Картите за една линия в градския транспорт факт от 15 март

Ограничения в маршрута на автобуси в София заради ремонт, това се отнася за линии 18 и 20

От 15 март връщат картата за една линия на градския транспорт в София.

„От 1 март перфораторите са история в София, както и хартиеният билет“, заяви пред БНТ Димитър Дилчев, директор на Центъра за градска мобилност. По думите му от 15 март предстои връщането на картата за една линия във вида, в който беше преди 1 януари.

„За тези 6 месеца, откакто работи новата тарифна политика, са продадени толкова годишни карти, колкото предишните две календарни години. Годишната карта се превърна в предпочитан документ за пътуване в София“, допълни Димитър Дилчев.

Той добави, че всеки, който пътува редовно и си направи сметка, разбира, че годишната карта е най-изгодна, като има вариант за разсрочено плащане.

„Около 3% от пътуванията в столицата се извършват с карта за една линия и затова ще се върне от 15 март. Има дни, в които над 60 000 пътувания се извършват с безконтактна карта. Предпочитаният билет е 30 плюс“, коментира Димитър Дилчев.

Той добави, че всеки, който пътува редовно и си направи сметка, разбира, че годишната карта е най-изгодна, като има вариант за разсрочено плащане. „Около 3% от пътуванията в столицата се извършват с карта за една линия и затова ще се върне от 15 март. Има дни, в които над 60 000 пътувания се извършват с безконтактна карта. Предпочитаният билет е 30 плюс“, коментира още Димитър Дилчев.

От Столичната община съобщиха още, че се налагат промени в организацията на движението за ремонт на ул.„Чепинско шосе“ в участъка от регулацията на с.Чепинци до жп прелез на ул. „Жак Дюкло“. От 13 март  до 21 април, включително,  се  забранява влизането на пътни превозни средства по ул.„Чепинско шосе“ между ул. „Езерата“ и река Лесновска.

За същия период се променя  маршрутът на автобусна линия № 18 (в посока автостанция „Орландовци“) както следва: от ул.„Възрожденска“ надясно по ул.„Стара планина“, по ул.„Орфей“ по маршрута на автобусна линия № 20 през с. Негован, ул. „Езерата“ и по ул.„Чепинско шосе“ по маршрута до автостанция Орландовци двупосочно. За линията се разкрива временна двупосочна спирка на кръстовището на ул. „Чепинско шосе“ – ул. „Езерата“.

Махат паметника на съветската армия

Затварят го в музей, за това гласува в Столичния общински съвет без съветниците от БСП

Паметникът на съветската армия в София ще бъде демонтиран и прибран в Музея на социалистическото изкуство или върху друг подходящ държавен терен извън центъра на столицата. Това реши Столичният общински съвет на свое заседание.

Решението подкрепиха след оживен дебат общинарите от комисията по култура от ГЕРБ-СДС и „Демократична България“ (ДБ). Димитър Антов от „Патриоти за София“ се въздържа, а Калоян Паргов обяви, че представителите на БСП напускат заседанието.

На този етап монументът, чиято скулптора е на Васка Емануилова, трябва да бъде ограден с предпазна ограда, тъй като е опасен за хората, които преминават до него. Решението ще бъде представено в Областната управа. На свой ред, областният управител на София, който е представител на държавата, трябва да предприеме всички необходими действия, за да се изпълни преместването, а главният архитект Здравко Здравков да организира провеждането на конкурс за проект за изменение на действащия план за регулация и застрояване и проект на подробен паркоустройствен план на Княжеската градина. До 1944 година тя е била великолепно място с люлки, пясъчници и други приспособления за забавление на децата в столицата, като от тях са се ползвали всички безплатно. Идеята е да се върне някогашната визия и предназначение на това място.

Докато бъде извършено преместването на паметника, ще бъде поставена информационна табела в района, на която да бъде указано, че монументът „Паметник на Съветската армия“ символизира чужда сила, обявила война на България и окупирала страната. Подробният текст на обществената информационна табела следва да бъде изготвен съвместно от Катедра „Нова и съвременна история“ към Историческия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, Института за исторически изследвания на Българската академия на науките и съгласуван с Експертно-художествения съвет, назначен със заповед на Фандъкова. Срокът за поставянето ѝ е месец от приемането на решението от СОС. Текстът ще бъде и на английски език.

„Това съоръжение е изградено през 1954 г., не е свързано с Втората световна война, а с (идея с) пропагандата с цел да бъде смачкан българския дух, каза архитект Грети Стефанова. Нека отиде в музея, никой не иска да го унищожава”, подчерта тя.

Още по-унищожително бе изказването на съветник Марта Георгиева от „Демократична България”.

„Паметникът на съветската армия не е паметник, а пропагандно съоръжение в центъра на София, подчерта тя. Кой би държал на стената си вкъщи портрета на убиеца на своя баща”, цитира за убедителност Марта Георгиева Панфилов.

Паметникът на съветската армия е кух и опасен, той не е войнишки, не е и военен, стана ясно на заседанието на комисията с председател Малина Едрева, което разгледа доклад на „Демократична България“, внесен още през 2020 година. Това стана дни преди заседанието на Столичния общински съвет.

Безплатни очни прегледи в болница „Царица Йоанна – ИСУЛ”

Те ще бъдат от 20 до 25 март, ще ги правят водещи специалисти,необходимо е записване на час

Клиниката по очни болести на Университетската болница „Царица Йоанна – ИСУЛ“ организира безплатни очни прегледи за глаукома от 20 до 25 март 2023 година, съобщиха оттам. Те ще се провеждат от 14.00 до 16.00 часа в клиниката (ет. 2, над централното фоайе). Задължително е предварително записване на тел. 02/ 94 32 262 (в делнични дни между 13.00 и 15.00 часа).

Прегледите ще включват измерване на вътреочно налягане с въздушен тонометър и оглед на очното дъно. Рецепти за очила не се планира да се изписват. При необходимост от по-задълбочени инструментални изследвания /компютърна периметрия или оптична кохерентна томография/, пациентите могат да се хоспитализират по клинична пътека в планов порядък.

Прегледите ще се извършват от опитни специалисти от Клиниката по очни болести.

От 12 до 18 март отбелязваме Световната седмица за борба с глаукомата. Глаукомата е група от дегенеративни заболявания, обединени от един общ признак – прогресивно  и типично увреждане на зрителния нерв и зрителното поле. Тя е втората причина за слепота в световен мащаб след катарактата и първа сред по-възрастните хора. Един от основните „виновници“ за възникването й е повишеното вътреочно налягане, което, когато е много високо, уврежда необратимо очния нерв и човек губи зрението си.

Един на всеки 200 човека над 40-годишна възраст и всеки 8-ми над 70 години развива глаукома. Тя може да засегне и двете очи и води до необратим слепота. Съвременната медицина може да спре процеса, но не и да го върне обратно. В повечето случаи болестта протича безсимптомно – половината от засегнатите изобщо не подозират, че имат такова заболяване. Засяга по-често жени.

