Балетната феерия по музика на П. И. Чайковски и режисура на проф. Хикмет Мехмедов ще оживее на бургаска сцена

От: Теменуга Захариева, Бургас

В края на наситената със събития 2022-ва година за Държавна опера – Бургас, с успешни спектакли – и в Бургас, и на сцени в много градове в България, предстои традиционното празнично представление на „Лешникотрошачката“, музика на П. И. Чайковски, постановка и режисура – проф. Хикмет Мехмедов. Балетната феерия е сътворена по популярната приказна история на Е.Т. Хофман Чрез средствата на изящното танцово изкуство, на 18-и декември, неделя, от 19 часа артистите от балетната трупа на Бургаската опера ще разкажат отново историята на Маша, приключенията й във вълшебния свят на сънищата и приказната метаморфоза, превърнала Лешникотрошачката в принц, с когото преживяват чудни приключения в една бленувана реалност.

Освен солистите и ансамбъла на балета на Държавна опера – Бургас, в сценичната феерия в неделя в залата на Операта ще вземат участие и възпитаници от балетните паралелки на НУМСИ „Проф. Панчо Владигеров“ – Бургас и Детски балетен театър “Капка“. Пищната сценография, издържана в приказна коледна стилистика, както и изящните костюми, са създадени от художника Радостин Чомаков. Репетитор на балетната трупа е Галина Калчева,  помощник-режисьор – Петър Тихолов.

Забележителната постановка на знаковия балет, който по традиция се изпълнява по Коледа, е дело на проф. Хикмет Мехмедов и съчетава най-доброто от  общоприетия облик за един празничен спектакъл с присъщия на изтъкнатия хореограф и режисьор перфекционизъм – по  отношение на детайлите, имплицитно заложените послания, придаващи емоционален пълнеж на изградените образи. Постановката на „Лешникотрошачката“ неслучайно се радва на дългогодишен сценичен успех, тъй като е еманация на най-доброто от класическата школа, добавяйки мекота, финес и вкус към всяка една подробност,  чрез която се изгражда изящната цялостна визия.

Красивата история за Маша и Лешникотрошачката, превърнал се в чудния сън на девойката в Принц, ще пресъздадат солистите на балетната трупа Даниела Туртуманова-Стоянова и Теодор Цаков.  В образа на Черната кралица ще се превъплъти  солистката Емона Георгиева – тя направи своя дебют в ролята на сцената в зала „Сливен“ в „града на стоте войводи“, а през м. февруари т. год. дебютира и в ролята на Маша на бургаска сцена. В образа на Дроселмайер влиза Светлан Николов, Фриц ще бъде отново Александра Раева от Детски балетен театър „Капка“ – талантливата Алекс направи дебют в ролята през м. декември 2021 г. Приятелки на Маша ще бъдат Ива Кавръкова и Илина Константинова. В ролята на майката на Маша влиза Елена Георгиева.

Балетът на Чайковски е поставен за първи път в седмицата преди Коледа на 1892 г. в Мариинския театър в Санкт Петербург, но без особен успех. Повече от четиридесет години са били нужни, за да получи световно признание – в Англия е поставен през 1934 г., десет години по-късно успехът го следва в Сан Франциско, САЩ, а след още десет – и в Ню Йорк, където достига върха на славата си. Оттогава балетът се поставя там всяка година по Коледа и това е неизменна традиция. Либретото на „Лешникотрошачката“ е на тандема Всеволожки – Петипа, които са в основата на най-успешните творби на Чайковски.

Постановката на бургаската опера, също традиционна за коледните празници, е добре позната както на сцената в морския град, така и в страната. Преди коронакризата, спектакълът на проф. Хикмет Хикмедов е бил чест гост на театрите в България в края на декември и винаги се е радвал на изключителен интерес.

