Щоленът е традиционен немски коледен сладкиш с хилядолетна история.
В началото той се приготвял само от брашно, мая и вода, заради коледните пости. Тази рецепта обаче не го правила особено вкусен. Затова управниците на Саксония се обърнали официално към папата, за да позволи използването на масло вместо заместител.
Петима папи трябвало да се сменят на престола, докато най-сетне през 1490 папа Инокентий VIII позволил щоленът да се приготвя с масло. Това разрешение е известно като „Масления декрет“.
Днес коледният щолен съдържа нарязани на ситно сушени или захаросани плодове, ядки, ароматни подправки и е покрит отгоре с кристална или пудра захар или с глазура от разбити белтъци и захар.
Ако и вие искате да се насладите на този коледен сладкиш, е необходимо само да посетите нашите магазини или да си го поръчате онлайн на https://avanti-bg.com/
Бъдни вечер е един от най-светлите семейни празници. Дни наред във всеки дом кипи подготовка. Жилището се почиства и украсява, готвят се някои ястия за празника.
Според традицията преди да се нареди трапезата за Бъдни вечер, стопанинът на къщата запалва специален пън в огнището, наречен бъдник. Отначало разбърква с него огъня, наричайки: „Колкото искрици, толко пиленца, шиленца, теленца, дечица в тоя дом“. После поставя тънкия край на дръвчето в огъня. Там то остава да тлее цялата нощ и да поддържа огъня жив.
Така приготвен коледният бъдник, наричан още коледник или прекладник, се смята за миросан и осветен и вече може да бъде принесен в жертва на божествата. Този обичай е отглас от стари славянски вярвания по нашите земи. Според тях в деня, когато се очаквало да се роди дете, мъжът запалвал осветено дърво, за да прогони духовете на покойници, зли орисници и вещери. След покръстването народът ни запазил този обичай, но палел миросаното дърво в чест на раждането на Спасителя. В съвременния дом елхата изпълнява символиката бъдника.
Празничната трапеза се нарежда върху слама на земята в югоизточния ъгъл на стаята, под иконостаса, повелява старият обичай. В наши дни се е запазила традицията в някои краища под покривката да се слага малко слама.
В последните дни от коледния пост – от Игнажден до Бъдни вечер, се яде само растителна храна с олио. Ястията на трапезата за Бъдни вечер трябва да са точно определен брой: седем, колкото са дните от седмицата, девет, колкото са месеците на бременността, или дванадесет, колкото са месеците в годината. Трапезата трябва да е отрупана с всичко, което се смята, че се произвежда в домакинството: варено жито, варен фасул, сърми, пълнени чушки с боб (или ориз), ошав, туршии, лук, чесън, мед и орехи, вино. В различни краища правят също тиквеник или зелник. Тя сепрекадява с тамян, а след това и всички стаи и постройки от къщата. Веднъж седнали, хората около нея не стават до края на вечерята.
Традиция за Бъдни вечер е и да се меси обреден хляб, в който има паричка.
След четене на молитва, стопанинът разчупва питата с парата и първият къс се оставя пред иконата и се нарича на Богородица. След това парчета от питата се раздават на членовете на семейството по старшинство, а комуто се падне коматът с паричката, ще бъде здрав и щастлив през следващите месеци. Момите слагат залък от боговицата под възглавницата си, за да им се присъни момъкът, за когото ще се омъжат. Всеки от семейството трябва да опита от всички ястия, за да му върви през годината. Накрая сътрапезниците чупят по един орех. Ако е пълен орехът, значи човекът няма да боледува.
Всички чакат да дойде полунощ, защото на Коледа ще се роди Христос. Тогава идват и коледарите, които пеят песни за благополучие, здраве и берекет.
Трапезата не се вдига цялата нощ, за да не избяга късметът. Вярва се, че когато семейството заспи, близките покойници идват да вечерят.
Св. Евгения била римлянка, дъщеря на знатни родители – езичници. Баща й Филип бил управител на гр. Александрия и целия Египет. Тя се отличавала с бляскаво образование и красота. Родителите й се надявали да осигурят нейното бъдеще чрез женитба с един от знатните и богати момци по онова време.
