в своите области. Така се приближил часът на победата на Христовата вяра над езическото суеверие! Но настъпването на по-добри времена за Църквата предшествало времето на Божия съд над гонителите й. – Императорите Диоклетиан и Максимиан, уморени от собствената си злоба срещу непоколебимите страдалци за светата истина, се решили да търсят покой за себе си в отстраняването от царските престоли; но отказът им от властта, не давайки мир на самите свирепи гонители, послужил и като повод за обществени неуредици. Галерии, възцарил се на Изток вместо Диоклетиан и недоволен от възцаряването на Константин на северозапад, не го признал за император, а признал Север, който управлявал Италия и Африка; междувременно в Италия за император бил провъзгласен Максенций, син на Максимиан. Поддържайки Север, Галерии излязъл на война срещу Максенций, който търсел защита при баща си – последният отново бил приел управлението. Север се предал на Максимиан и бил умъртвен. Тогава Галерии провъзгласил за император своя пълководец Ликиний, а армията поверил на цезаря Максимин. Така се оказало, че в Римската империя царували шестима императори едновременно и всички те враждували помежду си.
По отношение на християните, по примера на баща си, той се придържал към политика на мир, защото ги ценял като усърдни и верни поданици. Константин разбирал, че християнството е велика сила, можеща да пресъздаде света. При това той още не бил християнин; при всичкото си дълбоко уважение към Христовите раби, не можел с лекота, без вътрешна борба, да се откаже от староезическите завети. И само стеклите се страшни и трудни обстоятелства го разположили открито да се преклони пред величието на „Разпнатия Бог“, Който по дивен начин го извел от състоянието на колебливост и го утвърдил в решението му да стане християнин.
След Галерий, който починал от тежка и люта болест, и Максимин – управителя на Сирия – завършил живота си с позорна смърт – самоубийство, в Източната половина на империята останал владетел единствено Ликиний, който след това се оженил за сестрата на Константин. А в западната половина – в Италийската област, след повторното царуване на Максимиан, отново се възцарил Максенций, противно на желанието на римския народ. Константин го признал за цар и даже изпратил при него мирна делегация. Но Максенций не само не пожелал да има мирни отношения с Константин, но даже не поискал да го нарича цар, желаейки единствен да бъде цар над всички земи и страни на Римската област. Римляните, страдайки под тежкото му иго, се решили тайно да търсят защита при Константин, молейки го да дойде и да ги избави от мъчителя. По този повод Константин преди всичко изпратил писмо до Максенций, с което добронамерено го убеждавал да прекрати насилническите действия. Но Максенций не само не приел неговия добър съвет и не се изправил, но още повече се озлобил. Ожесточението му стигнало до там, че започнал да се готви за война срещу Константин.
Като чул за това, Константин в 312 г. се решил да предприеме военен поход срещу Римския император. Походът, предприет от Константин за освобождаване на Рим от жестокия тиранин, не вразумил последния. Злочестивият Максенций, като принесъл обилни жертви на боговете с тържествени церемонии, с многочислена войска излязъл срещу Константин; но не успял да предотврати достойното възмездие за нечестието си. Константин, закрилян от спасителното знамение на Кръста, след три сблъсъка с противника, се приближил към самия вечен град и тук му нанесъл решителното поражение. Максенций, спасявайки се с бягство през река Тибър, загинал при разрушаването на моста, както древният фараон със своите избрани конници в морската дълбочина. Победителят тържествено влязъл в Рим и бил посрещнат от народа с голяма радост.
Ставайки по такъв начин владетел на цялата западна половина от Римската империя, Константин пръв от цезарите с указ (в 313 г.) обявил на подвластните му народи пълна веротърпимост: на езичниците оставил правото да извършват обредите на своето богопочитане, а на християните разрешил свободно да се покланят на Единия истинен Бог.
Но в същото време, когато на Запад християните благоденствали под управлението на Константин, съвсем различно било на Изток, където царувал Ликиний: възпитан при двора на Диоклетиан, пълководец при Галерий, той, достигнал цезарско достойнство, в душата си ненавиждал християните. Като се сродил с Константин, Ликиний на първо време не се решавал да се противопостави на своя могъщ шурей – даже подписал издадения от него указ (Миланския) за веротърпимостта; но скоро след смъртта на император Максимин, пълновластен владетел на целия Изток, започнал да притеснява и унижава християните.
