История с Венци

С. Николова
-
0
История с Венци

Един кратък разказ от първо лице единствено число на журналистката и издателка Надежда Кабакчиева за личността, която винаги е жива

Някои от вас ще си спомнят скорошния ми пост, в който помолих за помощ в борба с хлебарки.

Надежда Кабакчиева

Приятелката ми Анастасия Цанкова прочела и веднага уговорила точния човек – Венци. Е, днес той дойде, напръска и след това попита дали може да посвири на пианото. Помислих, че не съм чула добре, но се оказа точно така. Приятно потресена, го чух да казва, че ще започне с Бах. Продължи с Шопен и Бетовен. За да се шашна докрай, виждайки снимката на Фернандел с автограф, ме попита дали знам френски. И превключихме на езика на Молиер. Някога изпратили майка му на работа в арабския свят и той научил арабски и френски в тамошното училище. Наскоро му се наложило да пръска в частна болница, чийто собственик е арабин. Накрая му написал на арабски протокола за свършената работа и собственикът също се шашнал. Разказа ми накратко за предишната си работа в Младежкия театър, за петте си внучета (всичко на френски).  Е, как ви се струва, наистина хора всякакви, някой от тях се борят с хлебарки, но знаят френски и свирят на пиано Бах, Шопен и Бетовен.

С боровинки и спанак срещу пролетната умора

С. Николова
-
0

Две салати – витаминозни и антиоксидантни бомби ни вдигат на крак скоро след боледуване, приготвят се бързо, вкусът е незабравим

Пролетта, макар и позакъсняла след късните снегове, е факт. С нея факт е и пролетната умора.

Най доброто за вас – в АВАНТИ

Мнозина от нас се чувстват не особено жизнени не само заради настъпването на този сезон, но и заради прекаран КОВИД-19 или грип. Природата е доказан лечител при такива състояния. Боровинките, например, независимо дали са замразени, пресни или изсушени, в сутрешното смути, салата или каша са идеална съставка. Те са кралете на антиоксидантите. Антиоксидантите защитават тялото ви от свободните радикали, които са нестабилни молекули и могат да увредят клетките ви и да допринесат за стареене и заболявания, като рак. Основните антиоксидантни съединения в боровинките принадлежат към семейство полифенолни антиоксиданти, наречени флавоноиди. Счита се, че една група флавоноиди, по-специално – антоцианини, е отговорна за голяма част от полезните ефекти върху здравето на тези плодове. Освен това, тези ситни горски плодове поддържат в идеални нива очното здраве.

Червените чушки, макар и да са скъпи по това време е добре да се реже от тях в салатата, каквата и да е тя. Не е необходимо да купувате килограми – една голяма чушка е достатъчна добавка към зелената салата на семейството ви. Този вид зеленчук е особено богат на витамините А, В1, В2, В6, С и Е, като количеството на витамин С е с пъти по-голямо спрямо това в магданоза и цитрусовите плодове. Червените и оранжевите чушки са по-богати на витамин С и съдържат 30 пъти повече каротин от зелените такива. В състава на червените чушки влиза и алкалоида капсаицин – вещество, което определя специфичния вкус на чушката. Излишно е да припомняме ползите от ядките – подсилват ума, концентрацията. Каквито и да са те, ползата им е огромна, ако поръсвате ежедневно салатата си с една супена лъжица от тях.

„Следвай ме” ви предлага две рецепти за пролетни салата с изобилие от ползи. Те са подходящи за всякакъв нашенски аперитив. Най-доброто за вашата трапеза можете да намерите в магазини АВАНТИ (ТУК).

Зелена салата с боровинки

Продукти: половин маруля, боровинки – 2-3 супени лъжици, краставица – 1 брой, ядки – 2-3 лъжици, кисел мляко – 3 супени лъжици, сол – на вкус, олио или зехтин – 2 супени лъжици.

Приготвяне: Зеленчуците се измиват и нарязват на ситно, добавят се боровинките и ядките (по желание може да се смелят), добавят се олиото (зехтинът), солта. Разбърква се, прибавя се киселото мляко, отново се разбърква. Добър апетит!

Салата със спанак, домати и чушки

Продукти: 150-200 г спанак бейби, две сварени яйца, една малка или половин голяма червена чушка, една краставица, един голям домат или два големи, черен пипер – на вкус, сол – на вкус, олио – 2 супери лъжици, сок от половин лимон, сирене – 150 – 200 г.

Приготвяне: Зеленчуците се измиват  нарязват. Добавят се подправките. Разбъркват се. Върху салатата се нареждат нарязаните сварени яйца, поръсва се със сирене.