Но младата Евгения не се увличала от мечти нито за женитба, нито за някакво бляскаво бъдеще. Случайно попаднало в ръцете й такова четиво, което предизвикало преврат в нейните чувства и понятия, и езическата обстановка й станала чужда. Това четиво, посланията на св. ап. Павел, пренесло душата й в съвършено друг, нов за нея и чуден християнски свят. От всичката си душа тя обикнала проповядвания от св. ап. Павел Христос и била преизпълнена от желание да Го познае. С тая цел тя търсила случай да се сближи с преследваните християни, от които могла да чуе за Христа и да се посвети на Неговото учение. Поразена от високия смисъл на християнските песнопения, които случайно чула веднъж по време на една разходка извън града, Евгения решила окончателно да се присъедини към християнското общество. Като не се надявала да получи за това позволение от своите родители, а напротив, като се бояла, че ще срещне всевъзможни пречки от тях в това отношение, тя убедила двамата домашни слуги Прот и Якинт да вървят с нея. Тя се облякла в мъжки дрехи, за да може по-удобно да се скрие, когато вземат да я търсят, и напуснала родната къща. Отишла в един мъжки манастир, като се препоръчала за брат на придружаващите я слуги. Всички те били приети и скоро кръстени от еп. Елий, известен със своя свят живот.
Като се предала всецяло на иноческо подвижничество, Евгения достигнала такова нравствено съвършенство, че след смъртта на игумена единодушно била избрана на негово място. Бог я подкрепял в нейните необикновени трудове и я удостоил с дар на чудотворство. Изцерявайки чрез молитва болните, тя придобила известност. Славата, която тя достигнала, не могла да мине без своите обикновени последствия – вражда, клевета…
Като обърнала на себе си вниманието на една знатна жена на име Мелантия, която тя изцерила от болест, Евгения била подложена на нейната отмъстителност, задето с ужас отказала на нейното кощунствено предложение да стъпи с нея в незаконна плътска връзка, при което безсрамната жена предлагала да предаде на мнимия инок всичкото си богатство.
– Млъкни, жено – с негодувание отговорила Евгения на думите на Мелантия, – и знай, че не за това ние сме се отрекли от всички светски блага, за да се прелъстим от богатството. Съединението ни с людете е само в любовта към Христа, и всичкото ни богатство – в познанието на истината.
Засрамената и разярена до крайна степен Мелантия не се спряла тогава и пред най-позорната клевета, за да погуби светата подвижница, която тя смятала за монах, и дала против него жалба, че уж искал да я прелъсти.
Тогава именно за да спаси честа и на монашеското звание, и на братята от своя манастир, които злата жена също така успяла да привлече под отговорност, Евгения решила за изобличаване клеветата да открие своята отдавнашна тайна пред управителя на града – Филипа, свой роден баща…
Доведена при него на съд и лъжливо изобличена от подкупни свидетели, тя се обърнала към него със следните думи: „Настана време да изкажа свободно и да открия истината, за да изоблича лъжата, приписвана нам. Не от пустославие, но заради славата на Христовото име и за да не допусна тържеството на беззаконието над невинността и незаслуженото поругание над християните, аз трябва да открия тайната, която исках да запазя до края на живота си… Много години ти не си ме виждал, господарю мой, управителю, и не узна в мене под вид на инок твоята родна дъщеря… Но ти сега трябва да узнаеш каква е силата на името Христово, че чрез нея слабите жени не отстъпват в твърдост на силните мъже, и не се поставя между людете друго различие освен степента на вярата… Всички ние сме едно в Иисуса Христа, пред Когото не се прави различие между мъже и жени, както свидетелства християнският учител Павел… Затова и аз, като повярвах в Христа, не се усъмних да Му послужа, като избрах дейност, която, макар и да превишава силите на слабото женско същество, не скрих моя път от вниманието на тия, които можеха да ми попречат да се подвизавам в него… И ето, сега аз се откривам пред тебе, татко, и пред вас мои братя Сергие и Авите, които присъствате тук… Аз съм Евгения, твоята дъщеря, татко Филипе, която от любов към Христа се отрекох от всякаква земна утеха… А ето и слугите ти, сега мои братя, Прот и Якинт, които също така пожелаха да се посветят в служение на истинския Бог!“
Едва успяла да каже това за себе си Евгения, и баща й, като я познал още, когато тя говорела и като дошъл на себе си от силното душевно вълнение при такова неочаквано откритие, паднал на шията й със сълзи от неописуема радост и започнал да прегръща своята мила дъщеря…
Кой би могъл да измери също така и радостта на Евгенината майка – Клавдия, когато, уведомена за случилото се, побързала да види дъщеря си, която тя отдавна вече смятала за погинала!
