Тестото за нея не е като за пица, а е от типа фило
Рикота, паеля, лазаня – наименования, при които душата на кулинаря потръпва. Всъщност, това са простички, както по отношение на продуктите, така и на приготовленията вкуснотии.
«Следвай ме» ви предлага класическата рецепта за приготвяне на лазаня с добавка от сос бешамел. Това блюдо е подходящо както да обяд, така за вечеря. Можете да го поднесете с бяло или червено вино, но бирата също е добър вариант. Всичко необходимо за отличното настроение на вашата трапеза, можете да намерите във велигата магазини АВАНТИ. ВижтеТУК
Продукти и приготвяне на сос бешамел: Необходим е половин литър прясно мляко, 2 супери лъжици брашно, около 50 г краве масло, мускатово орехче – на вкус, и сол – на вкус.
Маслото се разтопява, като се оставя малко да кипи, за да се изпари влагата. Прибавя се постепенно брашното, като се бърка непрекъснато. Когато то стане бледо златисто, се налива млякото, също постепенно, при постоянно бъркане до получаване на еднородна смес без топчета в нея. Добавя се солта и мускатовото орехче. Препоръчва се приготвянето да става на средно силен огън, за да се избегне прегарянето.
Продукти и приготвяне на тестото: Може да се ползва сухо или замразено тесто за лазаня. Ако решите да го приготвите сами, ще ви трябва повече време. Този тип тесто се нарича тесто фило. Ако имате машина, можете да го направите в нея, но може и на ръка. Приемаме, че имате машина, като при ръчното приготвяне следват същите стъпки. Наливаме в нея 200 млл вода, 1 яйце, 2 супени лъжици водка или ракия (за по-добра контистенция) или 1 супена лъжица оцет или лимонов сок, 1 супера лъжица растително масло. Прибавя се 1 чаена лъжичка сол, 0,5 чаена лъжичка захар, 500 г брашно. Всичко това се замесва в машината. Ако го правите на ръка, продуктите трябва да се добавят един по един при бъркане, а след това месене. Когато тестото е готово, се завива в кухненско найлоново фолио и се оставя в хладилника, докато започне да образува мехурчета.
Продукти и приготвяне на каймата: кайма – 300-500 г според желанието, смесва се с накълцани или смлени кромид лук на вкус, целина и морков. Добавят се олио или зехтин, ако каймата е суха, един голям или два малки домата нарядани на ситно и 1 супена лъжца червено вино, както и подправки на вкус. Каймата се запържва до полуготовност.
Формата за печене се намазнява. Застила се с тънък слой тесто. Намазва се с 2 супени лъжици сос бешамел. Слага се част от каймата. Следва втора тестена кора и същата процедура. Препоръчва се горния слой да бъде със сос бешамел и малко кайма, като се посипе с твърдо сиене, тип кашкавалено. Пече се около 45 минути при температура 180-200°С.
Нападенията на руската армия в град Харков продължават с неотслабваща интензивност.
Видеоклип, препубликуван от кореспондента на „Economist“ Оливър Карол, показва сградата на областната администрация в Харков, която тази сутрин, около 8:00 ч. местно време, е била ударена от ракета. , предизвикала огромна експлозия и довела до смъртта на цивилни.
„Масиран удар по централата на правителството в Харков преди около 30 минути. Толкова за „освобождаването“ на този рускоезичен град. Шок и страх от капитулация“, написа под видеото Карол.
Massive strike on Kharkiv govt HQ about 30 mins ago. So much for “liberating” this Russian-speaking city. Shock and awe into surrender. pic.twitter.com/LhpGuzk6zw
Веднъж един монах на име Герман, връщайки се в своя манастир от поклонение, спрял да нощува в сирийския град Илиопол. Познат християнин го приел и му дал една малка стая, в която монахът прекарал нощта. Преди да легне, той дълго се молил. След това, като си починал малко, той отново почнал с глас да се моли и да чете Св. Писание. Той чел за страшния съд Господен, за вечния радостен живот, който ще бъде награда за праведниците, за вечните мъки, очакващи грешниците, и често прекъсвал четенето си с въздишки, сълзи и молитва.
До стаята, където се молел монахът, само през една стена, живеела една жена, известна в целия град със своята красота, голямо богатство и грешен, лекомислен живот. Тя се именувала Евдокия. С бляскавата си красота тя пленявала младите момци, получавала от тях богати дарове и живеела в грях, разкош и веселие, без да се грижи за душата си, мислейки само за радостите на временния живот.
Като се събудила през нощта, тя чула четенето и молитвата на Герман. Думите му за страшния съд и за вечните мъки дълбоко я развълнували и изпълнили душата й с безпокойство и страх. Тя вече не могла да заспи и сутринта рано повикала при себе си инока.
– Моля те – казала му тя, – разкрий ми цялата истина! Тая нощ аз чух твоето четене и душата ми е пълна със скръб. Ако е истина, че вечни мъки са определени за грешниците, то кой може да се спаси?
– Нима ти никога не си чула за Христа и за страшния съд Господен? – запитал я Герман. – Ти от каква вяра си?
– Аз съм самарянка и по род и по вяра – отговорила тя – и това, което чух тая нощ, е съвършено ново за мене. Аз съм много богата; и това още повече усилва чоето безпокойство, защото в твоята книга е казано, че е трудно богатите да влязат в Царството небесно. Какво да правя тогава? Аз охотно бих дала съкровищата си, за да получа вечен живот. Но кажи ми, защо Бог тъй се отвращава от богатите?