Лечението включва редовни медицински прегледи, за да се следи нивото на вътреочното налягане, дефектите в зрителното поле и промените в диска на зрителния нерв. При начална глаукома вътреочното налягане се контролира с локални медикаменти /очни капки/, а в по-тежките случаи се прилага лазерна или конвенционална хирургия, които се извършват успешно в Клиниката по очни болести.  Тя е единствената, в която се извършва иновативна за България миниинвазивна антиглаукомна операция – гониотомия с Kahook Dual Blade. Методът може да се извършва едновременно с операцията за катаракта (при възрастните хора тези състояния обикновено вървят паралелно), като така болният получава ефект 2 в 1: от една страна зрението се подобрява, тъй като се отстранява катарактата, а от друга- вътреочното налягане и рискът от прогресия на глаукомния процес намаляват. Иновативното при него, освен, че помага да се подобрят две състояния наведнъж, е че стимулира естествената дренажна система на окото, за разлика от класическата хирургия, при която се прави изкуствен път за оттичане.

Заради постигнатите отлични резултати, високотехнологичната процедура беше отличена миналата година със специална награда от Българското глаукомно дружество.

Любов и убийство в  „Съучастници”

Романът на Стив Кавана вече е факт и на български език, издателството е Обсидиан”, преводач е Боян Дамянов

Напрегната сюжетна линия, любов, убийство, така нелекият избор между истината и не само истината. Всичко това в една напрегната сюжетна линия почитателите на Стив Кавана могат да открият в „Съучастници”. Книгата вече е факт и е на книжния пазар. Издателството е „Обсидиан”, а преводът е на Боян Дамянов.

Макар и да не може да се разкаже накратко, ще опитаме, като започнем с въпроса, знае ли тя, че съпругът й е сериен убиец? Убийствата на Пясъчния човек са разкрити. Даниъл Милър е отнел живота на четиринайсет души, преди да изчезне. Съпругата му Кари е арестувана. ФБР, нюйоркската полиция, областната прокуратура, медиите и цяла Америка смятат, че тя е знаела за престъпленията му и го е прикривала. Така, тя става най-мразената жена в Америка.

Адвокатът  Еди Флин не поема случай, ако не е убеден в невинността на клиента си. Сега той трябва да докаже пред съдебните заседатели и пред света, че Кари Милър е просто поредната жертва на Пясъчния човек. Но Еди и неговият екип са единствените, които ѝ вярват.

Убиецът – Пясъчния човек е принуден да излезе от скривалището си, за да отърве любимата си жена от доживотна присъда. Готов е да убива отново и отново, за да я защити. Всички, свързани по някакъв начин с процеса срещу нея, са потенциални жертви. Дори Еди Флин.

Веригата на вълнения, терзания, любов и престъпления може да бъде проследена само, ако бъде прочетена цялата книга. С любезното съдействие на „Обсидиан”, „Следвай ме” ви предлага откъс от нея.

Пролог

ПЕЙДЖ ДИЛЕЙНИ

Тя чу в ухото си гласа на командващия спецотряда.

Десет секунди.

На нула трябваше да пресекат тичешком стотината метра добре поддържана ливада, които ги деляха от задната врата. Пейдж Дилейни се надигна от мократа трева и отмести тънкото елхово клонче пред лицето си, за да има по-добра видимост. Под тебеширенобялата кръгла луна се очертаваше силуетът на старинна къща в колониален стил, която се намираше в Олд Уестбъри, щата Ню Йорк.

Дилейни си пое въздух и издиша бавно, заслушана в обратното броене по радиостанцията.

Десет…

Тя обичаше числата. От работата си като специален агент в Отдела за поведенчески анализи на ФБР се бе научила да разчита на числата повече, отколкото на хората. А в този случай те показваха нещо извънредно интересно.

Девет…

Четиринайсет месеца и дванайсет дни Пейдж издирваше мъжа, когото вестниците отначало наричаха Убиеца от Кони Айланд. Разбира се, това не беше прякорът, който той си бе измислил. Беше обяснил всичко за него в едно от писмата си до ФБР, копие от което бе изпратил и до „Уошингтън Поуст“. Наричаше себе си Пясъчния човек.

Осем…

Работният ден на Дилейни продължаваше средно по петнайсет часа. Оперативната група, която тя ръководеше заедно със специален агент Бил Сунг, се състоеше от двеста полицаи и федерални агенти. До момента те бяха разпитали над хиляда потенциални свидетели. Плюс седемдесет и един заподозрени. Документите по случая се съдържаха в шейсет и три кашона, разпределени между две хранилища в нюйоркския офис на ФБР.

Седем…

Но важните числа – онези, които стигаха до първите страници на вестниците – бяха други.

Четиринайсет жертви. Мъже и жени.

Първите бяха открити полузаровени в пясъка на плажа в Кони Айланд. Бяха простреляни, после наръгани с нож и обезобразени. Засиленото полицейско присъствие около плажа бе накарало убиеца да промени метода си на действие. Останалите жертви бяха убити в домовете им. Най-често поединично. Но понякога и по повече в едно и също жилище.

Шест…

Профилът, който Дилейни бе направила на Пясъчния човек, сочеше две неизменно проявяващи се във всяко убийство особености. За едната знаеха всички. А и медиите с наслада публикуваха кървавите подробности. След смъртта на жертвите раните по телата им, устите и празните им очни орбити бяха запълнени с пясък. Убиецът отнасяше очите със себе си. Вечер цял Ню Йорк затаяваше дъх в очакване на поредното нападение.

Пет…

Само Дилейни и няколко подбрани агенти от командването на оперативната група знаеха за втората особеност в профила на извършителя. Нещо, което не се разкриваше пред медиите. От всяка жертва убиецът прибираше по една лична вещ. Най-често някакво бижу. Това беше ревниво пазена тайна, която би могла един ден да доведе до залавянето и осъждането му.

Четири…

 В крайна сметка числата започваха да работят във вреда на Пясъчния човек. Никой не може всеки път да извършва идеалното престъпление. Рано или късно трябва някъде да сгреши. Дилейни беше убедена в това и се оказа права. Преди три дни бяха открили най-новите му жертви. Семейство Нилсен. Мъж и жена, децата упоени по време на убийството. Впоследствие и двете казаха, че усетили нечий дъх по врата си, после болезнено ужилване, след което заспали.

Върху тялото на съпругата, точно под дясната мишница, бе намерен кървав пръстов отпечатък.

Три…

След два дни успяха да идентифицират пръстовия отпечатък, но не чрез полицейските бази данни. На някой си Даниъл Милър, четиресет и пет годишен, му бяха взети отпечатъци, за да му се издаде лиценз за търговска дейност по смисъла на Закона за банковото дело. Следващите петнайсет часа бяха минали неусетно, докато Дилейни си съставяше цялостна картина за живота на Милър, инвеститорската му фирма, произхода и досегашната му кариера и, най-важното, сегашното му местонахождение. Той не фигурираше в списъка на заподозрените, сведен до няколко десетки от няколко хиляди потенциални.

Две…

Наближаваше десет часът. На долния етаж в къщата на Милър светеха няколко лампи. В кухнята, хола и вестибюла.

Дилейни извади пистолета си – „Глок 19“. Наведе се напред, стегнала мускули. Дланите ѝ бяха хлъзгави от потта. Беше готова да се освободи от миризмата на борова смола и гнили листа. Да се изстреля от сянката на дърветата. Работната теория беше, че в къщата има двама души – Даниъл Милър и съпругата му Кари.