Отношенията на Ликиний с Константин не били, а и не могли да бъдат, приятелски. Ликиний проявявал коварство и двоедушие в тях; той уверявал Константин, че му е приятел, а тайно в себе си го ненавиждал, стараел се да му причинява всякакво зло; козните не му се удавали и неведнъж между тях започвали раздори, завършващи с войни. Константин оставал победител, но измамен от лъжливите уверения на зетя, сключвал мир. Но с течение на времето отношенията между императорите придобивали все по-изострен характер. Угнетяваните поданици на Ликиний и гонените от него християни не виждали края на страданията си. Накрая Ликиний престанал да скрива замислите си против Константин и влязъл в открита борба. В 323 г. между тях се разгоряла жестока война. Тази война трябвало окончателно да реши съдбата на християнството в Римската империя, обхващаща „цялата вселена“.
Езическите жреци и гадатели предвещавали победа на Ликиний, но Бог я дарил на Константин. Ликиний се покорил, а след време бил умъртвен в Солун, тъй като, предавайки се на победителя, съставил заговор против Константин. В 324 г. Константин станал единодържавен управител на цялата Римска империя.
* * *
Скоро след победата над Ликиний Константин пожелал да си построи нова столица. На Константин се харесало положението на Византия, на древния неголям град на бреговете на Босфора и той го избрал и го направил столица на империята; той сам с тържествено шествие отбелязал границите на новия град и започнал да строи великолепни здания. Главно украшение на новия град били храмовете, посветени на истинния Бог, в устройването на които живо участие вземал сам царственият покровител на християните.
Новата християнска столица, получила името си от името на своя основател – „град на цар Константин“, Константинопол, заемаща средно положение между предишните столици на империите – Рим и Никомидия, както някога Йерусалим – „града на цар Давид“, непринадлежащ собствено на нито едно израилско коляно, по своето благоприятно географско положение, и поверена на покровителството на Божията Майка, бързо процъфтяла и затъмнила славата и величието не само на пищната Никомидия, но и на самия велик Рим.
* * *
Благоговеейки пред знамението на Кръста, той пожелал да прослави самото живоносно Дърво, на което се е разпънал Царят и Богът. Но като воин пролял много кръв, той смятал себе си за недостоен да извърши това лично. Това благочестиво намерение на императора изпълнила неговата равночестна майка, царица Елена, която той изпратил в Йерусалим, като й дал пълномощия и богати дарове.
Елена се устремила на Изток, за да извърши достойно поклонение на стъпките на Господа – по думите на пророка, „на мястото, където са стояли нозете Му“. Пребиваването на царицата майка в „люлката на християнството“ се ознаменувало и с изпълнението на предначертанията на нейния царствен син. Всички места в Палестина, осветени от евангелските събития, отдавна вече били опустошени. Езичниците, поради ненавист към християнството, се постарали да заличат и самия спомен за тях; – най-скъпото място за вярващото християнско сърце – пещерата на Господния гроб била засипана със смет и по този начин скрита от благоговейните погледи; нещо повече, като насмешка над „Разпнатия Бог“ и Неговите почитатели, на хълма, насипан върху самата пещера, било построено капище на „сладострастния демон на любовта“ (Венера). По указание на Елена идолските капища, поставени на свещени за християните места, били разрушени и на тяхно място били построени свети храмове. Така били построени прекрасни църкви, по желание и със средства на царицата, във Витлеем над пещерата на Рождество Христово, на Елеонската планина – мястото на Възнесение Господне; с храмове били украсени Гетсимания – мястото на успението на Пресвета Богородица, мястото на явяването на Бог на Авраам до Мамрийския дъб.
Но най-главната грижа на царствената старица била да осъществи мисълта на нейния велик син, да намери самото това Дърво, на което бил разпнат Спасителят на света.
Мястото, където бил скрит Господният Кръст, било неизвестно; за намирането му благочестивата Елена от своя страна използвала всички средства и царското си влияние. Това било първото Въздвижение на честния и животворящ Кръст; то се извършило в 326 г. Православната Църква всяка година празнува това събитие на 14 септември. Тогава много от езичниците и иудеите се обърнали към Христа.