Герман обяснил на Евдокия, че Господ не се отвращава от богатите, но че богатите, като се привързват с цялото си сърце към своите съкровища, често забравят Бога и се отвръщат от Него и че това именно осъжда Господ: „Който честно е придобил богатство – прибавил той – и го употребява добре, като помни Бога и ближния, той не заслужава укор. Но който е придобил богаство чрез измама, кражба, грешни дела, несправедливост, и го употребява само за да угоди на себе си, такъв строго ще бъде осъден.“
Тук Евдокия разказала на инока целия си живот и го молела да я научи, как да получи от Бога милост и живот вечен. „Аз доброволно бих дала всичкото си богатство, за да се изкупя от вечните мъки – повторила тя. – А ти, отче светий, моли своя Бог да приеме моето богаство, а на мене да даде вечен живот!“
– На Бога не е нужно твоето богатство – възразил инокът – и ти не можеш чрез него да се изкупиш. Раздай твоите съкровища на бедните. Това е угодно Богу! Но за де получиш милост от Него, ти трябва да се разкаеш за греховете си, да повярваш от все сърце, да измениш живота си и да се обновиш чрез светото кръщение.
Евдокия слушала с внимание думите на Германа. Той много й говорил за Божието милосърдие, за силата на покаянието, и я убедил да прати да извикат християнски свещеник, за да бъде покръстена от него. Учудил се свещеникът, когато видял кой иска това, понеже знаел, че Евдокия е голяма грешница. Тя паднала пред нозете му: „Направи ме християнка, защото се убедих, че ако не стана християнка, ще бъда предадена на вечни мъчения. Но кажи ми, отче светий, наистина ли небесните радости са по-големи от земните? Нали на земята има много прекрасни работи, много злато и скъпоценни камъни, различни радости и наслади. Нима на небето още повече ги има?“
– Докато ти не отвърнеш своя ум от съблазните на тоя свят – казал й свещеникът, – ти не можеш да помислиш за вечни блага. Забрави гордостта и веселието на земния живот, мисли за греховете си, моли Господа за прощение!
– Но, отче светий – казала грешницата, – ако аз се откажа от богатството и радостите на света, а небесни блага не получа, то положението ми няма ли да бъде най-окаяно? Мога ли да бъде уверена, че Бог ще ме приеме?
Свещеникът като видял, че в сърцето на Евдокия няма още вяра и любов към Бога, че то е само изпълнено със страх и земни помисли, не се съгласил да извърши св. Кръщение над нея, а я посъветвал да прекара седем дни в усамотение, пост и молитва. Той й обяснил главните истини на християнската вяра, говорил й за безграничното милосърдие на Бога, Който винаги е готов да приеме искрено каещите се.
– Постарай се да забравиш света – казвал й той, – не давай на ума ти да се разсейва, отгони страха и съмнението, за да не те отвърнат те от доброто начало. Насочи към Бога всичките си мисли и чувства и ти ще се убедиш в неизказаната милост Господня, защото в смирената молитва душата се примирява с Господа и божествената светлина й се явява. Снеми от себе си скъпоценните украшения, облечи се в прости дрехи; спомняй си за греховете си, моли Бога да ти помогне да се разкаеш и да започнеш нов живот и твърдо се уповавай на Него. Той е милосърден и благ; Той Сам отива да посрещне оня, който искрено желае да Го намери; Той се радава на покаянието на грешника.
Свещеникът си отишъл. Евдокия, като останала насаме с Герман, още много го разпитвала за живота на християните и за иночеството. След това и Герман си отишъл, като обещал на Евдокия да се моли за нея и да я посети пак след една седмица. Евдокия заповядала на слугите си да не пускат при нея никого през това време и се затворила в стаята си.
След седем дни Герман, съгласно обещанието си, дошъл при Евдокия. Тя била отслабнала и се изменила поради бдение и постоянна молитва. Но небесна радост сияела на бледото й лице и сърцето й било пълно с любов и упование. Господ Бог по своята неизказана благост укрепил нейната вяра чрез чудно видение, за което тя разказала на Герман.
– Мене изведнъж като че ли ме огря чудна светлина – казала тя – и ангел светъл и прекрасен, като ме взе за ръката, издигна ме от земята в небесния рай. Там хоровете на светите души ме посрещнаха радостно, като ме наричаха сестра. Но изведнъж страшният образ на дявола се показа във въздуха. Яростно скърцаше зъби и като се устреми към мене, стараеше се да ме изтръгне из ръцете на ангела. „Тая ли душа искаш да въведеш ти в небесните чертози? – викаше той. Тя е прекарала животе си в грях; тя е служила и угаждала на мене, тя е моя!“ Ангелът ме защищаваше и веднага чух от небето думи: „На милосърдния Бог е угодно да дарува спасение на каещи се грешници. Нека тая душа извърши своя подвиг и Аз ще бъда с нея през всички дни на живота й.“ При тия думи дяволът изчезна и ангелът ме върна у дома и каза: „Голяма радост е на небесата, когато грешник се покайва, защото милосърдният небесен Отец не желае да загине човешката душа, създадена с пречистите Му ръце по Негов образ. И ангелите се радват, когато видят човешка душа, украсена с правда и добродетел“. Като каза това, ангелът ме прекръсти и си отиде на небето.
Това чудесно видение изпълнило душата на Евдокия с пълна надежда в безпределната Божия милост. Всички нейни съмнения и колебания изчезнали и, изпълнена с пламенна любов към Бога, тя решила да посвети целия си живот на служене Богу. Тя приела св. Кръщение. След това по нейна заповед събрали и поставили пред нея всичкото й имущество: злато и сребро, скъпоценни съдове, дрехи, украсени със злато и драгоценни камъни, бисери и разкошни накити. Тя помолила християнския свещеник да употреби всички тия съкровища за полза на църквата и за подпомагане на бедните. Като свикала робите си, тя ги наградила с богати дарове, пуснала ги на свобода и им казала: „Аз ви освобождавам сега от кратковременното робство, а вие сами се постарайте да се освободите от вечното робство на дявола, като се обърнете към Господа. Той ще ви освободи съвършено, като ви направи Свои деца.“
Като решила да започне нов живот според закона Господен, Евдокия помолила Герман да я отведе в една обител, където благочестиви жени служели Богу чрез непрестанна молитва, пост и трудове. Тя се поселила при тях и се молела дене и ноще, като оплаквала греховете си. Когато след известно време игуменката на манастира се поминала, Евдокия по общо желание на монахините била избрана на нейно място, защото със строгия си живот тя спечелила уважението на всички.
