В региона на Странджа-Сакар, Бургаско и повечето южни селища по границата ни с Гърция, в миналото, охлювите са били традиционно ястие по време на дъждовните периоди през пролетта и началото на лятото.
Този природен продукт е твърде необичаен за българите от другите части на страната, но е важно да се знае, че той е изключително полезен за организма. Охлювите съдържат едни от най-добрите протеини. Известни са подмладяващите и лечебите им свойства в козметиката, в гастроентерологията, в дерматологичните заболявания, както и в редица други области на медицината.
„Следвай ме” ви предлага две рецепти за приготвянето им. С тези ястия можете да сервирате чаша бяло вино или бира. Всичко най-добро за вашата трапеза – в магазини АВАНТИ (ТУК). Особеност е тяхното почистване. Събраните пресни охлюви се държат 1-2 до 2-3 дни в съд под капак, за да се почистят от стомашното съдържимо. Задължително обаче върху капака трябва да има тежест, тъй като мускулестият крак на охлюва е толкова силен, че ако намери пролука и се провре, спокойно може да вдигне капака. Освен това, той и другарите му се полепват по въпросния капак и го запечатват със слузта, която отделят. Друг начин е те да бъдат оставени в здраво завързана полиетиленова торбичка, надупчена с игла или друг остър предмет, за да могат те да дишат оттам.
След споменатото време те се измиват много добре със студена вода, без добавката на сол или други средства. В този случай обаче рискувате при готенето те да започнат да отделят слуз. Затова повечето домакини ги слагат в дълбока тендера, като количеството е около 2 – 2,5 л за всеки 50-60 охлюва, която трябва да заври. Тогава се добавя по 1 чаена лъжичка сол на всеки 2 литра вода. Съдът трябва да е без капак, тъй като животинките образуват много пяна при варенето.
Тъй като охлявите са мекотели, те се позволяват по време на пости, каквито в момента са Петровите.
Те са неизменна част от френската кухня, където ги поднасят с чаша бяло вино. У нас мнозина ги предпочитат с добре охладена бира.
Продукти с отлично качество и на изгодни за вас цени можете да намерите във веригата магазини АВАНТИ. Къде е най-близкият до вас, вижте ТУК и ТУК.
Охлюви със спанак
Продукти: 50-60 охлюви (може и повече, ако се въдят наоколо), лапад – 2 връзки + малко киселец или нарязани свежи лозови или липови листа, пресен зелен лук – 2 връзки, моркови – 1 – 2 броя, коренчета магданоз, кубчета целина, пащърнак (ако има), сол и бахар – на вкус, зехтин – 1/ 2 кафена чаша. Очарованието на тази рецепта е в богатия букет от зеленини.
Приготвяне: В началото на варенето охлювите и зеленчуците отделят много пяна, която се обира с решетъчна лъжица. Първоначално те се варят на силен огън, след четвърт час се намалява до среден, на който варенето продължава час и половина. Още със завирането може да се добави обелената кора на един лимон. Така се постига много приятен аромат.
Вече сварени и изстинали, те се изваждат от черупките със специална вилица или шишче за печене.
Самото ястие наподобява гъста супа. Можете да го поднесете, както охлювите са с черупките и всеки да си ги изважда сам, ако имате подходящи прибори. Вариант е и след сваряването да ги извадите от черупките и да ги върнете при зеленчуците.
Охлюви по манастирски
Продукти: охлюви – 900 г с черупките, ориз – 120 г, олио – 80 мл, лук – 60 г, черен пипер и сол – на вкус.
Приготвяне: Охлювите се почистват добре с четка и се измиват обилно под струята на чешмата. Попарват с във вряла вода за около 5 минути. Черупките се махат, месестата част се измива, поставя се в студена вода със сол, за да се изхвърли слузта. След две такива процедури се варят на слаб огън до готовност.
Сварените охлюви се задушават в нагорещена мазнина, като се добавя малко вода. В нея се прибавя оризът и нарязаният лук. Долива се част от водата, в която са варени.
Това намерение оповести главният изпълнителен директор Марк Зукърбърг
На среща на корпоративния персонал главният изпълнителен директор на Meta Марк Зукърбърг обяви, че компанията ще започне да вгражда генератори на текст, изображения и видео във водещите си социални платформи Facebook и Instagram, предаде dir.bg.
Въпреки че Meta винаги е била в челните редици на разработването и изследването на моделите на генеративен ИИ, компанията донякъде се забави с интегрирането им в собствените си продукти.
На срещата на служителите Зукърбърг обяви няколко технологии, които се намират в различни етапи на разработка и вътрешно тестване. Много от тези технологии ще станат достъпни за потребителите на услугите и продуктите на компанията.
Например една такава технология ще даде възможност на потребителите да променят собствените си изображения и снимки въз основа на текстово описание и след това да ги споделят в Instagram Stories.
Друга технология ще позволи създаването на няколко бота с изкуствен интелект с различни характери и способности. Те ще могат да помагат или да забавляват потребителите. Споменатите ботове с изкуствен интелект ще се използват главно във Facebook Messenger и WhatsApp. През юли компанията ще проведе и вътрешен хакатон за генеративен ИИ.
Докато Meta все още обмисля интегрирането на инструментите за генеративен ИИ в своите продукти, други технологични гиганти вече са на етап по-голяма интеграция.
Microsoft, например, добавя различни AI асистенти към своя софтуер Office, операционната система Windows и търсачката Bing. По-пряк конкурент на Meta, услугата Snapchat, пусна бот с ИИ, наречен Snap AI, а други компании, от Adobe до Salesforce, пуснаха множество нови функции, които интегрират генеративен ИИ в техните продукти.
„През последната година станахме свидетели на някои наистина невероятни пробиви, качествени постижения в областта на генеративния ИИ. Това ни открива възможност да използваме тези технологии и да ги вградим във всеки наш продукт“, коментира Зукърбърг пред Axios.
От тях има и ползи – разместват почвата и така позволяват на растенията да се захранват с по-богата пръст, реколтата е богата
Къртиците могат да се превърнат в истинска напаст за всяка градина с насаждения, ако не вземете мерки да ги ограничите или направо да ги прогоните. Не бива обаче да ги тровите. За целта можете да ползвате хуманни средства.
Те могат да бъдат отблъснати със засаждането само на няколко коренчета растенията рицин и тагетис (турта). За прогонването им забучете в близост до къртичината метални пръчки. Върху тях нанижете празни пластмасови бутилки с голям обем. При вятър бутилката се движи, а това се усеща от къртиците, които са свръхчувствителни и плашливи.
Друг начин е да заровите с почвата по-големи стъклени шишета до гърлото. При вятър той влиза в гърлото и създава, макар и слаб шум, който се улавя от къртиците и те напускат мястото.
Съюзник на човека срещу тях са и някои миризми. Някои поставят в дупките им топчета нафталин, глави от риба, топчета от кучешка козина или елхови пръчки. Работа вършат и зелени стъбла и листа от черен бъз. те се заливат с вода и се оставят на слънце няколко дни. След това къртичината се разравя леко и в нея се заравят накиснатите листа, като е много важно да оставите на къртицата път за отстъпление – примерно – към близка гора извън обработваемата площ. Внимавайте, защото ако запълните всички отвори, животинчето ще се върти в кръг и няма да намери път за бягство.
