Смята се, че кактусът е едно от най-лесните видове растения за отглеждане в домашни условия. Той не изисква особени грижи, полива се рядко и затова много хора го обичат. Въпреки това обаче кактусите умират и една от водещите причини е неправилното поливане. Въпросите, които могат да ви объркат дали се грижите правилно за кактуса си, са наистина много. За да се радвате на чара на любимото си бодливо растение, вижте как правилно да го поливате.
Внимавайте с поливането, но в никакъв случай не го изкючвайте напълно, защото растежът може да е бавен и дори незабележим, обаче вода е необходима. Поливайте отгоре, без да мокрите самото растение. След десетина минути проверете дали в подложката на саксията, или в кашпата има излишна вода и я отстранете.
Пролетта до есента е активният период на кактусите, през който те растат и цъфтят активно. Тогава се нуждаят от повече вода, като под повече се разбира поливане веднъж месечно. Ако се изкушавате да го поливате по-често, трябва да сте абсолютно сигурни, че почвата е напълно суха. През зимата можете да поливате кактусите през месец, тъй като тогава е спящият им период.
Съществуват признаци, че поливането не се отразява добре на кактуса. Това се случва най-често, защото хората поливат кактусите си твърде много, притеснявайки се, че след като се полива веднъж на месец, това е крайно недостатъчно. Те забравят, че тези растения са създадени да издържат на пустинните условия без вода в продължение на месеци и за тях не е проблем.
Ако сте полели кактуса си с твърде много вода ще се появят пожълтяване, кореново гниене, някои от бодлите му ще изглеждат по-пълнички заради събраното количество вода. Кореновото гниене е особено опасно, защото се овладява трудно и разяжда растението отдолу нагоре. Ако кактусът ви започва да се клати лесно в пръстта, това е знак за кореново гниене. Ако се появи пожълтяване, вероятността положението да е неспасяемо е голяма.
Много е важно почвата да е добре дренирана. Също така поливайте с престояла вода в малки количества, колкото почвата да се навлажни, не повече. Ако кактусът е малък, той се нуждае от едва 1-2 супени лъжици вода месечно.
Не забравяйте и честичко да проверявате за натрапници. Памуковите въшки са изключително досадни любители на сочни и дебели листа. Търсете ги близо до почвата, по долната страна на листата или близо до стъблото. Гадинките се почистват лесно с памучен тампон, напоен със спирт.
Роден е през 1739 г. в Котел. По времето, когато българите тънели в най-тъмна робия, Котел, прикътан в котловината между Ветрила, Разбойна и Юрушки връх, се ползвал с известни свободи. Срещу задължението да пазят пътници и кервани в прохода, котленци ползвали някои привилегии. Селището било управлявано от свои първенци. Предприемчивите котленци, които се заели с джелепчийство (търговия на едро на добитък), се замогнали. В семейството на Владислав Джелеп се родил първороден син, когото нарекли Стойко. Бащата възлагал на него надеждата си, че ще го отмени в занятието и ще умножи богатството на дома. Но момчето било слабовато, болно и мечтателно. Когато Стойко бил на три години, починала майка му. Не след дълго време овдовелият баща повторно се оженил. Една млада чевръста мащеха, чорбаджийска дъщеря, шетала и властно се разпореждала в богатия дом. Тя оспорвала на завареника си правото на първороден. Седем години момчето търпяло гневния вик и тормоза на мащехата – една стръвна война, която ограбила сиротното му детство. Със закъснение деветгодишният Стойко постъпил в местното килийно училище. Там под ръководството на учените котленски духовници поп Мирко, поп Велико, поп Георги и поп Тодор той се научил да чете и да пише. С голямо усърдие продължил на гръцки език да изучава някои от църковните книги. През 1750 г. починал и баща му Владислав. Стойко останал кръгъл сирак. С много мъка и горестни сълзи той бил принуден да напусне бащиния дом. Това изтръгване от корена било първото душевно срутване. Момчето било осиновено от бездетния му чичо, също джелеп, съдружник на баща му, след което загубило възможността да учи. „Дадоха ме на занаят“ – така примирено и меланхолично е отбелязал това поп Стойко в „Житие“-то. Това било второто още по-страшно душевно срутване, което едва ли не затрупало слабоватото будно момче, упоено от сладостта на учението. Подир смъртта на осиновителите върху крехките плещи на невръстния юноша се стоварила тежката отговорност да урежда задълженията им. В подялбата на имуществото се намесили алчни роднини, обиграни чорбаджии и коварни лихвари, които се наговорили да съсипят седемнайсетгодишния сирак. Едва навършил осемнайсет години, Стойко бил задомен. На 1 септември 1762 г. по настояване на котленските първенци той бил ръкоположен за свещеник от Преславския владика Гедеон. Преломен момент в живота на младия котленски свещеник представлява срещата му с преподобни Паисий Хилендарски през 1765 г. Значително влияние за духовното му възрастване оказват и двете му посещения в Света Гора – най-голямото книгохранилище на поробените Балкани.
