Под палката на маестро Иван Кожухаров, на сцената на Летния театър на 18 юли от 20.30 часа ще бъде представен шедьовърът на Пучини

От: Теменуга Захариева, Бургас

На 18 юли от 20.30 часа на сцената на Летния театър в Приморския парк на Бургас ще бъде разказана трагичната история за пагубна страст, съдбовна любов, разтърсващи чувства, красива музика, трагична развръзка със спектакъла на музикално-драматичния шедьовър от Джакомо Пучини „Тоска“. Във вторник на откритата сцена ще се представи превъзходен солистичен състав, първокласни диригент, оркестър и хор.

Събитието е поредна изява от програмата на Бургаските музикални празници „Емил Чакъров“ 2023, реализирани успешно за шестнадесети пореден път от Държавна опера – Бургас и Община Бургас.

В ролята на красивата, горда и отстояваща силата на чувствата си примадона Флория Тоска на 18 юли бургаската публика и гостите на града ще имат удоволствието да видят и чуят изключителното лирико-драматично сопрано Йоана Железчева, която направи своя забележителен дебют в ролята през м. декември на сцената на Бургаската опера, когато бе отново неотразима, както винаги, и в новото си артистично амплоа. Тя съумя да вдъхне живот и емоционална сила на емблематичния за оперното творчество женски образ, коронен за световни прими като Мария Калас и Райна Кабаиванска, и на сцената в Бургас. Не е преувеличено, че именно Тоска се очертава да се утвърди като най‐силните образи, изградени от Железчева, която сякаш отваря нови пространства с неподражаемия си тембър, и в тях рисува чрез нюансните проявления на гласа си.

Първокласен е целият солистичен състав, който ще представи драматичния сюжет на „Тоска“ в петък. Под палката на именития маестро Иван Кожухаров, на сцената на Бургаската опера в петък излизат: в образа на художника Марио Каварадоси, любимият на Тоска, влиза тенорът Валерий Георгиев, който отскоро е солист на Бургаската опера, а преди бе чест и желан гост в редица роли. Марио Каварадоси е със свободен дух, но пленено от любов сърце – двамата влюбени са свързвани от красива любов, белязана с трагичност и обреченост. Осезателен е синхронът между Валерий Георгиев и Йоана Железчева, които в съзвучие пресъздават динамиката на чувствата и трагичните отблясъци на красотата на тяхната обречена любов. А знаменитата Ария на Каварадоси в трето действие, която винаги, неизменно, вълнува, отново ще бъде чакан и емоционален акцент на оперната вечер във вторник.

Като безскрупулния злодей, който заплаща с живота си последиците от своята подлост и егоцентризъм – жестокият Барон Скарпия, ще се представи именитият баритон и вокален педагог – проф. Нико Исаков /гост/, преподавател в НМА „Проф. Панчо Владигеров“ – София. Проф.  Знаменитият мащабен Te Deum от края на първо действие, в изпълнение на Нико Исаков, хора и оркестъра на Бургаската опера, ще прозвучи разтърсващо – със силата на вложения смислов и символичен заряд. Проф. Исаков бе в състава на авторитетното жури на Първия национален конкурс за млади оперни певци с международно участие „Стоян Попов“ 2022 г., в залата на Държавна опера – Бургас, който, след големия успех на първото издание, тази година ще бъде международен.

Като избягалия затворник Чезаре Анджелоти и бивш консул на някогашната свободна Римска република на сцената излиза басът Диман Панчев. Чудесен е целият артистичен състав – в образите на Клисаря и Тъмничаря влиза Костадин Мечков, бас, Сполета, полицейски агент, ще бъде тенорът Яни Николов, Шароне – басът Петър Тихолов, Тъмничар – Иван Грозев, Овчарче –  Стефка Христозова. В спектакъла участват оркестърът и хорът на Държавна опера – Бургас, както и прекрасните певци от Детски хор „Милка Стоева“ с диригент Светла Стоева. Хоровата формация наскоро чества 75-годишнина от създаването си на сцената на Операта. Младите хористи традиционно се представят успешно в различни прояви на бургаския културен институт. 