Къртиците обаче живеят поединично, като ареалът на една къртица е изключително голям – колкото половин футболно игрище, затова е важно да следите друга къртица да не заеме тунелите, вече освободени от изгонената.
Чесънът също е ефективен за отблъскване, макар че ще прогони животинчето не веднага, а след няколко дни. Това ще стане, ако обелената и нарязана скилидка чесън поставите в дупката на къртичината и после леко я заровите. Сапуненият разтвор също помага, както и ферментирала суроватка, от тях се налива в тунелите.
Къртицата колкото е досадна, токова е и полезна. Изровената от нея почва е богата и е отлична за обогатяване на градината. С нея можете да посипете разсада и ще видите скоро каква богата реколта ще получите.
Къртиците са изключително полезни и за регионите с глинести почви, защото чрез тунелите, които прокопават, позволяват на земята да „диша”, да се снабдява по-лесно с вода.
Животното е забелязано в Април и Троян, проблемът зачестява
Зачестили са сигналите за поява на кафява мечка в Априлци и Троян, съобщи БТА. Затова кметовете на Априлци и село Черни Осъм, община Троян, са изпратили писма до Министерството на околната среда и водите (МОСВ) и до Изпълнителната агенция по горите (ИАГ) с искане за предприемане на мерки и преустановяване на практиката мечки, които създават проблеми в дадени райони в страната, да бъдат разселвани в Троянския балкан.
Видеоклипове в социалните мрежи показват появата на животното в населени места в общините Троян и Априлци, дори в близост до детска градина.
Кметът на троянското село Черни Осъм Марин Сираков съобщи, че е изпратил писмо до МОСВ, с копие до Национален парк „Централен Балкан“ и кметовете на Априлци и Троян, във връзка със зачестилите сигнали от местни жители за появата на кафява мечка в населени места.
„В писмото апелирам за преустановяване на пускането на кафява мечка на територията на Черни Осъм в границите на парк „Централен Балкан“. Хващат ги от различни места в страната и ги пускат тук. Мечката, която създаваше проблеми на територията на Габрово, бе пусната в нашия район и обикаля в землищата на Черни Осъм и Априлци“, заяви Сираков.
По думите му няма случаи на инциденти, но трябва да се вземат превантивни мерки, тъй като популацията се увеличава. „Държавата трябва да вземе адекватно решение, за да не се прехвърля проблемът от едно място на друго. Те я пускат на 15 километра от населението място, но тя броди постоянно и може на ден да мине 20-30 километра“, добави кметът на Черни Осъм, до когото са стигнали седем сигнала на хора, срещнали се с мечката отблизо.
Кметът на Троян Донка Михайлова посочи, че става дума за мечка, която се проследява от горските стопанства с GPS проследяващо устройство. „Тъй като тя няма респект от хората, се счита че би могла да бъде опасна. В контакти сме с директора на Държавно горско стопанство – Троян, Милко Станчев“, каза Михайлова.
Тя добави, че в петък мечката е забелязана в махала „Баба Стана“ в село Орешак. Предупредени са местните жители. До всички кметове на села е изпратено писмо с указания за това какво трябва да се предприема в случай на информация, че наблизо има мечки и какви са законовите начини хората да бъдат обезщетени при нанасяне на имуществени щети от животното.
Кметът на общината Априлци Тихомир Кукенски заяви, че пуснатата в района на Черни Осъм мечка е чест гост на Априлци. Стигна се до там, че е забелязана да рови в контейнерите за боклук на входа на града, видяна е и на 300 метра от детската градина в кв. „Видима“, добави кметът, който е сигнализирал за проблема ИАГ.
По думите му в Априлци често се виждат мечки, тъй като популацията им се е увеличила.
НОИ предоставя онлайн справка на РЗИ за преосвидетелстваните лица
Изплащането на пенсиите през юни чрез пощенските станции ще се извърши по стандартния график – от 7 юни (сряда) до 20 юни (вторник). Преводите на сумите за юнските пенсии по сметките на пенсионерите, които получават парите си по банков път, ще бъдат извършени на 7 юни 2023 година. Това съобщиха от Националния осигурителен иститут (НОИ).
В неговата интернет страницата функционира нова електронна услуга, свързана с правото на лицата да бъде продължено изплащането на инвалидната им пенсия и/или на добавката за чужда помощ и след изтичането на срока на експертното решение на ТЕЛК/НЕЛК за времето до издаването на ново такова, в случай че е налице забавяне в медицинската експертиза при преосвидетелстването им.
Чрез „Справка за получени данни от Министерство на здравеопазването/РЗИ по Закона за здравето/ПЗР на ЗИД на Закона за хората с увреждания“ пенсионерите могат в реално време да се информират дали за тях към НОИ има подадена информация за тяхното преосвидетелстване от органите на медицинската експертиза. Ако лицата, за които е постъпила информация по този ред, отговарят на предвидените законови условия, електронната справка ще съдържа данни и за срока на продълженото изплащане, както и за подлежащата на изплащане сума за времето от спирането на плащането до неговото последващо възстановяване. Електронната услуга е достъпна през рубрика „Е-услуги и справки“/„Справки“/„Справки по ЕГН и ПИК на НОИ“/„В услуга на пенсионера“.
Подходяща е за хора, които спазват диета и избягват картофите и ориза
Мусаката независимо, че традиционно се приготвя с картофи, е много вкусна и, ако те се заменят с патладжани. Мнозина избягват кореноплодните, хлябът, брашното и ориза, за да свалят някой и друг килограм.
Лекарите не препоръчва тези продукти на диабетиците и хората, които са с инсулинова резистентност. Тук патладжанът се явява идеалният заместител, с който ястието не само, че не губи вкуса си, но печели по точки дори при чревоугодниците.
Мусаката с патладжани е идеална с чаша червено или бяло вино, или пък бира. Най-доброто за вашата трапеза – в магазини АВАНТИ (Виж ТУК).
Продукти (за огромна тава, за по-малка намалете количествата): патладжани – 8-10 броя средно големи към големи, кромид лук – 5 глави, домати – 4 броя, зелени или червени чушки – 4 броя, моркови – 4 големи или 6 малки, кайма – 700 – 800 г, яйца – 4 броя, кисело мляко – половин кофичка, олио – 1 малка кафена чаша, сол и подправки на вкус.
Приготвяне: патладжаните се обелват и нарязват на кубчета. Осоляват се добре и се оставят в съд с дупки да се отцедят от тъмната вода.
Измиват се от солта. Слагат се в дълбока тава с малко олио и половин водна чаша вода, пекат се във фурната до омекване. Междувременно в мазнина и малко вода се задушават нарязаните на дребно моркови, лукът, чушките. Прибавя се каймата и се разбърква периодично до полуготовност. Отмества се от огъна и се прибавят нарязаните на ситно домати. Тази смес се сипва върху патладжаните в тавата. Разбърква се добре и се пече до пълна готовност. Залива се с разбитите яйца и кисело мляко, но не се добавя брашно. Пече се отново, колкото заливката да се запече. Традиционно се консумира с кисело мляко.
