82-годишният бразилец страдаше от рак на дебелото черво, от 2021-ва се бореше с болестта
Почина Кралят на футбола – Пеле. Той си отиде на 82-годишна възраст в болница в Сан Паолу, съобщиха световните агенции. Новината бе потвърдена и от неговия агент Джо Фрага. Пеле се бореше с рак на дебелото черво от 2021 година.
Той остави трайна следа във фубола на 60-те и 70-те години. По онова време той играеше в националния отбор на Бразилия. Кралят участва в четири световни първенства и има спечелени три титли. Те са завоювани през 1958, 1962 и 1970 година. ФИФА го определи за футболист №1 в света на ХХ век. Това стана през 2000 година. Отбелязаните от него голове са над 100 за Сантос и 77 с националния отбол на Бразилия. Точността изисква да уточним, че Пеле отбелязва 757 гола в професионални игри, от които 77 за националния отбор на Бразилия, плюс повече от 500 в неофициални „приятелски“ мачове. Правилното преброяване на головете му предизвика разгорещен дебат във футболните среди. ФИФА, ръководният орган на световния футбол, приписва на Пеле 1281 гола в 1363 мача.
Пеле слага край на спортната си кариера в САЩ, където в продължение на три години играе за Ню Йорк Космос. Той е първият министър на спорта на страната си Бразилия от 1 януари 1995 до 30 април 1998 година.
Пеле е неговият псевдоним. Истинското му име е Едсон Арантес до Насименто. След диагностицирането на карцинома на дебелото му черво през 2021 г той претърпя операция, а след нея и химиотерапия. В последните месеци стана ясно, че тя не дава желания резултат и Пеле бе поставен на палиативно лечение в болница „Алберт Айнщайн“ в Сао Пауло. Легендарният футболист прекара празниците в болницата, където се сбогува с близките си, очаквайки неизбежния край, който настъпи днес, на 29 декември 2022 година.
Дъщерята на Пеле Кели Насименто публикува в социалните мрежи снимка, направена в болничната стая при нейния баща. На нея се вижда, как в скута на Пеле са хванали ръцете си всички от фамилията.
„Вдъхновение и любов белязаха пътя на крал Пеле, който почина в мир днес. По време на своя път Едсон омагьоса света със своя спортен гений, спря една война, извърши социални дейности по целия свят и разпространи това, което според него най-много лекуваше всички наши проблеми: любовта. Посланието му днес се превръща в наследство за бъдещите поколения. Любов, любов и любов завинаги“, написаха от семейството му в официално изявление по повод смъртта му.
Пеле е роден като Едсон Арантес до Насименто на 23 октомври 1940 г. в Трес Коракоес, малък град в югоизточния бразилски щат Минас Жерайс. Негови родители са Селесте Арантес и Жоао Рамос до Насименто, футболист, известен като Дондиньо, чиято кариера е прекъсната поради контузия.
На 9 години през 1950 г. Пеле гледа баща си да плаче след загубата на Бразилия от Уругвай на родна земя във финала на Световното първенство. Според разказа на Пеле това поражение от 1950 г. – което продължава да се описва в Бразилия като национална трагедия – го накара да реши да спечели титлата за своята страна.
Пеле дебютира в професионалния футбол на 15-годишна възраст. През 1958 г. той играе на Световното първенство в Швеция, където стана най-младият играч, вкарал гол на подобно ниво. В четири мача Пеле отбеляза шест гола, два от които във финалния мач срещу домакина Швеция.
В Чили четири години по-късно Пеле е контузен по време на втория мач и е принуден да наблюдава отстрани как неговите съотборници защитават титлата. В последното си участие на световно през 1970 г. в Мексико, Пеле отбелязва първия гол при победата с 4-1 над Италия и е избран за играч на турнира.
На 34-годишна възраст, през 1975 г., Пеле се мести в САЩ, за да играе в „Ню Йорк Космос“. Това издига фигурата му до нови нива на слава, събуждайки интерес към футбола сред много американци. По това време „Космос“ е доминиращ франчайз в Северноамериканската футболна лига. Пеле се среща с много знаменитости по време на своя престой в САЩ в рамките на три сезона.
