На днешната дата си отива един от музикалните идоли на 90-те години – Кърт Кобейн(ВИДЕО)

Драгана Я.
-
0
На днешната дата си отива един от музикалните идоли на 90-те години – Кърт Кобейн(ВИДЕО)

Кърт Кобейн си отива от този свят едва на 27 и завинаги остава в съзнанието ни онова младо момче с дълга руса коса, леко набола брада и скъсани стари кецове.

Казано е много за съдбата му, има и десетки теории за смъртта му, която настъпва на 5 април 1994 г. Тялото на Кърт Кобейн е намерено три дни след смъртта му от електротехник, дошъл да инсталира охранителна система в къщата.

Ако беше жив, тази година легендарният Кобейн щеше да празнува своя 55-ти рожден ден. Но никой не може да си представи човек като Кърт да порасне, да остарее и да гледа внуци, защото именно там е разковничето в обаянието на Кобейн – той е роден, за да бъде безсмъртен и никога не би се примирил с обикновения живот.


Кърт Кобейн е роден на 20 февруари 1967 г. в Абърдийн (близо до Сиатъл), САЩ.

Майка му е била на 19, а баща му на 21 години, когато Кърт се ражда. Той има щастливо детство до момента, в който родителите му се развеждат. Това оставя траен отпечатък върху съзнанието на Кърт. Той става много затворен и асоциален. Постоянно го местят да живее от един негов роднина при друг, живее при приятели, а накрая дори остава бездомен. Не е много популярен в гимназията и често го наричат странен заради музиката, която слуша.

Умее да пее, да свири, да рисува и да пише. Бил е хиперактивно, но изключително надарено дете, и често е оставал неразбран. Не успява да завърши гимназия, а животът му се превръща в спирала от гняв, лудост, наркотици и творене.

През 1984 г. Кърт Доналд Кобейн и Крис Антъни Новоселич решават да създадат своя група, заедно с барабаниста Дейл Кроувър. Новосформираната група се установява в Сиатъл и избира името „Нирвана“ (Nirvana). През 1988 г. барабанист на групата става Чад Чанинг. Нирвана свирят като подгряваща група на няколко концерта, но желанието им е да издадат свой албум и започват работа по него. Скоро подписват договор със звукозаписната компания „Съб Поп“. През юни 1989 г. излиза дебютният албум на Нирвана — „Bleach“. След напускането на тогавашния барабанист — Чад Чанинг, Нирвана сменят много музиканти докато не се спират на Дейв Ерик Грол. През 1991 г. групата подписва договор с компанията „Голдмаунтън“, а на 23 септември същата година се появява вторият им албум — „Nevermind“, включващ най-успешната им песен — „Smells Like Teen Spirit“. След него излизат албумите „Incesticide“ (1992 г.) и „In Utero“ (13 септември 1993 г.). През март 1994 г. Нирвана снимат свои акустични изпълнения за предаването на MTV — „Unplugged“. По това време Кърт Кобейн изпада в дълбока депресия, като започва да взема наркотици. Според официалната версия Кърт Кобейн се е самоубил.

Какво се е случило на 5 април през годините

Драгана Я.
-
0
Какво се е случило на 5 април през годините

5 април е 95-ият ден в годината според григорианския календар (96-и през високосна). Остават 270 дни до края на годината.

  • През 1242 г. руските армии, водени от Александър Невски разбиват рицарите на Тевтонския орден в битката на Чудското езеро.

На 5 април 1242 г. новгородският княз Александър Невски разбива тевтонските рицари в битка върху леда на Чудското езеро, с което е сложен краят на т.нар. Северни кръстоносни походи. Заедно с битката при Грюнвалд от 1410 г. тя е сред най-гръмките поражения на рицарите и фактически прекратява кампанията срещу православните руски княжества.

До битката се стига, след като тевтонците се опитват да използват слабостта на русите, подложени на нападения от страна на монголи и шведи. Те окупират през есента на 1240 г. последователно Псков, Изворск и Копорие и достигат в покрайнините на Новгород.

1614 г. — Във Вирджиния, индианката Покахонтас се омъжва за английския колонизатор Джон Ролф.

1753 г. — От частна колекция е основан Британският музей.

1886 г. — Подписан е Топханенския акт, с който Съединението на България се признава международно.

1904 г. — Македония е разделена на реформени райони, управлявани от представители на Великите сили, както следва: Австро-Унгария — района на Скопие, Русия — района на Солун, Англия — района на Драма, Франция — района на Сяр и Италия — района на Битоля.

1937 г. — Отворено е Летище Прага.

1945 г. — Студената война: Югославския лидер Йосип Броз Тито подписва споразумение със СССР, което позволява „временно разполагане на съветски войници на югославска територия“.

1948 г. — Със Закон за кинематографията се национализират частните филмови предприятия в България и средствата за производство и експлоатация на филми.

1955 г. — Уинстън Чърчил се отказва от поста министър-председател на Обединеното кралство по здравословни причини и приключва политическата си дейност, започнала през 1900 г.

1962 г. — ЦК на БКП приема на пленум мерки против турчеенето при някои малцинства — цигани, татари и помаци.

1978 г. — Започва строежът на хидрокомплекса Никопол — Турну Мъгуреле.

1989 г. — Полското правителство узаконява профсъюза Солидарност и предприема демократични мерки в политическата система

1992 г. — Започва обсадата на Сараево от югославската армия.

Босненският поет Абдулах Сидран ненапразно казва: „Нашето минало никога не може да отмине“. Защото последиците от него са видими и до днес. В края на 1991 година Радован Караджич, който тогава е председател на Сръбската демократична партия, открито заплашва в парламента да унищожи военно “мюсюлманския народ”.

На гражданите на Босна не им остава друго, освен да се борят за независимостта си от Югославия. В отговор на това сръбският президент Слободан Милошевич изпраща югославската армия срещу обявилата вече независимост Босна. Мирните демонстрации на босненците са окървавени от куршумите на югославската армия. Сараево става жертва на най-дългата обсада в по-новата история на Европа – четири години терор, глад, изтезания. Половин милион бомби и снаряди унищожават града. 11 541 души, сред които и 1 601 деца, биват убити. 50 000 души са ранени. Сараево е бил обграден от всички страни с танкове, ракетни установки и снайперисти. Градът е разположен в долина, така че убийците в планината са имали перфектна видимост към беззащитните жертви.