„Дневна светлина” на Дейвид Балдачи и на български (ОТКЪС)

С. Николова
-
0

Романът е издаден от „Обсидиан”, преводът е на Милко Стоименов

Невероятният роман на с крими нишка и съспенс от първата до последната страница „Дневна светлина” на Дейвид Балдачи вече е и на българския книжен пазар. 

Книгата е издадена от „Обсидиан”, иззключителният превод е на Милко Стоименов. Четиристотинте й страници ще оставят без  дъх и няма да позволят на читателя да я пусне от ръцете си докато не стигне до развръзката, в която е намесено и ФБР.

Специалният агент Атли Пайн е готова да напусне ФБР, но не и да се откаже да търси своята сестра Мърси, отвлечена преди трийсет години. Не и когато е на крачка от разкриването на самоличността на похитителя. Цялата събрана информация води към Ито Винченцо, член на мафиотска фамилия, последно забелязан в Трентън, Ню Джърси.

Атли се насочва незабавно натам, но действията ѝ неволно осуетяват операция на военната полиция, ръководена от стар приятел. Джон Пулър разследва същата тази фамилия за разпространение на наркотици във военна база. Скоро двамата попадат на следа, която свързва семейство Винченцо с мощна престъпна мрежа, стигаща до най-високите етажи на властта. Основаната на изнудване и насилие схема има за цел да манипулира политици и известни личности. И докато Атли и Джон проникват все по-навътре в нея през пластове лъжи, измами и предателство, истината за изчезването на Мърси най-неочаква – но излиза наяве.

И тя се оказва по-шокираща, отколкото Атли Пайн някога си е представяла.

С любезното съдействие на ИК „ОБСИДИАН” ви представяме откъс от романа „Дневна светлина” на Дейвид Балдачи.

1

Всичко ще се реши сега.

Специален агент Атли Пайн седеше във взетата под наем кола в покрайнините на Андерсънвил, Джорджия, в компанията на асистентката си Каръл Блум.

Тя намери името в списъка с контакти в телефона си, избра номера и се заслуша в сигнала „свободно“.

–        Пайн, колко мило, че се обаждаш! – заяви пропит със сарказъм глас.

Той принадлежеше на Клинт Добс, шефа на подразделението на ФБР във Финикс, Аризона. Именно Добс бе разрешил на Пайн да си вземе „отпуск“, за да открие какво се е случило с близначката ѝ Мърси, отвлечена от дома им в Андерсънвил преди трийсет години. Атли Пайн, тогава на шест, едва не бе изгубила живота си онази нощ.

–        Съжалявам, сър, бях малко заета.

–        Доколкото разбрах, си била много заета. Разкрила си серия убийства и си предотвратила няколко други, като междувременно едва не си хвръкнала във въздуха, а накрая си научила удивителни неща за собственото си минало. Бюрото май трябва да ти даде бонус към заплатата.

–        Явно сте получили информация по други канали.

–        Да, може и така да се каже, тъй като ти не си направи труда да се свържеш с мен.

–        Въпросният източник на информация да не би да е Еди Ларедо?

Ларедо, също специален агент на ФБР, бе изпратен в Джорджия, за да помогне на Пайн в разследването на серия убийства. Двамата се познаваха отпреди и отношенията им можеха да се определят като сложни, но тя бе убедена, че проблемите помежду им са останали в миналото.

–        Разполагам с достатъчно източници на информация. Какво ново откри около изчезването на сестра ти?

–        Като тийнейджърка майка ми помогнала на полицията в операция срещу мафията. Било през осемдесетте. Тя била къртицата. Един от арестуваните, Бруно Винченцо, бил осъден и попаднал в затвора, където бил убит. Бруно имал брат, Ито, който живеел в Джърси. Очевидно Ито разбрал какво се е случило и обвинил майка ми за смъртта на брат си. Открил къде живеем, дошъл в Джорджия и отвлякъл сестра ми.

–        Знаеш ли нещо повече за този Ито? Жив ли е още?

–        Проверих официалната онлайн база данни на щата. В нея няма смъртен акт, но е възможно Ито да не е починал в Ню Джърси. Открих още, че е живял в Трентън. Имам адреса му там. Къщата е собственост на сина му, Теди Винченцо.

–        Възможно е Теди да е наследил къщата, което означава, че не е изключено баща му наистина да е мъртъв. Да не е обичал студените зими в Джърси, да се е преместил във Флорида и там да е приключил земният му път. При това положение ще ти бъде трудно да го откриеш, Пайн.

–        Но мога да говоря с негови роднини. Да науча нещо полезно.

–        Стига те да пожелаят да говорят с теб. Къде е този Теди Винченцо?

Пайн въздъхна.

–        В затвора във Форт Дикс.

