Тиквени палачинки с пилешко месо
На 14 февруари почитаме св. Константин Кирил Философ
Статуя на Свети Кирил в Требич, Чехия
На 14 февруари Православната църква почита паметта на св. Константин Кирил – Философ. За просветителското му дело, заедно с това на св. Методий, всеки знае малко или повече. Накратко, той е роден през 827 г. в знатно аристократично семейство в Солун. Умира на 42-годишна възраснт на 14 февруари 869 г. в Рим, където мощите му се покоят и до днес в базиликата „Сан Клементе“. За етническия му произход има три хипотези: гръцки, славянски и смесен. Константин – Кирил Философ е високо образован – завършил е прочутата за времето си Магнаурска школа. Заради високата му просветеност той е изпращан на шест дипломатически мисии – в Багдат при сарацините през 851 г., но се твърди, че е бил на седем. Т. нар. Брегалнишка обаче не е доказана от преки исторически източници. Тя се спомената в легенди от ХІ – ХІІ век, привнесени с цел да се „побългари“ делото му, както и това на св. Методий.Доказани дипломатически мисии са още: при хазарския хаган Булан в Крим през 860. г., при аланите, населяващи подножието на град Фула (близо до Херсон)
през 861 г., във Великоморавия през 862 г., в Папония през 867 г., в Рим също през 867 година. Във всички мисии с изключение на Багдадската той пътува с брат си Методий.
Валентин – свещеникът срещу император Клавдий ІІ
За живота на св. Валентин се знае малко, но макар и оскъдните сведеия за него потвърждават, че той е човекът, застанал на страната на любовта.
Накратко, Валентин е живял в ІІІ век в пределите на Римската империя по време на управлението на император Клавдий ІІ. Заради нежеланието на мъжете да изоставят семействата си и да се включат в армията, владетелят забранил бракосъчетанията с декрет. Независимо, че нарушаването му се наказвало със смърт, свещеникът Валентин заедно с помощника си Мариус (впоследствие също канонизиран) продължил да бракосъчетава влюбените двойки, но тайно. Заради това той бил арестуван, очаквало го умъртвяване с тояги и обезглавяване за назидание на останалите. Смъртното наказание е изпълнено на 14 февруари 269 година. В негова чест два века по – късно папа Юлий определя този ден за любовта. Пак по негово време свещеникът Валентин е канонизиран за светец. Независимо, че той е живял преди Великата схизма през 1054 година, паметта му се отбелязва само в Католическата, но не и в Православната Църква.
Преди установяването на деня на любовта, на 14 февруари в древния Рим са били празненствата в чест нта езическата богиня Юнона, смятана за покровителка на домашното огнище.
Днес този ден е празник предимно на търговците, той напълно е изпразнен от църковното съдържание и християнската вяра.
Дядо Добри – шаячният благослов
Снимка“Menader“: Дядо Добри в бедната си стаичка.
Продължава поклонението пред тленните останки на дядо Добри, който почина на 103-годишна възраст на 13 февруари 2018 година. Тялото му е в храма на село Байлово, където живееше той. Позволявам си да публикувам един свой очерк, който написах за него през 2008 година.Бай Добри – шаячният благослов
Като го зърне човек за пръв път в износените му шаячни дрехи, снежнобяла брада и също толкова бели коси в центъра на столицата, инстинктивно се оглежда за снимаща камера. Защото човекът, застанал смирено с чугунена касичка пред патриаршеската катедрала „Свети Александър Невски“ или в градинката на храма „Свети Седмочисленици“, изглежда повече от неестествено в тази среда. Видът му неизбежно те кара да си припомниш някой и друг герой на Елин Пелин, още повече, като разбереш, че упоменатият старец в шаячните дрехи живее не къде да е другаде, а точно в селото на класика – Байлово.
