Не го отваряйте, не кликвайте върху посочения линк, за да не станете жертва на злоупотреби
Фалшиво съобщение от името на НАП се разпространява чрез SMS. То съдържа линк, като приканва потребителят да го последва, предупредиха ошттам. Връзката съдържа уведомление за възстановяване на сума и стъпки, които потребителят трябва да направи, за да му бъдат възстановени.
„… уведомление за възстановяване . След изчислението стигнахме до заключението, че Ви сме дебитирали допълнително 1500 лв. като данъчно плащане за Вашите доходи. Моля, следвайте процеса, за да го кредитираме на Вашия банков акаунт в следващите 24 часа. Моля, кликнете върху бутона по-долу и следвайте стъпките.“, се казва в съобщението.
От агенцията заявихае, че това е фишинг, с който се цели кражба на лични данни, банкова информация и други. НАП никога не изпраща съобщения, в които е необходимо клиентите да въвеждат банкова информация или лични данни, напомнят още оттам.
Време е за
събиране на семената от доматите.
Съществуват различни начини, повечето
сложни и отнемащи време. Има обаче и два
лесни способа.
Първи начин:
Харесаните домати за
семе се измиват и подсушават. Разрязват
се наполовина и с лъжичка внимателно
се изгребва меката част със семките.
След това тази част се прехвърля в
буркан. Покрива се с марля и се оставя
за два дни на тъмно място. Когато семките
се спуснат на дъното, промиват се няколко
пъти с престояла вода. След това трябва
да се „изперат“. За целта настържете
1 супена лъжица домакински сапун. Сапунът
се залива с вода и се разбърква. Слагат
се семките, разбърква се. След дезинфекцията
семките се измиват отново и сушат на
хартия, сложена в чиния. Семенният
материал се съхранява на вратата в
хладилника.
Втори начин:
той
не предполага ферментация. Семките се
изваждат от зрял домат без белези на
развала и се размазват върху дебела
хартиена салфетка. На нея се написва
сортът и датата, на която се извадени.
Сушат се няколко дни, най—добре на
перваза на прозореца. Прибират се в
кутийка за съхраняване.
Запомнете,
за получаване на качествен семенен
материал не бива да се използват хибриди.
В благоприятни години семенен материал
се събира за запас за 3 – 4 години. При
работа със семена от няколко сорта
трябва да се работи изключително
внимателно. Внимавайте с етикетите, за
да не объркате сортовете и датата на
събиране на семената.
Канонизацията му минава през редица затруднения, смятат го за староверец, оставил е безценни духовни мисли и подвиг
Православната църква чества свети Серафим Саровски днес, на 19 юли юли (1 август) – намиране на светите му мощи (1903 г.), а на 2 (15) януари – неговата кончина. Той се е прославил през XIX – XX век, живял е периода 1754/9 – 183 година). Житието му е известно на православните християни, но по-малко известно е обстоятелството по неговата канонизация.
В продължение на години тя е отказвана заради отношението му към староверната църква. Впрочем, те са изпълнени в противоречия. От една страна, спомените за Серафим Саровски и сборниците с негови мисли еднозначно описват стареца като поддръжник на реформираната църква, официалната йерархия и трипръстното кръстене. От друга страна, на иконите преподобни Серафим обикновено се изобразява с броеница, а в някои случаи – и в староверни (пред разколни) монашески одежди (с калимавка и було и „староверен“ меден кръст, т.к. именно с броеница и в тези одежди е нарисуван на единствения си портрет приживе. Броеницата, с която се молел св. Серафим, е запазена в личните му вещи.
Според някои източници проблемите, възникнали във връзка с канонизацията на Серафим Саровски, са свързани именно със симпатиите му към староверците. В този случай повечето изказвания за староверството, приписвани на преподобни Серафим, следва да се разбират като опит на учениците му да „реабилитират“ образа на учителя си в очите на дейците на официалната църква. Този въпрос се изостря допълнително от факта, че името на преподобни Серафим се е използвало и продължава да се използва в антистароверната полемика като пример за много почитан светец, просиял в разколна църква, известен (поне според официалното житие) с антистароверните си изказвания. Като резултат, повечето автори-старостилци подлагат на съмнение фактите, известни за Серафим Саровски, които дават основание за канонизацията му.
Основният писмен източник на исторически сведения за стареца Серафим е биографията, създадена от саровския йеромонах Сергий. Последният от 1818 г. е събирал и записвал свидетелства за двама саровски подвижници – Серафим и схимонах Марк. През 1839 г. в Троице-Сергиевата Лавра, със съдействието на митрополит Филарет (Дроздов), излиза „Кратко животоописание“ на схимонах Марк, като книгата включва „Духовни наставления на отец Серафим“. „Разказ за живота и подвизите“ на отец Серафим (без „Духовни наставления“) е публикуван през 1841 г.
