Факт: Оттеглиха бюджет 2026

Съмнително е да бъде приет нов до края на декември, догодина ще влезем с 1/12 от досегашния въпреки нарастналите нужди и поскъпване

Депутатите единодушно гласуване с 201 гласа "за" за оттегляне на законопроектите за държавния бюджет, за Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) и за държавното обществено осигуряване (ДОО) за 2026 г.

Вносители на проекта на решение са депутати от управляващата коалиция - Костадин Ангелов (ГЕРБ-СДС), Драгомир Стойнев ("БСП-Обединена левица") и Тошко Йорданов от "Има такъв народ"

Кабинетът, на неприсъствено заседание, реши вчера да предложи на парламента да приеме решение за оттегляне законопроекта за държавния бюджет за 2026 г., както и тези на Националната здравноосигурителна каса и на държавното обществено осигуряване. Това действие предполага решение на Народното събрание, тъй като бюджетът е приет вече на първо четене, обясни пред медиите след заседание на Съвета за съвместно управление премиерът. 

Тоталната промяна стана след широкомащабния протест както в столицата, така и в много градове на страната, който се състоя на 1 декември. Гражданите протестираха именно срещу проектобюджета за 2026 г. Организатори бяха "Продължаваме промяната – Демократична България" (ПП-ДБ). Два пункта увеличение на осигурителното облагане и покачването на данък дивидент от 5 на 10 процента бяха сред основните камъни, които преобърнаха проектобюджета за 2026 година.

Сега предстои да влезем в новата година с 1/12 от този за 2025 година. Макар и новият да бъде в евро, а досегашният в лева, това, според икономистите, не е особен проблем, а само въпрос на логистика. По-големият проблем е, че депутатите ни трябва да се забързат и да приемат особен закон, в който да бъде описано, как точно ще бъде прилаган този от 2025-та през 2026-та до приемането на нов. Водещи икономисти обаче не са с розови очаквания за предстоящата ситуация предвид факта, че за година време имаме значително покачване на цените, които продължават да се вдигат спекулативно с предстоящото навлизане на еврото като единствена разплащателна парична единица. Някои експерти излизат дори с твърде мрачни прогнози. Един от тях е макроикономистът гл.ас. Георги Ганев от Софийския университет, който е и програмен директор на Центъра за либерални стратегии.

„У нас е възможен румънски сценарии на рецесия, в каквато съседната ни страна се намира. Хубаво е да гледаме какво става там и да имаме предвид, че ако и ние се движим по този път, и ние ще стигнем до там. Възможно е дори да го направим по-бързо от румънците. Сценарият не е утешителен. Когато една държава не си владее разходите, нищо хубаво не може да й се случи“, казва гл. С. Георги Ганев.

От Института за пазарна икономика (ИПИ) вече имат готови предложения, какво може да се направи. Въпросът е дали управляващите ще чуят гласовете на специалистите.

 Ето и предложенията на ИПИ за фискалната стабилност на държавата:

Какво да се прави с държавния бюджет за 2026 г.

1.  Важно е да има приет бюджет до края на годината или в първите дни на 2026 г.Отлагане с повече месеци не крие рискове за приемането на еврото, но създава излишна несигурност, без да ограничава раздуването на разходите, както вече сме виждали в предходни години без приет бюджет;

2.  Най-важната незабавна корекция е да отпадне вдигането на осигуровките и на данък дивиденти да се поеме политически ангажимент, че данъчно-осигурителната тежест няма да се вдига в средносрочен план (рамката сега се пише и приема до 2028 г.);

3.   Разходите за персонал в консолидираната рамка трябва да се свият до под 10% от БВП(исторически премината граница през 2025 г.). Това практически означава задържане на общите разходи за персонал през 2026 г. на нивата от тази година, а ръстът на разходите за заплати да е до 5%. В преходни и заключителни разпоредби да се отложи/замрази действието на автоматичните механизми за извънредно вдигане на възнагражденията в най-скъпите обществени сектори;

 4.  Министерство на финансите да предложи списък от възможни бързи меркиизвън разходите за персонал, за свиване на разходите в консолидираната рамка с минимум 1% от БВП, в т.ч. влизат средствата от централния бюджет, които често са на ръчно управление от правителството. Лесно постижима и разумна цел е ограничаване на ръста на разходите за текуща и издръжка и разходите за субсидии до 5%.

5.  Да се поеме ясен политически ангажимент, с подписан документ от всички партии в коалицията, че в периода февруари-април 2026 г. ще се приеме дългосрочна програма за промяна на фискалната траектория на големите дефицити в публичните финанси на страната, в т.ч.:

6. Приемане на правила за формиране на заплатите в публичния сектор, отчитащи съвкупност от социално-икономически показатели, включително икономически растеж, състояние на пазара на труда и др. под.

7. Приемане на механизъм за оптимизиране на броя на наетите в обществената сфера, отразяващ намаляващото население, различната динамика в регионалното развитие, разширеното използване на нови технологии и електронни услуги и др.

8. Създаване на отделен фонд за финансиране на структурни промени, съкращения и пенсиониране на заети в публичния сектор, който да покрива разходите за обезщетения на засегнатите и разсрочване на изплащането на обезщетенията в рамките на поне две години; намаление на размера на обезщетенията за новопостъпилите на работа.

9. Краткосрочни мерки за премахване на незаети щатни бройки, общи принципи и ограничения за допълнителното материално стимулиране безконтролни бонуси;

10. Промяна в механизма за определяне на минималната работна заплата, който допълнително помпа публичните разходи и автоматично покачва тежестта върху работодателите.

11.  Да се гарантира пълна прозрачност в изпълнението на бюджета, в т.ч. публикуване на месечна база на всички финансови потоци, свързани с Програмата за приоритетни стратегически инвестиционни проекти и Инвестиционната програма за общински проекти.

Фокусът върху благоразумната фискална политика не отменя нуждата от дълбоки структурни реформи със средносрочен и дългосрочен хоризонт. Една важна стъпка в тази посока например е стартирането на процедури за концесии и други форми на публично-частно партньорство за привличане на частни инвестиции в публична инфраструктура, при по-висока ефективност и по-ниски капиталовите разходи за бюджета в средносрочен план, заявяват от Института за пазарна икономика.