На 93-годишна възраст почина американската актриса Лиз Шеридан, известна като съседката от сериала „Алф”, съобщи The Hollywood Reporter, позовавайки се на представител на актрисата.
Шеридан е починала е починала насън „от естествена смърт“ пет дни след рождения си ден в дома си в Ню Йорк.
Константин Кисимов се ражда, жени и умира на 16-то число
Големият актьор е роден на 16 април 1897 г. във Велико Търново и е потомък на патриотичен търновски род.
Неговият прадядо Георги Кисимов е бил участник във Велчовата завера през 1835 г., дядо му Пантелей – член на Букурещкия революционен комитет, а баба му Евгения Кисимова – модерна и образована за времето си жена, основава първото женско дружество у нас. Бащата на актьора завършва прочутия Роберт колеж в Истанбул и Международно право в Кеймбридж. Самият Константин Кисимов се дипломира право в Софийския университет и специализира в Сорбоната в Париж.
Веднага след това, през 1923 г. яркият му талант го отвежда в Школата на Народния театър, където се явява на изпит, по съвет на приятели. И отново го изпращат на специализация в Париж. Може би от престоя му във френската столица, от съприкосновението с френската култура и образование идват и тези негови филигранност, галантност, финес и изискано чувство за хумор.
Датата 16-и е наистина съдбовна за Кисимов. На 16 август 1935 г. се жени за своята Лиляна, която е била едва 18-годишна, с двадесет години по-млада от него. Среща бъдещата си съпруга на площад „Славейков“ и остава с нея завинаги.
Докрая на живота си той е неизменно част от сцената на Народния театър – до 16 август 1965 г., когато загива при автомобилна катастрофа, след гастрол в Балчик, където изнася рецитал в тамошното военно поделение. Има паметна плоча с барелеф.
Константин Кисимов е сред родоначалниците на българския театър и кино и едно от най-ярките дарования на Народния театър. Едновременно силен комедиен и драматичен артист, той често разплаквал публиката по време на представления.
Филмография:
Незабравими ще останат театралните му образи в постановки като „Големанов“, „Боян Магьосникът“, „Тартюф“, „Свекърва“, „Боряна“, „Когато вятърът си играе“ и др.
Участва „на живо“ в постановки на прохождащия телевизионен театър и прави великолепни роли в Камък в блатото“ (1959), „Юнгфрау“ (1961) и „Българи от старо време“ (1963).
Патосът на характерния му глас, примесен с топлота и целеустременост му дават възможност да направи радиозаписи с изключителни по художественото си въздействие стихове на Ботев, Вазов, Лермонтов, Пушкин, Байрон, Гьоте, Есхил и др. Константин Кисимов изнася стотици рецитали из цялата страна.
Константин Кисимов е имал изключително задълбочени познания по философия, история, астрономия. Градските легенди разказват, че той стоял с часове нощем заедно със своя добър приятел, поета Теодор Траянов, който също се увличал по астрономия и заедно наблюдавали небето и звездите.
Музикално-драматичният театър във Велико Търново носи неговото име.
Днес си спомняме за Константин Кисимов и отдаваме почит пред големия артист.
Биография:
Чарлс Чаплин е роден на 16 април 1889 г. в Лондон. Кръстен е на баща си, който е музикант. Чарли прекарва детството си с майка си, певицата Хана Хол. Самият той стъпва за пръв път на сцена, когато е на пет години, за да „спаси“ майка си, която внезапно губи гласа си. По-късно майка му е освидетелствана и е вкарана в клиника за душевноболни. Оттогава Чарли и по-големият му брат Сидни са местени от училище в училище. По-късно Чарлс става професионален артист, благодарение и на връзките на майка му в тази сфера. През 1908 г. се включва в мим трупата на Фред Карно, където бързо става звезда. Заедно с трупата тръгват на турнета из САЩ, където Чарлс започва да се снима в киното.
