Новият роман на Джулиан Барнс „Елизабет Финч“ вече и у нас

Как дневниците на авторката провокират един неин студент след нейната смърт да се захване с нелеко историческо изследване

Задачата на настоящето е да коригира разбирането ни за миналото. Тази задача става все по-неотложна, когато миналото не може да бъде коригирано. Това е основната идея в новия роман на Джулиан Барнс „Елизабет Финч“. Той е дело на издателство „Обсидиан”. Великолепният превод е на Надежда Розова.

Елизабет Финч е вдъхновяваща личност, която преподава „Култура и цивилизация“ във вечерен курс за възрастни. С емпатия и духовитост тя стимулира студентите си да мислят нестандартно и да променят представите си за света. След смъртта ѝ един от тях – Нийл, на когото е завещала своите дневници, си спомня за страстта ѝ към историята, религията и философията. В тези дневници Елизабет размишлява над важни събития и идеите на велики умове от далечното минало, които могат да ни помогнат да проумеем съвремието. Нейният интерес към Юлиан Отстъпник, последния езически император на Рим, въодушевява Нийл да изследва живота му.

Тази книга е повече от роман – тя е своеобразен поклон пред философията, внимателна преценка на историята и покана да анализираме собствените си теории и разбирания.

                                   ОТКЪС ОТ РОМАНА

Тя застана пред нас без записки, без книги, без нервност. Остави върху катедрата само чантата си. Огледа аудиторията, усмихна се, застина неподвижно и започна.

– Сигурно сте забелязали, че курсът е озаглавен „Култура и цивилизация“. Не се тревожете, няма да ви засипвам с диаграми. Няма да ви тъпча с факти, както тъпчат гъските с царевица – само ще навредя на черния ви дроб. Нездравословно е. Следващата седмица ще ви дам списък с литература, която не е задължителна: няма да ви пиша по-ниски оценки, ако пренебрегнете заглавията, нито пък по-високи, ако зубрите безмилостно. Ще ви преподавам като на зрели хора, каквито вие несъмнено сте. Най-доброто образование се получава чрез сътрудничество, както са били наясно древните гърци. Само че аз не съм Сократ и вие не сте Платоновци. Въпреки това ще водим диалог. И същевременно, тъй като не сте в началното училище, няма да получавате от мен ласкаво насърчение и любезно одобрение. Може би за някои от вас няма да бъда най-подходящата преподавателка с оглед на темперамента и нагласата ви. Предупреждавам предварително онези, за които ще се окаже така. Разбира се, надявам се курсът да ви бъде интересен и забавен. Сериозно забавен. Сериозността не е несъвместима със забавлението. Така че ще изисквам от вас сериозност. Никакви импровизации. Казвам се Елизабет Финч. Благодаря.

И тя отново се усмихна.

Никой не си водеше бележки. Просто я гледахме: някои със страхопочитание, други озадачено и почти раздразнено, трети – вече полувлюбено.

Не помня какво ни преподаваше на онази първа лекция. Помня само смътното усещане, че за пръв път в живота си съм попаднал на правилното място.

Облеклото ѝ. Да започнем от долу нагоре. Тя носеше удобни ниски обувки – черни през зимата, от кафяв велур наесен или напролет. Плътен или тънък чорапогащник – така и нямаше да видим Елизабет Финч боса (и категорично не можехме да си я представим по бански). Полите ѝ бяха точно под коляното – тя никога не се поддаваше на ежегодната тирания на модата. Явно отдавна беше решила какъв да е стилът ѝ. Все още минаваше за елегантна, но след още едно десетилетие щеше да изглежда старомодна, може би дори архаична. През лятото носеше разкроени поли с широки плохи, обикновено тъмносини, а през зимата предпочиташе туид. Понякога избираше шотландско каре и забождаше голяма сребриста игла (със сигурност има шотландско название за такива игли). За блузите си очевидно харчеше повече – бяха копринени или от фин памук, често раирани и никога прозрачни. Случваше се да сложи брошка, винаги малка и дискретна, но и доста лъскава. Рядко я виждахме с обици (сега ми хрумва: изобщо бяха ли ѝ пробити ушите?). На лявото си кутре носеше сребърен пръстен, който решихме, че е наследила, а не си го е купила или пък получила като подарък. Косата ѝ беше пясъчносива, с добре оформена прическа и неизменна дължина. Допусках, че ходи на фризьор редовно, през две седмици. Беше привърженик на хитроумната изкусност, както неведнъж ни повтаряше. И изтъкваше, че тя не е несъвместима с истината.

Ние, нейните студенти, бяхме от двайсет и няколко до четиресет и няколко годишни, но първата ни реакция към нея беше ученическа. Заинтригувани бяхме от произхода ѝ и от личния ѝ живот, питахме се защо и дали наистина никога не се е омъжвала – поне доколкото ни беше известно. Какво правеше вечер? Дали си приготвяше безупречен омлет със зелени подправки, дали изпиваше една-единствена чаша вино (Елизабет Финч пияна? Само ако светът се обърнеше наопаки.), докато четеше Гьотевите „Научни изследвания“? Виж­дате ли колко е лесно човек да започне да си фантазира, дори да осмива?

