Министър Вълчев за новия предмет (ВИДЕО)

Образованието ни е светско и ще остане такова, както е във всички европейски страни, в които се учи религия, заяви той по време на мащабен целодневен форум в София по този въпрос.

Българското образование е светско и ще остане такова, както е във всички други европейски страни, в които се учи религията. Но трябва да дадем на децата си знания и умения, чрез които да опознаят собственото си минало и идентичност, и да развият критериите си за добро и зло. Ние не предлагаме задължителен час по религия, това ще бъде много повече час по етично възпитание, час по възпитание в добро, каза министърът на образованието и науката Красимир Вълчев на дискусия, посветена на изучаването на добродетели и религии в българските училища.

Ако предложението се приеме от Народното събрание, ние считаме, че трябва да се разработи различна от сегашната неконфесионална учебна програма, с фокус върху формирането на ценности и добродетели, програма, съчетаваща хуманистичното, философското, културното, етичното възпитание със знанията за религиите. Тя ще е подобна на програмите в Норвегия, Дания, Испания, Словакия, Германия и в още редица други европейски страни. И сега имаме елементи на религия в учебните програми, защото цялата българска и европейска цивилизация е продукт на християнското ни наследство, отбеляза министър Вълчев.

Децата ни учат за Зевс и извличат поуки от старогръцките легенди и митове, защо да не могат да го правят и за Иисус чрез библейските разкази. Планираме до 8 май да публикуваме концепцията на алтернативната програма, която съм учебен, че ще даде много повече яснота от тази, която в момента имаме, каза образователният министър.

Той започна изказването си с думите, че нашите деца ще живеят в хармонично и щастливо общество само, ако днес успеем да ги възпитаме в добродетели, да им формираме зряла ценностна система, морални убеждения и да ги направим отговорни. Това може би е и най-важната ни мисия, като родители, за съжаление, като че ли констатираме все повече неуспех в тази си мисия. Учители и родители сме склонни да се обвиняваме взаимно, а всъщност сме еднакво безпомощни, защото сме в неравна конкуренция с все по-мощни фактори на информационната среда, защото сме детронирали традиционните авторитети и защото не сме успели заедно да дефинираме как се справяме, каза министър Красимир Вълчев.

По думите му нараства усещането за социален безпорядък и отчуждение, за неспобност да се справим с увеличаващата се агресия и порочни зависимости. Училището не може да остане безучастно, то е призвано, освен да обучава, но и да възпитава. Всяка образователна система има за цел да направи децата, освен знаещи и можещи, и добри хора. Цел на всяка образователна система е духовно-нравственото развитие на детето. Тази цел е задължителна, а не избираема. Има го и като цел в нашия Закон за предучилищното и училищното образование. Ние сме убедени, че трябва да усилим възпитателната функция на образователната система и имаме два основни инструмента за това. Първият е да подчертаем възпитателния елемент във всеки един час, във всяка една учебна програма, факт е, че нашата образователна система е срамежлива във възпитателната си функция, ако я погледнем през учебните програми. Вторият начин да го направим това е да имаме отделен час по възпитание в добро, той ще ни даде фокуса и ще ни помогне да се справим с тази мисия. Последните седмици чухме и чуваме редица мнения, подкрепящи, критични, конструктивни. Чухме, обаче и някои неверни тези, и аз се чувствам длъжен да ги коментирам. Като тази, че предлагаме задължително вероучение и ще отменим светския характер на образованието, или ще се учи по действащата неконфесионална програма, заяви министър Вълчев.

На форума се обсъждат различните гледни точки по темата. На него присъстват българският патриарх и Софийски митрополит Даниил, главният мюфтия Мустафа Хаджи, народни представители, ректори, университетски преподаватели, учители, родители и други. Сред поканените са и представители на гражданския сектор – неправителствени организации и други.