През 1918 г. се жени за 16-годишната Милдред Харис, от която има едно дете. Развеждат се през 1921 г. През 1924 г. се жени отново за тийнейджърка – Лита Грей. От нея има две деца, а през 1927 г. се развеждат. Третият му брак е през 1936 г. с Полет Годар. С нея се развежда през 1942 г. като през цялото време слуховете твърдят, че двамата никога не са имали законен брак. На следващата година се жени за Уна О’Нийл, с която стават родители на цели осем деца. Двамата са заедно до смъртта на Чаплин.
*Сър Чарлс Спенсър Чаплин е една от най-креативните личности в ерата на нямото кино, Чаплин е най-известният актьор в ранните холивудски филми, а по-късно и забележителен режисьор.
Чарли Чаплин е създателят на един от най-знаменитите образи в нямото кино – на бродягата Чарли
В средата на 1910-те Чаплин постепенно изработва своя легендарен кинообраз на „Малкия човек“.
Слава на Чаплин носи нямото кино, и въпреки че звукът се появява във филмите през 1927 г., Чарли остава верен на старата технология още цяло десетилетие.
Първият звуков филм на Чаплин е „Великият диктатор“ — антихитлеристки филм, заснет през 1940 г.
Умира в съня си през 1977 г. на Рождество Христово на възраст от 88 години в малкия швейцарски град Веве. Погребан е във Во, Швейцария. На 1 март 1978 година неговият ковчег е изкопан и откраднат от двама емигранти – полякът Роман Вардас и българинът Ганчо Ганев с цел да изнудват семейството му за пари. Замисълът се проваля и крадците са заловени, а ковчегът е открит единадесет седмици по-късно, закопан край Женевското езеро. Тялото след това е препогребано под два метра бетон, за да се предотвратят подобни бъдещи посегателства.
Чаплин е женен 4 пъти, и има 11 деца.
Филмография:
По-значими награди:
„Оскар“ (1973 г. най-добра музика – „Светлините на рампата“; 1972 г. почетен „Оскар“)
„Златен лъв“ (1972 г. за цялостно творчество)
16 април е Ден на Българската конституция и професионален празник на юристите в България. Денят се отбелязва от 1991 г. по инициатива на Съюза на юристите в България.
На 16 април 1879 г. депутатите приемат окончателно първата Конституция, смятана за най-демократична за времето си и с всички свои недостатъци, осигурила прогресивно развитие и модернизация на България.
Създадена е след конституциите на Гърция, Сърбия и Румъния, но в традицията на българските интелектуалци от освободителните борби и с участието на юристи и други българи, получили висшето си образование във водещи университети в Европа.
Конституция на Българското княжество е културната ценност на РИМ–Габрово за месец април. Това е първото печатно издание на Конституцията, приета от Учредителното събрание във Велико Търново на 16 април 1879 г. Изданието е във вид на брошура с 47 страници. Текстът ѝ е на руски и български езици. Съдържа 22 глави със 169 члена. В края са изброени имената на подписалите конституцията длъжностни лица и депутати.
Честит празник на всички юристи!
Честват се на 16 април
През времето на император Диоклетиан в Рим живеел благочестив християнин на име Хрисогон. Той бил учител на всички християни, които строго изпълнявали съветите му и безстрашно защитавали вярата си. Мнозина езичници, като слушали проповедите на Хрисогон, ставали християни. Веднъж Диоклетиан го повикал в град Аквилея и го убеждавал да се отрече от вярата си. Като не постигнал целта си, той осъдил християнския учител на смърт. Обезглавеното тяло на Хрисогон лежало няколко дни на морския бряг. Недалеч от това място живеел един стар благочестив свещеник на име Зоил, а близо до него три благочестиви девойки – Агапия, Хиония и Ирина. Свещеникът взел тялото и главата на мъченика и ги погребал в своя двор.
След един месец умрелият Хрисогон се явил на свещеник Зоил и му казал:
– Ти скоро ще заминеш от този свят, с радост ще отидеш при Христа и ще се успокоиш при светиите. След девет дни трите девойки християнки, които живеят близо до тебе, ще бъдат подложени на мъчения заради вярата им. Ти кажи на божията рабиня Анастасия да се погрижи за тях и да ги подготви за мъченически подвиг.