Откакто я познавах, тя винаги бе пушила. И това правеше различно от другите. Има пушачи, които се наслаждават на всяка доза никотин; други се ненавиждат, докато вдишват дима; някои го представят за свой изискан навик, а други дразнещо твърдят, че пушат „само по цигара-две на ден“, уж владеят своята при­страстеност. И понеже всички пушачи лъжат, се оказва, че под „цигара-две на ден“ следва да разбираш три-четири, дори цяла кутия. Елизабет Финч обаче не демонстрираше никакво отношение към факта, че пуши. Просто го правеше, без да чувства необходимост да обяснява или разкрасява. Държеше цигарите си в табакера от черупка на костенурка, поради което само можехме да гадаем коя марка предпочита. Тя пушеше с безразличие към пушенето. Звучи ли ви смислено? Ако някой дръзнеше да я попита пристрастена ли е към цигарите, тя никога не прибягваше до извинения. Да, отговаряше, разбира се; и да, съзнавала, че е вредно – и за нея, и за околните. Но не, нямало да ги откаже, нито брояла по колко пуши на ден – такива работи ѝ били последна грижа. И тъй като – така заключих, или по-скоро, предположих – тя не се страхуваше от смърт­та и напоследък намираше живота за надценен, проб­лемът наистина не представляваше интерес за нея, поради което не следваше да интересува и околните.

Естествено, често я мъчеше мигрена.

Във въображението ми – по-точно, в спомените ми, защото само там мога да я видя – тя стои пред нас противоестествено неподвижна. Беше чужда на жестовете и триковете, с които лекторите целят да очароват или развличат аудиторията, да демонстрират характер. Тя никога не ръкомахаше, никога не облягаше брадичка на дланта си. Понякога ни прожектираше диапозитиви в подкрепа на своята теза, но в повечето случаи това не се налагаше. Приковаваше вниманието ни със своята неподвижност и с гласа си. Имаше спокоен и ясен глас, обогатен с обертонове от десетилетия­та тютюнопушене. Елизабет Финч не беше от преподавателите, които общуват със студентите само когато вдигат очи от записките си, защото, както вече посочих, тя не водеше лекциите си от записки. Всичко беше в главата ѝ, анализирано и обмислено докрай. С което също приковаваше вниманието ни и скъсяваше разстоянието помежду ни.

Интонацията ѝ беше сдържана, а изреченията ѝ бяха абсолютно правилни – направо чувахме запетаите, двоеточията и точките. Никога не започваше изречение, без да знае точно как и кога ще го завърши. И въпреки това не звучеше книжно. Речникът ѝ беше същият като в научните ѝ статии и в обикновените разговори. В изказа ѝ обаче нямаше нищо чудато, беше жив и съвременен. И много обичаше – вероятно за собствено забавление или за да ни изненада – да подхвърли някоя фраза в различна тоналност.

Например една седмица ни говореше за „Златната легенда“ – средновековен сборник с жития на светци. Показни чудеса и поучителни мъченичества. Темата ѝ беше света Урсула.

–  Пренесете се мислено в четиристотната година, когато хегемонията на християнството още не е била наложена по нашите земи. Урсула била британска принцеса, дъщеря на християнския крал Дионот. Била мъдра, покорна, набожна и добродетелна – обичайните нравствени достойнства на такава принцеса. Освен това била красива – по-проблемно достойнство. Принц Етерий, син на краля на англите, се влюбил в нея и поискал ръката ѝ. Бащата на Урсула се оказал изправен пред дилема, защото могъщите англи били идолопоклонници.

Бракът на Урсула щял да бъде сделка като много други бракове преди и след него, а освен мъдрост, доб­родетели и тъй нататък принцесата била надарена и с изобретателност. Посъветвала баща си да приеме предложението от сина на силната държава, но да постави условия, които ще наложат забавяне на брака. Да поиска отсрочка от три години, за да може тя да замине на поклонение в Рим, а през това време младият Етерий да бъде обучен в истинската вяра и покръстен в нея. Някой би преценил това предложение като евентуална пречка, но не и влюбеният Етерий. Летописите не са съхранили мнението на краля на англите.

Когато новината за духовното приключение на Урсула се разчула, около нея се обединили и други девици. И тук стигаме до една загадка. Може би на мнозина от вас е известно, че Урсула била съпроводена от единайсет хиляди девици, а ако сте били във Венеция, сигурно ще си спомните цикъла картини на Карпачо, изобразяващи легендата. Невероятно групово пътуване, при това господин Томас Кук, основателят на най-старата туристическа фирма в света, още не бил роден. Загадката, за която споменах, е свързана с буквата М след римското число XI и със смисъла, който е вложил в нея авторът на първия летопис. Дали зад М се криела думата mille – хиляда, или martyr – мъченик? Според някои от нас второто тълкуване е по-вероятно. Урсула плюс още единайсет девици мъченици прави дванайсет, а толкова са и Христовите апостоли.