Почина легендата в журналистиката Даниела Кънева

Тя си отиде на 87-годишна възраст, ще я запомним с емблематичните й репортажи, интервюта и филми от горещи точки по света

На 87 години почина легендарната журналистка на БНТ Даниела Кънева. Тя прокарва нови пътища в БТА и БНТ с емблематични репортажи, интервюта и филми от горещите световни точки, съобщиха колегите й от Българската национална телевизия.

Специалист по индийска и японска култура, до последно тя правеше репортажи за „По света и у нас“. Наричана от колеги, близки и приятели Ди Ди Кей, тя впечатляваше всички със силата на духа, професионализма и сърдечността си. Тя беше един от най-значимите и уважавани журналисти в страната, оставила дълбока следа в българската медийна история.

Даниела Кънева започва кариерата си в БТА и БНТ през 70-те години на миналия век. Тя е първият български кореспондент, изпратен в Япония, и първата чуждестранна журналистка, акредитирана там. Нейните репортажи и филми от Азия, особено от Япония и Индия, се отличаваха с дълбочина, емоционалност и професионализъм. През 2011 г. тя получава най-високото японско отличие — Орден на изгряващото слънце, златни и сребърни лъчи, за изключителния си принос в укрепването на българо-японските отношения.

Сред емблематичните ѝ интервюта са с индийския премиер Раджив Ганди, външният министър на СССР Андрей Громико, музикантът Рей Чарлс и други. През 2020 г. президентът Румен Радев я удостои с Почетния знак на държавния глава за нейния значим принос към българската журналистика.

Завинаги ще я помним като „самурай на словото“, чийто глас и поглед към света вдъхновяваха поколения български журналисти и зрители.

Поклон пред паметта ѝ!

„Локалите“ – новите училищни хулигани

Те са облечени в скъпи дрехи, тормозят по-слабите деца, бездомните и животни, хвалят се с „подвизи“ в TikTok и Instagram

В последните месеци в редица български училища се наблюдава нарастващо присъствие на т. нар. „локали“ – ученически групички, които привличат вниманието с демонстративно поведение и агресия. Понятието „локали“ започва да се разпространява най-вече сред тийнейджърите в големите градове и вече буди тревога сред родители, учители и психолози.

Кои са „локалите“?

Терминът „локали“ идва от английската дума local, която в жаргонен смисъл започва да се използва в социалните мрежи, за да опише младежи – между 9-и 12-и клас, които прекарват голяма част от времето си на определени места в квартала – обикновено пред училища, молове, спирки или кафенета, където се опитват да „налагат“ авторитет чрез конфликт и грубо поведение. Те се движат в групичка по 5-6 души. Обикновено са облечени еднотипно със скъпи спортни дрехи. „Локалите“ често се организират в неформални групи с ясна йерархия. Обединява ги стремежът към влияние и „репутация“ в средата, която живеят. Това влияние се налага чрез вербална агресия, тормоз над по-слабите, демонстративна непочтителност към учители и авторитети, както и чрез видеа в TikTok и Instagram, където често се хвалят с „подвизи“.

Какво ги отличава?

Най-характерното за „локалите“ е тяхната визия и поведение. Те често носят дрехи с определени марки (най-често спортни и улични брандове), използват жаргон и подражават на образи от рап клипове или градската субкултура. Видеа, на които се вижда как групи локали обиждат, снимат или унижават други ученици, започнаха да се разпространяват онлайн, което допълнително подхранва феномена.

Психолозите свързват възхода на „локалите“ с нуждата на подрастващите от идентичност и принадлежност в свят, където социалните мрежи диктуват нормите. Комбинацията от липса на внимание в семейството, нисък социален контрол и възможността за бърза популярност онлайн създава благоприятна среда за такива групи.

Според преподаватели и директори, подобно поведение често води до нарушаване на учебния процес, спад в дисциплината и засилване на училищния тормоз. „Локалите“ не се самоопределят непременно като „лоши“, но поведението им нерядко преминава граници, особено когато целта е „вайръл“ видео или одобрение в мрежата.

