27-ми април е Световен ден на дизайна

0

27 април е Световният ден на дизайна. Той се отбелязва за пръв път през 2006 година в САЩ, след решение на Професионалното обединение на дизайнерите.

Дизайн се нарича естетическото и ергономично комплексно свойство на дадено изображение или изделие на приложното изкуство или промишлеността. В разширен смисъл засяга и конструкцията на дадено изделие.

В края на 19-ти век, графичния дизайн приема форма, която според нас отчасти е  резултат на нарастващата специализация в различни професии, в които се използва, а отчасти се дължи на въвеждането на нови технологии и пазарни възможности, които се отварят чрез индустриална революция. През 1922 г. Уилям Адисън Дуигинс  (William A. Dwiggins) дава името „Графичен дизайн“ на тази, тогава нова област на приложните изкуства.

Не бива да се бърка с пълното значение на оригиналната дума design на английски език в смисъл на (основно) проект (архитектурен, строителен или друг), план, скица, чертеж и (разширено) модел, конструкция, композиция.

Масово в България е възприето значението на думата „дизайнер“ като творец – приложник, който оформя естетиката или ергономията на произведение на изкуството с функционална стойност, изработвайки дизайнерски проект. Този проект може да засяга или описва и конструктивни, технологични или други страни на изделието. Работата на дизайнера по определен проект започва с получаване на задание, което поставя определени параметри на проекта, продиктувани от технически, маркетингови или други сфери.

Видовете дизайн са промишлен, интериорен, моден, мултимедиен, графичен, уеб дизайн.

Св. апостол Симеон, брат Господен по плът

0

Чества се на 27 април

Свети Симеон, наречен брат Господен по плът, е бил сродник на Иисус Христос, а не Негов брат в прекия смисъл на думата. Той е бил син на Клеопа, брата на Йосиф Обручник, и брат на свети апостол Яков, първият иерусалимски епископ.

След възнесението на Спасителя св. Симеон проповядвал Евангелието в Юдея. През 62 или 63 година неговият брат, йерусалимският епископ Яков, бил убит с камъни. На негово място йерусалимските християни избрали Симеона, който според древното църковно предание управлявал йерусалимската църква повече от 40 година.

През време на юдейската война, която завършила с разрушаването на Йерусалим и храма от Веспасиан и Тит (70 г.), Симеон заминал заедно с другите християни за град Пела, който се намирал на изток от р. Йордан и бил подвластен на Ирод Агрипа II. След това пак се върнал в Йерусалим и управлявал църквата до смъртта си.

Като превзели Юдея, римляните преследвали потомците на Давидовия род. Те се страхували да не би някой от потомците на Давид да организира юдеите, да се обяви срещу кесаря и да възстанови юдейското царство.

Като довели Симеона при царския наместник Атика, римляните се опитали да го принудят да се отрече от вярата си в Христа, като употребили отначало съвети и заплахи, а после и мъчения. Тогава Симеон бил на около 120 години. Но въпреки старостта, той твърдо понасял страданията и останал верен на своите християнски убеждения. Мъжеството, търпението и твърдостта му удивили самите мъчетели. Най-после Симеон бил разпънат на кръст (107 г.).

Мадлени – френското очарование в нашата чиния

0

Невероятно, но факт – полски крал ги популяризира в Париж

Вероятно ви се е случвало да опитате едни невероятно дребни сладки, които имат вкус на миниатюрни кексчета. Те могат да са ванилени, лимонови, с какао и каквото още се сетите. Това са неповторимите френски мадлени, които колкото и да приличат на споменатите кексчета – мъфини, имат своя специфика, а и история.

Завладяващо настроение с АВАНТИ

Колкото и невероятно да звучи, тяхната история тръгва от Полша. Този сладкиш, който буквално се топи в устата, е познат в Париж от 1755 година, когато бившият полски крал Станислав Лещински решил да организира бал във френската столица. Но точно преди самото събитие, готвачът му се разболял. Слугинята Мадлен веднага се притекла на помощ. Тя приготвила малки сладки във формата на миди – знаела наизуст рецептата от своята баба. Те се харесали много на гостите и затова всички започнали да ги наричат мадлени.

