Към днешна дата тийзърите и трейлърите на първи сезон са събрали повече от 100 милиона гледания в световен мащаб

Драматичният сериал на HBO „Последните оцелели” (The Last Of US) е подновен за втори сезон. Анонсът идва след само два излъчени епизода от първия сезон и в отговор на безапелационния успех на новата продукция сред зрителите, медиите и професионалните критици.

Филмът е дело на Крейг Мейзин (носител на наградата „Еми“, създател на „Чернобил“ на HBO) и Нийл Дръкман (създател и сценарист на наградения франчайз игри „Последните оцелели“ и съпредседател на Naughty Dog), бележи втория по големина дебют на сериал за HBO, следвайки само Домът на дракона. За първата седмица от премиерата си първи епизод вече има близо 22 милиона зрители в САЩ, което е повече от 5 пъти повече от премиерната му вече на 16 януари. 

Отново в САЩ втория епизод отчете 5,7 милиона зрители в HBO Max и телевизионните канали на HBO, въз основа на данни от Nielsen, добавяйки повече от 1 милион нови зрители спрямо премиерата на сериала. Този скок от 22% бележи най-големия ръст на аудиторията от две седмици за всички оригинални драматични сериали на HBO в историята на мрежата.

„Последните оцелели” се превърна в хит и в социалните медии, като сериалът стана номер 1 в световен мащаб в Twitter по време на дебютния си епизод. Към днешна дата тийзърите и трейлърите на първи сезон са събрали повече от 100 милиона гледания в световен мащаб.

„Крейг и Нийл, заедно с Каролин Страус и останалата част от нашия феноменален актьорски състав и екип, дефинираха жанр с техния майсторски дебютен сезон на „Последните оцелели“. Това споделя Франческа Орси, изпълнителен вицепрезидент, програмиране на HBO, ръководител на HBO „Драматични сериали и филми“. След като направихме незабравим първи сезон, нямам търпение да видя как този отбор надминава себе си отново с втория.“, допълва тя.

Действието във филма се развива 20 години след унищожаването на съвременната цивилизация. Закоравелият наемник Джоел (Педро Паскал) получава поръчка да изведе нелегално Ели (Бела Рамзи), 14-годишно момиче, от карантинната зона. Това, което започва като задача за Джоел, скоро се превръща в брутално и сърцераздирателно пътуване, тъй като и двамата трябва да прекосят САЩ и оцеляването им зависи  един от друг.

В първия сезон участват Педро Паскал като Джоел, Бела Рамзи като Ели, Габриел Луна като Томи, Ана Торв като Тес, Нико Паркър като Сара, Мъри Бартлет като Франк, Ник Оферман като Бил, Мелани Лински като Катлийн, Сторм Рийд като Райли, Мърл Дандридж като Марлийн, Джефри Пиърс като Пери, Ламар Джонсън като Хенри, Кейвон Уудард като Сам, Греъм Грийн като Марлон и Илейн Майлс като Флорънс.

„Последните оцелели” е обявен за „следващият голям хит на HBO“ от Rolling Stone, а Variety отбелязва, „човек вижда близкото бъдеще, в което шоуто ще се окаже сред най-добрите в телевизията“. IndieWire обяви новата поредица за „по-добра от всяка адаптация на видеоигри, която идва на ум“, като IGN я приветства като „брилянтен преразказ на една от най-обичаните истории на видеоигрите“ и добавя, че „осигурява обогатяващо шоу за феновете на хитовата игра на  PlayStation, като същевременно успява да остане гостоприемно вълнуващ за незапознатите с историята.“ CNN описа сериала като „абсолютно безстрашен и непоколебим, създавайки ужасяващи сценарии и моменти, които могат да бъдат трогателни и трагични“.

Новите епизоди на сериала са достъпни всеки понеделник от 4.00 часа сутринта в стрийминг платформата HBO Max у нас и от 21.00 часа по телевизионния канал HBO. Финалният 9-ти епизод ще можем да гледаме на 13 март.  