Много от известните днес поучения на стареца Серафим са достигнали до наше време благодарение на записките на помещчика Николай Александрович Мотовилов, открити и издадени от Сергей Николаевич Нилус през 1902 година. Достоверността на някои факти, изложени от Мотовилов, е спорна.
Народното почитане на отец Серафим започва доста преди канонизацията му, още приживе. Подготовката за официалната канонизация предизвиква политически скандал и трябва да се разглежда в контекста на стремежите на Николай II да преодолее известно „разделение“ (по думите на генерал Александър Мосолов, като разделящо царя от народа, който „искрено го обича“.
Молитва от Акатист на св. Серафим Саровски:
О, пречудни отче Серафиме, велики Саровски чудотворче, скоропослушен помощниче на всички, прибягващи към тебе! В дните на твоя земен живот никой не си отиде от тебе празен и неутешен, но всички се наслаждаваха от зрението на твоето лице и от твоите благосклонни думи. В тебе се яви обилен дар за излекуване на немощните души. Когато Бог те призова от земните трудове към небесното упокоение, твоята любов към нас не се прекрати и е невъзможно да се преброят твоите чудеса, които се умножиха като небесните звезди; ти се явяваш на Божиите люде по всички краища на земята и им даряваш изцеление. Затова и ние те молим: о, претихи и кротки Божий угодниче и дръзновен пред Него молитвениче, който не отхвърляш никого от призоваващите те, възнеси към Господа на силите твоята благомощна молитва за нас, та да укрепи отечеството ни, да ни дарува всичко потребно за този живот и всичко полезно за нашето спасение, да ни опази от греховни падения и да ни научи на истинско покаяние, за да влезем безпрепятствено във вечното Небесно Царство, където ти сияеш с незалязваща слава и там с всички светии да възпяваме Животоначалната Троица до края на вековете.
Подходяща е за вегани, автентичната рецепта е от ловешкото село Йоглав
Някога селските жени са ставали по ранни петли, за да отидат по изгрев слънце на нивата. Вечер са се прибирали, чак когато силите им откажат и свекърът каже „За днес стига“.
У дома обаче работата продължавала – първо да се приготви нещо за домочадието, колкото се може по-лесно, но и многобройната челяд да се нахрани. И тъй като някога хората не са си позволявали месо всеки ден, обичайното им меню е било постно. При това, жените са се стараели да има повече сос, защото с него се топи повече хляб, а той засища многобройните гладни гърла около сенията. Така се е наричала малката трикрака кръгла маса, около която всички са сядали направо на пода и от обща купа, че и с обща лъжица, подавайки си я от ръка на ръка, са се хранели. „Следвай ме“ ви предлага една автентична рецепта на сованка – популярна в миналото манджа от ловешкото село Йоглав. Приготвя се от зеленчуци, с каквито е разполагало всяко домакинство. Днес тази вкусна храна можете да поднесе с чаша студено бяло вино или бира. Всичко, за да ви е още по-вкусно на трапезата, можете да намерите във веригата магазини „Аванти“ (виж ТУК).
Продукти:
Червени и целени месести чушки – по две, домати големи – 2 броя (400 г консервирани домати), кромид лук – 2 големи глави, брашно или грис за сгъстяване – 2 – 3 супени лъжичи (решение на домакинята), сол – на вкус, червен пипер – 1 чаена лъжичка, сушена и ронена чубрица – 1 чаена лъжичка, олио – 200 млл, вода 200- 250 млл.
Приготвяне: нарязаният лук и чушки се слагат в олиото, в дълбок съд до омекване. Прибавя се лъжичка червен пипер и се оставя да покъкри. Слагат се доматите, нарязани на ситно. Ври още десетина минути. Добавяме размитото в студена вода брашно или грис и ври още 15 минути на умерен огън, докато започне да се сгъстява. Слагаме солта и чубрицата. Оставяме още известно време да къкри, за да поеме аромата. Сервиране в дъбока купа. Оригиналното ястие е постно, но някой го предпочитат с натрошено сирене.
Света Марина, която Православната църква почита днес, на 17 юли, според народните вярвания е покровителка на змиите. До 1969 г. Католическтата Църква я почита на 20 юли под името Маргарита Антиохийска. За светица тя е канонизирана през 494 г. от папа Геласий І. Житието й е съставено от епископ Теотимий, живял в края на ІV век и впоследствие е станало основа за безброй преработени варианти. Описаните факти от живота й са основани предимно на базата на легенди, историческите отправки са оскъдни и твърде спорни. По тази причина и до днес култът към нея я изпълнен с много народни и магически практики, основани на елементарни езически вярвания. Едно от тях се свърза с прогонването на змии със специални молитви, в които се призовава света Марина. Тези молитви нямат християнска основа и не са обект на Църквата. Култът към нея като покровителка на змиите се свързва с момент от житието й, в който докато тя е в тъмница, я полазват усойници, но не я хапят. Друго поверие твърди, че тя посещава болни в съня им и им давала съвети как да се лекуват. Според житието на епископ Теотимий светата великомъченица е живяла в III век, била е дъщеря на езически жрец в Антиохия и е приела християнството тайно от баща си. На 16-годишна възраст е подложена на мъчения, за да се откаже от Христовото учение, но въпреки изтезанията остава във вярата, умъртвена е. По-късни преработки „разкрасяват“ живота й с благочестиви легенди, които не само, че нямат нищо общо с историческата действителност, но и привнасят твърде много езически и народни култове, които изопачават християнските вярвания. Това дава основание на папа Павел VІ през 1969 г. да я извади от католическия църковен календар. Пак по същите причини, в същата година от календара е премахната и св. Катерина Александрийска.