Кралицата на Франция – Мария Лещинска, жена на Луи XV взела рецептата и я дала на своя готвач във Версай. Така, мадлените скоро станали неизменния десерт за гости в кралския двор. И тъй като Франция диктувала модата, дребните малки сладки на слугинята Мадлен станали модни и популярни първо в кралството, а после и в цяла Европа. Нещо повече, те дори са описани от Александра Дюма в нейния „Кулнарен речник”. В него се казва, че те се сервират във всеки приличен дом. Тези дребни, очарователни малки сладки са отлични за кафе, чай, а защо не и за лек коктейл. Всичко необходимо за доброто настроение на вашата трапеза можете да намерите във веригата магазини АВАНТИ. Вижте ТУК и ТУК.

Мадлени – 1-ва рецепта

Продукти: яйца – 3, захар – 130 г, брашно – 250 г, прясно мляко – 50 млл, ванилия – 3 прахчета, бакпулвер – 1, масло – 125 г., сушени червени боровинки – 50 грама.

Приготвяне: Яйцата се разбиват със захарта, добавят се останалите продукти, като накрая се слага размекнатото брашно. Бие се до еднородна смес. От нея се слага във формички, наподобяващи миди. Пече се на 180 градуса около 15 – 20 минути, но домакинята най-добре познава своята печка.

Мадлени – 2-ра рецепта

Продукти:  яйца – 3 бр., брашно – 250 г, захар – 110 г, мед – 20 г, разтопено масло – 125 г, прясно мляко – 50 мл., бакпулвер – 1 чаена лъжичка, ванилия – 2 прахчета или пръчици.

Приготвяне: Разбъркват се енергично яйцата, пудрата захар и медът. Прибавят се млякото, ванилията, брашното и бакпулвера. Бъркането продължава още 2 – 3 минути. Добав се маслото, бъркането продължава до еднородна смес. Покрива се с кърпа и престоява 2 часа в хладилника.

Фурната се загрява до 220 градуса. С охладената смес се пълнят хартиени формички за печене. Пекат се около 6-7 минути. Ако намалите до 190 градуса, печенето е 10-11 минути, но наблюдавайте! След изпичане и изстиване можете да поръсите готовите мадлени с пудра захар.

Мадлени – 3-та рецепта

Продукти за тестото (за 24 броя): черен шоколад, натрошен на малки парченца – 150 г, краве масло – 200 г + за намазване на формата на печене, захар – 180 г, яйца – 4 големи, ванилов екстрат – 1 чаена лъжичка или 3 пакетчета, брашно – 150 г, щипка сол, качествено тъмн какао – 2 супени лъжици, бакпулвер – ½ чаена лъжичка.  

Продукти за глазурата:  черен или бял шоколад, ситно нарязан – 150 г, изсушени розови листенца, изсушени цветчета лавандула, нарязан шамфъстък или други ядки за декорация.

Приготвяне: 2 супени лъжици масло се разтопяват, с тях се намазва формата за печене, поръсва се с брашно и се прибират във фризера, докато потрябва.

Нарязаният шоколад се стопява на водна баня или в микровълновата фурна. Оставете се да се охлади, но без да се втвърдява.Разбира се мекото масло със захарта на пухкав крем, около 3 минути. Добавят се яйцата, едно по едно, като разбиват добре, докато поемат от сместа изцяло. Прибавя се ванилията и солта. Разбърква се отново.

В купа се пресяват брашното, какаото и бакпулвера. Прибавя се брашнената смес към сместа с яйцата на няколко пъти, като междувременн се бърка, за да се получи хомогенна смес. Към нея се добавя разтопения шоколад, като се бърка отново. Сместа се покрива и престоява 30 минути в хладилника.