На сцената на Летния театър на 18 юли, вторник, ще звучи красива музика, чрез която ще бъдат представени драматични страсти, изграждащи трагичния сюжет на „Тоска“ в  – с антагонистичните проявления на любовта, със силата на чистите чувства, противостоящи на коварството и подмолните планове.  Под диригентството на маестро Иван Кожухаров ще бъде разказана една тъжна история с фатален край – апотеоз на истинските чувства и непредадено достойнство. Маестро Кожухаров изработва – вещо, с много отдаденост и безкомромисен професионализъм, всеки детайл от изумителната Пучиниева партитура, за да бъде представен завършен музикално‐артистично‐естетичен продукт – с душа и заряд. Великолепно звучащ е оркестърът под неговата палка, със забележително изградена динамика, следваща логиката на драматургичната линия, и осезаемо отношение към посланията на изумителната музика на Пучини.

Режисурата на „Тоска“ е на доц. д-р Александър Текелиев – като постановъчните търсения акцентират върху дълбокото изследване на човешките действия, причините, пораждащи съдбовните решения, както и силата на вътрешните ни избори. Диригент на чудесния хоров състав е Невена Михайлова, концертмайстор – Ваня Златева. Роматичната сюжетна линия на „Тоска“ е разтърсваща с трагичната си развръзка. Историята е на двама влюбени – красивата, дръзка, горяща от обич и страст Флория Тоска и талантливият художник Марио Каварадоси – със свободен дух, но пленено от любов сърце. Две души, дръзнали да се противопоставят на жестоките правила на един суров свят. Тяхната чиста обич е под жестоката сянка на властния злодей, от когото цял Рим трепери – Барон Скарпия, шеф на Полицията във Вечния град. Синхронично на сценичното действие и сюжетната логика, се редуват и сценичните ефекти – видеомапинг, пресъздаващ различни етапи от драматичните преживявания на героите и символиката на страданието, както и осветлението, подсилващо емоционалния резонанс, породен от трагичните събития.

Очаква се спектакълът на „Тоска“ да бъде истинско културно събитие за морския град – и като качество, и като сила на емоционалния заряд, като операта от Пучини няма да бъде просто представена, изпята, изиграна, а почувствана и съпреживяна.  Публиката ще бъде посветена в тайнство, в което се съдържат измеренията на най‐чистите параметри на Любовта и Саможертвата, проследявайки драматичната линия на сюжета, разкриващ съвсем кратък отрязък от време за героите, но съдържащ целия спектър на преживявания, разтърсващи с трагичната си развръзка. Едва ли съществува човек, който да не бъде развълнуван от драмата на две души, дръзнали да се противопоставят на жестоките канони на един суров свят.

За диригента:

Иван Кожухаров – главен диригент на Държавна опера – Бургас

Роден през 1950 г. в гр. Трявна. Деветгодишен започва да свири на цигулка. По-късно преминава на виола, понеже иска да сформира квартет, а в града никой не владее този инструмент.

Със специалност „виола“ завършва Средното музикално училище „Проф. Веселин Стоянов“ в Русе. Две години следва в Българската държавна консерватория /днес Нaционална музикална академия – София/ – теоретичен факултет, виола – при проф. Александър Нейнски и хорово дирижиране – при проф. Васил Арнаудов.

От 1971 г. изучава Оперно-симфонично дирижиране, като ученик на професорите: Шерман, Робинович, Арвид и Марис Янсонс, в Държавната консерватория „Н. Римски-Корсаков“, Санкт Петербург, Русия, която завършва през 1976 г. като първенец на випуска. Дипломният му спектакъл на операта „Сватбата на Фигаро‘ от Моцарт е заснет от Съветската телевизия – Москва.

По време на следването си работи един сезон в Ленинградския театър за музикална комедия – оперетният театър, с който гастролира в градове на Русия и Естония, и преподава в Института за театър, музика и кино.