Същото видение имала и Анастасия. Тя побързала и отишла при свещеника, когото дотогава не познавала и узнала от него, къде живеят трите млади християнки. Като ги намерила, тя прекарала заедно с тях цяла нощ в духовна беседа, като ги съветвала да останат твърди във вярата си и без страх да понесат предстоящите им страдания. След това отишла на гроба на своя учител мъченик Хрисогон, където дълго плакала и се молила. После се завърнала у дома си и се предала на всекидневните си трудове.
Няколко дни след това благочестивият старец, свещеник Зоил, се поминал, а трите сестри били взети от езичниците и отведени при императора.
– Кой ви е научил да презирате нашите богове и да не се подчинявате на нашите закони? – запитал ги императорът. – Като ви съжалявам, аз ви съветвам да се отречете от вашия Христос, да се поклоните на боговете и да им принесете жертва. Като награда аз ще ви избера богати момци, за които ще се омъжите и ще делите с тях слава и почести.
Агапия, най-голямата от трите сестри, отговорила на императора:
– Ти трябва да се грижиш за държавните работи, за народите, за войската, а вместо това ти само хулиш живия Бог, Който те търпи и чака твоето изправяне.
– Тази девойка се е побъркала – извикал императорът и заповядал де я изведат.
След това се обърнал към по-малката сестра, Хиония, на която дал същите съвети. Но тя спокойно отговорила:
– Сестра ми не е безумна. Тя вече доказва несправедливостта на твоето искане.
Тогава императорът извикал най-малката сестра, Ирина, и й казал:
-Твоите сестри са заблудени. Поне ти, най-малката, се поклони на боговете, та и сестрите ти да последват твоя пример.
– Нека се покланят на идолите ония, които не знаят истинския Бог и упорстват в своето неверие – отговорила младата девойка.
Диоклетиан заповядал да затворят сестрите в тъмница. Там отново ги посетила Анастасия, утешила ги със своите беседи, вдъхнала им надежда в Божията помощ и ги уверила в победата им над враговете.
След известно време императорът заминал за Македония по държавна работа и заповядал да закарат там всички християни, които се намирали по това време в затвора на град Аквилея. Заедно с другите християни в Македония били закарани и Агапия, Хиония и Ирина. Анастасия също ги последвала. Управителят на областта, на когото императорът предал сестрите, не успял да ги убеди да се откажат от вярата си в Христа и да се поклонят на езическите богове. Тогава те били заведени на съд пред един от главните съдии, Сисиний. Той най-напред се обърнал със съвет към най-малката сестра, Ирина, като мислел, че нея най-лесно ще убеди. Тя обаче твърдо му казала, че е християнка и служи на истинския Бог. Сисиний заповядал да я отведат в тъмницата, а след това извикал и другите две сестри и им казал:
– Вие научихте малката Ирина да не изпълнява царските заповеди. Засега аз отложих наказанието й, защото се надявам, че тя ще престане да упорства, когато види вашите мъчения. Вие обаче можете да се спасите, ако принесете жертва на боговете, както и ние принасяме, като изпълняваме заповедта на императора.
– Вярата ни е непоколебима – казали сестрите.
– Имате ли вие християнски книги – запитал съдията.
– Имаме книги, но те са написани в сърцата ни, откъдето не могат да бъдат взети от враговете на Христа – отговорили сестрите.
– Кой ви научи да отивате доброволно на страдания? – запитал Сисиний.
– Тези бедствия са само временни, но те ще ни осигурят вечна радост.
За последен път съдията ги поканил да изпълнят заповедта на императора, като принесат жертва на боговете, но те още по-твърдо отговорили:
– Ние принасяме хвалебна жертва само на Бога, но на идолите няма да се поклоним. Не се надявай да ни отклониш от вярата ни в нашия Господ Иисус Христос. Ти изпълнявай това, което ти е заповядал земния цар, както ние изпълняваме повелята на небесния Цар.
Като се убедил, че не може да разколебае врярата им, Сисиний осъдил Агапия и Хиония на смърт чрез изгаряне. Като чули присъдата, девойките радостно извикали: – Благодарим Ти, Господи Иисусе Христе, че ни удостои да станем изповедници на Твоето име.
