Христос и кръст

Горица Ангелова
-
0
Христос и кръст

От: Проф. Лилия Илиева,

специалист по сравнително езикознание

Нашият Спасител Исус Христос е бил несправедливо осъден и разпънат на КРЪСТ – форма на екзекуция, използвана от римляните, които вероятно са я заимствали като практика от Близкия Изток. Тя се е отсъждала за много сериозни престъпления и представлява бавна и мъчителна смърт, свързана с присмех и поругание от страна на публиката. Новите европейски народи – славяни, германци и келти, които са бъдещите християни, не са познавали тази форма за мъчение и екзекуция. Съответно – не са и разполагали с дума, с която да означат оръдието на убийството, т.е. – кръста. Просто думата „кръст“ тогава още не е съществувала при славяните.

 Първият превод на евангелието на някакъв германски език е на готски език и се свързва с името на епископ Улфила от ІV век. По това време готите са имали държава на територията на днешна България, а самият Улфила е работел в района на днешния Търновски край. За за назове уреда за умъртвяването на Исус Христос, той е използвал думата GALG, означаваща „бесилка“. Така в готския превод  Исус Христос е разпънат на бесилка, защото старите германи така са умъртвявали престъпниците – бесели са ги. Още в най-старите християнски текстове на старобългарски език обаче намираме вече думата КРЬСТЪ (кръст). Това е просто модификация на името… „Христос“. Всъщност, то е по-скоро титла, в гръцкия език Χριστός означава „помазан“ (върху когото е извършен ритуал, свързан с намазване ).  Римляните са предавали гръцкото „х“ със съчетание „кх“ (писано ch), защото така са го чували. Затова на западноевропейските езици, където името идва от латинизираната му форма, то започва с „к“: “Крайст“, „Крист“ и т.н. И се оказва, че и старите славяни са чули за Разпятието за първи път от латиноезични проповедници! Нарекли са непознатия уред за екзекуция, показван им от проповедниците, с името на Христос, което в стария език е изглеждало точно така: КРЬСТЪ. Кратката гласна i в праславянски е давала гласна ь, което е фонетичен закон.

Християнството е било познато на нашите славянски прадеди много преди официалното покръстване на България. За него те са чули от латиноезични проповедници, вероятно – от романизираното по-старо население на земите ни.

 И така, думата „кръст“ произлиза от името на „Христос“ (него сме приели в гръцката му форма с „х“ в началото от съседите си ромеи, т.е. – византийци).

Христос и кръст

Горица Ангелова
-
0

Проф. Лилия Илиева,

специалист по сравнително езикознание

Нашият Спасител Исус Христос е бил несправедливо осъден и разпънат на КРЪСТ – форма на екзекуция, използвана от римляните, които вероятно са я заимствали като практика от Близкия Изток. Тя се е отсъждала за много сериозни престъпления и представлява бавна и мъчителна смърт, свързана с присмех и поругание от страна на публиката. Новите европейски народи – славяни, германци и келти, които са бъдещите християни, не са познавали тази форма за мъчение и екзекуция. Съответно – не са и разполагали с дума, с която да означат оръдието на убийството, т.е. – кръста. Просто думата „кръст“ тогава още не е съществувала при славяните.

 Първият превод на евангелието на някакъв германски език е на готски език и се свързва с името на епископ Улфила от ІV век. По това време готите са имали държава на територията на днешна България, а самият Улфила е работел в района на днешния Търновски край. За за назове уреда за умъртвяването на Исус Христос, той е използвал думата GALG, означаваща „бесилка“. Така в готския превод  Исус Христос е разпънат на бесилка, защото старите германи така са умъртвявали престъпниците – бесели са ги. Още в най-старите християнски текстове на старобългарски език обаче намираме вече думата КРЬСТЪ (кръст). Това е просто модификация на името… „Христос“. Всъщност, то е по-скоро титла, в гръцкия език Χριστός означава „помазан“ (върху когото е извършен ритуал, свързан с намазване ).  Римляните са предавали гръцкото „х“ със съчетание „кх“ (писано ch), защото така са го чували. Затова на западноевропейските езици, където името идва от латинизираната му форма, то започва с „к“: “Крайст“, „Крист“ и т.н. И се оказва, че и старите славяни са чули за Разпятието за първи път от латиноезични проповедници! Нарекли са непознатия уред за екзекуция, показван им от проповедниците, с името на Христос, което в стария език е изглеждало точно така: КРЬСТЪ. Кратката гласна i в праславянски е давала гласна ь, което е фонетичен закон.

