Трети март – денят на Освобождението на България. Националният празник, от който се очаква да обедини народа ни в една обща кауза, в едно честване и под знамето на общите идеали и ценности.

На първо място, на 3 март ние празнуваме подписването на Санстефанският мирен договор между Русия и османската империя, с който за пръв път от пет века се създава отделна българска държава.

Освен че е празник на най-важното поколение в България в момента, този ден е и символ на възраждането на България от тоталитаризма. Факт е, че 3-ти март победи 9 септември в съзнанието на народа. Дори само заради тази победа, денят си струва да е национален празник.

Подобно на Великден, 3-ти март е символ на прераждането, на възкресението и на новото начало. Това е денят, който символизира краят на всички минали епохи и началото на нова – епохата в която България ще стане свободна, съединена, независима, част от европейското семейство и неделима част от европейската и световна култура. В нито една епоха до тогава, тези отделни фактори не са се преплитали едновременно по такъв драматичен начин.

Националният празник трябва да се гради на базата на сърцата и умовете на хората, които вярват в новото начало, в свободата и в правото на избор.

3 март се празнува като Ден на Освобождението на България от турско владичество от 1888 г. Еднократно като официален празник е отбелязан през 1978 г. по повод 100-годишнината от Освобождението.

Априлското въстание от 1876 година, което избухва преждевременно на 20 април по стар стил в Копривщица, и е организирано от Гюргевския революционен комитет, е потушено с големи жестокости. Въпреки че е неуспешно, то представлява своеобразен връх на българското националноосвободително движение. Въстанието, макар и незавършило с военен успех, постига друга своя основна цел – политическата, тъй като народният бунт за независимост намира силен отзвук в Западна Европа и Русия и доказва на европейските народи, че българите копнеят за свобода и са готови да се борят за нея с цената на живота си.

Санстефанския прелиминарен договор е своеобразен подарък от страна на руската дипломация към император Александър II, който се възкачва на престола на 19 февруари 1855 г., а през 1861 г. на същата дата подписва декрета за отмяна на крепостното право. У нас той е известен като Цар Освободител. Преговорите по сключването на договора започват в главната квартира на руската армия в Одрин, а едва след това се водят в Сан Стефано. Русия е представена от Николай Игнатиев и Александър Нелидов, а Турция от Савфет паша и Садък паша. Заседанията се провеждат два пъти дневно. За основа на преговорите служи проект, разработен от Граф Игнатиев, чиито основни положения са одобрени от императора Александър II. На войниците са раздадени по 100 патрона и всички очакват или да се обяви краят на войната, или да се издаде заповед за навлизане в Цариград.

Мирният договор е подписан в къщата на семейството на Симеоноглу в Сан Стефано – предградие на Истанбул. От 1926 мястото се нарича Йешилкьой, откогато се въвежда законодателното правило всяко населено място в Турция да има турско име. В Османската такова правило не е било валидно, тъй като не е прието империите да сменят имената на градовете, които завземат, с малки изключения. Дори Истанбул не е турско, а гръцко име. Така в рамките на Османската империя имало много градове и села, чиито имена не били на езика на владетелите. Сан Стефано по византийско време бил Айос Стефанос (Свети Стефан). През 1203 г. Рицарите от четвъртия кръстоносен поход акустирали в селището. И понеже за римляните било трудно за произнасяне гръцкото название, те го превели на родния си език и от там дошло Сан Стефано.

Добре известно е, че Самарското знаме (превърнало се в един от символите на българското опълчение и на българската бойна слава) е изработено по инициатива на жителите на гр. Самара като израз на тяхната морална подкрепа за справедливата борба на българите. На лицевата страна е избродиран образът на Иверската света Богородица, а на обратната страна се намират ликовете на светите Кирил и Методий. Към дръжката на знамето са прикачени две червени и две сини ленти, като на едната червена лента е изписано: „Самара – Болгарскому народу вь 1876 году“. Върху една от сините ленти има надпис: „Да воскреснеть Богь и разтучаться враги его“.

Официалните резултати ще бъдат обявени към края на март месец тази година.

Лидерът на Демократическата партия на албанците Мендух Тачи съобщи, че данните от последното преброяване на населението сочат, че българите ще бъдат третият народ в РСМ след македонците и албанците.

Мендух Тачи изнесе тези данни по време на дебати в публицистичното предаване на местната телевизия ТВ 21.