Хладно и вкусно в горещините. Какво по-добро от една лека, зеленчукова супа. „Следвай ме“ ви предлага рецептата на гаспачо – патент на испанската кухня. Традиционно, тя се приготвя от домати. Иновативни кулинари в Испания обаче лансират от известно време вариант зелена гаспачо. Впрочем, и тя е вкусна и ще се хареса на всеки, който обича печени зелени чушки особено в горещините.
Предлаганата рецепта е за четири човека, които се радват на добър апетит. Зелената супа гаспачо разхлажда в горещините. Тя е подходяща и за вегани. Към нея можете да поднесете препечена филийка с масло. Ако е първото блюдо, то за второто не забравяйте да сервирате чаша добре изстудено бяло вино или бира. Най-добрите продукти за вашата трапеза можете да намерите във веригата магазини АВАНТИ (виж ТУК).Продукти:
Краставици (400 г) – 3 броя, ако са средно големи, зелени чушки за печене – 5 броя, зехтин – 70 млл, чесън – 3 скилидки, морска сол – 1 чаена лъжичка (може и традиционна сол), зелен лук – 15 г, магданоз – 1 връзка, лимон – ½ (ако обичате по-кисело, може цял), сух хляб – 2 филийки.
Приготвяне:
Чушките се измиват и изпичат, обелват се и се изчистват. Измиват се от останалите евентуално семки и се нарязват на парченца. Заедно с лука те се пасират в блендера, добавят се обелените и нарязани краставици и се смилат до еднородна смес, подобна на гъсто пюре. Слага се солта и се разбърква добре.
Отделно смиламе в брендера стеблата на зеления лук, чесъна и сухия хляб без корите, като прибавим зехтина и малко вода. По желание в тази смес може да се прибави магданоз. Двете пасирани смеси се смесват и се разбъркват добре. Добавя се малко оцет и сока от половин или един лимон, според вкуса. Долива се студена вода до желаната контистенция, слага се в хладилника поне половин час преди консумация, за да поемат всички аромати от зеленчуците и подправките. Зеленият гаспачо е готов. Студената супа се консумира с крутони. Преди поднасяне във всяка чиния със супа зелена гаспачо може да се сложи лъжица сметана.
Следвай ме – Гурме
Топлинен синкоп и изтощение, слънчев удар – как да ги различим и как да реагираме, за да запазим своя и на другите живот
В седмицата, когато живакът бележи невероятни височини от БЧК озлязоха с няколко съвета, как да се предпазваме в жегите и как да различаваме различните състояния, в които могат да ни вкарат те по твърде неблагоприятен начин.
Високите температури през летните месеци могат да поставят в риск здравето и живота на всеки, особено на възрастните, хронично болните и децата. За да се предпазите, избягвайте излизането навън в най-горещата част на деня, а ако излизането е наложително, стойте на сянка и носете шапка и светли дрехи. Използвайте крем с висок слънцезащитен фактор и пийте достатъчно течности. Ако почувствате неразположение, незабавно потърсете медицинска помощ.
Топлинен синкоп – внезапно разширение на кръвоносните съдове и забавен пулс. Възникналият от това спад на кръвното налягане предизвиква кратковременна хипоксия на мозъка. Последицата е кратка загуба на съзнание (синкоп). Мерки: поставете пострадалия в легнало положение и вдигнете за кратко краката нависоко.
Топлинно изтощение – може да бъде разпознато по бледата, студена и потна кожа, ускорения пулс, спада на кръвното налягане, нормална, до леко повишена телесна температура, мускулни спазми (крампи). В някои случаи са възможни прилошаване, повръщане, неспокойствие. Мерки: поставете краката в студена вода и приемайте течности при леките случаи без гадене и замъглено съзнание. При нестабилно кръвообръщение и смущение в съзнанието, потърсете медицинска помощ.
Топлинен удар – нарушава се температурната регулация на тялото. То се настройва за образуване на пот, стига се до задържане на топлина. Телесната температура се покачва непрекъснато. Може да бъде разпознат по отначало сухата, гореща, червена кожа, която по-късно става сиво-синкава, покачва се телесната температура, появява се гадене, виене на свят, главоболие, ускоряват се пулсът и дишането, замъгляване или загуба на съзнание. Мерки: охлаждане на тялото, с леко издигната горната част, подаване на кислород, контрол на пулса.