Раните на войната са видими и до днес

И до днес в Сараево се виждат разрушените къщи и руините. Усещат се и нелечимите травми на хората, преживелите обсадата.Гледката към планината Требевич също ѝ напомня за извършения тогава геноцид, защото именно там се събирали бойците на Милошевич, Караджич и Шешел. Сред тях бил и един млад мъж, който доброволно напуснал мирната Сърбия, за да замине за Босна и да се включи в битката в помощ на своите съпартийци. По-късно той става министър на информацията в правителството на Милошевич. Според Human Rights Watch, тъкмо по негово време е заведено дело срещу петима главни редактори, чиито вестници си позволили да нарекат избитите албанци “хора”. Обвинението срещу главните редактори било, че са допуснали дезинформация.

„Този мъж се казва Александър Вучич и днес е президент на Сърбия. Той и до днес отрича да е имало геноцид в Босна и подкрепя сръбските сепаратисти и националисти. Въпреки това европейски функционери позират пред камерите с него, без дори да споменават за извършените престъпления“, отбелязва с горчивина Борчак. Показателно е, че депутати от хърватските и сръбските партии в босненския парламент отмениха закон, обявил отричането на геноцида и прославата на военните престъпници за наказуемо деяние. Политиците от ЕС мълчат и по този въпрос.

Отричането на престъпленията води до нови престъпления

Името на Милошевич се е превърнало в синоним за геноцид, масови убийства и войни. Но той не е бил сам в тези престъпления. И днес по-голямата част от сърбите отричат геноцида и масово твърдят, че е ставало дума за Гражданска война, в която всички замесени страни са били еднакво замесени и жестоки. Случилото се в Босна обаче продължава да поражда насилие и до днес. Избиването на мюсюлмани по времето на войните в бивша Югославия де факто служи като вдъхновение за крайнодесни националисти от по-ново време – за престъпниците, избили невинни хора в Ютьоя, Крайстчърч, Хале. Затова геноцидът в Босна си остава актуална тема и днес, пише в заключение Мелина Борчак.

1998 г. — Отворен е за движение най-големият висящ мост в Япония Акаши Кайкио.

Той свързва град Кобе с остров Аваджи като преминава над натоварения пролив Акаши. 

Преди да бъде изграден мостът “Акаши Кайкьо” фериботи са извозвали пътниците през пролива Акаши. Опасният воден маршрут често е бил подложен на силни бури — през 1955 година 2 ферибота потъват в такава буря и загиват 168 деца.

Св. мъченици Агатопод дякон и Теодул Солунски

Драгана Я.
-
0
Св. мъченици Агатопод дякон и Теодул Солунски

Честват се на 5 април

През времето на римските императори Диоклетиан (284–305 г.) и Максимиан (286–305 г.), които били непримирими врагове на Христовата Църква и жестоко преследвали християните.

В Солун живеели двама предани на Христа свещенослужители: старецът Агатопод и юношата Теодул. Агатопод бил дякон, а Теодул четец. И двамата водели чист и добродетелен живот. Бог, по Своята милост, надарил младия Теодул с чудотворна сила. Той изцерил много болни от различни болести и обърнал мнозина езичници към Христа.

По заповед на императора било предприето гонение срещу християните в цялата империя. Управителите на всички области били задължени да заставят християните да се покланят пред езическите идоли и да им принесат жертва. За ония, които не се подчинят на тази заповед, били предвидени жестоки наказания.

Градоначалникът на Солун, за да сплаши християните, поставил на градския площад различни уреди за наказание на непокорните. Някои християни напуснали тайно града, за да се спасят от преследванията на езичниците. Други се изплашили от мъченията и се отказали от вярата си, а мнозина останали в града и били готови да понесат всички страдания, дори да приемат мъченическа смърт за името Христово. В това число били Агатопод и Теодул. Те останали в храма и непрекъснато се молели.

Като узнали за тях, войниците ги заловили и ги хвърлили в тъмница, а след няколко дена ги изкарали на разпит пред градоначалника Фаустин. Двамата вървели с бодри стъпки и весели лица.

Като ги видял, Фаустин повикал първо Теодул и с престорена любезност му казал:

– Моля те, момко, откажи се от християнските заблуждения и отново приеми нашия древен закон. Ако не сториш това, ще бъдеш лишен от живота си.

Усмихнат, Теодул отговорил спокойно:

– Отдавна вече аз съм се отказал от заблужденията. Аз се боя за тебе, защото те застрашава вечна смърт, понеже си обикнал заблуждението.

Като разчитал на мъдростта му, градоначалникът се надявал, че чрез лъжливи обещания и чрез дарове да склони Теодула да се отрече от вярата си. Започнал да му предлага пари и почести, за да го склони да принесе жертва на идолите, но Теодул останал непреклонен.

– Ако ти си равнодушен към дарове и почести, то сигурно мъките ще те заставят да изпълниш царската заповед – казал стоящият там идолски жрец.

– Мъченията не ме плашат и не ще ме заставят да изпълня вашата воля – отвърнал спокойно юношата.

– Та нима животът с всичките му радости не е по-добър от мъчителната смърт? – запитал градоначалникът.

– Наистина е така – отговорил Теодул – животът е по-добър от смъртта. И тъкмо защото съм убеден в това, аз съм готов да жертвам този временен живот, като се надявам да получа вечен живот и нетленни небесни блага. Предай тялото ми на огън и рани: то е от пръст; но нетленната душа, като се разделя с него, ще се възрадва на вечния живот.

– Кой ще ти даде тези вечни блага, за които си готов да дадеш живота си? – запитал управителят.

– Господ Бог и Неговия Син Иисус Христос – отговорил Теодул. – Още от дете нося знака на Неговия кръст и до самата си смърт няма да се разделя с този знак. По-скоро ще се разделя с тялото си, отколкото да отстъпя от вярата си. До края на живота си ще остана верен раб на моя единствен Господар, на моя Бог.

Фаустин бил удивен от твърдостта и мъжеството на юношата. Като се убедил, че съветите са безполезни и няма да склонят Теодула да се откаже от вярата си, той заповядал да го отведат и повикат Агатопод. Опитал се най-напред да измами стареца, като му казал:

– Поклони се на нашите богове. Теодул вече обеща да се отрече от предишните си заблуждения и заедно с нас да им принесе жертва.

Агатопод добре познавал младия си приятел. Той веднага разбрал хитростта на градоначалника и му отговорил:

– Заедно с Теодул и аз с радост ще принеса жертва на истинския Бог и на Неговия Син Иисус Христос: на този Бог той обеща да принесе жертва.

– Не на тези богове, които ти назова, обеща Теодул да принесе жертва, а на дванадесетте богове, които управляват вселената – казал Фаустин.