Етническите българи в РС Македония ще бъдат трети по численост в страната, предаде и БГНЕС.

Миналата есен в съседната РСМ бе извършено преброяване на населението за пръв път от близо 20 години насам.

Полицията с жест на благодарност към добротата на 11-годишно дете от Горна Оряховица, съобщиха от МВР.

Благодарствено писмо от ръководството на ОД на МВР-Велико Търново и личен подарък от началника на полицейското управление в Горна Оряховица гл. инсп. Мариян Лонгинов получи 11-годишната Божидара Трифонова за проявена доблестна постъпка.

На 1 март, около 14:00 часа на паркинг пред търговски обект в железничарския град, детето намерило портфейл. След като видяло, че в чуждата вещ има пари, без да губи време, заедно с баща си отишло в полицейското управление и го предало.

Още същия ден служителите предприели необходимите действия, собственикът бил установен и поканен да получи намерената вещ. Той също дойде в управлението, за да благодари лично на Божидара за честността и почтеността ѝ и на родителите ѝ, че са възпитали такова прекрасно дете.

Божидара е ученичка в 4 клас на ОУ „Св. св. Кирил и Методий“ и беше особено развълнувана от вниманието. Началникът на полицейското управление Мариян Лонгинов я посрещна с много топлота, пожела ѝ да е здрава, да продължава да вярва в доброто и да го предава, за да се случват такива малки чудеса в напрегнатото ни ежедневие.

Масовият глад започва през 1932 г., предизвикан е от политиката на Сталин, народът на житницата на СССР умишлено е оставян без хляб

Тази година се навършват 90 години от началото на Гладомора, започнал през 1932-ра в Украйна. На украйнски думата се произнася холодомòр и бележи масовият глад в тогавашната съветска република, която е житницата на комунистическа Русия. Той е признат за една от най-тежките национални катастрофи в украинската история, като жертвите по различни оценки са няколко милиона души. Гладът е предизвикан от политиката на съветското правителство начело с Йосиф Сталин.

Същност

Гладът през 1932 – 1933 засяга не само Украйна, но и други области в Съветския съюз, но терминът Гладомор се използва специално за областите, населени с етнически украинци, където гладът е най-силен. Той понякога е наричан Украински геноцид или Украински холокост, което предполага, че е умишлено организиран от властите, за да засегне украинската нация. Макар че историците все още спорят дали политиката, довела до Гладомор, попада под юридическото определение на геноцид, много правителства официално са го признали за такъв. Така от 2006 г. Гладоморът е признат от Украйна и 15 други страни за геноцид на украинския народ, извършен от съветското правителство.

Предистория

През 1928 г. съветското правителство обявява първия петилетен план, една от основните мерки в който е колективизацията на земеделската собственост. Селското стопанство на Украйна е особено силно засегнато, тъй като за разлика от предимно общинното земеделие в Русия, в Украйна преобладават частните стопанства.

Въпреки очакванията на правителството, колективизацията се оказва силно непопулярна сред селското население. Докато тя е все още доброволна, много малко селяни се включват в колхозите. Тогава правителството засилва натиска за ускорено създаване на колхози и през 1929 – 1930 голям брой държавни функционери са изпратени по селата. Освен това там отиват и десетки хиляди промишлени работници, твърди привърженици на болшевизма, които трябва да подпомагат организирането на колхозите. В допълнение към това, те трябва да се борят със засилващата се пасивна и активна съпротива срещу колективизацията, включвайки се в т.нар. „разкулачване“ – арести и депортиране на обявените за кулаци и техните семейства. Определението „кулак“ се използва за всички, противопоставящи се на колективизацията. През 1930 – 1931 около 300 хиляди украинци са обявени за кулаци и подложени на преследвания.

Колективизацията

Колективизация навсякъде предизвиква намаляване на земеделската продукция, но ефектът от нея е особено силен в Украйна, където в началото на 20 век се произвежда повече от половината от зърното в Съветския съюз.

Въпреки спада на земеделската продукция, през 1932 съветските власти увеличават квотите за доставки от Украйна с 44%. Междувременно правителството в Москва приема декрет, с който въвежда смъртно наказание за всяка кражба на обществена собственост.  Обхватът на този закон е много широк и включва дори най-малкото присвояване на зърно за собствена употреба от селяните. Малко по-късно това е леко променено, като на 16 септември Политбюро взема тайно решение и изключва от смъртното наказание дребни кражби, като уточнява, че то трябва да се прилага към кулаците, а останалите следва да се изпращат в затвора за 10 години.