За солистите:

Даниела Пламенова Туртуманова-Стоянова – в ролята на Маша, e родена на 16.08.1995 г, гр.  София. Възпитаничка на Национално училище за танцово изкуство София. Висшето си образование завършва в „Национална музикална академия проф. Панчо Владигеров“ София – бакалавър и магистър, специалност – балетна педагогика. Дебютира в главна роля в балета „Лешникотрошачката“ още през 2014 г , когато е на 18-годишна възраст и работи в Държавна опера Бургас едва от 2 месеца. През годините изиграва още редица други главни роли в балетите: „Спящата красавица“, “ Пепеляшка“, „Куклената фея“, „От табора до небето“, Приказни сезони“,  „Червената шапчица“, Капан за птици“ и други. Ръководител е на „Балетна школа За принцеси“ – Бургас.

Носител е на много награди като изпълнител и педагог.

Тодор Цаков – в ролята на Лешникотрошачката, е роден в град София през 1992 година. През 2011 г. завършва Националното училище за танцово изкуство – гр. София със специалност класически танц при педагог Петър Колдамов. 2008г. получава стипендия от танцова работилница „Петър Илиев“ и учи в гр. Чикаго при Даниел Дуел и Патриша Блеър.  През 2010 г. завършва на Трето място в Националния балетен кокурс „Анастас Петров“ в гр. Добрич. Гастролира като част от ансамбъла и солист с български, френски и украински трупи в Европа, Азия и Америка със спектаклите „Лебедово Езеро“, „Спящата Красавица“, „Лешникотрошачката“, „Дон Кихот“ и други. От 2014 г. до 2015 г. работи в Държавна опера гр. Русе. Дебютира като солист в спектаклите „Спящата красавица“, „Лешникотрошачката“ и „Лебедово Езеро“. Там дебютира и като хореограф със спектакъла „Странен Отряд“ Паралелно с работата му в гр. Русе, гостува в изпълнява солистични роли за Държавна опера – Пловдив. От 2015 г. до 2016 г. заминава за Украйна, където работи в Харьковский Национальный Академический Театр Оперы и Балета имени Н. В. Лысенко, участвайки в целият репертоар на театъра. В края на 2016 г. започва работа в Държавна опера  – Бургас, като паралелно с това учи и получава бакълаварска степен със специалност педагогика в Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство в гр. Пловдив.

Той е на бургаска сцена на 16 декември, маестро Иван Кожухаров дирижира спектакъла

От: Теменуга Захариева, Бургас

Трагичната история на Тоска ще бъде разказана на 16 декември от 19.00 часа в залата на Държавна опера – Бургас.  В ролята на красивата, горда и отстояваща силата на чувствата си примадона Флория Тоска бургаската публика ще има удоволствието да види отново изключителното драматично сопрано Йоана Железчева, която преди дни направи своя дебют на сцената на Държавна опера – Варна, пресъздавайки образа. Със сигурност Йоана Железчева ще бъде отново неотразима и в новото си артистично амплоа. Нейните почитатели очакват с обяснимо вълнение да вдъхне живот и емоционална сила на емблематичния за оперното творчество женски образ, коронен за световни прими като Мария Калас и Райна Кабаиванска, и на сцената в Бургас.

Първокласен е целият солистичен състав, който ще представи драматичния сюжет на „Тоска“ в петък. Под палката на именития маестро Иван Кожухаров, на сцената на Бургаската опера в петък излизат: в ролята на художника Марио Каварадоси, любимият на Тоска, с когото ги свързва красива любов, белязана с трагичност и обреченост, гостува тенорът Валерий Георгиев, добре познат на публиката в Бургас със запомнящите си превъплъщения. През лятото на 2022 г. той пя като Рикардо в „Бал с маски“ от Джузепе Верди – на откритата сцена в тракийското светилище Бегликтащ, както и като Радамес – в мащабното представление на „Аида“ от Верди – на сцената на Летния театър, по време на Бургаските музикални празници „Емил Чакъров“. Като жестокия Барон Скарпия ще се представи именитият баритон Крум Гълъбов /гост/, който бе внушителен в ролята на Амонасро в спектакъла на „Аида“ това лято, в партньорство с Валерий Георгиев, Йоана Железчева,  сръбското мецосопрано Саня Анастасия, баса Делян Славов и др.  През идващата 2023 г. предстоят сценични изяви на Крум Гълъбов в ролята на Скарпия в Германия, където е пял с успех култовата баритонова партия, както и артистично представяне в главната роля на Риголето в едноименната опера от Верди – на летен фестивал в Стокхолм, Швеция. 