Нутриционистът Габриела Грозева страда от заболяването от дете, но успява да надмогне болестта
Визитка:Габриела Грозева е нутриционист. С любопитна и артистична душа и страстен готвач, тя обича да обикаля света и да опознава всяка култура в светлината на традициите, свързани с храната. Въпреки че е само на 27 години, тя е живяла в няколко държави, в които се е занимавала професионално с кулинария. Интересува се от науката зад храната и правилното хранене, от екосъобразното и устойчивото развитие на множество бизнеси – от земеделието и производството на храни до модата. Габи обича да експериментира с интересни кулинарни рецепти, насочени към здравословното хранене, също и поради факта, че вече 19 години се бори с диабета.
– Госпожо Грозева, как се запалихте по кулинарията?
– От 9-годишна имам диабет и рестрикциите за определени храни и най-вече за сладки изделия провокира у мен желание за познание и експериментиране. Така един ден си купих няколко готварски книги. Започнах да пека различни торти и десерти. Правих ги със захар и приятелите ми им се наслаждаваха, докато аз никога не ги опитвах. Но вече в гимназията започнах да търся продукти, с които да заместя захарта, да заменя мазнините с по-полезни и да правя по-здравословни десерти. Запалих се и започнах активно да готвя не само сладки изделия. Бях в голяма степен самоука, докато в университета не се присъединих към готварска асоциация и не започнах работа в ресторант за висша гастрономия.
– Вие сте с диабет тип 1. Какви храни са подходящи за Вас?
– От медицинска гледна точка един лекар би казал храни с ниско съдържание на въглехидрати, умерено съдържание на мазнини и главно протеини, като се залага на зеленчуци и се избягват сладките плодове.
От моята гледна точка на човек, живеещ доста години с тази диагноза, човек, който е преминал през няколко хранителни разстройства и всякакви видове диети, бих казала, че няма храна, която не е подходяща за диабетиците тип 1. Всичко може да се яде, стига ястията да имат разнообразни компоненти, да бъдат съобразени количествата на въглехидрати и количеството инсулин, нужен за тях, както и храните с висок гликемичен индекс да бъдат балансирани с достатъчно полезни мазнини и протеини. Общо взето, ако се залага на пресни зеленчуци и плодове, варива, пълнозърнести храни, изделия с квас пред такива без, ферментирали храни, по-малко млечни продукти и яйца и умерено количество риба или друг животински протеин и се стои далеч от пакетирани храни с най-различни консерванти и добавки, според мен всеки диабетик би се хранил подходящо. Важно е, разбира се, да следим постоянно нивото на кръвната захар, особено за хора, които тепърва започват да експериментират с комбинация на различни храни и рецепти. Въпреки че от доста години практикувам това, аз също следя постоянно нивото на кръвната си захар, като използвам сензор за непрекъснат мониторинг на кръвната захар Dexcom One. Тези сензори са изключително удобни и лесни за използване, няма болка, нито убождане на пръста. Те дават възможност за постоянен мониторинг, сигнализират предварително при повишаване или понижаване на нивото на кръвната захар и осигуряват висока точност на измерването. Дискретни са и не се забелязват под дрехите. Реално веднага след консумация на дадена храна чрез сензора може да се проследи как тя влияе на диабета и ако се наложи, да се промени нещо или тя да се изключи от менюто в зависимост от резултата.
– Кои са основните принципи на диабетичната диета и как могат да се включат в готвенето?
– Принципите на диетата при диабет се фокусират върху управлението на нивата на кръвната захар, поддържането на здравословно тегло и намаляването на риска от усложнения, свързани с диабета. Тези принципи включват: Консумация на разнообразни храни, богати на хранителни вещества: диетата на диабетиците трябва да бъде балансирана и да включва разнообразие от цели, богати на хранителни вещества храни като плодове, зеленчуци, варива, пълнозърнести храни, чисти протеини и здравословни мазнини.
Ограничаване на въглехидратите: приемът на въглехидрати трябва да се наблюдава и разпределя през целия ден, за да се предотвратят скокове на кръвната захар. Препоръчително е въглехидратните храни да се „обличат“ с полезни мазнини и протеини за по-стабилна кръвна захар и да се избират храни с по-високо съдържание на фибри. Контролиране на размера на порциите: контролът на порциите е важен за подпомагане на управлението на нивата на кръвната захар. Броят въглехидрати във всяко ястие отговаря на определено количество нужен инсулин (различно за всеки организъм).
Избор на здравословни мазнини: здравословни мазнини като мононенаситени и полиненаситени мазнини (зехтин, ядки, риба) трябва да бъдат включени в диетата, за да се намали рискът от сърдечни заболявания. Избягване на нездравословни мазнини: наситените и трансмазнините трябва да бъдат ограничени, тъй като могат да увеличат риска от сърдечни заболявания. Ограничаване на добавените захари: добавените захари трябва да се избягват или ограничават, тъй като могат да причинят скокове на кръвната захар и да допринесат за наддаване на тегло. Хранене на редовни интервали: храненето на редовни интервали през целия ден може да помогне за поддържане на нивата на кръвната захар стабилни. Управление на общия прием на калории: приемът на калории трябва да бъде балансиран с физическата активност, за да се поддържа здравословно тегло. Важно е да се отбележи, че индивидуалните диетични нужди варират при всеки човек и няма диета, която да действа по един и същ начин на всеки.
– Кои са най-добрите начини да се заменят захарта и въглехидратите в рецептите, когато готвите за човек с диабет?
– Аз самата съм против използването на подсладители, особено аспартам, захарин и прочие. Макар и голяма част да не покачват кръвната захар, приемът им дългосрочно води до други здравословни последствия. В рецептите заменям захарта или с фурми и различни пюрета от плодове като ябълки и банани, или използвам еритритол. Еритритолът е захарен алкохол, който има 0,2 калории на грам и не повишава нивата на кръвната захар. Той притежава 60-70% от сладостта на захарта и има подобен вкус и текстура. Еритритолът може да се използва при печене и готвене. Иначе често слагам и мед в рецептите и просто коригирам дозата инсулин с единица повече.
– Как може да се избегне използването на прекалено много мазнини при готвенето за човек с диабет?
– Според мен не е нужно да се избягва използването на мазнини, а да се внимава с вида мазнини, които се използват. Наситените и трансмазнините трябва да се избягват активно. Маслото и животинските мазнини трябва да присъстват по-рядко в диетата, а видовете рафинирано растително олио изобщо не трябва да присъстват. Важно е да балансирате приема на мазнини с други хранителни вещества в диетата и да изберете здравословни мазнини, вместо да избягвате напълно мазнините. Балансираната диета, която включва разнообразни храни, богати на хранителни вещества, е ключова за поддържането на добро здраве за всички хора и особено за тези с диабет.
– Кои са Вашите любими ястия, които са подходящи за хора с диабет?
– Много обичам шакшука. Любима закуска ми е, става бързо, лесно и може да се направи във всякакви варианти спрямо продуктите, с които разполагаме вкъщи. Любими са ми и десертите с шоколад (без захар), богати на хубави мазнини, които са с минимално количество въглехидрати. Като тези шоколадови бисквитки, които измислих наскоро с еритритол, бадемово брашно, ленено семе и зехтин.