Свещеническото служение на поп Стойко Владиславов не било леко. Наред със служебните си задължения той жертвоготовно е трябвало да носи и бремето на общественик. Като представител на християните и техен духовен пастир плахият свещеник трябвало да излезе от сянката си, колчем господарските власти го призовавали. Щом над селището в прохода надвисвала опасност, пресметливите котленски чорбаджии закопавали тежко златно имане и се скривали вдън гори, като оставяли безпомощния поп Стойко да ги представлява пред паши и везири и със свито сърце да отстоява общоселските интереси, много пъти обиждан, заплашван, затварян и изтезаван. Трите десетилетия свещеническа, учителска и обществена дейност на поп Стойко в Котел представляват тъжна равносметка за един предан на дълга, полезен, но неоценен човек. Самотен и отруден, ограден от ненавист, лишен от правото да свещенодейства, поп Стойко решил през 1792 г. да напусне Котел. Принудителното му изгнаничество било облекчено от обстоятелството, че овдовял. Навършили се трийсет години от оня есенен ден, когато Преславският владика ръкоположил един млад мъж, крилат от желание да се посвети на всеотдайно църковно-обществено служение. Сега от Котел си отивал един състарен и огорчен човек.
Храбър ще да е бил поп Стойко в решението си да напусне закътания Котел и да се упъти към равнината, за да заеме новата си съставна енория – Карнобат с 12 близки села, която Анхиалският гръцки владика му предложил. Балканът – вековен неизменен страж и закрилник, извисил горда снага, бил непревземаемата гранитна крепост посред поробена България. В духовно-сиротното поле на Румелия духали много противни ветрове. В диоцеза на Анхиалската епархия с присъщото им азиатско буйство вилнеели кримските ханове. Пред очите на тия озверели татарски чифликчии не смеел да се мерне никакъв свещеник. Този епизод от служението си, свързан с безброй страхотии, безчинства и издевателства, поп Стойко покъртително е изразил в своето „Житие“ – картина на най-черно робство в неговата делнична безнадеждност. Една сравнително спокойна година той прекарал като свещеник в Карабунар (Средец), който напуснал през пролетта на 1794 г., изпратен от християните с трогателна обич.
Житейските битки прибавили не една болест към вродената телесна немощ на поп Стойко. Той решил да се прибере при своите замогнали се синове в Арбанаси – близо до старата престолнина – селище, което деляло с Котел славата на най-лично село… Не е известно кога поп Стойко се замонашил с име Софроний. Вероятно това е станало през лятото на 1794 г. За малко време той бил игумен на Капиновския манастир „Св. Никола“. След смъртта на епископ Серафим, на 17 септември 1794 г. Софроний бил хиротонисан за Врачански епископ от Търновския митрополит Матей.
Архиерейското служение на епископ Софроний във Врачанска епархия протекло във времето на бурните кърджалийски размирици и бунта на видинския паша Осман Пазвантоглу. Този самозванец се провъзгласил за независим владетел на Видин и на цяла Северозападна България. Враца и околността станали арена на ожесточени стълкновения и кървави войни между вироглавия отцепник-узурпатор и централната власт на султан Селим ІІІ. В жестокото съперничество за власт с наемни войски се биели помежду си и аяните – едри земевладелци и лихвари. Над Румелия настъпил хаос и пълно безвластие. През такова смутно време, при невероятно тежки условия и несгоди, с риск за живота си епископ Софроний обикалял ограбените и опожарени селища на разорената си епархия, ревностно служел и проповядвал. Тези шест най-тежки и тревожни години от живота на Софроний представляват най-големия му дял на съпричастие във всенародните страдания. Сред люта зима Софроний бил непрекъснато в принудителни странствания между Дунав и Балкана: бягане, криене в пещерите на Искърския пролом, приютяване в манастирчета и овчарски колиби, безчет предрешования и преправяния – една дълга и опасна одисея и безропотно кръстно мъченичество, една тежка човешка Голгота!