Едно…

Тя не дочака нулата.

Някъде в далечината изрева двигател на форд краун виктория. Звукът подейства като стартов изстрел. Още преди командирът на спецотряда да подаде команда за атака, всички бяха на крака, ботушите им газеха през ливадата към точката на проникване. Пред себе си Дилейни вече виждаше десетина агенти от ФБР и ченгета от Нюйоркското полицейско управление, които се носеха устремно въпреки тежкото снаряжение, каските и бронежилетките. Тази вечер тя нямаше да спечели състезанието по бързина, но това нямаше значение. Други щяха да влязат в къщата преди нея. Полицаи и агенти, обучени да разбиват вратите на негостоприемни сгради.

Когато стъпи на верандата, заобикаляйки плувния басейн, спецотрядът вече беше вътре, а задната врата висеше на пантите си. Чу се писък. Женски.

Дилейни застана до задната врата с пистолет в ръка. С нея имаше още петима агенти на ФБР – екипът за претърсване. На гърдите им до служебните им карти висяха ламинирани снимки на издирваните предмети – бижута, за които се знаеше, че са задигнати от труповете на жертвите. Някои от тях бяха лесно различими поради голямата си рядкост. Като огърлицата от таитянски черни перли, взета от Стейси Нилсен преди два дни.

По радиостанцията се чу глас: „Няма го тук. Къщата, дворът и гаражът са чисти. Съпругата е в кухнята. Охраняваме имота отвсякъде“.

Дилейни изруга наум и влезе в къщата през задния вход. Широк коридор водеше към огромна кухня. В сводестия таван, висок близо четири метра, имаше гигантски оберлихт, през който денем сигурно нахлуваше ярка светлина. Но с него сега пространството изглеждаше още по-тъмно. Върху мраморния барплот се търкаляше съборена винена чаша. Тънка струйка червено вино се стичаше от ръба на плота по белите плочи на пода.

На канапе в ъгъла седеше жена с късо подстригана тъмна коса. Кари Милър клатеше невярващо глава и гледаше с разплакани очи двамата униформени от спецотряда, които ѝ задаваха въпроси, надвесени над нея с оръжие в ръка. Беше облечена с бяла тениска, сиво долнище на анцуг и кремави памучни чорапи.

Когато Дилейни се приближи, забеляза идеалния овал на лицето ѝ, светлата кожа и зелените очи, замъглени от сълзи.

– Не знам къде е. От няколко дни не се е прибирал. Каза, че отива някъде по работа… но какво става, моля ви, кажете ми, нямам…

– Госпожо Милър, аз съм специален агент Пейдж Дилейни. Съжалявам за безпокойството. Имаме заповед да претърсим имота ви и да арестуваме вашия съпруг Даниъл Милър.

Трудно е да се прецени реакцията на една жена при такава новина. В този момент Дилейни не беше сигурна, че Кари Милър напълно осъзнава случващото се.

– Госпожо Милър, това, което ще ви кажа, ще ви разстрои сериозно, но за вашата безопасност е важно да знаете истината.

Преди да сервира ужасната истина на Кари Милър, Дилейни изчака няколко секунди, взряна в очите ѝ. Кари вече изглеждаше съсипана и травмирана. Сълзите отмиваха грима от лицето ѝ. Тя подсмъркна и избърса устата си с длан, размазвайки червилото по белите си зъби. Страданието беше могъщ изравнител. През кариерата си Дилейни бе седяла на много канапета с много жени, съобщавайки им лоши новини.

Кари приличаше на всяка от тях.

Бракът ѝ я бе направил богата. Дилейни знаеше, че Кари е израснала в бедно семейство някъде в Средния запад, дошла е в Ню Йорк, за да стане актриса, и някъде по пътя е срещнала Даниъл Милър. Имаше ли някакво значение дали жените, които бе прегръщала и утешавала на всички тези канапета, поправяха размазаното червило по устните си с „Мейбълин“ за десет долара или с „Кристиан Лубутен“ за деветдесет? Чантата на Кари лежеше отворена върху стъклената салонна масичка и Дилейни с радост забеляза евтиното червило вътре. Парите сякаш не я бяха променили. Което издаваше сила на характера. Тя си каза, че на Кари ще ѝ е нужен всеки грам от тази сила, за да премине през следващата глава от живота си.

Не беше необичайно явление серийните убийци да вършат престъпленията си, водейки привидно нормален живот. Денис Връзвача, Джон Гейси, Гари Риджуей – Убиеца от Зелената река, и много други серийни престъпници бяха семейни мъже. След като шокът и неверието отминеха и съпругите приемеха факта за мъжа до себе си, започваше друг вид вътрешна борба. С времето Кари също като всички останали жени в нейната ситуация щеше да си задава отново и отново един и същ въпрос: Защо не съм разбрала, че съм омъжена за чудовище? После щеше да я връхлети чувството за вина. Незаслужена вина, но това не я правеше по-малко болезнена. Всички тези жени не просто изведнъж осъзнаваха, че за тях няма повече живот, но и споменът за щастието, което бяха изпитвали някога, се изтриваше от съзнанието им. Всяка целувка, всяка прегръдка, всеки споделен момент се превръщаше в отрова. И тогава идваше истинската болка – когато стигнеха до въпроса: с какво привлякох този злодей? Ако тази болка не разкъсаше Кари през следващите две-три години, имаше шанс тя да оцелее. Дилейни иск­рено се надяваше да е така. При вида на десетдоларовото червило в дамската ѝ чанта тя си каза, че тази жена може би има повече шанс от много други.

– Може ли да ви наричам Кари? – попита тя.

Кари кимна, устните ѝ се поразтвориха, сякаш за да допуснат страхът и ужасът да нахлуят в нея, и тя по­тръпна.

– Смятаме, че вашият съпруг е убиецът, известен като Пясъчния човек.

Какво да отговориш на това? Как да реагираш? Дилейни си помисли, че всякаква реакция би била за предпочитане пред никаква. Това не беше нещо, което мозъкът можеше лесно да смели. Но тя знаеше, че смилането е процес, в който първата стъпка е отричане: Сбъркали сте човека. Аз познавам съпруга си, не ставайте смешни – той не е жесток човек, такъв добър баща, грижи се за нас, осигурява ни всичко, от което имаме нужда. Съжалявам, но положително грешите…

Разтворените устни на Кари Милър потрепериха, докато се взираше изпитателно в лицето на Дилейни. Но не каза нищо. Не запротестира, не заяви, че съпругът ѝ е невинен. Това напомни на Дилейни за десетия ѝ рожден ден. Същия ден баща ѝ почина. Месец преди това бе приет в болница с мозъчен тумор в напреднал стадий, неподлежащ на операция. Сутринта тя се бе отбила да го види, беше в кома. Следобед беше поканила трите си най-близки приятелки на парти с торта. След като те си тръгнаха, майка ѝ си облече палтото, за да отиде отново в болницата, и тогава телефонът из­звъня. Дилейни така и не забрави лицето на майка си в този момент. Сякаш сълзите я бяха лишили от изражение. Сега лицето на Кари беше подобно на нейното. Приличаше на жена, отдавна предчувствала, че ще се случи нещо ужасно, но болката беше много по-силна, отколкото бе очаквала.