–        Да… крушата не пада по-далече от дървото. Но поне е в Джърси. В Трентън ли искаш да отидеш сега? Затова ли ми се обади най-после? – В гласа на Добс про­звуча остра нотка, но Пайн не се впечатли особено.

–        Не виждам друг вариант.

–        Така ли? Май не сме на едно мнение по този въпрос, Пайн.

–        Трябва ми още малко време. Забавих се заради убийствата, които разследвах. Ако не бяха те, щях да постигна по-голям напредък.

–        Искаш да кажеш, че макар да си била в отпуск, си продължила да работиш като федерален агент?

–        Точно така.

–        Съгласен съм с теб, Пайн – заяви Добс, за нейна изненада. – Свърши страхотна работа, както вече споменах. Ако зависеше от мен, щях да ти отпусна толкова време, колкото ти е необходимо, но въпреки че съм шеф на ФБР в Аризона, аз също си имам началници, и то до­ста. Някои хора в Бюрото вече недоволстват.

–        Не подозирах, че съм толкова популярна – отвърна рязко Пайн. – И кой се оплаква?

–        Ще започна с двамата агенти, които пратих в Шетърд Рок да те заместват, макар че си имат достатъчно работа. Те не са никак доволни от ситуацията, защото ти може да си свикнала да действаш без партньор и без подкрепата на Бюрото, но те не са. Освен това трябваше да изпратя и секретарка, понеже Каръл е с теб. И макар че живеем в двайсет и първи век, фактът, че си… нали се сещаш…

–        Фактът, че съм жена, кара онези двамата да си мислят, че не ставам за агент?

–        По-скоро, че се радваш на специално отношение… което си е така, в интерес на истината. Още куп хора подхвърлят, че и те имат проблеми, но това не им пречи да стават рано и да ходят на работа всяка сутрин. Защо тогава това да не важи и за теб?

–        Вие ми казахте да приключа с тази история, ако искам да остана в Бюрото – сопна се Пайн. – Единственият начин да го направя е, като открия сестра си!

Блум постави ръка на рамото на Пайн, за да я успокои.

–        Разбирам, че си ядосана, Пайн, но не забравяй с кого, по дяволите, разговаряш!

Атли си пое дълбоко дъх.

–        Трябва ми още малко време, сър. Само още няколко дни.

Добс мълча толкова дълго, че тя започна да се опасява да не е затворил.

–        Трентън, Ню Джърси, а?

–        Да – отвърна тихо тя.

–        Странна работа… Започнах в Трентън преди повече години, отколкото мога да си спомня. Тогава градът преживяваше трудни времена. И сега е същото. – Добс замълча и после добави: – Добре, още няколко дни. Ако се нуждаеш от помощ или информация, звънни на колегите там и кажи, че се обаждаш от името на Клинт Добс. Няма да ти повярват, но ще повярват на мен, когато им кажа, че това е самата истина.

Пайн се обърна към асистентката си с широко отворени очи.

–        Не го очаквах…

–        Нито пък аз, Пайн. Току-що ми хрумна. Но искам да бъда пределно ясен: трябва да приключиш този случай и да се върнеш на работа. Разбра ли ме? Бюрото ти плаща заплата, за да работиш за него. Знам, че ти казах да разследваш отвличането на сестра си, за да се пребориш с демоните от миналото, но в крайна сметка проб­лемът си е твой, а не мой. И не мога да се занимавам само с теб. Отговарям за няколкостотин агенти и всеки има някакъв проблем. Ясно ти е, нали?

–        Да, сър. Напълно. И съм ви много благодарна. Благодаря ви за…

Но Добс вече беше затворил.

Пайн бавно свали телефона си.

–        Дръж се, Ню Джърси, идваме!

2

След два дни Пайн шофираше взетата под наем кола в едно от работническите предградия на Трентън. И си мислеше какво ли ще каже на Антъни Винченцо, Тони, който понякога отсядаше в къщата на баща си Теди, който пък очевидно я бе наследил от своя баща Ито Винченцо. Пайн не искаше да си губи времето с неизбежните бюрократични процедури, съпътстващи намерението да посети Теди Винченцо в затвора. Тя бе готова да го направи, но само в краен случай. Тони бе далеч по-удобен вариант. Но пък нервите ѝ бяха така опънати, че ако Тони откажеше да ѝ помогне, тя като нищо можеше да го застреля.

Като внук на Ито Винченцо, Тони може би знаеше нещо за дядо си – например къде да го намери, ако още е жив.