Фурната се заглява до 180°С. В подготвената предварително форма се радпределя от сместа, но снездана  нея не се препълват, защото тестот ще набухне при печенето. Мадлените се пекат докато започнат да се издуват в средата. Не се препичат, за да не се наруши вкусът им. Изваждат се и се оставят да изстинат. Разтапя се шоколада за глазурата на водна баня, на много слаб котлон или в микровълновата на кратки интервали.  Всяка мадлена се хваща с пръсти за тесния край и върхът й се потопява в разтопения шоколад. Глазурата може да се нанесе и с четка или малка лъжичка. Поръсва се с някоя от избраните билки или дрго по избор на домакинята и се оставя да се стегне за около половин, максимум един час.

Следвай ме – Кухня

Ед Шийрън пусна новия си клип към песента „Two step“, който е заснет в Украйна (ВИДЕО)

Британският певец е бил в столицата Киев само дни преди началото на руската инвазия

Ед Шийрън пусна новия си клип към песента „Two step“, който е заснет в Украйна. Британският певец е бил в столицата Киев само дни преди началото на руската инвазия. 

В началото на видеото Шийрън обявява, че ще дари средствата от него на благотворителни организации, които подпомагат украински бежанци. 

26 април: Честит рожден ден, Силвия Кацарова!

Силвия Кацарова е българска певица от турски произход, родена на 26 април 1954 г. Рожденото ѝ име е Силвер Нури. Била е омъжена за Милчо Кацаров, с когото имат едно дете – Теди Кацарова, която също е певица.

Прекарала детството си в Добрич, тя се премества с родителите си в Хасково през 1969 г., където завършва икономическия техникум. По-късно се дипломира в Естрадния отдел на Музикалната академия. В началото на кариерата си добива опит в различни жанрове – от циганско-руските романси до джаз-рок с квинтета на пианиста Марио Станчев.

Заедно с бъдещия си съпруг Милчо Кацаров сформира LZ. Повече от три десетилетия хиляди български меломани си припяват хитовете на групата. Песни като „Големият кораб минава“, „Топъл дъжд“, „Обещай ми любов“ са само част от бисерите, изпълнени с брилянтния глас на Силвия Кацарова.

През 70-те и 80-те участва в издаването на петте албума на групата и осъществява редица ангажименти в увеселителни заведения на Скандинавието. В края на 80-те голяма популярност придобиват дуетите ѝ с Васил Найденов „Огън от любов“ и „Всичко е любов“, а в началото на 90-те и „Моля се“.

„Топъл дъжд“ е обявена за „Мелодия на годината“ в едноименния телевизионен конкурс през 1987 г.

През 1994 г. заедно със съпруга си Милчо Кацаров основава собствено звукозаписно студио – „Силвия мюзик“. По нейните стъпки върви и дъщеря ѝ Теди Кацарова.

Екипът на “Следвай ме” и пожелава много здраве, духовни радости и щастието никога да не я напуска!

Св. свещеномъченик Василий Амасийски

0

Чества се на 26 април

В края на ІV век (395 г.)  Римската империя била разделена на две части – Западна римска империя и Източна римска империя. Император на Западната римска империя станал Константин, а на Източната – Линикий. Константин бил убеден християнин и покровителствал християнството, а Линикий бил езичник. Двамата сключили мир, който бил подкрепен и с женитбата на Линикий за сестрата на Константин, Констанца, която също била християнка. Под нейно влияние и за да спечели доверието на Констанца, Линикий приел християнската вяра и даже издал няколко закони, благоприятни за християните. Но той бил неискрен и след известно време се отрекъл от християнството и и подновил гонението срещу християните в областите, които били под негова власт.

Императрица Констанца имала в двореца си една млада и хубава прислужница девойка, на име Глафира, която била християнка. Скромна и благочестива, тя спечелила любовта на своята господарка. Красотата й привлякла вниманието и на Линикий.В него се появили нечисти мисли. Той се надявал, че чрез подаръци и лъжливи обещания ще победи нейната скромност и благочестие и ще спечели любовта й. Затова изпратил при нея един свой придворен служител с предложение да се ожени за нея, като обещал да изгони царицата. Това предложение наскърбило и изплашило скромната девойка. Със сълзи на очи тя разказала това на Констанца и я молела за защита. За да я спаси от преследванията на Линикий, императрицата пуснала слух, че Глафира е умряла.