Не само родителите на Евгения, но и целия народ, който присъствал тук, възторжено се провикнал: „Велик е Христос, християнският Бог! Той едничък е истински Бог, Който прави чудеса, открива съкровеното, защищава правдата, посрамва лъжата!“
След това управителят Филип с всичкия си дом и с множество народ приели Христовата вяра. Като узнали за това гонителите на християните, принуждавали го или да се отрече от християнската вяра, или да бъде уволнен от длъжността управител. Филип предпочел последното и тогава бил поставен за епископ. Но не послужил дълго на християните в сан на светител: той бил убит по заповед на новия градски управител – Терентий. След смъртта на Филипа семейството му се върнало в Рим, където синовете му постъпили на държавна служба, а вдовицата му Клавдия заедно с блажената си дъщеря се поселила в своето имение вън от града, където и живеели, като се трудели за разпространението на Христовата вяра. За това и особено за обръщането към Христа на една знатна девойка Васила, Евгения била предадена на мъки. Дълго, но с непоколебимо мъжество тя понасяла различни изтезания. Най-после била обезглавена заедно с Васила на самия ден Рождество Христово в 262 г. Клавдия погребала дъщеря си в своето имение извън града и сама скоро след това се поминала, като била предупредена насън за своята смърт от дъщеря си мъченица Евгения.
Заедно с Евгения били обезглавени и намиращите се при нея Прот и Якинт, задето не искали да вземат участие в едно езическо жертвоприношение.
Имен ден празнуват: Евгени, Евгения, Жени, Бистра, Благороден, Благородна, Малчо (от словосъчетанието Малка Коледа), Малик, Мален, Малена, Малин.
От днес на Netflix имаме възможността да гледаме филма „Сестри“ на младата режисьорка Дина Дума. Това е първият македонски филм, който се показва в популярната стрийминг платформа. Премиерата на филма на Дума беше миналия август на филмовия фестивал в Карлови Вари, а македонската премиера в Братя Манаки в Битоля. „Сестри“ е номиниран за Оскар за най-добър международен филм.
Филмът е история за две млади момичета, ученички, които са неразделни. Но приятелството им ще бъде поставено под въпрос, когато публикуват видео в публичните мрежи.
„Сестри“ е първият игрален филм на Дина Дума, нейната работа започва да се гради върху успешните късометражни филми: „Без любов“ (2018), „Те идват от центъра на света“ (2017), „Елена“ (2016). ), „Завръщане“ (2014), „Задочно“ (2013). Тя е една от деветте жени, които отбелязаха 2021 г. в македонската филмова индустрия.
Днес в зала „България“, Софийската филохармония изпълни концерт „Коледна оратория“. Концертът съдържаше произведения от Й.С. Бах и бе под диригентство на световноизвестния австрийски диригент Ервин Ортнер.
Солисти на концерта бяха: Урсула Лангмайер, сопран, Йохана Кроковай от Баден, алм,
Михаел Новак, тенор, и Матиас Хелм, бас.
Големият хоров диригент ЕРВИН ОРТНЕР (1947) е роден във Виена. Първите стъпки в музиката прави в Хора на виенските момчета под ръководството на Фердинанд Гросман. Завършва във Виенската музикална академия музикална педагогика, църковна музика и дирижиране (при Ханс Сваровски) и хорово дирижиране (при Ханс Гилесбергер). Взима също уроци по орган при Ханс Хазелбьок.