Християнството е било познато на нашите славянски прадеди много преди официалното покръстване на България. За него те са чули от латиноезични проповедници, вероятно – от романизираното по-старо население на земите ни.

 И така, думата „кръст“ произлиза от името на „Христос“ (него сме приели в гръцката му форма с „х“ в началото от съседите си ромеи, т.е. – византийци).

Девет гении с болна психика

Горица Ангелова
-
0

Сред тях са писатели и философи, но всички те са дали велики идеи и произведения на световната наука и култура

Народът си го е казал: Да си писател, трябва да си малко луд. Къде шега, къде истина, но има велики умове, дали на човечеството много и в сферата на философията, и на литературата, които са имали своите психотични състояния. Ще ви представил девет от тях.  

Пациент №1 –  Едгар Алън По

Едгар Алън По – 1809-1849 г., е американски писател и поет. Неговата диагноза е душевно разстройство. Симптомите на болестта – страх от тъмнина,  пропадане на паметта, мания за преследване, неадекватно поведение, халюцинации. В края на 30-те години Едгар По страдал често от депресии. Освен това злоупотребявал с алкохол, което се отрязявало негативно на психиката му. Под действие на алкохола  писателят буквално полудявал. Към алкохола  добавил и опиум. Душевното му състояние се влошило още повече след смъртта на жена му  Вирджиния, която му се падала братовчедка, за която се оженил, когато тя била на 13 години. Едгар По след това имал два опита да се ожени. Първия път избраницата му отказала; на втората сватба той не отишъл, защото се напил и изпаднал в неадекватно състояние. Открили го след пет дни. Настанили писателя в психиатрична клиника, където починал след пет години, страдайки от халюцинации.

Едгар По подарил на света двата най-популярни съвременни жанра: романа на ужасите и детективския роман.

Пациент №2. Фридрих В. Ницше – 1844-1900 г.

Фридрих Ницше е немски философ. Диагнозата му била мозаечна шизофрения. Симптомите на болестта: мания за величие, помътняване на разсъдъка, силно главоболие, неадекватно поведение. В медицинския картон на Ницше пишело, че той пиел урина си от ботуша си, издавал нечленоразделни викове, спял на пода до леглото, скачал като козел, гримасничел… Философът преживял няколко апоплектични удара и страдал от психическо разстройство през последните 20 години от живота си. Тогава се появили най-значимите му произведения („Тъй рече Заратустра“). 11 години изкарал в психиатрични клиники, но състоянието му постоянно се влошавало. В края на живота си Ницше изричал само прости фрази.

Философът подарил на света идеята за свръхчовека и  новия морал. Свръхчовекът на Ницше е свободен, надморален, съвършен. Здравият морал, според него,  трябва да прославя и засилва естествения стремеж на човека  към властта. Другият морал е болезнен и упадъчен. Според Ницше болните и слабите трябва да загинат, най-силните – да оцелеят. Тази идея заляга по-късно в основата на фашизма.

Пациент №3- Ърнест М. Хемингуей – 1899-1961 г.

Хемингуей е американски писател. Диагнозата му е остра депресия и умствено разстройство. Симптомите на болестта – стремеж към самоубийство, мания за преследване, нервни сривове.

През 1960 г. Хемингуей се върнал в Щатите от Куба. Мъчели го чести депресии, чувството на страх и неувереност; на практика не можел да пише, затова се съгласил да се лекува в психиатрична клиника. Подложили го на 20 сеанса с електрошок,  но загубил паметта си. След като излязъл от клиниката, Хемингуей  направил опит да се самоубие, но близките му го спасили. Отново влязъл в психиатрия, но като излязъл оттам,  се самоубил с двуцевката, с която се самоубил и баща му.