Въпреки това нека оставим историята да се развива в техниколор и синемаскоп – две технологии, за които Карпачо има огромен принос. Единайсет хиляди девици потеглят от Британия. При пристигането им в Кьолн на Урсула се явява Божи ангел и ѝ съобщава, че когато тя и съпровождащата я процесия си тръгнат от Рим, трябва да се върнат през Кьолн, където ще получат светата корона на мъченичеството. Новината за този край на поклонението плъзва сред единайсетте хиляди спът­нички на Урсула, които я посрещат с религиозен екстаз. Междувременно в Британия друг от вездесъщите Божи пратеници се явява на Етерий и му заръчва да посрещне бъдещата си невеста в Кьолн, където и той да получи палмовата клонка на мъченичеството.

Откъдето и да мине, Урсула привлича нови и нови последователки, но летописите не пазят точния им брой. В Рим лично папата се присъединява към женската процесия, което му донася хули и отлъчване от Църквата. Междувременно двама храбри римски пълководци, които се опасяват, че истеричният успех на поклонението ще допринесе за разпространението на християнството, изпращат войска от хуни, която да посече завръщащите се поклоннички. По удобно стечение на обстоятелствата в този момент хуните тъкмо са обсадили Кьолн. Трябва да приемем тези съвпадения в развитието на сюжета и ангелските намеси – в крайна сметка това не е роман от деветнайсети век. Но пък всъщност и романите от деветнайсети век изобилстват от съвпадения.

И така, Урсула и огромната ѝ свита пристигат в Кьолн, а хуните зарязват обсадната техника и започват да посичат единайсетте хиляди, че и повече, поклоннички, а фразата, която описва клането, сигурно е звучала банално още по онова време: „с настървението на вълци, нападнали стадо овце“.

Елизабет Финч замълча, плъзна поглед из аудиторията и попита:

– Как да тълкуваме това? – И насред мълчанието да­де своя отговор: – Предлагам: като самоубийство от ченге1.

Възпоменаване смъртта на Екзарх Стефан I Български

0

светско име Стоян Попгеоргиев Шоков

7 септември 1878 – 14 май 1957

Български екзарх от 1945 до 1948 година

Чества се на 14 май

Екзарх Стефан I е роден на 7 септември 1878 г. в с. Широка лъка, Смолянско в семейството на поп Георги Шоков. През 1893 г. завършил Богословското училище в Самоков, след което и Духовната академия в Киев, с научна степен кандидат на богословението (1904).

Учителствал в Пловдивската мъжка гимназия, а по-късно в Българска духовна семинария в Цариград. През 1910 г. приел монашески чин. Участвал в Карнегиевата комисия и в комисията по сключване на мира с Турция през 1913 година. От 1915 до 1919 г. специализирал богословие в Женева и Фрибург и защитил докторат по философия и литература във Фрибургския университет, като същевременно изпълнявал и някои дипломатически мисии на българските правителства.

През 1921 е ръкоположен за епископ Маркианополски, а на следващата година е избран за софийски митрополит. Една от големите му заслуги като висш духовник е спечеленото съгласие от Цариградската патриаршия за вдигане на схизмата, наложена от нея на Българската екзархия още през 1872 година. Активно участвал и в спасяването на българските евреи от преследванията на нацизма през 1943 година, за което по-късно е провъзгласен за Праведник на света от израелския мемориален институт „Яд Вашем“.

Ръководил Софийската митрополия до 1945 година. На 21 януари 1945 г. е избран за български екзарх с 84 от общо 90 гласа. Като екзарх през тези преломни години твърдо защищавал авторитета на Църквата. През септември 1948 година с правителствено решение е  свален от длъжност поради отрицателното му отношение към отечествено-фронтовската власт и тъй като се противопостявял на намесата на партийните и държавните органи в работата на Светия синод. Екзарх Стефан е интерниран в с. Баня, Пловдивско, където под принудителен домашен арест живял до смъртта си на 14 май 1957 година. Погребан е в съборната църква „Успение Богородично“ в Бачковския манастир, където по-късно положили и патриарх Кирил.

Екзарх Стефан е автор на множество слова и богословски трудове, издадени в 26 книги и над 1000 сборни издания на чужди езици, между които „На път за Дамаск“ (1932), „Българската Църква“ (1932), „Същината па пастирското служение“ (1935), „Религия и наука“ (1937) и други.

Промяна на движението заради футболен мач в София

Нова, временна организация на движението ще има на 15 май в София заради футболна среща на 15 май на Национален стадион „Васил Левски”. Това съобщиха от Столичната община.