Набедените

Въпреки тези мерки, до 25 октомври правителството получава едва 39% от исканото количество зърно. Когато става ясно, че доставките през 1932 няма да достигнат обявените от властите нива, за това са обвинени „кулаците“, „националистите“ и „петлюровците“. Според отчет на ръководителя на Върховния съд, до 15 януари 1933 103 000 души са осъдени по декрета от 7 август. От известните към този момент присъди 4880 са смъртни, 26 086 на десет години затвор и 48 094 на други наказания.

Наказанията

В Украйна е изпратена специална комисия, оглавявана от Вячеслав Молотов. На 9 ноември таен декрет нарежда на службите за сигурност да увеличат своята „ефективност“. Молотов нарежда, че ако в селата не се открие зърно, трябва да се конфискува цвеклото, картофите, зеленчуците и всяка друга храна. На 6 декември е издадена нова заповед, която въвежда забрана за доставките на стоки и храни за селата, неизпълнили квотите за производство на зърно, както и конфискуването на откритото на място зърно и парични средства и забрана на търговията в тях. За налагането на тези разпоредби в селата са изпратени специални „ударни бригади“, като се конфискува зърното, използвано от селяните за собственото им изхранване, както и заделеното за посев. Тези мерки, заедно със забраната за пътуванията и въоръжените блокади на украинската граница от войски на НКВД, превръщат украинската провинция в огромен лагер на смъртта.

Гладът

Резултатът от принудителните доставки на зърно е катастрофален. За няколко месеца украинската провинция, една от най-плодородните области в света, се превръща в сцена на масов глад. Съветското правителство отрича първите сведения за глада и забранява на чужди журналисти да пътуват в региона. Някои автори твърдят, че „Политбюро и областните комитети на Партията настояват за незабавни и решителни действия в отговор на глада, така че съзнателните селяни да не страдат, а районните комитети на Партията са инструктирани да снабдяват всяко дете с мляко и им е наредено да наказват тези, които не успяват да мобилизират ресурси за изхранване на гладуващите или отказват хоспитализация на жертви на глада“. Според свидетелства на хиляди очевидци реалността няма нищо общо с това. Големи групи деца, бягащи от провинцията, са арестувани от властите и изпращани в сиропиталища, където скоро умират от недохранване.

Затъмнението

За да се предотврати разпространението на информация за глада, пътуванията от Украйна и Южна Русия са забранени с директиви от януари 1933 г. Според тях пътуванията „за хляб“ от тези области са организирани от врагове на съветската власт с цел агитация срещу колхозите в северните области на страната. Забраната за пътуване допълнително усилва бедствието. Правителството действително оказва известна помощ на засегнатите от глада области. Между февруари и юли 1933 са отпуснати 320 хиляди тона зърно за бедстващите региони.  В същото време износът на зърно от страната, макар и чувствително намалял в сравнение с предходни години, продължава. През 1930/31 са изнесени 5,832 млн. тона, през 1931/32 – 4,785 млн. тона, през 1932/33 – 1,607 млн. тона, през 1933/34 – 1,441 млн. тона.

Лъжите

Съветският съюз дълги години отрича и лъже за съществуването на глада и наличната информация за бедствието е недостатъчна. Броят на жертвите остава неизвестен и вероятно няма да бъде установен с грешка, по-малка от сто хиляди души. Оценките за жертвите на Гладомора варират от 1,5  до 10 милиона. Според някои изследователи, сред които е и Володомир Кубийович е жертвите варират между 2,5 милиона и 3 – 3,5 милиона.

Според оценките, около 81,3% от жертвите са етнически украинци, 4,5% руснаци, 1,4% евреи и 1,1% поляци. Най-силно засегнато е украинското селско население.

Уолтър Дюранти

Дипломати от италианското консулство в Харков изпращат на Мусолини снимки, на които се вижда как минувачи прескачат трупове по улиците.

