Свети Василий бил архиепископ на Кесария, вселенски отец и учител на Църквата, основоположник на кападокийското богословие. Роден около 330 г. в Кесария Кападокийска (Мала Азия) в знатно и благочестиво семейство. Освен с теологически си трудове, той е известен и с факта, че еосновоположник на организираната благотворителност. Той създава комплекс с олница, училище за сираци, приют за бедни и страноприемница, както и работилници, наречен Василиада.
Свети Василий завършва с отличие кесарийското училище, където се запознал с бъдещия бележит църковен отец св. Григорий Богослов. Образованието му продължава в Константинопол, а по-късно – и в Атина, център на културата и просвещението. Младият Василий получава богати познания по философия, литература, риторика, математика, астрономия, медицина, изучавал задълбочено и богословските науки.
През 356 г. той се завръща в родината си и приема Свето Кръщение. Светската кариера не го привлича. Стремейски се към подвижнически живот, той предприема пътешествие в Сирия, Палестина, Месопотамия и Египет. След двегодишно странстване основава монашеско общежитие близо до Неокесария, на брега на река Ирис. При него идва и св. Григорий и двамата се отдават на изучаване на Свещеното Писание и съчиненията на църковните отци и писатели, на физически труд и молитва.
Този период е белязан от засиленото влияние на арианската ерес, отричаща божествения произход на Иисус Христос, осъдено на Първия вселенски събор (365 г.). Св. Василий взема дейно участие в борбата срещу арианството. През 364 г. той се завръща в Кесария, приема презвитерски сан и става близък помощник на Кесарийския епископ Евсевий. Шест години св. Василий е пастир за кесарийските християни. След смъртта на еп. Евсевий те го избират за свой епископ през 370 година. В този период той създава и споменатият вече благотворителен и образователен комплекс Василиада. Като епископ, той отделя най-голямо внимание на богословските спорове със савелиани, ариани и македониани и ревностно защитава Христовото учение. Свети Василий богословски подготвя догматичното изповядване на вярата от Втория вселенски събор (381 г.), проведен само две години след смъртта му. Св. Василий умира на 1 януари 379 г., едва навършил 49 г. Паметта му се чества на 1 януари.