Хемингуей подарил на света идеята за „изгубеното поколение“; в творчеството му се появява т.нар. мачизъм – суровият и немногословен боец, който знае, че борбата е безполезна, но се бори докрай. В устата на рибаря Сантяго в „Старецът и морето“ писателят е вложил фразата: „Човекът не е създаден да търпи поражение. Той може да бъде унищожен, но не и победен…“ Самият Хемингуей бил ловец, войник, спортист, моряк, риболовец, пътешественик и нобелов лауреат, но въпреки всичко, отказал да се бори. Не изневерил на идеалите си: „Мъжът няма правото да умира в леглото – или в боя или куршум в челото…“

Пациент №4 – Франц Кафка – 1883-1924 г.

Кафка е австрийски писател. Диагнозата му е невроза, функционална психастения, с непериодични депресивни състояния.

Симптоми на болестта: възбудимост, която се редува с пристъпи на апатия, безсъние, преувеличени страхове, психосоматични трудности в интимната сфера.

Депресивните състояния на Кафка водят началото си от конфликта с баща му, от  трудните взаимоотношения със семейството и сложните и объркани любовни истории. Семейството му не харесвало факта, че се занимава с писателство и се налагало да пише тайно. Тъй като баща му настоявал да работи друго, Кафка се решил на самоубийство и написал прощално писмо до приятеля си Макс Брод.

При Кафка периодите на дълбоко спокойствие се сменяли с периоди на болезнено състояние. Писателят починал на 41 години от туберкулоза.

Франц Кафка подарил на света ново направление в литературата. Неговият свят на отчаяние и безизходност израства върху неговата лична драма и се превръща в ново естетическо направление в литературата, характерно за ХХ век, когато човекът е загубил Бог и е получил в замяна абсурда на своето съществуване.

Пациент №5. Джонатан Суифт – 1667-1745 г.

Джонатан Суифт  е британско-ирландски писател. Диагнозата му е Алцаймер. Симптомите й: световъртеж, дезориентация в пространството, загуба на памет, неспособност да познава хора и предметит да разбира смисъла на човешката реч. В края на живота си Суифт бил напълно слабоумен.

Писателят подарил на света нова форма на политическата сатира с произведението „Пътешествието на Гъливер“.

Пациент №6 – Жан Жак Русо – 1712-1778 г.

Жан Жак Русо е френски писател и философ. Диагнозата му е параноя, мания за преследване. В резултат от конфликта на писателя с църквата и след като излязла книгата му „Емил или за възпитанието“, свойствената на Русо подозрителност придобила болезнени форми.

Навсякъде той виждал заговори, водел живот на скиталец и никъде не се задържал, предполагайки, че приятелите и познатите му са настроени срещу него.

Русо подарил на света педагогическата реформа. Днешните постановки във възпитанието на децата по много пунктове повтарят заложеното в „Емил…“. На репресивния метод на възпитание Русо противопоставял поощряването и ласките. Според него задачата на педагогиката  е развитие на заложените от природата таланти в детето, а не коригиране на личността му. Идеята за правовата демократична държава е заложена в съчинението на Русо „За обществения договор, или принципи на политическото право“.

Пациент №7. Николай Василиевич Гогол – 1809-1852 г.

Гогол е руски писател. Диагнозата му е шизофрения и периодична психоза. Симптомите й: зрителни и слухови халюцинации, периоди на апатия и потиснатост – до пълна неподвижност и неспособност да реагира на външни дразнители, сменящи се с пристъпи на възбуда, депресивни състояния, ипохондрия в остра форма, клаустрофобия.

Симптомите на шизофрения преследвали Гогол през целия му живот. През януари 1852 г. починала от коремен тиф сестрата на неговия близък приятел – Екатерина М. Хомякова, и тази смърт предизвикала у писателя силна ипохондрия. Гогол се молел непрестанно, отказал се от храна, оплаквал се от слабост и твърдял, че е смъртно болен, но лекарите диагностицирали само стомашно-чревно разстройство. През февруари писателят изгорил ръкописите си и на 21 февруари 1852 г. починал. Истинските причини за смъртта му останали неясни, но вероятно е пълното му нервно и психическо изтощение.

Идеите, които Гогол подарил на света, е специфичната любов към малкия човек, която е смес от отвращение и жалост; чрез творчеството му светът се запознава с цял букет руски типажи („Мъртви души“).

Пациент №8. Ги дьо Мопасан – 1850-1893 г.