При едно от пътуванията си по заповед на Пазвантоглу той бил задържан и отведен във Видин, където прекарал като пленник три мъчителни години. През май 1803 г. Софроний получил разрешение да напусне Видин. Той емигрирал във Влашко – отначало в Крайова, а сетне в Букурещ, където прекарал последното десетилетие от живота си. Приет бил радушно както от владетеля на Влахобогдания княз Константин Ипсиланти, така и от угровлахийския митрополит Доситей, който му предоставил килия в митрополията и често го канел на архиерейската си трапеза. По тяхно застъпничество пред цариградския патриарх по каноничен ред Софроний се сдобил и с редовна оставка. В Букурещ наред с плодотворната си книжовна дейност Софроний развил и активна обществена дейност. По време на руско-турската война (1806-1812) той води разговори с руското военно командване и пише „Обръщение към българския народ“, в края на което се подписва: „Софроний, архиерей Български“. Това е позив, с който приканва сънародниците си да посрещнат радостно и да подпомогнат руските войски. Като духовен първенец сред българската емиграция той се застъпва с трогателни грижи за своите хиляди бежанци във Влашко.
В края на живота си св. Софроний бил честит да изживее два върховни момента. През юни 1811 г. във Влашко била учредена българската земска войска – първата бойна единица след четиристотингодишно робство и безправие. Този ден бил знаменателен за България, за нейните синове, застанали под първото българско бойно знаме, доживели да се видят вече войници. На Софроний като на всепризнат народен водител, символ на поробената Родина, се полагало да премине пред строените войнишки редици, да ги благослови и да ги вдъхнови за саможертва. През май 1812 г. били прекратени бойните действия с Турция. Замлъкнали оръдията. Предстояло в Букурещ да бъде подписан мирният договор. Прославеният руски пълководец генерал Кутузов, главнокомандващ Дунавския боен фронт, трябвало да се върне в родината си, за да оглави Отечествената война срещу Наполеонова Франция. Преди да напусне Влашко, той отишъл в близкия букурещки манастир, за да се сбогува със св. Софроний. Това била една трогателна прощална среща. Тия два вълнуващи мига озарили залеза на Софрониевия живот. Те укрепили вярата му, че с помощта на велика Русия българският народ ще извоюва свободата си, за която той цял живот бе страдал и се бе борил. С този заветен блян св. Софроний завършил земните си дни на 25 септември 1813 г. на чужда земя. Нямало кой да отбележи с камък мястото, където великият страдалец най-сетне намерил покой.
Списък на скривалища и противорадиационни укрития в България публикува Главна Дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“, съобщиха от пресцентъра на МВР.
„Във връзка със зачестили запитвания, ГДПБЗН – МВР публикува списък на колективни средства за защита – скривалища и противорадиационни укрития, които са в добро и задоволително състояние“, се казва в съобщението.
292 са колективните средства за защита – скривалища и противорадиационни укрития, които са в добро и задоволително състояние в страната.
Те са по повод Световния ден на бъбрека, фокусът е върху постковид усложненията на тези органи
Безплатни прегледи при нефролог ще се провеждат от 25 март до края на месеца в УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ”, съобщиха от лечебното заведение.
Поводът е Световния ден на бъбрека, който отбелязваме днес, на 10 март, като фокусът е върху постковид усложненията върху бъбреците.
Те са толкова осезателни, че дори станаха причина за появата на ново заболяване – КОВАН – ковид асоциирана нефропатия. За прегледи не се изисква направление от личния лекар, но е необходимо предварително да се запише час на телефон 02/ 9432 299 между 8:00 и 13:30 часа.
Един на всеки десет човека има някакво бъбречно заболяване. До 2040 година този тип заболявания ще са петата по ред причина за смърт в световен мащаб, показват данните. Взрив на хроничната бъбречна недостатъчност, не само в България, но и в световен мащаб, отчитат специалистите. До голяма степен това се дължи на върлуващата вече две години пандемия от коронавирус, която допълнително забави диагностиката и лечението на най-важния филтриращ орган в човешкото тяло.
„Бъбрекът е един много фин орган, много деликатен, който не крещи когато е болен, но си боледува и то много често“, обяснява проф. д-р Боряна Делийска от Клиниката по нефрология на УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“. Бившият републикански консултант по нефрология дава пример с пациент, който получава припадък на работното си място. Колегите викат Бърза помощ, настанен е в реанимация, където изведнъж се оказва, че е за хемодиализа без никога да е боледувал, още по-малко от бъбреци. „Такива са бъбречните заболявания, не случайно ги наричаме „тих убиец“ – докато се усетиш си с тежка бъбречна недостатъчност. Обикновено става въпрос за млади хора, в активна възраст, животът е пред тях“, коментира известният нефролог.
