Вход Господен в Йерусалим – след него е Страстната седмица

Вход Господен в Йерусалим, популярен като Цветница, Връбница, Неделя Вая е последният ден преди началото на Страстната седмица, в която Иисус е заловен съден и разпънат на кръст. Латинското название на празника е Dominica in palmis (Палмова неделя, или буквално „Ден господен в палми“). В съвременните европейски езици също се използва латинизираното название на празника, на английски е  Palm Sunday.

Събитието е описано и от четиримата евангелисти. Спасителят влиза в града, възседнал магаре.

Обичаят бил победителят да влезе през градските порти възседнал кон. Това ездитно животно обаче символизиа и намерението за завоюване.  Иисус избира магаре като израз на смирение и мир.

По времето на Христос Юдея е превзета от римляните. Местото население  очаква идването на Месията, за когото се говори в свещените им писания и за когото пророците проповядват непрекъснато, за да ги освободи. Затова и посрещат Иисус като Избавител, каквото е значението на думата Месия. Това убеждение на хората се заслило още повече при мълвата за възкресението на  Лазар предишния ден. Затова и при влизането Му в града Той е посрещнат с  палмови клонки и цветя, а някои застилат пътя пред Него с дрехите си. Тълпата Го приветствата: „Осанна на Сина Давидов! Благословен е идващият в името Господне! (т.е. – достоен за похвала е пратеникът на Бог). Царю Израилев! Осанна във висините!“

Христос на практика влиза по този тържествен начин в Йерусалим, спазвайки всички пророчества, записани в Стария завет. Но той не влиза като цар земен, или като победител, завръщащ се след спечелена битка. Влиза като Цар, чието царство не е от този свят; като победител на греха и смъртта.

От понеделник започва Страстната седмица, в която Иисус Христос преживява предателството, залавянето, съдът и разпъването на кръста.

Илюстрация: Dominica in ramis olivarum.От 1380, Падуа или Милано. Пази се в Париж.Paris, BnF, ms Latin 757, f° 322r, Missale ad usum fratrum minorum, 26 × 20,5 cm

Дубайски козунак – вкусът на Ориента (РЕЦЕПТИ)

Винаги се получава пухкав, а пастата от шамфастък в него го прави неповторим и неустоим не само за кулинарите

След дубайския шоколад, който завладя света в последно време, идва ред и на печивата с шам фастък. „Следвай ме“ ви предлага две рецепти на дубайски козунак с паста от тези така вкусни ядки. В печивото могат да бъдат добавени нарязани фурми, захарозани плодове, стафиди или парченца локум.

За по-добрия вкус на вашата трапеза – продуктите на магазини АВАНТИ (Виж ТУК).

Първа рецепта

Продукти:  600 г пшенично брашно,  300 мл прясно мляко (2,5% масленост), 10 г суха мая, 150 г захар,  2 яйца, 50 г масло, щипка сол, настъргана кора от 1 портокал.

Продукти за глазурата: тя се приготвя по подобие на дубайския шоколад. Нужни са 50 г какао на прах, 50 г масло, 50 г кадаиф (леко натрошен), 5-10 г (може и повече, според вкуса) паста от шам фъстък, 20 г сусамова паста (тахан), 100 мл прясно мляко (за разреждане при нужда).

Приготвяне: В купата на кухненски робот се слагат брашното, маята, захарта и солта. Прибавя се затопленото мляко, яйцата и портокаловата кора. Замесва се тесто на ниска скорост, като постепенно се добавя маслото. Меси се с машината 8–10 минути до меко и еластично тесто.

Тестото се слага в леко намазнена купа, покрива се с кърпа и втарсва около един час, докато удвои обема си. Печесе в подходяща форма за козунак или висока форма за печене. Пече се в предварително загрята фурна на 180°C за около 35–40 минути. Оставя се да изстине напълно.

Глазурата за дубайския шоколад се приготвя от разтопено в тенджера масло към което се прибавя какаото, тахана, пастата от шам фъстък и натрошеният кадаиф. Разбърква се до гъста, хомогенна смес. Добавя се от прясното мляко, ако е прекалено гъсто. Може да се разбие в блендер до гладка текстура. От готовия козунак, отгоре, се реже „капаче“. Излиза се  топлата “дубайска” шоколадова смес в средата и се оставете да се разтече апетитно. Захлупва се обратно с “капачето” и се оставя да изстине. Поръсва се с леко запечен кадаиф и настърган шам фъстък за хрупкав ефект. Може да се намаже повърхността с шоколад, за да е още по-сладко.