Със силни изрази Агатопод започнал да доказва на градоначалника, че направените от глина или метал идоли не са богове, и че безумно постъпват онези, които им се покланят и им принасят жертви.

– Богове ли са тези, които са направени от човешки ръце? Богове ли са тези, които не могат да се защитят от онези, които поискат да ги счупят? Богове ли са тези, които нито виждат, нито ходят, нито пък имат някакво чувство в себе си? Та нима искаш да принеса жертва на тези ваши лъжливи божества или да пея хвалебни песни на глухите идоли?

Силни и убедителни били тези думи. Те смутили градоначалника. Той се опасявал, че тези думи могат да подействат на присъстващите там езичници и затова заповядал да закарат Агатопод и Теодул пак в тъмницата. Подир тях тръгнал много народ. Младостта на Теодул извиквала съчувствие у мнозина, и те го съветвали да изпълни волята на градоначалника, за да спаси живота си. Други пък подвиквали на Агатопод:

– Детски ум ли имаш, та не разбираш кое е полезно за живота ти?

Когато пристигнали в тъмницата, те били затворени заедно с престъпниците, осъдени за различни престъпления. Още първата нощ Господ удостоил верните Си служители с чудно видение. Като се събудили в полунощ, те паднали на колене, навели ниско глави и до разсъмване се молили. Молитвата им била съсредоточена и искрена. Сякаш с едни уста те изричали чувствата си на любов и признателност към Бог, Който им дал сили да устоят срещу сегашните изкушения, и Го молели да не ги лишава от Своята помощ при предстоящите им страдания:

– И сега, о Боже, укрепи ни с небесна сила, та с Твоята помощ мъжествено да претърпим предстоящите мъчения и да преминем в Небесното царство.

Тази молитва силно подействала на затворниците. Мнозина от тях очаквали смъртна присъда или много тежки физически наказания. В момента обаче те забравили всякакъв страх, дошли при християните, паднали пред краката им, искрено се разкаяли за греховете си и ги молели да им открият как могат да се спасят от духовната смърт. Агатопод и Теодул им благовестили евангелското слово и им посочили пътя към спасението. Около проповедниците се събрали не само затворниците. При тях дошли и много хора, които живели близо до тъмницата. Всички с радост слушали благодатните думи, които се изливали от устата на Божиите раби.

Уплашен, началникът на тъмничната стража побързал да съобщи това на градоначалника:

– Ако двамата християни, които сега са затворени, не бъдат погубени в най-скоро време, мнозина ще изоставят боговете и ще повярват в Бога, Когото те проповядват.

Градоначалникът веднага повикал при себе си Агатопод и Теодул и започнал отново да ги убеждава да изпълнят волята на императора, като принесат жертва на идолите. Както и преди, и двамата останали твърди и решително отказали да изпълнят съвета му. Фаустин не могъл повече да сдържи гнева си и заповядал, жестоко да бият Теодула. Той обаче спокойно понесъл наказанието, като продължавал да проповядва името на Иисус Христос. След това градоначалникът поискал от Теодул да му предаде християнските книги, но той му отговорил:

– Ако съм сигурен, че ти искаш да узнаеш истината и да се откажеш от заблужденията си, аз с радост щях да ти донеса книгите на пророците и апостолите, но понеже съм убеден, че имаш лоши намерения, няма да ти предам Божия дар.

Фаустин още повече се разгневил и започнал да заплашва Теодула със смъртно наказание.

– Няма да те пощадя. Ще заповядам да нарежат тялото ти на късове и ще ги хвърля за храна на зверовете, ако не ме послушаш – казал му той.

– Тялото ми е готово за мъки. Прави с него каквото искаш, но аз няма да предам свещените книги да бъдат поругани – отговорил твърдо Теодул.

За да сплаши мъченика и да го принуди де са откаже от вярата си, градоначалникът заповядал да го откарат на мястото, където се изпълнявали смъртните наказания. Като видял издигнатия гол меч, Теодул преклонил глава и извикал:

– Слава на моя Господ Иисус Христос, Който благоволи да пострада за нас. Укрепен от Неговата благодат, аз с радост умирам за Него.

Теодул не бил посечен. Градоначалникът само искал да го сплаши. Като узнал, че Теодул не трепнал пред смъртното наказание, той отново го повикал при себе си. В това време той разпитвал стареца Агатопод.

– Някакво родство ли ви свързва с Теодул? – попитал го той.

– Роднински връзки нямаме, но сме свързани с обща вяра – отговорил старецът.

– Думите ти показват, че вие двамата искате едно и също наказание – казал Фаустин.

– Ако умрем от еднакви мъки, ще получим и еднаква награда – отговорил Агатопод.

– Не те ли е срам на твоите години да се заблуждаваш като юноша и доброволно да отиваш на смърт?

– Аз не се заблуждавам и надеждата ми на Христа не е суетна – отговорил Агатопод. – Похвалявам Теодула, че държи твърдо за вярата си. Аз съм по-стар от него и затова съм длъжен да му покажа по-голямо усърдие към моя Бог.

Тогава градоначалникът се обърнал към Теодул:

– Не се мами от думите на тоя старец – казал му той. – Не отивай безразсъдно на смърт. Той желае смъртта, защото е вече стар. Но ти си млад. Малко си живял. Защо искаш да се лишиш от този радостен живот?

– Ако и да съм млад на години, аз наравно с този старец се уповавам на Бога и съм готов да пострадам за Него – отговорил Теодул.

Градоначалникът заповядал да ги вържат и отново да ги отведат в тъмницата. Там дошли техните познати и приятели да изкажат своите съжаления за печалната им участ. Някои проливали сълзи.

– Защо плачете? – запитал ги Теодул.

– Плачем за вашето нещастие – отговорили те.

– Няма защо да плачете за нас, защото ни предстои нещо по-добро – казал им той.

По заповед на Фаустин двамата мъченици били оковани в тежки вериги и били откарани във вътрешната тъмница. Там ги затворили в тясна килия, за да не може никой да ги посети.

През нощта Господ ги удостоил с видение, в което им разкрил каква ще бъде тяхната смърт, и как след нея ще бъдат спасени. Двамата видели на сън, че пътуват с кораб в открито, бурно море. Вълните заливали кораба и започнали да го разбиват. Всички пътници изпаднали в ужас. Някои се хвърлили в морето и започнали да се давят. А те двамата, спасени от вещото управление на капитана на кораба, облечени в бели дрехи, се озовали на планина, висока до небето. След като се събудили, те си разказали един на друг съня и се учудили, че и двамата са видели едно и също видение и с гореща молитва благодарили на Бога, че им отрежда еднаква участ.