– Може ли да ѝ дадете чаша вода? – обърна се Дилейни към един мъж от спецотряда.

Той пристъпи към шкафа, намери чашите, напълни една от крана на мивката и я подаде на Кари. Стискайки я с треперещи ръце, тя я поднесе към устата си.

– Ако знаете къде е, трябва да ми съобщите местонахождението му – каза Дилейни.

– Не знам – отвърна Кари. – И не ме интересува. Не желая да го виждам повече.

Дилейни натисна комутатора на радиостанцията, прикрепена към бронежилетката ѝ, и попита:

– Открихте ли нещо, Бил?

В отговор веднага чу гласа на Бил Сунг, отговорния специален агент:

– Качи се горе. В семейната спалня.

Тя се затича по стълбището, вземайки по две стъпала наведнъж. Семейната спалня беше просторно помещение в края на коридора. Вътре имаше две кресла, тоалетка с огледало, голямо легло в средата и телевизор с плосък екран, монтиран на стената.

– Тук съм, в дрешника – обади се Бил.

Спалнята имаше още две врати. Едната водеше към банята, а другата – към дрешник с размерите на апартамента ѝ в Манхатън.

Страничните стени бяха покрити от пода до тавана с вградени махагонови рафтове, врати на гардероби и чекмеджета. Неговите и нейните. Бил освети с фенерчето си един рафт със сгънати бели ризи, подредени една върху друга.

– Виж маншета на тази – посочи той най-горната.

Върху маншета имаше петно. Сякаш беше опръскан с някаква тъмна течност. Ризата беше прана, но петното с цвят на ръжда си беше останало. Дилейни бе виждала достатъчно петна от кръв през годините, за да знае, че това тук изглеждаше подозрително.

– Прибери я – каза тя.

Той щракна с пръсти на криминалиста зад гърба си, който започна да разтваря торбичка за съхранение на доказателства.

– Това не е всичко. – Бил насочи фенерчето си към едно отворено чекмедже.

Дилейни надникна вътре и видя бижута, наредени върху черно кадифе. Някои ѝ се сториха познати. Конкретно едно от тях.

Черната перлена огърлица на Стейси Нилсен.

– Уцелихме десетката – каза Бил широко усмихнат.

– Тази ли е ризата? – попита криминалистът.

Дилейни се обърна. Да, тази. Бяла, с ръждиво петно на…

И едва тогава си даде сметка, че това не е мъжка риза.

А дамска блуза.

Погледна отново към чекмеджето с бижутата.  То беше в дамската част на дрешника.

Бил натисна комутатора на радиостанцията и попита:

– Открихте ли вана?

– Няма го в гаража – чу се отговорът.

– По дяволите – изруга Бил.

– Имаме бижутата, имаме и ДНК – каза Дилейни. – Ванът всъщност не ни трябва.

– Искам всичко – отвърна Бил.

Някои от свидетелите, случили се наблизо до предишните местопрестъпления, бяха споменали за тъмен ван без прозорци на товарния отсек, който забелязали в квартала. От ФБР бяха идентифицирали собствениците на единайсет хиляди тъмни вана без прозорци с нюйоркска регистрация. Добре все пак, че ванът не беше бял – такива имаше петдесет и пет хиляди в движение. С помощта на местната полиция бяха обходили един по един собствениците на тъмни ванове, елиминирайки имената от базата данни като неотговарящи на зададените критерии.

Ванът не беше открит около офиса на Даниъл Милър. Нямаше го и в дома му.

Телефонът на Бил иззвъня. Той видя името на дисплея и подаде апарата на Дилейни, която излезе в коридора да отговори.

– Телефонът на Бил Сунг – каза тя.

– Къде е Бил? – попита Дрю Уайт, заместник областният прокурор, водещ разследването срещу Пясъчния човек.

– Зает е. Провеждаме претърсване, Дрю.

– Кажи ми, че сте открили вана.

– Открихме нещо по-добро. Бижутата – каза Дилейни.

– Е, това е добра новина. Боя се обаче, че аз имам лоша. Искаш ли да знаеш защо Даниъл Милър не е в списъка на собствениците на ванове?

Дилейни запуши с пръст другото си ухо, за да чува само Уайт.

– Купил го е на старо и не го е регистрирал? – попита тя.

– Не. Бил е в регистъра, по дяволите. Могли сме да го хванем още преди два месеца.

– Господи, а защо е премахнат?

Навсякъде из къщата се разнасяше шум от отваряне на шкафове и гардероби, издърпване на чекмеджета и изсипването им на пода, тропот на ботуши, мъжки гласове, но тя чуваше само гласа на Уайт.

Когато той спря да говори и прекъсна връзката, Дилейни усети, че ѝ прилошава.

Тръгна към долния етаж и Бил я последва.

– Какво искаше Уайт? 

Дилейни не отговори и той повтори въпроса си. Тя слезе по стълбите, прекоси вестибюла, влезе в кухнята и застана до треперещата Кари.

– Кари Милър – каза Дилейни, – арестувам ви по подозрение в множество убийства…

ИЗВЪНРЕДНА НОВИНА

Имаме новина от последния час по случая с Пясъчния човек в Ню Йорк. Оперативната група под ръководството на ФБР потвърди, че е идентифицирала извън съмнение серийния убиец, който тероризира града повече от година. Ръководителят на групата, специален агент Уилям Сунг, заяви на пресконференция, че хората му разполагат с веществени доказателства, уличаващи Даниъл Милър, четиресет и пет годишен мениджър на хеджфонд в Ню Йорк, като Пясъчния човек. Всички автобусни и железопътни гари, летища и фериботни терминали в страната са поставени в пълна готовност за залавянето му. Призоваваме към бдителност при среща с Милър, когото агент Сунг описва като въоръжен и изключително опасен. За повече подробности по случая се обръщаме към нашия съдебно-криминален кореспондент Шимон Прокупец, който се намира на Федерал Плаза.

Новините на кръгъл час по Си Ен Ен

ОБВИНИТЕЛЕН АКТ ПО ДЕЛОТО НА ПЯСЪЧНИЯ ЧОВЕК

От прокуратурата на Южната съдебна област на щата Ню Йорк потвърдиха, че шест месеца след арестуването на Кари Милър, съпруга на заподозрения сериен убиец Даниъл Милър, са ѝ повдигнати шест обвинения в убийство от голямо жури. Заместник областният прокурор Дрю Уайт каза пред репортери, че според разследването Кари Милър не само е знаела, че съпругът ѝ е Пясъчния човек, а е била и негова съучаст­ничка в поне шест от убийствата. Господин Уайт подчерта, че обвиненията са въз основа на доказателствения материал, сочещ пряка връзка между Кари Милър и убийствата на тези шест жертви. Ако бъде призната за виновна по която и да било от точките на обвинителния акт, тя може да получи доживотна присъда.