А така Пайн можеше да открие сестра си. Нали тъкмо това бе причината да дойде в Трентън? Пътят към разкриването на истината за случилото се с Мърси се оказа прекалено дълъг и мъчителен и в някои дни крайната цел ѝ се струваше толкова недостижима, колкото и изкачването на Еверест. Но сега Пайн най-после бе постигнала пробив в разследването и нямаше да се откаже. И ако трябваше да отдели още няколко дни, добре, щеше да го направи. Желанието да открие сестра си бе пламнало с нова сила след онази среща с педофила, отвлякъл момиче в Колорадо. Заради гнева, подхранван от спомена за отвличането на собствената ѝ сестра, Пайн наруши всички правила на Бюрото и едва не преби мъжа до смърт. Тогава Клинт Добс ѝ даде ултиматум: да реши личните си проблеми, свързани с изчезването на Мърси, или да си търси друга работа. Сега обаче Атли Пайн не се нуждаеше някой да я мотивира – нито Добс, нито който и да било друг. Беше готова да размени кариерата си във ФБР срещу издирването на сестра си.

Това означава, че ако не науча какво се е случило с Мърси, ще трябва да се откажа не само от работата си. Ще трябва да се откажа от целия си живот до момента.

След като направи това признание пред самата себе си, Пайн изпита едновременно чувство на страх и усещане за свобода. Паркира на улицата, на която се намираше скромното жилище на Винченцо, но не пред него, а през три къщи, които по нищо не се отличаваха една от друга. Носеше си глока като основно оръжие и по-малката берета нано в кобур на глезена като резервно, в случай че нещо се обърка, както често се случваше в работата ѝ.

Шеф Силвена Роу написа и издаде книга за храненето на бебета и деца

С. Николова
-
0

Консултант в „Моята кухня – Гурме бебе“ е д-р неонатологът Радка Масларска, изданието съдържа 130 здравословни рецепти за вкусни ястия

„Моята кухня – Гурме бебе“ се нарича книгата на шеф Силвена Роу, написана от нея специално за здравословното хранене на най-малките, която излезе от печат преди броени дни.

За всеки един родител е от съществено значение детето му да расте здраво, жизнено и физически активно. Правилното хранене и приемът на питателна и разнообразна храна седят в основата за здравословния растеж и развитие на децата и влияят върху множество други фактори като развитието на когнитивните процеси и поведенчески модели у най- малките. Знаейки това, любимата на всички шеф Силвена Роу издаде своята нова книга, насочена към здравословното готвене за бебета и деца – „Моята кухня – Гурме бебе“

От нея родители ще имат възможност да почерпят кулинарно вдъхновение.

 „Основната ни идея беше да създадем кулинарно издание, което има за цел не само да улесни всяка една майка при ежедневното приготвяне на ястия за децата и семейството, но и да предложи разнообразна комбинация от вкусове и текстури, която да съумее да възпита откривателския вкус в малките приключенци. Дългогодишната практика на шеф Роу в областта на кулинарията и най-вече, нейната невероятна страст към правилното и пълноценно хранене се разгърна в пълния си блясък в кулинарната книга.“, казва Ивета Кючукова, управител на Booktrading, която изигра ключова роля при създаването на книгата.

„Моята кухня – Гурме бебе“ предлага над 130 рецепти, които се приготвят бързо и лесно, и може да послужи за наръчник за всеки един родител, който иска да възпита правилни хранителни навици у своите деца. Всяка една от рецептите е внимателно подбрана, така че да гарантира наслада за сетивата при ежедневното хранене, както на бебета и малките деца, така и на всички членове на семейството и да поставите основите в отглеждането на човек, който ще бъде приключенски настроен за нови вкусове през целия си живот.

В своята книга шеф Роу споделя разнообразни кулинарни произведения – от рецепти за неустоими бебешки пюрета до бейби Бьоф Строганов и въвежда нов подход за имплементирането на твърда храна в менюто на детето. Активното участие на д-р Радка Масларска, която има дългогодишен професионален опит в областта на неонатологията, както и разписаните правила от Световната педиатрична организация IPA и Европейската педиатрична организация EPA, превръщат книгата на шеф Роу в абсолютен прецедент в сферата на бебешкото и детско хранене.

Трамваи 10 и 11 с нов маршрут

С. Николова
-
0

Той се въвежда през месец май зарази ремонти, пускат две автобусни линии

Движението на трамваи 10 и 11 в София ще бъде променено от 08.00 до 16.00 часа на 7 май, събота и на 8 май, неделя заради ремонт на релсовия път.