След това светият Кръст бил положен в сребърен ковчег за съхранение; на Велики петък той бил изнасян на Голгота (в наскоро построения храм, където се съхранявал) за поклонение. Но света Елена, напускайки Йерусалим, взела частица от живоносното Дърво, като дар за своя син Константин. Недълго след това блажената царица майка починала и била честно погребана.
* * *
По време на своето управление Константин се решил да свика Вселенски Събор. Според царя, този Събор, „обявявайки се против главния враг“, смущаващ тогава мира на Църквата, хулната арианска ерес, трябвало да разгледа и други въпроси и да даде отговори – определения по устройването на вътрешния живот на християните.
Властта на Царя определила Вселенският Събор да се състои в град Никея. Той бил открит през юни 325 година в просторната палата на царския дворец и на него окончателно било осъдено арианството.
* * * След това Константин живял повече от десет години и през цялото време на своето царуване с неизменна вярност се държал към Никейското изповядване на вярата и ревностно се стараел да утвърждава духа на християнското благочестие в своето царство, представлявайки пример, достоен за подражание.
Последните години и особено дни на цар Константин били достоен завършек на неговото християнско благочестиво устроение.
Но Константин до този момент не бил кръстен! Не се знае достоверно, кога и къде Константин приел светото Кръщение. Едно предание разказва, че това станало в Рим скоро след победата над Максенций. Императорът тежко заболял. Лекарите не могли да му помогнат. И една вечер му се явили апостолите Петър и Павел, които назовали имената си и казали, че са пратени от Бога да му покажат пътя към спасението и вечния живот. Император Константин пратил после да повикат епископ Силвестър и го попитал: „Имате ли вие, християните, богове, които се наричат Петър и Павел?”. Епископът обяснил на императора, че те не са богове, че християните имат само един Бог, а Петър и Павел са Негови верни служители; обяснил правилата на християнската вяра, а Константин пожелал да се покръсти веднага. Епископ Силвестър го помолил първо да се подготви; царят постъпил според думите му, приел след време светото Кръщение и оздравял.
По-достоверно е преданието, което разказва, че Константин се кръстил в предградието на Никомидия, малко преди смъртта си, макар да изповядвал християнската вяра много по-рано. В старо време имало обичай кръщението да се отлага, за да може човек да се подготви и изпита, докато приеме светото тайнство. Константин желаел да се кръсти в Йордан.
Като повярвал, той се трудел за разпространението на християнската вяра. Избягвал насилствените мерки, търсел винаги пътя на убеждението. От млада възраст носещ в сърцето си Христа, отдавна станал християнин в душата си, той отлагал своето кръщение поради смиреното съзнание за своята греховност, желаейки с подвига на целия си живот да се подготви за това. При това в душата си имал искреното желание да се кръсти във водите на река Йордан. Константин отишъл в Никомидия и тук, като извикал епископите, ги молел да го удостоят със свето кръщение.
Великият и равноапостолен Константин починал, завещавайки царството на тримата си синове, в самия ден на Петдесетница в 337 година, в тридесет и втората година от царуването си, на шестдесет и пет годишна възраст. Тялото му тържествено било пренесено в Цариград и поставено в построения от него храм „Свети Апостоли”.
Кодак
Константин днес с майка си Елена явяват всечестното дърво, Кръста, посрамление за всички иудеи и на противящите се на верните царе оръжие, и за нас се яви велико знамение, устрашаващо по време на война.
Комисия открила модел за размяна на гласове, врътката била между журитата от различни държави
Европейският съюз за радио и телевизия (ЕСРТ) излезе с ново обяснение за проблемите, възникнали по време на финала на „Евровизия 2022“, след като бяха анулирани резултатите от гласуването на шест държави, сред които Румъния, съобщава румънската телевизия „Джиджи 24”. (виж ТУК)
В изявление ЕСРТ подробно описва причините, поради които Румъния, Азербайджан, Грузия, Черна гора, Полша и Сан Марино са били отстранени от гласуването. ЕСРТ посочва, че въпросните държави са гласували една за друга на втория полуфинал. В изявлението се казва, че става дума за безпрецедентни нередности в начина на гласуване на журито в тези държави.
Според ЕСРТ е открит модел за размяна на гласове между замесените. Съюзът обяснява процедурата по следния начин: „Във втория полуфинал беше забелязано, че четири от шестте журита поставиха всичките пет други държави в своите Топ 5 (като се има предвид, че те не можеха да гласуват за себе си); едно жури гласува за същите пет държави в Топ 6; а последното от шестте журита постави четири от другите държави в Топ 4, а петата – в Топ 7. Четири от шестте държави получиха поне един комплект от 12 точки, което е максималният брой, който може да бъде присъден“.