„Ню Йорк Таймс“

НАЙ-ГОЛЯМАТА ЗЛОДЕЙКА В АМЕРИКА

Съпругът ѝ е най-издирваният човек в Америка. Тя е омъжена за предполагаемия сериен убиец Даниъл Милър, по-известен като Пясъчния човек, и следващия месец ще бъде изправена пред съда по шест обвинения в убийство. От прокуратурата на Южната съдебна област на щата Ню Йорк твърдят, че е била негова съ­участничка, знаела е, че съпругът ѝ е сериен убиец, и активно му е съдействала в извършването на престъпленията, като при това му е помогнала да избяга и да се укрие от правосъдието. Тя отрича всички обвинения, но това не спира догадките какво е знаела и какво не относно вълната от терор, с която съпругът ѝ є заливаше града. Разговаряхме с бивши колеги на Кари Милър. Те описаха жена, студена като гроб.

„Нашънъл Инкуайърър“

Майка на ученик нападна и удари учителка

0

40-годишната жена се разгневила заради направена забележка на сина й, задържана е от полицията, води се разследване

Майка на седмокласни е ударила учителка в лицето, задържана е. Това съобщиха от Областната дирекция на МВР в Шумен.

Неприятната сценка се е разиграла в Основно училище „П.Р. Славейков“ в село Изгрев, в петък (24 февруари).

40-годишна жена се разгневила заради направена забележка на сина й, който е седмокласник. Учителката му направила забележка заради инцидент в коридора. Ученикът я блъснал два пъти и започнал да я обижда. Преподавателката, на свой ред, потърсила родителите по телефона и съобщила за случилото се. Около 10 часа в сградата на училището влетяла майката на седмокласника и нападнала словесно учителката. Освен това я ударила в лицето и продължила да се държи неуважително.

Малко по-късно агресивната майка е установена и задържана за 24 часа. Образувано е досъдебно производство.

Жена с тежка сърдечна малформация роди здраво бебе

0

Момиченцето проплака в Чирковата болница, лекарите класифицират случая като уникален

28-годишна жена с тежка вродена сърдечна малформация роди здраво бебе в Университетската болница „Проф. д-р Александър Чирков“ (бивша „Св. Екатерина” в София), съобщиха оттам.

На шестия месец от бременността родилката е насочена към кардиологичната болница от център за майчино здраве по повод вроден сърдечен порок. При прегледа д-р Незабравка Чилингирова от Клиниката по кардиология на болница „Проф. д-р Александър Чирков“ установява сърдечна недостатъчност, съпроводена със симптоми на задух, умора, сърцебиене, изпотяване. Незабавно се прилага медикаментозна терапия, съобразена с бременността и клиничното състояние на пациентката е стабилизирано.

На 21 февруари 2023 г. бременната постъпва за планирано раждане в болница „Проф. д-р Александър Чирков“, посредством Цезарово сечение с обща анестезия, за да няма риск за нея и бебето. Междувременно екип от кардиохирурзи, ръководен от проф. Димитър Петков от Клиниката по кардиохирургия има готовност и за сърдечна операция, в случай на усложнение по време на секциото.

Операцията минава безпроблемно и на бял свят се появява малката Симона, която тежи 3,280 кг и е с дължина 50 см. Бебето е преведено веднага към Неонатологичното отделение на Специализираната АГ болница „Майчин дом“, а майката е екстубирана.

За щастливата развръзка допринасят усилията на мултидисциплинарния екип от специалисти на двете лечебни заведения. Той включва кардиологът д-р Незабравка Чилингирова, анестезиологът д-р Ивац Нацев, кардиохирургът проф. Димитър Петков, акушер-гинеколозите д-р Ибрям Ибрям, д-р Силвия Савова, неонатологът д-р Даниела Горанова, акушерките Жана Лазарова и Мариела Маринска.

Вроденият сърдечен порок на младата жена е от ранно детство. Още на 10 – месечна възраст е оперирана, заради вродена сърдечна малформация Атриовентрикуларен дефект с митрална недостатъчност. След операцията пациентката е била на системно лечение за профилактика на сърдечната недостатъчност, която е спряна през бременността.

Болница „Проф. д-р Александър Чирков“ има богат опит при бременни с вродени сърдечни малформации. Годишно около 10 жени със сърдечни пороци раждат в лечебното заведение.

Ролада от кухнята на банатските българи

0

Сладкишът е традиционен за Стар Бешенов, може да вземе акъла и на най-претенциозните гости

От: Ели Бобойчов

Фото: Авторката

В кухнята на банатските българи има много сладки изкушения.

Продукти завсяка трапеза – ТУК

Едно от тях е прочутата ролада. С годините няко домакини добавят в нея нови неща, като например кокосовите стърготини. Във всички случаи обаче, базовите съставки са автентични.

Тази рецепта за сладкиша е от Стар Бешенов. Той  привлече вниманието на гостите по време на кулинарна изложба на 27 януари в София. Роладата може да вземе акъла и на най-претенциозните гости и те пожелаха да го направят, съобщава www.falmis.org. Сервира се с кафе, чай, а защо не и с чаша ароматен коняк. Всичко необходимо за доброто настроение и на изгодни цени в магазини АВАНТИ (ТУК).

Приготвяне: Сладкишът се справи от два крема и вафлена кора.

Крем карамелът се приготвя от 250 грама захар, 300 грама натрошени бисквити, 300 мл вода. Захарта се карамелизира. Добавя се водата и се оставя да ври, докато стане на сироп. Смесва се с бисквитите.

Крем кокос се приготвя от 250 грама захар, 100 мл вода, 280 грама сухо мляко, 250 грама масло, 150 грама кокос. Смесват се водата и захарта. Вари се вари, докато се стопи захарта. Маслото да се разтопява. След това се добавя млякото на прах и кокоса.

Взима се една вафлена кора и се намазва с крем карамела. Отгоре на този крем се намазва с крема кокос. Навива се на руло и се слага в хладилника. Маже се с крема, докато е топъл.

Лауреати в „Травиата” на бургаска сцена

0

Те са от конкурса за млади оперни певци „Стоян Попов“, диригент е маестро Иван Кожухаров

От: Теменуга Захариева, Бургас

Едно от най-популярните оперни заглавия – Вердиевата „Травиата“,  ще бъде ярък акцент в програма на Държавна опера  –  Бургас в последния ден на февруари.

Под палката на именития маестро Иван Кожухаров, почетен гражданин на Бургас, на сцената на Бургаската опера на 28 февруари, вторник, от 19 часа излиза цяла плеяда прекрасни млади оперни артисти, за да разкажат трагичната история за една красива любов, подчинена на чисти сърдечни пориви, но помрачена от предразсъдъци и съдбовната неумолимост.

В емблематичната за оперното творчество роля на Виолета Валери, разкъсвана от сърдечни драми с трагичен оттенък, влиза красивото младо сопраното Виктория Мелник, лауреат на Първия национален конкурс за млади оперни певци с международно участие „Стоян Попов“ /17-21 октомври, в залата на Държавна опера  –  Бургас/. Виктория заслужи правото си да участва в спектакъл на Бургаската опера, като носител на втора награда при жените от конкурса, в който взеха участие над 50 певци от 8 държави.

Дебют в ролята на Алфред Жермон прави младият многообещаващ тенор, който отскоро е солист на Бургаската опера и вече има няколко запомнящи се изяви  –   Андрея Мирчев.

В образа на Жорж Жермон влиза лауреатът на Първия конкурс „Стоян Попов“  –  баритонът Матеуш Михаловски, Полша, носител на първа награда при мъжете.

