Мара Бранкович доставя и даровете на влъхвите в Атон

Най-значимото събитие, свързано със свети Иван Рилски след неговото Успение, което Православната  Църква отбелязва днес, на 18 август, е пренасянето на неговите мощи от Търновград (Велико Търново, дн.) в Рилския манастир през 1469 година. Това става възможно след ходатайството на вдовицата на султан Мурад II – Мара Бранкович (1416  г. – 14 септември 1487 г.).

Тя е от последните съпруги на османските владетели от благороднически родове, които са сключвали официални династични бракове с владетели на Османската империя, за спечелване на съюзници.

Към началото на ХVI век тази необходимост отпада, тъй като границите на империята вече са урегулирани, както и задълженията на останалите на места васалн княжества. В харемите вече престолонаследниците са раждани и от робини, получили след майчинството си статут на свободи жени.

В Османската историография Мария Бранкович е наричана Мара-хатун, Деспина-хатун и Америсса. Тя е представителка на средновековната сръбска (днес) династия Бранковичи, дъщеря е на Георги Бранкович и Ирина Кантакузина. Баща й е владеел Смедеровското деспотство. Мария е популярна чрез народните песни и легенди като Мара, дори като „царица”. Историографите посочват, че тя е била доверен човек на съпруга си Мурад II, с когото той е споделял държавнически дела и дори ги е обсъждал.

Някои историографи дори се позовават на источници, от които става ясно, че той се е вслушвал в съветите й и я е ползват за дипломатически мисии. След неговата смърт през 1451 г., наследникът му Мехмед II, който е от друга жена,  потвърждава васалните отношения на Георги Бранкович и връща Мара Бранкович с почести в родината й. Такава е била традицията за овдовелите съпруги на султаните. Когато те не са желаели да се върнат по родните си места, са били изпращани в имение в покрайнините или извън стоицата.

През 1457 г. , когато баща й умира и е наследен от сина си Лазар, Мария се връща на османска територия, тъй като животът й не  в безопасност по време на управлението на брат й. Султан Мехмед II я цени и около 1459 г., за да се издържа,  ѝ дарява Ежово, околните Серски села, бивши манастирски земи край Солун и поземлено владение в областта Дубочица около днешен Лесковац. До края на живота си Мехмед се отнася с уважение към нея и многократно я използва като посредник в дипломатическите си контакти. С нейното посредничество, например, в края на 1474 г. започват преговорите между султана и Венецианската република, които по това време воюват дванадесета поредна година.

Мария Бранкович е лицето, което издейства султански ферман за пренасяне на мощите на свети Иван Рилски от старата българска столица Търновград в Рилския манастир. Шествието, с което през 1469 г. са пренесени мощите, е описано от Владислав Граматик, според когото чрез него „западните български земи пак да се осветят и да се напътят към добро“.

Мария дарява на Рилския манастир ценна икона на Пресвета Богородица. След падането на Константинопол (1453 г.), Мара (така я наричат местните) изпратила даровете на влъхвите на манастира „Свети Павел” на Атон. 

Мара Бранкович доживява старини и умира на 14 септември 1487 г. в село Ежово.

Успение Богородично, както е църковното наименование на Голяма Богородица (всякога на 15 август) е установен като възпоменание на кончината на Пресветата Божия Майка. Това събитие не е описано в нито едно от Евангелията или в друга книга от Новия Завет. Паметта за него се основата изцяло върху Светото Предание, което е записано в последващи разкази на светите отци въз основа на чути преди това разкази за това събитие и подробности, свързани с него.

Светото Предание свидетелства за много чудеса,  съпровождащи Успението на Пресветата Богородица. Едно от тях, което до днес е емблематичен пример за това, как Бог освобождава от трудности и болести, но оставя белег, за да не забравяме за Него и Вечния живот, е случаят с юдейския духовник Атоний. Според разказа въпросният Антоний бил твърде любопитен, но не вярвал в Христовото учение. Неверието обаче не му  пречело да ходи навсякъде, където се чуло, че се случва чудо, свързано с Иисус Христос, Пресветата Му Майка и Неговите ученици. Когато той научил, че Богородица е на смъртно ложе, побързал да отиде там. Наоколо били учениците Христови. Антоний, като човек далече от християнството, понечил да оскверни ложето й. Щом дръзнал да докосне тялото, ръцете му паднали на пода, като отсечени с невидим меч. Осъзнавайки греха си на неверието, юдейският духовник се покаял на момента.  Веднага след това ръцете му зарастнали и станали подвижни и сръчни, както преди. За случилото се останали завинаги белези по тях, като отсичане с остър предмет.