Между това в Илиопол твърде много жалеели за заминаването на Евдокия и скоро започнали преследване против нея. Те донесли, че всичкото богатство, събрано от нея в техния град, тя раздала на християните, които били считани за врагове на държавата. Повикали на съд Евдокия, но Бог й помогнал като й дал сила да прави чудеса, които убедили самия управител на страната, неговото семейство и множество народ в истината на християнската вяра.
Същото се случило, когато след няколко години новия управител я повикал на съд като християнка. През нощта срещу тоя ден Евдокия чула в съня си гласа на Господа: „Стой твърдо във вярата, Евдокия! Дошло е времето да изповядаш Моето име. Не бой се, Аз ще бъда с тебе във всички твои страдания!“ Евдокия без страх изповядала вярата си пред управителя и била предадена на страшни мъчения. Тя ги понесла с непоколебима твърдост и след туй извършила чудеса, които обърнали управителя към Бога! Той паднал пред нозете на Евдокия, като се провикнал: „Направи и мене християнин, защото велик е Бог, Когото изповядваш!“
Оттогава Евдокия живеела спокойно в своята обител, обръщала мнозина в пътя на истинската вяра и достигнала дълбока старост. Когато римският император Адриан (117-138 г.) предприел гонение против християните, Евдокия била осъдена на смърт като разпространителка на християнската вяра. Тя била посечена с меч в 126 година.
Дизайнерът Джорджо Армани изключи музиката за ревюто си в рамките на Седмицата на модата в Милано и дефилето се проведе в тишина като знак на уважение към хората, страдащи от конфликта в Украйна, предаде Ройтерс.
„Решението ми да не използвам никаква музика беше взето като знак на уважение към хората, въвлечени в разигралата се трагедия в Украйна”, обяви в профила си в Туитър дизайнерът. Изказването му беше написано на черен фон.
“Най-доброто, което можем да направим е да изпратим послание, че не искаме да празнуваме, защото нещо много обезпокоително се случва около нас”, заяви 87-годишният дизайнер, видимо развълнуван, по-късно в кулоарите на шоуто.
Дефилето на Армани традиционно закрива Седмицата на модата в Милано. Ревютата този сезон се проведоха в присъствието на публика, а не виртуално както беше миналата година заради коронавирусната пандемия.
Джорджо Армани провел показ в полной тишине из уважения к украинцам. Почему молчат другие дизайнеры https://t.co/lolnQgxCOS
Една рецепта на италианския майстор-готвач Джино Д’Акампо
Аспержите се консумират поради изключителния им вкус и лечебните свойства вече почти 2000 години.
Който разбира, АВАНТИ избира
Те са бързи и лесни за готвене и правят всяко ястие по-специално, по-изискано. Пошираните яйца се приготвят така, както у нас се приготвят яйцата по панагюрски. В плитка тенджера или касерола се сипва вода по-малко от половината на вместимостта. Кипва се на котлона с няколко капки оцет, за да запазят яйцата своята цялост. Като заври водата тенджерата се отмества от котлона и вътре внимателно се счупват яйцата, като се пускат от ниско, за да не се разнесат белтъците или да се спукат жълтъците. Котлонът се намалява и тенджерата се връща на огъня. За да получите ефекта на леко рохкаво поширано яйце задръжте на котлона около 5 минути, а за да е с твърд жълтък от 6 до 8 в зависимост от температурата, при която работите. Това яйце е идеално както за бяло, така и за червено вино. Подхожда и на бирата. Всичко необходимо за вашата трапеза можете да намерите във веригата магазини АВАНТИ.
„Следвай ме” ви предлага една рецепта за аспержи с поширани яйца така, както я приготвя италианският майстор-готвач Джино Д’Акампо.
Продукти: 300 г аспержи, 6 супени лъжици зехтин екстра върджин, 3 супени лъжици бял винен оцет, 4 яйца, сол и черен пипер.
Приготвяне: Отрежете твърдите краища на аспержите и обелете долната им част с помощта на белачка за зеленчуци. Поставете ги в чиния и ги полейте с 2 супени лъжици зехтин. Загрейте тигана на силен огън. Поставете аспержите в него и гответе 5 минути, като обръщате от всички страни. Поставете съд с подсолена вода да заври. След това добавете оцета и намалете силата на огъня така, че водата съвсем леко да ври, на повърхността ѝ трябва да се появяват не повече от 2-3 балончета. Чукнете всяко яйце в порцеланова чаша. Потопете дъното на чашата и внимателно пуснете яйцето във водата. Гответе всяко яйце 3-4 минути, докато се втвърди. Извадете яйцата с помощта на решетеста лъжица. Върху аспержите поставете по едно яйце във всяка порция. Поръсете със сол и черен пипер и с по 1 супена лъжица зехтин.
Днес Гергана празнува своя специален ден. Своя юбилей. Кои би казал че тя е вече на 50!
Гергана Стоянова е най-разпознаваемия глас в България. Най- успялата актриса в дублажа. Най- естествената,истинската и талантлива жена.
Гергана Стоянова е театрална, филмова, телевизионна и озвучаваща актриса.
По-известни заглавия с нейно участие са „Смолвил“, „Монк“, „Бойна звезда: Галактика“, „Чък“, „Триумфът на червилата“, „Касъл“, „Мама“,„Ел Чапо“, „Не ме оставяй“, а също и анимационни поредици като „Лигата на справедливостта“, „Кодово име: Съседските деца“, „Лагерът Лазло“, „Генератор Рекс“ и „Остров Пълна драма“
Актрисата дава своя глас и на българския текстов синтезатор за незрящи – SpeechLab 2.0, дело на Българската асоциация за компютърна лингвистика.
Тя е първата жена председател на Гилдията на актьорите избрана през 2018 г,
През 2021 г. печели наградата „Икар“ за „Най-добър дублаж“ за ролите на Елиза и Мария във „Влад“ и всички женски роли в „Убийство в Ориент Експрес“, заедно с Елисавета Господинова за Ебру в „Черна роза“ и Уили в „Пчеличката Мая“ (дублаж на Про Филмс), и Йорданка Илова за Гюл във „Вятърничав“.
