Мария Египетска – пътят към Светото Причастие

Житието на св. Мария Египетска не е от любимите на мнозина – усещане за непростима греховност, покаяние без никаква самопощада, крайна аскеза. С това се изчерпва животът на тази светица от VI век. Предполага се, че тя е починала в 522 година. Тези предположения стават ясни от нейния житиеписец свети Софроний. Събитийно то не изобилства със ситуация. Напротив, случката е само една, но за Църквата тя е изключителна, тъй като събира в себе си самосъзнанието за покаянието на блудницата, както в миналото са наричали проститутките, и светостта на отшелницата, приела да изнемогва в пустинята, за да получи опрощение. Затова и примерът й на покаяние се посочва в проповедта на петата неделя от Великия пост.

Според житието й тя е родом от Александрия, където практикувала най-древната професия. В даден момент от живота си блудницата решава да се поклони на Кръста Господен. Мотивите не са ясни – възможно е тя да е водена от любопитство, от страх пред отминаващата младост, която й е давала препитание, но може би е имала и дълбока вътрешна причина. На прага на храма, където се е съхранявала светинята, тя се спирала няколко пъти. Помолила се на Пресвета Богородица с неочаквано дори за самата нея покайно чувство. Едва след този акт жената успяла да влезе в храма без вътрешни задръжки и се поклонила на Кръста Господен.

Това е малкият й покаен път. Големият започва след излизането от храма. Вместо на лов за клиенти, тя се отправила към пустинята, където живяла в крайна аскеза и покайна молитва половин век. Тази жена дори не се осмелявала да пристъпи за Свето Причастие вратите на който и да е храм, на който и да е манастир в периферията на пустинята. С Тялото и Кръвта Христова я причастява само веднъж в живота й преподобният монах Зосим, който я среща точно там, сред пясъците на Египетската пустинята. Какво му е изповядвала тя, какво я е напътствал той, остава скрито за житиеписеца Софроний. Открит обаче остава примерът на най-великата блудница в живота на Църквата, както я наричат някои. И надеждата, че дори за най-големият грях има покаяние и опрощение, което Той дава на всеки, разкаял се от сърце. Животът на св. Мария Египетска може напълно да бъде наречен дългият път към Светото Причастие.

Следвай ме – Вяра

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва бисквитки, за да подобри Вашето сърфиране. Ако продължите, Вие приемате нашата политика за използване на бисквитки. Прочети още

The cookie settings on this website are set to "allow cookies" to give you the best browsing experience possible. If you continue to use this website without changing your cookie settings or you click "Accept" below then you are consenting to this.

Close