Първото Велико народно събрание заседава само ден, непосредствено след приключването на работата на Учредителното събрание (10 февруари 1879 – 16 април 1879 г.). По предложение на епископ Климент (Васил Друмев) ВНС избира Александър І Батенберг за княз на България.
Учредителното събрание във Велико Търново е свикано на основание член 4 на Берлинския договор. В него участват 229 депутати, от които 117 са избрани по звание (висши духовници и председатели на административни съвети и съдилища), 88 са избрани от народа, петима са представителите на учреждения и дружества, а 19 са назначени от императорския руски комисар княз Александър Дондуков-Корсаков.
Значителна част от народните представители са с висше образование, получено в Русия и Западна Европа, мнозинството владеят френски език, а около половината и втори чужд език. Сред депутатите има активни участници в национално-освободителното движение, учители, прависти, духовници, публицисти, издатели, лекари, търговци, занаятчии, селяни.
Учредителното събрание изработва конституция, която остава в историята с наименованието „Търновска конституция“ и провъзгласява българската държава за конституционна монархия с еднокамарен парламент.
Основният закон на държавата е подписан на 16 април 1879 година от всички народни представители.
Член 85 на Търновската конституция гласи: „Представителството на Българското Княжество се заключава в Народното събрание, което бива: Обикновено и Велико“.
На 17 април 1879 година – ден след приемането на конституцията – Учредителното събрание започва да работи като Първо Велико народно събрание, което има една единствена задача – да избере държавен глава.
Великото народно събрание се председателства от Екзарх Антим I, подпредседател е Тодор Икономов, а секретар – Георги Тишев.
В рамките на един работен ден депутатите утвърждават предварително съгласуваната с Великите сили кандидатура на 22-годишния Александър Йозеф фон Батенберг за бългрски княз под името Александър I.
Александър Батенберг произхожда от стар благороднически род с разклонения из цяла Европа. Самият той е племенник на руския император Алксандър II, а един от братята му е женен за дъщеря на английската кралица Виктория. Родът е свързан и с испанския, и с шведския кралски двор.
Всичко това, заедно с факта, че по време на Руско-турската освободителна война бъдещият български княз служи в руската армия и участва в сраженията при Търново, Плевен, Казанлък, Шипка, Стара и Нова Загора, стигайки чак до Сан Стефано, го превръща в идеалния кандидат за владетел на нова България.