Освен известна личност, тя е майка на две прекрасни деца – дъщеря й е в Единбург, където надгражда полученото образование в Бърфорд, със специалност „Дигитални медии и интерактивен дизайн”, а синът й учи в Националното училище за изящни изкуства „Илия Петров” в София.
Екипът на “Следвай ме”и пожелава много здраве, духовни радости и щастието никога да не я напуска!
Чества се на 28 февруари заедно със Преп. Василий Изповедник
Тази прекрасна невеста Христова беше от едно солунско село, наречено Ависона, чедо на християнски родители. Тя беше много красива и водеше скромен целомъдрен живот. Но дяволът, който мрази доброто, завидя на нейната голяма добродетел и като не можа да я оскверни със срамни помисли и с тайни неприлични деяния, намери за оръдие на своята злоба един агарянин, еничар, който беше бирник в онова село и събираше държавните данъци, и който се уязви от сатанинска любов към момичето. И започна окаяният да я ласкае по разни начини, за да я доведе до своето намерение. Но девицата съвсем не го приемаше. След това той обеща да й даде пари, колкото пожелае, и да й направи скъпоценни облекла. Ако ли не, я заплаши да й наложи наказания и накрая да я предаде даже на смърт. Но момичето имаше голяма любов към Христа и не се поддаде нито на подаръците и обещанията му, нито на заплахите му. Като видя, че не постига целта си, той се сговори с други еничари от неговата дружина и внезапно грабнаха момичето и го заведоха пред съдията в Солун, като лъжесвидетелствуваха, че уж била обещала да го вземе за мъж и да приеме тяхната вяра. Родителите й я последваха, но уплашени от техните заплахи, се скриха.
Там турците направиха много, за да я склонят към тяхното намерение – ту с ласкателства и обещания, ту със заплахи. Но блажената Кирана стоеше твърдо и казваше само това:
„Аз съм християнка и си имам моя Жених, Господа Иисуса Христа, Комуто поднасям като зестра моето девство. Него съм обичала и обичам от младини, и за Неговата любов съм готова да пролея кръвта си, за да се удостоя да Му се наслаждавам. Чуйте моя отговор и повече не очаквайте да ви кажа нещо друго!“
Като каза това, млъкна и вече не пожела да отговаря на техните по-нататъшни запитвания, но навела глава надолу с голяма скромност, като че ли се срамуваше да гледа лицата на мъжете, молейки се мислено на своя Жених Христа да я укрепи докрай. В оня час сърцето й се изпълни с веселие и духовна радост, и представяйки си мислено сладчайшия Иисус, стори й се сякаш беше грабната в рая*, и забрави всичките скърби на тукашния живот, и пожела веднага да получи смърт за Христа. Онези, като видяха неизменността на нейното мнение и ведрото й лице, се засрамиха и я изпратиха в затвора, като я оковаха във вериги.
Еничарят, все още горейки от демонична любов, отиде при един началник на крепостта на име Али ефенди с бейско достойнство и го помоли да заповяда на ключаря на затвора да го остави да влиза при затворницата когато поиска; което и стана. И отиваше безсрамникът всеки час и упорито упражняваше върху нея много насилия, та или да я склони на своята воля, или да я умори. И не само той, но взимаше със себе си и други подобни на него еничари, за да я изтезават жестоко. Но блажената, когато ги видеше, навеждаше надолу глава, покриваше лицето си (2Кор. 12:2-4) и скръстила ръце, нито ги поглеждаше, нито им отговаряше. Те започваха първо да я скланят с ласкателства и обещания, но след това, като видяха колко е твърда и непоколебима, започваха изтезанията: един я биеше с дърво, друг – с нож, трети – с ритници, четвърти – с юмруци, докато я оставяха като мъртва, и тогава си отиваха, за да има време да се съживи, та да я изтезават пак. И така правеха те през деня. А нощем ключарят на затвора я окачваше за мишците (ръцете й бяха в железни окови) и грабвайки каквото дърво намери, я биеше безмилостно, докато се умори, и чак тогава я оставяше така окачена да виси в студа на оная зима, която беше твърде тежка.
Един християнин, който гледаше това, издебна момент и като разбра, че му е минал гневът, отиде и го помоли, а той му разреши да я свали от куките. Но светицата имаше такова търпение, спокойствие и мълчание, че изглеждаше сякаш страда друг, а не тя. И целият й ум, и цялото й внимание се намираше на небето. В затвора имаше и други християни, евреи и някои туркини заради тяхното безчестно поведение, които упрекваха ключаря на затвора, че няма милост и че не се бои от Бога, понеже изтезава така жестоко една жена, която нищо не му е сторила. Но и християнинът не преставаше, кога с добро, кога с някои изобличения (защото имаше дръзновение пред него), да му напомня за Божия съд и да му говори, за да го смекчи, та да не изтезава светата мъченица. Но сатаната много беше вкоравил сърцето му и колкото те го молеха, толкова повече той я изтезаваше.
Еничарите пак дойдоха да я мъчат. Много пъти оставяха изтезанията и се мъчеха да й дадат да яде, за да не умре от глад, и кога й даваха грозде, кога фурми. И понеже светата решително отказваше, те се мъчеха насила да й отворят устата, но не можеха. Също и християните в затвора много я молеха да хапне нещичко. Но мъченицата съвсем не ги послуша да вкуси каквото и да било, защото имаше в сърцето си пламъка на любовта към своя Господ и Жених Христа, Който я хранеше и крепеше.