Слънчев удар – при интензивно слънчево облъчване на непокрита глава се стига до дразнения на мозъчната кора. Симптомите често възникват със закъснение, а като последица може да се развие мозъчен оток с повишаване на вътрешното налягане. Особено рискува група са деца и хората с гола глава. Можем да разпознаем слънчевия удар по червената, гореща кожа на главата, прилошаване, повръщане, виене на свят, болки и стягане в челото, ускоряване на пулса, спадане на кръвното налягане, замъгляване или загуба на съзнание. Мерки: поставяне в студена вода (лед), горната част на тялото – леко издигната, охлаждане на главата с влажни кърпи, подаване на кислород, контрол на пулса.
Топлинен синкоп и изтощение, слънчев удар – как да ги различим и как да реагираме за да запазим своя и на другите живот
Под палката на маестро Иван Кожухаров, на сцената на Летния театър на 18 юли от 20.30 часа ще бъде представен шедьовърът на Пучини
От: Теменуга Захариева, Бургас
На 18 юли от 20.30 часа на сцената на Летния театър в Приморския парк на Бургас ще бъде разказана трагичната история за пагубна страст, съдбовна любов, разтърсващи чувства, красива музика, трагична развръзка със спектакъла на музикално-драматичния шедьовър от Джакомо Пучини „Тоска“. Във вторник на откритата сцена ще се представи превъзходен солистичен състав, първокласни диригент, оркестър и хор.
Събитието е поредна изява от програмата на Бургаските музикални празници „Емил Чакъров“ 2023, реализирани успешно за шестнадесети пореден път от Държавна опера – Бургас и Община Бургас.
В ролята на красивата, горда и отстояваща силата на чувствата си примадона Флория Тоска на 18 юли бургаската публика и гостите на града ще имат удоволствието да видят и чуят изключителното лирико-драматично сопрано Йоана Железчева, която направи своя забележителен дебют в ролята през м. декември на сцената на Бургаската опера, когато бе отново неотразима, както винаги, и в новото си артистично амплоа. Тя съумя да вдъхне живот и емоционална сила на емблематичния за оперното творчество женски образ, коронен за световни прими като Мария Калас и Райна Кабаиванска, и на сцената в Бургас. Не е преувеличено, че именно Тоска се очертава да се утвърди като най‐силните образи, изградени от Железчева, която сякаш отваря нови пространства с неподражаемия си тембър, и в тях рисува чрез нюансните проявления на гласа си.
Първокласен е целият солистичен състав, който ще представи драматичния сюжет на „Тоска“ в петък. Под палката на именития маестро Иван Кожухаров, на сцената на Бургаската опера в петък излизат: в образа на художника Марио Каварадоси, любимият на Тоска, влиза тенорът Валерий Георгиев, който отскоро е солист на Бургаската опера, а преди бе чест и желан гост в редица роли. Марио Каварадоси е със свободен дух, но пленено от любов сърце – двамата влюбени са свързвани от красива любов, белязана с трагичност и обреченост. Осезателен е синхронът между Валерий Георгиев и Йоана Железчева, които в съзвучие пресъздават динамиката на чувствата и трагичните отблясъци на красотата на тяхната обречена любов. А знаменитата Ария на Каварадоси в трето действие, която винаги, неизменно, вълнува, отново ще бъде чакан и емоционален акцент на оперната вечер във вторник.
Като безскрупулния злодей, който заплаща с живота си последиците от своята подлост и егоцентризъм – жестокият Барон Скарпия, ще се представи именитият баритон и вокален педагог – проф. Нико Исаков /гост/, преподавател в НМА „Проф. Панчо Владигеров“ – София. Проф. Знаменитият мащабен Te Deum от края на първо действие, в изпълнение на Нико Исаков, хора и оркестъра на Бургаската опера, ще прозвучи разтърсващо – със силата на вложения смислов и символичен заряд. Проф. Исаков бе в състава на авторитетното жури на Първия национален конкурс за млади оперни певци с международно участие „Стоян Попов“ 2022 г., в залата на Държавна опера – Бургас, който, след големия успех на първото издание, тази година ще бъде международен.
Като избягалия затворник Чезаре Анджелоти и бивш консул на някогашната свободна Римска република на сцената излиза басът Диман Панчев. Чудесен е целият артистичен състав – в образите на Клисаря и Тъмничаря влиза Костадин Мечков, бас, Сполета, полицейски агент, ще бъде тенорът Яни Николов, Шароне – басът Петър Тихолов, Тъмничар – Иван Грозев, Овчарче – Стефка Христозова. В спектакъла участват оркестърът и хорът на Държавна опера – Бургас, както и прекрасните певци от Детски хор „Милка Стоева“ с диригент Светла Стоева. Хоровата формация наскоро чества 75-годишнина от създаването си на сцената на Операта. Младите хористи традиционно се представят успешно в различни прояви на бургаския културен институт.