От 04.30 до 16.00 часа на 7 май, събота маршрутът на трамвайна линия № 10 се скъсява от ж.к. „Западен парк“ до площад “Журналист”. След 16.00 часа движението се възстановява по постоянния маршрут. Разкрива се временна автобусна линия № 10-ТМ с маршрут от трамвайното обръщателно колело на метростанция „Витоша“ до метростанция „Стадион Васил Левски“, както следва: начална спирка с код 0910 „Метростанция Витоша“ за трамвайна линия № 10, по бул. „Черни връх“, по бул. „Джеймс Баучър“, ул. „Йосиф Петров“, по ул. „Митрополит Кирил Видински“, по бул. „Драган Цанков“, по бул. „Евлоги и Христо Георгиеви“, обратен завой на ул. „Ген. Гурко“, бул. „Евлоги и Христо Георгиеви“ и по бул. „Драган Цанков“ по маршрута до крайна спирка с код 0911 „Метростанция Витоша“ за трамвайна линия № 10.

Автобусите ще спират на:

– трамвайните спирки по бул. „Черни връх“ и бул. „Джеймс Баучър“;

– временна двупосочна спирка на „Ул. Митрополит Кирил Видински“ на кръстовището на ул. „Митрополит Кирил Видински“ и ул. „Борова гора“;

– автобусната спирка с код 1913 „Ул. Граф Игнатиев“ за автобусни линии № 72, 76, 204, 304 и 604 на бул. „Евлоги и Христо Георгиеви“ в посока бул. „Цариградско шосе“ при метростанция „Стадион Васил Левски“;

– временна спирка „Ул. Граф Игнатиев“ на моста на бул. „Евлоги и Христо Георгиеви“ непосредствено преди светофара в посока бул. „Драган Цанков“.

От 04.30 до 16.00 часа на 8 май, неделя трамвайна линия № 11 ще се движи (в посока кв. „Илиянци“): от кв. „Княжево“ по маршрута си до кръстовище бул. „Александър Стамболийски”/бул. „Константин Величков”, по бул. “Александър Стамболийски”, през площад “Възраждане” по маршрута на трамвайна линия № 3, бул. “Христо Ботев”, Централна гара, бул. „Княгиня Мария Луиза” и през транспортен подлез “Надежда” по маршрута си до кв. „Илиянци“, двупосочно. След 16.00 часа движението ще се възстанови по постоянния маршрут.

Хърби Хенкок създава международния ден на джаза (ВИДЕО)

Драгана Я.
-
0

Джазът е един от най-значителните културни феномени, които Съединените щати са дали на света.

На 30 април 2012 година за пръв път е отбелязан Международния ден на джаза, по предложение на Генералния секретар на организацията Хърби Хенкок – легендарен джазмен, посланик на ЮНЕСКО за между културен диалог и председател на Института за джаз „Телониъс Монк“.  

Хърбърт (Хърби) Джефри Хенкок e американски пианист, кийбордист, ръководител на бенд и композитор, носител на престижната музикална награда „Грами“. Като част от втория голям квинтет на тромпетиста Майлс Дейвис, Хенкок оказва сериозно влияние върху преоткриването на ритъм секцията в джаза, а освен това е един от главните архитекти на пост-бопа. Той е един от първите джазмени, които приемат музикалните синтезатори и фънк музиката.

Американският пианист предлага Международния ден на джаза да се отбелязва всяка година на 30 април. Денят е огласен като такъв още през ноември 2011 година от ЮНЕСКО, за да подчертае ролята на специфичния стил музика в съвременния свят. В следващата година Международният ден на джаза е признат и от ООН. Избраната дата съвпада с последния ден от отбелязвания в САЩ Месец на джаза (Jazz Appreciation Month) през април. 

Целта на този ден е да събира общности, формации, музиканти, школи, артисти, музикални историци и джаз любители от цял свят, за да отпразнуват безценното културно наследство на джаза. Да обединява само с няколко ноти хора, които нямат нищо общо, често напълно мълчаливо да изразява връзките, които не могат да бъдат изразени с думи. Джазът съдейства по най-непосредствен начин за издигането на човешките права, равенството и толерантността.

Днешният ден се чества от целия свят със стотици концерти в повечето столици и в други градове, които имат отношение към джаз течението в музиката. Хенкок казва, че годишното честване откроява „международния дипломатически аспект на джаза и разкрива способността му да събира различни култури и нации“.

Първият концерт е организиран през 2012 година, на площад „Конго“ в град Ню Орлиънс, популярен като люлката на джаз музиката.

Св. апостол Яков Зеведеев (Иаков Зеведеев), брат на св. Йоан Богослов

Драгана Я.
-
0

Чества се на 30 април

Свети Яков е един от дванадесетте апостоли на Иисус Христос. Брат е на любимия Христов ученик св. ап. и евангелист Йоан Богослов. Двамата братя се родили и израснали в благочестиво юдейско семейство. Баща им се казвал Зеведей. За него в свещените книги на Новия Завет не намираме никакви сведения. Споменато е само името му. От евангелията узнаваме, че тяхната майка, Саломия, била една от първите жени, които повярвали в Христа. Тя често придружавала Спасителя през време на Неговите пътувания из Палестина и Му помагала с материални средства. Тя е била свидетелка на кръстните страдания, смъртта и погребението на Христа. Тя е била в групата на жените мироносици, които – според тогавашния обичай – в първия ден на седмицата (неделя) отишли рано на гроба, за да помажат с аромати тялото Му (Марк 15:40–43; Лука 23:55; Марк 16:1; Лука 24:1).