Втора рецепта:

Продукти: 1 кг брашно, 2 пакетчета суха мая, 6 яйца, 200 г масло, 40 мл олио, 250 мл прясно мляко,250 г захар, 2 броя есенция ванилия, 1 чаена лъжичка ром, една щипка сол, кората от един лимон, кората от един портокал, крем от шамфастък, масло от шамфастък (може да се замени с краме), филирани бадеми.

Приготвяне: Брашното се пресява 3 пъти и към него се прибавят 2 -те пакетчета суха мая и щипка сол. В купа се чукват 5 яйца, към които се добавят захар, ванилия, ром, кората на един лимон и един портокал, 200 мл прясно мляко (леко затоплено) и 40 мл олио. Всичко се разбърква с бъркалка или миксер. Двете смеси се объркват заедно до получаване на тесто. Размесва се и се разтегля, така че да се получат конци.

След като спре да лепне, се добавя маслото на три пъти и се размесва отново, докато сместа попие мазнината. Готовото тесто се оставя на топло място за 2-3 часа, докато втаса и удвои размера си. След като сместа е втасала, се разделя на две равни части за два козунака. Всяка една от частите се дели на три, за да се сплете плитка. Разстила се всяка една тритина и се маже с крем от шамфъстък, както и с масло от шамфъстък.

След сплитане, тестото се оставя в тава, покрита с хартия за печене, втарса още 30 минути. Преди да се сложи във фурната, козунакът се маже с 1 яйце, разбито с малко прясно мляко, и се поръсват филирани бадеми и захар. Пече се на предварително загрята фурна само на долен реотан без вентилатор на 170 градуса за около 40 минути. Съветът за фурната е условен. Всяка домакиня може да избере, как да изпече тестото предвид особеностите на своята печка.

Почина холивудският режисьор с български корени

На 94-годишна възраст си отиде Тед Кочев, сред филмите, които остави са „Рамбо: Първа кръв“ и „Уикенд при Бърни“

На 94-години в САЩ почина един от големите холивудски режисьори и продуценти – Тед Кочев (Уилям Теодор Кочев), съобщи българското Генерално консулство в Лос Анджелис.

Роден в Торонто в семейството на български имигранти, Кочев остави незаличима следа в световното кино с филми като „Рамбо: Първа кръв“, „Уикенд при Бърни“, „Обучението на Дъди Кравиц“ и „Да се събудиш в страх“.

През 2016 г. той получи българско гражданство и често изразяваше гордостта си от българските си корени,  припомнят от дипломатическата ни мисия. През октомври 2022 г. Тед Кочев бе удостоен с голямата награда на Генералното консулство за своята голяма значимост и принос към българската общност. Това се случи на първото издание на Българските награди за изкуство, култура, образование и наука, учредени от фондация BgFACE и подкрепени от Генералното консулство на България в Лос Анджелис.

Възкръсването на Лазар – урок за упованието  

Епизодът с него е знак за безпределната вяра в Бога и нейната сила дори в моменти на тежки за човека загуби

Възкръстването на Лазар е преобраз на Христовото Възкресение. Това е един урок за силната вяра в Бога, за Когото всичко е възможно, дори съживяването на мъртвец в гроба. Историята, пресъздадена в, може би, най-трагичния за всеки човек момент – загубата на близък, още веднъж онагледява какво верният може да получи посредство своята вяра в Него, в нашия Господ Иисус Христос.

Ситуация и обстоятелства

Свети Лазар беше брат на Марта и Мария, и живееше заедно с тях недалеч от Иерусалим – в селището Витания. Господ Иисус Христос особено много обичаше Лазар и неговите сестри (Иоан.11:3). По време на Своя земен живот Той често посещаваше дома им във Витания, а Лазар наричаше Свой приятел (Иоан.11:11). Малко преди спасителните Христови страдания Лазар почина, но Господ Иисус Христос го възкреси от гроба, където той се намираше вече от  четири дни.