Преди да свършат молитвата си, рано сутринта, дошли войници и за трети път ги откарали при Фаустин, който и сега започнал да ги убеждава да се откажат от вярата си. Отговорът обаче бил все същият:

– Ние сме християни и за името Христово сме готови да изтърпим всякакви страдания.

Тогава градоначалникът издал следната смъртна присъда: „Теодул и Агатопод, понеже отказаха да принесат жертва на боговете, да бъдат удавени в морето“.

Напразно приятели и познати молели мъчениците да принесат жертва на идолите, за да спасят живота си. Теодул и Агатопод останали непреклонни. Присъдата била изпълнена. Устните им шептели молитва, когато ги хвърляли в морето, където загинали. След известно време вълните изхвърлили телата им на брега. Приятелите им ги погребали с подобаваща чест.

Джим Кери приключва кариерата си (ВИДЕО)

Драгана Я.
-
0
Джим Кери приключва кариерата си (ВИДЕО)

Американският комедиен актьор Джим Кери слага край на кариерата си, защото възнамерява да се пенсионира. Това сподели самият той в интервю пред Кит Хувър за Access Hollywood, съобщават от Hollywood Life.

Все пак Кери не изключва варианта да участва в интересни проекти в бъдеще, обяснявайки, че би се включил в продукция, която ще е важна за хората. Такава възможност той вижда в биографичен филм за Доли Партън, която по-рано сподели, че ще се радва Джим Кери да изиграе нейния музикален партньор Портър Вагонър.

„Може да продължа (да снимам б.р.), но си взимам почивка. Наистина харесвам моя тих живот, обожавам да рисувам с четката по платното и обичам моя духовен живот… Аз имам достатъчно. Аз съм направил достатъчно. Аз съм достатъчен.“, казва Кери.

Преди няколко дни прочутият комедиен актьор  излезе с остър коментар по повод скандала с шамара, който Уил Смит удари на водещия на церемонията на наградите „Оскар“ Крис Рок. Според Кери този удар е нанесъл непоправими щети не само върху кариерата на Смит, но и върху цялата „безгръбначна“ холивудска индустрия. „Беше много ясно послание: „Ние вече не сме Клуба на готините“, добавя Кери, визирайки ситуацията в американската филмова индустрия.

Джим Кери е смятан за един от най-успешните актьори в Холивуд. Той става известен с участията си във филмите „Маската“, поредицата „От глупав по-глупав“, „Батман завинаги“ и др. Носител е на Златен глобус за участието си във филмите „Шоуто на Труман“ и „Човек на Луната“, но така и не вдига победоносно заветния „Оскар“.

Бащите ще имат право на 2 месеца платен отпуск

Драгана Я.
-
0
Бащите ще имат право на 2 месеца платен отпуск

До навършване на 8 години на детето

Бащите вече ще имат право на платен отпуск до два месеца. Той ще може да се ползва наведнъж или на части до навършването на 8-годишна възраст на детето. Това предвиждат промени в Кодекса на труда, публикувани за обществено обсъждане на сайта на социалното министерство. 

Същото право на два месеца отпуск ще имат и осиновителите.

Правото ще се ползва, ако бащата не е ползвал отпуска, прехвърлен му от майката на детето. За да получи отпуска, той ще трябва да уведоми работодателя си поне 10 дни предварително.

Обезщетението ще се изплаща от Държавното обществено осигуряване, като тепърва предстои да се уточни неговият размер.

Според сега действащото законодателство всеки от родителите има право на 6 месеца неплатен отпуск до навършване на 8-годишна възраст на детето, от които 5 месеца могат да бъдат прехвърлени на другия родител.

Предвижда се промените да влязат в сила от 1 август.

Джон Батист спечели „Грами“ за албум на годината (ВИДЕО)

Драгана Я.
-
0
Джон Батист спечели „Грами“ за албум на годината (ВИДЕО)

Джон Батист – изявяващ се музинат в различни жанрове, спечели водещия приз за албум на годината на церемонията за наградите „Грами“, която включваше изненадващ призив на украинския президент Володимир Зеленски, предаде Ройтерс. 

Батист, който е бендлидер в късното шоу на Стивън Колбер, получи общо пет отличия, в това число топ наградата за джаз албума си „We Are“, вдъхновен от движението „Животът на чернокожите има значение“.

Останалите призове на Джон Батист, който водеше по номинации с 11 на брой, са за най-добро музикално видео за „Freedom“ – ярък трибют за Ню Орлиънс, и награда за композицията и аранжимента на песните за анимацията „За душата“ на „Пиксар“. 

https://twitter.com/darawyliv/status/1510823852812685314?ref_src=twsrc%5Etfw%7Ctwcamp%5Etweetembed%7Ctwterm%5E1510823852812685314%7Ctwgr%5E%7Ctwcon%5Es1_&ref_url=https%3A%2F%2Fdariknews.bg%2Fnovini%2Fliubopitno%2Fdzhon-batist-specheli-grami-za-album-na-godinata-videosnimki-2306051

Дуото „Силк соник“ в състав Бруно Марс и Андерсън Паак спечели другите две водещи награди „Грами“ – за песен и запис на годината за хита си „Leave the Door Open“, вдъхновен от 70-те години на миналия век.

Деветнадесетгодишната тийн сензация Оливия Родриго, прочула се със сърцераздирателната балада „Drivers License“ от дебютния й албум „Sour“, спечели четвъртата водеща награда за най-добър нов изпълнител. Към нея певицата прибави още две отличия.

Един от ключовите моменти на церемонията беше включването на президента на Украйна Володимир Зеленски, което контрастираше с радостната атмосфера на наградното шоу. 


„Какво се противопоставя най-много на музиката? Мълчанието на разрушените градове и убитите хора. Запълнете тишината с вашата музика. Подкрепете ни по всеки възможен начин. С всичко друго, но не и с мълчание“, призова Зеленски в предварително записаното си послание. 

Церемонията за наградите „Грами“ – водещите отличия в света на музиката, трябваше да се проведе през януари, но беше отложена заради увеличаването на случаите на зараза с COVID-19. Шоуто освен това беше преместено от Лос Анджелис в Лас Вегас. Звездите преминаха по червения килим, а хиляди зрители препълниха залата, за разлика от миналата година, когато събитието беше на открито пред малобройна публика.
 