Мопасан е френски писател. Диагнозата му е прогресираща парализа на мозъка. Симптомите й: ипохондрия, суицидални наклонности, буйства, бълнуване, халюцинации. Цял живот Мопасан страдал от ипохондрия и се страхувал да не полудее. От 1884 г. започнали честите му нервни припадъци и халюцинации. В състояние на крайно нервна възбуда той се опитал два пъти да се самоубие, но неуспешно. През 1891 г. Мопасан бил настанен в психиатрична клиника и там в полусъзнателно състояние изкарал до смъртта си.

Идеите, които писателят подарил на света, са физиологизмът и натурализмът в литературата.

Пациент №9. Вирджиния Улф – 1882-1941 г.

Вирджиния Улф е английска писателка.

Нейната диагноза е депресия, халюцинации, кошмари. Писателката чувала гласове на птици, които „пеели на маслините в Древна Гърция“; страдала от безсъние;  от дете я навестявали мисли за самоубийство.

Когато била на 13 години, нейни братовчеди се опитали да я изнасилят. Това сложило началото на неприязънта й към мъжете и към физическата страна в отношенията  в живота й. Майка й скоропостично починала от възпаление на белия дроб. Нервната, впечатлителна девойка била отчаяна и се опитала да се самоубие. Спасили я, но депресията останала завинаги. Силно  психическо разстройство получила Вирджиния и след смъртта на баща си.

Емоционално-откровените писма и произведения на писателката дават основание да се смята, че тя имала нетрадиционна сексуална ориентация.

В началото на 1941 г. нощна бомбардировка разрушила дома на В. Улф в Лондон, изгоряла библиотеката й и всичкото това окончателно разстроило нервната й система. На 28 март 1941 г. тя се  удавила в река Оус.

Идеите, които Улф подарила на света, е новаторството в методите на описание на обществената суета, изображението на вътрешния свят на героите, описанието на промененото човешко съзнание. Произведенията й влизат в златния фонд на литературния модернизъм и се приемат с възторг.

100 години от атентата в църквата „Света Неделя“

Горица Ангелова
-
0

Храмът „Свети Крал“, както се е наричал тогава, е взривен на Велики Четвъртък,  загиват 134 човека, ранените са 500 души. Тази вечер от 18.00 часа в кино „Одеон“ в София, ще бъде показан филм за това кърваво събитие. Той може да бъде видян и от 19.00 ч. по БНТ 2.

Атентатът в църквата “Света Неделя” на 16 април 1925 г. е най-големият терористичен акт в българската история както по броя на жертвите, така и по последиците. Той е връхната точка в една политическа битка, която се превръща в кървава разправа. Интересното е, че той се случва на велики Четвъртък в Страстната седмица.

Предисторията му започва на 14 април 1925 година, когато народният представител от Демократическия сговор генерал Константин Георгиев е убит. Погребението е определено за 16 април в 15 часа в храма „Света Неделя“, където се очаква да присъстват представители на висшия държавен и военен елит – офицери, висши чиновници, част от министрите и негово величество цар Борис III. Атентатът е замислен да се осъществи в църквата по две причини – да бъдат събрани на едно място възможно най-много влиятелни политически фигури, за да бъдат премахнати. И другата е, че комунисти не са влизали в храмовете и техни хора е нямало да пострадат.

Главни действащи лица в този терористичен акт са Никола Петров, Димитър Златарев, Петър Абаджиев, Марко Фридман, Коста Янков. И още един човек, който може би изиграва главната роля – Петър Задгорски – клисарят, благодарение на когото в църквата биват внесени 25 килограма взривни вещества.

Експлозивът е монтиран в един пакет над една от колоните на основния купол, разположена при южния вход на сградата. Той трябвало да бъде взривен с бикфордов шнур с дължина 15 метра, с което да се даде на атентаторите възможност да избягат. Между взривното устройство и купола на храма била поставена бутилка със сярна киселина, която да усили поразяващия ефект от взрива чрез отделяне на отровни газове.

Около 15 часа и 20 минути Задгорски се качва на тавана, почуква на вратата три пъти, какъвто е уговореният знак, и тогава Никола Петров запалва фитила – експлозивът се взривява. Главният купол на църквата се събаря, а под него се намират множество невинни хора.