Проси мълчаливо, смирено, с наведена глава. Подобни състояния са описани единствено в житията на светиите. Можеш да видиш очите му само, когато проговаря. Това се случва рядко. Смирен е, но не показно. Погледът му, когато подвигне очи, а то е само, за да благодари и промърда с устни нещо неразбрано, но сякаш току що ти е проговорил образ от старите буквари, внушава онова състояние на душата, описвано в класиката само с една дума – умиротворение. Ако обаче реши да ти каже някоя дума, тя неизменно звучи, като благослов, изречен на изрядно подреден литературен български език. В него неизбежно ще дойде реч и за твоя светец покровител. Заговаря ти за него изведнъж, призовава го да ти помага и закриля, сякаш отнапреж е знаел името ти и това на твоя небесен патрон. Едва тогава успяваш да видиш очите на шаячния дядо – ярко сини, откровени и доверчиви, като невинните очи на дете. Или като тези, през които гледа душата на светец.
Това е Добри Добрев, накратко бай Добри. Комуникацията с него се осъществява трудно, говори само, когато той поиска. Тогава неизменно започва с уточнението, че е неук, не чете книги, но току свършил с извинението, започва да ти цитира откъси от Светото Евангелие с доста голяма точност. Научил ги е от хилядите църковни служби, на които ги е чул от селския поп. Не изключителната памет обаче го е прочула, а нестихващото му желание на дарява средства за ремонт и градеж на храмове и манастири. Невярващите биха казали идея-фикс, вярващите – Божие призвание.
Всеки изпросен лев, шаячният дядо предоставя на храмове. Казват, раздал е 30 000 лв., само за Елешнишкият манастир – 15 000 лв. и други 8000 лв. за черквата в Байлово. Всяко левче за тях е излязло от чугунената му касичка. С нея, подобно на зографски таксидиот от миналото, митарства вече две десетилетия столичните храмове. Идва незабелязано и тихо се прислонява в притвора, някак все на по-задна позиция от останалите просяци. Не се тика, не хленчи с приплакваща интонация. Просто стои. Но никога не остава незабелязан, досущ като едва загатнатите, но красноречиви персонажи на втори план в картините на Залтю Бояджиев. И не по-мало изразителен от тях.
Дядо Добри не помни рождената си дата, знае само годината. Било по време на войната, защото баща му бил ходил войник. Като се претеглят годините назад, излиза, че трябва да е било към 1914-а. Майка му Катерина сама отгледала няколко деца, баща му загинал във войната. Спомня си, че тя сама си е карала дърва от гората и се е справяла с живота. Изучила бай Добри до четвърто отделение. Синеокият дядо е родом от Байлово, селото на Елин Пелин.Дали заради познанството си с писателя, за когото казва, че е бил много добър човек, който знаел що е добро и зло, бай Добри вярва, че хората и в града са добри.
„Човек трябва да пази правдата и истината. Това е Божият път.”, заръчва той на всеки спрял се пред него. Не са добри обаче само човешките закони, затова и ще умрат. Господ ни е дал по-добри закони и само Той ще ни спаси. Така, в две изречения, звучи философията му, която не пропуска да каже, но не на всекиму, а само на онези, за които сърцето му подсказва, че са добри хора. А хората го харесват. Но съвсем не заради сините му очи, а заради благодеянията, които върши вече от две десетилетия – спомоществувателството за храмове и манастири. Един такъв храм, възстановен с изпросени от него пари, е неговия дом. Старецът обитава схлупената къщурка в двора на селската църква „Св. св. Кирил и Методий“ в Байлово. В неделя рядко някой бие камбаната й. Свещеникът се отбива тук, колкото да опее поредният споминал се старец. Но присъствието на дядо Добри, пред когото мнозина благоговеят, като пред светия, не оставя празен двора й. Все ще се намери да спре или софийски автомобил, дори цял автобус, или просто някоя и друга жена от селото ще отиде да му остави храна, да му занесе нещо друго за скромния му бит или само ще се отбие да се увери, че с него не се е случило нищо необратимо. Дали така не е изглеждал пелиновият дядо МатейкоВъпреки вниманието им към него, старецът не е особено разговорлив с тях. Смята, че жената не е добро нещо, имал някога своя, но не се спогодили. Като вижда недоумението ти обаче, бърза да добави: „Ти, чедо, не се безпокой, нищо, че си жена. Тебе Господ те пази“ и добавя името на някой светия, който в повечето случай се оказва твоят личен покровител. Какво друго ти остава при такова „съвпадение“, освен да приемеш благослова на шаячния дядо. | silnikol.blogspot.com
Следвай ме – ОбществоПочина дядо Добри
Почина дядо Добри, около 15 часа днес, на 13 февруари, в седмицата преди Неделя Сиропусна. Някои биха потърсили в това поличба и фантазията им непременно би я открила. После, тези търсачите на личби и чудеса ще тръгнат да разправят за прозорливостта на стареца, ще го величаят и в бъбривостта си все ще изтъкнат напред собственото „аз“, че и ще споделят, уж под сурдинка, как той лично им е казал това и онова…..
