Пухкаво бяло коте се превърна в атракция в Казанлък, след като вдигна на крак спасителните екипи в града късно снощи.

Четирикракото животинче се бе покачило високо на коледната елха в центъра на града. Първоначално общинските служители се опитаха да го свалят със стълба, но котето реши да не рискува никой от деветте си живота и отказа да се даде.

Решило да види Казанлък отвисоко, котето се качи до самия връх на елхата, откъдето подробно разгледа коледната украса, а и любопитните погледи на минувачите.

Спасителната операция приключи благополучно след като бе извикана вишка, и животинчето бе свалено на безопасно място.

Кирил Петков върна готов проектосъстав за кабинет, по-късно представи предложените министри и вицепремиери

Президентът Румен Радев връчи проучвателния мандат на „Продължаваме промяната“ за съставяне на правителство, a малко след това Кирил Петков го върна изпълнен, с предложен състав и структура на Министерския съвет.

ПГ на коалиция „Продължаваме промяната“ предлага за премиер Кирил Петков, който да получи мандат за съставяне на кабинет, заяви председателят на ПГ на коалицията „Продължаваме промяната“.

„Върху Вас и партиите в коалицията пада отговорността да реформирате порочния модел, наследен от 12-годишно авторитарно управление, се справите с корупцията и беззаконието, с неравенствата и несправедливостта, която те пораждат. Като министър Вие се уверихте колко силна е дълбоката държава. Ваш основен ресурс ще бъде подкрепата хора. Ако не направите решителни оздравителни промени в прокуратурата и правораздаването още в първите 100 дни, няма как коалицията да спечелите битката с корупцията. Законността е най-важната битка, от която зависят всички останали. Вярвам, че вие ще намерите сили да го направите. Гласът от площада и гласът от урните искат законност и от Вас, и от Вашите министри, изискват да направите това и да не ги разочаровате“, обърна се президентът Румен Радев към Кирил Петков, издигнат за министър-председател.

Кирил Петков прие проучвателния мандат и заяви, че веднага връщат на държавния глава готовия предложен състав за Министерския съвет, тъй като не бива да губят време. И изрази надежда, че още в понеделник следващото правителство ще бъде реалност.

„За мен е чест и огромна отговорност да взема тази папка от Вас. Идвайки насам една гражданка ни каза: „Вие ни накарахте да повярваме отново“. Тази отговорност я взимаме присърце. Вие започнахте промяната на площада преди месеци, сега е време заедно да свършим работата докрай. Време е след 32 години народът да се почувства, че управниците се грижат за него. Време е нашите млади българи в чужбина да видят България като перспективна локация и перспективно място за завръщане. Време е нашите баби и дядовци да видят България като място за справедливи старини. Обещаваме тези обещания и надежди да станат реалност“, заяви Петков, след което върна готовият състав с министрите.

Кандидат-министрите в проектокабинета „Петков”

Часове след срещата на „Дондуков“ 2 в събота сутринта той представи кандидат-министрите от проектокабинета си.

„Всички заедно, като един отбор, имаме общи задачи. Обявяваме нулева толерантност към корупцията. Надяваме се, че в понеделник ще получим подкрепата на парламента“, заяви Кирил Петков. И отново очертва приоритетите в работата на бъдещото правителство – реформи в съдебната система, промени, свързани с КПКОНПИ, овладяване на цената на тока, справяне с COVID кризата и повишаване нивото на ваксинацията.

Петков даде разяснения и по отношение на структурата на МС. Министрите ще назначават заместниците си и така отговорността „не може да бъде размита“. „Ще се даде истинска сила на регулаторите, така че всеки министър да е сигурен, че ще бъде под техния надзор. Споразумяхме се и за това председателите на комисиите в НС да не бъдат от същата квота, от която е съответният министър. Пропорцията при областните управители ще бъде запазена такава, каквато е тя между партиите в парламента“, поясни кандидат-премиерът.

Той подчерта, че въпреки увеличението на броя на министерствата, този на служителите в администрацията няма да се променя. Петков допълни, че евентуални бъдещи кадрови промени в държавните структури ще бъдат прозрачно обявявани.

Кирил Петков – министър-председател

Kирил Петков е роден на 17 април 1980 г. в Пловдив. Той е един от основателите на Центъра за икономически стратегии и конкурентоспособност, афилииран с Харвардския университет,  където води курсове по икономическо развитие и микроикономика на конкурентоспособността.