Жертвите са много, трагедията е огромна. В атентата загиват повече висши военни, отколкото България е дала през войните. По случайност всички членове на правителството се отървават с по-леки наранявания. А главната мишена – цар Борис III изобщо не присъства на опелото, тъй като е на погребение на убитите по време на опита за атентат срещу него в прохода Арабаконак. Въпреки че министрите и царят се спасяват, общият брой на загиналите е огромен – 134 души, а ранените са около 500, като част от тях умират по-късно от раните си. Сред жертвите са бойци, сражавали се геройски за своята родина.

Загиват 12 генерали, 15 полковници, 7 подполковници, 3-ма майори, 9 капитани, 3-ма депутати и множество граждани, включително жени и деца. Загиват и много общественици, сред които и столичният кмет Паскал Паскалев. Част от организаторите на атентата – Димитър Златарев, Петър Абаджиев и Никола Петров – успяват да избягат в Съветския съюз.

Петър Задгорски се предава на полицията и признава всичко ден след атентата. Така бързо е разкрито местоположението на ръководителите на Военната организация на БКП. Делото за атентата започва на 1 май и завършва на 11 май. Голямата част от организаторите получават смъртни присъди, изпълнени публично на 27 май.

След този кървав терористичен акт църковното настоятелство възобновява храма, който започва да посреща отново миряни през 1933 година.

.

БНБ предупреждава: Фалшифицират двайсетолевки

Горица Ангелова
-
0

Банкнотите от 20 известиха тези от 100 лева за подправяне, уточняват оттам

Банкнотите от 20 лева изместиха столевките като най-фалшифицираните банкноти, показват най-новите данни на БНБ. През първото тримесечие на тази година са хванати 42 фалшиви банкноти от 20 лева, при 31 банкноти от 100 лева. Общо неистинските банкноти, установени от банката, са 121, което показва спад спрямо същото тримесечие на миналата година. Тогава са хванати 225 неистински банкноти.

28 са фалшивите петдесетолевки, а неистинските банкноти от 10 лева са 15 от януари до март 2025 г. През миналата година БНБ отчете рекордно количество фалшиви столевки, циркулирали в паричното обращение.

635 са неистинските банкноти от 100 лева установени за 2024 г., като за сравнение през предходната година те са едва 7, а през 2022 г. – 14 броя. Столевките са и най-фалшифицираните банкноти през миналата година, като общо хванатите неистински банкноти у нас са 1229. Броят им намалява спрямо 2023 г., когато са установени 1992 фалшиви банкноти, но се повишава спрямо 2022-ра, когато фалшивите банкноти са били 832 броя.

В края на март в обращение в страната са били 583 712 210 броя банкноти в лева, показва още статистиката на Българската народна банка. На годишна база те нарастват с 0,22 процента (582 453 492). Най-много банкноти в обращение продължават да бъдат тези с номинал 50 лева – 240 100 719 броя, следвани от банкнотите от 100 лева – 147 419 690 броя и тези с номинал 20 лева – 88 473 498 броя.

Стойността на банкнотите в обращение в лева е била 29 426 401 740 лева в края на март. Спрямо март 2024 г. увеличението е с 4,15 на сто (28 253 141 535 лева).

Стадо слонове пазят малките по време на земетресение (ВИДЕО)

Горица Ангелова
-
0

Уникалните кадри са заснети в зоопарка в Сан Диего при трус с магнитут 5,2 по Рихтер

В сафари парка на зоопарка в Сан Диего стадо африкански слонове е заснето на видео как се скупчва около малките си, за да ги защити, по време на земетресение с магнитуд 5,2 по Рихтер, съобщи Associated Press .

ВИДЕО – Кликни

https://x.com/sandiegozoo?ref_src=twsrc%5Etfw%7Ctwcamp%5Etweetembed%7Ctwterm%5E1911916113539305910%7Ctwgr%5E0b9512c2b00abeb12b0536aaf3d3ffb4fda655c3%7Ctwcon%5Es1_&ref_url=https%3A%2F%2Fdariknews.bg%2Fnovini%2Fliubopitno%2Fzasneha-stado-slonove-obgradili-malkite-si-za-da-gi-zashtitiat-po-vreme-na-zemetresenie-video-2416142

Видеозапис на заграждението им в парка показва как, докато земята се разтриса от земетресение с магнитуд 5,2, пет африкански слона първоначално се разбягват напосоки, а след това по-възрастните Ндлула, Умнгани, Хоси се връщат и обграждат двете 7-годишни малки Зули и Мкая, за да ги защитят от всякакви възможни заплахи. Те остават така сгушени няколко минути.  По-възрастните слонове остават нащрек, готови да атакуват опасността – дори след като трусовете спират.