През 1972 г. основава прочутия хор „Арнолд Шьонберг”. Ансамбъл, който се специализира от една страна в изпълнението на съвременна музика и от друга – в големите хорови произведения на Барока. Развива оживено и плодотворно сътрудничество с диригента Николаус Харнонкур и неговия ансамбъл „Concentus Musicus” – Виена, продължило повече от четири десетилетия. Документирано с множество записи и отличия като наградата „Грами” през 2002 г. в категорията „Най-добро хорово изпълнение” за записа на „Матеус пасион” от Й. С. Бах. В тази категория са отличени диригентът на оркестъра и ръководителят на хора.
През 1980 г. Ервин Ортнер е назначен за професор по хорово дирижиране и хорово вокално обучение в Университета за музикални и сценични изкуства във Виена, шест години е бил негов ректор (1996 – 2002).
От 1979 до 1983 г. е президент на Австрийската асоциация на певците. През 1983 г. поема артистичното ръководство на хора на ORF до разпускането му през 1995 г. През 2010 г. оглавява Виенската придворна музикална капела, която съществува от 1498 г.
Ервин Ортнер също е ръководител на Международната хорова академия Кремс, той е търсен лектор в известни майсторски курсове по хорово и оркестрово дирижиране по целия свят. Гостувал е и в България – с хор „Арнолд Шьонберг” изнасят концерт и води майсторски клас на Международния фестивал „Мартенски музикални дни” в Русе през 2006 г.
Диригентските проекти на Маестрото го отвеждат в Ню Йорк, Париж, Токио, Рим и Залцбург, където концертира заедно с Маурицио Полини. Като гост-диригент има изяви с Виенския радиосимфоничен оркестър, Берлинската Щатсопера, в „Theatre an der Wien”, на Залцбургския фестивал, в прочутите виенски зали „Музикферайн” и „Концертхаус”, на „Моцартова седмица” в Залцбург и др.
Ервин Ортнер получава множество награди за интеграла, който записва със светски хорови произведения от Франц Шуберт през 1997 г. Като ръководител и хоров диригент е съосновател на Международната седмица на църковната музика „Laudate Dominum”, която се провежда всяка година през зимата от 1982 г. до днес. Маестрото сърцато популяризира хоровата музика – през 1988 г. основава фонд, който присъжда ежегодно Наградата Ервин Ортнер на хорови диригенти и хорови композитори.
Сопраното УРСУЛА ЛАНГМАЙЕР е родена в Линц и завършва Университета за музика и сценични изкуства „Моцартеум” при Ингрид Янсер-Майер и Волфганг Холцмаир. Международната ѝ кариера като концертираща певица бележи изявите със Симфоничния оркестър на ORF – Виена под диригентството на Корнелиус Майстер, Виенските симфоници под диригентството на Ервин Ортнер, „Клангфорум” – Виена под диригентството на Силвен Камбрьолен, Оркестър Брукнер – Линц под диригентството на Денис Ръсел Дейвис, Мюнхенския радиосимфоничен оркестър под диригентството на Рикардо Шаи и др. Участва с успех на международни фестивали като „Wien Modern”, „Виенски музикални седмици”, „Щирийска есен”, оперния фестивал в Брегенц, Залцбургския фестивал, „Каринтско лято”, „Варшавска есен”, Вагнеровия фестивал в Уелс и др.
Урсула Лангмайер солира в множество постановки на опери от съвременни композитори като „Меланхолия” от Георг Фридрих Хаас, „Орфей” от Филип Глас, „Фуше” от Франц Хумел, „Раждането на Кръстителя“ от Юрки Линяма и др. Песенни рецитали, оперни представления и солистични изяви в кантатно-ораториални творби бележат нейното художествено творчество. Както и концертни турнета в САЩ, Япония, Китай, Русия, Нова Зеландия, Италия, Словения, Швейцария, Германия, Люксембург, Финландия, Полша, България, Кипър, Сърбия и Босна. От 2016 г. Урсула Лангмайер преподава в Университета за музикални и сценични изкуства във Виена.