Американският журналист Уолтър Дюранти, ръководител на московското бюро на „Ню Йорк Таймс“, който е отявлен привърженик на Сталин, пише през 1931 г. серия хвалебствени очерци за първата Сталинска петилетка в СССР, за които получава през 1932 г. награда „Пулицър“. През 1933 г. Уолтър Дюранти осъжда в „Ню Йорк Таймс“ съобщенията за глада в СССР, обявявайки ги за преувеличена или злонамерена пропаганда. В началото на 21 век множество уважавани издания и личности настояват за посмъртното отнемане на наградата от Дюранти, тъй като неговите репортажи безкритично възпроизвеждат сталинската пропаганда, а освен това той упорито и нееднократно отрича глада в Украйна през 1932 – 1933 г. Бордът на Пулицър отказва, тъй като нямало „ясни и убедителни доказателства за преднамерена измама“.

Рафаел Лемкин

Рафаел Лемкин, създателят на термина геноцид, е един от ораторите на манифестацията в памет на 20-годишнината от глада на американци от украински произход през 1953. Днес правителствата или парламентите на 26 страни са признали глада от 1932 – 1933 за акт на геноцид. Сред тях са Украйна, Австралия, Андора, Аржентина, Ватикана, Бразилия, Грузия, Еквадор, Естония, Испания, Италия, Канада, Колумбия, Латвия, Литва, Мексико, Парагвай, Перу, Полша, Словакия, Съединени американски щати, Унгария, Чехия и Чили. На 23 октомври 2008 г. Европарламентът приема резолюция, признаваща Гладомора за престъпление срещу човечеството (геноцид).

Историците

Много историци смятат, че гладът от 1932 – 1933 е изкуствено предизвикано масово убийство, ако не и геноцид, извършено като част от програмата на Йосиф Сталин за колективизация.  Други обаче смятат, че гладът е непреднамерено последствие от колективизацията и че съпротивата на селяните срещу нея засилва ефекта от лошата реколта.

Според други изследователи бедствието не съответства на формалната дефиниция за геноцид. Според тях фактът, че гладът се ограничава до селските райони, не засяга градовете, в резултат от него загиват и стотици хиляди неукраинци и е спрян след пречупването на съпротивата против колективизацията без чужда въоръжена намеса, показва, че правителството не се опитва да унищожи самия украински народ. От тази гледна точка те смятат, че е по-коректно да се използва по-общия термин демоцид.

Животът не е честен. Под гнева се намира страх…

От сайта СЛЕДВАЙМЕ.НЕТ избрахме 12 важни урока от човешкия опит и знание, които научаваме, когато вече е твърде късно.

По време на живота ни се случват хиляди събития, случки и важни уроци, които ни променят завинаги. Освен това, често се случва да изникват неща, които не сме научили, когато им е било времето. Винаги си спомням една от вдъхновящите студии на философът Георги Каприев, който казваше, че „Когато му беше времето, нямах време, а сега, когато имам време, не му е времето“. В живота е същото. Идва време, когато разбираме, че времето е безвъзвратно отминало и не ни остава нищо друго освен да страдаме. Затова, прочетете нашите подбрани и важни уроци и се надяваме да Ви помогнат, за да не направите от онези „фатални“ грешки, които трябва да носите на гърба си като Сезифови камъни.

1 – Всичко е временно

Първото нещо, което трябва да научите е, че нито личността нито благоденствието са постоянни. Когато разберете това ще престанете да насилвате хората около Вас да останат в живота Ви и ще допуснете тези, които искат да си тръгнат. Може и да има трудни моменти, но това ще Ви направи духовно по-силни и издържливи, защото, когато престанете да изтезавате хората, за да останат в живота ви насила, то няма да има някой, който да ви прави щастлив или тъжен и ще бъдете принуден да се самообичате.

2 – Животът не е честен

Второто и най-важно правило, което да раберете е, че никой, ама никой… няма перфектен живот. Вие самите сте отговорни за живота Ви. Истината, е че в живота, често, това, което искаме е от другата страна, например: Ако искаме лесен живот без много усилия, то обратното би ни направило по-щастливи – живот, който чрез труности и усилена работа придобива смисъл. Това е и причината да спрем да се оглеждаме за шестица от лотарията или вечното илюзорно бленуване по щастието, което пада от небето, а да започнем да се трудим и да поправяме този не-хубав живот, койо искаме, за да се приближим до нашия блян.