– Надяваме се да споделите с нас рецептите за тях.
– Разбира се!
Рецепти – пръстите да си оближеш
Зелена шакшука
Спанакът и левурдата могат спокойно да се заменят и с други зеленини в сезон като кейл, коприва, манголд, киселец. Спокойно може да добавите и гъби, които да запържите след лука.
Съставки: 2 супени лъжици зехтин
1 глава лук и 1 малък стрък праз, нарязани на ситно
3 скилидки чесън, смлени
1 чаена лъжичка смлян кимион
1 чаена лъжичка смлян кориандър
1/2 чаена лъжичка червен пипер
1/4 чаена лъжичка лют червен пипер (по избор)
200 г листа спанак, измити и нарязани
100 г листа от левурда/киселец, измити и нарязани
1 консерва маслен боб, изплакнат и отцеден
100 г нарязани сушени домати, неотцедени
1/2 чаша натрошено саламурено (овче) сирене или пармезан за настъргване
4-6 яйца
Сол и черен пипер на вкус
Пресен копър или магданоз, нарязан за гарнитура
Ядки по избор за гарнитура (орехи или кедрови ядки се съчетават най-добре)
Инструкции: Загрейте зехтина в голям дълбок тиган на среден огън. Добавете нарязания лук и праз и задушете за 5-7 минути или докато зеленчуците омекнат и леко покафенеят. Добавете смления чесън, кимион, кориандър, червен пипер и лют червен пипер (ако го използвате) и задушете за 1-2 минути или докато се ароматизират. Добавете нарязания спанак и левурда/киселец в тигана и разбъркайте, докато омекнат, т.е. за около 2-3 минути. Добавете боба и нарязаните сушени домати в тигана и разбъркайте, за да се смесят. Оставете сместа да къкри 5-7 минути или докато леко се сгъсти. С лъжица направете 4-6 кладенчета в сместа. Чукнете по едно яйце във всяка дупка. Покрийте тигана и гответе за 5-7 минути или докато яйцата стегнат, но жълтъците са все още течни. Поръсете с натрошеното сирене върху горната част на шакшуката, украсете с копър или магданоз и ядките по избор. Аз обичам да поръсвам и с арабската подправка сумак и за‘атар. Подправете със сол и черен пипер на вкус и сервирайте. Ако използвате пармезан, тук е моментът да го настържете отгоре. Може да сервирате заедно с пълнозърнест хляб с квас.
Бисквитки с шоколад (за 9 броя)
Съставки: 45 г зехтин, 90 г еритритол + 2 с.л. захар от фурми, (дехидратират се цели фурми, после се стриват на прах. Продават захарта готова в много магазини, но можете и сами да си я направите). Ако нямате притеснения за кръвната си захар и малко захар не ви е драма, 2 с.л. нормална кафява или кокосова захар ще са супер тук вместо другото, 2 с.л. ленено семе + 4 с.л. вода, 200 г брашно от бадеми, 70 г пекани, 70 г черен шоколад без захар, морска сол на люспи.
Инструкции: Загрейте печката на 180 С. Смесете счуканото ленено семе с вода в купа и оставете настрана. В друга купа смесете зехтина с еритритола и захарта от фурми и добавете ленената смес. Добавете брашното от бадеми, шоколада и пеканите и объркайте всичко добре. Оставете по-големите парченца шоколад настрана. Сместа разделете на девет и оформете като топки. Поставете ги в тава и леко сплескайте с ръка отгоре, сложете запазените парченца шоколад върху всяка бисквитка, така че всяка да има еднакво количество шоколад, и поръсете със солта на люспи.
Печете бисквитите между 12 и 15 минути (зависи от печката), докато хванат лек кафеникав загар. Задължително оставете да изстинат поне 10 минути, след като се извадят от печката.
Ето какво казва за нея апологетът свети Йоан Дамаскин
Църквата отбелязва днес Петдесетница, своят рожден ден. Нарича се още и Денят на светата Троица. „Следвай ме” предлага един непреходно актуален текст от апологета свети Йоан Дамаскин по този повод.
И така, вярваме в един Бог, едно начало, безначално, несъздадено, неродено, нетленно, а освен това и безсмъртно, вечно, безкрайно, неописуемо, безпределно, всемогъщо, просто, несложно, безтелесно, непреходно, безстрастно, неизменяемо и непроменящо се невидимо, извор на добротата и равдата,
умствена и непристъпна светлина, с нищо непреодолима и измервана само със собствената Си воля сила – защото може да върши всичко, което поиска; по могъщество – Създател на всички видими и невидими създания, съдържащо и съхраняващо всичко, промислящо за всичко, властващо, началстващо и царуващо над всичко с безкрайно и бесмъртно царство, нямащо никакъв съперник, изпълващо всичко, необхващано от нищо, но всеобхващащо, без да се оскверни, във всички същности, съществуващо далеч от всичко и отдалечено от всяко същество като надсъществуващо и съществуващо над всичко, пребожествено, преблаго, превъзхождащо пълнотата, избиращо всички началства и чинове, намиращо се над всяко началство и чин, над същността и живота, и словото, и мисълта, в могъщество, което е самата светлина, самата благост, самият живот, самата същност, тъй като то не от някого другиго има своето битие или каквото и да е от онова, което има, а само е източник на битие за онова, което съществува: източник на живо – за всичко живеещо, на разум – за всичко разумно, причина за всички блага за всички същества; с могъщество, знаещо всичко преди раждането му; с една същност, едно Божество, една сила, една воля, едно действие, едно начало, една власт, едно господство, едно царство, в три съвършени Ипостаси и познаваемо, и приветствано с един поклон, и представляващо обект както на вяра, така и на поклонение от страна на всяко разумно създание; в Ипостаси, неслитно съединени и неразделно различавани, което е и непостижимо – в Отец и Син, и Свети Дух, в името на Който се и кръстихме, защото Господ заповядва на апостолите да кръщават така: като ги кръщавате в името на Отца и Сина и Светаго Духа (Мат. 28:19).
Вярваме в един Отец, начало и причина на всичко, нероден от никого другиго, Който единствен няма причина и не е роден, Творец на всичко, но Отец по естество само на Единородния Си Син и наш Господ Бог и спасител Иисус Христос, и Изводител на Всесветия Дух. И в един Единороден Син Божий, нашия Господ Иисус Христос, роден от Отца преди всички векове, Светлина от Светлина, Бог истинен от Бог истинен, роден, несътворен, единосъщен с Отца, чрез Когото всичко е станало. Като казваме за Него: преди всички веккове, показваме, че раждането Му е извън времето и е безначално; защото Синът Божий, сиянието на славата и образът на Ипостаста на Отца (срв. Евр. 1:3), живата премъдрост и сила (1 Кор. 1:24), ипостасното Слово, същностният и съвършен, жив образ на невидимия Бог (Кол. 1:15), не е приведен в битие от несъществуващото, а винаги е бил с Отца и в Отца. От Когото се родил вечно и безначално. Защото Отец никога не е съществувал бе да има и Син, но заедно с Отца е Синът, роден от Него. Защото Отец без Син не би се наричал Отец, ако би съществувал някога без Син, не би бил Отец, и ако по-късно би почнал да има Син, също по-късно би станал Отец, без преди това да е бил Отец, и би се подложил на изменение в това, че след като не е бил Отец, е станал Такъв, а такава мисъл е по-страшна от всяко богохулство, тъй като не може да се каже за Бога, че Той няма естествена сила да ражда, а силата да раждаш се състои в способността да родиш от себе си, тоест от собствената си същност, същество, подобно на теб по природа.