Земетресението е било усетено от Сан Диего до Лос Анджелис, на 193 километра разстояние. То е предизвикало каменни лавини, които са покрили селските пътища в окръг Сан Диего, и вибрациите са съборили артикули от рафтовете на магазините в планинското градче Джулиан близо до епицентъра. Земетресението не е причинило наранявания или големи щети, но е изплашило слоновете.

След като са застанали в кръг, „те някак си замръзнаха, докато събираха информация за това къде е опасността“, казва Минди Олбрайт, работеща в зоопарка в Сан Диего. Слоновете са високоинтелигентни и социални животни, които имат способността да усещат звукови вълни (вибрации) чрез краката си. Когато усетят заплаха, те често се събират в  кръг, като обикновено малките са струпани в центъра, а възрастните са обърнати навън, за да защитят групата.

Във видеото може да се види как едното малко женско слонче тича, за да се скрие между възрастните – група матриарси, които са помогнали за отглеждането ѝ. Но другото мъжко слонче остава на края на кръга и показва своята смелост и независимост, каза Олбрайт. Междувременно женската слоница Хоси, тийнейджърка, която е помагала за отглеждането му заедно с биологичната му майка, Ндлула, многократно го потупвала по гърба с хобота си и дори по лицето, сякаш го галела успокояващо, за да каже: „Всичко е наред“ и „Остани в кръга“.

Зули все още е глезено бебе, каза Олбрайт, но ролята му ще се промени през следващите няколко години, когато той се превърне в мъжки слон и се присъедини към ергенска група, докато женските слонове остават със семейството през целия си живот.

„Страхотно беше да ги видим да правят това, което всички ние трябва да правим като всеки родител, а именно да защитават децата си“, каза Олбрайт.

10 лв. на час паркирането в центъра на Пловдив

Горица Ангелова
-
0

Въвеждат и три зони с ограничен достъп – Радио-телевизионният център, Старият град и квартал „Капана“

10 лева на час става паркирането в сърцето на Пловдив. Въвеждат се три зони с ограничен достъп. Това са районът на Радио-телевизионния център, Старият град и квартал „Капана“. Там ще има безплатен престой от 30 минути. След изтичане на този безплатен престой ще се заплаща 10 лева на час, предаде БНТ.

Общинската администрация на Пловдив предлага да се промени наредбата за паркиране. Освен нови по-високи цени за паркиране в центъра на града от администрацията предлагат и други ограничителни мерки. Според представителите на местната власт промените ще въведат ред и ще облекчат паркирането за жителите на града.

„В Капана трябва всички автомобили да се изкарат. Там просто паркирането е безобразно. Паркира се навсякъде, по тротоари, както и в Стария град. И това ще трябва да се ограничи. Не само в Стария град, но и в синя зона.

Над 50% от пропуските за домуване се възползват хора, които работят в центъра. И от сутринта до края на работното време на зоната, тези места са заети от работещи в зоната. Това е реално. Граждани, които искат наистина да си свършат някаква работа, не могат да ги ползват. Навсякъде ще може да се плаща с карта, дори и с евро“, каза директорът на общинското предприятие „Паркиране и репатриране“ Иван Ганчев.

„Синята зона“ за пловдивчани остава непроменена. „От 8.30 до 18.30 часа билетчето е 2 лева, цената на „синята зона“ не се променя. Новото правило е, че има право да се паркира 4 часа, защото синята зона е удобство на места, които са трудно за паркиране, да можеш да паркираш, да си свършиш някаква работа и след това да тръгнеш. Когато се установи, че автомобилът е паркирал повече от 4 часа, ще му се сложи скоба.

С новите моменти очакваме хората да слезат от колите и да почнат да ползват градския транспорт. Има 3-4 големи общински паркинги в град Пловдив“, заяви Ерол Садъков, зам.-кмет по транспорта в Община Пловдив.

На три паркинга в центъра на града ще се вдигне таксата с 1 лев. Това се „Тримонциум“, „Иван Вазов“ и паркинг на „Съборна“.