Лазар в Свещеното Писание

След това Свещеното Писание само веднъж още споменава за св. Лазар, а именно, когато шест дни преди Пасха Спасителят отново дойде във Витания, където беше и възкресеният. Узнали, че Господ е там, много юдеи отидоха да Го видят, а също и за да видят Лазар, когото Той възкреси от мъртвите (Иоан.12:1-2). И като виждаха с очите си дивното чудо, мнозина от тях повярваха в Христа. Но това възбуждаше страшна завист сред еврейските първосвещеници. Много ги дразнеше, че сънародниците им ги напускат и вярват в Спасителя. Първосвещениците също знаеха, че Иисус Христос извърши това невиждано чудо, знаеха, че Той е истинският Месия, изпратен от Бога за да спаси хората от греховете им, но обезумели от мечтите си за земен месия, за земно царство и за земен рай, те по примера на първия отстъпник от Бога, се възпротивиха на Божията воля –  решиха да убият Христа, а заедно с Него да убият и Лазар (Иоан.12:9-11).

Животът на Иисусовия приятел

В светото Евангелие нищо повече не е казано за живота на този Божий угодник. Преданието разказва, че Лазар след своето възкръсване е живял още тридесет години и е бил епископ в град Китий на южния бряг на остров Кипър.  Там след много апостолски трудове за разпространяване на Християнството той с мир завършил живота си.  В IХ век след Рождество Христово светите мощи на праведния Лазар са намерени в същият този град Китий. Те са били погребани в земята, в мраморен ковчег с надпис “Лазар четвъртодневни, Христовият приятел”. Незабавно това духовно съкровище е било извадено от земята и положено в сребърна рака, а по време на византийския император Лъв Мъдри е пренесено в Константинопол (в 898 г.) и поставено в църквата “Свети Лазар”, построена още от император Василий Македонец.

Еврейската Пасха настъпва след по-малко от денонощие

Празникът е възпоменание за освобождаването на израилтяните от робството в древен Египет, тази година започва на 12 и приключва на 20 април

След по-малко от денонощие, след залез слънце на 12 април, ще започне еврейската Пасха или още Песах (kа иврит: חג פסח „хаг – пе – сах).  Тя ще приключи на 20 април 2025 година. Това е един от трите главни празника Шалош Регалим (наред с Шавуот и Сукот), на които, следвайки изискванията на Петокнижието, древните евреи са извършвали поклонничество в Йерусалимския храм. С Песах се отбелязва освобождението на израилтяните от робството в Египет. Празникът започва на 15-ия ден от еврейския месец Нисан, който обикновено се пада в края на март или началото на април и продължава осем дни.

През 2026 година той ще бъде от 1 до 9 април, през 2027 година – от 21 до 29 април.

Централното спазване на Песах е Седер – празнична трапеза, която се провежда през първите две нощи на празника (в Израел Седер се наблюдава само през първата вечер). По време на Седера участниците преразказват историята за Изхода от Египет, като използват специален текст, наречен Хагада, който съдържа песни, молитви и благословии. Една от най-отличителните черти на Песах е забраната за ядене на хамец или хляб с квас. Обяснението е, че израилтяните са избягали от Египет толкова бързо, че не са имали време да оставят хляба си да втаса, и затова са яли безквасен хляб или маца. В допълнение към избягването на хамец, много евреи също следват традицията да почистват домовете си старателно в подготовка за Песах, за да премахнат всякакви следи от хамец, които може да присъстват.

В превод самата дума Песах означава подминаване (Изх. 12). В нощта преди те да тръгнат от Египет, ангелът на смъртта, който уби първородните им деца, подмина тези къщите, чиио врати бяха помазани с кръвта на агнето, наричано заради това Пасхално агне (Мк. 14:12,14; 1Кор. 5:7).

Месецът на изхода на Израил от Египет е наречен от пророка Мойсей Авив, а после Нисан. Колкото по Пасхалната трапеца, някои писатели дават доста точни описания. Домакинът взимаше чаша вино и благославя Бога за плода на лозата, от който после всичките други пият. След това си умиват ръцете. После се донася Пасхалното агне с безквасни пити, горчиви треви и ошав, или сладко от плодове. Домакинът, тогава благославя Бога за плодовете на земята и дава разясненията предписани в Из. 12:26,27. След една втора чаша вино, и след едно второ умиване на ръцете, една безквасна пита се разчупва и се раздава. Произнася се благословение към Дарителя на хляба. След като всичките се насищат достатъчно, трета благодарствена чаша вино за избавлението от Египет, и за даването на закона, се благославя и се изпива ( Мат. 26:27; 1Кор. 10:16). Тази чаша се нарича “Чашата на благословението”. Трапезата е завършвала с една четвърта чаша вино, и с псалми на славословие – Пс. 145:10; 136, и др. Мат. 26:30.