Какво се е случило на 4 април през годините

Драгана Я.
-
0
Какво се е случило на 4 април през годините

Днес психолозите в България отбелязват своя професионален празник. Денят на психолога се чества от 1995 година насам. Буквално „психология“ на гръцки означава „наука за душата“. Това е научна дисциплина, изучаваща умствените процеси и поведението на хора или животни. Психологията е една от най-привлекателните области за професионално развитие на младите хора в страната. Тя е и една от най-желаните специалности от кандидат-студентите години наред.

На днешната дата се навършват 18 години от трагедията с 12 загинали българчета в река Лим. На 4 април 2004 г. български автобус падна в 40-метров каньон в придошлите води на река Лим на границата между Сърбия и Черна гора. В него пътуваха 41 ученици от СОУ „Николай Катранов“ в Свищов на възраст от 12 до 19 години, 7 преподаватели, екскурзовод и 2-ма шофьори. След падането в реката автобусът започва бързо да се пълни с вода. В спасителната операция участват полицаи и пожарникари от Приеполе и Бело поле, както и местни жители от близкото село Гостун, които помагат със собствени лодки.

Въпреки усилията, загиват 12 български деца. Днес отдаваме почит пред паметта на Александра Гергова (17 г.), Антоана Евтимова (13 г.), Антония Братова (14 г.), Боряна Петкова (11 г.), Валентин Маринов (14 г.), Виктор Маринов (14 г.), Глория Георгиева (11 г.), Женя Ангелова (11 г.), Лора Николова (14 г.), Светослава Пантелеева (12 г.); Светослав Колев (15 г.) и Юлиян Манзаров (18 г.).

3 години след инцидента шофьорът на автобуса Илия Измирлиев получава 4-годишна присъда. До последно той твърдеше, че причината за катастрофата е техническа неизправност на автобуса. През 2017 година Измирлиев почина, след като получи инфаркт. Ударът настъпил на пътя край родния му Смолян, докато бил зад волана на микробус.

Ето с какво е останал в историята 4 април:

През 1581 година Франсис Дрейк е посветен в рицарство. Той е първият англичанин, извършил пълно околосветско пътешествие и вторият човек в света, след Фернандо Магелан.    Дрейк плава от 12-годишен, когато се качва на търговски кораб като юнга – момче, подготвящо се за моряк. Капитанът на кораба, който е и далечен роднина на семейството на момчето, толкова го харесва, че му завещава плавателния съд. Така, едва 20-годишен, той става капитан на собствения си кораб. Известно време извършва търговски курсове между Англия и Холандия. След като Изпания забранява търговията между двете страни обаче, той е принуден на продаде кораба и да започне работа при братовчед си.  Двамата с него търгуват с роби в Централна Америка. Не след дълго време обаче и този вид търговия е забранен, освен за испански поданици, а „нарушителите“ се преследват.    Дрейк и Хоукинс не се отказват и при едно от тяхното плаване към Америка корабите им, натоварени с роби, са вероломно нападнати от испанците в пристанището Сан Хуан де Улуа и всички, с изключение на два, са разрушени. При завръщането си в Англия те искат обезщетение от английското правителство, но не го получават и решават да възстановят загубите с пиратски експедиции срещу испанския търговски флот. Така е поставено началото на пиратската му кариера.   Дрейк бързо се прочува като опасен и неуловим пират. След 1570 година пътува няколко пъти до Карибите, където напада испански кораби, превозващи скъпоценности. 

През 1577 г., английската кралица Елизабет I възлага на Дрейк тайна мисия – да изследва южната част на Тихия океан и да потърси Австралия. Дрейк потегля от Примут с кораба „Златната кошута“ и четири по-малки плавателни съда. Екипажът наброява 115 души. Почти година по-късно открива протока Дрейк, разделящ Антарктида от Америка (факт, който някои историци оспорват). Дрейк слиза на остров, наречен от него Елизабет.

След това корабът се насочва към Валпарайсо, Чили и Перу, а Дрейк ограбва крайбрежните градове и пленява незащитени испански кораби. 

Пиратът се опасява от испанска блокада, ако се върне по Магелановия проток. Затова решава да продължи на север покрай западното крайбрежие на Централна и Северна Америка и да се завърне в Англия, като заобиколи от север Северна Америка. Плавайки покрай западното крайбрежие, англичаните достигат остров Дрейк в Калифорния и о-вите Фаралон. Те слизат на брега, за да ремонтират кораба и завързват приятелски отношения с местните индианци. 

По време на голямо увеселение с местния вожд и неговото племе Дрейк тържествено издига английското знаме и обявява всички тези земи за владение на английската кралица. Преди отплаването си от залива англичаните поставят на брега стълб и заковават на него медна плочка, на която са изписани името на кралица Елизабет, датата на пристигането и „доброволното присъединяване“ на индианците към английската кралица. Край стълба Дрейк заравя сребърна монета с изображението на кралицата и нейния герб.

На следващата година Дрейк достига остров Ява и заобикаля нос Добра надежда. На 26 септември 1580 завръща в Англия с пълни трюмове с подправки, картофи и испанско злато и сребро, след две години и десет месеца плаване.

След като акостират, испанският посланик в Лондон настоява целият екипаж да бъде обесен. Елизабет I обаче защитава моряците, като използва факта, че Испания подстрекава бунтовете срещу нейното управление и третира английските кораби по същия начин, както Дрейк третира испанските.

Кралицата обсипва Дрейк с кралски милости. Присъжда му титлата баронет, приема от него скъпоценни подаръци и заповядва да се докладва на испанския посланик, че всички те ще се съхраняват в кралската съкровищница дотогава, докато между Англия и Испания не се изгладят дипломатическите отношения. От този момент испанците започват да наричат Дрейк „Ел Драк“ – Драконът. 

Две години по-късно той става кмет на град Плимут и съветник на английското правителство по морските въпроси. През 1585 става член на Парламента. През есента на същата година е изпратен с флот от 25 кораба в Испанска Америка, за да отмъсти за ембаргото, което Испания е наложила на английските кораби.  

Ел Драк се превръща в легенда още приживе, а следващата му задача еда атакува испанските пристанища, в които се подготвя така наречената „Непобедима Армада“ за нашествие в Англия. 

На 4 април 1818 година Конгресът на САЩ приема националното знаме. То се състои от 13 бели и червени ивици и 20 звезди – по една за всеки щат. Знамето се мени през годините, в зависимост от щатите, съставящи Съюза.  