Военната си служба отбива в ШПЗО – Враца, а след това – като диригент на Представителния ансамбъл на БНА – София. Още като войник, започва работа в Държавна опера – Бургас, където е назначен, след уволнението си от армията, през 1978 г.

Там поставя оперите: „Вълшебната флейта“ и „Сватбата на Фигаро“ от Моцарт, „Риголето“ и „Отело“ от Верди, „Порги и Бес“ от Гершуин, „Селска чест“ от Маскани, и балетите: „Тривърхата шапка“ от Мануел Де Файя и „Ромео и Жулиета“ от Сергей Прокофиев.

През 1985 г. преминава в Държавна филхармония – Бургас, където е, последователно – диригент, главен художествен ръководител и директор. Обогатява репертоара на оркестъра с произведения на: Брукнер, Малер /всички симфонии, включително грандиозната Осма симфония –  с два оркестъра, пет хора и осем солисти – над 320 души/, Онегер, Барток, Стравински, Прокофиев и други.

При създаването на ОФД, през 1999 г. е негов музикален директор, а след разтурването и преобразуването му, през 2008 г. – диригент е главен диригент на Операта. За кратко  работи в ОФД – Русе.

През 1979 г. е полуфиналист на конкурса на фондация „Херберт фон Караян“ в Западен Берлин, а през 1980 г. лауреат и носител на Grande Prix на името на Бела Барток от Третия международен конкурс за диригенти на Унгарската телевизия в Будапеща. На следващата година участва във филма, посветен на 100-годишния юбилей на композитора, произведен от телевизия на САЩ, Канада и Унгария.

Дирижирал е всички български оперни театри и симфонични оркестри /без Пазарджик/, всички унгарски симфонични оркестри, както и такива в Германия, Чехия, Полша, Румъния, Сърбия.

Работи в Националните оперни театри в София, Прага, Будапеща, Белград и Скопие, а също и с Националните симфоничен оркестри и филхармонии в София, Братислава /Словакия/, Кайро /Египет/, Хавана /Куба/, Никозия /Кипър/, Оркестъра на Чешкото радио в Прага, Президентския оркестър в Анкара /Турция/, Държавния оркестър в Солун /Гърция/.

От 1999 г. до 2001 г. е диригент на Държавната опера в Измир /Турция/, с която участва във фестивала в Аспендос. По същото време дирижира и Операта в Мерсин. През 2005 г. работи в оркестъра Prima La Musica в Гент /Белгия/, с която участва във Фландърския фестивал.

От 1997 г. редовно дирижира двата оркестъра на Държавната филхармония „Д. Д. Шостакович“ в Санкт Петербург, с които гастролира в различни градове в Русия. С Филхармонията на Бургас гостува във Франция и, многократно, в Италия и Испания, а с Операта – в Германия и Швейцария, с оперите „Трубадур“, „Отело“, „Фалстаф“ и Quattro Pezzi Sacri от Верди,  и на фестивала на остров Родос – Гърция, с Девета симфония на Бетовен и Реквием на Верди. В Испания гастролира и начело на Пловдивската филхармония, а в Италия – с Пловдивската опера /с „Аида“ от Верди/. Съвместно с Arts Academy – Рим, провежда диригентски курсове в Бургас и Анцио, Италия. Дирижирал е Нов камерен ансамбъл в Camerata classica, София, с които записва поредица CD за DIVERRIMENTO – Виена. Записва филмова музика за SIF – 309 в Първи студио на БНР – София и за Digital Records – Рим, с Лондонския симфоничен оркестър в прочутото студио Abbey Road в Лондон. Носител на орден „Кирил и Методий“ – II степен, три „Златни лири“ и „Кристална лира“ на CMTДБ за постановката на „Графиня Марица“ в ДМТ „Стефан Македонски“. Почетен гражданин на Бургас.