77-годишнината от Дравската епопея отбелязаха днес в Силистра. На Стената на славата в града бяха положени венци и цветя от представители на различни институции.
Върху паметната плоча са изписани имената на бойците от 31-ви пехотен Силистренски полк, наречен Железният полк. Военното формирование проявява изключителен героизъм при отбраната от хитлеристките войски на северния бряг на река Драва в Унгария по време на Втората световна война.
Общият брой на убитите от Силистренския полк при операцията е 445 души.
Градският съвет на Мариупол каза, че детска болница е била разрушена при въздушна атака, предаде Ройтерс.
„Руските окупационни сили хвърлиха няколко бомби върху детската болница (в града). Разрушенията са колосални“, пише в съобщението. Отбелязва се, че броят на жертвите все още не е известен.
Ройтерс прави уговорката, че не може да потвърди информацията на украинските власти, и припомня, че Русия отрича да атакува цивилни в Украйна.
Президентът Володимир Зеленски разпространи в своя Twitter акаунт клип от предполагаемата атака, на която се виждат разрухите.
Mariupol. Direct strike of Russian troops at the maternity hospital. People, children are under the wreckage. Atrocity! How much longer will the world be an accomplice ignoring terror? Close the sky right now! Stop the killings! You have power but you seem to be losing humanity. pic.twitter.com/FoaNdbKH5k
⚡️ Russian airstrike destroys maternity, children's hospital in Mariupol.
According to President Volodymyr Zelensky, there are still adults and kids under the rubble. The number of victims is yet unknown, local authorities report.
Увеличението влиза в сила от 1 април, тъй като минималната работна заплата вече е 710 лева
Здравната вноска за самоосигуряващите се става 28.40 лева от 1 април. Това съобщиха от Националната агенция по приходите (НАП).
Сред групите за които се отнася промяната са и трайно безработните, които не получават обезщетение за безработица и не се осигуряват от държавата.
Според Закона за здравното осигуряване, неосигурените на друго основание се осигуряват върху доход, не по-малък от половината от минималния месечен доход за самоосигуряващите се лица. Така, здравноосигурителната вноска за тях се изчислява в размер на 8% върху месечен осигурителен доход не по-малко от 355 лв. и не повече от 3400 лв. месечно.
Срокът за внасяне на тези вноски е до 25-то число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят, напомниха от НАП. Това означава, че здравната вноска за месец април трябва да се внесе най-късно до 25 май.
Всички, за които възниква задължение сами да внасят pдравноосигурителните си вноски, подават в НАП декларация Образец 7, припомнят още от приходната агенция. Тя се подава електронно с персонален идентификационен код /ПИК/ на НАП или КЕП, чрез Портала за електронни услуги или в офиса на приходната агенция по постоянен адрес. Санкцията за неподаване на тази декларация е от 500 до 1000 лева.
Здравноосигурителните права на гражданите, които се осигуряват за своя сметка, се прекъсват, ако не са внесени повече от три дължими месечни вноски за период от 36 месеца. Периодът се брои до началото на месеца, предхождащ месеца, в който лицето потърси медицинска помощ, платена от Националната здравноосигурителна каса. Прекъснатите здравноосигурителни права на гражданите се възстановяват, при условие, че заплатят всички дължими здравноосигурителни вноски за последните 60 месеца. Правата се възстановяват от датата на заплащане на всички дължими здравноосигурителни вноски за този период.
Остава задължителен за персонала, без ограничения за броя на децата в курсове, езикови центрове и школи по изкуствата
Изискването за зелен сертификат за посещения а ресторанти, клубове, дискотеки и концертни зали отпада от утре, 10 март. Той няма да се изисква за влизане в обектите с обществено значение, съобщиха от Министерството на здравеопазването. Това става на основание на заповед на здравния министър проф. Асена Стоименова (ТУК). Той обаче остава, като изискване, за персонала. Тази промяна е втората стъпка в плана за деескалация на противоепидемичните мерки, с оглед положителната тенденция за намаляване заболеваемостта в страната, поясниха от здравното ведомство.
Планът предвижда след 20 март изискването за зелен сертификат да отпадне и за работещите в обектите с обществено значение, като това ще стане, ако се запази благоприятната тенденция в епидемиологичната обстановка по отношение на КОВИД-19.
От четвъртък отпада и ограничението за брой деца в група при провеждане на присъствени занятия в езикови центрове, образователни центрове, центрове за подкрепа на личностно развитие, школи по изкуствата и курсове.