Родена в Баден близо до Виена, ЙОХАНА КРОКОВАЙ (алт) първо завършва Музикалната гимназия във Виена, на 16-годишна възраст започва вокалното си обучение при Кристине Шварц във Виенската консерватория и сега работи с Урсула Лангмайер. Дълги години тя е член на хор „Арнолд Шьонберг”, с който изнася множество концерти и опери в Австрия и чужбина, а също така участва в няколко записа на изданието ASC. Сътрудничи с диригенти като Николаус Харнонкур, Даниел Хардинг, Лео Хюсеин, Ервин Ортнер, Саломон Камп, Стефан Готфрид, Рани Калдерон, Мануел Шуен, Ингмар Бек, също и с Корнелиус Майстер, под чието диригентство изпълнява Втора симфония от Малер.
Певицата е пяла на сцените на „Музикферайн” и „Концертхаус” във Виена, в „Тheatre an der Wien”, в Големия театър в Екс ан Прованс, Културния и конгресен център в Люцерн, на Международните дни на Харнонкур. Тя пее алтовото соло в Меса в си минор от Й. С. Бах през 2017 в предаване на живо по ORF III и онлайн канала за класическа музика „Фиделио”, но стандартни произведения като „Месия” на Хендел също са в нейния репертоарен списък. През сезон 2021/22, ще участва в изпълнението на ораторията „Сузана” от Хендел, в постановката за деца по музика на Моцарт и Росини на криминалната опера „Фигаро и детективките” в „Theatre an der Wien”, както и в Деветата симфония от Бетовен. Тази година тя може да бъде чута във филмираната опера „Жана д’Арк” от Йоханес Калицке на фестивала „Каринтско лято” в ролята на Майката и Първа полицайка.
Тенорът МИХАЕЛ НОВАК е роден в Инсбрук, Австрия. Първото му вокално обучение е като солист на Хора на виенските момчета. Завършва с отличие Консерваторията „Антон Брукнер” в Линц във вокалния клас на проф. Гералд Трабезингер. Изучава песни и оратории в Музикалната академия във Виена при Курт Екуилуц.
Басът МАТИАС ХЕЛМ учи пеене при Ротрауд Хансман, както и песни и оратории при Робърт Хол в Университета за музикални и сценични изкуства във Виена. Като концертиращ певец той си създава име с големите ораториални произведения на Й. С. Бах, Г. Фр. Хендел, Ф. Менделсон-Бартолди, Карл Орф и Франк Мартен.
В навечерието на Коледа и Новата 2022 година, когато ще бъдем повече време със семействата, близките и приятелите си, Министерството на здравеопазването пожелава на всички български граждани приятно изкарване на празничните дни и напомня, че за да бъдем здрави и през новата година е важно да спазваме противоепидемичните мерки.
Препоръчваме:
Когато пазарувате за празничните дни, носете маски и избягвайте натоварените часове.
Редовно подменяйте своята маска, като в зависимост от това дали тя е за еднократна или многократна употреба – след като я използвате, изхвърлете я или я изперете.
Редовно проветрявайте помещенията, в които няма подходяща вентилация.
Спазвайте дистанция на обществените места – търговски центрове, магазини, базари, гари, автобусни спирки и т.н.
По възможност избягвайте местата, на които се струпват много хора едновременно.
Носете своя „зелен сертификат“, защото той ще Ви бъде изискан при посещение в обекти, за които притежанието му е задължително.
Не забравяйте да миете и/или дезинфекцирате ръцете си след контакт с повърхности и предмети, до които са имали досег повече хора.
Ако усетите макар и слабо неразположение, отложете срещите с други хора.
При оплаквания и симптоми, характерни за COVID-19, се самоизолирайте и се консултирайте с Вашия лекар. Той ще прецени дали и кога е необходимо да се изследвате за коронавирусната инфекция.
Ако планирате пътуване, предварително се запознайте с изискванията, свързани с COVID-19, на държавата или мястото за настаняване.
В празничните дни не се събирайте на големи групи поради вероятността сред присъстващите да има носители на COVID-19, които все още нямат симптоми.