Причината, поради която общоевропейският партньор за гласуване беше алармиран от тези класации, е, че пет от шестте замесени държави са били поставени извън първите осем от всички 15 останали държави. Освен това четири от шестте държави се класираха в челната шестица измежду останалите 15 държави, които гласуваха в този полуфинал. От това ЕСРТ прави заключение, че става дума за безпрецедентно нарушение в начина на гласуване на журито.
Тазгодишното издание на „Евровизия“ бе белязано от спор, след като в края на конкурса ЕСРТ обяви, че е анулирал резултатите от гласуването на журито в шест държави и те са били заменени с изчислен резултат, отбелязва Диджи 24.
В отговор румънската обществена телевизия ТеВеРе осъди „промяната на правилата по време на играта“ и заяви, че е присъдила максимален брой точки на Молдова, а не на Украйна, както беше обявено на финала в Торино.
Румънската обществена телевизия публикува информация, за точките, присъдени от румънското жури: Молдова – 12 точки, Гърция – 10 точки, Полша – 8 точки, Нидерландия – 8 точки, Азербайджан – 6 точки, Австралия – 5 точки, Италия – 4 точки, Испания – 3 точки, Финландия – 2 точки и Литва – една точка. ТеВеРе информира, че Европейският съюз за радио и телевизия е отказал на водещата Еда Маркус да съобщи на живо резултатите на румънското жури.
След финала на „Евровизия“ румънската обществена телевизия поиска от организаторите да съобщят официално „конкретните причини, поради които са заменили оценката на румънското жури с друга, изчислена по непрозрачен начин.
Украйна, представена от „Оркестър Калуш“, спечели конкурса с песента „Стефания“.
Копродукцията на HBO/A24 ще дебютира в Кан 2022 в рамките на премиерната секция на фестивала
Премиерата на „Ирма Веп“, новият HBO сериал с участието на носителката на Оскар® Алисия Викандер, е на 7 юни в HBO Max и по HBO. Сериалът е създаден, написан и режисиран от номинирания за Emmy® Оливие Асаяс („Карлос“) и е римейк на неговия пълнометражен филм от 1996 г.
Мира (Алисия Викандер) е американска филмова звезда, разочарована от кариерата си и след скорошна раздяла. Тя пристига във Франция, за да изиграе ролята на Ирма Веп в римейк на френската класика на немия филм „Вампирите“. Историята започва да преплита реалността на Мира и тази на героинята й на снимачната площадка, докато постепенно дата образа се преплитат и сливат. „Ирма Веп“ ни разкрива несигурната почва, която лежи на границата на измислицата и реалността, изкуствено създаденото и автентичността, изкуството и живота.
В ролите в сериала на HBO „Ирма Веп“ ще видим Алисия Викандер като Мира, Винсент Макейн като Рене Видал, Жана Балибар като Зоуи, Девън Рос като Реджина, Ларс Айдингер като Готфрид, Винсент Лакост като Едмонд Лагранж, Нора Хамзауи като Карла, Адрия Аржона като Лори, Кари Браунщайн като Зел Том Стъридж като Имон, Байрън Бауърс като Херман, Фала Чен като Синтия Кенг, Иполит Жирардо като Робърт Данжу, Алекс Дескас като Грегъри Дезормо, Антоан Рейнарц като Джереми.
Изпълнителни продуценти на „Ирма веп“ са Оливие Асаяс, Алисия Викандер, Силви Барте, Даниел Делум, Рави Нандан, Хали Секоф, Кевин Тюрен, Стюарт Манашил, Сам Левинсън и Ашли Левинсън. Сериалът е продуциран от HBO в партньорство с А24.
Оливие Асаяс е френски режисьор, който в последните години се превърна в един от силните гласове на международното съвременно кино. Започва кариерата си като художник и графичен дизайнер. По-късно започва да прави авторски късометражни филми, докато развива интереса си към глобализацията на културата и технологиите като редактор на Cahiers du Cinema (1980-1985). От първия си игрален филм „Désordre“ (1986), който беше удостоен с наградата на Седмицата на критиката на Венецианското биенале, той постоянно надгражда проектите си, което му носи международно признание.