От 10 март от списъка на държавите по цветови зони отпада „тъмночервената“ зона, съобщиха още от МЗ. Това е предвид отчетената благоприятна тенденция в развитието на епидемичната ситуация в страната и съгласно предложения от главния държавен здравен инспектор 3-стъпков план за деескалация на противоепидемичните мерки, считано от утре, четвъртък. Припомняме, че лицата от „тъмночервената“ зона се допускаха у нас при представяне на цифров COVID сертификат за ваксинация, за преболедуване или аналогичен документ, едновременно с отрицателен резултат от проведено до 72 часа преди влизане в страната PCR изследване.
Изискванията за лицата, пристигащи от „зелена“, „оранжева“ и „червена“ зона остават непроменени. Пристигащите лица се допускат при представяне на валиден документ за ваксинация, преболедуване или изследване. Пълният списък на държавите по цветови зони вижте ТУК.
Свети мъченик Кодрат се родил и възпитавал при следните обстоятелства. По време на жестокото гонение срещу християните от нечестиви царе и князе Христовите изповедници били подлагани на ужасни мъчения; поради това много вярващи, боейки се от непоносимите мъчения, оставяли градовете, жилищата и имуществото си. Бягайки, те се скривали в планините и пустините, за да съхранят невредима светата вяра в Христа, приемайки по-добре да живеят със зверовете, отколкото с нечестивите идолопоклонници.
В тези тежки времена една благочестива жена на име Руфина поради страх от мъченията избягала от Коринт (главният град на Ахайя, просветен от апостол Павел, бел.ред.) в пустинята и там се криела в непроходими места. По време на бягството от града Руфина била бременна и когато дошло време, родила в пустинята младенец от мъжки пол и след това, като преживяла още няколко дни, починала. Бог, Който дава храна на всяка плът, отваря ръката Си и насища всичко живо (сравни Пс. 103:27-28), не оставил осиротелия младенец, но станал баща и майка за него, възпитател и хранител. По заповед на Всевишния Бог отвисоко се спускал облак и стелейки се по земята, от него излизала сладка роса на устата на младенеца. Така облаците хранели детето като с мляко или мед дотогава, докато не поотраснал и не започнал сам да се храни с пустинни треви.
Така, подобно на свети Йоан Кръстител, младенецът живеел в пустинята, пазен от Бога, наставляван и вразумявай в богопознанието (Лук.1:80) от Светия Дух. Вече в юношеска възраст, той бил намерен от вярващи хора; те го завели в града, където се учел да чете книги и усвоил лечебното изкуство. Но той не толкова лекувал болестите със своите познания, колкото ги изцелявал с дадената му свише благодат. Тъй като от детство бил привикнал към пустинното безмълвие, той особено се стараел да се отдалечава от човешката суета: обичайки уединението, голяма част от живота си прекарвал в планините и пустините, отдавайки се на богомислие. Когато идвал по някаква работа в града, на всички дарявал неизброими блага, лекувайки телесните болести и с Божие слово изцелявайки душевните недъзи. Но той не задълго оставал в града, бързайки отново към приятното за него пустинно уединение, в което и се приближил към старостта. Тук, в пустинята, при него идвали, обичащи го в Христа, желаещи да се насладят на вида на светолепното му лице и да получат наставление от неговите боговдъхновени беседи; каквито били Киприан, Дионисий и Анект, Павел и Крискент, които заедно с него пострадали за Христа.
Мъжът, получил генетично модифицирано свинско сърце при първата в света такава операция, почина два месеца след нея, съобщиха от университетската болница в Балтимор, щата Мериленд, цитирани от BBC. Операцията беше през януари,(ВИЖ ТУК)
Състоянието на Дейвид Бенет започнало да се влошава преди няколко дни, казаха лекарите му в Балтимор. 57-годишният починал на 8 март.
The @nytimes headline says it all: In a First, Man Receives a Heart From a Genetically Altered Pig. The breakthrough surgery performed by @UMmedschool scientists and clinicians may lead to new supplies of animal organs for transplant into human patients https://t.co/Hy1OHjhjqMpic.twitter.com/eEJhaetCFM
— University of Maryland, Baltimore (@UMBaltimore) January 11, 2022
Американски хирурзи трансплантираха за първи път генетично модифицирано сърце от прасе на човек през януари. Пациентът беше мъж на 57 години с тежко сърдечно заболяване, водещо до летален изход. Сърцето е трансплантирано в университетската болница в Балтимор, щата Мериленд, на 7 януари. След трансплантацията Дейвид Бенет е бил свързан с апарат сърце-бял дроб, който да подкрепя работата на новото му сърце. В голяма степен интервенцията бе експериментална.
