Кога настъпва времето, подходящо  да научите детето да плува и какво трябва да направите, за да не са му досадни уроците, а да му доставите удоволствие с тях? Този въпрос си задават не малко родители преди да тръгнат на море или на вилата, край която тече подходяща река или има язовир. До 4-годишна възраст не е подходящо то да бъде учено на никакви техники. Просто го оставете да пляка във водата и да се радва от съприкосновението с нея. Все пак, добре е, да му посочвате, от време навреме, че тя може да бъде и опасна, но може да бъде и приятел на човека, ако той може да плува. Така ще го подготвите за момента, в който ще започнете с уроците по плуване. Междувременно му обяснявайте, че за да се задържи човек на водата не е достатъчно да маха в нея с ръце, но и да се научи да диша по специален начин. То няма да ви разбере веднага, но у него ще остане нагласата, че махането на ръце във водата не означава плуване. Освен това, обяснете на мъничето, когато влизате с него в басейна, че нищо лошо няма да му се случи, ако малко вода попадне в лицето, очите, носа и ушите стига да не я гълта. Всъщност, това са първите, подготвителните уроци, в които то ще се научи да не се бои именно от водата. След 4-5- годишна възраст, ако сте пропуснали този момент и по-късно, започнете постепенно да го приучавате да отпуска лицето си към водата, но да не я гълта, а да извива главата леко встрани. Започнете да го учите как да прави вдишвания и издишвания, като оттласква крачетата от телцето, лежейки във водата. Разбира се, упражненията правете с надуваем пояс  или надуваеми наръкавници. Приучавайте го постепенно да се задържа на повърхността на водата, като държите ръката си под него, за да е сигурно то, че е защитено. Когато детето ви започне да се задържа на повърхността само, прибирайте ръката си така, че то да не разбере веднага. По-късно му кажете, че е плувало само без чужда помощ. Следващата стъпка е, когато почувствате, че то не се страхува от водата да го накарате да стигне на късо разстояние до вас. За това по-подходящ е плиткият детски басейн, но за целта става и плитката част на морето. За да не са досадни уроците по плуване на малчугана, можете да му предложите да направи няколко пози във водата. Впрочем, те не са само за забавление, защото го научават да пази равновесие в неустойчива среда.  Едната от тях е да направи „звездичка”. При нея детето лежи върху водата по гръб, разтворило ръчички и крачета на всички страни, а вие го поддържате с ръка под телцето. Целта е то да се научи да се задържа на повърхността. Можете да му обясните, че така корабокрушенците си почиват в открито море, когато им се налага да плуват продължително време. Така, то ще знае, че „звездичката” е важно нещо за оцелаване при екстремни обстоятелства. Следващата поза е „поплавък”. При нея детето обхваща коленете с ръце, отпуска главата и се опитва да се задържи на повърхността. „Стреличка” – при нея то се оттласка от борда на басейна и „пълзи” по повърхността , като движи ръце и крака, както сте го учили преди. Важно е по време на обучението детето да чувства присъствиет ви, за да е спокойно и да не изпада в паника. А, когато то е спокойно, с ваша помощ ще е научи не само да плува, но и ще усвои основните правила в живота, които ще го направят успешна личност. Следвай ме – У дома

Децата на две – три годинки трудно могат да бъдат накарани да споделят някоя своя вещ, най-вече  играчка с приятелчета. Защо най-милите, най- добрите и най-невинните същества на планетата се оказват такива егоисти по този въпрос? На всяка майка й е позната ситуацията, в която малчуганът започва да крещи всеки път, когато някое друго мъниче дори само се докосне до лопатката или камиончето му на плясъчника. Вие вероятно неведнъж сте се опитвали да му обясните, че това не е красиво, че трябва да споделя играчките си с другите деца, но ефектът пак е крясък, когато някой  ги докосне. За дете на две или три годинки понятие като съпричастност, споделяне и прочие е твърде сложна материя. В тази възраст психологически за него е много важно, че има свои, собствени неща, които трябва да брани от другите. Това е атавистичен