Техните обекти на насилие

Тези групички тероризират не само деца, а и бездомни хора и животни.

„9-12 клас е апогеят на юношеството. Период, в който с огромна сила се проявяват предишни нерешени проблеми, защото човек пораства и се сблъсква с въпроси, свързани с неговата идентичност”, заявява психологът Велислава Донкина в ефира на „Твоят ден” по NOVA NEWS.

По думите ѝ хората не трябва да се ожесточават към тези деца, защото те имат нужда от грижа. Тя предлага да се вземат по-строги мерки в училищата, защото сега психолозите в учебните заведения са ползвани като наказателна мярка. Донкина добавя, че не са положени достатъчно усилия за регулацията на психологичната грижа в страната.

Обещанията на държавата?

Министерството на образованието и науката съобщи, че ще предприеме действия за по-строг контрол върху агресията в училище, включително чрез програми за ментално здраве, превенция на насилието и работа с родителите. В същото време експерти подчертават, че ключът е в ранната превенция и възпитанието на емпатия и уважение у децата още от началните класове.

Феноменът „локали“ е поредното огледало на обществото – с неговите социални неравенства, дигитални зависимости и нуждата от принадлежност. Колкото по-рано бъде разпознат, толкова по-голям е шансът да бъде овладян навреме.

 Серия от трусове в Западна Турция

Те са усетени са в България, както и в още седем държави

Земетересение с магнитуд от 5,9 по Рихтер разтърси Западна Турция. Последвал е и вторичен трус с магнитуд от 5,5 по Рихтер. По данни на Европейско-средиземноморският сеизмологичен център (EMSC) той е бил регистриран в 12:49 местно време на 28 км от град Силиврия. Епицентърът му е бил във водите на Мраморно море.

Земетресението е било усетено и у нас, както и в още седем държави (вижте ги на картата).

За момента няма данни за нанесени щети.

Малко по-късно трус с магнитуд от 3,9 по Рихтер е разлюлял Гърция, като епицентърът му е бил на 30 км от Солун.

.

Почина журналистката Диляна Грозданова

Тя си отиде на 67-годишна възраст, от известно време страдаше от множествена склероза, но болестта не сломи духа й

Телевизионната журналистка Диляна Грозданова е починала на 67-годишна възраст. Скръбната вест съобщиха нейни близки. Грозданова е една от разпознаваемите телевизионни личности, като е била репортер в БНТ и БНР. През 90-те години на миналия век е водещ на предаването „Отзвук“, излъчвано по обществената телевизия.

Накратко за нея

От 2001 до 2005 г. журналистката е депутат в 39-ото Народно събрание. Избрана е от листата на НДСВ, но не е член на партията. През 2001 г. става един от учредителите на формацията на бившия кмет на София Стефан Софиянски – Съюз на свободните демократи (ССД). През 2005 г. няколко месеца преди парламентарните избори, напуска Народното събрание, а непосредствено преди началото на предизборната кампания – напуска и ССД и се отказва от политическа дейност. След това Грозданова се завръща в медиите като водещ на седмичното предаване по TV7, което отново носи името „Отзвук“. В края на 2011 г. става президент на издателския борд на „Вестникарска група България“, който по това време притежава вестниците „Труд“ и „24 часа“.

България загуби един от най-силните си гласове в журналистиката – Диляна Грозданова. След дълга и неравна битка със сериозно заболяване, тя си отиде – тихо, но с достойнството, с което живя и работи. През последната година и половина здравето ѝ рязко се влоши, след като преди време беше диагностицирана с множествена склероза – диагноза, която прие със смелост, но която не успя да сломи духа ѝ до самия край.

Коя е Диляна Грозданова?