За солистите:

Йоана Железчева, сопран – в ролята на Флория Тоска /дебют на бургаска сцена/

Йоана Железчева е един от малкото драматични сопрани в България за последните 20 г. Солистка на Държавна опера – Бургас от десет години. Завършва средното си образование в Шумен, след което и ДМА „Проф. Панчо Владигеров“ в София, в класа по оперно пеене на Христина Ангелакова. Завършвайки магистърската си степен през през 2003 г. дебютира като мецосопран на сцената на Софийска Опера в множество заглавия, сред които „Сватбата на Фигаро“ на Моцарт, „Фауст“ на Гуно, „Кармен“ на Бизе и пр. Междувременно специализира в майсторски класове при Александрина Милчева, Анна Томова-Синтова. Лауреат от международни и национални конкурси – „Христо Бръмбаров“- I-ва награда,  „Гена Димитрова“- II-ра награда, „Пълдин“ – специална награда. От 2008г.  е постоянен член на солистичния състав на Държавна Опера – Бургас, където прави своите най-добри и значими роли, като първата от тях е Амелия в „Бал с маски“ на Верди, а това е и дебютът й като сопран на оперна сцена. Следват Бътерфлай от едноименната опера на Пучини, Манон от „Манон Леско“ на Пучини, Лиу от „Турандот“ на Пучини, Сантуца от „Селска чест“ на Маскани, Лейди Макбет от „Макбет“ на Верди, Аида на Верди, Леонора от „Трубадур“ на Верди, „Норма“ на Белини. Нейни партньори на сцената са били Дарина Такова, Орлин Анастасов, Лео Нучи, Салваторе Фисикела и най-добрият мецосопран в световен мащаб към този момент – Анита Рачвелишвили. Непрестанен гост на Софийска и Русенска сцена.

Валерий Георгиев, тенор  – в ролята на Марио Каварадоси

Валерий Георгиев е роден на 17.06.1976 г., завършва ССВМУ „Маестро Георги Атанасов” в София (1995) и ДМА „Панчо Владигеров” с две специалности: валдхорна при проф. Стефан Кънчев (1999) и оперно пеене при доц. Иванка Нинова (2005). От 1998 до 2009 г. работи като солист оркестрант в НМТ ”Стефан Македонски”.

Oт 2009 започва солистичната му кариера на оперен певец, като до 2012 г. гастролира на оперните сцени в Германия, Швейцария, Австрия, Холандия, Румъния и Русия.

Солист на всички филхармонични оркестри в България, включително на Софийска филхармония. Иявява се на сцените на Софийската, Русенската и Варненската опера.

Работи с диригентите Б. Хинчев, Е. Табаков, М. Ангелов, Б. Иванов, Г. Димитров, Н. Тодоров, В. Вачев, В. Байчев и редица чуждестранни диригенти. От 2012 г. е солист на Държавна опера Варна.

Оперният репертоар на Валерий Георгиев включва партиите на: Ернесто от „Дон Паскуале“ и Тонио от „Дъщерята на полка” на Г. Доницети; Граф Ори от „Граф Ори” (българска премиера във Варна), Дон Рамиро от „Пепеляшка” на Дж. Росини; Фентон от „Фалстаф“ (премиера на Държавна опера Варна), Манрико от „Трубадур”, Габриел от „Симоне Боканегра”, Алфред от „Травиата”, Дукът на Мантуа от „Риголето“ и Рикардо от „Бал с маски“ на Дж. Верди, Неморино в „Любовен еликсир“ и др.; певец от ,,Кавалер на Розата” на Р. Щраус. Валерий Георгиев поддържа и богат репертоар от кантатно-ораториални произведения. Освен на сцената на Държавна опера Варна, Валерий Георгиев често гостува на престижни оперни сцени в Румъния, Италия, Германия и др.