От 08.00 до 20.00 часа на 15 май  се забраняват престоят и паркирането на пътни превозни средства, с изключение на автомобилите на участниците в мероприятието, на моста пред Национален стадион „Васил Левски” – 49 (четирдесет и девет) броя паркоместа.

От 10.00 часа до 20.00 часа на 15 май се забрани престоят, паркирането и

влизането на пътни превозни средства в двете посоки на ул. „Ген Гурко“ в участъка между бул. „Васил Левски“ и бул. „Евлоги и Христо Георгиеви“, с изключение на автобусите на масов градски транспорт и на автомобилите на участниците в мероприятието.

Безплатни кардиологични прегледи в болница „Царица Йоанна – ИСУЛ“

Те се организират по повод Международния ден за борба с хипертонията

Безплатни кардиологични прегледи ще бъдат организирани в университетската болница „Царица Йоанна – ИСУЛ”, съобщиха оттам. Те са по повод Международния ден за борба с артериалната хипертонията (АХ).

Д-р Кирил Джоманов

Прегледите ще се извършват на 17 и 18 май между 13.00 и 14.00 часа, само след предварително записване на тел. 02 9432 332, от 14.00 до 17.00 часа. Те ще бъдат в Клиниката по кардиология, в кабинет 206 и ще включват провеждане на ЕКГ (електрокардиография) и обстоен преглед от кардиолог.

Предназначени са за граждани с резистентна хипертония (такава, която трудно се поддава на контрол) и такива, получили сърдечни усложнения в следствие от прекарана коронавирусна инфекция.

По данни на Националната лига по хипертония:

• АХ засяга 42.8% от мъжете и 39.7% от жените в активна възраст (между 24 и 65 години)

• Всеки трети хипертоник във възрастта 35-44 години не подозира за заболяването си

• Около половината от тези, които знаят, че имат АХ, не се лекуват

Напоследък има доказателства, че именно слабия контрол на кръвното налягане във възрастта 44-66 години е основен рисков фактор за развитие на деменция (най-често Алцхаймер) в по-късните етапи от живота. Ето защо проследяването на артериалното налягане е важно и трябва да започне още от около 40-годишна възраст, особено ако има фамилна предиспозиция, съветват лекари.

За да бъде поставена диагноза „артериална хипертония“ е необходимо стойностите на кръвното налягане да са над нормата поне при две последователни измервания в амбулаторни условия.

Нормалните стойности варират в зависимост от възрастта и придружаващите заболявания.

Класификацията на хипертонията според Светованата здравна организация:

Категория   Систолно АН /mmHg/   Диастолно АН /mmHg/

Оптимално           <120  и        <80

Нормално  120-129 и / или    80-84

Високо нормално          130-139 и / или    85-89

Хипертония І степен     140-159 и / или    90-99

Хипертония ІІ степен    160-179 и / или    100-109

Хипертония ІІІ степен   ≥180 и / или         ≥110

„Например при един човек на 30 години, препоръчително е горните граници да не превишават 140/90 mmHg, докато при много възрастни пациенти над 80 год. възраст,  прицелните стойности на артериалното налягане са до 130/80, ако се толерира добре, но трябва да се подхожда с повишено внимание, при евентуално понижение на кръвното налягане. Това обяснява Д-р Кирил Джоманов, кардиолог в Клиниката по кардиология на УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“ и допълва, че при възрастните ниското кръвно може да е дори по-опасно от завишеното. Причината е, че ниското артериално налягане може да доведе до нарушено кръвоснабдяване на мозъка и бъбреците. При възрастните пациенти основните еластични свойства на съдовата стена са променени, не са толкова еластични, в комбинацията с атеросклероза са предпоставки за нарушено кръвоснабяване. При тях ниските стойности на кръвното налягане не се толерират добре и хипотонията може да доведе до световъртеж, замаяност и дори колабиране. Може да доведе и до нарушаване на бъбречната функция, пояснява младият кардиолог.

Той обяснява, че в Клиниката по кардиология на УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“ често консултират млади пациенти, които имат сърдечни оплаквания в следствие на прекарана коронавирусна инфекция. Някои от тях преминават от само себе си, но други изискват задължително посещение на кардиолог. Сред симптомите, които не са за подценяване, са продължителна вариация в кръвното налягане, ритъмни нарушения (сърцебиене и прескачане на сърцето); гръден дискомфорт. Зад тези оплаквания може да се крие съществено усложнение, като миокардит/перикардит, наличие на перикарден излив и животозастрашаваща тампонада, които са често срещани усложнения в резултат на вирусната инфекция.

Телешки кюфтенца с кисели краставички

Зеленият лук в тях ги прави необичайно вкусни и пикантни

Мнозина по здравословни причини, а други, за да запазят добрата си фигура избягват тлъстите меса. От по-„постните”, като телешкото обаче също могат да се приготвят вкусни неща, включително и невероятни кюфтенца.