Като предприемач, Петков развива проекти в областта на иновации с висока добавена стойност и неговата фирма притежава няколко патента по биотехнологии в САЩ. Завършил е финанси в университета на Британска Колумбия във Ванкувър, както и магистратура по Бизнес администрация в Харвардския университет, където е класиран в топ 10% на неговия випуск.  Негов преподавател е професор Майкъл Портър, при който е специализирал в развитието на клъстерни стратегии.

Работил е за „Макайн Груп“ – 6-милиардна компания, която инвестира и управлява мащабни производствени проекти в Северна Америка и Европа. През 2018 г. Петков и неговият баща организират спасителната операция за Боян Петров в Хималаите. Кирил Петков е семеен, с три деца.

Асен Василев –  заместник министър-председател по еврофондовете и министър на финансите

Асен Василев е роден на 9 септември 1977 г. в Хасково. Средното си образование завършва в езиковата гимназия в родния си град. След това е приет да учи „Икономика“ в Харвардския университет. После специализира бизнес администрация и право в Стопанския и Юридическия факултет на Харвардския университет.

Съосновател и президент е на „Евърбред“ – компания за ценообразуване на самолетни билети. Тя е частично финансирана от „Националния фонд за научни разработки на Сингапур“ и от първия инвеститор в „Скайп”.

Василев е съосновател и директор е на „Центъра за икономически стратегии и конкурентоспособност“. Преподавател е в Програмата за икономически растеж и развитие, филиал към Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и към Центъра за стратегии и конкурентоспособност на Стопанския факултет на Харвардския университет („Харвард Бизнес Скул“).

От 1999 до 2004 г. работи като консултант в „Монитор Груп“ в САЩ, Канада, Европа и Южна Африка. Ръководи проекти за маркетинг и стратегическо развитие на големи международни компании в отраслите на телекомуникациите, енергетиката, минното дело, застраховането и в редица големи производители на потребителски стоки.

През 2013 г. е министър на икономиката, енергетиката и туризма в служебното правителство на Марин Райков. От 12 май до 16 септември 2021 г. е министър на финансите в служебното правителство на Стефан Янев.

На 19 септември 2021 г., заедно с Кирил Петков и Даниел Лорер, представя новия политически проект „Продължаваме Промяната“.

Бойко Рашков – министър на вътрешните работи

Бойко Рашков е роден на 28 септември 1954 г. в благоевградското село Огняново. Завършва право в Юридическия факултет на Софийския университет. От 1980 г. до 1981 г. е стажант-съдия в СГС. След това, в продължение на 11 години, работи като следовател в Районната следствена служба в София, от 1992 г. е зам.-директор на НСС, а от 1995-а до 2001 г. – директор на НСС, до 2001 г. След това е избран за народен представител в 39-о Народно събрание от Българска социалистическа партия, където е и член на правната комисия и заместник-председател на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред – до 2005 г. В следващите три години работи като ръководител на отдел в НСС.

В периода януари 2008 г. – май 2009 г. е заместник-министър на правосъдието. От юни 2009 г. до ноември 2009 г. е избран от Народното събрание за председател на Национално бюро за контрол на специални разузнавателни средства. От 2009 г. до 2013 г. отново е следовател в НСС.

От 27.12.2013 г. е избран от Народното събрание за председател на Национално бюро за контрол на специални разузнавателни средства, длъжност с 5-годишен мандат, която изпълнява до декември 2018 г.

Наред с това, развива и активна научна дейност в Юридическия факултет при УНСС, където от 2012 г. е доцент по наказателно-процесуално право. В същия факултет е избран за ръководител на катедра „Наказателно-правни науки“. От 12 май 2021 г. е служебен министър на вътрешните работи и заместник министър-председател в кабинетите на Стефан Янев.

Владее френски и руски език.

Николай Денков – министър на образованието и науката

Акад. Николай Денков е роден на 3 септември 1962 г. в Стара Загора. През 1980 г. завършва Националната природо-математическа гимназия в София. През 1987 г. се дипломира като магистър във Факултета по химия и фармация на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. През 1993 г. защитава докторска дисертация, от 1997 г. е доцент, а от 2008 г. -професор по физико-химия в университета. От 2008 до 2015 г. е ръководител на катедра „Инженерна химия” и директор на магистърска програма „Дисперсни системи в химичните технологии” във Факултета по химия и фармация на Софийския университет. От 2007 г. е доктор на химическите науки. Специализира в Япония и в Университета в Упсала, Швеция. Работи като водещ учен в изследователските институти на фирмите Unilever (САЩ) и Rhone-Poluenc (Франция).