Сред най-известните му филми са: “Ирма Веп”; „Летни часове”; обявен за един от „Най-добрите филми на 21-ви век до момента“ от The New York Times; „Демомлавър”; „Пречистена”; „Карлос“; който спечели Златен глобус® в категорията „Най-добър мини-сериал или филм, направен за телевизия“ и получи две номинации за Еми®, включително за „Изключителна режисура за мини-сериал, филм или драматичен специален филм“; „Облаците на Силс Мария“, за която Кристен Стюарт спечели наградата „Сезар“ за най-добра поддържаща женска роля; „Личен купувач“, отново с Кирстен Стюарт, който спечели наградата за режисура в Кан; „ След май 68-ма“, който спечели най-добър сценарий във Венеция. Сред последните му творби са „Нехудожествена литература“ и „Шпионската афера Оса“.
Инфекцията се предава трудно и само при близък контакт с инфектирания, не се разпространява по въздуха, казва проф. Тодор Кантарджиев
От: Силвия Николова
Проф. Тодор Кантарджиев е водещ микробиолог. Университетски преподавател е и дългогодишен директор на Националния център по заразни и паразитни болести. Към момента е консултант по вирусология в Столичната община.
Проф. Кантарджиев, в последните дни бяха установени случаи на маймунска шарка в Европа и в САЩ (виж ТУК). Каква е тежестта на това заболяване, смъртоносно ли е?
Да, така е. Освен в Европа, преди два дни вече е установен и един случай в САЩ. На 6 май Агенцията по здравна сигурност на Великобритания предупреди Световната здравна организация за случаи на маймунска едра шарка. Първият случай в Европа е на гражданин на Обединеното кралство, пътувал за Нигерия на 3 и върнал се на 4 май. Това е известна зооноза с природен резервоар в Африка. Освен при маймуни, той е още при дребни и по-едри гризачи, като плъхове и мишки. Тази инфекция е наблюдавана там и добре проучена. Два подвида на маймунската едра шарка причиняват инфекции. Едните са в Западна Африка, а другите – на територията на Конго. Тези в Западна Африка са с леталитет около 1%, докато случаите в Конго са с леталитет до 10 на сто.
Известно ли е това заболяване на вирусологията, какъв е латентният период?
Заболяването е известно на здравните власти. Диагнозата се поставя с генетични средства. Инкубационният период най-често се проявява от 6-я до 13-я ден на осъществения контакт. Случаи могат да се проявят и до 21-я ден след заразяването. Карантината е 21 дни.
– Имало ли е такива случаи в България?
– В България не е имало случаи на маймунска шарка. С нея човек от човек или от болно живот може да се зарази само, ако е бил в много тесен контакт с инфекцията. За разлика от едрата шарка при хората, маймунската е много по-ниско контагьозна, не се разпространява чрез въздуха и не е така заразна. Винаги съм предупреждавал, че на пет години обикновено някой вирус, характерен за животинския свят може да придобие епидемичен потенциал и да зарази хора.
– Има ли реална опасност маймунската шарка да се появи и у нас?
– Засега случаите с маймунска шарка са поставени под контрол. Българските граждани, които пътуват в чужбина трябва да са много внимателни за здравето си, особено тези, които заминават за Африка, Латинска Америка и Югоизточна Азия. Малко вероятно е заразата да дойде и у нас. Това заболяване е изключително рядко. Както вече казах, у нас не го е имало. Малко е разпространението му и по света. Рискът за нашето население е много нисък. Хората не бива да се паникьосват, но трябва да са внимателни и да спазват добра лична хигиена. при третирането на такива болни медицинският персонал трябва да ползва дезинфектанти и лични предпазни средства.
– Какви са симптомите?
– Симптомите й са висока температура, центробежен обрив – главно по ръцете и краката, и по-малко обрив с големи мехурчета. Инфекционистите са наясно с какви лекарства се лекува маймунската треска.
За днес ви предлагаме един бърз и лесен шоколадов сладкиш. Идеален за кафе и чай, каквито можете да закупите на изгодни за вас цени и отлично качество в АВАНТИ (Виж ТУК)
Необходими Продукти
мазнина – 200 г масло
шоколад – 200 г със 70% съдържание на какао
бадеми – 200 г настъргани
захар – 200 г
яйца – 4 броя
ванилия – 1 пакетче
сол – 1 щипка
бакпулвер – 1/2 пакетче
брашно – 4 с.л.