АВАНТИ – магазини за ценители и познавачи

Пикантността им идва от киселите краставички в тях и изобилието на пресен зелен лук. Това е идеално основно ястие, подходящо както за бира, така и за всякакъв вид вино. Най-доброто за отличното настроение на вашата трапеза можете да намерите в магазини АВАНТИ (виж ТУК).

Продукти: телешка кайма – 0,5 кг, черен хляб – една суха филийка, зелен лук – 2 малки стръка, кисели краставички – 4-5 броя, черен пипер – на вкус, сол на вкус (ако каймата е мляна пред вас и не е осолена), яйце – 1 брой.

Приготвяне:  лукът и краставичките се нарязват на ситно, прибавят се в каймата. Добавя се натрошеният хляб, който предварително е навлажнен. замесва се каймата, като се прибавя яйцето и черният пипер. Пържи се в тиган с нагорещено олио

Мадоната от Фатима спасява папа Йоан Павел II от куршума на Али Агджа

Две от пастирчетата, свидетели на видението умират в пандемия, подобна на сегашата от COVID-19. Католическата Църква отбелязва Фатимската Богородица на 13 май. Днес се навършват 103 години от това явяване

От: Силвия Николова

Мадоната от Фатима спасява папа Йоан Павел Втори от куршума на Али Агджа, изстрелян на 13 май 1981 година. В продължение на деветнадесет години се спекулираше с тезата, че връзка с атентата има България.

Оказва се, че точно, когато ръката на атентатора се е прицелила в сърцето му, папата вижда момиченце, което носи медальон с образа на Фатимската Богородица. Инстинктивно, той се навежда да погали детето и да целуне светия образ. Този жест спасява живота му. Куршумът се забива в рамката на джипа – там, докъдето само преди миг е било изправеното тяло на Светия отец. Интересното е, че чудното явяване на Девата също е на 13-то число. По-късно, в болница „Джемели”, той казва: „Една майчина ръка водеше траекторията на куршума  и агонизиращият папа се спря на прага на смъртта”.

Спекулацията за българската следа в атентата срещу папата  бе прекратена след визитата му в нашата страна през 2000 година. Скоро след това спряха и спекулациите с т. нар. Трета тайна от Фатима, записана от едно  от трите овчарчетата, видели неколкократно Богородица в край португалското село Фатима. Това стана, след като по нареждане на Йоан Павел Втори тя беше разкрита. Тя е една от трите, поверени от Божията Майка на най-голямото дете-свидетел – Лусия Душ Сантуш, приела впоследствие монашество и завършила живота си в манастир в Коимбра (Португалия).

За пръв път видението на пастирчетата е било през 1917 година. Едни смятаха, че въпросната Трета тайна  крие сценария за края на света, други твърдяха, че посочва идването на нов месия, трети, че самото й разкриване ще бъде превратно за човечестото, като ще го потоми в море от кръв и мор. Тя  беше отворена по нареждане на папа Йоан Павел Втори също през 2000 година и предадена за съхранение  в библиотеката на Ватикан.

  Видението на трите пастирчета

През 1917 г. Дева Мария се явява на три селски деца в долината Кова да Ирия, намираща се непосредствено до португалското селце Фатима. Жасинта и Франсишку Марту са брат и сестра, съответно на 7 и 9 години. А десетгодишната Лусия Душ Сантуш е тяхна братовчедка.

За времето от май до октомври Божията майка им се явява шест пъти, винаги на тринайсето число, по едно и също време на деня

На последното й появяване присъстват хиляди хора, които наблюдават странния танц на слънцето по небосвода – божествен знак, че това, което виждат, не е мираж. Интересното е, че само Лусия разговаря с Пресветата Дева,  братовчедка й Жасита чува какво Мадоната казва, но тя не разговаря с нея, а малкият Франсишку само вижда картината, но не чува нищо. Впоследствие той разказва това, което са казали каките му.

След повече от десет години Католическата църква се съгласява да се говори публично за появите на Дева Мария. Две от децата  – очевидци обаче не доживяват този момент. В рамките на две години и половина след  последната поява на Мадоната малката Жасинта и братчето й Франсишку са отнесени в гроба от пандемия подобна на днешната. Децата умиат от испанския грип, който обхваща целия свят.  Пандемията продължава от януари 1918  до декември 1920 година, достигайки разпространение дори до Арктика и отдалечените островни групи в Тихия океан.

По думите на сестра Лусия така й е предречено и от Богородица. Тя казва, че Девата й е казала: „Франсишку и Жасинта аз скоро ще прибера при себе си, но ти ще останеш по-дълго на тази земя. Иисус се нуждае от помощта ти, за да ме направи известна и обичана.”