Автор е на над 130 научни публикации и е ръководител на над 40 международни научни и научно-приложни проекти с външно финансиране. Участва в управляващите комитети на три европейски научни мрежи. Владее английски и руски език.

През октомври 2021 г. е избран за академик на БАН. Член е на работни групи към Министерството на образованието и науката и Министерския съвет през 2012 и 2013 г.

От август 2014 г. до април 2016 г. е заместник-министър на образованието и науката, отговарящ за висшето образование и европейските структурни фондове. От 27 януари до 4 май 2017 г. е служебен министър на образованието и науката. Същият пост заема и от 12 май 2021 г. до момента.

Носител е на Голямата награда „Питагор“ на МОН за високи научни постижения (2010 г.); Почетния знак със синя лента на СУ „Св. Климент Охридски“ (2013 г.); Голямата награда на СУ за високи научни постижения (2016 г.).

Асена Сербезова – министър на здравеопазването

Проф. Асена Сербезова се дипломира от Фармацевтичен факултет, МУ-София през 1996 г. и защитава докторска дисертация в областта на социалната медицина и организация на здравеопазването и фармацията през 2007 г. Магистър е по здравен мениджмънт и обществено здраве (Медицински университет-София) и магистър по здравна политика и фармакоикономика (Университета по мениджмънт в Барселона, Испания). Има признати специалности по клинична фармация; организация и икономика на фармацевтичното производство и организация и икономика на дистрибуторската и аптечната практика.

Проф. Сербезова преподава фармакоикономика, управление на качеството във фармацевтичната индустрия, социална фармация и медицински изделия. Автор и съавтор е на повече от 150 публикации в научни списания в областта на научните й интереси. Председател на Комисията по качество на Българския Фармацевтичен Съюз (2007-2010 г.) и заместник-председател на същия за периода 2010-2013 г. От юли 2014 г. доц. Сербезова е изпълнителен директор на Изпълнителната агенция по лекарствата и член на Управителния борд на Европейската агенция по лекарствата. От февруари миналата година оглавява Българския фармацевтичен съюз.

Даниел Лорер – министър на иновациите и растежа

Даниел Лорер е роден на 28 май 1976 г. в София. Завършва компютърни науки и бизнес управление в университета в Тел Авив. През годините работи и живее в София, Тел Авив, Брюксел, Цюрих, Барселона. Говори английски, иврит, френски, руски и немски език. Женен, с 3 деца. Утвърждава се като инвеститор и предприемач с 20-годишен международен опит.

От 1995 г. до 1998 г. участва в младежкото движение на социалистическата партия в Израел. Създава и собствено такова през студентските си години.

През 1999 г. в Париж Даниел Лорер основава първия си стартъп FranceBusinessPlus, който впоследствие е продаден успешно. Работи като IT експерт в израелската хай-тек компания Mercury Interactive, която през 2006 г. Hewlett-Packard купува за 4.5 милиарда долара. След продажбата, Даниел Лорер става един от създателите на Optiim – хай-тек компания за софтуерни решения, базирана в Истанбул. Сред клиентите на компанията са банки и телекоми в Англия, Турция, Близкия Изток и Африка. През 2016 Optiim е продадена на австрийския холдинг New Frontier Group.

През 2018 г. Лорер става един от основателите и управляващ партньор на BrightCap Ventures –  фонд за рискови инвестиции в технологични компании. Занимава се с оценка на нови фирми и контрол на изпълнението на бизнес планове. Фондът инвестира предимно в български технологични компании, заедно с американски и европейски фондове. Лорер напуска управлението през септември 2021 г.

Член е на Управителния съвет на организацията на евреите в България „Шалом“. Освобождава поста през септември 2021 г. Преподава в Центъра за приложни изследвания и иновации в природните науки и в Центъра за икономически стратегии и конкурентоспособност към Софийският университет „Св. Климент Охридски”, заедно с Кирил Петков и Асен Василев.