Светите мъченици били хвърлени в огнена пещ, и те с молитва на уста предали Богу чистите си души. Света Анастасия взела телата им, които останали неповредени от огъня, и тайно ги погребала.
На другия ден съдията повикал Ирина и я заплашил с позор и мъчения. Но девойката смело отговорила:
– Нищо няма да ме посрами пред моя небесен Жених. А за страданията ще получа награда на небето.
Извели девойката вън от града и там един от войниците я пронизал със стрела. Тя паднала на земята и радосто извикала:
– Отивам при моя Господ Иисуса Христа, Който ще ме заведе при моите сестри.
Анастасия погребала и нейното тяло близо до телата на сестрите й. С такъв мъченически подвиг завършили живота си светите девици и Църквата ги причислила към сонма на своите светии.
Празнува се ден преди Вход Господен в Иерусалим (Връбница, Цветница)
В съботата на Шестата седмица от Великия пост Църквата спомня извършването на най-голямото чудо от Спасителя – възкресяването на четиридневно починалия Лазар шест дни преди иудейския празник Пасха (Иоан гл. 11). Извършено пред очите на народа, чудото станало причина мнозина да повярват в Христа. То и днес ни уверява в божествената сила на Бог Син, в Неговото възкресение, и в предстоящото всеобщо възкресение на мъртвите.
Чудото на Лазаровото възкресение предизвикало непоносимо негодуване у първосвещенниците и фарисеите. По съвета на Каиафа, точно в този момент Синедрионът решава да улови Иисуса при първа възможност и да Го убие (Иоан 11:47-57). Приближава се тяхното време. Идва властта на тъмнината, а заедно с нея и последните дни от земния живот на Спасителя.
История
Лазаровото възкресение станало непосредствен повод за смъртната присъда на Спасителя. Затова именно от най-дълбока древност било установено случилото се да се спомня преди началото на Страстната седмица (Седмицата на Христовите страдания).
В IV век Лазаровото възкресение се считало за общоцърковен и тържествен празник, което се вижда от множеството поучения на този ден от св. Иоан Златоуст, блаж. Августин, и др. В VII-VIII век светите църковни песнописци св. Андрей Критски, Козма Маюмски и Иоан Дамаскин съставили особени песнопения и канони, посветени на празника, които са в Църквата ползва до ден днешен.
От 1 май отпускането на лекарства ще е само в електронна форма. След като личният ви лекар ви е предписал медикаменти, ще може да ги купите във всяка аптека срещу предоставяне на ЕГН и датата на издадената рецепта.
„За пациента нищо не се променя. Просто ще имате досие и всеки един лекар ще знае как са ви лекували. Няма никакъв смисъл да ви изписват лекарства на хартия, освен ако не ви трябва този документ, например, за да докажете, че сте взимали определено лекарство. Да речем със застрахователни цели”, каза Димитър Маринов, главен секретар на Българския фармацевтичен съюз, в ефира на „Здравей, България”.
В сайта на НЗОК със специален код или електронен подпис потребителите ще могат да виждат лекарствата, изписани им по Здравната каса, уточни Маринов.
„Ако са ви изписани 3 лекарства може да си вземете колкото искате от където искате, докато рецепта има давност”, поясни той.
Предвижда се спешните медици и лекарите, които правят домашни посещения, да използват приложение на телефоните, за да може да издават електронни рецепти.
По думите на Димитър Маринов въвеждането на електронна рецепта се е отлагало 2 пъти, защото част от лекарите не са били готови.
Източник: Nova
С благословението на Негово Светейшество Неофит, Митрополит Софийски и Патриарх Български, и подкрепата на Българската православна църква на 17 април – Цветница, за двадесета поредна година, Националният център по трансфузионна хематология, Министерството на здравеопазването и БЧК организират традиционна кампания за доброволното кръводаряване в столицата.
Целта е повече хора да помогнат на нуждаещите се и да дарят кръв за тези, чийто живот може да бъде спасен.
На 17 април мобилни екипи за кръводаряване на НЦТХ ще работят от 9 до 13 ч. Те ще бъдат разположени в:
В неделя от 9 до 15 ч. стационарен екип за кръводаряване ще работи в:
Ако сте ваксинирани срещу COVID-19, също бихте могли да станете кръводарител.