На сцената на Летния театър на 18 юли, вторник, ще звучи красива музика, чрез която ще бъдат представени драматични страсти, изграждащи трагичния сюжет на „Тоска“ в – с антагонистичните проявления на любовта, със силата на чистите чувства, противостоящи на коварството и подмолните планове. Под диригентството на маестро Иван Кожухаров ще бъде разказана една тъжна история с фатален край – апотеоз на истинските чувства и непредадено достойнство. Маестро Кожухаров изработва – вещо, с много отдаденост и безкомромисен професионализъм, всеки детайл от изумителната Пучиниева партитура, за да бъде представен завършен музикално‐артистично‐естетичен продукт – с душа и заряд. Великолепно звучащ е оркестърът под неговата палка, със забележително изградена динамика, следваща логиката на драматургичната линия, и осезаемо отношение към посланията на изумителната музика на Пучини.
Режисурата на „Тоска“ е на доц. д-р Александър Текелиев – като постановъчните търсения акцентират върху дълбокото изследване на човешките действия, причините, пораждащи съдбовните решения, както и силата на вътрешните ни избори. Диригент на чудесния хоров състав е Невена Михайлова, концертмайстор – Ваня Златева. Роматичната сюжетна линия на „Тоска“ е разтърсваща с трагичната си развръзка. Историята е на двама влюбени – красивата, дръзка, горяща от обич и страст Флория Тоска и талантливият художник Марио Каварадоси – със свободен дух, но пленено от любов сърце. Две души, дръзнали да се противопоставят на жестоките правила на един суров свят. Тяхната чиста обич е под жестоката сянка на властния злодей, от когото цял Рим трепери – Барон Скарпия, шеф на Полицията във Вечния град. Синхронично на сценичното действие и сюжетната логика, се редуват и сценичните ефекти – видеомапинг, пресъздаващ различни етапи от драматичните преживявания на героите и символиката на страданието, както и осветлението, подсилващо емоционалния резонанс, породен от трагичните събития.
Очаква се спектакълът на „Тоска“ да бъде истинско културно събитие за морския град – и като качество, и като сила на емоционалния заряд, като операта от Пучини няма да бъде просто представена, изпята, изиграна, а почувствана и съпреживяна. Публиката ще бъде посветена в тайнство, в което се съдържат измеренията на най‐чистите параметри на Любовта и Саможертвата, проследявайки драматичната линия на сюжета, разкриващ съвсем кратък отрязък от време за героите, но съдържащ целия спектър на преживявания, разтърсващи с трагичната си развръзка. Едва ли съществува човек, който да не бъде развълнуван от драмата на две души, дръзнали да се противопоставят на жестоките канони на един суров свят.
За диригента:
Иван Кожухаров – главен диригент на Държавна опера – Бургас
Роден през 1950 г. в гр. Трявна. Деветгодишен започва да свири на цигулка. По-късно преминава на виола, понеже иска да сформира квартет, а в града никой не владее този инструмент.
Със специалност „виола“ завършва Средното музикално училище „Проф. Веселин Стоянов“ в Русе. Две години следва в Българската държавна консерватория /днес Нaционална музикална академия – София/ – теоретичен факултет, виола – при проф. Александър Нейнски и хорово дирижиране – при проф. Васил Арнаудов.
От 1971 г. изучава Оперно-симфонично дирижиране, като ученик на професорите: Шерман, Робинович, Арвид и Марис Янсонс, в Държавната консерватория „Н. Римски-Корсаков“, Санкт Петербург, Русия, която завършва през 1976 г. като първенец на випуска. Дипломният му спектакъл на операта „Сватбата на Фигаро‘ от Моцарт е заснет от Съветската телевизия – Москва.
По време на следването си работи един сезон в Ленинградския театър за музикална комедия – оперетният театър, с който гастролира в градове на Русия и Естония, и преподава в Института за театър, музика и кино.
Военната си служба отбива в ШПЗО – Враца, а след това – като диригент на Представителния ансамбъл на БНА – София. Още като войник, започва работа в Държавна опера – Бургас, където е назначен, след уволнението си от армията, през 1978 г.
Там поставя оперите: „Вълшебната флейта“ и „Сватбата на Фигаро“ от Моцарт, „Риголето“ и „Отело“ от Верди, „Порги и Бес“ от Гершуин, „Селска чест“ от Маскани, и балетите: „Тривърхата шапка“ от Мануел Де Файя и „Ромео и Жулиета“ от Сергей Прокофиев.
През 1985 г. преминава в Държавна филхармония – Бургас, където е, последователно – диригент, главен художествен ръководител и директор. Обогатява репертоара на оркестъра с произведения на: Брукнер, Малер /всички симфонии, включително грандиозната Осма симфония – с два оркестъра, пет хора и осем солисти – над 320 души/, Онегер, Барток, Стравински, Прокофиев и други.