И така, би било нечестно да се твърди, че раждането на Сина е станало във времето и че битието на Сина е започнало след Отца. Защото ние изповядваме раждане на Сина от Отца, тоест от Неговото естество. И ако не допуснем, че Синът изначално е съществувал заедно с Отца, от Когото е роден, ще възведем изменение на Ипостаста на Отца в това, че Отец, след като първоначално не е бил Отец, по-късно е станал Отец. Наистина, творението възникнало по-късно, но не от Божието същество; а било приведено от небитие в битие по Божия воля от Божията сила и затова в Божието естество не настъпило никакво изменение. Защото раждането се състои в това, че от същността на раждащия се появява на бял свят роден, подобно по същност; а сътворяването и създаването се състоят в това, че сътворявантото и създаваното произлизат извън, а не от същността на творящия и създаващия, и е напълно неподобно по естество.
Затова в Бога, Който единствен е безстрастен, неизменяем, неизменен и винаги еднакъв, са безстрастни както раждането, така и сътворяването. Защото – бидейки по естество безстрастен и чужд на изтичане, понеже е прост и несложен – Той не може да подлежи нито на страдание, нито на изтичане нито при раждането, нито при сътворяването, и не се нуждае от ничие съдействие. Но раждането (в Него) е безначално и вечно, тъй като е действие на Неговото естество и произлиза от Неговото същество, в противен случай Раждащият би претърпял изменение и би имало Бог първи и Бог по-късен, и Той би нараствал. А сътворяването в Бога, бидейки дело на волята, не е съвечно на Бога. Защото привежданото от небитие в битие не може да бъде съвечно на Безначално и винаги Съществуващия. Бог и човек не творят по еднакъв начин. Човекът не дава битие на нищо от несъществуващото, а каквото създава, го създава от вече съществуваща материя не само като пожелае, а и след като предварително обмисли и си представи в ума си онова, което иска да направи, после вече действа с ръце, полага усилия, уморява се, а често и не постига целта, когато усърдният труд не се получава така, както му се иска. Бог пък, само щом пожелал, извел всичко от несъществуване в битие. По същия начин Бог и човек и не раждат по еднакъв начин. Бог, бидейки предвечен, безначален, безстрастен, свободен от изтичане, безтелесен, само един и безкраен, и ражда предвечно, безначално, безстрастно, без изтичане, без съчетаване и непостижимото Му раждане няма нито начало, нито край. Той ражда безначално, защото е неизменяем; без изтичане – понеже е безстрастен и безтелесен; без съчетаване – отново понеже е безтелесен и понеже е само един Бог, нямащ нужда от никого другиго; а безкрайно и непрестанно – понеже е и предвечен (извънвременен), и безвременен, и безкраен, и винаги еднакъв. Защото безначалното е и безкрайно, а безкрайното по благодат в никакъв случай не е безначално, каквито са например ангелите.
И така, вечносъществуващият Бог ражда съвършеното Си Слово безначално и безкрайно, за да не би Бог, имащ превъзхождащи времето и ествеството, и битие, да ражда във времето. Човекът пък очевидно ражда по противоположен начин, защото подлежи и на раждане, и на изгниване, и на изтичане, и на размножаване, и е облечен с тяло, и в човешката природа има мъжки и женски пол, и мъжът се нуждае от помощта на жената. Но да бъде милостив Онзи, Който е над всичко и Който превъзхожда всяка мисъл и разум.
И така, светата съборна и апостолска Църква учи едновременно и за Отца, и за Единородния му Син, роден от Него предвечно, без изтичане, безстрастно и непостижимо, така, както само Бог на всичко знае. Както огънят и произлизащата от него светлина съществуват заедно, а не е така: първо – огънят, и вече след това – светлината, а са заедно, и както светлината, винаги раждаща се от огъня, винаги е в огъня и никога не се отделя от него, така и Синът се ражда от Отца, без ни най-малко да се отделя от Него, а винаги пребивавайки в Него. Но светлината, неотделимо раждаща се от огъня и винаги пребиваваща в него, няма собствена, различна от светлината на огъня, ипостас, понеже е природно свойство на огъня. А Единородният Божи Син, роден от Отца неразделно и неразлъчно и винаги пребиваващ в Него, има Своя собствена Ипостас, различна от Ипостаста на Отца.
И така, Синът се нарича Слово и сияние, защото е роден от Отца без никакво съчетаване, безстрастно, предвечно, без изтичане и неразлъчно; а се нарича Син и образ на Ипостаста на Отца, понеже е съвършен, ипостасен и е подобен на Отца във всичко, освен в неродеността (agenisia); нарича се Единороден, понеже Той единствен е роден от единия Отец по единствен начин, защото никакво друго раждане не е подобно на раждането на Сина Божий, и няма друг Син Божий. И Светият Дух изхожда от Отца, но не по начин на раждане, а по начин на изхождане. Това е друг начин на съществуване, също така непостижим и непонятен, каквото е и раждането на Сина (Божий). Затова всичко, което Отец има, го има и Синът, с изключение на неродеността, която означава не различие в същността или в достойнството, а начин на съществуване – както Адам, който не е роден, понеже е Божие творение, и Сим, който е роден, понеже е син на Адам, и Ева, която произляла от Адамовото ребро, понее била родена, се различават помежду си не по природа, понеже са хора, а по начин на съществуване.
Трябва да се знае, че думата to ageniton, което се пише с едно v, означава нещо несътворено, тоест непроизлязло; а to ageniton, която се пише с две vv означава неродено (mi genithen). И според първото значение същност се различава от същност; защото едно е несътворена същност, означена с едно v, и друго – произведена (geniti) или сътворена същност. А според второто значение същност не се различава от същност, защото първият представител от всеки животински вид е нероден (ageniton), но не е несътворен (ageniton); защото всички те са сътворени от Създателя и са получили битие от Словото, но не са се родили, тъй като преди това не е съществувало друго еднородно същество, от което те да биха могли да се родят.
И така, що се отнася до първото значение, думата agenitos приляга на трите пребожествени ипостаси на Светото Божество, понеже са единосъщни и несъздадени; а второто значение – agenitos – по никакъв начин (не приляга и на трите ипостаси). Защото само Отец е нероден, понеже Той има битие не от някоя друга ипостас; и само Синът е роден, понеже се е родил безначално и предвечно от същността на Отца; и само Светият Дух е изхождащ, понеже не се ражда от същността на Отца, а изхожда от нея. Така учи Божественото Писание, макар начинът на раждане и изхождане да е непостижим за нас.
Трябва да се знае и това, че понятията отечество, синовство и изхождане не са пренесени от нас върху блаженото Божество, а обратно, предадени са на нас оттам, както казва божественият Апостол: Затова прекланям коленете си пред Отца, от Когото е всяко отечество на небето и на земята (Еф. 3:14, 15 – слав.).