На всяка празнична трапеза присъстват точно определени блюда. Това са маца – безквасен хляб, марор – горчиви билки, харосет – сладка паста от орехи, сушени или пресни плодове, солена вода – за да припомня сълзите, пролети от еврейските роби в Египет, зелени подправки, които се потапят в солената вода. Неизменно присъства и зроа – печено късче агнешко месо с кост, символизиращо пасхалното жертвоприношение и напомня за разрушението на Храма. Месото може да бъде изядено на следващия ден след Седер.

Честит Песах!

Тайни от семейния живот на Алберт Айнщан

След развода си с Милева Марич й дава 10 000 долара – паричното измерение на Нобеловата награда

За Алберт Айнщан, неговата теория на относителността и Нобеловата награда, която той получава се знае много. Значително по-малко известни остават някои факти от семейния му живот. Една от тях е свързана с развода му с Милева Марич през 1919 година. Още преди да излезе съдебното решение за разтрогване на брака им, той й обещава да ѝ даде цялата парична награда от евентуална бъдеща Нобелова награда. Това обещание не е вписано никъде. Две години по-късно, през 1921 г., той наистина получава Нобелова награда за физика. Въпреки неуспешния им брак, той удържа на думата си и превежда цялата сума на Милева. Тези пари ѝ помагат да осигури финансово себе си и синовете им.

Жестът на Айнщайн е не само договорно задължение, но може да се разглежда и като мълчаливо признание за нейното влияние върху работата му. Съществуват теории, според които Милева Марич, самата тя блестящ физик, може да е дала решаващ принос за изследванията му в ранните години. Впрочем, разводът на двата е един от най-продължителните и тягостни, известни на съдебните зали.

Дали от уважение, вина или чувство за дълг, решението на Айнщайн остава необикновен епизод в историята на науката и разкрива друга страна на известния гений. Известно време след развода му, а и после, след неговата смърт се носела мълва за едно дете. Хората говорели, че по време на ученето си в университета в Цюрих Айнщайн имал връзка с еднокурстничката си Милева Марич, после тя станала първата му съпруга. Преди да сключат брак обаче, двойката имала дъщеря, чиято съдба е неизвестна. Тя или е починала още като дете, или е дадена за осиновяване.

Известно със сигурност обаче е, че физикът е бил голям любител на жените. Бракът му с Милева се разпаднал, защото тя имала против той да има връзки с други жени, докато той самият нямал нищо против. Една от любовниците му – неговата братовчедка Елза, в края на краищата, станала негова втора съпруга.

Обвиниха полицай за блудство с 12-годишна  

Целта му била създаване на порнографски материал с момичето, случаят е подет от Районната прокуратура – Пазарджик

Полицай е обвинен в блудство с непълнолетна – 12-годишно момиче, повдигнато му е прокурорско обвинение. Това съобщиха от Апелативната прокуратура в Пловдив. Оттам уточниха, че Районна прокуратура – Пазарджик е внесла обвинителен акт спрямо 32 – годишен полицейски служител в Районно управление към Областната дирекция на МВР – Пазарджик.

Мъжът е предаден на съд за това, че в периода от 29-30 октомври 2023 г. до 1 ноември 2023 г. в Батак, при условията на продължавано престъпление, чрез информационна технология – мобилно приложение, е установил контакт с малолетно момиче на 12 години. Целта е била създаване на порнографски материал и извършване на блудствено действие.

Той е поискал детето да му изпрати снимка и да се срещнат, уточняват от прокуратурата. Срещу него е повдигнато и второ обвинение за това, че на 1 ноември е извършил действия с цел да възбуди полово желание без съвкупление с момичето. Делото е внесено за разглеждане в Районен съд – Пещера. 