Бъдете особено внимателни при посещенията на възрастни близки и роднини.
Ваксинацията срещу COVID-19 предпазва Вас и Вашите близки от тежко протичане на заболяването и евентуална хоспитализация. Планирайте своята ваксинация и не отлагайте прекалено дълго.
Нашето ежедневно поведение е важен аспект на борбата с вируса. В този смисъл спазването на противоепидемичните мерки и ваксинацията ще ни помогнат по-бързо да преодолеем пандемията и да се радваме на още много празници с любимите си хора.
Церемонията за връчване на почетните награди „Оскар“ беше отложена заради увеличаващите се случаи на заразени с COVID-19 в Калифорния, съобщиха световните информационни агенции.
Лауреатите на почетните награди „Оскар“ са известни.
Това са актьорите Самюъл Л. Джаксън и Дани Глоувър, актрисата Лив Улман, сценаристката и режисьорка Илейн Мей.
Академията за кинематографично изкуство и наука присъжда ежегодно отличията с официално име Награди на Управителния съвет за принос към киноиндустрията и обществото. Церемонията, която събира всички холивудски знаменитости, беше насрочена за 15 януари 2022 г. в Лос Анджелис.
Отличията преди бяха част от същинската церемония за „Оскар“-ите, която събира милиони зрители пред малкия екран. Нова дата за церемонията засега не е определена. Миналата година тя беше отменена заради пандемията.
Наградите на Управителния съвет на американската киноакадемия не са единствените в САЩ, за които се променят плановете. Асоциацията на медийните филмови критици също
отложи церемонията за наградите „Изборът на критиците“,
която беше насрочена за началото на януари.
Международният кинофестивал в Палм спрингс отмени галавечерта на 6 януари,
на която трябваше да бъдат наградени Кристен Стюарт, Лейди Гага, Никол Кидман, Пенелопе Крус.
61% от мамите и татковците нарушават правилата, които сами са поставили на своите деца
Всеки втори родител не спазва собствените си забрани и правила, които е въвел. 61% от възрастните се затрудняват да спазват това, което сами са наложили като норма на децата си. Това показват данните от глобално проучване, поръчано от Kaspersky Целта му е да изследва ролята на здравословните дигитални навици в семейството, както и ефекта от поведението на родителите върху децата и обратното
Резултатите разкриват, че 61 на сто от родителите се затрудняват да бъдат пример за подражание за децата си и понякога не спазват правилата, които са поставили за своите малчугани. В същото време повече от половината от тях (54%) се опитват да създадат здравословни дигитални навици и правила за всички членове на семейството.
От ранна възраст децата са склонни да копират поведението и навиците на възрастните във всички области на живота, включително отношението към цифровите устройства. Освен това много деца получават първото си устройство в ранна възраст – според същото проучване 68% от тях получават устройства преди деветгодишна възраст. Като се има предвид това, родителите трябва да бъдат пример за подражание при използването на технологии, ако искат да положат основите на здравословни цифрови навици още от детството.
Резултатите от проучването показват също, че майките и бащите възприемат нормите на поведение като различни за себе си и за децата си. Например почти половината (48%) от анкетираните признават, че прекарват от три до пет часа на устройства всеки ден, а мнозинството (62%) смятат това време за нормално.
Що се отнася до малчуганите и тийнейджърите, почти половината (48%) са пред устройства като родителите си – от три до пет часа дневно. Но въпреки това повече от половината възрастни (53%) биха искали рожбите им да са пред екраните по-малко време – до два часа.
В някои сценарии респондентите смятат, че определено поведение е приемливо за тях, но не и за децата им. Например 37% от възрастните смятат, че е нормално да се споделят снимки на членове на семейството в социалните мрежи. Напротив, по-малко от една четвърт (24%) от родителите смятат, че това е приемливо за децата им.
Освен това 22% от анкетираните смятат за разумно да пропускат обаждания и да изключват телефона си, за да не може никой да се свърже с тях. Само 10% от родителите обаче смятат, че подобно поведение е приемливо за децата.