При създаването на ОФД, през 1999 г. е негов музикален директор, а след разтурването и преобразуването му, през 2008 г. – диригент е главен диригент на Операта. За кратко работи в ОФД – Русе.
През 1979 г. е полуфиналист на конкурса на фондация „Херберт фон Караян“ в Западен Берлин, а през 1980 г. лауреат и носител на Grande Prix на името на Бела Барток от Третия международен конкурс за диригенти на Унгарската телевизия в Будапеща. На следващата година участва във филма, посветен на 100-годишния юбилей на композитора, произведен от телевизия на САЩ, Канада и Унгария.
Дирижирал е всички български оперни театри и симфонични оркестри /без Пазарджик/, всички унгарски симфонични оркестри, както и такива в Германия, Чехия, Полша, Румъния, Сърбия.
Работи в Националните оперни театри в София, Прага, Будапеща, Белград и Скопие, а също и с Националните симфоничен оркестри и филхармонии в София, Братислава /Словакия/, Кайро /Египет/, Хавана /Куба/, Никозия /Кипър/, Оркестъра на Чешкото радио в Прага, Президентския оркестър в Анкара /Турция/, Държавния оркестър в Солун /Гърция/.
От 1999 г. до 2001 г. е диригент на Държавната опера в Измир /Турция/, с която участва във фестивала в Аспендос. По същото време дирижира и Операта в Мерсин. През 2005 г. работи в оркестъра Prima La Musica в Гент /Белгия/, с която участва във Фландърския фестивал.
От 1997 г. редовно дирижира двата оркестъра на Държавната филхармония „Д. Д. Шостакович“ в Санкт Петербург, с които гастролира в различни градове в Русия. С Филхармонията на Бургас гостува във Франция и, многократно, в Италия и Испания, а с Операта – в Германия и Швейцария, с оперите „Трубадур“, „Отело“, „Фалстаф“ и Quattro Pezzi Sacri от Верди, и на фестивала на остров Родос – Гърция, с Девета симфония на Бетовен и Реквием на Верди. В Испания гастролира и начело на Пловдивската филхармония, а в Италия – с Пловдивската опера /с „Аида“ от Верди/. Съвместно с Arts Academy – Рим, провежда диригентски курсове в Бургас и Анцио, Италия. Дирижирал е Нов камерен ансамбъл в Camerata classica, София, с които записва поредица CD за DIVERRIMENTO – Виена. Записва филмова музика за SIF – 309 в Първи студио на БНР – София и за Digital Records – Рим, с Лондонския симфоничен оркестър в прочутото студио Abbey Road в Лондон. Носител на орден „Кирил и Методий“ – II степен, три „Златни лири“ и „Кристална лира“ на CMTДБ за постановката на „Графиня Марица“ в ДМТ „Стефан Македонски“. Почетен гражданин на Бургас.
За солистите:
Йоана Железчева, сопран – в ролята на Флория Тоска /дебют на бургаска сцена/
Йоана Железчева е един от малкото драматични сопрани в България за последните 20 г. Солистка на Държавна опера – Бургас от десет години. Завършва средното си образование в Шумен, след което и ДМА „Проф. Панчо Владигеров“ в София, в класа по оперно пеене на Христина Ангелакова. Завършвайки магистърската си степен през през 2003 г. дебютира като мецосопран на сцената на Софийска Опера в множество заглавия, сред които „Сватбата на Фигаро“ на Моцарт, „Фауст“ на Гуно, „Кармен“ на Бизе и пр. Междувременно специализира в майсторски класове при Александрина Милчева, Анна Томова-Синтова. Лауреат от международни и национални конкурси – „Христо Бръмбаров“- I-ва награда, „Гена Димитрова“- II-ра награда, „Пълдин“ – специална награда. От 2008г. е постоянен член на солистичния състав на Държавна Опера – Бургас, където прави своите най-добри и значими роли, като първата от тях е Амелия в „Бал с маски“ на Верди, а това е и дебютът й като сопран на оперна сцена. Следват Бътерфлай от едноименната опера на Пучини, Манон от „Манон Леско“ на Пучини, Лиу от „Турандот“ на Пучини, Сантуца от „Селска чест“ на Маскани, Лейди Макбет от „Макбет“ на Верди, Аида на Верди, Леонора от „Трубадур“ на Верди, „Норма“ на Белини. Нейни партньори на сцената са били Дарина Такова, Орлин Анастасов, Лео Нучи, Салваторе Фисикела и най-добрият мецосопран в световен мащаб към този момент – Анита Рачвелишвили. Непрестанен гост на Софийска и Русенска сцена.