Калина Константинова – вицепремиер по ефективно управление

Калина Константинова завършва икономика в Колежа „Бард” в Ню Йорк и магистърска степен по „Устойчиво развитие” в Лондонското училище по икономика и политически науки във Великобритания.

Тя е икономист, специализиран в сферата на икономическото развитие, със силен фокус върху предприемачеството. Работила е в частния, публичния и нестопанския сектор. Семейна е, с едно дете.

Корнелия Нинова – вицепремиер, министър на икономиката и индустрията

Корнелия Петрова Нинова е народен представител от парламентарната група на БСП. Председател е на БСП от 8 май 2016 г.

Родена е на 16 януари 1969 г. в село Крушовица, област Враца. Завършва с пълно отличие Националната гимназия за древни езици и култури (НГДЕК) в София. Дипломира се в Юридическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“ отново с пълно отличие. През 1995 г. работи в Софийския градски съд като стажант-съдия, а в периода 1995 – 1996 г. е юрисконсулт на Столична община. От 1996 до 1997 г. е следовател в столичната следствена служба. В периода март-август 1997 г. е юрисконсулт на БТК.

 През 2003 г. Нинова става член на БСП. На 8 май 2016 г. е избрана за председател на БСП с 395 гласа срещу 349 гласа за дотогавашния председател Михаил Миков. На 16 ноември тази година подава оставка като председател на БСП.

Борислав Сандов – заместник министър-председател по климатични политики и министър на околната среда и водите

Борислав Сандов е български еколог, политик и народен представител в 45-ото и 46-тото Народно събрание. Член е на политическия съвет на обединение „Демократична България”. Съучредител е на партия „Зелено движение“ и неин съпредседател в продължение на три години. Сандов е известен с водещата си дейност по редица природоопазващи кампании, сред които за опазването на Иракли, забраната на ГМО в храните, мораториума върху шистовия газ и спазването на законите в Национален парк Пирин. В края на 2015 г. е избран за съпредседател на Балканските Зелени.  Борислав Сандов е роден през 1982 г. в Мадан. Завършва гимназия по туризъм в Смолян, след което завършва бакалавър по „География” и магистратура по „Управление на хидроклиматичните ресурси” в Софийски университет. По време на висшето си образование е избран в Студентски съвет, където става заместник-председател. В тази си роля, заедно с колеги, учредява Университетски клуб за екология и устойчиво развитие „UNECO“. Сандов е Координатор за Коалиция за климата – България и Координатор на кампаниите за Фондация за околна среда и земеделие.

На изборите на 4 април 2021 г. е избран като депутат в 45-тото Народно събрание от коалиция „Демократична България“ от 25 МИР София. На изборите на 11 юли 2021 г. е избран като депутат в 46-тото Народно събрание от коалиция „Демократична България“, отново от същия многомандатен избирателен район.

На изборите на 14 ноември 2021 отново е кандидат за народен представител – като водач на коалиция „Демократична България“ в 12 МИР Монтана, но там коалицията не печели мандат. Сандов също така е втори в листата на „Демократична България“ в 25 МИР София, където партията печели два мандата, но Александър Симидчиев има повече преференции от него и става депутат.

Стефан Янев – министър на отбраната

Стефан Динчев Янев е служебен министър-председател от 12 май 2021 г. Той е офицер, бригаден генерал и е бил служебен вицепремиер и служебен министър на отбраната през 2017 г. Роден е на 1 март 1960 г. в пловдивското село Поповица. До 1983 г. учи във Висшето народно военно-артилерийско училище „Георги Димитров“ в Шумен. Бил е командир на артилерийски взвод и батарея. Между 1991 и 1993 г. завършва Военната академия в София.

Командир е на реактивен дивизион в четвърти армейски артилерийски полк в Асеновград (1993 – 1996). Между 1996 и 1998 г. е старши експерт в Управление „Международно сътрудничество“ на Министерство на отбраната. Работил е като офицер за анализ към Департамента по планиране и програмиране на Групата за координиране на ПЗМ в Белгия (1998 – 2000). От 2000 до 2001 г. е старши помощник-началник в Управление „Стратегическо планиране“ на Генералния щаб на българската армия. Между 2001 и 2002 г. е държавен експерт в дирекция „Евроатлантическа интеграция“ на Министерство на отбраната. След това до 2004 г. е началник на отдел в дирекция „Евроатлантическа интеграция“ на Министерство на отбраната. Завършва Военен колеж към Националния военен университет във Вашингтон, САЩ (2004 – 2005). В периода 2005 – 2007 г. е началник на департамент „Tрансформации“ в Центъра на НАTО за борба c тероризма в Анкара. От 2007 и 2010 г. е директор на дирекция „Отбранителна политика“ към Министерството на отбраната.