3 – Гневът е прикритие на страха

Третият урок се състои в разбиране необходимостта от това да контролирате емоциите си, преди те да започнат да контролират вас. Винаги е необходимо да контролирате гнева си, защото, когато негативността вземе надмощие над вас, мозъкът спира да работи и често следва бедствие. Катастрофа за секунди от която няма връщане назад.

Когато имате контрол на гнева си, може да се справите с всяко предизвикателство, което Ви се изпречи или да погленете дадена ситуация с очите на спокойствието.

Някой, някога бе казал, че спокойството е присъщо на гениалните.

4 – Най-големият риск е да не поемете такъв

В съвременния живот, светът се превърна в едно глобално село и всичко тече бързо ден по ден. Често ние не поемемаме никакви рискове и се пре-застраховаме. Поглеждайки обаче към живота на успелите хора ще забележим, че всеки от тях е ориентиран към действието и е важно да предприемеме рискове, защото, ако не опитаме нещо, това може да ни измъчва до края на живота ни.

Спомням си един приятел, който харесваше едно момиче, но никога не успя да открие чуваствата си, защото се чувстваше малък и неспособен. Този мой приятел и до ден днешен мечтае за това момиче и душата му се терзае. Ако беше предпирел риск може би имаше 50 % шанс да успе или дори 30 %, но Господи, това е толкова повече от 0% или даже от – 100%. Споням си за един друг приятел, който нямаше никакви особени дарби, но се влюби в едно момиче, което го превъзходжаше във всичко. Тя беше неземна красавица. Шансът му беше под 20 %, но той рискува всичко, остави работата си и отиде, за да я изненада до другия край на света. Е какво мислите? Сега са заедно. Невъзможното е възможно, когато човек се престраши и рискува. Нали помните от нашата история… Някой трябва да направи скока, за да бъде наречен Левски, нали?

5 – Животът не е вечен

Особено и важно нещо е да имате в ума си, че няма да живеете вечно и постоянно. това ще Ви помогне да взимате решенията си мъдро и да поставяте важните неща като приоритет.

Необходимо е да си поставяте цели и да изграждате връзки според времето, с което разполагате. Този ресурс е невъзвращаем. Винаги се сещам за Шекспитовата квота „Ако си губиш времето и то ще те погуби…“ Затова действайте, не се мотайте!!!

6 – Прекаленото мислене прави нещата да изглеждат много по-големи, отколкото са.

Прекаленото вторачване и пре-мисляне е една от най-важните теми днес, защото е широко разпространено и всеки четвърти човек на нашата планета страда от някаква компулсия, която е пряко свързана с прегряващо пре-мисляне. Мисловния процес е добър, когато е аналитичен. Но изгарящото пре-мисляне е точно обратно на този процес. Когато човек се вторачи в дадено нещо, той получава блокаж на някои центрове в мозъка , което води до моментна загуба на мотивация и отказ от преследване на цели, а по този начин и загуба на смисъл в живота. Това, което трябва да направите да гледате на проблемите с лекота и да се опитвате да ги разрешавате чрез планиране и действия.

7 – Няма никакво значение, какво хората казват и чувстват за теб

Най-важният урок в живота е – Как да преодолеем страховете си от това да бъдем съдени от хората. Когато започнеш да мислиш как хората те възприемат, ще започнеш да се разглагаш морално, да се чувстваш ужасно и можеби ще започнеш да се мразиш. Затова е нужно да запомниш, че това, което другите хора мислят за теб, не е твоя работа. Трябва просто да се научиш да вървиш безстрастно към отправната ти точка без да се вторачваш в мислите на хората за теб и може би, когато постигнеш такава вътрешна нагласа, мнението на хората за теб ще се смени.

8 – Щастието е ИЗБОР

Важен урок от живота е, че щастието е собствен избор. Ти си този, който може да направи себе си щастлив. Деветдесет процента от щастието идва отвътре, от душата на човека. Ако очаквате накой друг да дойде и да направи живота Ви щастлив се лъжете. Но ако започнете да игнорирате всички и да обръщате внимание на себе си щастието ще дойде от само себе си. Ти ще можеш да направиш другите хора щастливи, само, ако и ти си щастлив. Затова, започнете още от сега да обръщате внимание на чувствата си, на вътрешните си нагласи и гледай как твоя тревожен живот се превръща в щастлив и успешен.