След известно време Констанца решила, че е по-добре Глафира да отиде някъде далеч от двореца и от столицата Никодимия. Като я надарила богато за нейната вярност и доброта, тя й дала верен служител, който да я придружи. Преоблечена в мъжки дрехи, Глафира напуснала двореца.

Дълго пътувала тя и най-после пристигнала в Понтийския град Амасия. Един от тамошните жители, на име Квинтий, като узнал, че Глафира и спътникът й са християни, поканил ги в своя дом, приел ги гостоприемно и ги помолил да останат да живеят в неговото семейство. Той им разказал, че в града има много християни. Разказал им за епископ Василий, когото всички обичали заради неговите добродетели и светост. След няколко дни сам епископът ги посетил, разговарял дълго с тях и разпитал подробно за тяхното отечество и за предишния им живот. Като узнал причината, която заставила Глафира да напусне двореца, той я посъветвал да не се среща и да не разговаря с непознати хора. Василий се страхувал от нови гонения. Той бил убеден, че ако императорът узнае, къде се намира Глафира, не само тя, но и всички християни, които живеят в града, няма да изягнат гнева му.

Опасенията на епископа се оправдали. По това време в Амасия се строяла първата християнска църква. Глафира пожелала да вземе участие в това добро дело и предала на епископа всичкото злато и сребро, които получила от императрицата, когато напуснала двореца. Оснев това тя написала на Констанца писмо, с което й съобщила новото си местожителиство и я молела да изпрати средства за довършване на новата църква. Като получила писмото, императрицата много се зарадвала. Тя веднага изпратила исканите средства и написала на епископ Василий писмо, с което го молела да вземе под своя закрила Глафира.

Тези писма попаднали в ръцете на същия чиновник, когото Линикий по-рано пращал с дарове при Глафира. Като узнал, че девойката е жива и се намира в Амасия, императорът заповядал да доведат в столицата и нея, и епископ Василий. Не се удало обаче на Линикий да изпълни своите зли замисли по отношение на Глафира: тя била вече починала. Епископ Василий бил доведен в Никодимия при императора. Придружили го двама любими негови дякони – Партений и Теотим.

В столицата Василий бил затворен в тъмница. Двамата дякони се настанили в дома на един християнин, на име Елпидифор, който добре познавал тъмничния пазач. На Елпидифор и на двамата дякони той разрешил да посещават епископа през всяко време. Те влизали свободно в тъмницата и прекарвали заедно с Василия цели дни и нощи в молитва, духовно пение и душеспасителни беседи.

Преди деня, определен за съд, Василий повикал приятелите си и през цялата нощ се молел и чел Псалтира. С особено чувство той произнесъл думите на псалмопевеца: „Взема ли крилете на зората и се преселя на край море – и там Твоята ръка ще ме поведе и Твоята десница ще ме удържи“ (Пс. 138:9-10). В тези думи той видял пророческо указание – при какви бедствия той ще умре. Като завършил молитвата, Василий казал на приятелите си:

– Братя, нашите изпитания се приближават. Не бойте се, не изнемогвайте от предстоящата нам скръб, но оставайте мъжествени и непоколебими във вярата, издигайте душевните си към Оня, Който може да ни спаси. Знайте, приятели, че тази нощ ми се яви Сам Господ и ми откри какъв ще бъде моят край и каква слава ще дарува на мене, Своя раб. А вие не скърбете, но се върнете у дома и укрепявайте братята. Изберете за епископ Евтихий.

След това епископът помолил Елпидифор да се грижи за християните, благословил натъжените дякони и ги освободил.