Както Зеведей, така също и неговите синове Яков и Йоан били по занаят рибари. Семейството е било заможно. Св. евангелист Марк съобщава, че Зеведей не само имал собствен риболовен кораб, но използувал и наемни работници-рибари, надничари (Марк 1:19–20). Зеведей и Саломия възпитавали своите синове в духа на праотеческата вяра и благочестие. Те ги запознали с древните пророчества за обещания от Бога Месия-Спасител. Цялото семейство живяло с пламенна надежда за онова благодатно време, когато в света ще се яви Този Спасител на всички народи. По този начин Зеведеевите синове били готови да станат ученици и сътрудници на Иисус Христос.

Веднъж Иисус Христос минавал по брега на Генисаретското езеро и видял Якова и Йоана да кърпят мрежите в кораба. Той ги повикал да вървят след Него. Те, като оставили баща си Зеведей и надничарите в кораба, тръгнали след Спасителя. От това време те прекратили досегашния си занаят и неотлъчно Го придружавали през всичкото време на Неговата проповедническа дейност. Като ученици на Иисуса Христа Яков и Йоан проявили особена привързаност и любов към Него, похвално усърдие в делото на проповедта и непоколебима вяра в Неговото божествено достойнство. Затова заедно със св. ап. Петър те станали най-приближени Негови ученици и се удостоили да станат свидетели на най-важните събития от Неговия живот и от Неговата дейност. Те тримата присъствували при възкресяването на дъщерята на Иаир (Марк 5:37), били свидетели на Христовото преображение (Мат. 17:1), наблюдавали душевните страдания на Спасителя в Гетиманската градина (Мат. 26:37). Заради непоколебимата им вяра и похвалното им усърдие Господ нарекъл Зеведеевите синове „Воанергес“, т. е. синове на гърма.

Въпреки че били постоянни слушатели на. Христовата проповед и непосредствени свидетели на Неговите чудеса, Зеведеевите синове отначало не могли да разберат напълно възвишения характер на Неговото божествено учение. Проповедта за Царството Божие те разбирали не в духовен, а в буквален смисъл, като царство земно, политическо. Евангелист Матей разказва един случай, който потвърждава това тяхно неправилно разбиране за Царството Божие. Веднъж Саломия, майката на Зеведеевите санове, отправила към Иисуса Христа следната молба: „Кажи, тия мои двама сина да седнат при Тебе, един отдясно, а друг отляво в Твоето царство». Иисус й отговорил: „Не знаете, какво искате. Можете ли да пиете чашата, която Аз ще пия, или да се кръстите с кръщението, с което Аз се кръщавам?» Положителният отговор, който дали Зеведеевите синов „Можем», убедил Спасителя, че те все още не могат да разберат правилно Неговото учение и, за да ги предпази от проява на гордост и славолюбие, продължил: „Който иска между вас да бъде големец, нека ви бъде слуга; и който иска между вас да бъде пръв, нека ви бъде раб, както Син Човечески не дойде, за да Му служат, но да послужи и даде душата Си откуп за мнозина» (Мат. 20:21-22, 26-27). Със своя живот и с апостолските си трудове Яков и Йоан доказали, че никога не забравили този съвет на своя божествен Учител.

В свещените книги на Новия Завет не намираме сведения за живота и дейността на апостол Яков след възнесението на Иисус Христос. Единственото съобщение, което намираме в книгата Деяния на светите апстоли, говори за неговата мъченическа смърт: „В онова време цар Ирод ури ръка на някои от църквата, за да им стори зло, и уби с меч Якова, брата Йоанов» (Деян. 12:1-2). От това съобщение узнаваме, че апостол Яков Зеведеев е завършил своя живот мъченически, като бил посечен с меч. Това станало през времето на Ирод Агрипа I през 44 г. Ап. Яков Зеведеевв първият мъченик за вярата от числото на дванадесетте апостоли.