Действително, Католическата църква позволява да се говори за явяването на Мадоната от Фатима, но откритите от нея три тайни на пастирчетата остават скрити още дълги години.

     Историята на тайните

Тя е твърде загадъчна заради продължителното мълчание и колебание на на Ватикана да ги разкрие. Мадоната посвещава децата в тайните си по време на своята поява на 13 юни 1917 година. Две години по-късно Лусия разкрива първите две от тях, а по-късно дори ги включва в мемоарите си, публикувани в началото на 1940 година.

На практика – само тя и Жасинта са посветени в третата тайна. По неизвестни причини Мадоната изключва Франсишку, но разрешава на Лусия да му разкаже за нея. Жасинта и Франсишку ги отнасят в гроба, въпреки че през октомври 1917 г. момчето споделя пред репортер, че третата тайна е свързана с „благоденствието на духа и мнозина биха се натъжили, ако я узнаят”. На практика Лусия остава единствен пазител на тайната.

Общо взето тя се радва на добро здраве, но през 1943 г. е повалена от тежък плеврит и има опасност за живота й. Местният епископ, духовник на име Да Силва, я моли да запише третата тайна и да я положи в запечатан плик. Първоначално тя отказва, но през януари 1944 г. Дева Мария отново й се явява в манастира и й разрешава да придаде писмен вид на последното послание. Лусия записва тайната на хартия и я запечатва в плик.

На въпроса кога съдържанието му ще стане публично достояние, тя отговаря: „През 1960 г..”.  Впоследствие пред папа Йоан Павел Втори тя заявява, че годината не е посочена от Девата, а я е посичила по свое предчувствие, защото „по-рано не би могла да бъде разбрана”.

Пликът е предаден на епископ Да Силва, който го слага в друг, по-голям плик, запечатва го с восък и го скрива в личния си сейф, където остава в продължение на тринадесет години. През 1957 г. Ватикана изисква цялата документация на сестра Лусия, включително Третата тайна. Когато пликът е доставен в Рим, папа Пий XII го поставя в специална дървена кутия, която носи надпис SECRETUM SANCTI OFFICIO – „Тайна на светия кабинет”. В продължение на две години сандъчето лежи в писалището на папата, но той така и не прочита съдържанието му. През август 1959 г. сандъчето най-после е отворено и запечатаните с восък пликове са предадени на папа Йоан XXIII. В кратка официална декларация през 1960 г. Ватикана съобщава на света, че третата тайна на Фатима ще остане запечатана. Обяснения липсват.

По нареждане на папата ръкописът на сестра Лусия е изваден от дървената кутия и прехвърлен в секретния архив. Достъп до него има само папата. Всички наследници на Йоан XXIII се възползват от това право и посещават архивите, но никой не прави публично достояние съдържанието на плика. Изключние рави само Йоан Павел II. Впоследствие се разбира, че той има лично причина за това, а именно отклоненият куршум от Девата по време на атентана на  13 май 1981 година.

Колкото до Първата и Втората тайна те са разкрити скоро, след като са дадени от Богородица и се отнасят до две важни събития през 20 век – 1917 година, когато болшевиките завземат Русия и Втората световна война.

Третото обаче и до днес буди въпроси. Мнението на Конгрегацията за доктрината на вяра обаче е, че то се отнася до оскъдяването на вярата и шестващия атеизъм в съвременното човешко общество.

Откровението на Богородица е едно, но в три части

Откровението на Богородица от Фатима, всъщност, е едно, но разделено на три части според това, как е предадено от сестра Лусита – единственото от трите пастирчета, а които Девата се е явила, но разговаряла само с нея.

                                         Трите тайни гласят:

Първата: Дева Мария ни показва море с огромни размери. То е направено от огън и прави впечатление, че се намира под Земята. В този огън са потопени демони и духове с човешки облик. Те приличат на прозрачни горящи въглени, които плуват в пожара и се издигат във въздуха чрез пламъци. После се спускат, сякаш са искри, в огромен пламък напълно безтегловни.

Втората: Видяхте Ада, където попадат душите на всички грешници. За да ги спаси, Господ иска от света да се отдаде на моето неопетнено сърце. Ако това, което ти казвам се направи, много души ще бъдат спасени и ще има мир. Войната ще спре. Но ако хората не престанат да се обиждат, ще избухне нова, още по-жестока война. Това ще се случи по времето на папа Пий XI. Русия ще трябва да се посвети на моето непорочно сърце. Всяка първа събота от месеца ще трябва да взимате причастие. Ако исканията ми бъдат изпълнени, Русия ще погледне към Бог и ще настане мир. Ако обаче не бъдат изпълнени, грешките и ще бъдат разпространени из цялата земя. Те ще предизвикат войни и гонения срещу църквата. Доброто ще бъде мъченик, а Бог много ще страда. Различни нации ще бъдат унищожени. Накрая моето Непорочно Сърце ще възтържествува. Бог ще посвети на мен Русия и тя ще бъде преустроена. Ще настъпят мирни времена.