Валерий Георгиев, тенор – в ролята на Марио Каварадоси
Валерий Георгиев е роден на 17.06.1976 г., завършва ССВМУ „Маестро Георги Атанасов” в София (1995) и ДМА „Панчо Владигеров” с две специалности: валдхорна при проф. Стефан Кънчев (1999) и оперно пеене при доц. Иванка Нинова (2005). От 1998 до 2009 г. работи като солист оркестрант в НМТ ”Стефан Македонски”.
Oт 2009 започва солистичната му кариера на оперен певец, като до 2012 г. гастролира на оперните сцени в Германия, Швейцария, Австрия, Холандия, Румъния и Русия.
Солист на всички филхармонични оркестри в България, включително на Софийска филхармония. Иявява се на сцените на Софийската, Русенската и Варненската опера.
Работи с диригентите Б. Хинчев, Е. Табаков, М. Ангелов, Б. Иванов, Г. Димитров, Н. Тодоров, В. Вачев, В. Байчев и редица чуждестранни диригенти. От 2012 г. е солист на Държавна опера Варна.
Оперният репертоар на Валерий Георгиев включва партиите на: Ернесто от „Дон Паскуале“ и Тонио от „Дъщерята на полка” на Г. Доницети; Граф Ори от „Граф Ори” (българска премиера във Варна), Дон Рамиро от „Пепеляшка” на Дж. Росини; Фентон от „Фалстаф“ (премиера на Държавна опера Варна), Манрико от „Трубадур”, Габриел от „Симоне Боканегра”, Алфред от „Травиата”, Дукът на Мантуа от „Риголето“ и Рикардо от „Бал с маски“ на Дж. Верди, Неморино в „Любовен еликсир“ и др.; певец от ,,Кавалер на Розата” на Р. Щраус. Валерий Георгиев поддържа и богат репертоар от кантатно-ораториални произведения. Освен на сцената на Държавна опера Варна, Валерий Георгиев често гостува на престижни оперни сцени в Румъния, Италия, Германия и др.
Проф. Нико Искаков /гост/ – Барон Скарпия:
Проф. Нико Исаков е носител на „Златна лира“ за цялостно творчество, 2020 г. Творчески изяви: Започва творческия си път във Варненската опера през 1989 г., където в продължение на пет сезона е щатен солист. През 1994 г. след конкурс е приет в Софийската опера като артист-солист. В репертоара си има над 30 централни баритонови роли. На Софийска сцена е изпял около 500 спектакъла, най-важните от които са: „Дон Карлос“– спектакъл, посветен на 40 години творческа дейност навеликия бас Николай Гяуров; „Дон Карлос“– спектакъл посветен на 40 години творческа дейност на Никола Гюзелев; „Бал с маски“-спектакъл посветен на 30 години творческа дейност на ГенаДимитрова; „Дон Карлос„– спектакъл, посветен на 100 години от смъртта на Дж. Верди с участието на Никола Гюзелев и Гена Димитрова; „Тоска“, „Бал с маски“, „Дон Карлос“с участието на Анна Томова-Синтова. По време на оперно-сценичната си дейност е пял под диригентската палка на именити диригенти като: Руслан Райчев, Борис Хинчев, Иван Маринов, Недялко Недялков, Владимир Гяуров, Адам Фишер, Карло Палески, Луис Малейро, Енрико Довико, Лоранс Волтолини, Йон Янку, Йост Майер и др.
Работил е с режисьорите: Пламен Карталов, Светозар Донев, Павел Герджиков, Кузман Попов, Гриша Азагаров, Отело Кампонески, Волфганг Вебер и др. Пял е и е партнирал на световноизвестните певци: Николай Гяуров, Никола Гюзелев, Гена Димитрова, Анна Томова-Синтова, Александрина Милчева, Адриана Стаменова, Дарина Такова, Фиоренца Косото, Мария Драгони, Виолета Урмана, Гейл Гилмор и др. Някои от най-значимите му индивидуални ангажименти в чужбина са: Бразилия, Сао Паоло, театро „Сан Педро“ – премиера на операта „Сватбата на Фигаро“ от Моцарт, диригент Луис Малейро, режисьор Уйлям Перейра; Португалия, Лисабон, театър „Сан Карло“ – премиера на операта „Гуарани“ от К. Гомес, диригент Луис Малейро, режисьор Яков Хил, суперпродукция по случай 500 години от откриването на Бразилия; Италия,Асколи Пичено, театър „Вентидио Бассо“ – премиера на операта „Риголето“ от Дж. Верди, диригент Марчело Ротта, режисьор Отело Кампонески; Малта, Гозо, театър „Астра“, премиера на операта „Мадам Бътерфлай“ от Дж. Пучини, диригент Йозеф Велла, режисьор Джо Фриджиери; Малта, Ла Валета, театър „Мануел“, премиера на операта „Лучия ди Ламермур“ от Г. Доницети, диригент Майкъл Лаос, режисьор Пламен Карталов; Сърбия, Белград, премиера на операта „Бал с маски“ от Дж. Верди, диригент Боян Суджич, режисьор Божидар Джурович; Молдова, Кишинев – операта „Бал с маски“ от Дж. Верди, диригент Георге Станчу, участие във фестивал на името на световноизвестната певица Мария Биешу; Германия – концерти под надслов „ Звездите на Арена ди Верона“,диригент Карло Палески; Северна Македония,Скопие – „Дон Карлос“, „Лучия ди Ламермур“, „Турандот“, „Травиата“, „Трубадур“, „Силата на съдбата“, „Тоска“, „Кармен“, „Палячи“.