На седмия ден пак дойдоха еничарите и жестоко я измъчиха. Затова, движим от Божия ревност, поменатият християнин започна строго да мъмри ключаря на затвора и да го заплашва, че ще донесе на пашата как така оставя да идват отвън хора, за да измъчват затворниците, което е против техния закон, и че друг път такова нещо не е бивало. И поменатите туркини много го ругаха, като го наричаха безверник и убиец, и се готвеха да викат здравата. Еничарите пристигнаха отново, за да я мъчат, но ключарят на затвора не ги допусна. Затова те веднага отидоха и се оплакаха на Али бей, който повика ключаря и го смъмри, задето не е послушал онова, което той му е наредил. Тогава той се върна много разгневен, грабна мъченицата и я окачи на ченгелите, взе една голяма дървена цепеница и като я хвана с две ръце, започна да бие светата Кирана толкова безмилостно, че затворниците започнаха да викат високо, дори и туркините. Като видя този смут, проклетникът престана да бие, но я остави да виси окачена, отиде в своята стая много неспокоен и ядосан в сърцето си, и каза на християнина да му свари кафе да пие. Докато вареше кафето, християнинът пак започна да го упреква за немилосърдието, което показа, и то толкова убедително, че го направи да падне ничком и да плаче или от угризение на съвестта, или от голям срам.
В това време, докато светата още висеше на ченгелите, изведнъж блесна голяма светлина в затвора, слезе отгоре от покрива като светкавица, която обкръжи тялото на мъченицата, разля се по целия затвор и го освети, като да беше влязло вътре цялото слънце. Тогава беше четвъртият или петият час на нощта*). Християните започнаха да викат: „Господи, помилуй“, евреите паднаха по лице, за да не гледат светлината; туркините пък викаха: „Ох, ох, присъдата на нещастната християнка ни сполетя и падна мълния, за да ни изгори!“ А ключарят от страх започна да трепери и каза на християнина да свали светата от куките, на които висеше. Християнинът отиде до нея и я намери мъртва! Светлината изчезна, но остана едно неизречено благоухание за много време.
Християнинът взе ключовете от пазача, отключи веригите на мъченицата, развърза ръцете й, подреди с почит и благоговение светите й мощи, запали свещи и прикади тамян. После седна близо до нея, чакайки да съмне, и с радост славейки Бога, Който го сподоби да види такива чудеса, както и да се докосва до мъченическите мощи и да се погрижи за тях.
Сутринта по града се разнесе слухът за кончината на света Кирана и за блясъка на светата светлина. Агаряните засрамени мълчаха и дадоха разрешение на християните да вземат мощите и да ги правят каквото искат. А християните много се възрадваха и мнозина се затичаха към затвора, взеха светите мощи с благоговение и ги погребаха извън града – там, където погребват и телата на останалите християни. А дрехите на светата мъченица мнозина разделиха помежду си за тяхно освещение и спасение.
игумен на Църногорски (Гигински) манастир „Св. св. Козма и Дамян”
Агресията на Русия в Украйна продължава почти четвърто денонощие. Страната бе нападната рано сутринта на 24 февруари. Напрежението ескалира, кризата за населението се задълбочава. Публикуваме коментара на архимандрит Никанор по повод безчовечността на събитията, който той предостави на „Следвай ме”.
„Опомнете се, безумци!“ – св.патр.Тихон Московски
Имах много причини да не казвам нищо, да си мълча „изгодно“. Но си спомних думите на един светогорец: „Ако ние, монасите, които сме се отрекли от всичко и нямаме никакви житейски грижи и съображения, нямаме семейства, за които да се притесняваме, се страхуваме и не говорим истината, тогава кой ще я каже?! КОЙ, АКО НЕ НИЕ?
Вероломното нападение от страна на путинистка Русия срещу Украйна е богопротивен и богоборчески акт, който трябва да бъде осъден като проява на злото в света!
Евентуалната защита на мирното население и самопровъзгласената независимост на донбаските „народни републики“ можеше да бъде постигната и без да се стига дотук.
Да бъде шантажиран целия свят чрез заплахата от ядрена война – това е демонична постъпка, издаваща параноичен страх и безумна, сатанинска гордост.
Единственият начин безумството да бъде спряно е всички ние, населяващите планетата, да осъдим еднозначно и категорично агресора! Без уговорки и без да търсим „смекчаващи вината обстоятелства“.
Всеки, който дори само съчувства на ръката, каински вдигната за братоубийство, си навлича Божия гняв за вечно осъждане!
Няма да умрем изведнъж. Ядрената война няма да доведе до „взрив на планетата“ – за това ясно ни говори Свещеното Писание в книгата „Откровение“. Но ще ни сполетят такива скърби, че живите ще завиждат на вече умрелите.
Това, което пиша, ще бъде прочетено от всякакви хора. Затова като ще си казваме истината, трябва да си я кажем докрай.
И в самата Русия, и по целия свят, хората изпълват улиците и площадите в протестни антивоенни шествия. Те са ядосани, че някакви обезумели военопрестъпници посягат на дадените им от Бога дар на живота, право на земно щастие и свобода сами да взимат решения за своето бъдеще. И с право.
Но като споменах Бог, та се сетих… Не препълнихме ли всички ние чашата на Неговото дълготърпение с нашето неверие и невярност, лъжливост и подлост, използвачество и интересчийство, телесна и душевна нечистота, интриги и коварство, злоба и завист, предателство и егоизъм?
Този път може и да ни се размине. Ядреното куфарче може да бъде затворено и върху него да сложат хартия и писалка за компромисно споразумение.
Бившият шампион в тежка категория по бокс Виталий Кличко, който е кмет на Киев, и неговият брат Владимир се включиха в отбраната на столицата на Украйна след инвазията на руските войски.
„Ние сме си у дома и ние трябва да решаваме как да се развива страната ни. Затова ще продължим да се борим„, заяви кметът на Киев Виталий Кличко в обръщение към украинските граждани. Той припомни, че Рус е била Киевска още по времето, когато на мястото на Москва е имало блата.
Той подчерта, че Украйна е избрала своя път и своето бъдеще. И то е свързано не с Руската империя, а с цивилизованата демократична общност от държави.
