Той ще бъде в Народния театър „Иван Вазов“ на 19 октомври, когато се отбелязва денят на свети Иван Рилски, който е и нейн патрон
Софийската духовна семинария отбелязва своята 120-та годишнина с редица прояви (виж ТУК). Една от тях е празничен концерт, който ще се проведе в Народния театър „Иван Вазов“, съобщиха оттам. Той ще бъде на 19 октомври, когато се отбелязва денят на свети Иван Рилски, който е и нейн патрон. Началото е 19.00 часа, входът е свободен.
С църковни песнопения в програмата ще се включат хорът на семинарията „Св. Иван Рилски“, хорът на Софийските свещеници, хор „Свети Наум“ и хор „Агия“.
За датата на основаването на Софияската духовна семинария се приема 20 януари 1903 година, когато сградата е осветена. След молебен и водосвет, извършен от някогашния Софийския митрополит Партений, започват учебните занятия. Зданието е построено върху земя, дарена от Столичната община през 1897 година точно за семинария. Теренът е от 50 дка в местността Курубаглар – голо възвишение южно от София, което сега е скъпият и луксозен квартал „Лозенец“. Основният камък е положен лично от княз Фердинанд на 31 март 1902 г., а водосвет по този повод е отслужен от председателя на Светия Синод, Варненският и Преславски митрополит Симеон, в съслужение със Софийския митрополит Партений и Старозагорския митрополит Методий. Строежът й е по проект на прочутия австроунгарски архитект Фридрих Грюнангер, оставил в София част от гения си в Румънската църква, североизточното крило на княжеския дворец в София (1894-1895), Софийската минерална баня (1904), сградата на Богословския факултет на Софийския университет (1904-1908), Централната синагога в София (1904-1909) и много къщи на някогашния буржозен елит.
В периода на войните сградата на семинарията претърпява промени по отношение на предназначението си. След приключването й интересът към обучението в средното духовно училище е голям, само пансионът й наброява около 500 ученици. В трите години на земеделския режим (1920-1923) обаче тя отново преживява превратности. Сградите са харесани от Българския земеделски народен съюз, оглавяван от Александър Стамболийски за Агрономически факултет.
В продължение на четири години, до 1924-та, дори семинаристи и студенти са били под един покрив, което е било твърде голямо неудобство и за двете страни. Започва подготовка за преместването на семинарията в Рилския манастир, но се намира компромистни решение и част от класове са временно настанени в гара Черепиш, където е бил Пастиро-богословския институт.
И както се случва с всяко временно обстоятелство, то става постоянно или за по-продължителен период от време. След 1944 година, комунистическият режим настанява в сградите съветски войници. Впоследствие сградата е Пионерски дворец. Тя е върната на Софийската духовна семинария едва пред пролетта на 1990 г. с постановление на Министерския съвет.
