Мъгливо
Разхищението й е огромно, 614 000 кг се изхвърлят у нас всяка година, един българин губи 93 кг годишно
Разхищаването на храна става все по-важна тема в Европа и у нас. Според проучване на Европейската комисия от 2025 г., представено от Българската хранителна банка (БХБ) наскоро, 47% от домакинствата в България често изхвърлят храна, а делът на хората, които го правят само при крайна необходимост достига едва 20%. Данните на Евростат за 2023 г. показват, че средно всеки българин губи 93 килограма продукти-сурови или сготвени, годишно. По информация на БХБ общият обем възлиза 614 000 000 кг. – ресурс, който би могъл да покрие нуждите на всички хора в затруднение и бедност. Не случайно старите хора казват, че да се хвърля храна е грях. Как можем да спестим от нея без да гладуваме – предлагаме ви няколко полецзни стъпки.
Най-напред е важно да знаем, че всички богати хора по света знаят да спестяват и да използват ресурсите си разумно. Никога те харчат пари, без първо да се запитат: „Какво имам от това?“ И обратно, тези, които очевидно имаха финансови проблеми и често вземаха пари назаем, се ръководят от принципа „живей веднъж и живей на едро“.
Спестяването заради самото спестяване е неблагодарно и безмилостно начинание. То обаче е от съществено значение за освобождаването на пари за по-важни неща от препълването на хладилника. Първата стъпка към интелигентното спестяване е да направите равносметка на наличните си финансови ресурси.
Невъзможно е да управлявате парите си разумно, ако не знаете точните си приходи и разходи. Следователно, ако сме решили да спестяваме разумно пари от храна, трябва да знаем точно колко харчи семейството за продукти на месец и какъв процент от семейния доход представлява това.
Намаляването на разходите по това перо до определена сума не е добра идея. Много по-мъдро е те да се намалят за храна до определен процент. Това може да се постигне по два начина: чрез намаляване на разходите или чрез увеличаване на доходите.
Кой от тези подходи е най-подходящ за вас, зависи от вас. Разходите за храна не трябва да надвишават 30% от общия ви доход. В идеалния случай, до 20%. Ако са по-малко от 10%, доходът ви е наистина завиден.
Трябва да следите разходите си поне два или три месеца, за да добиете представа откъде идват парите ви и къде отиват. Дори и да си мислите, че имате бегла представа, ще ви очакват много изненади. Например, ще се изненадате колко допълнителни пари могат да бъдат похарчени за различни сладкиши и ненужни неща, като шоколадови блокчета, чипс, ненужни събирания в кафенета и т.н. Когато започнете да пресмятате, със сигурност ще бъдете изненадани, та дори шокирани от графата „Хранене навън“. Вместо в обедната почивка да хвърлят пари в бистрата наоколо, по-рационално е да вземете нещо домашно в кутийка за обяд или сандвич. Вече в повечето офиси има микровълнови печки и стаи, тип кухня за хранене на персонала. След като се ориентирате в реалността, можете да започнете да планирате семейния си бюджет и да си поставяте конкретни цели: къде да съкратите и къде да добавите. Има различни начини за водене на отчетност - по старомодния начин, на хартия или с помощта на компютърни програми.
Спомнете си детството. Майка ви вероятно е имала специален тефтер, в който щателно е записвала всичките си разходи. След това, в края на месеца, тя е пресмятала всичко. Сега времената се промениха и тефтерите с мрежови форми са заменени от електронни таблици в Excel и специализирани програми за домашно счетоводство. Можете да ги изтеглите безплатно от интернет.
Проследяването на всички разходи и приходи е досадна и старателна задача, но много ефективна и полезна. Опитайте и само след няколко месеца стриктно спазвана финансова дисциплина ще установите, че имате пари да купите нещо ново за дома или за себе си. Успех!