„За този избор платихме висока цена. И го отстояваме вече 8 години, отразявайки руската агресия. Ние не се страхуваме и ще продължим да се борим. Ние вярваме в нашите Въоръжени сили. Ще създадем териториална отбрана. Ще се обединим срещу заплахата. Ще се обединим, независимо от политическите си убеждения, симпатии или емоции. Длъжни сме да бъдем в единен фронт. Справедливостта и правото са на наша страна“.
„Нямам друг избор, трябва да го направя. Ще се бия“, каза 50-годишният Виталий. „Вече говорим за кървата война. Трябва да се включа в бойните действия”.
Братята Кличко отправиха и видео призив към всички свои сънародници.
За братята Кличко, може би, е изписано всичко. И двамата станаха световни шампиони, легенди на ринга и продължиха с възхода си и след края на спортните си кариери. Владимир е успешен бизнесмен и филантроп, докато Виталий се насочи към политиката и в момента е кмет на Киев.
Първото дете на дядо им и баба им е било разстреляно от фашистите.
Предците на братята са украински казаци. Най-дълбоките познати корени на семейното дърво стигат до дядото на боксьорите – Родион Петрович. Той е роден в малко градче в Черкаска област (днешна Украйна) и работи в град Смила като полицай. Там среща съпругата си – Тамара Ефимовна Етилсон.
През 1934-та им се ражда син – Владимир, а четири години по-късно Родион е пратен да служи в Переслав. Той преминава на служба и през Волин, преди да бъде привикан в Днипропетровск за допълнителни курсове. Съпругата му и малкият Владимир пък се връщат в Смила, където ги сварва войната.
През август 1941-ва градът е окупиран, а първото нещо, което правят нацистите, е да изпратят всички евреи в гетото. Сред заточените са и Тамара Ефимовна и синът й, но разделени. Скоро са разделени и от живота и смъртта. Почти всички еврейски затворници са разстреляни, включително и седемгодишният Владимир Родионович Кличко.
Бабата на боксьорите се спасява като по чудо. Според някои източници, роднини на съпруга й са успели да я приютят и скрият в едно село – Воровинка, в Городищенския район. Дотогава, Родион Кличко вече се е бил завърнал в Смила.
Германците, на практика, не стигат до града, но работата им там се върши от полицията. В продължение на повече от година Тамара живее на тавана в онази къща и излиза да подиша чист въздух и за кратки разходки само през нощта. Иначе, е щяла да бъде разстреляна, заедно със семейството, което я е приютило.
След освобождението на Смила от нацистите през 1944-та, Кличко се завръща в полицията, където продължава да работи като следовател. Но не след дълго е назначен като един от хората, които да водят депортацията на кримските татари.
Около 200 хиляди кримски татари са били изселени от Крим през май 1944-та. Жени, деца и мъже са били натоварени във вагони за добитък и по заповед на Йосиф Сталин са били преселени в Узбекската ССР.
Искали са да кръстят Виталий Кличко Спартак – в чест на римския гладиатор
Бащата на двамата боксьори е роден в Казахстан. Владимир е кръстен в памет на разстреляното от нацистите първо дете на Родион и Тамара. Там са родени и лелите на братята – Раиса и Анна.
Владимир Родионович Кличко прави успешна военна кариера. Завършва като пилот и участва в мисии в Чехословакия, Киргистан, Казахстан и в Прибалтийските републики. Майката на боксьорите – Надежда Улянова, работи като начална учителка. Почти цялото семейство на Надежда умира по време на Гладомор (масовият глад в Съветска Украйна през 1932/33 г.).
Владимир Родионович се издига до ранг генерал-майор (командващ ВВС), работи за НАТО, като е бил и военно аташе на Украйна в Германия – където двамата братя започват пътя си към световния връх в бокса. По-големият син – Виталий, е роден в Киргистан през 1971-ва, докато Владимир – в Казахстан пет години по-късно.
През 2006-а Виталий разказа как баща им е искал да кръсти най-големия си син Спартак – в чест на римския гладиатор. Но това не се харесало на съпругата му. И двамата са избрали интересен начин да решат спора си.
„Баща ми попитал първия човек, който ги посетил в дома им: „Кажи едно мъжко име.“ „В смисъл?“ – бил отговорът. „Просто кажи едно мъжко име“, настоял Владимир. Човекът се замислил и казал: „Владимир“. И така решили“, споделя Виталий пред Sports.ru.
През 1985 година семейство Кличко се завръща в Киев.
Благодарение на доброто положение на баща им и работата на майка им като учителка, двамата братя получават възможно най-доброто образование. Като високопоставен член на армията, Владимир-старши изпраща синовете си в най-добрите училища, а майка им е натоварена със задачата да следи как се справят. Затова и братята Кличко владеят няколко езика, като и двамата имат защитени докторантури по „Спорт и наука“ в университета в Киев.
Като един от командващите военновъздушните сили, Владимир Родионович е мобилизиран при опита за справянето с една от най-големите катастрофи в историята на човечеството – Чернобил. Трагедията се случва през 1986-а, когато двамата братя са на 10 и 14 години.
„Живеехме на около 100 километра от реактора, в близост до летището в Киев, където работеше баща ни – разказва Владимир пред Grantland.com през 2011 г. – Спомням си как самолети и хеликоптери кацаха и излитаха постоянно в опит да овладеят радиацията.
Когато военните машини се прибираха от Чернобил, ги миеха с вода на базата, в която живеехме. Водата се събираше в дупки, а ние пускахме малки хартиени корабчета в тях. По онова време никой не знаеше колко сериозна е радиацията. Накрая, децата от моето училище бяха евакуирани и пратени край Азовско море в Южна Украйна. Голяма част от града бе евакуирана. Но Виталий остана.
Баща ни беше един от първите на мястото на експлозията – добавя Виталий в същото интервю. – Работеше там в продължение на месеци в опитите да ограничат радиацията и в работите по разчистване на мястото.“
Виталий и Владимир винаги са имали сериозни физически данни. Виталий започва с кикбокса още на шест години. Един от първите му успехи в бокса е бронзов медал на Спартакиадата на СССР – точно преди разпада през 1991-ва. Малко по-късно и Владимир влиза в спорта. През 1993-та става европейски шампион за младежи, а година по-късно – вицешампион на Световното първенство.