На другия ден завели Василий при Линикий на съд. Той обвинил епископа, че е укривал Глафира и не съобщил за пристигането й в Амасия. Василий отговарял с такава твърдост и спокойствие, че Линикий повече не се обърнал към него и заповядал да го закарат отново в тъмницата. След това няколко пъти изпращал при него чиновник с обещание, че ще го помилва, ако се отрече от вярата си. Но нито обещанията, нито заплахите – нищо не било в състояние да сломи твърдостта на Василий. Той казал да съобщят на императора следните негови думи:

– Да ми дадеш и цялото си царство, пак не ще ми вънеш онова което ще загубя, ако се откажа от истинския Бог. По-добре сам ти ме послушай и проси милост от Бога. Нашият Господ е добър и милосърден. Той ще приеме твоето покаяние.

Тези думи още повече разярили императора, и той изпратил да кажат на епископа, че, ако не се поклони на езическите божества, ще бъде посечен с меч и тялото му ще бъде хвърлено в морето. Василий поръчал да съобщят на императора, че той е готов да понесе всякакви мъчения, но докато има в него дихание, няма да се отрече от своя Бог. По заповед на Линикий започнали да го бият жестоко, а той все повтарял думите на св. ап. Павел: „Ни скръб, ни теснота, ни мъки, ни огън, ни смърт не могат ме отлъчи от любовта Христова“ (Рим. 8:35,38).

Епископът отишъл на смърт, придружен от много християни. Когато стигнал до мястото на наказанието, той паднал на колене и започнал да се моли за своето паство, за всички християни и за враговете си. След това бблагословил присъстващите, обърнал се към палача и му казал:

– Приятелю, изпълни това, което ти е заповядано.

Отсекли главата на светия мъченик и хвърлили и нея, и тялото му в морето. Ангел Господен открил на Епидифор и на дяконите мястото, където те могат да намерят тялото на светия епископ. С помощта на местни рибари те извадили тялото от морето край град Синоп, занесли го в Амасия и го поставили в новопостроения от него храм.

Да си спомним за Петя Дубарова

0

Днес, 25 април, един от най-големите поетични таланти в българската литература Петя Дубарова щеше да навърши 60 г.

Въпреки краткия си живот поетесата оставя след себе си около 200 стихотворения, 50-60 произведения в проза, десетки художествени преводи на песни на “Бийтълс”, “Би Джийс”, “Смоуки”, “Пух”.

На 25 април 1962 г., в Бургас е родена Петя Дубарова. Голяма роля в изграждането на личността и вижданията ѝ, има и нейната майка, която я напътства в света на изкуството.Петя Дубарова започва да пише стихове в най-ранна детска възраст, като нейните първи публикации са във вестниците „Септемврийче“ и „Народна младеж“, в списанията „Родна реч“ и „Младеж“. Нейни духовни наставници са поетите Христо Фотев и Григор Ленков.Учи в Английската гимназия в Бургас (ПАГ Гео Милев).

Многократно изнася литературни четения на свои творби пред съучениците си. Независимо от ранната слава, която я определя като „най-младата сред големите творци на България“, но за съжаление тя не е имала приятели. Прилежна ученичка е. Тя е изключително общителна и лъчезарнаПрез 1978 г. участва във филма на режисьора Георги Дюлгеров „Трампа“.

По време на снимките в град Самоков, една вечер, докато се забавлява в дискотека в курорта Боровец, Петя среща Пер, швед, в когото се влюбва. Той остава първата ѝ и единствена любов. В дневника си го описва като „далечния, светлия, чаровния, нежния“. Водят активна кореспонденция известно време, след което той просто престава да ѝ пише. Преживява го много тежко.

Година преди да сложи край на живота си, Петя е обзета от тежки мисли, свързани с отчаяние и разочарование от човечеството.

След изненадващата ѝ и загадъчна смърт плъзват различни слухове за причините за самоубийството. И до днес съществува версия, според която поетесата се е самоубила заради нескопосано комсомолско обвинение за саботаж. Обвинението е по повод повредена пръскачка на автоматизирана линия по време на средношколска бригада във фабрика.