Полицаи под прикритие срещу агресивни шофьори

Горица Ангелова
-
0

Те ще са в необозначени автомобили, съобщи министър Даниел Митов

Нова мярка срещу агресивните шофьори замислят управляващите. „ Ще закупим и пуснем необозначени полицейски автомобили, за да контролират в движение тези, които нарушават Закона за движение по пътищата“, каза министърът на вътрешните работи Даниел Митов на брифинг в Добрич.

По думите му системата на налагане на наказания следва да бъде заменена с възможност полицията да налага глобите на място. „Трябва да стане с ПОС терминали. Ако няма възможност шофьорът да заплати глобата, трябва да се измисли система за извеждане на автомобила от движение до момента, в който тя се плати. Така някои хора ще се научат да си носят карти”, коментира министър Митов.

Той предложи, също така, колчета да бъдат монтирани по вече идентифицираните опасни участъци, а служителите на МВР да правят описи в тези зони, като подават непрекъснато предписания към другите институции. „Голямата тема е качеството на пътната настилка и пътищата. Последните четири години нищо не се направи, една автомагистрала “Хемус”, която за Добричка област е важна, щеше да е готова или щеше да остане на някакъв последен етап”, посочи вътрешният министър.

Митов допълни, че Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ) най-вероятно използва други параметри за оценяването на пътя. „Полицията е наясно къде са опасните участъци, къде се случват най-често пътнотранспортните произшествия, особено с ранени и жертви – тези предписания са дадени на Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) и на АПИ, коментира той. Тяхната интерактивна карта не ми е позната, но бих препоръчал да работят по нашата. Те може би си отчитат по други параметри, когато става въпрос за качеството на самия път“, заяви вътрешният министър. Според него трябва да се постигне такова ниво на координация, така че да няма разминавания, да се свържат камерите на ТОЛ системата и на общинските наблюдателни системи със системата на МВР.

По думите му, е необходимо да се създаде такова ниво на координация, което да създава условия за по-бързо вършене на работата. „Виждате какво е – четири години безумие, смяна на правителства през три или девет месеца, загубила се е всякаква координация, никой с никого не си е говорил, никой на никого не е давал посока и в един момент цялата система не знае какво да прави и за съжаление се случи нещастието“, коментира той.

Вход Господен в Йерусалим – след него е Страстната седмица

Горица Ангелова
-
0

Вход Господен в Йерусалим, популярен като Цветница, Връбница, Неделя Вая е последният ден преди началото на Страстната седмица, в която Иисус е заловен съден и разпънат на кръст. Латинското название на празника е Dominica in palmis (Палмова неделя, или буквално „Ден господен в палми“). В съвременните европейски езици също се използва латинизираното название на празника, на английски е  Palm Sunday.

Събитието е описано и от четиримата евангелисти. Спасителят влиза в града, възседнал магаре.

Обичаят бил победителят да влезе през градските порти възседнал кон. Това ездитно животно обаче символизиа и намерението за завоюване.  Иисус избира магаре като израз на смирение и мир.

По времето на Христос Юдея е превзета от римляните. Местото население  очаква идването на Месията, за когото се говори в свещените им писания и за когото пророците проповядват непрекъснато, за да ги освободи. Затова и посрещат Иисус като Избавител, каквото е значението на думата Месия. Това убеждение на хората се заслило още повече при мълвата за възкресението на  Лазар предишния ден. Затова и при влизането Му в града Той е посрещнат с  палмови клонки и цветя, а някои застилат пътя пред Него с дрехите си. Тълпата Го приветствата: „Осанна на Сина Давидов! Благословен е идващият в името Господне! (т.е. – достоен за похвала е пратеникът на Бог). Царю Израилев! Осанна във висините!“

Христос на практика влиза по този тържествен начин в Йерусалим, спазвайки всички пророчества, записани в Стария завет. Но той не влиза като цар земен, или като победител, завръщащ се след спечелена битка. Влиза като Цар, чието царство не е от този свят; като победител на греха и смъртта.

От понеделник започва Страстната седмица, в която Иисус Христос преживява предателството, залавянето, съдът и разпъването на кръста.