На 1 юли 2009 г. е назначен на длъжността директор на дирекция „Политика за сигурност и отбрана“ и удостоен с висше офицерско звание бригаден генерал. На 3 май 2010 г. е назначен за директор на дирекция „Отбранителна политика“, считано от 25 май 2010 г. На 24 февруари 2011 г. е освободен от длъжността директор на дирекция „Отбранителна политика“. От 2011 до 2014 г. е военен аташе в САЩ.

От 2 май 2014 г. Янев е началник на Националния военен университет „Васил Левски“. На 9 юни 2014 г. е освободен от длъжността си и от военна служба. От 27 януари до 4 май 2017 г. е вицепремиер и министър на отбраната в служебното правителство на Огнян Герджиков, а впоследствие е секретар по сигурност и отбрана на президента Румен Радев.

Надежда Йорданова – министър на правосъдието

Надежда Йорданова е народен представител в 46-ото Народно събрание, избрана от листата на „Демократична България” в софийския 23-и МИР. Тя е зам.-председател на парламентарната група на „Демократчна България”. Председател е на анкетната парламентарна комисия „Магнитски” и зам.-председател на постоянната комисия по конституционни и правни въпроси.

Йорданова е юрист, специалист в областта на административното и търговското право, обществените поръчки и проекти, финансирани от ЕС и международни организации. Каузата, за която тя работи от над 15 години е България да има модерна публична администрация, в услуга на гражданите. Надежда вярва, че обществото ни има нужда от надеждни и устойчиви институции, за да просперира, става ясно от биографичната справка на сайта на „Демократчна България”.

Тя е съавтор на законопроектите за електронно гласуване и гласуване по пощата, предложени от „Демократична България” още през 2018 г., както и на законопроекта за видеонаблюдение при преброяване на вота. Била е началник на политическия кабинет на Христо Иванов в Министерство на правосъдието (2014 – 2015 г.). Омъжена е и има един син.

В 45-ото Народно събрание Надежда Йорданова беше заместник председател на парламентарната група на „Демократична България” и член на Комисията по правни въпроси.

Теодора Генчовска – министър на външните работи

Тя е експерт по отбрана и въоръжени сили. Възпитаник на Военната академия, Генчовска е преминала и през редица допълнителни квалификации в Германия, Италия, Великобритания и САЩ. Кариерата й стартира в генералния щаб на българската армия. Последователно преминава през всички нива и достига до началник на отдел „НАТО и Европейски съюз” в Министерството на отбраната. Участвала е в срещи на върха на Алианса в Турция, Уелс, Полша и Белгия. Говори 2 езика. На 50 години е.

Николай Събев – министър на транспорта и съобщенията

Николай Събев е роден през 1960 г. в Русе. Той е мажоритарен собственик в куриерската компания „Еконт експрес“ и спедиторската „Еконт транс“. Влиза в частния сектор през 1993 г., а преди това е заемал поста търговски директор в държавното предприятие „Параходство Българско речно плаване“.

Завършил е Висшето военноморско училище със специалност „Експлоатация и управление на флота и пристанището“. Има и още едно висше образование, което е завършил през 90-те години в УНСС, специалност „Икономика и управление на транспорта“.

Събев беше един от първите кандидат-депутати на новата формация „Продължаваме Промяната“, които Кирил Петков обяви.

Гроздан Караджов – министър на регионалното развитие

Според биографичната справка на неговия сайт grozdankaradjov.bg, той е завършил Първа английска езикова гимназия в София и специалност „Право“ в СУ „Св. Климент Охридски“. Специализира бизнес мениджмънт в телекомуникации в Токио, Япония. Активен участник в студентските протести през 90-те години. Председател на Независимото студентско дружество в Юридическия факултет на Софийския университет и съпредседател на Федерацията на независимите студентски дружества. Съосновател и национален координатор на Българско сдружение за честни избори.