С трагичния си избор Петя, споделя съдбата на редица български известни поети – Пеньо Пенев, Димитър Бояджиев, Пейо Яворов и др.

Поклон!

С ДЪЖДА

От спуканите вени на небето

потича неспокоен и студен,

съзира ме, заглежда се във мен,

с езици хладни близва ми лицето.

Той ту се свива в локва пред нозете,

треперещ като коте от вода,

ту бяла електрическа звезда

във него се оглежда като цвете.

Заслушвам се и чувам как над мене

със капки черни като вишнев сок

той удря по циментовия блок

и нещо му говори със звънтене.

Във тази нощ сама съм в тъмнината,

но нищо не навява самота,

защото е изкуство под дъжда

да можеш да говориш със водата.

1978

Хачапури със сирене

Хачапурите са традиционно тестено изделие от грузинската кухня. Тестото може да бъде напълнено със сирене, кашкавал или месо. Ако то бъде замесено  по традиционната рецепта, задължително трябва да е с мая. В плънката може да се прибави извара и всякакви зелени подправки. Самото тестено изделие може да бъде оформено като лодка, в която е плънката, завито по подобие на кифла, сгънато като плик с плънка в средата и всякакви други форми според фантазията на домакинята.

Вариантите за приготвяне на хачапури са много. „Следвай ме” ви предлага един от най-разпространените, но и най-вкусните.   Впрочем, хачапурите са отлична закуска както за деца, така и за възрастни. Те са вкусни топли, но запазват вкуса си и студени, което ги прави походящи за екскурзии и пътувания.

Продукти:  Твърдо бяло сирене или по-твърд кашкавал – 470 г, брашно – 440 г, вода – 250 мл, сол – 1 чаена лъжичка, яйца – 3 броя, маргарин или масло – 370 – 375 г. , мая – 1 – 1,5 супена лъжица мая.

Приготвяне: Брашното се пресява задължително. Маргаринът или маслото се разтопяват и се прибавят към брашното. Добавя се солта, водата и разтворената мая, и се разбърква. Омесва се тесто, което престоява половин час в хладилника. След това го разточете с точилка. Намажете с масло получената тестена кора, сгънете като плик и пак разточете.  Трябва да се получи дълга кора с ширина приблизително 25 см и дебелина 1 см. Загърнете краищата навътре по подобието на пощенски плик. Сложете заготовката в хладилника за още половин час.

Разточете тестото отново. Охладете отново за четвърт час в хладилника. Докато то си почива на студено, настържете сиренето или твърдия кашкавал, разбийте две яйца и ги прибавете в сиренето (кашкавала). След последното престояване на тестото на хлад, го разточете отново и нарежете на квадрати със страни  около 12 см. В средата на всеки квадрат сложете от сиреневата плънка, прегънете и защипете като триъгълниче. Сложете хачапурите в тава, намазана с мазнина. Разбийте третото яйце и с четчица намажете всяка хачапура. Печете на 180 градуса.

 

 

Магазини с отлично качество до вас (ТУК)

Св. апостол и евангелист Марк

0

Чества се на 25 април

Св. евангелист Марк, който се наричал още и Йоан, е един от седемдесетте апостоли на Иисуса Христа. По народност той бил евреин, а по занятие левит – свещенослужител при храма.

Св. ап. Петър в първото си съборно послание го нарича „син ми Марко“ (1Петр. 5:13). От тези думи заключаваме, че двамата са били много близки помежду си. Св. ап. Петър нарича евангелист Марк свой син в духовен смисъл, защото го обърнал в християнството и го кръстил.

За бащата на евангелист Марк не намираме сведения нито в Свещените книги на Новия Завет, нито в древната християнска литература. Църковното предание също не говори нищо за него. Очевидно, той е починал още когато Марк е бил малък.