Диляна Грозданова е родена на 4 ноември 1957 година в София. По майчина линия е внучка на революционера от ВМРО Панчо Тошев и правнучка на Дончо Щипянчето, припомня Vesti. Израснала в столичния квартал Лозенец, Диляна описва детството си така в интервю за EVA от 2005 г.: „Баща ми беше строителен инженер, майка ми – редактор в радиото. Израснах в Лозенец. Имам сестра Ралица, със 7 години по-голяма от мен. Като деца доста се разминавахме. Тя ядеше всички шоколади, които ни даваха. Събирах си левчетата от сурвакането на Нова година за подарък на мама, татко или баба за рождените им дни. А моята сестра ми секвестираше спестяванията. Това е да си по-малкото дете.“

„Бях и доста срамежлива. Когато ходех при баба ми, всеки път ме водеше за ръчичка при съседските деца и ми казваше: „Ти вече ги познаваш, от години играеш с тях.“ Но на мен все ми беше неудобно да отида сама. Бях и много злояда. Добре, че имаше един Гошко от апартамента срещу нас – той ме взимаше за училище и излапваше набързо попарата ми. За сметка на това ми носеше чантата. И всички бяхме доволни.“

Журналистическата професия я привлича още в младежките години, въпреки вродената й срамежливост. „Смятах, че журналистиката ще ме направи по-напориста. Което и стана.“

Професионална реализация

Диляна завършва журналистика в Софийския университет „Климент Охридски“. Първите ѝ професионални стъпки са в Българското национално радио (БНР) и Българската национална телевизия (БНТ). Преди 10 ноември 1989 г. е била репортер на телевизионното предаване „Актуална антена“. По-късно става емблематична водеща на предаването „Отзвук“ по БНТ .

Срещата с любовта и семейството

За личния си живот Грозданова споделя с хумор: „Като дете винаги си харесвах някое момченце, за да ми бъде интересно да ходя на детска градина, след това на училище. Тогава който те харесваше, трябваше да те удари яко с чанта по главата или по гърба, ти да го удряш. Аз не се давах. Баща ми ме беше научил да отвръщам на боя с бой и въпреки че бях слабичка, ми имаха страха.“ Със своя съпруг Любомир Павлов ги свързва любопитна история: „Той беше упорит като свредел. И досега обича да казва, че ме видял по телевизора и казал: „Ето, за тази жена ще се оженя.“Толкова нахално, всъщност не се познавахме! Когато се видяхме, Любо вече беше завършил медицина, беше се насочил към психиатрията, беше асистент при проф. Станкушев на 4-и километър и правеше дисертация. Запозна ни обща позната.“

„Моят път не е гладък, но аз не съм страхлива и както казва мъжът ми, винаги имам различно мнение. Другото, което ми казва, е: „Само аз мога да изтърпявам твоето чувство за хумор!“Защото все още не съм го загубила.“

Журналист и политик

След Грозданова 1999 година е имиджмейкър на тогавашния кмет на София Стефан Софиянски и и член-учредител на неговата партия – ССД – Съюз на свободните демократи.

През 2001 година е избрана за народен представител от НДСВ в XXXIX-то Народно събрание – четвъртото обикновено Народно събрание на България, съставено след падането на комунистическия режим през 1989 г. Събранието работи от 5 юли 2001 до 17 юни 2005 г. Съставено е според резултатите от парламентарните избори, проведени на 17 юни 2001 г.

През януари 2005 г. напуска парламента, а непосредствено преди началото на предизборната кампания – напуска и ССД и се отказва от политическа дейност.

Защо влиза в политиката?