Козунак с лимонада (2 РЕЦЕПТИ)

Приготвя се значително по-лесно, което спестява времето за вършене на някоя и друга къщна работа, а защо не и почивка

В шетнята и приготовленията за Великденската трапеза все не стига време. На традиционалистите, които категорично искат всичко да е домашно приготвено най-много се налага да месят козунаците, да втасват, да ги намесват отново и отново.

„Следвай ме“ ви предлага една хитрина за козунак с лимоната. Той става по-бързо от традиционните, но това в никакъв случай не е за сметка на вида и вкуса. Козунаците с лимонада винаги стават на пухкави и меки, на конци.  За вашата трапеза най-доброто в магазини АВАНТИ (Виж ТУК).

Първа рецепта

Продукти:  600 г брашно, 1/2 кубче прясна мая, 100 мл лимонада, 60 г свинска мас/масло, 2 супени лъжици олио, 2 яйца, 110 г кисело мляко, 2 супени лъжици захар, кората на един – два лимона или лимонена есенция, локум, стафиди.

Приготвяне: Маята се разтваря с 2-3 с.л. брашно и 1 с.л. захар и около 100 мл лимонада. Остава се да се „захване“. В тава се пресява първо около 500 г и се прави кладенче. Чукват се яйцата (отделяме 1 жълтък за намазване на козунака), добавят се захарта, подсладителя, олиото, киселото мляко, настъргва се кората на лимона и се добавя есенция за по-наситен аромат. Когато се разбъркат съставките, прибавяме вече захваналата се мая, като постепенно започваме да прибавяме и брашното. Изсипваме тестото върху набрашнен плот, добавяме още брашно, ако е необходимо. Постепенно започваме да прибавяме и мазнината – свинска мас или масло, като изчакаме тестото хубаво да я поеме. След оформяне на тестото го оставяме да втаса на топло за около час. След като тестото е удвоило обема си, започваме да оформяме козунак – разделяме на 3 топки, разточваме ги с ръце на фитили. Във всеки фитил слагаме локум и стафиди. Сплитаме ги на плитка.Намазваме козунака с малко мазнина и отново го оставяме да втаса. После намазваме с жълтък, поръсваме със захар и го слагаме да се пече на около 175-180 градуса.

Втора рецепта

Продукти за закваска: лимонада – 250 мл, захар – 1 щипка, сол – 1 щипка, брашно – 5 супени лъжици, мая – 1 кубче.

Продукти за тестото: брашно – 1 кг, олио – 7 супени лъжици, кисело мляко – 5 супени лъжици, яйца – 4 броя, захар – 100 г, сол – 1 щипка, ванилия – 1 брой. За намазване 1 яйце.

Приготвяне: Смесват се добре продуктите за закваската, престояват на топло половин час. Брашното се пресява и се оставя кладенче в средата. Наливат се кваса, олиото, киселото мляко, яйцата, захарта, солта и ванилията. Започва месенето до меко тесто, докато се появят мехури.

Оставя се да втаса на топло два часа. Разпределя се в намазнена с мазнина форма, така че да достига до половината от височината на формата. Време е за повторно втасване. Намазва се с разбитото яйце. Пече се в умерена фурна. Може да се поръси със захар, стафиди или ядки.

Дърво се заби в кола, шофьорът оцеля (ВИДЕО)

Инцидентът този път е в Русе, причината е ураганния вятър в града

На косъм от трагедията се размина шофьор на лек автомобил в Русе.  Огромно дърво се стовари върху спрялата му кола. По това време той е бил в нея, съобщиха очевидци. Ицидентът е в резултат на ураганния вятър, извил се в града. Неприятната случва е станала минути след 14.00 часа днес на бул. „Придунавски“. Водачът отбил встрани, тъй като телефонът му звъннал за важен и очакван разговор. След това се чул шум и по склона се затъркаляло огромно върво, което се врязало в предния капак на колата, подобно на копие. Очевидците, които са заснели и видео, коментират, че ако той е бил спрял 50 км по-напред, то е цяло да падне върху него и да го убие на място. Ова е четвъртият инцидент с паднало дърво върху платната на оживени булеварди в страната. Два от тях са на бул. „Цариградско шосе“ в София, един е на бул. „6-ти септември“ в Пловдив (виж ТУК). По времето на инцидента вятърът е бил със скорост до 72 км/час и е духал с посока запад – югоизток. Към 15.00 ч. поривите вече са ураганни, като скоростта е достигала над 120 км/час и за издадени щормови предупреждения към корабите и пристанищата. Това разясниха от Хидрометеорологичната станция на ИАППД.