Двамата братя стават все по-добри и когато е на 17, Виталий пътува с украинска делегация за турнир в САЩ. Там се сблъсква челно с реалността и осъзнава каква пропаганда, всъщност, върви в бившия СССР.
„През целия ми живот ни бяха казвали, че САЩ е ужасна страна – казва Виталий, отново пред Grantland през 2011-а. – Че това са изключително агресивни хора и че всички се стрелят по улиците. Казваха ни, че американците искат война с Русия и че ще ни вземат за техни роби. Аз също го вярвах и в един момент осъзнах, че може да ми се наложи да защитавам страната си от американците, които искат да завладеят целия свят.
И когато отидох там, не можех да разбера защо хората са толкова дружелюбни към нас, дори повече от руснаците! Страхотна храна, прекрасни плажове… Почувствах се като дете на Коледа. Винаги съм си мислил, че има само един вид сирене и то има само едно име – „сирене“. Но в супермаркетите там имаше стотици видове сирена! Щеше да ми падне челюстта. Когато се прибрах, всички ме питаха как е било в САЩ. По онова време за един руснак беше по-лесно да отиде на Луната, отколкото да пътува до Щатите. Хората се впечатлиха от всичко, което им разказах.“
Владимир допълва: „По онова време при нас беше дошъл командир от американската армия. Един ден му обясних, че още от 12-годишен стрелям с Калашников, мятам гранати, минавам през тунели, участвам във военни подготовки и уча какво се прави при танкова атака. Той ме погледна неразбиращо и ми каза: „Моля?!? Когато аз бях на 12, ходих в „Дисниленд“, за да видя Мики Маус! За какви неща мислите вие тук?“ Какво да кажа – подготвяхме се. Бяха ни промили мозъците.
Когато Виталий се прибра от САЩ, ми донесе специален подарък – бутилка „Кока Кола“. В Съветския съюз всички бяхме чували за „Кока Кола“, но никой не я беше опитвал! Бях толкова щастлив.“
След разпада на СССР, братята растат с нарастващо западно влияние. Плакати на Чък Норис и Арнолд Шварценегер висят на стените в детската им стая, а Владимир разказва как любимите им филми са били „Конан Варварина“, „Терминатор“ и „Червена топлина“.
През 90-те обаче братята се замесват и в не особено чисти игри. Двамата са смятани за приближени на Виктор Рибалко, по прякор Рибката, син на кадрови военен. Бившият министър-председател на Украйна Николай Азаров, който през 1994-та работи към Комитета за борба с организираната престъпност, не се изказва ласкаво за тях.
„До 1999-а Киев бе разделен на няколко територии, които се владееха от различни криминални групировки – казва Азаров. – Рибката, Черепа, Киселия… Ами Кличко? Нека ме съди, ако иска! Виталий Кличко беше от хората на Рибката. Кличко знаеше как да бие здраво. Занимаваше се с кикбокс, който винаги е привличал криминалните контингенти. Той беше много близък до Рибката – едър бизнесмен и по онова време лидер на организирана престъпна група. Рибката даде 200 хиляди долара, за да промотира Кличко. Така започна кариерата му в Германия.“
Има едно видео, на което се виждат Рибката и още няколко човека как се разхождат из Ню Йорк след триумфа на Владимир Кличко на Олимпиадата в Аталнта. След това посещават дома на промоутъра Дон Кинг. Украинските боксьори така и не успяват да стигнат до договор с Кинг, но започват да работят с германския промоутър Клаус Петер Кол, с когото си сътрудничат в продължение на десет години.
Според различни източници, Рибката е прибирал процент от печалбите на братята както от дейностите им на ринга, така и извън него. През 2005-а властите в Крим застреляха мафиота и точно по същото време Виталий и Владимир спряха да работят с Кол. През 2012-а пък промоутърската компания „Юниверсум“, начело на която бе Кол, фалира.
Впоследствие всички знаем как братята се изкачиха до световния връх в бокса. За щастие, баща им също.
Владимир Родионович плаща сериозна цена за участието си в операцията в Чернобил. Умира от рак през 2011-а, на 64-годишна възраст. Но успя да види и двамата си синове световни шампиони по бокс.
Взривиха петролна база във Василков, завзеха Херсон и Бердянск в Запорожието, навлизат танкове откъм границата с Беларус
Руските войски настъпват по различни маршрути. Те вече навлязоха в Харков, предаде Ройтерс, позовавайки се на съветник на украинския вътрешен министър Антон Герашченко. По улиците на североизточния украински град преминават руски военно-транспортни средства, написа Герашченко в „Телеграм”. На видеозаписи, публикувани от него и украинската Държавна служба за специални комуникации и информационна защита, се вижда как по улица в Харков се движат няколко леки военно-транспортни средства и, отделно от това, горящ танк, отбелязва Ройтерс. „Украински сили се сражават днес с руски войници по улиците на Харков”, заяви областният управител Олех Синегубов.
Горящата в резултат на взрива петрола база във Василков
„Леки военно-транстпортни средства на руския враг влязоха в Харков, включително и в центъра на града. Украинските въоръжени сили унищожават врага. Молим цивилните да не излизат навън“, заяви Синегубов.
Харков е вторият най-голям град в Украйна по брой на населението след столицата Киев.
Руските въоръжени сили блокираха южните украински градове Херсон и Бердянск, заяви и руското министерство на отбраната, предаде Франс прес, като се позова на ТАСС.
„През последните 24 часа руските въоръжени сили изцяло блокираха градовете Херсон и Бердянск“, които са респективно с 290 хиляди и 110 хиляди жители, се казва в съобщение на министерство. Ведомството съобщава, че руските сили са превзели град Хеническ, който се намира в Херсонска област, и летище недалеч от Херсон, предаде Ройтерс, като се позова на РИА Новости.