Когато казваме, че Отец е начало на Сина и е по-голям от Него (вж. Иоан 14:28), с това не показваме, че Той е пръв спрямо Сина по време или по природа; защото чрез Него Отец сътворени и вековете (Евр 1:2). Не е пръв спряно Него и в никакво друго отношение освен по отношение на причината, тоест, че Синът е роден от Отца, а не Отец от Сина, и че Отец е причина за Сина по природа, както не казваме, че огънят произлиза от огъня. И така, когато чуем, че Отец е начало на Сина и е по-голям от Него, трябва да разбираме Отца като причина. Икакто не казваме, че огънят има една същност, а светлината – друга, така не бива да казваме, че Отец има една същност, а Синът – друга, но и двамата имат една и съща същност. И както казваме, че огънят свети чрез излизащата от него светлина, и не считаме, че произлизащата от огъня светлина е негов служебен орган, а напротив, считаме, че тя е естествена негова сила, така казваме и за Отца, че всичко, което Отец върши, го върши чрез Единородния Си Син не като чрез служебен инструмент, а като чрез естествена и ипостасна Сила; и като казваме, че огънят свети, а казваме също и че светлината на огъня свети, така всичко, което твори Отец, това твори също и Синът (Иоан 5:19). Но светлината няма отделна ипостас от огъня; а Синът е съвършена Ипостас, неотлъчна от Ипостаста на Отца, както посочихме по-горе. Невъзможно е сред тварите да бъде намерен образ, който във всичко по сходен начин да показва в себе си свойствата на Света Троица. Защото как би могло сътвореното и сложното, бързопреходното и изменчивото, описуемото и имащо образ и тленното да обясни съвсем точно чуждата на всичко това надсъщностна Божествена същност? А е известно, че всяка твар е подвластна на повечето от тези свойства и по самото си естество подлежи на гибел.
По подобен начин вярваме и в Духа Светаго, Господа, Животворящия, Който от Отца изхожда и в Сина почива, Комуто се покланяме и Го славим наравно с Отца и Сина, и Който е единосъщен и съвечен с Тях; Дух от Бога, Дух прав, властващ, извор на мъдрост, живот и освещение; Бог, съществуващ и споменаван заедно с Отца и Сина, несъздаден, Пълнота, Творец, Вседържител, извършващ всичко, всесилен, безкрайно могъщ, владеещ цялото творение и неподчинен на ничия власт; Дух боготворящ и небоготворим; изпълващ, а не изпълван; предаващ, но нищо не заимстващ; освещаващ и неосвещаван, Утешител, като приемащ моленията на всички; подобен във всичко на Отца и Сина; от Отца изхождащ, чрез Сина подаван и възприеман от цялата твар; чрез Самия себе Си вършещ и осъществяващ всичко без изключение, освещаващ и съхраняващ; ипостасен, съществуващ в собствената Си Ипостас, неотлъчен и неотделим от Отца и Сина; имащ всичко, което Отец и Син имат, с изключение на нероденост и роденост; защото Отец е необусловен от външна причина и е нероден, тъй като не от някого, а Сам от Себе Си има битие и в това, което има, няма нищо от другиго; напротив, Той Сам е начало за всичко и е причина за начина, по който то съществува в природата. Синът е от Отца – по раждане; а Светият Дух също е от Отца, но не по раждане, а по изхождане. Разбрахме, че има разлика между раждане и изхождане; но каква точно е тази разлика, това по никакъв начин не можем да схванем. Знаем само, че раждането на Сина и изхождането на Светия Дух се извършват едновременно.
И така, всичко, което Синът и Духът имат, дори и самото битие, го имат от Отца. И ако нещо не е от Отец, то не е и Син, не е и Дух; и ако Отец няма нещо, то и Синът, и Духът го нямат. Но чрез Отца, тоест поради това, че съществува Отец, съществуват и Синът и Духът; и чрез Отца Синът има, а също и Духът има всичко, което има, поради това, че Отец има всичко това – освен нероденост, роденост и изхождане. Защото трите свети Ипостаси, неразделно различавани не по същност, а по отличително свойство на всяка Ипостас, се различават помежду си само по ипостасните си свойства.
Казваме, че всяко от тези три Лица има съвършена Ипостас, а да не би да приемем съвършената природа за една, съставена от три несъвършени, а да я приемем за една проста същност в три съвършени Ипостаси, която е над и пред съвършенството. Защото всичко, което е съставено от несъвършени елементи, неминуемо е сложно, но от съвършени Ипостаси е невъзможно да произлезе сложност, поради което не казваме: „от Ипостаси“, а: „в Ипостаси“. Казахме: „от несъвършени елементи“, тоест от неща, които не представляват цялостния вид на предмета, който е съставен от тях. Така например камъкът, дървото и желязото сами по себе си са съвършени по природа, но по отношение на построената от тях сграда, всяко от тях е несъвършено, защото всяко, взето отделно, не е сграда.
И така, наричаме Ипостасите (на Светата Троица) съвършени, за да не въведем сложност в Божието естество, тъй като сложността е начало на раздора. И казваме, че трите Ипостаси се намират взаимно Една в Друга, за да не въведем множество и тълпи богове. Като изповядваме три Ипостаси, признаваме несложност и несливане (в Божеството); а като изповядваме, че тези Ипостаси са единосъщни Една на Друга, и като признаваме в тях тъждественост на волята, действието, силата, властта и ако може да се каже, на движението, признаваме Тяхната неразделност и това, че Бог е един; защото Бог, Словото и Неговият Дух наистина е един Бог.
За разликата между трите Ипостаси, и за действителността, ума и мисълта. Трябва да се знае, че едно е да разглеждаш даден предмет в действителност, и друго – с ум и с мисъл. Така, в действителност виждаме различието на неделимото във всички твари: в действителност Петър изглежда различен от Павел. Но общността, връзката и единството се съзерцават с ум и мисъл; така с ум разбираме, че Петър и Павел имат една и съща природа, имат едно общо естество. Защото всеки от тях е живо, разумно, смъртно същество; и всеки е плът, одушевена с разумна и надарена с разсъдителност душа. И така, тази обща природа се постига с ума; защото техните ипостаси не съществуват една в друга, а всяка съществува самостоятелно и поотделно, тоест сама по себе си, и всяка има много неща, по които се различава от другите. Защото те се отделят по място, различават се по време, ум, сила, външен вид, характер, темперамент, достойнство, поведение и други характерни особености; и най-много се различават по това, че съществуват не една в друга, а отделно. Затова и се казва: „двама, трима души и мнозина“.