В книгата „Деяния на светите апостоли“ са дадени някои сведения за майката на евангелист Марк. От Деян. 12:12 узнаваме, че тя се казвала Мария и че имала къща в Йерусалим. В тази къща отишъл св. ап. Петър, след като по чудесен начин бил освободен от тъмницата и се избавил от преследването на Ирода Агрипа. В къщата на Мария апостолът тогава намерил мнозина християни, събрани на молитва. Според едно древно църковно предание в тази къща Иисус Христос извършил Тайната вечеря с учениците Си, в нея Той се явил на апостолите след възкресението Си, в нея били събрани апостолите, когато Дух Свети слязъл върху тях в деня Петдесетница, в нея първите християни се събирали за молитва.

За живота и апостолската дейност на евангелист Марк сведения намираме в книгата „Деяния на светите апостоли“ и в посланията на апостолите Петър и Павел. Като ученик и сътрудник на св. ап. Петър той бил с него в Рим и там през 44 г. написал своето Евангелие. В него, по настоятелна молба на римските християни, той изложил проповедта на св. ап. Петър.

Евангелист Марк е бил известно време спътник и помощник и на св. ап. Павел. Той го е придружавал през време на първото му пътешествие. През 47–48 г. е бил с него на остров Кипър.

Между 52 – 62 година евангелист Марк е проповядвал Христовото учение в Египет. В Александрия, главен град на тази страна, той основал църковна община и бил пръв неин епископ. Под неговото ръководство Александрийската църква скоро закрепнала и била една от най-важните църкви през първите векове на християнството. Александрия станала изходен пункт за проповед на християнството в околните на Египет страни. Първият човек, който проповядвал и се кръстил в Александрия, бил един занаятчия (обущар), на име Аниан, когото евангелист Марк изцерил от опасна рана. След това числото на християните бързо се увеличавало. Смутени от този успех на евангелската проповед, езичниците принудили Марка да напусне Александрия. Тогава той отишъл в съседните на Египет страни Ливия и Киринайка и там посял семената на словото Божие. В Александрия оставил за свой заместник епископ Ананий.

След 62 година евангелист Марк отново посетил Рим. Там той се видял и с ап. Павел, който през 63 година бил още в окови, и с ап. Петър, който през 62 година също бил в Рим.След това пътувал в Мала Азия, изпратен от св. ап. Павел да изпълни някои поръчки до малоазийските църкви. В Рим се завърнал заедно с ап. Тимотей към края на 66-та или в началото на 67 година, малко преди мъченическата смърт на първовърховните апостоли. След това отново се завърнал в Александрия и продължил своята проповедническа дейност. За да подготви ръководители за вярващите, основал в Александрия училище, което скоро станало известно в целия Изток.

Близко до морския бряг евангелист Марк построил първия християнски храм, където се събирали много християни, за да присъстват на богослужението. Езичниците не могли да гледат спокойно, как числото на вярващите в Христа се увеличава всеки ден, и решили да убият евангелиста. Това свое решение те изпълнили на празника в чест на езическия бог Серапис. В същия ден, 24 април, тогава се паднал и най-големият християнски празник Великден. В навачерието на празника евангелист Марк съветвал народа да не участва в езическото тържество. Това озлобило езичниците и те, като нахлули в храма, където евангелистът извършвал богослужение, хванали го, извели го вън и, като го вързали за шията с въже, с викове го повели по градските улици. Кръвта на светия мъченик обагряла камъните на калдаръма. Той обаче твърдо понасял страданията, като не преставал да се моли: „Благодари Ти, Господе Иисусе Христе, че ме удостои да търпя страдания за Твоето име“. Вечерта затворили мъченика в тъмница. През нощта му се явил ангел и му казал, че неговото име ще бъде записано в книгата на живота, и че той ще бъде причислен към светите апостоли, а паметта му няма да бъде забравена навеки. След това му се явил сам Спасителят и му казал: „Мир не тебе, благовестителю Мой“.

На другия ден мъчението продължило с още по-голямо ожесточение. Мъченикът – апостол не преставал да се моли. Най-после, като произнесъл думите: „В Твоите ръце, Господи, предавам духа си“, тихо издъхнал. Това станало на 25 април. Тялото му погребали в построената от него църква. Над неговите свети мощи дълго време ставало избирането на александрийските патриарси.