Ако искат да се потопят сцена по сцена във всеки епизод, феновете могат също да следят и официалния придружаващ подкаст на сериала –  The Last of Us Podcast, с водещ Трой Бейкър, (озвучаващ Джоел във видеоиграта) и със създателите на сериала Крейг Мазин и Нийл Друкман.

Сериалът е базиран на популярната едноименната видеоигра със същото име, разработена от Naughty Dog изключително за платформите PlayStation®. Сценарит на сериала е дело на изпълнителения му продуцент Крейг Мейзин и на Нийл Друкман. Проектът е копродукция със Sony Pictures Television с изпълнителни продуценти Каролин Щраус, Евън Уелс, Асад Кизилбаш, Картър Суон и Роуз Лам. Зад него застават продуцентските компании PlayStation Productions, Word Games, The Mighty Mint и Naughty Dog.

В САЩ го въвеждат като алтернатива, след като десетилетия то беше обект на научната фантастика, то вече е реалност

След като десетилетия наред беше обект на научна фантастика и години наред – на реални научни изследвания, месото, отгледано в лаборатория, най-накрая ще стане реалност в някои ресторанти в САЩ още през тази година.

Ръководителите на компании, произвеждащи месо от култивирани животински клетки, са оптимистично настроени, че месото, отглеждано в огромни стоманени вани, може да се появи в менюто до няколко месеца, след като една от компаниите получи разрешение от ключов регулаторен орган. В знак на увереност някои от тях са подписали договори с елитни готвачи като аржентинеца Франсис Малман и испанеца Хосе Андрес, които евентуално ще представят месото в своите елитни ресторанти.

Но за да достигне до крайната си цел – рафтовете на супермаркетите – култивираното месо е изправено пред големи препятствия, заявиха специалисти.

Компаниите трябва да привлекат повече средства за увеличаване на производството, което ще им позволи да предлагат своите говежди пържоли и пилешки гърди на по-достъпна цена. По пътя си те трябва да преодолеят нежеланието на някои потребители дори да опитат месо, отгледано в лаборатория.

Култивираното месо се получава от малка проба клетки, събрани от добитък, който след това се захранват с хранителни вещества, отглеждат се в огромни стоманени съдове, наречени биореактори, докато се получи нещо, което изглежда и има вкус на истинско парче месо.

Досега само една държава – Сингапур, е одобрила този продукт за продажба на дребно. Но Съединените щати са готови да го последват. През ноември Американската администрация по храните и лекарствата (FDA) заяви, че култивиран месен продукт – пилешки гърди, отгледани от базираната в Калифорния UPSIDE Foods – е безопасен за консумация от хора.

Сега UPSIDE се надява да пусне продукта си в ресторантите още през 2023 г., а в магазините за хранителни стоки – до 2028 г., съобщиха ръководителите на компанията пред медиите.

UPSIDE все още трябва да бъде инспектирана от Службата за безопасност и контрол на храните към Министерството на земеделието на САЩ и да получи одобрение от агенцията за етикиране на продукта си. Говорител на американското министерството на земеделието отказа да коментира сроковете за инспекция.

Това е новата утрасексуалност във висшата мода, роклите подканят към разсъбличане в Седмицата на модата в Париж

Бельото като вечерен тоалет. Това най-общо внушават някои модели в последния ден на Седмицата на модата в Париж.

Деколтирани гърбове, цепки на бедрата, рокли, подканящи към разсъбличане. Това е тенденцията за ултрасексуалност и разголени тела, която се налага във висшата мода, предаде Франс прес, цитирана от БТА.

Точно в последния ден на модна къща „Фенди“ представи колекция в светлина и прозрачност с изобилие от рокли, проектирани около бельо.

„Това е вътрешният свят, който излиза наяве, както в преносен, така и в буквален смисъл, и бельото става вечерно облекло“, казва британският дизайнер Ким Джоунс, артистичен директор на модната къща в бележките към ревюто.