В ролята на Флора Бервоа, която, заедно с Виолета Валери, блести в светското общество на Париж от средата на XIX век, влиза мецосопраното Йоана Кадийска, лауреат на Първия конкурс „Стоян Попов, носител на първа награда при жените. Наскоро бургаската публика имаше привилегията да гледа и слуша красивата млада певица в комичната опера „Хубавата Елена“ от Жак Офенбах – в ролята, която напълно отговаря на нейното амплоа – Елена, царица на Спарта, и в романтичния концерт, посветен на Деня на влюбените – „Любовна история“, на която звуча музика от класическото френско кино. Басът Костадин Мечков ще бъде Барон Дюфол, баритонът Бранимир Недков  – Маркиз д’Обини, Дарина Запрянова – Анина, Милен Динолов – Виконт Гастон дьо Леторие, Диман Панчев – Доктор Гренвил, Мирослав Димитров  – Жозеф и Николай Николов – Слуга на Флора.

Великолепната режисура на „Травиата“ е на доц. д-р Александър Текелиев и съчетава оригинални похвати и нестандартен подход към изграждането на образите в драматичния сюжет по романа на Александър Дюма – син „La Dame aux Camélias“ /„Дамата с камелиите“/.

Атрактивна и съдържаща иносказателен заряд е сценографията на Каталин Арборе /Румъния/, в която се използват огледалните образи – като символика на метаморфозите в човешката душа и единството на светлото и тъмното начало в цялостния облик на една личност. Великолепна спойка между музика, драматургични послания, огледални ефекти на оригиналните сценографски решения, които отразяват сякаш вътрешния свят и противоречия в плоскостта на различни ракурси, разкриващи неподозирани истини –  за хора, отношения и взаимозависимости. Визуално-смисловият лайтмотив на камелиите, синхронично с литературния първоизточник, преминава през цялото действие –  като символ на светския разкош и фриволност, както и като погубените надежди, смачкани от решенията на Съдбата – под формата на захвърлените по огледалния под неизпратени писма до любимия.

В атрактивния спектакъл вземат участие артистичните състави на оркестър – с концертмайстор Христо Белчев, хор – с диригент Невена Михайлова, и балет – хореография – Галина Калчева, репетитор Марина Змеева. Помощник-режисьор на постановката е Лина Пеева.

„Травиата“ е опера, която всеки меломан би трябвало да е гледал в няколко сценични версии – за да открие, чрез собствения си вкус и сетивност към изкуството, тази, която импонира на неговите критерии – и като естетика, и като визия, и като начин на предаване на вечните послания на класиката в един осъвременен вид, в който резонират актуалните въпроси на днешния ден.

Определено постановката на Бургаската опера е една ръкавица на предизвикателство, хвърлена към рутината и схоластиката в интерпретацията на вечната тема за любовта, неподвластна на предразсъдъчни понятия и натиска на конюнктурата, на пропаданията на душата, на търсенето на утеха във взаимността.

И най-вече – апотеоз на Красотата, в нейните най-възвишени измерения.

И обединител на всички послания на „Травиата“ – вечната музика на Верди.

По романа на Александър Дюма – син „La Dame aux Camélias“ („Дамата с камелиите“)

За диригента:

Иван Кожухаров – главен диригент на Държавна опера – Бургас

Роден през 1950 г. в гр. Трявна. Деветгодишен започва да свири на цигулка. По-късно преминава на виола, понеже иска да сформира квартет, а в града никой не владее този инструмент. Със специалност „виола“ завършва Средното музикално училище „Проф. Веселин Стоянов“ в Русе. Две години следва в Българската държавна консерватория /днес Нaционална музикална академия – София/ – теоретичен факултет, виола – при проф. Александър Нейнски и хорово дирижиране – при проф. Васил Арнаудов. От 1971 г. изучава Оперно-симфонично дирижиране, като ученик на професорите: Шерман, Робинович, Арвид и Марис Янсонс, в Държавната консерватория „Николай Римски-Корсаков“, Санкт Петербург, Русия, която завършва през 1976 г. като първенец на випуска. Дипломният му спектакъл на операта „Сватбата на Фигаро‘ от Моцарт е заснет от Съветската телевизия – Москва. По време на следването си работи един сезон в Ленинградския театър за музикална комедия – оперетният театър, с който гастролира в градове на Русия и Естония, и преподава в Института за театър, музика и кино. Военната си служба отбива в ШПЗО – Враца, а след това – като диригент на Представителния ансамбъл на БНА – София. Още като войник, започва работа в Държавна опера – Бургас, където е назначен, след уволнението си от армията, през 1978 г.

Там поставя оперите: „Вълшебната флейта“ и „Сватбата на Фигаро“ от Моцарт, „Риголето“ и „Отело“ от Верди, „Порги и Бес“ от Гершуин, „Селска чест“ от Маскани, и балетите: „Тривърхата шапка“ от Мануел Де Файя и „Ромео и Жулиета“ от Сергей Прокофиев. През 1985 г. преминава в Държавна филхармония – Бургас, където е, последователно – диригент, главен художествен ръководител и директор. Обогатява репертоара на оркестъра с произведения на: Брукнер, Малер /всички симфонии, включително грандиозната Осма симфония –  с два оркестъра, пет хора и осем солисти – над 320 души/, Онегер, Барток, Стравински, Прокофиев и други. При създаването на ОФД, през 1999 г. е негов музикален директор, а след разтурването и преобразуването му, през 2008 г. – диригент е главен диригент на Операта. За кратко  работи в ОФД – Русе. През 1979 г. е полуфиналист на конкурса на фондация „Херберт фон Караян“ в Западен Берлин, а през 1980 г. лауреат и носител на Grande Prix на името на Бела Барток от Третия международен конкурс за диригенти на Унгарската телевизия в Будапеща. На следващата година участва във филма, посветен на 100-годишния юбилей на композитора, произведен от телевизия на САЩ, Канада и Унгария. Дирижирал е всички български оперни театри и симфонични оркестри /без Пазарджик/, всички унгарски симфонични оркестри, както и такива в Германия, Чехия, Полша, Румъния, Сърбия. Работи в Националните оперни театри в София, Прага, Будапеща, Белград и Скопие, а също и с Националните симфоничен оркестри и филхармонии в София, Братислава /Словакия/, Кайро /Египет/, Хавана /Куба/, Никозия /Кипър/, Оркестъра на Чешкото радио в Прага, Президентския оркестър в Анкара /Турция/, Държавния оркестър в Солун /Гърция/. От 1999 г. до 2001 г. е диригент на Държавната опера в Измир /Турция/, с която участва във фестивала в Аспендос. По същото време дирижира и Операта в Мерсин. През 2005 г. работи в оркестъра Prima La Musica в Гент /Белгия/, с която участва във Фландърския фестивал.