Илюстрация: Dominica in ramis olivarum.От 1380, Падуа или Милано. Пази се в Париж.Paris, BnF, ms Latin 757, f° 322r, Missale ad usum fratrum minorum, 26 × 20,5 cm

Дубайски козунак – вкусът на Ориента (РЕЦЕПТИ)

Горица Ангелова
-
0

Винаги се получава пухкав, а пастата от шамфастък в него го прави неповторим и неустоим не само за кулинарите

След дубайския шоколад, който завладя света в последно време, идва ред и на печивата с шам фастък. „Следвай ме“ ви предлага две рецепти на дубайски козунак с паста от тези така вкусни ядки. В печивото могат да бъдат добавени нарязани фурми, захарозани плодове, стафиди или парченца локум.

За по-добрия вкус на вашата трапеза – продуктите на магазини АВАНТИ (Виж ТУК).

Първа рецепта

Продукти:  600 г пшенично брашно,  300 мл прясно мляко (2,5% масленост), 10 г суха мая, 150 г захар,  2 яйца, 50 г масло, щипка сол, настъргана кора от 1 портокал.

Продукти за глазурата: тя се приготвя по подобие на дубайския шоколад. Нужни са 50 г какао на прах, 50 г масло, 50 г кадаиф (леко натрошен), 5-10 г (може и повече, според вкуса) паста от шам фъстък, 20 г сусамова паста (тахан), 100 мл прясно мляко (за разреждане при нужда).

Приготвяне: В купата на кухненски робот се слагат брашното, маята, захарта и солта. Прибавя се затопленото мляко, яйцата и портокаловата кора. Замесва се тесто на ниска скорост, като постепенно се добавя маслото. Меси се с машината 8–10 минути до меко и еластично тесто.

Тестото се слага в леко намазнена купа, покрива се с кърпа и втарсва около един час, докато удвои обема си. Печесе в подходяща форма за козунак или висока форма за печене. Пече се в предварително загрята фурна на 180°C за около 35–40 минути. Оставя се да изстине напълно.

Глазурата за дубайския шоколад се приготвя от разтопено в тенджера масло към което се прибавя какаото, тахана, пастата от шам фъстък и натрошеният кадаиф. Разбърква се до гъста, хомогенна смес. Добавя се от прясното мляко, ако е прекалено гъсто. Може да се разбие в блендер до гладка текстура. От готовия козунак, отгоре, се реже „капаче“. Излиза се  топлата “дубайска” шоколадова смес в средата и се оставете да се разтече апетитно. Захлупва се обратно с “капачето” и се оставя да изстине. Поръсва се с леко запечен кадаиф и настърган шам фъстък за хрупкав ефект. Може да се намаже повърхността с шоколад, за да е още по-сладко.

Втора рецепта:

Продукти: 1 кг брашно, 2 пакетчета суха мая, 6 яйца, 200 г масло, 40 мл олио, 250 мл прясно мляко,250 г захар, 2 броя есенция ванилия, 1 чаена лъжичка ром, една щипка сол, кората от един лимон, кората от един портокал, крем от шамфастък, масло от шамфастък (може да се замени с краме), филирани бадеми.

Приготвяне: Брашното се пресява 3 пъти и към него се прибавят 2 -те пакетчета суха мая и щипка сол. В купа се чукват 5 яйца, към които се добавят захар, ванилия, ром, кората на един лимон и един портокал, 200 мл прясно мляко (леко затоплено) и 40 мл олио. Всичко се разбърква с бъркалка или миксер. Двете смеси се объркват заедно до получаване на тесто. Размесва се и се разтегля, така че да се получат конци.

След като спре да лепне, се добавя маслото на три пъти и се размесва отново, докато сместа попие мазнината. Готовото тесто се оставя на топло място за 2-3 часа, докато втаса и удвои размера си. След като сместа е втасала, се разделя на две равни части за два козунака. Всяка една от частите се дели на три, за да се сплете плитка. Разстила се всяка една тритина и се маже с крем от шамфъстък, както и с масло от шамфъстък.

След сплитане, тестото се оставя в тава, покрита с хартия за печене, втарса още 30 минути. Преди да се сложи във фурната, козунакът се маже с 1 яйце, разбито с малко прясно мляко, и се поръсват филирани бадеми и захар. Пече се на предварително загрята фурна само на долен реотан без вентилатор на 170 градуса за около 40 минути. Съветът за фурната е условен. Всяка домакиня може да избере, как да изпече тестото предвид особеностите на своята печка.

1...456...574Page 5 of 574