Синият цвят олицетворява верността, предаността, дружбата, справедливостта и правдата, червеният – храброст, усърдие, равенство, а белият – чистотата и морални устои.

На тази дата през 1887 година Сузана Салтер става първата в света жена, избрана за кмет. Тя става градоначалник на град Аргония, Канзас и е една от първите жени, влезли в политиката в Щатите. Изборът ѝ е изненадващ, защото кандидатурата ѝ е издигната нашега от група мъже, а целта е по-скоро да се обезкуражат, отколкото да се насърчат, жените с политически амбиции. Тъй като по това време имената на кандидатите не се оповестявали публично преди вота, самата Салтер не знаела, че е кандидат, преди да отиде до урните. След като станало ясно, че е издигната от Женския християнски съюз се отказали от собствения си кандидат и масово я подкрепили. Самият председател на Републиканската партия изпратил делегация в дома ѝ, която трябвало да разговаря с нея и да се увери, че ще изкара мандата си, ако получи необходимата подкрепа. В замяна, републиканците дали вота си за нея, осигурявайки ѝ две трети от гласовете. 

Макар че мандатът на Салтер не бил наситен със събития, изборът ѝ предизвикал дебат в националните медии. Кореспондент на Ню Йорк Сън, посетил едно от заседанията на местния парламент, пише, че Сузана е демонстрирала, че е добър политик и водила заседанието с изключителна сдържаност и спазвайки благоприличие и добър тон. Публикации за нея имало дори в шведски и южноафрикански вестници. 

Като компенсация за службата си, Салтер получила заплата от 28 долара (по онова време – 1 долар). След като мандатът ѝ изтича, остава да живее в Аргония до 1893 година, когато мъжът ѝ купува земя в Оклахома. Салтер никога повече не се кандидатира за изборна длъжност. 

През 1949 година във Вашингтон е подписан договор за създаване на НАТО. Първоначално в организацията се включват 10 западноевропейски държави, САЩ и Канада. Основополагащ е член 5 от Вашингтонския договор, който гласи: Страните се съгласяват, че въоръжено нападение срещу една или повече от тях в Европа или Северна Америка ще се разглежда като нападение срещу всички тях и всяка страна се съгласява, че при такова нападение, в силата на правото за индивидуална или колективна самозащита, ще окаже помощ на нападнатата страна или нападнатите страни, предприемайки незабавни действия, каквито смята за необходими, индивидуално или съвместно с други страни, включително използването на въоръжени сили, за възстановяване и поддържане на северноатлантическата област.

Първоначално идеята на договора е, че евентуална атака от страна на Съветския съюз срещу някоя от европейските страни–членки или САЩ ще се третира като атака срещу самите САЩ, които имат най-голямата армия и могат да окажат най-ефективна военна помощ. До такава атака обаче никога не се стига. За първи път в историята на договора САЩ се позовава на член 5, няколко дни след атаките от 11 септември 2001 година.  Днес в България се отбелязва и Денят на атлантическата солидарност. 

През 1968 година борецът за права на цветнокожите в САЩ Мартин Лутър Кинг е убит в мотел в Мемфис, Тенеси. Той пристига в Мемфис в края на март, за да посети стачкуващи работници. Отсяда в мотел Лорейн, стая 306. Докато стои на балкона на 2-рия етаж на 4 април 1968 година, е застрелян в 18:01 часа. Куршумът влиза през дясната му буза, разбива челюстта, поврежда гръбначния стълб и засяда в рамото. Според очевидци, последните му думи са към музиканта Бен Бранч да изсвири и изпее песента „Вземи ръката ми, скъпи Боже“.

Кинг умира в болницата Сент Джоузеф в 19:05 часа. Убийството му се посреща с вълна от бунтове в повече от 60 града. Пет дни по-късно президентът Линдън Джонсън обявява национален траур. Мартин Лутър Кинг е първият чернокож, за когото се обявява национален траур. 300 000 симпатизанти присъстват на погребението му.

Според неговото завещание той иска да бъде запомнен не с почестите и званията, а като човек, който е нахранил бедните, облякъл голите, бил е прав за войната във Виетнам и е обичал и служел на хората. На погребението му любимата му певица Махалия Джаксън пее любимата му песен „Вземи ръката ми, скъпи Боже“. Два месеца по-късно на 8 юни в Англия е заловен предполагаемият убиец Джеймс Ърл Рей. Една година след убийството на Кинг, той се признава за виновен и е осъден на 99 години затвор.

Честит рожден ден, Христо Мутафчиев! (ВИДЕО)

Драгана Я.
-
0
Честит рожден ден, Христо Мутафчиев! (ВИДЕО)

На днешния ден рожден ден празнува големият български актьор Христо Мутафчиев.

Роден през 1969 г. в Карлово, Христо Мутафчиев напуска дома си още на 14 години.

Завършва актьорско майсторство в класа на проф. Надежда Сейкова и Илия Добрев в Натфиз “Кръстьо Сарафов” през 1994 г. В периода 1994-1995 г. играе на сцената на Драматичен театър “Н.О. Масалитинов” в гр. Пловдив, а от 1995 г. е част от трупата на Малък градски театър “Зад канала”.

Българинът има и редица роли в телевизионни филми и продукции, както и участия в реклами. Сред популярните му изяви са в сериалите “Под прикритие”, “Дунав мост”, “Клиника на ІІІ етаж”, “Огледалото на дявола”, както и в тв продукциите “Най-важното в живота”, “Църква за вълци”.

През 2000 г. изиграва ролята на Татуирания във филма “Пансион за кучета” на режисьора Стефан Командарев. Същата година получава награда за млад актьор “Иван Димов”. През 2001 г. е отличен с приза на САБ за актьор, изиграл най-много главни роли през сезон 2000/2001 г.

Пет години по-късно взима “ИКАР 2005” за главна мъжка роля в театралната постановка на Мариус Куркински “Големанов”. През 2007 г. се снима в друг филм на същия режисьор – “Светът е голям и спасение дебне отвсякъде”. Тогава става и председател на Съюза на артистите в България.

През 2006 г. е получава награда за мъжка роля за Агатон Агасич в “Опечалена фамилия” от Бранислав Нушич, режисьор Бина Харалампиева, на Международен фестивал “Дни на Зоран Радмилович” в гр. Зайчар, Сърбия.

За блестяшата си игра в “Миграцията на паламуда” Христо Мутафчиев е отличен със “Златна роза 2012” за най-добър актьор на фестивала на българския игрален филм във Варна.