От 1997 г. редовно дирижира двата оркестъра на Държавната филхармония „Д. Д. Шостакович“ в Санкт Петербург, с които гастролира в различни градове в Русия. С Филхармонията на Бургас гостува във Франция и, многократно, в Италия и Испания, а с Операта – в Германия и Швейцария, с оперите „Трубадур“, „Отело“, „Фалстаф“ и Quattro Pezzi Sacri от Верди,  и на фестивала на остров Родос – Гърция, с Девета симфония на Бетовен и Реквием на Верди. В Испания гастролира и начело на Пловдивската филхармония, а в Италия – с Пловдивската опера /с „Аида“ от Верди/. Съвместно с Arts Academy – Рим, провежда диригентски курсове в Бургас и Анцио, Италия. Дирижирал е Нов камерен ансамбъл в Camerata classica, София, с които записва поредица CD за DIVERRIMENTO – Виена. Записва филмова музика за SIF – 309 в Първи студио на БНР – София и за Digital Records – Рим, с Лондонския симфоничен оркестър в прочутото студио Abbey Road в Лондон. Носител на орден „Кирил и Методий“ – II степен, три „Златни лири“ и „Кристална лира“ на CMTДБ за постановката на „Графиня Марица“ в ДМТ „Стефан Македонски“.

Почетен гражданин на Бургас.

За солистите:

Виктория Мелник, Украйна, сопрано – в ролята на Виолета Валери, носител на II награда и право на участие в спектакъл на Държавна опера – Бургас на Първия национален конкурс за млади оперни певци с международно участие „Стоян Попов“, 2022 г., Бургас, България; Родена е във Виница, Украйна. В периода 2010-2014 г. учи в Националния педагогически университет „Драгоманов” и завършва магистратура. Има квалификация учител по музика, вокал и художествена култура. От 2015-2021 г. учи в Националната музикална академия на името на Чайковски в Киев при проф. Александър Дяченко и получава диплома и квалификация на оперен певец. През 2022 г. получава специална стипендия от президента на Украйна за подкрепа на млади и обещаващи творци. Подкрепяна е от фондация Fedir Shpyg, преди да започне войната, която е специализирана в подкрепа на спорта, науката и младите талантливи артисти в Украйна.

Виктория Мелник има в репертоара си следните роли: Михаела от операта „Кармен“ на Ж. Бизе, Марфа от операта на М. Римски-Корсаков „Царската невеста“, Виолета от операта „Травиата“ на Дж. Верди, Мими от операта на Дж. Пучини „Бохеми“

Награди от конкурси:

Финалист в XXX състезание Iris Adami Corradetti в Падуа, Италия 2021 г.;

Носител на 1-ва награда в III Международен вокален конкурс „В памет    на Муслим Магомаев“ в Трускавец (Украйна), 2020 г.;

Финалист и носител на IV награда на Международния конкурс на оперни певци на името на Соломия Крушелницка в град Лвов (Украйна), 2019 г.;

Финалист на XX Международен конкурс на оперни певци в рамките на „Sarzana Opera Festival” в Сарцана, Италия 2019 г.;

Полуфиналист в международното вокално състезание в Болоня в Болоня, Италия 2019 г.;

Финалист на II международен конкурс на Антонина Кампи. Присъдена награда за „Най-добро изпълнение на песен от композитор на ХХ век“. Люблин, Полша 2019 г.;

Носител на II награда (първата не е присъдена) на „Третата международна музикална асамблея“ в Харков (Украйна), 2018 г.;

През декември 2016 г. участва в проекта Ukrainian Art Song (UASP), ръководен от британския певец от украински произход Павло Хунка в Торонто, Канада, август 2017 г.;

Носител на II награда и носител на диплома за „Най-добро изпълнение на ария от украински композитор“ във Всеукраинския конкурс на млади вокалисти на името на Васил Слипак, Лвов (Украйна), 2017 г.;

Лауреат на първа награда от Първия всеукраински вокален конкурс „Пееща Украйна” в памет на Олга Благовидова, Одеса (Украйна), 2017 г.;

Майсторски класове: Виторио Григоло (тенор, Италия), Елио Орчиуоло (диригент, Италия), Емануеле Сервидио (тенор, Италия), Лоренцо Тазиери (диригент, Италия), Леонардо Кортелаци (тенор, Италия), Ерве Лакомб (музиколог, професор в университета Рен 2, специалист по музика на Франсис Пуленк и Жорж Бизе, Франция).

Maтеуш Михаловски, Полша, баритон, в ролята на Жорж Жермон.

Матеуш Михаловски е носител на I награда от Първия национален конкурс за млади оперни певци с международно участие „Стоян Попов“, 2022 г., Бургас, с право на участие в спектакъл на Държавна опера – Бургас.

Студент е в магистърската програма в Музикален университет „Фредерик Шопен“ във Варшава в класа на проф. Ewa Izzykowska-Lipińska, Ph.D. В ранните години е насочен към басовия глас, след това през разширяване на мащаба, е преобразуван в глас баритон с акцент върху драматичния репертоар. Играл е на следните сцени: Варминско-Мазурската филхармония, Подкарпатска филхармония или филхармония Зиелоногорска. През април 2022 г. той дебютира в операта на Джакомо Пучини „Джани Скики“ , по съвместен проект на Университета и Големият театър на Националната опера. Като артист на Полската опера Królewska, той участва в постановките: „Дон Жуан“, „Севилският бръснар“, „Straszny Dwór“. Сътрудничи и на Драматичния театър във Варшава в музикалното представление „Амадеуш“, където изпълнява солови партии.

Йоана Кадийска, мецосопран, носител на I награда от Първия национален конкурс за млади оперни певци с международно участие „Стоян Попов“, 2022 г., Бургас, с право на участие в спектакъл на Държавна опера – Бургас – в ролята на Флора Бервоа

Йоана Кадийска, мецосопран, започва музикалната си кариера като солистка на Детски радиохор към БНР, с диригент акад. Христо Недялков. Там е забелязана от великата оперна прима Александрина Милчева, която става нейна вокална педагожка. Завършва оперно пеене в НМА „П. Владигеров“, в класа на проф. Свилен Райчев и през 2015 г. получава своята диплома за магистър със специалност класическо пеене. В момента е докторант в НМА „Панчо Владигеров“. През 2011 г. печели ІІ награда на ХVІ Международен младежки музикален фестивал-конкурс, Добрич-Албена, „Надежди, таланти майстори“. Две години по- късно, през 2013 г. печели стипендия от Фондация „Борис Христов“ за Оперна Студия в Национална Академия „Санта Чечилия“ – Рим, където специализира със сеньора Рената Ското, вокален педагог Анна Ванди и маестро Чезаре Скартон. Сред постиженията й се нареждат още: ІІ награда на ХХІV Национален конкурс за млади инструменталисти и певци „Светослав Обретенов“; награда на публиката и награда за най-добра интерпретация на българско музикално произведение на Международен конкурс за оперно пеене „Розата на Евтерпа в Карлово“; III награда на Втори международен конкурс за оперни певци „Елена Николай“; ІІ награда на Х международен конкурс „Франц Шуберт“ и финалист на International Vocal Competition, Zdar nad Sazavou, Czech Republic. През годините посещава различни майсторски класове за вокални и сценични умения и работа върху интерпретация на оперни произведения при редица изтъкнати педагози и творци с международно признание, между които – Дарина Такова, Анна Томова – Синтова, Карло Коломбара, Фиоренца Косото, Бруна Балиони, Лариса Гергиева и др. През 2018 г. става стипендиант на фонда на Райна Кабаиванска и продължава обучението си в Модена, Италия. Своя дебют прави на сцената на ДМБЦ „Ст. Македонски“, с ролята на Елена в постановката „Хубавата Елена“ от Жак Офенбах, режисьор Марио Николов, под диригентството на Юли Дамянов. Йоана Кадийска е носител на първа награда от Първия национален конкурс с международно участие на името на големия български баритон със световна слава Стоян Попов, провел се от 17 до 21 октомври 2022 г., в залата на Държавна опера – Бургас. 