Мощите на св. евангелист Марк били наречени „Първо съкровище в Александрия“. През 827 г. те били пренесени от венециански търговци в гр. Венеция. Върху мястото, където били положени, през десети век бил издигнат величествен храм на негово име. Евангелист Марк и досега се счита за покровител на град Венеция.

Включете се в инициативата на Elegant Style Riding

Дами и Господа, представяме Ви

Elegant Ride Style

Празненство на стила, велосипедите и София

Облечете се елегантно, вземете колелото и се включете в разходката

Популяризиране и насърчаване използването на велосипед в София с плавно каране, облечени стилно в елегантни винтидж дрехи и вдъхновени от началото на 20 век и London Tweed Run.

Какво е Tweed Run?

Tweed Run е велосипедно движение, симпатизантите на което се стремят да подражават на отминалата епоха, придвижвайки се с велосипед и облечени според модата от края на 19-ти и началото на 20 век.

Основната идея е да има „весела и забавна велоразходка, в класически стил“, въз основа на London Tweed Run, но под името Elegant Ride Style.

„Терминът „туид“ идва от британците, които правят вълнени костюми от тъкани изработени от шотландска вълна, която е силен, издръжлив и топъл материал; произведен от просто тъкане и пресукване на цветни, вълнени нишки заедно, в две или три пласта прежда. „

Целта на Elegant Ride Style

Да заяви класа и стил чрез елегантно и спокойно каране на колело в центъра на София, облечени в ретро облекло, с цел подобряване отношението към велосипедистите на София и насърчаване повече хора да използват велосипед в града.

Това предлага забавен и красив начин да поканим хората да използват велосипеди в градовете, като друг начин за транспорт, както и предлага идеална рамка, в която може да се комбинира мода и фотография, да се отбележи нашият уникален град София с неговото усмихнато население, с творчество и стил.

Към кого е насочен?

Основно е насочен, към всички любители на велосипедите; както възрастните колездачи и любители, така дори семейства с деца и всички останали помежду тях, без значение на пол, възраст или положение.

Дори да нямате велосипед, се чувствайте поканени да прекарете чудесно неделния следобед с ваши познати или приятели велосипедисти.

Изисквания?

•Очакваме ретро облекло: спретнати господа и елегантни дами.

•Почистете и излъскайте возилата си и подгответе най-стилните си костюми вдъхновени от модата на миналия век.

•Препоръчваме Ви: сака от туид, интересни шапки, Fair Isle джъмпери, вълнени сака, мериносова вълна пуловери, ефирни поли и може би пелерини за дамите, шалчета, папионки или вратовръзки за господата.

•Бихме желали да задействате въображението си и да носите със себе си много позитивно настроение, артистичен замах и безброй жизнерадостни усмивки.

Elegant Ride Style занимания

Основно занимание

•Спокойна велоразходка в центъра на София.

Допълнителни занимания

•Конкурс за най-елегантно облекло в комбинация с персонален велосипед.

•Време за чай.

•Фото покана.

•Джаз и Суинг музика.

Elegant Ride Style състезания

Категории с награди:

•Най-добра дамска комбинация на костюм с персонален велосипед.

•Най-добра мъжка комбинация на костюм с персонален велосипед.

•Най-елегантно и стилно колело.

Elegant Ride Style Кога:

29 май 2022 година

Среща: 15:00 ч.

Elegant Ride Style Маршрут:

Очаквайте скоро

Elegant Ride Style Заявки за участие:

•Без такса

•Пожелателна заявка за участие в свободен текст на велосипедист (две имена) и колело на e-mail: elegantridestyle@gmail.com

Повече информация:

https://www.facebook.com/pages/Elegant-Ride-Style/1464830733801638

e-mail: elegantridestyle@gmail.com

Поздрави, Диана и Къци

Желаем Ви Светли и Честити Великденски празници!