Заключващи дрегери срещу почерпени шофьори

Устройството блокира двигателя на автомобила, ако в дъха на водача има алкохол, предлагат ги за училищните автобуси

Безпрецедентно високият брой жертви по пътищата на България е нелицеприятен рекорд на страна от Европейския съюз. Според данни на Института по пътна безопасност през 2024 г. са станали общо 7159 пътнотранспортни произшествия, в които са загинали 479 души, а 9046 са били ранени. Преди дни нашумя случаят със смъртта на 12-годишната Сиана, след което власт и общество се активизираха в търсене на решения. Едно от тях е въвеждането на дрегери за шофьори, които са употребили алкохол. Те да бъдат внедрени първо в училищните автобуси, като една от мерките за безопасност на пътя. За тази идея сподели в профила си във Фейсбук министъра на транспорта и съобщенията и вицепремиер Гроздан Караджов. „Следвай ме“ публикува неговия текст.

Една от мерките за повишаването на безопасността по пътищата, която предизвика най-голям интерес, е идеята всички училищни автобуси да бъдат оборудвани със заключващ дрегер, който блокира двигателя, ако открие алкохол в теста на шофьора. Тези устройства вече са масово навлезли в много държави по света и показват висока ефективност.  Заключващият дрегер се състои от два компонента: уред за измерване на алкохола в дъха и контролиращо устройство. Той действа простичко. Преди да стартира двигателят, имобилайзерът изисква от шофьора да даде проба. Концентрацията на алкохол в пробата определя дали контролиращото устройство ще освободи двигателя и автомобилът ще може да запали.

Всяка проба се документира и се съхранява в контролиращото устройство. Вградената памет може да побере различен брой теста с детайли като: отказ от даване на изисквана проба;измерена алкохолна концентрация; стартиране и спиране на двигателя; проби с възможни опити за манипулиране на резултата. При необходимост данните могат да се прехвърлят на персонален компютър и допълнително анализирани. Много държави  вече са въвели задължително изискване за заключващ дрегер – например при осъдени за шофиране след употреба на алкохол шофьори. В САЩ, Австралия и Нова Зелендия съдиите по закон имат право да наредят задължителна употреба на заключващи дрегери при нарушители. Много търговски и публични организации доброволно инсталират устройствата, за да избегнат катастрофи.

 В ЕС подобни дрегери също широко се използват и са заложени в закона. В Австрия, Белгия, Дания, Финландия, Полша и др. те се прилагат на доброволна основа – при определени условия нарушителят, заловен след употреба на алкохол, може отново да седне зад волана само ако използва подобен дрегер. Във Франция и Италия заключващият дрегер е задължителен за шофьорите, които са рецидивисти.

Във всички тези държави са предвидени и наказания за манипулация на данните от дрегерите. Заключващите дрегери вече се използват и в публичния и търговския транспорт. Най-напреднала в тази област е Швеция. От 2006 г. насам всички камиони над 3.5 тона, които се наемат от Шведската пътна администрация за повече от 100 часа на година, трябва задължително да са оборудвани с такива устройства. Дрегери са инсталирани и в публичния транспорт в Стокхолм. Успехът е толкова голям, че компании като Volvo и Toyota предлагат вече автомобили с вградени заключващи дрегери и над 50% от новите коли са вече с такива устройства. Всички учебни коли за шофьори – също. В Литва дрегерите се инсталират в училищни автобуси от 2016 г. насам.

Цените на дрегерите варират. На пазара могат да се намерят най-различни марки с всякакви екстри. Някои от тях струват 1500 евро, други 3500 евро. Инсталирането е от 150 до 300 евро. Човешкото здраве и живот обаче нямат цена. Ефектът от дрегерите е безспорен. Изследване на ЕК показва, че заключващият дрегер е от 40 до 95% по-ефективен от глобите или отнемането на книжката в предотвратяването на рецидивизма в карането след употреба на алкохол.

Нашата идея е заключващият дрегер да стане задължителен за училищните автобуси. След това, като се видят предимствата и евентуалните проблеми, може да се мисли и за по-широкото му прилагане.