„Ами просто излезе, че обичам политиката. Започнах с втората кампания на Стефан Софиянски за кмет, като станах шеф на неговия предизборен щаб. После царят ме покани за водач на кандидат-депутатската листа в Габрово. Влязох в парламента. Но се оказах леко встрани от парламентарната група, защото не станах член на партия НДСВ. Бях като чужд сред свои или обратното. В момента, в който реших, че има конфликт на интереси, напуснах. Казах си, че никой не се е залепил за депутатско място. Сметнах, че е редно да постъпя така. Защото съм малко бодлива коза. А наскоро, както знаеш, отказах да съм кандидат-депутат на ССД. Мисля, че има много по-важни неща.“

За Диляна балансът между личен и професионален живот винаги е бил важен: „Винаги семейството е най-важно“, споделя тя. „Вярно, че политиката ме разочарова, а аз мразя разочарованието.“

„Никой обаче не може да каже, преди да е тръгнал по даден път: няма да тръгна, защото може да ми се случи еди-какво си. Спечелих опит, който иначе нямаше как да получа. Защото има разлика дали гледаш политиката като журналист, или си вътре в нея. Така че по-скоро възприемам това като етап от живота ми, който ме обогати. Хубаво е и че се запознах с хора от цяла България, с които останах в добри отношения. От друга страна, така и не станах истински партиец. Необходими са качества, които нямам. Не мога да свикна с взаимоотношения, които не са ми по сърце. Аз съм индивидуалист, а на индивидуалиста не му е мястото в партия.“

Тя дълбоко е преживявала разочарованията си и определя себе си като чувствителна личност: „Прекалено лоялна съм, а човек трябва да е по-гъвкав в съвременния свят.“

Обратно в медиите

В края на 2000-те години Грозданова се завръща в медийната среда като изпълнителен директор и водеща на седмичното предаване „Отзвук“ по TV7, чийто собственик е съпругът ѝ, Любомир Павлов. През 2011 година става президент на издателския борд на „Вестникарска група България“ – мултимедийна компания, която тогава притежава водещите вестници „Труд“ и „24 часа“.

„На 10 ноември, когато Тодор Живков падна от власт, с Владо ни изписаха от Пирогов – бяха го оперирали заради пилорна стеноза. И ме подхванаха събитията. Прекъснах си отпуската по майчинство, върнах се в „Актуална антена“. Казах на майка ми и баща ми: „Ето ви сега внуче, нали искахте?“ А ние с Любо се отдадохме на политиката.“

Поклон пред паметта й!

Погребват папа Франциск на 26 април

Ковчегът му ще е дърво и цинк, както самият той пожела приживе, тялото ще бъде положено в базиликата „Санта Мария Маджоре“

Двеста шестдесет и шестия папа на Католическата църква Франциск ще бъде погребан на 26 април, събота. Датата беше обявена преди минути от Ватикана.

Кардиналите трябваше да изберат дата между 25 и 27 април – между четири и шест  дни след кончината на Светия отец. Началото на церемонията ще е 10.00  ч. местно време в Рим (11.00 ч. в България).  88-годишният понтифекс почина на 21 април от инсулт, след като прекара 5 седмици с двустранна пневмония в болница.

Церемонията по погребението му, която се очаква да събере огромно множество хора, ще се състои на площада пред базиликата „Свети Петър“ във Ватикана. Към момента официално от политическите лидери обявиха, че ще присъстват президента на Франция Емануел Макрон, а малко след това заяви намерението си да отпътува за траурното събитие и този на Украйна Володомир Зеленски.

След това ковчегът на Франциск – който той предварително поиска да бъде от дърво и цинк – ще бъде внесен в църквата и оттам пренесен в базиликата „Санта Мария Маджоре“ за погребение.

Същевременно, след кончината на папата бе извършена процедурата по запечатването на покоите му във Ватикана, макар и той там почти да не живя. Предпочиташе за свой дом къщата за гости „Санта Марта“, за да може да се среща с хора от цял свят и да не изневери на навика си да живее скромно само с най-необходимото за всекидневието без лукс.

Запечатването на вратите на Апостолическия дворец стана с червена панделка и восъчен печат. Беше счупен и неговият пръстен след смъртта му, както изисква протокола в такива случаи. Извършването на церемониите, стъпка по стъпка, беше проследено от кардинал Кевин Фарел, който е назначеният от папата кардинал-камерлинг – длъжност, която е до избирането на нов понтификат. Постът има специални и изключително важни функции в периода между смъртта на папата и избирането на нов.През този отрязък от време кардинал-камерлинг официално констатира смъртта на Светия отец, организира погребението му и управлява всички текущи дела на Католическата църква.