Танкове навлизат откъм границата с Беларус
Взрив в петролна база край град Василков избухна тази нощ, третата поред, от военната операция на Русия в Украйна, съобщават CNN и местните медии NEXTA и Агенция УНИАН. Кметът на Василков Наталия Баласинович потвърди, че базата е взривена в свое видео в социалната мрежа „Телеграм”. В него тя казва: „Скъпа Василковска общност! Виждате всичко, което се случва. Виждате огъня. За съжаление петролната база на Крючки гори. Необходима е спешна евакуация на населението.“ Видео от пожара беше публикувано и във Фейсбук-страницата на посолството на Украйна в България.
Руските въоръжени сили са блокирали южните украински градове Херсон и Бердянск, заяви руското министерство на отбраната, предаде Франс прес, като се позова на ТАСС.
„През последните 24 часа руските въоръжени сили изцяло блокираха градовете Херсон и Бердянск“, които са респективно с 290 хиляди и 110 хиляди жители, се казва в съобщение на руското министерство.
Оттам съобщават, че днес руските сили са превзели град Хеническ, който се намира в Херсонска област, и летище недалеч от Херсон, предаде Ройтерс, като се позова на РИА Новости.
Град Херсон се намира на 541 км от Киев, Бердянск отстои на 739 км от украинската столица.
Междувременно „Ройтерс”, позовавайки се на руската агенция „Интерфакс” съобщиха, че руска делегация пристигна в Беларус за преговори с украинската страна. Според „Интрфакс” това е съобщено от говорителя на Кремъл Дмитрий Песков. Той казва, че делегацията включва представители на руските министерства на външните работи и на отбраната, а също така и представители на администрацията на президента Владимир Путин. „Руската делегация е готова за преговори в беларуския град Гомел и очаква пристигането на украински представители”, казва Песков.
Украинският президент Володимир Зеленски е отхвърлил руското предложение за тези преговори, като заяви, че Беларус е причастна към руското нахлуване в Украйна, предаде Ройтерс. Въпреки това украинският лидер изтъкна, че е готов да води преговори на друго място.
Президентът на Украйна Володомир Зеленски
Ройтерс съобщи още, че Украйна създава чуждестранен легион за доброволци от чужбина, като се позова на президента Володимир Зеленски. „Това ще бъде ключово доказателство за вашата подкрепа за страната ни“, изтъква той. Информацията за създаването на чуждестранния легион бе предадена и от украинската информационна агенция УКРИНФОРМ, която се позовава на канцеларията на Зеленски.“На украинците им стига мъжеството, за да защитават родината си, да защитават Европа и ценностите на цивилизацията, но това не е просто нахлуване на Русия в Украйна, това е начало на война против Европа, против единството на Европа, против основните права на човека в Европа, против всички правила на съвместно съществуване на континента“, се казва в обръщение на украинския президент по повод създаването на чуждестранния легион, цитирано от УКРИНФОРМ.
Президентът Зеленски се обърна към всички граждани на чужди държави, които са приятели на Украйна: „всички, които искат да се присъединят към защитата на сигурността в Европа и света, могат да дойдат и да се сражават рамо до рамо със завоевателите на 21 век“, се казва в президентското обръщение.
„В тази връзка, на всички чужденци, които искат да се присъединят към съпротивата срещу руските окупатори и към защитата на световната сигурност, ръководството на Украйна предлага да дойдат и да попълнят редовете на Силите за териториална отбрана. От чужденците ще бъде сформирано отделно подразделение – Международен легион за териториална отбрана на Украйна. За записване в Международния легион и за всички детайли се обръщайте към военните аташета към посолствата на Украйна в държавите си“, се посочва в обръщението.
В свое изявление председателят на Европейската комисия Урсула Фон дер Лайен каза, че определен брой руски банки ще бъдат извадени от системата SWIFT, за да бъде спрян Путин да използва финансовите си резерви за военни цели. Ето какво казва тя в изявлението си: „Европейският съюз и неговите партньори работят, за да осуетят способността на Путин да финансира своята военна машина. Сега ще предложа на лидерите от ЕС следните мерки:
Първо, ангажираме се, че определен брой руски банки ще бъдат извадени от системата SWIFT. Това означава, че тези банки са изключени от международната финансова система и ще навреди на способността им да извършват дейност в световен мащаб. SWIFT е доминиращата световна междубанкова платежна система. Прекъсването на дейността на банките ще им попречи да извършват по-голямата част от финансовите си трансакции в световен мащаб и на практика ще блокира руския износ и внос.
Второ, ще спрем Путин да използва финансовите си резерви за военни цели. Ще парализираме активите на централната банка на Русия. Това ще замрази неговите трансакции и ще направи невъзможно за Централната банка да продава активите си.
И накрая, ще забраним на руските олигарси да използват финансовите си активи на нашите пазари. Всички тези мерки ще навредят значително на способността на Путин да финансира войната си. Те ще имат отрицателно въздействие върху икономиката. Путин е поел по пътя към унищожение на Украйна, но това, което прави, в действителност е да разрушава бъдещето на собствената си страна”.
Външните министри от Г-7 ще имат виртуална среща по-късно днес, посветена на Украйна. Това е съобщил пред националната телевизия NHK ръководителят на японската дипломация Йошимаса Хаяши, цитиран от ДПА. Хаяши каза, че иска отново да потвърди готовността на Япония за сътрудничество с останалите партньори в опит за „подобряване на ситуацията“. Той нарече руското нахлуване в Украйна „едностранен опит за промяна на статуквото със сила“. Японският външен министър заяви, че действията на Русия са абсолютно недопустими, тъй като категорично нарушават международното право.Групата Г-7 вече разкритикува руския президент Владимир Путин за нахлуването в Украйна въпреки дипломатическите усилия на Запада за избягване на война. Япония се присъедини към САЩ и Европейския съюз в налагането на санкции срещу Русия веднага след началото на инвазията.
В Г-7 освен Япония и САЩ влизат Канада, Великобритания, Франция, Германия и Италия.