Сериозни психози зад манията за здравословен живот

0

Оторексия, бигорексия и прегнорексия са новите сериозни тревожните състояния

Зад манията за здравословен живот понякога се крият сериозни психози. В медицината те вече имат и съответните термини – орторексия, бигорексия, прегнорексия, алармират ендокринолозите

Зад прекалената обсебеност от здравословно хранене и начин на живот могат да се крият сериозни психози, алармират лекарите от Клиниката по метаболитно-ендокринни заболявания и диетика към Университетската болница „Царица Йоанна – ИСУЛ“. При тях все по-често попадат млади хора, които вместо да се подпомагат, вредят на здравето си с прекалени тренировки и ограничения.

В диетологията за тези нарушения вече са създадени и нови термини. Орторексия е, когато даден човек е напълно обсебен от здравословното хранене. „Тези, предимно млади хора, непрекъснато търсят храни, които са с по-малко съдържание на сол, захар, калории, въглехидрати, обявени като полезни храни. В този си стремеж обаче те налагат ограничения върху своето хранене. Изпадат в хранителен дисбаланс – повече протеини, повече белтъчни храни, изцяло изключват въглехидратните. Но не е само структурата на хранене. Тези хора започват да имат психогенни и поведенчески нарушения. Те са обсебени от това. Броят си калориите, броят си грамовете протеин“, разказва доц. д-р Даниела Попова, началник на клиниката.

Друго такова нарушение, което вече е официално признато от медицинската общност, е бигорексията. Това е модел на хранене, при който индивидите са обсебени да правят мускулна маса. „Наскоро през нас мина такъв пациент, който съобщи, че изяжда по 2 кг пилешко месо на ден, 2-3 яйца, протеинови добавки, защото има такава насока от своя фитнес инструктор. Естествено, че такава диета натоварва черния дроб и бъбреците. Дори и да изглежда много мускулест, един такъв човек всъщност не е здрав и натрупва в тялото си метаболитно напрежение и стрес“, предупреждава доц. д-р Попова. Тя дава и друг пример с 18-годишен младеж, който след прекалена употреба на протеини е развил хипертония и в последствие е получил мозъчен инсулт.

Като много опасна тенденция лекарите определят прегнорексията, при която бременни жени, в стремежа си да запазят фигурата си, лишават своя и на нероденото си дете организъм от важни нутриенти, които имат решаваща роля за по-нататъшното развитие.

Все по-често в Клиниката по ендокринология и болести на обмяната за  лечение на метаболитни нарушения, която е една от малкото в България, специализирана в лечението на хранителни нарушения като анорексия и булимия, приемат пациенти с тези заболявания. За разлика от орторексията, бигорексията и прегнорексията, които са опасни, но при правилен подход добре повлияни, веднъж отключени, анорексията и булимията са за цял живот. Най-застрашени са тийнейджърите и младите хора, чиято психика е много крехка и всяка подигравка за теглото може да отключи тези животозастрашаващи състояния. Но в клиниката са имали  и пациентки (по-често от тези заболявания боледуват жените), които са на и над средната възраст. В тези случаи анорексията или булимията обикновено са следствие от някакво неблагоприятно събитие (смърт на близък човек, раздяла, развод, преживян психострес в детството). „Важно е да се знае, че водеща роля при лечението на анорексията и булимията имат психиатрите, тъй като това са преди всичко болести на психиката. Нашата роля като ендокринолози и специалисти по храненето е да оценим какви са пораженията върху организма и да подпомогнем възстановяването му с хранителна програма, създадена индивидуално за всеки пациент. Лечението е безплатно, по клинична пътека, като през цялото време вървим рамо до рамо с психиатъра на болницата, д-р Фани Цуракова, която има богат опит с подобни пациенти“, пояснява доц. д-р Даниела Попова.

Ново работно време на кръводарителския сектор в Бургас

0

От 1 март той ще работи с кръводарители до 14.30 в делнични дни, има и извънредни дежурства в уикендите и по празниците

От 1 март кръводаряването в Университетската болница- Бургас ще е възможно всеки делничен ден, от 7.30 до 14.30 часа, съобщиха оттам. В редовното си работно време секторът по кръводаряване очаква посетителите в този часови диапазон.

Извънредни дежурства след 14.30 ч., както и в празнични и почивни дни, ще се осигуряват единствено при организирани мащабни кръводарителски акции, след предварително обаждане на телефони 056 894867 и 0879357774.

Кой може да дарява кръв?

Всеки здрав човек на възраст от 18 до 65 години, който тежи повече от 50 кг, не е приемал никакви медикаменти поне 48 часа и за когото лекар прецени, че кръводаряването не застрашава здравето му и дарената от него кръв е безопасна за болните, нуждаещи се от нея, може да стане дарител.

Мъжете могат да даряват кръв 5 пъти в рамките на една календарна година, а жените – 4 пъти, като интервалът между две кръводарявания трябва да бъде минимум 2 месеца.

Как да се подготвим за кръводаряването?

Два-три дни преди акта на кръводаряване човек трябва да се храни редовно и разнообразно – това заздравява силите на организма и повишава качеството на кръвта. Кръводаряването не трябва да се извършва на гладно. Кръводарителя трябва да е сигурен, че е здрав и отпочинал. След кръводаряването се приемат повече калорични течности и храни.

Каква е  процедура за даряване на кръв?

Попълва се въпросник относно вашето здравословно състояние. Следват:

=  Преглед и личен разговор с лекар.

= Предварително изследване на кандидат кръводарителя – вземат се няколко капки кръв от пръста за експресно определяне на кръвна група и хемоглобин. Ако хемоглобинът е под 125 г/л за жените и под 135 г/л за мъжете, кръводаряването не се разрешава.

=  Кръводаряване – количеството на дарената кръв е между 405 и 450 мл. Сакът, в които тя се събира, има специален разтвор с обем 63 мл. Той подържа живота на кръвните клетки и благодарение на него кръвта и кръвните съставки запазват лечебните си качества в срок до 36 дни.

При еветуални проблеми

Ако по време на кръводаряването дарителят се почувства зле, процесът на кръвовземане се преустановява. В този случай дарената кръв няма качества да се прелее на пациент, но не се изхвърля. Използва се за производство на кръвни продукти с определен лечебен ефект. Описаната процедурата трае най-много 40 мин.

Какво се препоръчва след кръводаряване?

Компресивната превръзка следва да остане на ръката Ви най-малко 2 (два) часа. Препоръчва се да не пушите най-малко 2 (два) часа след приключване на кръвовземането. Не натоварвайте ръката на убождането най-малко 4 (четири) часа след приключване на кръвовземането. остарайте се да приемате повече калорични течности и храни в първите 3 (три) дни след кръвовземането. През първите 24 часа обемът на взетата кръв се възстановява напълно. Вегетарианската храна не пречи за възстановявянето. В първите часове след кръводаряването отбягвайте силно задимени, с висока температура и влажност помещения.