Като избягалия затворник Чезаре Анджелоти и бивш консул на някогашната свободна Римска република на сцената излиза басът Диман Панчев. Чудесен е целият артистичен състав – в образите на Клисаря и Тъмничаря влиза Костадин Мечков, бас, Сполета, полицейски агент, ще бъде тенорът Яни Николов, Шароне – басът Петър Тихолов, Тъмничар – Иван Грозев, Овчарче –  Лина Пеева. В спектакъла участват оркестърът и хорът на Държавна опера – Бургас, както и прекрасните певци от Детски хор „Милка Стоева“ с диригент Светла Стоева. Младите хористи през настоящата календарна година участваха успешно в няколко прояви на Бургаската опера – в операта „Кармен“ от Жорж Бизе, също под диригентската палка на Иван Кожухаров, във Великденския концерт с диригент Йордан Дафов, в операта „Турандот“ – на 22‐ри юли на сцената на Летния театър в Бургас, под палката на маестро Григор Паликаров, както и в тържествения концерт по случай 80-годишнината на проф. Александър Текелиев – през м. октомври, под диригентството на маестро Славил Димитров. Предстои тяхно участие в традиционния Коледен концерт на Държавна опера – Бургас – на 22 декември от 19 часа на сцената на Операта, диригент – Йордан Дафов.

На сцената на Операта на 16 декември ще звучи красива музика, чрез която ще бъдат представени драматични страсти, изграждащи трагичния сюжет на „Тоска“ в  – с антагонистичните проявления на любовта, със силата на чистите чувства, противостоящи на коварството и подмолните планове.  Под палката на маестро Иван Кожухаров ще бъде разказана една тъжна история с фатален край – апотеоз на истинските чувства и непредадено достойнство. Маестро Кожухаров изработва – вещо, с много отдаденост и безкомромисен професионализъм, всеки детайл от изумителната Пучиниева партитура, за да бъде представен завършен музикално‐артистично‐естетичен продукт – с душа и заряд. Режисурата на „Тоска“ е на доц. д-р Александър Текелиев – като постановъчните търсения акцентират върху дълбокото изследване на човешките действия, причините, пораждащи съдбовните решения, както и силата на вътрешните ни избори. Художник на костюмите на солистите е Денис Иванов – млад многостранен творец с оригинални и мащабни авторови идеи. Диригент на чудесния хоров състав е Невена Михайлова, концертмайстор – Христо Белчев. Роматичната сюжетна линия на „Тоска“ е разтърсваща с трагичната си развръзка. Историята е на двама влюбени – красивата, дръзка, горяща от обич и страст Флория Тоска и талантливият художник Марио Каварадоси – със свободен дух, но пленено от любов сърце. Две души, дръзнали да се противопоставят на жестоките правила на един суров свят. Тяхната чиста обич е под жестоката сянка на властния злодей, от когото цял Рим трепери – Барон Скарпия, шеф на Полицията във Вечния град. Синхронично на сценичното действие и сюжетната логика, се редуват и сценичните ефекти – видеомапинг, пресъздаващ различни етапи от драматичните преживявания на героите и символиката на страданието, както и осветлението, подсилващо емоционалния резонанс, породен от трагичните събития.

За диригента:

Иван Кожухаров – главен диригент на Държавна опера – Бургас

Роден през 1950 г. в гр. Трявна. Деветгодишен започва да свири на цигулка. По-късно преминава на виола, понеже иска да сформира квартет, а в града никой не владее този инструмент.