Третата: Горе, в ляво от Дева Мария, ние видяхме Ангел с пламтящ меч в лявата ръка. От него излизаха пламъци, които можеха да запалят целия свят. Тези пламъци обаче угаснаха, когато Божията майка насочи блясъка си към него с дясната си ръка. Ангелът заплака със силен глас: Покаяние, покаяние, покаяние!. В този момент видяхме Господ, обгърнат в необятна бяла светлина. Приличаше на облечен в бяло епископ. Заедно с него епископи, свещеници, религиозни жени и мъже се изкачваха по стръмна планина. На върха и стоеше голям кръст, изработен от корково дърво. По пътя си към върха Господ мина през един град, тънещ в разруха, с изключителна болка и страдание. Той се молеше за душите на хората, които срещаше по пътя си. Изкачвайки се на колене по пътя към планината, носейки тежкия кръст на гърба си, Господ беше убиван от войни, които стреляха с огнени стрели по него. По същия път умираха едни след други свещеници, епископи, религиозни мъже и жени и различни по ранг хора. От двете страни на кръста, ясно се виждаха два ангела. Те държаха кристални бокали в ръцете си, където събираха Свещената кръв на Мъченика. С нея поръсваха душите, които търсеха своя път към Бога.

                              Канонизациите на децата – свидетели

Канонизирани са две от децата – свидетели 14.05.2017 година.

Папа Франциск канонизира на 14 май 1917 година две от децата – свидетели на явяването на Богородица от Фатима. За блажени той обяви Жасинта и Фаншиско Марто, починали две години след явяването на  Мадоната по време на пандемията от испанския грип.

Това беше направено в Португалия по време на негово посещение на мястото, където се е явила Девата и къде сега има издигнато нейно светилище.

Процесът по канонизацията на монахинята Лусия Душ Сантуш все още не е завършил. Тя почина 14 февруари 2005 година на 97-годишна възраст.

Индийци съдят сина си, отлагал да ги дари с внуче за утеха на старини

Родителите му настояват за обезщетение от 615 000 евро с мотива, че са го отгледали и изучили, а той и жена му правели вместо деца кариера 

Съпружеска двойка от Индия съдят сина си, че не им е създал внуче. Те настояват той и съпругата му да ги дарят с внук до една година или в противен случай да изплатят обезщетение в размер на 615 000 евро, предаде Франс прес, позовавайки се на местната преса.

Санджеев и Садхана Прасад казват, че са похарчили спестяванията си за отглеждането и обучението на сина си, който сега е пилот, и за да му организират пищна сватба. Сега те искат внук или възстановяване на инвестициите им.

„Синът ни е женен от шест години, но със съпругата му все още не планират бебе. Ако поне имахме внуче, с което да прекарваме времето си, болката ни щеше да стане поносима“, посочва двойката в жалбата си, подадена в съд в Харидвар миналата седмица.

Исканото обезщетение от 50 милиона рупии (615 000 евро) включва разходите за сватбен прием в петзвезден хотел, луксозен автомобил на стойност 76 000 евро и плащане на медения месец на двойката в чужбина, съобщава в. „Таймс ъв Индия“.

Родителите допълват, че са платили 62 000 долара за обучението на сина си за пилот в САЩ, преди той да се завърне в Индияа, пише още вестникът.

„Ние също трябваше да теглим заем, за да построим къщата си, и сега изпитваме много финансови затруднения. Освен това сме психически разстроени, тъй като живеем сами“, изтъква още двойката в жалбата си.

Средната заплата в България e била 1593 лв. за първото тримесечие на 2022 г.

През първото тримесечие на 2022 г. средната месечна работна заплата e 1593 лв. и намалява спрямо четвъртото тримесечие на 2021 г. с 1,2 на сто. Това показват предварителни данни на Националния статистически институт. Икономическите дейности, в които е регистрирано най-голямо намаление, са „Образование“ – с 16,6 на сто, „Селско, горско и рибно стопанство“ – с 10,4 на сто, и „Държавно управление“ – с 8,1 на сто. Най-голямо увеличение на заплатите е регистрирано в дейностите „Финансови и застрахователни дейности“ – с 6,9 на сто, и „Административни и спомагателни дейности“ – с 6,6 на сто, съобщиха от НСИ.

Средната брутна месечна работна заплата за януари 2022 г. е 1566 лв., за февруари – 1545 лв., и за март – 1668 лева. 

През първото тримесечие на 2022 г. средната месечна работна заплата нараства с 9 на сто спрямо първото тримесечие на 2021 г., като най-голямо e увеличението в икономическите дейности „Хотелиерство и ресторантьорство“ – с 34,4 на сто, „Култура, спорт и развлечения“ – с 32,7 на сто, и „Административни и спомагателни дейности“ – със 17,3 на сто, а в „Образование“ и „Държавно управление“ се запазва на нивото от първото тримесечие на 2021 година. 