Отиде си папа Франциск

Тялото му ще бъде погребано в базиликата „Свети Петър“ по време на официалния период на траур, а след това – за разлика от предшествениците му – той ще бъде погребан в базиликата „Санта Мария Маджоре“ в римския квартал „Ескилино“.

Почина духовният пастир на над 1,3 милиарда католици по света – папа Франциск, съобщиха във видеообръщение от Ватикана.

88-годишният глава на Римокатолическата църква бе приет в лечебното заведение на 14 февруари с бронхит, прераснал в двустранна пневмония. Състоянието му бе усложнено и заради отстраняването на горната част на десния му бял дроб, когато е бил на 21 години. Светият отец беше изписан на 23 март след едномесечен престой в болница.

„Скъпи братя и сестри, с дълбоко прискърбие трябва да съобщя, че Светият отец Франциск почина. В 7:35 ч. тази сутрин (8:35 ч. българско време) епископът на Рим Франциск се пренесе в лоното на Отца“, заяви кардинал Кевин Фаръл по телевизионния канал на Ватикана..

Франциск, който е папа от март 2013 г., претърпя няколко респираторни кризи в болницата, които породиха реални опасения за живота му. През последните седмици обаче се твърдеше, че състоянието му се подобрява.

2014 Pastoral Visit of Pope Francis to Korea

Вчера, 20 април, папата не присъства на Великденската литургия във Ватикана и остави кардинал Анджело Комастри да я ръководи. След края на службата обаче Франциск се появи на балкона над входа на базиликата „Свети Петър“. В речта, която бе прочетена от негов помощник, папата отново повтори призива си за незабавно прекратяване на огъня в Газа.

Тялото на Франциск ще бъде погребано в базиликата „Свети Петър“ по време на официалния период на траур, а след това – за разлика от предшествениците му – той ще бъде погребан в базиликата „Санта Мария Маджоре“ в римския квартал „Ескилино“.

Как кардинал Хорхе Марио Берголио стана папа Франциск?

13 март 2013 г. Димът от комина на Сикстинската капела е бял. Конклавът е избрал новия папа. След трусовете и скандалите в Католическата църква и само месец след изненадващата оставка на Бенедикт XVI, аржентинският кардинал Хорхе Марио Берголио е обявен за наместник на Свети Петър на земята.

В чест на монаха светец Свети Франциск от Асизи, Хорхе Берголио избира да носи неговото име. Така за първи път в историята папата се казва Франциск и е от южното полукълбо. Пред близо 200 хиляди поклонници той прави нещо необичайно – вместо да отправи молитва, папа Франциск казва на събралото се множество да се моли за него. „Благодаря за топлото посрещане и за вашите молитви. Сега бих искал да дам благословията си, но първо ви моля за една услуга – преди епископът да благослови своя народ, помолете се за мен. Нека мълчаливо отправим тази молитва – вашата молитва над мен”, призова тогава папата.

Oт 1200 години насам католическият свят винаги е бил воден от европейци. Още през 2005 година, след смъртта на римския папа Йоан Павел II, кардинал Берголио е бил смятан от мнозина за кандидата, който има най-големи шансове да заеме папския престол. Въпреки това кардинал Йозеф Ратцингер, приел името Бенедикт XVI става глава на близо 1,2 милиарда католици по света. Двамата остават в добри отношения не само след неочакваната абдикация, но и чак до смъртта на Бенедикт XVI.