Със специалност „виола“ завършва Средното музикално училище „Проф. Веселин Стоянов“ в Русе. Две години следва в Българската държавна консерватория /днес Нaционална музикална академия – София/ – теоретичен факултет, виола – при проф. Александър Нейнски и хорово дирижиране – при проф. Васил Арнаудов.

От 1971 г. изучава Оперно-симфонично дирижиране, като ученик на професорите: Шерман, Робинович, Арвид и Марис Янсонс, в Държавната консерватория „Н. Римски-Корсаков“, Санкт Петербург, Русия, която завършва през 1976 г. като първенец на випуска. Дипломният му спектакъл на операта „Сватбата на Фигаро‘ от Моцарт е заснет от Съветската телевизия – Москва.

По време на следването си работи един сезон в Ленинградския театър за музикална комедия – оперетният театър, с който гастролира в градове на Русия и Естония, и преподава в Института за театър, музика и кино.

Военната си служба отбива в ШПЗО – Враца, а след това – като диригент на Представителния ансамбъл на БНА – София. Още като войник, започва работа в Държавна опера – Бургас, където е назначен, след уволнението си от армията, през 1978 г.

Там поставя оперите: „Вълшебната флейта“ и „Сватбата на Фигаро“ от Моцарт, „Риголето“ и „Отело“ от Верди, „Порги и Бес“ от Гершуин, „Селска чест“ от Маскани, и балетите: „Тривърхата шапка“ от Мануел Де Файя и „Ромео и Жулиета“ от Сергей Прокофиев.

През 1985 г. преминава в Държавна филхармония – Бургас, където е, последователно – диригент, главен художествен ръководител и директор. Обогатява репертоара на оркестъра с произведения на: Брукнер, Малер /всички симфонии, включително грандиозната Осма симфония –  с два оркестъра, пет хора и осем солисти – над 320 души/, Онегер, Барток, Стравински, Прокофиев и други.

При създаването на ОФД, през 1999 г. е негов музикален директор, а след разтурването и преобразуването му, през 2008 г. – диригент е главен диригент на Операта. За кратко  работи в ОФД – Русе.

През 1979 г. е полуфиналист на конкурса на фондация „Херберт фон Караян“ в Западен Берлин, а през 1980 г. лауреат и носител на Grande Prix на името на Бела Барток от Третия международен конкурс за диригенти на Унгарската телевизия в Будапеща. На следващата година участва във филма, посветен на 100-годишния юбилей на композитора, произведен от телевизия на САЩ, Канада и Унгария.

Дирижирал е всички български оперни театри и симфонични оркестри /без Пазарджик/, всички унгарски симфонични оркестри, както и такива в Германия, Чехия, Полша, Румъния, Сърбия.

Работи в Националните оперни театри в София, Прага, Будапеща, Белград и Скопие, а също и с Националните симфоничен оркестри и филхармонии в София, Братислава /Словакия/, Кайро /Египет/, Хавана /Куба/, Никозия /Кипър/, Оркестъра на Чешкото радио в Прага, Президентския оркестър в Анкара /Турция/, Държавния оркестър в Солун /Гърция/.

От 1999 г. до 2001 г. е диригент на Държавната опера в Измир /Турция/, с която участва във фестивала в Аспендос. По същото време дирижира и Операта в Мерсин. През 2005 г. работи в оркестъра Prima La Musica в Гент /Белгия/, с която участва във Фландърския фестивал.

От 1997 г. редовно дирижира двата оркестъра на Държавната филхармония „Д. Д. Шостакович“ в Санкт Петербург, с които гастролира в различни градове в Русия. С Филхармонията на Бургас гостува във Франция и, многократно, в Италия и Испания, а с Операта – в Германия и Швейцария, с оперите „Трубадур“, „Отело“, „Фалстаф“ и Quattro Pezzi Sacri от Верди,  и на фестивала на остров Родос – Гърция, с Девета симфония на Бетовен и Реквием на Верди. В Испания гастролира и начело на Пловдивската филхармония, а в Италия – с Пловдивската опера /с „Аида“ от Верди/.