Професионалната му кариера започва във фондация „Отворено общество“ – София, където последователно заема длъжностите „програмен координатор“, „главен секретар“ и „програмен директор“. В периода 1996 – 2011 г. е главен секретар на Комитета по пощи и далекосъобщения, главен секретар на Министерство на транспорта и съобщенията и председател на Съвета на директорите на БТК. В периода 1998 – 2003 г. е член на Надзорния съвет на Българска пощенска банка и член на Съвета на директорите на RILA SOLUTIONS.

Атанас Атанасов – министър на културата

31-годишният Атанас Атанасов е роден в Хасково. Завършил е езиковата гимназия в родния си град. Има бакалавърска степен по театрално изкуство от Whitman College (САЩ), където е приет на пълна стипендия и се дипломира в топ 3% на своя випуск. Живял е в Холивуд, Берлин и Лондон, като освен артист пред камерата и на сцената, се изявява и като продуцент на документално кино.

Тренира тенис от 8-годишна възраст, като на 14 г. става републикански отборен шампион на двойки, заедно с Григор Димитров.

Продуцент е и на ежегоден фестивал под мотото „Отключено“. През 2019 г. той става част и от проект по линия на културната столица Пловдив 2019. Организирана е „работилница за влогъри“, както и „ателиета по актьорско майсторство, които ще бъдат ръководени от професор, работил на Бродуей, концерти, един от които е на групата с българско участие „Блато-злато“ от Ню Орлиънс – изпълнители на наш фолклор“.

Радостин Василев – министър на младежта и спорта

Радостин Василев е юрист, завършил „Право“ в Софийския университет. Адвокат е в Софийската адвокатска колегия с експертиза в гражданското право и правната регулация на спорта на национално и международно ниво. Той осъществява процесуално представителство пред международни юрисдикции като FIFA и UEFA при спорове и казуси във футбола, както и пред Международния спортен арбитражен съд в Лозана. Говори три езика и е на 36 години.

Александър Николов – министър на енергетиката

Според справка на сайта на Министерство на енергетиката Александър Николов е роден на 2 декември 1982 г. Притежава дълъг мениджърски опит в сферата на телекомуникациите, финансите, инвестициите и капиталовите пазари. Бил е изпълнителен директор на фонд за рисков капитал, управлявал е стратегически проекти, развиващи иновативни финансови технологии. Магистър по финанси от УНСС. Водил е лекции по фючърси, опции и управление на инвестиции. Притежава допълнителни квалификации, насочени към дигитална трансформация на бизнеса, като текущо работи и по дисертационна тема в същата сфера. Владее английски език.

Георги Гьоков – министър на труда и социалната политика

Георги Янчев Гьоков е български политик. Народен представител от парламентарната група на Коалиция за България в 42-рото Народно събрание. Роден е на 13 декември 1961 година. Завършва специалност „Инженерство“ в Техническия университет, Габрово. Бил е общински съветник и директор на Бюрото по труда в Стара Загора.

На парламентарните избори през 2013 година е избран за народен представител в 42-рото НС от листата на Коалиция за България във 27-и МИР Стара Загора.

Христо Проданов – министър на туризма

Христо Танчев Проданов е роден на 24 март 1977 в Панагюрище. По професия е икономист; инженер. Владее английски и руски. Част е от Българската социалистическа партия и е член на Народното събрание на България от 2017 г.

Иван Иванов – министър на земеделието

Иван Иванов е роден на 13 август 1975 г. в Шумен. Завършил е висше образование със специалност „История“ в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, висше образование със специалност „Право“ във Великотърновския университет „Св. Св. Кирил и Методий“. Има научнообразователна степен „Доктор на историческите науки“ от Шуменския университет „Епископ Константин Преславски“.

Иванов е два мандата общински съветник от групата на БСП в ОС в Шумен, както и народен представител в 42-рото и 43-тото Народно събрание от групата на БСП „Лява България“. Адвокат е в Шуменската адвокатска колегия. Владее английски, немски и руски език.

Божидар Божанов – министър на електронното управление

Божидар Божанов е IT експерт и предприемач, oсновател на компания за информационна сигурност. Има значителен опит в изграждането на електронното управление, като в ролята си на експерт е участвал в подготовката на редица законови изменения и стратегически документи. Член е на изпълнителния съвет на “Да, България!” и на тематичната работна група за електронно управление и административна реформа. Завършил е „Голдсмитс колидж“, част от Лондонския университет. Бил е част от групата на IT експерти „Общество.бг“, работеща за изграждане на по-добри дигитални инструменти за комуникация между държавата и гражданите. Активно участва в промотирането на електронното управление.