Проф. Нико Искаков /гост/ – Барон Скарпия:

Проф. Нико Исаков е носител на „Златна лира“  за цялостно творчество, 2020 г. Творчески изяви: Започва творческия си път във Варненската опера през 1989 г., където в продължение на пет сезона е щатен солист. През 1994 г. след конкурс е приет в Софийската опера като артист-солист. В репертоара си има над 30 централни баритонови роли. На Софийска сцена е изпял около 500 спектакъла, най-важните от които са: „Дон Карлос“– спектакъл, посветен на 40 години творческа дейност навеликия бас Николай Гяуров; „Дон Карлос“– спектакъл посветен на 40 години творческа дейност на Никола Гюзелев; „Бал с маски“-спектакъл посветен на 30 години творческа дейност на ГенаДимитрова; „Дон Карлос„– спектакъл, посветен на 100 години от смъртта на Дж. Верди с участието на Никола Гюзелев и Гена Димитрова; „Тоска“, „Бал с маски“, „Дон Карлос“с участието на Анна  Томова-Синтова. По време на оперно-сценичната си дейност е пял под диригентската палка на именити диригенти като: Руслан Райчев, Борис Хинчев, Иван Маринов, Недялко Недялков, Владимир Гяуров, Адам Фишер, Карло Палески, Луис Малейро, Енрико Довико, Лоранс Волтолини, Йон Янку, Йост Майер и др.

Работил е с режисьорите: Пламен Карталов, Светозар Донев, Павел Герджиков, Кузман Попов, Гриша Азагаров, Отело Кампонески, Волфганг Вебер и др. Пял е и е партнирал на световноизвестните певци: Николай Гяуров, Никола Гюзелев, Гена Димитрова, Анна Томова-Синтова, Александрина Милчева, Адриана Стаменова, Дарина Такова, Фиоренца Косото, Мария Драгони, Виолета Урмана, Гейл Гилмор и др. Някои от най-значимите му индивидуални ангажименти в чужбина са: Бразилия, Сао Паоло, театро „Сан Педро“ – премиера на операта „Сватбата на Фигаро“ от Моцарт, диригент Луис Малейро, режисьор Уйлям Перейра; Португалия, Лисабон, театър „Сан Карло“ – премиера на операта „Гуарани“ от К. Гомес, диригент Луис Малейро, режисьор Яков Хил, суперпродукция по случай 500 години от откриването на Бразилия; Италия,Асколи Пичено, театър „Вентидио Бассо“ – премиера на операта „Риголето“ от Дж. Верди, диригент Марчело Ротта, режисьор Отело Кампонески; Малта, Гозо, театър „Астра“, премиера на операта „Мадам Бътерфлай“ от  Дж. Пучини, диригент Йозеф Велла, режисьор Джо Фриджиери; Малта, Ла Валета, театър „Мануел“, премиера на операта „Лучия ди Ламермур“ от Г. Доницети, диригент Майкъл Лаос, режисьор Пламен Карталов; Сърбия, Белград,  премиера на операта „Бал с маски“ от Дж. Верди, диригент Боян Суджич, режисьор Божидар Джурович; Молдова, Кишинев – операта „Бал с маски“ от Дж. Верди,  диригент Георге Станчу, участие във фестивал на името на световноизвестната певица Мария Биешу; Германия – концерти под надслов „ Звездите на Арена ди Верона“,диригент Карло Палески; Северна Македония,Скопие –  „Дон Карлос“, „Лучия ди Ламермур“, „Турандот“, „Травиата“, „Трубадур“, „Силата на съдбата“, „Тоска“, „Кармен“, „Палячи“.

Звукозаписите са постоянна част от неговата творческа кариера.

Преподава оперно пеене в Националната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров”: щатен преподавател (1997), доцент (2001), професор (2008).

Зам.-декан на ВФ 2008 – 2016.  Декан на ВФ 2016- 2020 г. и преизбран за Декан за периода 2020 – 2024. Особена заслуга в педагогическата работа на проф. Нико Исаков е съчетаването на професиите на активно действащ оперен певец и вокален педагог. По този начин той успява да предаде на студентите си всичките умения, натрупани от работата му на най- престижни български и световни оперни сцени. Като педагог следва принципите на италианското белканто и защитава достиженията на Българската вокална школа. Многократно член на жури на конкурси по класическо пеене. Ръководител на майсторски класове в град Турку – Финландия и Кишинев – Молдова