Същото може да се види в цялото творение. Но в Светата и надсъщностна, превъзхождаща всичко и непостижима Троица е друго. Защото тук действително се забелязват общност и единство поради съвечността на Лицата и тъждествеността на тяхната същност, действие и воля, поради съгласието на познавателната способност и тъждествеността на властта, силата и благостта (не казах: „подобието“, а: „тъждествеността“), както и на единството на произхода на движението. Защото една е същността, една е благостта, една е силата, едно е желанието, едно е действието, една е властта; едно и също е, а не са три, подобни помежду си, но едно и също е движението на трите Ипостаси; защото всяка от тях е в единство с другата не по-малко, отколкото със Самата Себе Си. Защото Отец, Син и Светият Дух са едно във всичко, освен в неродеността, родеността и изхождането, а мисълта ги разграничава, защото знаем един Бог, но с мисълта си забелязваме различие само по отношение на свойствата, отечество, синовство и изхождане, както различаваме причина, резултат от причината и съвършенство на ипостаста, или начин на същетвуване. Защото по отношение на неописуемото Божество не можем да говорим нито за разстояние както при нас, защото Ипостасите се намират Една в Друга, без да се сливат, а съединявайки се, по думите на Господ, Който е казал: Аз съм в Отца и Отец е в Мене (Иоан 14:11), нито за разлика по отношение на желанието или на мисълта, или на действието, или на силата, или на нещо друго, което предизвиква в нас действително и пълно разделение. Затова за Отца, Сина и Светия Дух говорим не като за три Бога, а като за един Бог, Света Троица, тъй като Синът и Духът се отнасят към една Причина, но не се смесват и не се сливат, както ги е сливал Савелий; защото Те се съединяват, както казахме, без да се сливат, а пребивавайки заедно Един с Друг и прониквайки взаимно Един в Друг, без зникакво смесване и сливане, и така, че не съществуват Един извън Друг и не се разделят в същността, съгласно Ариевото разделяне. Защото, да кажем накратко, Божеството е неразделно в разделеността, подобно на три плътно прилепнали едно към друго и неразделяни от никакво разстояние слънца, про които има една смесена и слята светлина.
Затова, когато гледаме Божеството, Първопричината, единовластието, единството и тъждествеността на Божеството и така да се каже, движението и желанието, тъждествеността на същността, силата, действието и гпосодството – тогава си представяме едно. А когато гледаме това, в какво е Божеството, или казано по-точно, какво представлява Божеството, и това, което оттам, от Първопричината съществува вечно, равнославно и неразделно, тоест Ипостасите на Сина и Духа – то ще бъдат Три, на Които се покланяме. Един е Отец – Отец и безначален, тоест безпричинен, понеже не е от никого. Един е Синът – Син, но не безначален, тоест не безпричинен, понеже е от Отца; а ако вземем за начало началото на съществуването на времето, то и Той е безначаленм тъй като е Творец на времената и не е подчинен на времето. Един е Духът – Светият Дух, произхождащ от Отца, но не по синовство, а по изхождане. Така нито Отец е загубил неродеността с това, че е родил, нито Синът – раждането, – защото е роден от Неродения – защото как би могло да бъдде другояче? – нито Духът се е превърнал в Отец или в Син чрез това, че е произлязъл и поради това, че е Бог. Ащото свойството е неизменяемо; в противен случай как би оставало свойство, ако би се изменяло и преобразувало? Ако Отец е Син, то вече не е същински Отец; защото същинският Отец е само един; и ако Синът е Отец, то Той не е същински Син; защото същинският Син е само един; един е и Светият Дух.
Но трябва да се знае, че ние не казваме, че Отец произлиза от някого, а че Сам е Отец на Сина. Не казваме, че Синът е причина, не казваме и това, че Той е Отец, но казваме, че Той и е от Отца, и е Син на Отца. И за Светия Дух казваме, че е от Отца и Го наричаме Дух на Отца, но не казваме, че Духът е и от Сина, а Го наричаме Дух на Сина, както казва божественият апостол: Ако пък някой няма Духа на Христа, той не е Христов (Рим. 8:9), и изповядваме, че Той и ни се откри, и ни бива преподаван чрез Сина; защото е казано: духна и им казва (на учениците Си): приемете Духа Светаго (Иоан 20:22); както лъчът и сиянието произлизат от слънцето, понеже то е източник и на лъча, и на сиянието; но сиянието ни се дава чрез лъча и то ни осветява и бива прието от нас. А за Сина не казваме нито, че е Сина на Духа, нито, че е от Духа.
Тази възможност ще бъде дадена чрез промени в наредба
Промени в наредбата за целева помощ за отопление ще гарантират, че повече възрастни и хора с увреждания ще бъдат подпомогнати. Това увериха от Министерството на труда и социалната политика (МТСП).
Основната цел на предложените промени е да осигури по-добра социална защита на хората от рисковите групи и да повиши ефективността на социалните помощи като средство за борба с бедността. Новите разпоредби гарантират, че по-голям брой хора и семейства ще бъдат подпомогнати от държавата, за да осигурят отоплението си през следващия зимен сезон. Целта на предложеното окрупняване на рисковите групи е да не се допусне отпадане от подпомагане и ощетяване на хора, които се нуждаят от подкрепа.
По този начин ще бъдат гарантирани правата на хората с увреждания и възрастните хора и те категорично няма да отпаднат от подпомагане, каквото безпокойство изразява омбудсманът Диана Ковачева.
Предложените в проекта на наредбата по-високи стойности на диференцирания доход за отопление ще улеснят достъпа до подпомагане за възрастните и хората с увреждания. Те ще продължат да бъдат сред приоритетните получатели на целева помощ за отопление, както до момента.
Допълнително със заповед на министъра на труда и социалната политика ще бъде определен коригиращ коефициент на размера на пенсиите, за да не се допусне отпадане от подпомагане на възрастни хора заради увеличението на техните доходи.
При предложената конфигурация на целевите групи и граници за достъп се очаква с програмата за целево енергийно подпомагане МТСП да подкрепи над 327 000 хора и семейства.
Кандидатстването за помощи за отопление за предстоящия зимен сезон 2023/2024 г. ще започне на 1 юли и ще продължи до 31 октомври.
Наследствеността играе роля, но факторите на средата са не по-малко важни, твърди д-р Николай Вълчев
Визитка:Д-р Николай Вълчев придобива образователно-квалификационна степен „Магистър по медицина“ към Медицински университет София през 2015 година. От 2016 г. с конкурс е зачислен като специализант по съдова хирургия към Клиника по съдова хирургия на болница „Токуда“, София. Д-р Вълчев има професионален интерес в областта на съвременните методи за диагностиката и оперативното лечение на венозни съдови заболявания.
– Д-р Вълчев, колко сериозен проблем са т. нар. разширени вени?
– Мнението, че разширените вени и капиляри са само естетически проблем, е широко разпространено. А в действителност става дума за съдово заболяване, при това хронично – хронична венозна болест (ХВБ), а в основата ѝ стои прогресивен възпалителен процес. Вените са съдовете, по които кръвта се движи към сърцето. И понеже венозните стени притежават слабо развит гладкомускулен слой, еднопосочното движение на кръвта в тях се осъществява от съкращението на околните мускули, както и от наличието на венозни клапи по хода на вената. Когато ходим и мускулите ни се съкращават, те подпомагат придвижването на кръвта по вените. Когато обаче стоим прави продължително, кръвта забавя движението си и се задържа в най-ниско разположените части на тялото. С течение на времето повишеното налягане води до отпускане на венозните стени, а венозните клапи, които насочват кръвта към сърцето, не работят правилно. Така венозните клапи се увреждат и част от изпомпаната кръв се връща обратно в долните крайници. В резултат на този процес се развива венозна хипертония и се стига до разширяването на вените.
– Какво е съотношението между наследствените фактори за заболяването и рисковете, свързани с начина на живот?