Награди и отличия

   2000 – Награда за млад актьор „Иван Димов“;

    2001 – Наградата на САБ за актьор, изиграл най-много главни роли през сезон 2000/2001 г.;

    2005 – Наградата на САБ „ИКАР 2005“ за главна мъжка роля: Големанов в „Големанов“;

    2006 – Награда за мъжка роля в „Опечалена фамилия“ на Международния фестивал „Дни на Зоран Радмилович“ в град Зайчар, Сърбия;

    2018 – Орден „Св. св. Кирил и Методий“ – огърлие

    2021 – награда „Аскеер“ за водеща мъжка роля : Райчо в „Плач на Ангел“

Мутафчиев се занимава и с озвучаване на филми и сериали от 1997 г., когато Асен Аврамов, изпълнителния продуцент на Арс Диджитал Студио, лично го кани да озвучи Дафи Дък и Бъгс Бъни.

Той озвучава героите в „Космически забивки“, 22 филма от „Шантави рисунки“ и „Весели мелодии“ като част от поредицата видеокасети „Звездите от Космически забивки“, издадени от Александра Видео, и отново озвучава Дафи във войсоувър дублажа на Арс Диджитал Студио на анимационния сериал „Дък Доджърс“.

Известен е с ролите си на Сид в поредицата „Ледена епоха“ на 20th Century Fox и Blue Sky Studios от 2003 до 2016 г., и Джина в „Аладин“ на Дисни от 2004 до 2005 г., записани в студио Александра Аудио.

Последният му засега озвучен филм е „Ледена епоха: Големият сблъсък“ през 2016 г.

Екипът на “Следвай ме”му пожелава много здраве, духовни радости и щастието никога да не го напуска!

Честит да е рожденият му ден!

Гърция удължава ограниченията заради COVID-19

С. Николова
-
0
Гърция удължава ограниченията заради COVID-19

Те се отнасят за влизащите в страната, включително и деца

Гърция удължава до 11 април ограниченията, наложени заради COVID-19 за влизащите в страната, съобщи АНА-МПА. Удължаването на мерките беше обявено със съобщение до екипажите на международните полети от Службта за гражданско въздухоплаване.

Без тест, но с европейски цифров сертификат, ще влизат в Гърция гражданите на страните-членки на ЕС, на САЩ, Австралия и Канада, както и на още 35 страни, които са се присъединили към системата на ЕС за цифровия сертификат.

Освен с европейски сертификат те ще могат да влизат в Гърция със сертификат за ваксинация с валидност от 9 месеца след завършването на основния ваксинационен цикъл или безсрочно, ако им е поставена бустерна доза. Пътниците могат да представят също сертификат за преболедуване с валидност от 180 дни, отрицателен PCR тест, направен до 72 часа преди пристигането или отрицателен бърз тест, направен до 24 часа преди пристигането.

Всички пътници от останалите страни трябва да представят отрицателен тест, независимо от това дали са ваксинирани или не.

Задължението да докажат здравния си статус се отнася и до децата на възраст над 5 години. Всички пътници могат да бъдат подложени на контролен тест.

Носенето на маска е задължително на летищата и по време на полетите.

Св. преподобни Йосиф Песнописец

Драгана Я.
-
0
Св. преподобни Йосиф Песнописец

Чества се на 4 април

Преподобни Йосиф се родил на остров Сицилия в началото на деветия век. Родителите му били благочестиви люде. Те дали добро образование на своя син, който още от малък придобил високи добродетели и напреднал в изучаване на Свещеното Писание. Дете бил той, когато родината му била нападната от врагове. За да се спаси, цялото семейство избягало от Сицилия и се преселило в Пелопонес (Южна Гърция). Родителите останали да живеят там, а младият Йосиф отишъл в гр. Солун, където постъпил в манастир.

Младият инок изпълнявал с усърдие всички манастирски задължения. Проявил пълно послушание, прекарвал времето си в труд и молитва и четене на словото Божие. Всички братя го обикнали за неговия благочестив живот и се удивлявали на голямата му мъдрост. След известно време в Солун дошъл св. Григорий Декаполит. Той се запознал с младия Йосиф – вече свещеник, и много го обикнал.

По това време животът на Христовата църква на Изток бил смутен от ереста на иконоборците. Християните, които почитали светите икони, били преследвани и жестоко измъчвани. Най-разпалена била тази борба в Цариград, където по-рано начело на иконоборците застанали императорите Лъв III Исаврянин (717–741 г)., и Константин V Копроним (741–775 г.). След кратко затишие гонението било отново възобновено през първата половина па деветия век от императорите Лъв V Армянин (813-820 г.) и Теофил (829–842 г.). А това е тъкмо времето, през което е живял преподобни Йосиф Песнописец.

Когато императорът Лъв Армянин възобновил гонението срещу почитателите на светите икони, той ги подлагал на тежки наказания: отстранявал от служението православните епископи и свещеници и ги затварял в тъмница, а на тяхно място поставял еретици – иконоборци. Свети Григорий Декаполит, който отивал в Цариград да подкрепи духа на тамошните християни, помолил игумена на манастира да пусне с него Йосиф. Мъчно било на игумена и на братята да се разделят със своя събрат, но като преценили нуждите на Църквата, те изпълнили молбата на св. Григорий. Като пристигнали в Цариград, св. Григорий и Йосиф облечени в непробиваемата броня на вярата, по площади, улици и по домове съветвали християните да не слушат лъжливото учение на лукавите еретици, а да се придържат към древното учение на Църквата.

Гонението все повече се засилвало. Наказанията взимали масов характер и ставали все по-тежки и по-жестоки. Православните изнемогвали. Тогава св. Григорий решил да изпрати Йосиф в Рим при папа Лъв ІІІ с молба за помощ. (По онова време Цариградската и Римската църква още не били разделени.) Трудно и опасно било да се изпълни това поръчение, защото правителството строго следяло всички, които излизат от Цариград. Йосиф знаел това, но приел тази опасна мисия. Качил се на един кораб и се отправил за Рим. В морето обаче корабът бил спрян, Йосиф бил заловен и затворен в тъмница на остров Крит. Там имало и много други затворници. Еретиците се отнасяли много строго към тях. Някои, като не могли да понесат лишенията и страданията, започнали да падат духом. Йосиф, който бил окован в тежки вериги, непрекъснато ги ободрявал и утешавал, като ги съветвал с търпение и мъжество да се покорят на Божията воля.