Начин на приготвяне
Маслото със шоколада се разтопяват на бавен огън. Всички останали продукти се разбиват с миксер за няколко минути и към тях се прибавя разтопената смес при непрекъснато бъркане.
Получената смес се изсипва в тавичка и се пече 40 минути на 160 градуса.
За да не се разтече, вземете задължително натурален шоколад с високо съдържание на какао.
Най-доброто за отличното настроение на вашата трапеза можете да намерите в магазини АВАНТИ (виж ТУК).
Мъченик Талалей бил родом от Ливан. Той бил 18-годишен красив момък, по занятие лекар. След като смело изповядал своята вяра в Господа Иисуса Христа, съдията заповядал на двама палачи – Александър и Астерий със свредел да продупчат коленете му и като проврат въже вътре през продупчените кости, да го обесят на дърво.
Невидима Божия сила побъркала ума на палачите и те вместо Талалей продупчили една дъска и я окачили на дървото. Когато мъчителят узнал това, помислил, че палачите умишлено се подиграват с него, и веднага заповядал да ги подложат на изтезания.
Тогава Александър и Астерий сред мъченията извикали:
– Жив е християнският Господ! Отсега ние ставаме християни, вярваме в Христа и страдаме за Него!
Като чул това, мъчителят заповядал да ги посекат с меч, а сам взел свредела и се помъчил да продупчи коленете на Талалей. Но изведнъж ръцете му се схванали и той трябвало да моли Талалей да го спаси, което незлобивият мъченик Христов и направил с молитвата си. По-късно Талалей бил хвърлен в морето, но не се удавил.
Останал невредим, той бил хвърлен на зверовете в цирка, но те кротко ближели нозете му и се умилквали около него.
Най-после св. мъченик Талалей бил посечен с меч и се преселил във вечния живот в 284 година.
Тропар
Твоят мъченик, Господи, при своето страдание прие от Тебе, нашия Бог, нетленен венец, Защото, имащ Твоята подкрепа, мъчителите повали и съкруши на демоните безсилната дързост: с неговите молитви спаси нашите души.
Големият гръцки композитор Вангелис Папатанасиу, известен по-широко с първото си име – Вангелис, е починал на 79-годишна възраст във вторник вечер в Париж, съобщи гръцката информационна агенция АНА-МПА, като се позовава на адвокатската компания, която представлява интересите му. Вангелис е роден на 29 март 1943 г. в Аргия край Волос. Започва да композира и да свири още от детските си години.
Той добива световна популярност в края на 60-те години с групата „Афродайтис чайлд“, която основава заедно с Демис Русос.
Един от най-значителните творци в областта на електронната музика, Вангелис получава Оскар през 1982 г. за саундтрака към филма „Огнените колесници“.
Инфекцията се предава трудно, ваксината срещу вариола предпазва
САЩ регистрираха първи случай на маймунска шарка. Това съобщи Департаментът по здравеопазване на американския щат Масачузетс.
Пациентът е възрастен мъж, който скоро е бил в Канада, се казва в съобщението. Според информацията на здравните власти, първоначалното тестиране е приключило във вторник вечерта, а потвърждаващите тестове са направени в сряда. Мъжът е хоспитализиран.
В съобщението се подчертава, че инфекцията не представлява опасност за обществото.
През 2021 г. вирусът беше открит при жители на Тексас и Мериленд, върнали се от Нигерия.
През последните дни Великобритания, Португалия и Испания съобщиха за случаи на заразяване с маймунска шарка, като първият случай – този в Обединеното кралство бе при човек, завърнал се от Африка.
По данни на Световната здравна организация ( СЗО) маймунската шарка е рядко вирусно заболяване, което се среща основно в отдалечени райони в Централна и Западна Африка, намиращи се непосредствено до влажните тропически гори.
Вирусът се предава на човека от дивите животни като гризачи и примати, а вторичното му разпространение от човек на човек е ограничено. Обикновено коефициентът на смъртност при огнище на маймунска шарка варира между 1% и 10%, като по-голяма част от смъртните случаи е при по-млади възрастови групи.
Маймунската шарка няма специфично лечение или ваксина, но се смята, че направена преди това ваксинация против шарка осигурява високоефективна профилактика срещу това заболяване.