„Днес все повече родители се опитват да създадат здравословни дигитални навици наред с тези за храненето и дневния режим и др. Но няма ясна тенденция или силен модел на поведение по отношение на това как конкретно да се установят тези правила за дигиталните практики. В същото време резултатите от нашето проучване показват, че повечето възрастни (61%) признават, че им е трудно да бъдат модел за подражание и че понякога не спазват правилата, които са установили за децата си. За да помогнем на родителите да установят здравословни дигитални практики, съществуват различни техники и инструменти, които да ги подкрепят. Те могат да бъдат включени чрез ролеви игри и игри, а за по-технически подход са налични решения като приложения, които могат да помогнат за контролиране на времето пред екрана или за определяне на физическото местоположение на детето“, коментира Богдан Писмиченко, регионален мениджър на Kaspersky за България, Румъния и Молдова.
„Цифровото потребление оформя отношенията между родителите и децата и, което е по-важно, оказва влияние върху развитието на детето. Проучванията показват, че бебетата развиват проблеми с храненето и съня, например, когато родителите използват цифрови медии паралелно, докато се грижат за тях. Това е сериозен признак за зараждащо се разстройство на привързаността. Децата се учат чрез подражание. Ето защо винаги трябва да вземате предвид какво конкретно виждат децата. Дали родителите им винаги държат смартфона си в ръце или дори на масата, когато се хранят? Нека не забравяме, че родителите винаги дават пример на децата си.
От гледна точка на семейната терапия медийната грамотност в семействата е много важна тема. Тя е важна и за доброто развитие на децата.
Все пак трябва да обърнем внимание, че смартфонът съществува в този си вид едва от последното десетилетие и е станал жизненоважен в нашето ежедневие. Ето защо често не е толкова лесно да го използваме съзнателно и най-вече да запознаем децата с него. Зависимостта ни от телефоните е причината, поради която е още по-важно тази тема да бъде разяснена на първо място на всички нас. Освен това съществуват и изпитани правила за поведение при потреблението на цифрови медии в семействата, които са много полезни. Най-важното за всички родители е да продължават да говорят с децата си за използването на медиите“, коментират Биргит Хьолцел и Щефан Рузас от мюнхенската практика Liebling + Schatz.
За да бъдат на безопасно място в Интернет децата ви, специалистите съветват:
• Да обмислите изтеглянето на приложения за родителски контрол и да обсъдите тази тема с детето си, за да му обясните как работят тези приложения и защо се нуждаят от тях, за да останат в безопасност онлайн.
• Участвайте в онлайн дейностите на децата от ранна възраст, за да се превърнат те в норма и за да можете да ги „наставлявате“.
Преп. Наум Охридски бил най-младият от учениците на светите братя Кирил и Методий, в гр. Девол, Македония, наставлявал в Христовата вяра, там се подвизавал и починал в 910 година. Мощите му са източник на изцерения.
Преп. Наум Охридски умрял на 23 декември 910 година, когато се и празнува неговата памет. Но навярно поради това, че тогава е зимно време, а при това и Коледен пост, още от дълбока древност Охридската архиепископия, закрита като самостоятелна през 1767 година, установила 20 юни като ден за по-тържествено чествуване на неговата памет.
Гробът му е запазен и до днес в параклис вдясно от олтара на манастирската църква в Охрид.
Въпреки че църквата е преустроявана на два пъти, издигнатият от св.Наум храм се е запазил като централно помещение на сегашния. Тази оцеляла до наши дни църква, с гроба на Наум Преславско-Охридски и с високохудожествените си стенописи от 1806 г., дело на зографа Търпо Константинов от гр. Корча, в които централно място заемат образите на княз Борис-Михаил, на светите Седмочисленици – Кирил, Методий, Климент, Наум, Горазд, Сава и Ангеларий, отделно на Наум, Климент и княз Йоан-Владимир, е най-вълнуващият пантеон на Първото българско царство и на неговия Златен век.
Никой православен християнин не е забравил, че той е един от първомайсторите, заложили в Преслав и Охрид основите, върху които се гради православната култура оттогава и до днес.