– Какво по-приятно и по-радостно може да има за нас сега от това – да страдаме за името на нашия Бог и за иконите на Неговите светии? – казвал той на другарите си. – Нека имаме пред очите си лъчезарния образ на св. ап. Павел, който прие веригите като украшение и се радваше, че се е удостоил да страда за Христа. Нека подражаваме на самия Христос, Който пострада за нас, бидейки безгрешен. Той не укорявал хулителите и не се противил на тия, които Го мъчели. Ако ние искаме да носим игото на Христово, трябва да вървим по Неговите стъпки и заедно с Него да понасяме нашите страдания. Такъв път е отредил Бог за нашето спасение – пътя на скърбите и страданията. Няма защо да се смущаваме, щом като страдаме затова, че почитаме иконата на Спасителя и на пречистата Му Майка. Ние не можем да изпълним неразумните заповеди на царя.

Ободрени от думите на Йосифа, затворниците търпеливо понасяли страданията, а които били осъдени на смърт, посрещали я без страх. Между затворниците имало и един епископ. Твърд бил той във вярата си и отдавал благоговейна почит на светите икони. Но заради високия му сан той бил подложен на непоносими мъчения. Като не могъл да търпи повече, той започнал да се колебае, дали да се съгласи с еретиците, за да се освободи от мъченията. Йосиф забелязал това и със сълзи на очите го молел и съветвал да победи съмнението и да умре за Христовата икона, както е готов да умре за самия Христо. Думите на Йосиф били толкова убедителни, че епископът се разкаял за своето малодушие и с мъжество приел мъченическа смърт.

Цели шест години престоял Йосиф в тъмница. След смъртта на Лъв Армянин гонението срещу почитателите на светите икони се прекратило. Преданието разказва, че св. Николай Чудотворец се явил на Йосиф в тъмницата и му съобщил за смъртта на императора, а след това по чудесен начин го избавил от тъмницата. Йосиф веднага заминал за Цариград, но там с огорчение узнал, че св. Григорий Декаполит не е вече жив. Йосиф построил църква на името на св. Николай, пренесъл в нея тялото на св. Григорий, а наблизо издигнал и манастир, в който скоро се събрали много монаси.

Още когато бил в Солун, Йосиф получил от един благочестив човек частица от светите мощи на апостол Вартоломей. Той пазел тази придобивка като голямо съкровище. Сега той съградил църква в памет на апостол Вартоломей, в която поставил мощите му. Йосиф много искал да състави и хвалебна песен за ап. Вартоломей, та празникът му да се чества по-тържествено. В навечерието на празника Йосиф, уединен в килията си, продължително и съсредоточено се молел Бог да му даде премъдрост, за да може достойно да възхвали апостола. Същата нощ му се явил апостолът, подал му Евангелието и казал: „Да те благослови всевишната Божия десница, и от езика ти да потекат водите на небесната премъдрост; Дух Свети да пребъдва в твоето сърце, а песните ти да усладят вселената.“ Вдъхновен от Божия Дух, Йосиф от този момент започнал да пише хвалебни песни за прослава на светиите и на Божията Майка. Тези вдъхновени песни, известни под името канони, и до сега се четат през време на богослужението.

Не било съдено на Йосиф да продължи спокойно живота си в съградената от него обител. Църквата отново била смутена от еретиците. Иконоборците намерили подкрепа от император Теофил (829–842 г.). Гонението срещу православните започнало с нова сила. Йосиф се явил непоколебим защитник на учението на Църквата и затова бил заточен в Херсон, където останал до смъртта на императора. Императрица Теодора, която управлявала вместо малолетния си син Михаил ІІІ, върнала Йосифа в Цариград, а патриарх Игнатий му дал висока служба в Църквата. След няколко години обаче той пак трябвало да поеме трудния път на заточението.

Знатният велможа Варда, брат на императрицата, се развел с жена си и се оженил за една близка своя роднина, като с това нарушил църковните канони. Както някога св. Йоан Предтеча изобличил Ирода, загдето се оженил за братовата си жена, така сега преподобни Йосиф изобличил Варда за беззаконната му постъпка. Това озлобило всесилния Варда и той изпратил на заточение Йосифа и патриарх Игнатий.

Когато по-късно на византийския престол се възкачил Василий Македонянин (867–886 г.), преподобни Йосиф отново бил върнат от заточение. Последните дни от живота си той прекарал в Цариград, обичан и уважаван от всички.

Патриарх Фотий много почитал преподобния. Той го наричал „човек Божий“, „ангел в плът“ и „отец на отците“ и наредил всички духовници да го приемат за свой духовен отец, като му разкриват своята съвест и изповядват пред него греховете си.

Доживял дълбока старост, преподобни Йосиф насън бил известен от Бога за близката си смърт. И наистина, той скоро заболял и спокойно очаквал края на земния си живот.

– Благодаря Ти, Господи Боже мой – шепнел той в последния си час, – че си ме пазил под сянката на Своите крила през всички дни на живота ми. Запази докрай душата ми. Запази своето стадо и запази до свършека на света онова, което е сътворила Твоята десница. Бъди помощник на Твоята Църква и я запази в мир и спокойствие навеки. Макар и да не съм от числото на Твоите угодници, защото съм грешен пред Тебе, но поради голямата си благост, не гледай на греховете ми, а ме направи достоен за участта на Твоите синове!

След молитвата преподобни Йосиф се причастил със светите Тайни, благословил всички, които били при него, и тихо предал душата си на Бога. На погребението му се стекло голямо множество народ – духовници и миряни. Всички плачели за Божия угодник, като го наричали баща, учител, благодетел, утешител и водач към спасението.

В същия час, когато починал преподобни Йосиф, един от неговите приятели, който в това време не бил при него, се удостоил с чудесно видение. Като седял в стаята си, той чул глас, който му казал: „Излез вън и виж чудните Божии тайни“. Той излязъл навън и видял на небето необикновено сияние. В голям светъл кръг били наредени апостолите, мъчениците, пророците и светителите, а сред тях била пресвета Дева  Богородица. Всички те се събрали да посрещнат душата, която заминавала от земята. На въпроса: „Чия е тая душа, която се е удостоила с такава голяма чест?“ същият глас отговорил: „Това е чистата душа на преподобни Йосиф Песнописец, който бе надарен с благодатта на Светия Дух – да подражава живота на апостолите и мъчениците и да възхвали делата им с вдъхновени духовни песни. Затова сега те с чест посрещат неговата душа“.

И досега вярващите слушат съставените от преподобни Йосиф Песнописец химни и се наслаждават на чудната поезия, с която той е възхвалил подвизите и делата на Божиите угодници.

1...206207208...594Page 207 of 594