При встъпването му в длъжност, Рим гледа на 76-годишния тогава папа Франциск като на новак, но в Буенос Айрес кардинал Берголио от десетилетия носи репутация на добър и набожен човек, показващ неочаквана социална справедливост. Винаги водел изключително обикновен живот – в малка квартира, която по никакъв начин не напомняла за архиепископския дворец, отказва официалната лимузина с шофьор, които църквата му предлага, а се вози с градския транспорт и си готви сам. Преди да стане свещеник сменя няколко поприща, като му се налага да работи дори като охрана в нощен клуб и като чистач. Едва 21-годишен губи част от белия си дроб заради тежки здравословни проблеми. Година по-късно се присъединява към Ордена на йезуитите, където по думите му се учи на абсолютна дисциплина.

Живелият през XII-XIII век италиански монах свети Франциск е известен със солидарността си към бедните, любовта към животните и с опита си за диалог с мюсюлманите. Така и бившият кардинал на Буенос Айрес успява бързо да спечели сърцата на вярващите със смирението и загрижеността си към обикновените хора. Неофициалният стил и прост език, с които се обръща към хората, са в рязък контраст със сложността на литургията.

Само в първата година от своя понтификат, папа Франциск взима десетки изненадващи решения, нетипични за предшествениците му. Той прави промени с изискването църквата да се съсредоточи върху обслужването на бедните и нуждаещите се. Франциск стана първия в историята папа, който публично е изразявал подкрепа към хомосексуалистите, изми краката на мюсюлмански затворници и замени изцяло златния „Пръстен на рибаря“ – най-ключовият символ на католическата власт.

Великденският поздрав – правилно и неправилно*

От: Проф. Маргарет Димитрова

Факултета по славянски филологии на СУ

Стара християнска традиция е след Възкресение Христово в продължение на 40 дни (до Възнесение Господне, Спасовден) християните да се поздравяват с фрази, които означават „Христос възкръсна!“ с отговор: „Наистина възкръсна!“, вместо с „Добър ден!“. В българската езикова практика е възприето да се използват стари форми на тези думи с техния църковнославянски изговор и правопис: „Христос воскресе!“ с отговор „Воистину воскресе!“ като архаична, петрифицирана формула, която създава по-висок стил. Приемливо е да се използват и новобългарските книжовни форми „Христос възкръсна!“ и „Наистина възкръсна!“ Неприемливи са хибридни форми от типа Христос възкресе/ возкръсна – Воистина/ Воистине возкресе/ възкресе/ воскръсна и подобни.

Представката на глагола в минало свършено време в стара формула е воз-, която според старобългарския и църковнославянския правопис се изписва вос-, както се и изговаря, защото фонемата /з/ попада пред беззвучния консонант /к/. В много български говори и в книжовния език това е представката въз- (възкръсна, възвелича, възкача и пр.), но църковнославянският изговор е /вос-/, какъвто е и в някои български диалекти. В старата глаголна форма отсъства и наставката -на, така е в старобългарските ръкописи и в църковнославянските книги, а също и в някои български диалекти (срв. паде вм. падна). Отговорът започва с църковнославянската форма воистину, наречие, което произхожда от старобългарския предлог въ и винителен падеж на думата за истина – истинѫ. В църковнославянския обаче няма голяма носовка, а на нейно място стои буквата у (оу), защото в източнославянските, както и в  повечето южнославянски езици, а също и в крайни западни български говори, праславянската задна носова гласна ѫ е преминала в /у/, за разлика от много български говори и от книжовния език, в който наследникът ѝ е гласната /ъ/ (път, гъска, въдица), срв. запазените винителни форми в редица диалекти женъ̀тъ, жинъ̀тъ, вудъ̀тъ, младосттъ̀) и за разлика от други диалекти, в които наследникът ѝ е /а/ (например пат, гаска, вадица). През XVIII–XIX век това у-произношение дори е било престижно сред българите. Така че днес в речевия етикет след Великден се използва наречието воистину с църковнославянски изговор. То означава ‘наистина, действително, без съмнение‘.

­­­­­­­­­­­­­­­­­­­­­­­_______________

*Заглавието е на ред.