Съвместно с Arts Academy – Рим, провежда диригентски курсове в Бургас и Анцио, Италия. Дирижирал е Нов камерен ансамбъл в Camerata classica, София, с които записва поредица CD за DIVERRIMENTO – Виена. Записва филмова музика за SIF – 309 в Първи студио на БНР – София и за Digital Records – Рим, с Лондонския симфоничен оркестър в прочутото студио Abbey Road в Лондон. Носител на орден „Кирил и Методий“ – II степен, три „Златни лири“ и „Кристална лира“ на CMTДБ за постановката на „Графиня Марица“ в ДМТ „Стефан Македонски“. Почетен гражданин на Бургас.

За солистите:

Йоана Железчева, сопран – в ролята на Флория Тоска /дебют на бургаска сцена/

Йоана Железчева е един от малкото драматични сопрани в България за последните 20 г. Солистка на Държавна опера – Бургас от десет години. Завършва средното си образование в Шумен, след което и ДМА „Проф. Панчо Владигеров“ в София, в класа по оперно пеене на Христина Ангелакова. Завършвайки магистърската си степен през през 2003 г. дебютира като мецосопран на сцената на Софийска Опера в множество заглавия, сред които „Сватбата на Фигаро“ на Моцарт, „Фауст“ на Гуно, „Кармен“ на Бизе и пр. Междувременно специализира в майсторски класове при Александрина Милчева, Анна Томова-Синтова. Лауреат от международни и национални конкурси – „Христо Бръмбаров“- I-ва награда,  „Гена Димитрова“- II-ра награда, „Пълдин“ – специална награда. От 2008г.  е постоянен член на солистичния състав на Държавна Опера – Бургас, където прави своите най-добри и значими роли, като първата от тях е Амелия в „Бал с маски“ на Верди, а това е и дебютът й като сопран на оперна сцена. Следват Бътерфлай от едноименната опера на Пучини, Манон от „Манон Леско“ на Пучини, Лиу от „Турандот“ на Пучини, Сантуца от „Селска чест“ на Маскани, Лейди Макбет от „Макбет“ на Верди, Аида на Верди, Леонора от „Трубадур“ на Верди, „Норма“ на Белини. Нейни партньори на сцената са били Дарина Такова, Орлин Анастасов, Лео Нучи, Салваторе Фисикела и най-добрият мецосопран в световен мащаб към този момент – Анита Рачвелишвили. Непрестанен гост на Софийска и Русенска сцена.

Валерий Георгиев, тенор /гост/ – в ролята на Марио Каварадоси

Валерий Георгиев е роден на 17.06.1976 г., завършва ССВМУ „Маестро Георги Атанасов” в София (1995) и ДМА „Панчо Владигеров” с две специалности: валдхорна при проф. Стефан Кънчев (1999) и оперно пеене при доц. Иванка Нинова (2005). От 1998 до 2009 г. работи като солист оркестрант в НМТ ”Стефан Македонски”.

Oт 2009 започва солистичната му кариера на оперен певец, като до 2012 г. гастролира на оперните сцени в Германия, Швейцария, Австрия, Холандия, Румъния и Русия.

Солист на всички филхармонични оркестри в България, включително на Софийска филхармония. Иявява се на сцените на Софийската, Русенската и Варненската опера.

Работи с диригентите Б. Хинчев, Е. Табаков, М. Ангелов, Б. Иванов, Г. Димитров, Н. Тодоров, В. Вачев, В. Байчев и редица чуждестранни диригенти. От 2012 г. е солист на Държавна опера Варна.