Това е емблематично изцеление, достигнало до нас от Светото Предание за деня на Успението Богородично. Църквата учи, че останалите белези върху ръцете на неверника са обозначение – напомняне, да не се повтарят грешките, извършени преди моментът – дар на вярата.

Преданието разказва още, че тялото Й било отнесено на небето, като по този начин не било предадено на тление. За този момент свидетелства фактът, че апостол Тома, който не успял да дойде за погребенето, тоест за полагането му в пещера. Той успял да пристигне три дни след това и много тъгувал, че не е успял да се прости с Нея. Тогава апостолите отворили пещерата, за да може да той се поклони. Оказало се обаче, че тялото Й не било там, което означава, че е било взето на небето.

За тези и за още много други чудеса разказва Светото Предание по повод Успение Богородично. Счита се, че началото на празника „Успение на Пресветата Богородица“ е положено от апостолите, а денят на празнуването му е установен от император Маврикий (592-602г.). Празникът се предшества от двуседмичен пост.

Честит празник!

Следвай ме – Вяра

Според майката единствено горещите молитви са спасили бебето

За поредно чудо, сътворено от иконата на Света Богородица в Бачковския манастир, разказаха от светата обител. Вестта е за раждането на малката Яна, чиято майка постъпила в болница след тежки усложнения в ранен етап от бременността. Лекарите не давали големи надежди, но на жената се присънила иконата в манастира, известна с това, че е изцерила не един или двама души. Самата тя разказала, че единствено горещите молитви помогнали на нея и бебето.

Ето какво написаха от манастира:

„В навечерието на патронния празник на манастира – Успение на Пресвета Богородица, имахме радостта да научим за нов случай на спасителна помощ оказана от Св. Богородица посредством чудотворния й образ в Бачковския манастир.

Разказано от К.

През месец март 2019г.. бременна в трети месец, постъпва в болница с кървене и опасност за плода и за нея, като прогнозите на лекарите не са добри. След няколко дни сънува Бачковската чудотворна икона на Пресвета Богородица, поставена на стената на средния корпус на манастира и хора, които отиват и и́ поставят цветя, и тя, заедно с първородния и́ син, също поставят цветя и се помолват пред иконата. К. носи със себе си малка иконка на същия чудотворен образ и и́ се моли през цялото време в болницата.

След няколко дни кървенето напълно спира и в деветия месец ражда живо и здраво момиченце, много леко, въпреки очакванията на лекарите, които и предлагат да си определи дата за секцио, както се е наложило да роди първото си дете.

К. сподели и интересен момент от избора на име на бъдещето дете. Още по време на бременността имат разногласия със съпруга си за името на детето. Една нощ сънува сън, в който се карат люто с мъжа и́ за името на детето, а детето е до тях в люлката, то се обръща към тях и казва: „Ама защо се карате, аз се казвам Яна!”

На Яна и́ е обещана среща с Чудотворната икона, станала нейна покровителка и приемане на свето кръщение в Бачковския манастир!“

Иконата е на територията на манастира най-вероятно от времето на неговото основаване и винаги е оставала център на вниманието на монаси, вярващи и посетители. Не секва потокът от поклонници, които идват да получат благословията на чудотворния образ, споделят болката си и измолят защитата му. Самото разположение на св.икона е по волята на изобразената Божия майка и е свързано със скриването и намирането й. А именно, по време на трудните начални години на турското господство, иконата е била скрита в местността Клувията, където е намерена отново в началото на ХVІІв. и донесена в манастира. За почуда на монасите, тя изчезнала и отново била намерена на същото място в планината и върната. Това се повторило на два пъти, докато един от братята в манастира не получил в съня си заръката на св.Богородица, образът й да бъде изложен в съборната църква на манастира, вдясно от централната врата, в отделен иконостас, с три стъпала пред него, за да посреща всеки нуждаещ се и за да бъде винаги в храма.
            Съществува също така предание, че Чудотворната икона е копие на легендарната икона на св.Богордица, нарисувана от ев.Лука и прелетяла сама от Грузия до манастира.