Фото: Getty Images

По времето на соца, когато тирамису, крем брюле и други подобни наименование бяха напълно непознати, българската домакиня, към която по тогавашния обичай се обръщаха с „другарко”, също имаше какво да  покаже в кухнята. Не само да покаже, но и да се докаже като  кулинар, майка и жена, която може да посреща гости изискано. За по-младото поколение, едно необходимо уточнение – полуфабрикати нямаше. Тогава се продаваха само два вида торти – шоколадова и маслена. Единствената по-така сладкарница беше в София и се наричаше „Роза”. В нея поръчваха торти за децата с украса, обичайна – рози. Но все пак, украса. Това беше „черешката на тортата”.  „Роза” беше шикарната сладкарница, защото беше на метри от американското посолство. А, както по-паметливите знаят, на „капиталистите и империалистите” трябваше да бъде показвано, че в социалистическа България се живее добре. Българските жени по онова време, въпреки дефицта в магзините, умееха да посрещат гости изискано – приготвяха всичко сами, разменяйки си рецепти. Така, нашите майки, баби, лели и вуйни създадоха цяла „социална мрежа“ без Интернет, по която споделяха това, което се е получило успешно в кухните им. Всички те бяха много добри в сладкарството. „Следвай ме“ ви предлага една много популярна рецепта от онези години. Всичко за вашата трапеза можете да закупите от верига магазини „АВАНТИ“ (ТУК). Продукти: 4 яйца, 4 пълни супени лъжици брашно, 1 чаена лъжичка какао, 1  чаша мляко, 100 – 125 гр масло, 200 гр захар (може и повече, според вкуса), 2 пакетчета ванилия, ½ пакет сухи бисквити, още около 200 г. захар за карамелизиране. Приготвяне:  Жълтъците от яйцата се разбиват с миксер. Постепенно се прибавя брашното и се разрежда с млякото, биейки с миксер. Ако сместа е много гъста, по преценка на домакинята, може да се добави още малко мляко. 200 гр захар се смесват сухи с лъжичката какао и се изсипват в сместа. Според предпочитанията на семейството, какао може и да не се използва, за да остане кремът бял. Сместа се слага на не много силен огън и се бърка докато постепенно започне да се сгъстява. Прибавя се маслото. Белтъците, разбити с миксер с 200 гр захар също се изсипват в сместта. Прибавят се двете пакетчета ванилия. На дъното на чаши за крем се слагат натрошени на едро сухи бисквити, поливат се с карамелизирана захар. Отгоре се сипва кремът, като накрая се полива или посипва  карамелизирана захар. Във всяка чашка може да се забучи тънка бишкота или бисквитка. Ако в кремът не се сложи какао, може да се полее малко карамелизирана захар и в самата чаша.

Коктейлите от стриди, желето и лилавият картоф вече са на мода, повече възможности за избор на протеини

В началото на всяка нова година международни анализатори и големи компании за храни публикуват прогнози за предстоящите тенденции в храните. Някои от тях никога няма да се наложат, други ще доминират за известно време и ще бъдат забравени, а трети ще се превърнат в част от начина ни на живот. И така, как ще се храним през 2023 г.? Загрижеността за климата, кризите, новите технологии и последиците от карантината изглежда играят своята роля. От убе до коктейли с морски дарове и „хибридни меса“ – ето част от това, което (вероятно) ще ядем през 2023 г., разкрива гръцкият „Гастрономус“.

На мода е убе. Това е лилав батат (вид нишестен грудков зеленчук) с леко орехов вкус и ванилов аромат, произхожда от Филипините, но тази година е на път да стане негова година и да придобие световна известност. Вероятно ще го виждаме в тарти, коктейли, вафли. Популярността му се дължи на общия интерес към ярките, но естествени цветове в храните, които ги правят по-фотогенични и способни да спечелят повече сърца в социалните мрежи. В Атина вече има няколко азиатски магазина за хранителни стоки, в които се продава сушено убе на прах, което се използва за добавяне на цвят към всякакви десерти.