– Наследствеността играе роля, но факторите на средата са не по-малко важни и затова разширените вени вече засягат повече хора в активна възраст. Последните скрининг данни от България показват, че все по-голям процент от новодиагностицираните пациенти с ХВБ са хора между 30-50 години, което говори за „подмладяване“ на заболяването. Тенденцията се дължи на масовото обездвижване, наднорменото тегло, продължителното стоене в право или седнало положение. Друг фактор е отлагането на посещение при лекар-специалист, въпреки че първите симптоми и признаци на болестта са налице. И тук е много важно да подчертаем, че при ненавременно и неадекватно лечение идва и рискът от усложнения – венозни язви, дълбоки венозни тромбози и белодробна тромбемболия, които могат да бъдат животозастрашаващи. Затова всяка година с кампанията „Вземи краката си в ръце“ активно информираме широката общественост за сериозността на ХВБ или т.нар. разширени вени, към които не трябва да се подхожда само като към козметичен проблем, а като към хронично заболяване, което трябва да се лекува.
– Как прогресира заболяването?
– Най-ранните симптоми са тежест, болка, подуване в краката и нарушения, свързани с усещане за тежест и поява на малки паякообразни вени, оток и други промени по кожата. Болката в долните крайници в първите стадии на хроничната венозна болест е много специфична и се дължи на локална възпалителна реакция, която започва още преди вената да е видимо разширена. Най-добрият метод на диагностика е еходоплеровата сонография, която може да покаже състоянието на венозната стена, кръвния ток и дали всичко е нормално. Това означава преглед при лекар-специалист – съдов хирург или ангиолог. Важното е да се установи дали има венозен рефлукс, увеличение на размерите на вените и т.н. Прегледът при специалист е важното условие за правилната диагноза.
– През какви стадии преминава развитието на заболяването?
– В зависимост от клиничната изява разглеждаме 7 стадия на хроничната венозна болест – от С0 до С6, като варикозните вени са стадий С2. Най-често в кабинета на съдовия специалист пациентите идват при поява на първите видими признаци – т.нар. паякообразни вени, характерни за стадий C1, или при наличие на вече добре оформени разширени вени – стадий С2. Не са изключени и случаи, в които варикозните вени дълго време остават безсимптомни и само външният вид на крайниците води пациента на преглед. С напредване на заболяването се появява оток (стадий С3), а в следващите стадии се наблюдават промени в кожата на крайниците (стадий С4) до оформяне на варикозни рани (стадии С5 и C6), които са най-тежките проявления на хроничната венозна болест.
– До какви усложнения водят разширените вени и какво е влиянието им върху общото здравословно състояние?
– Разширените вени са предпоставка за т.нар. повърхностни и дълбоки венозни тромбози. Това е най-сериозното усложнение, което би могло да доведе до прогресиране на тромбозата, откъсване на тромби, които стигат до сърцето и белия дроб и се получават много тежки, сериозни, а понякога и фатални последствия. Негативното влияние на хроничната венозна болест е най-отчетливо при нашите пациенти, които са в последните стадии на заболяването, а именно с наличие на активни, трудно заздравяващи венозни рани. Тези пациенти имат нужда от ежедневни превръзки и грижи за раната, както и носене денонощно на ластичен чорап с много висока степен на компресия. Нерядко се налага да се приемат системно антибиотици и да се прилагат скъпоструващи системи за вакуум терапия, които да ускорят оздравителния процес. В няколко проучвания е доказано, че качеството на живот на тези пациенти е сравнимо с това при пациенти с хронична сърдечна недостатъчност. За съжаление при бактериално инфектиране на активна венозна язва е възможно да настъпи системен възпалителен процес, който да засегне синтетични материали, поставени в тялото, като сърдечни клапи, катетри за диализа, протезни байпаси и много други, което от своя страна води до дълго антибиотично лечение, а понякога и до много сложни операции за премахване на засегнатите изкуствени тъкани. Именно с такива сложни казуси сме се сблъсквали през годините, затова постоянно апелираме към ранна диагностика и лечение, за да не се стига до това да лекуваме пациенти в последните стадии на венозното заболяване.
– Какви мерки за профилактика на заболяването бихте препоръчали?
– Като и при другите хронични заболявания и ХВБ изисква да се полагат системни грижи за здравето на вените – активен двигателен режим, хигиенно-диетичен режим и намаляване на теглото. Препоръчително е приложението на венотонични медикаменти, включително и при хората с начални симптоми. Излагането на слънце и спа процедурите трябва да се избягват. Редовните прегледи при специалист съдов хирург са важна част от профилактиката на ХВБ и начин да избегнем усложненията.
– Какви терапии се прилагат най-често при лечението на ХВБ днес? В кои случаи се налага инвазивно лечение и какви са най-новите терапевтични методи?
– Медикаментозната терапия подпомага всички симптоми и оплаквания на пациентите. Ползите от лечението на пациенти във всички стадии на хроничната венозна болест с венотоничен медикамент са доказани чрез редица международни клинични изпитания. Терапията с венотоник е препоръчителна и за пациентите в по-ранните стадии, които нямат признаци на болестта, но проявяват симптоми като тежест, умора, болка и дискомфорт в кракатa. Целта на лечението е да се лимитира венозното възпаление, за да не се стига до прогресия на заболяването и последващи усложнения. Инвазивните методи на лечение на венозна недостатъчност включват различни методики – от склеротерапия на малки ретикуларни и паякообразни вени, през по-минимално инвазивните оперативни методики – радиофреквентна, лазерна или механохимична аблация и минифлебектомии до стандартните оперативни техники – стрипинг на големи варикозни вени. Преценка за вида и обема на интервенцията се извършва в зависимост от вида и анатомията на варикозата, увредата на венозните клапи, функционирането на повърхностната и дълбока венозна система. При всеки пациент се прилага индивидуален подход и план за лечение. Както в целия свят, така и в България се прилагат основно така наречените „безкръвни операции“. Всички те имат обща концепция – да се увреди и запуши неработещата основна повърхностна вена на бедрото или подбедрицата. Според начина на обработване на вената методите на лечение се делят на термални и нетермални. При термалните методи на лечение вената се „изгаря“ отвътре. Това води до нейното увреждане и в крайна сметка липса на кръвоток, което на свой ред води до намаляване на венозното налягане и подобрение в оплакванията от страна на пациента. Термалните методи на аблация изискват поставянето на специална упойка по хода на вената, която да обезболи третираните участъци и да предпази околните тъкани от увреда. От друга страна, нетермалните методи предлагат сходна успеваемост, но не изискват поставяне на упойка, тъй като увреждането на вената се осъществява с помощта на комбинация от механично и химично увреждане на вената при метода механохимична аблация или слепване на вената при използване на цианоакрилатно лепило. И двата метода на лечение са безопасни и ефективни и могат да се използват при пациенти с ХВБ след щателен преглед и оценка на анатомичните особености.
В моята практика използвам най-често механохимичната аблация като метод на избор особено при пациенти, които са с умерено разширени стволови вени, тъй като успеваемостта на метода е много добра и липсата на упойка прави процедурата много желана от страна на пациента. Възстановяването е минимално и хората са работоспособни буквално на следващия ден.