Оперният репертоар на Валерий Георгиев включва партиите на: Ернесто от „Дон Паскуале“ и Тонио от „Дъщерята на полка” на Г. Доницети; Граф Ори от „Граф Ори” (българска премиера във Варна), Дон Рамиро от „Пепеляшка” на Дж. Росини; Фентон от „Фалстаф“ (премиера на Държавна опера Варна), Манрико от „Трубадур”, Габриел от „Симоне Боканегра”, Алфред от „Травиата”, Дукът на Мантуа от „Риголето“ и Рикардо от „Бал с маски“ на Дж. Верди, Неморино в „Любовен еликсир“ и др.; певец от ,,Кавалер на Розата” на Р. Щраус. Валерий Георгиев поддържа и богат репертоар от кантатно-ораториални произведения. Освен на сцената на Държавна опера Варна, Валерий Георгиев често гостува на престижни оперни сцени в Румъния, Италия, Германия и др.

Крум Гълъбов, баритон  /гост/ – в ролята на Барон Скарпия

Българският баритон Крум Гълъбов, роден в Пловдив в България. Натрупва първия си сценичен опит още от дете като солист с хора на момчетата в родния си град. От 1994 г. Крум Гълъбов учи оперно пеене в Музикалния университет във Виена с камерзенгерин проф. Маргарита Лилова, както и в Музикалната консерватория в София. Градивните елементи на неговото музикално образование включват също подкрепа от камерзенгерин Красимира Стоянова и артистична подкрепа от Гена Димитрова През 1996 г. той получава договор за сценични изяви като певец и актьор в „Burgtheater“ във Виена. Следват редовни участия като солист на „Wiener Residenzorchester“, както и на салонния оркестър „Alt Wien“ във „Wiener Kursalon“, в „Konzerthaus Wien“ и във „Wiener Musikverein“. През 2009 г. участва в майсторски класове на Фиоренца Косото и Райна Кабаиванска. Крум Гълъбов е печелил няколко международни конкурса и е почетен член на фондация „Борис Христов” в София. През 2011 г. печели трета награда на Втория международен музикален конкурс “Vox Artis” в Сибиу, Румъния, и първа награда на състезанието „Romansiada“ в София. Крум Гълъбов се изявява в прочути оперни театри, концертни зали и на фестивали по целия свят. Кариерата му го отвежда в София, Верона, Бон, Сеул, Санкт Петербург, Сао Паоло, Буенос Айрес, Токио, Каляри, Санкт Маргаретен, Пловдив и Пекин. Неговите роли включват Марсел („Бохеми“), Граф ди Луна („Трубадур“), Жермон („Травиата“), Риголето, Ецио („Атила“), Маркиз Поза („Дон Карлос“), Скарпия („Тоска“ и много други. Крум Гълъбов вече е работил с голям брой прочути режисьори, и диригенти, сред които Франко Дзефирели, Федерико Тиеци, Ото Шенк, Ейнар Шлейф, Андреа Брет, Ренцо Джакиери, Фабио Мастрангело, Георги Димитров и много други. Българският баритон е излизал на сцената с мецосопрана Веселина Кацарова и басиста Паата Бурчуладзе. През последните години Крум Гълъбов пее Риголето в „Pfalztheater Kaiserslautern“,Паоло (“Симон Боканегра“) в Пловдив, Яго („Отело“) в операта в Нордхаузен , Жермон („Травиата“) на „Castle Festival“ в Шверин / Германия. Той е слушан и като Марсел в Малта, Граф ди Луна в Казан, Нелуско /  Африканката в НДК,Амонастро в Аида в операта в Линц ,Дон Карлос („Силата на съдбата“) в,Десау и Скарпия („Тоска“) в Фленсбург и в много други оперни театри в Европа и Азия. Крум Гълъбов говори перфектно немски, английски, италиански и руски език. През идващата 2023 г. предстоят сценични изяви на Крум Гълъбов в ролята на Скарпия в Германия, където е пял с успех култовата баритонова партия, както и артистично представяне в главната роля на Риголето в едноименната опера от Верди – на летен фестивал в Стокхолм, Швеция.