Най-високи средни възнаграждения в региона имат в Словения и Хърватия

По данни на Словенския статистически институт средната брутна работна заплата в страната е 1571 евро, а нетната е 1023 евро. Минималното възнаграждение на труда е 742 евро. Разбира се, и животът там е по-скъп – литър прясно мляко струва 85 евроцента, бял хляб от 500 г – 1,08 евро, килограм картофи – 0,64 цента.  Средната заплата в Словения е двойно по-голяма от средната заплата в почти всички останали балкански страни с изключение на Хърватия, най-младата членка на ЕС, средната брутна заплата е 1032 евро, а нетната – 754 евро. Минималната заплата в страната е 380 евро. Месечните сметки за комунални услуги за апартамент от 82 квадрата възлизат на 1203 куни или 160 евро. Литър мляко струва 5,51 куни (0,72 евро), а бял хляб от 500 г – 5,87 куни (0,78 евро).

В Босна и Херцеговина трудово заетите хора получават средно по 423,87 евро на месец. Минималната заплата е 190 евро. За месечните такси за ток, вода, отопление за апартамент от 85 квадрата семействата в Босна дават средно по 214,12 конвертируеми марки (109 евро). Месечната карта за транспорт е 50 конвертируеми марки (25,6 евро), а билетчето е 1,6 марки (0,8 евро). Литър прясно мляко струва 1,43 босненски марки (0,73 евро), а бял хляб от 500 г – 1,05 марки (0,54 евро).

По данни на Сръбския статистически институт средната нетна заплата през август тази година е била 54 111 динара или 460 евро а минималната заплата е 366 евро.

Данните на Статистическия институт на Северна Македония показват че, средната брутна месечна заплата в Северна Македония е 530 евро, а нетната е 360 евро. Минималната заплата в страната е 170 евро, а безработицата възлиза на 24 процента. Според данни на Евростат около една трета от македонците по финансови причини не могат да си позволят дори веднъж месечно да излязат на заведение. Изчисленията показват, че със средната македонска заплата от около 21 хиляди денари (341 евро) човек може да си купи 438 кг хляб или 240 хамбургера. Средната заплата се равнява също на 653 кг захар, 333 литра бензин или 2714 яйца. За да се напълни потребителската кошница в Македония, са необходими 525 евро.

Разходите за живот в Македония са с 15,05 процента по ниски от тези в България. Разходите за отопление, електричество, вода за апартамент от 85 квадратни метра са 6842 денари или 111 евро. Литър прясно мляко струва 54 денари (0,87 евро), а един бял хляб от 500 г – 26,27 денари (0,43 евро). Месечната карта за градския транспорт е 1150 денари или 19 евро, а билетът струва 35 денари (0,56 евро).

Средната брутна работна заплата в Албания се е увеличила с 5,2 процента през първото тримесечие на 2021 г. спрямо същия период на 2020 г., достигайки 56 019 леки или 454 евро на месец.  Според данни на националния статистически институт най-високи заплати в страната получават депутатите, висшите чиновници в държавната администрация и изпълнителните директори, като заплатите им са със 72,8 процента по-високи от средната за страната. Най-ниски заплати имат работниците – с 38,8 процента по-ниски от средната за страната.
В частния сектор най-високи заплати получават служителите във финансовия и застрахователния сектор – с 81,2 процента повече от средната.
В земеделието, горското стопанство и риболова средната заплата е с 37,1 процента под средната за страната.

 България има най-ниската минимална заплата от всички нововъзникващи европейски членове на ЕС – 332 евро, което е по-ниско дори от Сърбия, която е  извън ЕС, където минималната заплата е 366 евро. Средната брутна месечна работна заплата в България е 762 евро.

Данните на Евростат показват още, че между 2011 и 2021 година най-голям скок на размера на минималното възнаграждение има в Румъния – от 11,3%. След нея са Литва и България със съответно 10,7 и 10,4 на сто. „Трудът е най-добрият начин за борба срещу бедността“ не се прилага за нископлатените сектори, както и за тези, които работят при несигурни и нетипични условия на труд.