9 – Не можеш да задоволиш алчността си

Тази особеност е свързана с човешката природа. Toрбата на човека е необятна и никога не може да се запълни. Човек трябва да се научи да се задоволява с всяко, нещо, което му доставя наслада и утеха. Желанията на човека никога не се спират. Не можете да бъдете перфектни, докато не се съревновавате с други хора, а всъщност това ще увеличи вашата алчност за неща. Единственият начин да се справите с тази ситуация е да се състезавате не с други хора, а с предишната си версия. Ако сте по-добри от миналото си, вие сте на прав път.

10 – Никой не може да да почувства Вашата болка

Друг от големите и важни уроци е, че никой не може да почувства в пълнота трудната ситуцаия, в която се намираш. Само хора преминали през подобни кризисни моменти могат да те разберат. Не може да искаш от хората около теб без да са изпадали в една или друга кризисна ситуация да те разберат. Няма как да се случи. Никой не може да живее твоя живот, така, както и ти неможеш да живееш нечий друг живот. За това единственото решение е да кажеш „да“ на препяствието и да се хвърлиш в дълбокото.

11 – Знанието ти не е съвършенно

Важно е да знаеш в днешно време, че знанието ти за живота или за конкретно нещо не е съвършенно. То е непълно. Затова и всички казваме: „Човек се учи докато е жив“. За това никога не си помисляй, че познаваш дълбините на един проблем или че притежаваш знание в пълнота. Това може да е изявление на един глупак, но не и на разумен човек. Връщайки се назад във времето винаги си спомняме за Сократовия метод и скромният философ, който унижавал онези, които са притежавали знание в пълнота. Така например Диоген Лаерций разказва, че онези, които се сблъсквали със Сократ, често стигали до сълзи.

12 – Умът ни е най-добрият ни приятел и най-лош враг

Последният от подбраните уроци е за нашият УМ. Както споменахме и по-горе в текста, причината за да ни се случи нещо е в нас самите. Нашата нагласа е тази, която може да ни направи победители или победени.

Ако нагласата и умът ти са настроени мотивационно, към това да мислиш за големи неща и да откриваш нови такива, то тогава умът ти е приятел, който ще те отведе до победа. Но ако умът и нагласата са ти такива, че те смазват и де-мотивират, заради негативното мнение на другите, твоят ум играе ролята на страхливец. Необходимо е да промениш мисленето си и нагласата си, за да станеш победител.

На основание Регламент (ЕС) 2018/1806 на Европейския парламент и на Съвета гражданите на Украйна имат право на безвизово влизане в Р. България и право на пребиваване 90-дневен престой в рамките на всеки 6-месечен период в Република България.

Срокът може да бъде продължен по хуманитарни причини, свързани с извънредни обстоятелства.

Редът, по който украинските граждани могат да се възползват от право на допълнителен престой на територията на страната ни, е определен в Правилника за прилагане на Закона за чужденците в Република България.

Украинските граждани, които желаят да продължат безвизовия си престой в България, могат да подадат заявление в дирекция „Миграция“ – МВР или в сектори и групи „Миграция“ при ОДМВР преди изтичането на разрешения срок на пребиваване по силата на безвизовия режим. Бланка на заявлението се получава на място или се попълва предварително, като се изтегля от Интернет страницата на дирекция „Миграция“- МВР.

Украинските граждани от български произход могат да получат разрешение за продължително или постоянно пребиваване в Република България, в случай че имат сключен трудов договор с български работодател за срок, по-дълъг от 6 месеца.

Гражданите на Украйна, които желаят да получат международна закрила (статут на бежанец или хуманитарен статут), могат да подадат заявление в поделенията на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет, като за град София е определен РПЦ-София на адрес ж.к. Овча купел 2, ул. „Монтевидео“ № 21, както и пред органите на дирекция „Миграция“-МВР, а също и пред отдел/сектори/групи „Миграция“ при ОДМВР и пред органите на Главна дирекция „Гранична полиция“-МВР.

За повече информация украинските граждани биха могли да посетят дирекция „Миграция“-МВР на адрес в град София, бул. „Княгиня Мария Луиза“ № 48. В случай, че пребивават извън територията на град София, биха могли да посетят съответните сектор/група „Миграция“ към Областната дирекция на МВР по местопребиваването им в страната.

На интернет страницата на дирекция „Миграция“ могат да бъдат отправени допълнителни въпроси.

Източник:МВР