Икономическите дейности с най-високо средномесечно трудово възнаграждение на наетите по трудово и служебно правоотношение през първото тримесечие на 2022 г. са: „Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения“ – 4060 лева; „Финансови и застрахователни дейности“ – 2540 лева; „Професионални дейности и научни изследвания“ – 2264 лева. Най-нископлатени са били наетите в икономическите дейности: „Хотелиерство и ресторантьорство“ – 964 лева; „Селско, горско и рибно стопанство“ – 1005 лева; „Други дейности“ – 1088 лева.

Спрямо същия период на предходната година средната месечна работна заплата през първото тримесечие на 2022 г. в обществения сектор нараства с 1,8 на сто, а в частния – с 11,6 на сто.

По предварителни данни на Националния статистически институт наетите по трудово и служебно правоотношение към края на март 2022 г. се увеличават с 8,4 хил., или с 0,4 на сто, спрямо края на декември 2021 г., като достигат 2,27 милиона.

Безплатни прегледи за рак на кожата

Ще се извършват на 19 и 20 май в Университетската специализирана болница по онкология в София, не се записва час предварително

Безплатни прегледите за рак на кожата ще бъдат извършвани от лекарския екип на Клиниката по дерматология в Университетската специализирана болница по онкология в София, съобщиха оттам.

те ще бъдат осъществявани в четвъртък, на 19 май и в петък, на 20 май, в кабинет №128 на Диагностично-консултативния блок на болницата, от 11.30 до 14.00 часа. Ще бъдат прегледани всички желаещи по реда на идването, без предварително записан час.

Прегледите са в рамките на кампанията „Евромеланома ‘2022”.

Всяка година по света се диагностицират над 3 млн. случая на немеланомен кожен карцином и над 135 000 малигнени меланома. В резултат на ранната диагноза смъртността в световен мащаб се понижава. Рискова група за развитие на кожен рак са хора със светла кожа – фототип I и II, с тежки слънчеви изгаряния в ранна детска възраст, със семейна история за рак на кожата, при наличие на множество бенки по кожата, както и хора, които работят на открито. За поредна година Българското дерматологично дружество, в партньорство с Европейската асоциация по дерматоонкология, организира национална кампания за превенция на рака на кожата „Евромеланома“ ‘2022. Целта е да се повиши общественото внимание към злокачествените образувания на кожата, чиято заболеваемост всяка година нараства, възможностите за предпазване от развитието им, както и за ползата от навременно откриване на проблема.

Университетската специализирана болница за активно лечение по онкология традиционно подкрепя кампанията и се включва в нейното реализиране чрез реални инициативи. Ще бъдат консултирани пациенти със съмнения или ако откриват по тялото си кожни образувания, които:

• променят размера, цвета и/или формата си;

• са асиметрични и с неравни граници;

• сърбят или кървят без причина;

• са новопоявили се пигментни лезии;

• или бенки, които са започнали да избледняват.

При съмнения или поставена диагноза, пациентите ще бъдат информирани и насочени за последващо лечение в болницата.

Растения, които гонят комарите надалеч

Комарите са истинска напаст през лятото. Те могат да превърнат нощите ви в кошмар и да измъчат детето. Ако те са от вида тигрови, което трудно може да се установи с невъоръжено око, могат да се окажат носители на зика, марсилска треска или лаймска болест.

Има обаче растения, които буквално ги прогонват и ви спасяват от тях, ако ги засадите в дома си.

Валериана – може да отблъсне комарите много по-добре и надалече от патентованите химически средства. Има обаче и „бонус” котките много ще заобичат вашия дом.

Турта  (тагетес) – тя отделя фитонциди, които не понасят нито комарите, нито другите насекоми.

Мента –  За комарите ароматът на мента е направо наказание, а за човека това растение служи за лекарство. Ако посадите няколко стръка сред лехите с цветя на вилата или пред къщата, проблеми с насекомите няма да имате.

Лавандула – тя може да спаси дрехите и от молци, но действа и срещу комарите. Действа дори само парфюмът с такъв аромат.

Агератум – Красивото синьо пухче, съдържа веществото колмарин, което е основна съставка на някои репеленти. Неговия аромат отблъсква насекомите. Не бива обаче кожата да се натрива с листа от растението. Засадете го в близост до лятната кухня или къта за почивка.

Други растения, които гонят комарите са:  босилек, здравец, маточина, чесън, лук, невен, индрише, орех, кедър.

Много етерични масла също държат насекомите надалеч. Може да си направите малки топчета памук, натопени в етерични масла от лавандула, евкалипт, бергамот, лимонова трева, и да ги разпръснете на няколко места в зоната за отдих.

Разбира се най – ефективно си остава да напръскате целия двор с препарат против комари, да косите редовно тревата и да не допускате на открито да има застояла вода.