Звукозаписите са постоянна част от неговата творческа кариера.
Преподава оперно пеене в Националната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров”: щатен преподавател (1997), доцент (2001), професор (2008).
Зам.-декан на ВФ 2008 – 2016. Декан на ВФ 2016- 2020 г. и преизбран за Декан за периода 2020 – 2024. Особена заслуга в педагогическата работа на проф. Нико Исаков е съчетаването на професиите на активно действащ оперен певец и вокален педагог. По този начин той успява да предаде на студентите си всичките умения, натрупани от работата му на най- престижни български и световни оперни сцени. Като педагог следва принципите на италианското белканто и защитава достиженията на Българската вокална школа. Многократно член на жури на конкурси по класическо пеене. Ръководител на майсторски класове в град Турку – Финландия и Кишинев – Молдова
Безплатни кардиологични прегледи ще се правят в Университетската болница „Проф. д-р Александър Чирков“ в София, съобщиха оттам. Те ще бъдат на от 17 до 21 юли.
Консултациите ще се осъществяват всеки ден от 08.30 до 12.30 часа в дежурния кабинет на Медицински център „Св. Екатерина“, след предварително записване на телефон 02/ 9159 586; 02/ 9159 585. Не е необходимо пациентите да носят направление от личен лекар.
Безплатната профилактика ще включва преглед от лекар, измерване на артериалното налягане и ЕКГ.
При екстремално високите температури се обострят сърдечносъдовите заболявания и пациентите най-често се оплакват от ритъмни нарушения. В горещите месеци лекарите отчитат най-много пристъпи на ускорен пулс или аритмични удари на сърцето, а дори има случаи на пълно излизане от ритъм. Обезводняването на организма, чрез по-обилното изпотяване може да доведе до сгъстяване на кръвта и до образуване на тромби в съдовете и съответно до ръст на инфарктите и инсултите, припомнят лекари.
В горещото време към рисковите групи спадат хората, страдащи от артериална хипертония, лица, диагностицирани с исхемична болест на сърцето, хронични белодробни заболявания, захарен диабет и пациенти, преживели инсулт.
Започват пак да ги пренареждат по бул. „Цар Освободител“ в участъка между бул. „Васил Левски“ и ул. „15-ти ноември“
Пак драма с минаването през идеалния център на София. Затварят части от него заради една твърде позната драма – тази с жълтите павета. Започват пак да ги пренадеждат. Тази добива хумористичен отенък новина съобщиха от Столичната община. Ето какво ни казват оттам.
От 16 юли започва пренареждането на жълтите павета по бул. „Цар Освободител“ в участъка между бул. „Васил Левски“ и ул. „15-ти ноември“ и движението в този отсечка се затваря. Алтернативните маршрути за движение са бул. „Васил Левски“ в посока бул. „Патриарх Евтимий“, бул. „Дондуков“, бул. „Сливница“ и ул. „Оборище“, посочи Ангел Джоргов.
Забраняват се престоят и паркирането на пътни превозни средства на североизточната дъга на пл. „Св. Александър Невски“ между ул. „Оборище“ и ул. „Дунав“.
„Пренареждането на проблемния участъкът от бул. „Цар Освободител“ е за сметка на фирмата- изпълнител „Трейс Груп“. Общата му площ е 2000 кв. м., а стойността с труд и материали е 206 хи. лв., които не са заплатени от общината“, посочи още Ангел Джоргов.
След разместването на жълтата паважна настилка в участъка, по заповед на кмета Фандъкова, бе създадена експерта група с преподаватели от УАСГ, МГУ, строители, проектанти и експерти от Столичната община. Експертната група извърши серия от изследвания и изготви предложение за промяна на технологията на редене, на материалите за фугата и основата под паветата. Предложената технология беше изпълнена на тестови участък до депо „Враждебна“, където се направиха и допълнителни изпитвания.
Предложената технология е съгласувана от Националния институт за недвижимо културно наследство. „Променена е зърнометрията на фугата и на основата, паветата ще се сортират, ще се поставят специални профили в зоните, където няма бордюри. На тестовия участък пробвахме и специална емулсия, която да се добавя във фугата, но за съжаление използването ѝ не се разрешава от НИНКН, тъй като се отклонява от автентичната технология“, обясни инж. Джоргов.
Очаква се дейностите по бул. „Цар Освободител“ да приключат в средата на септември.