От древното църковно предание научаваме, че св. Яков проповядвал заедно с другите апостоли в Йерусалим.. Открито и смело той учел пред юдеите, че Иисус Христос е истинският Месия, Спасителят на света. Фарисеите и законоучителите той изобличавал за тяхната жестокост и за неверието им в Христа. Като не могли с думи да оборят неговите убедителни проповеди, юдеите използували срещу него своята сила и власт. Те настроили Ирод Агрипа I срещу християните и той предприел гонение срещу Църквата. Жертва на това гонение станал апостол Яков Зеведеев. Св. Климент Александрийски съобщава, че войникът, който довел ап. Якова в съда, бил поразен от твърдостта на вярата му. Той се убедил в невинността на апостола, сам повярвал в Христа и открито пред всички изповядал своята вяра. В.еднага и той бил осъден на смърт. Когато го докарали на мястото на наказанието, Иосия – така се казвал войникът – поискал прошка от апостола и му заявил, че и той е бил между онези, които го обвинявали. Светият апостол го прегърнал и му казал: „Мир на тебе?! След това двамата навели глави и били посечени с меч. Християните погребали тялото на св. ап. Яков в Йерусалим.

Преданието, че св. ап. Яков е проповядвал в Испания, не може да се приеме за вярно, защото то противоречи на сведенията за живота му, който намираме в Новия Завет. Но светите му мощи били по някое време пренесени в Испания и днес испанците почитат св. ап. Яков като свой покровител.

УниБИТ с изложба в Одрин

С. Николова
-
0

Експозицията е на тема „Пътешествие из живите традиции. Нематериалното културно наследство на Югоизточна Европа“

Университетът по библиотекознание и информационни технологии (УниБИТ) организира и откри в Одрин изложба на тема „Пътешествие из живите традиции. Нематериалното културно наследство на Югоизточна Европа“. 

Проектът е съвместен с Регионалния център на ЮНЕСКО в  София, ръководен от д-р Ирена Тодорова. Изложбата документира и атрактивно представя нематериалното  културно в 20 страни от нашата част на света сред които България, Румъния, Грузия, Гърция, Турция, Кипър и страните от Западните Балкани. Проектът е създаден за период от няколко години и в него са взели повече от 120 учени и изследователи от държавите-членки на Регионалния център.

Изложбата е експонирана в историческата сграда-музей на „Регионалния център за културно – историческо наследство и туризъм“ на Одринския вилает от XV век. Професор Стоян Денчев, председател на Общото събрание на УниБИТ и един от учредителите на Центъра на ЮНЕСКО, заяви на откриването: На фона на фолклорните танци, представени блестящо от  българските и турските изпълнители, като българин и почетен гражданин на гр. Одрин се чувствам удовлетворен от факта, че работейки за миналото трасирахме едно по-добро бъдеще за нашите два съседни народа.

Българската делегация, ръководена от ,ректора проф. д.н. Ирена Петева бе посрещната лично от проф. Реджеп Гюркан – кмет на двеста  хилядния град и уважена от Областната управа.  На церемонията по откриването присъства Генералния консул на България в Република Турция Борислав Димитров.

Церемонията по откриването се превърна в спектакъл, на който танцовите състави „Русалии“ от Петрич и Румелийски танцов ансамбъл от Одрин на практика показаха взаимодействието и синергията от проникването на балканските култури.

Българската делегация посети и двете български православни църкви – „Св.св. Константин и Елена“  и  „Св. Влчк Георги“, които Университета подпомага активно.  Храмовете са в отлично състояние и се посещават от руски, украински и други православни граждани.  Делегацията занесе вестници и книги на българското читалище „Просвета“, което се развива много успешно. Библиотеката разполага с над 2200 тома, танцовите  групи на работят на смени поради високия интерес. Нараства броят на децата в българското училище, предимно от семейства на изселници с двойно гражданство.

Италия спира климатиците заради проблема с руския газ

С. Николова
-
0

Глобите за нарушителите ще са от 500 до 3000 евро, налаганите мерки влизат в сила от 1 май и ще продължат до април 2023 година

Италианското правителство реши климатизацията в обществените сгради да бъде спряна това лято, тъй като се опитва да намали зависимостта си от руския газ, съобщава европейската редакция на Politico.

Съгласно новите правила, наречени от италианските медии “Операция термостат“, климатизацията в обществените сгради, включително училищата и правителствените министерства, не може да се настройва по-ниска от 27 градуса по Целзий. През зимата отоплителните системи не трябва да затоплят сградите над 19 градуса, въпреки че ще бъдат разрешени 2 градуса свобода. Преди това обществените сгради можеха да се охлаждат до 26 градуса.

Тези, които не го спазват, могат да бъдат наказани с глоби от 500 до 3000 евро.

Мерките бяха приети като поправка в парламента миналата седмица, след повишаване на цените на енергията и тъй като правителството се опитва да диверсифицира вноса на газ – страната внася около 40 процента от газа си от Русия. Москва тази седмица прекъсна доставките на газ за България и Полша, което породи опасения за бъдещето на енергийните доставки.