Една друга категория хора, които нямат никакво отношение към Божието, направо ще изстрелят: „О-о-о, светецът от Байлово“ и ще докарат дълбокомъдрено изражение.
Съмнително е да се намери човек, който да кажа, че го е познавал. Тук в сметката не влиза срещането в храма „Св. Ал. Невски“ или пред „Св. Седмочисленици“, където той просеше, облечен и през лятото, и през зимата, с неизменните си шаечни, но всякога чисти дрехи. С дядо Добри разговор не можеше да бъде воден. Той беше лаконичен. Привидно той слушаше, леко прегърбен, може би и чуваше. После казваше нещо трудно разбираемо, но в казаното всякога присъстваше отчетливо името на някои светец или на самия Господ Иисус Христос и Пресвета Богородица. До преди петнадесет-двадесет години понякога все още изричаше по цитат от Евангелието – нещо като духовен поздрав за спрелите се да пуснат лептата си в чашката му.
За осмислилите живота си през пътя на Христа той остана и остава енигма. За останалите той е ясен от игла до конец: „светец“, „благодетел“, „спонсор на храмове“ ….
Действително, дядо Добри е бил спомоществувател на храмове със събраните от просия пари.
До преди час той беше една от загадките на съвремието ни. И дано да остане такава. Защото всяко бърборене отнема и ще отнема по нещо от спомена за шаячната му фигура. Може би, най – точно за него говори с безмълвието си графитът на Nasimo (Станислав Трифонов) и Bozko (Ясен Гешев) в един от панелените комплекси. Фигурата беше създадена в рамките на Фестивала за градско изкуство „Urban Creatures“ преди няколко години. Та, нали дядо Добри беше искрица светлина в бетонираното ни от сивотата на делника всекидневие!
Поклонението пред тленните останки на дядо Добри ще започне от утре – 14 февруари, в храма на село Байлово, където тялото му ще бъде закарано още тази нощ. Погребението е в четвъртък – 15 февруари.
Позволявам си да публикувам един свой очерк за него, написан през 2008година.
По аскезата ще ги познаете
Постите започнаха: 40 дни без блажно и секс
Болницата във В. Търново в остра нужда за кръв от групи „АВ“ и „В“
Лекарствата за редки болести вече без обществена поръчка
Лекарствата за редки болести вече ще се доставят без конкурс, обявяван от болниците, кактосе изискваше до сега. Това решиха депутатите на второ четене в зала с промяна в Закона за обществените поръчки. Занапред лечебните заведения ще могат да ги доставят пряко, достатъчно е тези медикаменти да са регистрирани поне в една страна – членка на Европейския съюз.
Преди промяната тези лекарствени продукти влизаха в специален списък, който се актуализираше всяко година.
„Изменението в ЗОП определено е в полза на болните, тъй като това са пациенти, чието лечение не бива да бъде прекъсвано“, коментира за „Следвай ме“ директорът на Университетската болница „Св. Иван Рилски“ в София.
Като положителна определиха промяната и от Пациентски организации „Заедно с теб“, обхващащи няколко пациенски организации и сдружения.
Тези медикаменти са животоспасяващи и животоподдържащи, голяма част от хората, които ги ползват и не могат да ги прекъснат, са деца. Това заяви председателката на „Заедно с теб“ Пенка Георгиева, която е и член на Обществения съвет към Център „Фонд за лечение на деца“. Те са на цени от 1 000 до 200 000 лева, приемат се непрекъснато и е непосилно за семействата да отделят всеки месец такива средства, допълни тя.