Карлос Насар с два нови световни рекорда

Карлос Насар записа поредно феноменално състезание в кариерата си. Той спечели европейската титла в новата си категория – до 96 кг, след като постави два световни рекорда, за да приключи с общо 417 кг. в двубоя.

Олимпийският ни шампион смаза конкуренцията още в първото движение, като вдигна 188 кг над главата си – с 1 кг над досегашното най-добро постижение на планетата, което се държеше от колумбиеца Ласман Паредес Монтана и бе поставено на 14 декември 2021 г.

Карлос започна с тежест от 174 кг. Той ги вдигна с лекота, после стори същото и със 180 кг, за да изригне със 188 и да си осигури аванс от 14 кг аванс пред втори в изтласкването. Там още с първия си опит от 210 кг той си гарантира титлата. А, рекордите продължиха да „валят“.

С 220 кг Насар записа ново най-добро постижение на Стария континент в изтласкването. Последният му опит от 229 кг пък бе черешката на тортата – Световен рекорд в двубоя от 417 кг. Това е с 1 кг повече от досегашното постижение на иранеца Сохраб Моради (Иран) от Световното Ашхабад (Туркм) през ноември 2018-а.

Втори в класирането завърши грузинецът Реваз Давитадзе с цели 38 килограма зад Насар. Той записа двубой от 379 (174 и 205) кг за три сребърни отличия, а с три бронзови остана арменецът Давит Ховханисян с 376 (173 и 203) кг.   Титлата е трета в кариерата на Насар. Предишните му два златни медала от континенталните шампионати – от София 2024 и Ереван 2023, дойдоха в категория до 89 кг.

Христос и кръст

От: Проф. Лилия Илиева,

специалист по сравнително езикознание

Нашият Спасител Исус Христос е бил несправедливо осъден и разпънат на КРЪСТ – форма на екзекуция, използвана от римляните, които вероятно са я заимствали като практика от Близкия Изток. Тя се е отсъждала за много сериозни престъпления и представлява бавна и мъчителна смърт, свързана с присмех и поругание от страна на публиката. Новите европейски народи – славяни, германци и келти, които са бъдещите християни, не са познавали тази форма за мъчение и екзекуция. Съответно – не са и разполагали с дума, с която да означат оръдието на убийството, т.е. – кръста. Просто думата „кръст“ тогава още не е съществувала при славяните.

 Първият превод на евангелието на някакъв германски език е на готски език и се свързва с името на епископ Улфила от ІV век. По това време готите са имали държава на територията на днешна България, а самият Улфила е работел в района на днешния Търновски край. За за назове уреда за умъртвяването на Исус Христос, той е използвал думата GALG, означаваща „бесилка“. Така в готския превод  Исус Христос е разпънат на бесилка, защото старите германи така са умъртвявали престъпниците – бесели са ги. Още в най-старите християнски текстове на старобългарски език обаче намираме вече думата КРЬСТЪ (кръст). Това е просто модификация на името… „Христос“. Всъщност, то е по-скоро титла, в гръцкия език Χριστός означава „помазан“ (върху когото е извършен ритуал, свързан с намазване ).  Римляните са предавали гръцкото „х“ със съчетание „кх“ (писано ch), защото така са го чували. Затова на западноевропейските езици, където името идва от латинизираната му форма, то започва с „к“: “Крайст“, „Крист“ и т.н. И се оказва, че и старите славяни са чули за Разпятието за първи път от латиноезични проповедници! Нарекли са непознатия уред за екзекуция, показван им от проповедниците, с името на Христос, което в стария език е изглеждало точно така: КРЬСТЪ. Кратката гласна i в праславянски е давала гласна ь, което е фонетичен закон.

Християнството е било познато на нашите славянски прадеди много преди официалното покръстване на България. За него те са чули от латиноезични проповедници, вероятно – от романизираното по-старо население на земите ни.

 И така, думата „кръст“ произлиза от името на „Христос“ (него сме приели в гръцката му форма с „х“ в началото от съседите си ромеи, т.е. – византийци).