На Цветница ще прекрачим прага на храма, по време на богослужението ще се помолим за здраве и благоденствие и ще запалим свещичка. Точно в този ден стотици хора се борят за живота си. Всеки ден само в столицата се преливат над 100 л кръв. Хората, които се нуждаят от нея, разчитат на нас. Животът им зависи от нашата съпричастност.
„От днес започва изплащането на еднократна добавка от 70 лева за Великден за всички над 2 млн. пенсионери. Тя ще се получава през пощенските станции или по банков път независимо от вида и размера на тяхната пенсия. Във времена на криза правителството реши, че трябва да бъдат подкрепени всички. Такива са и очакванията на всички пенсионери“. Това каза министърът на труда и социалната политика Георги Гьоков в предаването „Денят започва“ на БНТ.
Той подчерта, че ковид добавката от 60 лв. към пенсиите ще продължи да се изплаща до края на юни. „Целта ни е от 1 юли да приемем решение за осъвременяването на пенсиите, с което да не се допусне доходите на възрастните хора да намалеят след отпадането на плащанията за ковид“, обясни министърът на труда и социалната политика.
Георги Гьоков припомни, че според сега действащото законодателство от 1 юли пенсиите трябва да се увеличат с 6,1%, което няма да компенсира отпадането на добавката. Той обясни, че работна група с експерти на Министерството на труда и социалната политика, Министерството на финансите и Националния осигурителен институт прави изчисления и ще предложи различни варианти за осъвременяване. Една от идеиите е да се въведе антиинфлационна добавка, която да се съобразява с ръста на поскъпването на храните и стоките от първа необходимост. Друг вариант е да се промени формулата на швейцарското правило, за да може увеличаването на пенсиите да отразява в по-голяма степен инфлацията. „Накрая Народното събрание ще вземе решение кой вариант да приложи“, каза министър Гьоков.
„Светът е в криза, не само в България има инфлация. Навсякъде се предприемат подобни мерки. В Германия има безпрецедентно увеличение на пенсиите. Не мога да се съглася, че за да не провокираме инфлацията, трябва да оставим хората гладни. Ще подкрепяме хората. Това се прави по целия свят“, каза министър Гьоков.
Той посочи, че към момента няма пенсионер с пенсия за пълен осигурителен стаж и възтраст, който да получава по-малко средства от прага на бедност от 413 лв. Министър Гьоков припомни позицията си за отпадане на тавана на пенсиите и посочи, че в момента той ограничава около 34 000 пенсионери. „Няма да приемем замразяване на минималната заплата, ще настояваме за увеличаване й като лост за вдигане на доходите на всички българи“, заяви министърът на труда и социалната политика. Той добави, че в бюджета на Министерството на труда и социалната политика за 2022 г. разходите за подкрепа на хората са се увеличили с 350 млн. лв.
Днес, 15 април, той щеше да навърши 69 г. И нека сега почива достойно, както достойно и живя.
Пламен Ставрев беше най-великият професионалист сред музикантите на поетичния Бургас.
Роден 15 април 1953 в Бургас. Завършил е английска филология в Софийския държавен университет. Работил е и като преводач, но става известен като китарист, изпълнител и автор на песни. Първите си песни записва в Българско национално радио в края на 70-те години в дует с Димитър Радев Вълчев. През 90-те е познат като един от известните български бардове. В продължение на няколко години участва и в организацията на „Блус фест“ в града. Има издадени три албума, а през 2001 г. взима първа награда и наградата на публиката на конкурса „Бургас и морето“ за песента „Лятото“ на Гриша Трифонов и Иван Вълев.
Певецът почива внезапно вечерта на 15 декември 2011 година от инфаркт.
Беше погребан в черен ковчег със златисти елементи. Сред хилядите венци и букети, които положиха присъстващите, имаше и струни от китара, текстове на песни, ноти.
Бургас загуби наистина невероятен човек, който не само беше талантлив изпълнител, но и много начетен.
Пламен има безспорно място в културния живот на Бургас. Той винаги е обичал много Бургас, макар че беше гражданин на света.