В текста на поправката, предложена от депутатите Анджела Маси и Давиде Крипа от екологичното “Движение 5 звезди”, се казва, че целта е „да се намали топлинното потребление на сградите и да се постигнат незабавни годишни икономии на енергия“.

Спирайки климатиците, правителството има за цел да спести 4 милиарда кубически метра газ тази година. Мерките влизат в сила от 1 май и ще продължат до април 2023 г.

Премиерът Марио Драги обвини европейските покупки на руска енергия на завишени цени за финансирането на инвазията в Украйна и предупреди, че засилването на Русия може да означава труден избор на начин на живот.

„Искаме ли да имаме мир или искаме да имаме включен климатик? каза той на пресконференция по-рано този месец. Нуждите на Италия от газ са покрити до октомври, дори ако Москва затвори крановете незабавно”, посочи Драги.

Жените по-често страдат от пост-COVID синдром

С. Николова
-
0

Проблеми с паметта, умора и задух са симптомите, проявяват се в продължение на шест месеца дори при изкаралите леко

„Жените по-често страдат от пост-COVID синдром. Около 40% от всички, прекарали COVID-19, независимо дали са били със силно изразени симптоми или асимптоматично, са го развили. Най-малко шест месеца след инфекцията те са страдали от умора, проблеми с паметта и задух. 35% от хората дори не знаят, че са били заразени.“ Това посочи началникът на отделение по кардиология към Клиника по вътрешни болести в Университетската болница „Св. Анна“ – София д-р Рада Прокопова.

Наблюденията на специалиста показват, че 46% от жените и 36% от мъжете развиват пост-COVID синдром. Симптомите могат да варират във времето, да изчезват и да се появяват отново, както и да се променят по интензитет. Имам пациенти, които дори след месец – два проявяват нетипични за болестта симптоми. Този синдром се дължи на нарушена имунология. Наблюдава се предимно при по-пълните хора, диабетиците, хората с тежки автоимунни заболявания. Те трябва да спазват добър хранителен режим и да бъдат физически активни“, съветва началникът д-р Рада Прокопова.

Последствията от отключения автоимунен отговор се изразяват във възпаление на малките кръвоносни съдове, автоимунни промени в ендокринните органи, в скелето-мускулната система и в нервната система. Най-големи са пораженията от вирусната инфекция за белия дроб. „Белодробните увреждания намаляват с времето, но не изчезват напълно. Необходим е период от 6 месеца до 1 година, за да може белият дроб да се възстанови почти напълно функционално“, уточни лекарят. Не по-малко сериозни са уврежданията и на сърцето (миокардит, кардиомиопатия, инфаркт, кардиогенен шок, белодробно сърце, тромботични усложнения, аритмии, тахикардия, хипотония или хипертония).

Д-р Прокопова посочи, че последствия от коронавирусната инфекция може да има и върху нервната система. В редки случаи не е изключено да се стигне до инсулт, енцефалит, менингит. Често срещани неврологични остатъчни промени са главоболие, замайване, нарушения на съня, делириуми (при по-възрастни пациенти), синдром на хронична умора, обърканост, паметови и когнитивни нарушения. „

Има опасения, че COVID-19 повишава риска от развитие на болестта на Паркинсон и на Алцхаймер”, каза още тя.

По думите на д-р Прокопова дългосрочните последици от COVID-19 върху тялото могат да бъдат системни (умора), пулмологични (задух, понижено съдържание на кислород в кръвта, неефективен трансфер на газ от белите дробове към кръвта), ендокринни (високи нива на кетонни тела, водещи до твърде висока киселинност на кръвта, възпаление на щитовидната жлеза), стомашно-чревни (диария, загуба на апетит), хематологични (тромби в кръвоносната система), невропсихиатрични (безпокойство, депресия, безсъние, намалена концентрация и памет), уши-нос-гърло (възпалено гърло, сухота в устата), сърдечно-съдова система (неспецифична болка в гърдите, възпаление на сърдечния мускул, повишена сърдечна честота), жлъчни (остро бъбречно увреждане), дерматологични (косопад, обриви), мускулно-скелетни (болки в мускулите, в ставите).

„ACE2 рецепторите, които са широко разпространени в хипоталамуса, хипофиза, надбъбречните жлези, тироидната жлеза, тестисите, панкреаса, са входна врата за SARS-CoV-2 в човешкия организъм, обясни д-р Прокопова. 5% от населението не боледува от коронавирусната инфекция, но вариантът Омикрон навлиза не само през ACE2 рецепторите, а и през страшно много други места и никой не е застрахован, че няма да го преболедува“, посочи тя.

1...191192193...594Page 192 of 594