остатък от нашата пра-пра-древна природа, срещу който помага сам времето. Затова, когато детето започне да прави сцени, когато друго хлапе му е взело багерчето, кофичката или топката, не го съдете и възпитавайте публично и на висок глас. То просто възприема вещите като част от себе си и не може все още да проумее, защо някой иска да ги вземе. В този период детето просто се осъзнава като „Аз”, като отделна личност. Придобивайте чувството за автономия, то несъзнателно очертава границите на своята личност, в които са включени креватчето, пижамата, обувките, дрехите и, разбира се, играчките. Затова, когато ние му казваме поне за малко да даде лопатката на другото дете в пясъчника, то е все едно да му кажем да си подари някому креватчето. Негативната му реакция не е просто каприз, нито егоизъм. Тя е израз на неговото усещане за цялост. Като проявите уважение към чувствата му, вие ще облекчите преминаването на тази фаза от неговото развитие. „И чуждото е мое” Вие вече сте забелязали, че децата отлично знаят какво е „мое”, но не разбират какво означава „чуждо”. Точно по този въпрос избухват и локалните конфликти на детските площадки. Без нито за минута да забравя за своята собственост, хлапето без страх се опитва да завладее и чуждата собственост. Постепенно с ваша помощ то може да проумее това, но без назидние пред другите. Например, можете да поговорите с него още вкъщи, преди да излезете на разходка, да му обясните, че неговите играчки са много хубави, но някои деца нямат като тях. Затова то, като добро и умно дете, може да им даде да ги пипнат и да поиграят малко с тях. А после да поиска да поиграе малко и с тяхните. Така, то постепенно ще започне да прибовита чувството за споделяне. Разбира се, приучаването няма да стане след първия разговор преди разходката, но пък вие го повторете, че и потретете, колкото е необходимо. Резултат ще има. „Заповядай, вземи” Някои деца се държат като същински алтруисти и с лекота споделят своите играчкки с другите деца. Означава ли това, че тяхната личност се оформя неправилно? Трябва ли да сме внимателни към такава „щедрост”? Не се ли явява тя признак на слабохарактерност и неспособност да отстояват собствена позиция? Тук няма особен повод за безпокойство. Просто, вашите деца са намерили друг начин за утвърждаване на своето собствено „Аз”. Те черпят увереност и усещане за своята цялост в нещо друго. На тях им е достатъчно да чуят одобрението от родителите си, че са споделили нещо с другите. Това е техният характер. Поведението им има своето преимущество и недостатъци. Такива деца умеят да проявяват великодушие и не са привързани крайно към материалните неща, но по-често те постъпват по този начин, за да угодят на желанието на родителите си. Когато прекалено много се настоява да се постъпва точно така, е възможно децата да бъдат прекършени и впоследствие трудно да се грижат за себе си, да отстояват своите интереси и прекалено много да се влияят от околните. Затова и когато детето не споделя играчките си, и когато твърде лесно ги предоставя на другите, бъдете внимателни. Коригирайте поведението му, но кротко, далече от очите на другите и без нотки на укор, както и без продължителни тиради. Просто му разражете как е добре да постъпи. След време пак му повторете. В никакъв случай не се карайте и не изостряйте тона. Напротив, това трябва да бъде казано нежно, с любов и уважение към неговата едва оформяща се личност. Учим се да даваме Не карайте детето да дава своите вещи веднага. Най-напред го попитайте за мнението му. Възможно е да се окаже, че то няма нищо против да ги сподели за кратко с другите деца, но не знае как да го направи. Възможно е да се страхува, че няма да му върнат играчката. Просто му обяснете, че я дава за малко. Най-добре в такъв момент е майката на другото дете да подготви своето също да даде нещо в замяна на вашето. Така и двете ще са удовлетворени и никой няма да се чувства ощетен. Когато на тръгване то получи своята играчка, му подчертайте, че тя си е негова и е била дадена само временно. Така, следващия път то няма да прави сцени на площадката, че някой му пипа вещите.   Следвай ме – У дома