Разширяват се възможностите за избор на протеини. Повече от половината (52%) от световните потребители се смятат за флекситарианци (храненето им се основава предимно на храни от растителен произход, които не са особено преработени, но включва и малко количество животински продукти), като включват животински протеини и от растителен произход, но също така и нови, алтернативни протеини. В рамките на тези 52% почти две трети подчертават, че „се опитват да ядат повече храни от растителен произход“, което предизвиква търсене на разширени възможности за избор на протеини. По-младите поколения, които са израснали с технологиите, приемат прилагането на научните открития при приготвянето на храната, като новите практики (клетъчно земеделие, прецизна ферментация и др.).

След като продажбите на имитации на месо от растителни суровини в супермаркетите спаднаха с около 10%, а цената на акциите на Beyond Meat се понижи от 108 долара на около 12 долара, изглежда, че интересът към тази категория храни е намалял. Сред причините за този спад са цената, вкусът и нарастващият скептицизъм по отношение на ползите за здравето, които тези продукти обещават на потребителите – един поглед върху опаковките им показва, че това са силно преработени храни. Това обаче не означава, че ще спрем да виждаме нови алтернативни протеини.

„Хибридните меса“, съчетаващи лабораторно месо (месо, което е отгледано в лаборатория, като за суровина са използвани клетки от живи животни) и имитации на растителна основа, може би са бъдещето.

лабораторно месо

Евтините желирани десерти изживяха слава през последните десетилетия, но в един момент бяха сметнати за старомодни и забравени. Напоследък обаче изглежда, че те се завръщат в… нови опаковки. Очарователните желирани сладкиши на Nünchi се асоциират с големи марки (Nike, Skims, Hendrick’s Gin, Bottega Veneta, Apple и др.), а големи сайтове наскоро включиха рецепти с желе в предлаганите от тях менюта за празниците. Според Punch шотовете с желе (jello-o shots) в подобрен вид отново стават модерни, докато заснемането на себе си да ядеш желе по някаква причина е на мода в Tik Tok. Очаква се да видим и други желирани сладкиши, както и коктейли под формата на желе.

Идва ред на коктейли с морски дарове. От другата страна на Атлантическия океан напоследък мартинитата имат вкус на море. „Ню Йорк Таймс“ цитира примери за мартини със саламура, с рибен сос, но и с джин или вермут, ароматизирани с пушена риба. Няколко прогнози за хранителните тенденции през годината са единодушни, че морските вкусове (стриди, бульон от миди, водорасли и др.) ще намерят място в коктейлите през 2023 г.

През тази година всички се надяват, че ще има повече прозрачност и проследимостпо отношение на произхода и движението на храните, както и на тяхната обработка. И най вече, да знаем от какви съставки е направена тя. Искаме също така да знаем как се произвеждат хранителните продукти и повече от всякога се интересуваме дали условията на производството им са хуманни. Все повече потребители искат да подкрепят компании, които според тях работят прозрачно, а технологии като блокчейн насърчават проследяването на продуктите и суровините.

След термините климактериан, флекситарианец или социален месоядец (човек, който яде месо само по социални причини), все по-често се използва нова дума, за да се определят новите начини на хранене. Regenivore вече се определят като потребители, които не само дават приоритет на устойчивото развитие, но и изискват от хранителните компании да прилагат практики, които активно „лекуват“ планетата (напр. по-строги правила за хуманно отношение към животните, намаляване на въглеродния отпечатък на селскостопанските практики, опаковки, които произвеждат по-малко отпадъци, и т.н.).

След близо три години на ограничено социално взаимодействие и много доставки, се очаква хората да търсят ресторанти, които предлагат взаимодействие и малко шоу. Изработените ледени скулптури, пламтящите десерти като „Печена Аляска“ и ефектните коктейли, които променят цвета си или изпускат дим, ще се появят, за да върнат малко вълнение в ежедневието ни. Храната и музиката ще съжителстват по нови начини, например нови версии на стария пиано бар или нови форми на бар-ресторант.

Отново започваме все по-често да се храни у дома. Големите маси, барбекютата и събиранията вкъщи продължават с пълна сила. Повишените цени в ресторантите играят своята роля за това и все повече хора предпочитат домашните събирания за хранене, а с това и приемането на ястия с по-добро качество.