След овдовяването си тя научила занаята на лечителите, за смъртта й се разказват два варианта, почита се както от Православната, така и от Католическата Църква
Света Анастасия е наричана в Гърция Фармаколитрия, тоест избавителка от страданието. Смята се, че това прозвище идва от занаята на лечителите, който тя била изучила. Затова я смятат за покровителка на лекарите и фармацевтите. Тя е почитана както от Православната, така и от Католическата Църква на 22 декември.
Света Анастасия е родена в семейство на благородници. Баща ѝ е римският сенаторът Претестат, майка ѝ Фавста изповядва християнската религия. След смъртта на майка ѝ Анастасия е омъжена насила за сенатор Помплий. За да запази девствеността си, през целия им брачен живот тя се преструвала на неизлечимо болна и не допускала интимна близост с него. Озлобен от това, Помплий я подлага на унижения и обиди. Но скоро след сключване на брака им, той загива при корабокрушение. След като остава вдовица, Анастасия използва всичкото си богатство, за да помага на затворените в тъмниците заради религията си християни – като се старае да облекчава страданията им. Тя обикаля от град на град по тъмниците, утешава ги, лекува ги, осигурява им храна и където е възможно, заплаща щедри подкупи на тъмничарите, за освобождаване им. Постепенно Анастасия се превръща в изкусна лечителка, която познава и най-малките тънкости в лекарския занаят. Така получава прозвището си Фармаколитрия (от гръцки: избавителка на страданията). Анастасия обикаля Македония и по-специално Солунско, която е основната област на дейността на Анастасия.
По това време император Диоклециан подлага християните на най-голямото гонение в историята на църквата. Една сутрин Анастасия отива в затвора в град Сирмиум, провинция Илирик, но го намира празен. Всички християни са избити предната нощ. Съкрушена, тя започва да плаче и така се издава, че е християнка. След арестуването ѝ, лично императорът я увещава да се отрече от вярата, за да запази живота си, но тя отказва.
За смъртта й се разказват различни варианти според житията й. И това е напълно естествено, тъй като писмени източници няма. Според единия вариант след залавянето й тя е изпратена заедно със сестрите си в Солун, където в продължение на 60 дни е измъчвана без храна, но въпреки изтощението си, остава жива. Обезглавена е на 22 декември 304 година в Солун. Според друг разказ тя е била привързана към четири стълба и изгорена през 290 година. Една християнка погребала тялото ѝ, което било останало невредимо в огъня. Мощите ѝ след това били занесени в Константинопол.