Въпреки тази популярност на два пъти Пеле губи почти цялото си състояние през годините, доверявайки се на грешните хора.
Пеле подписа рекламни споразумения с Procter & Gamble Co., Volkswagen AG, авиокомпанията Emirates и Subway Restaurants Inc., както и с производителя на часовници Hublot SA.
Броят на договорите принуди Пеле да обикаля света на стари години. Легендата споделя, че здравословният му начин на живот – без пушеше и алкохол – му помага да се справи с напрегнатия график.
Пеле и първата му съпруга Розмери имат три деца: Кели Кристина, Едсън и Дженифър. С втората си съпруга, Асирия, той има близнаци Джошуа и Селесте. През 2016 г. Пеле се жени за Марсия Сибеле Аоки.
В сила е от януари, ще бъде подкрепен и механизмът за помощ на всички, които работят на нея
Министерският съвет определи размер на минималната работна заплата (МРЗ) от 1 януари в размер на 780 лв. Това каза служебният социален министър Лазар Лазаров на брифинг в Министерския съвет.
Лазаров подчерта, че с него увеличението на МРЗ от 1 януари ще е с 9,9%. „В рамките на годишна база това увеличение ще е точно с 20% на сто“, уточни той и допълни, че с това се увеличение се компенсира нарастването на инфлацията, която към този момент тя е 16,9%.
По думите на социалния министър с това увеличение ще се подкрепят от една страна работещите в социалните услуги, на които чистите заплати от тази година се определят като съотношение на МРЗ в зависимост от вида и категорията на лицето и в зависимост от вида и категорията на персонала. Освен това ще бъде подкрепен и механизмът за лична помощ и всички, работещи на МРЗ.
Лазар Лазаров обясни, че нарастването на годишна база е 20 на сто и напълно покрива годишното поскъпване на живота.
От друга страна, според него, увеличението със 70 лева няма да повлияе на инфлацията у нас.
„Ние твърдим, че с този размер на минималната работна заплата, няма да се генерира и няма да има съществено влияние върху инфлационните процеси, но пък има компенсираща функция, така че минималната работна заплата да може да изпълнява своите две функции – икономическа, като основен измерител на най-ниското заплащане в една икономика, и социален – да осигурява възможности на получаващите я да покриват основните си жизнени потребности“, коментира Лазар Лазаров.
Малко над 300 милиона лева ще е нетният ефект за бюджета за цяла година, сочат изчисленията.
Лазаров съобщи, че съвместно със социалните партньори в началото на 2023 г. ще започне работа по механизма за определяне на минималната работна заплата.
Идеална е за краткосрочно разтоварване от тежки храни между Коледа и Нова година, засища, диетична е
Супите от тиква са идеален вариант за кратко разтоварване от тежките трапези на Коледа и Нова година. Между двамата празника можете да я приготвите на домашните. тя засища, но същевременно не е много калорична и това я прави подходяща за разтоварителен режим. През зимата, когато пресните плодове и зеленчуци се отглеждат в оранжерии, тиквата набавя така полезните за организма витамини от група В (В1, В2, PP) и витамин Е.
Всички те отговарят за здравето и красотата на кожата, ноктите и косата. Високо съдържание на витамин С (15 мг. на 100 гр.) пък укрепва имунната система срещу вирусни заболявания. Оранжевият й цвят се дължи на голямото количество каротин (провитамин А), който в някои сортове надвишава дори този в морковите.
Тя съдържа и
някои много рядко срещани в растителната
храна витамини – К, който отговаря за
правилното съсирване на кръвта и D, който
е изключително необходим през зимните
месеци, когато дните са къси и мрачни,
и трудно може
да се набави от
слънчевата светлина.
„Следвай ме“ви предлага две полезни рецепти за супа от тиква.
Супа от тиква със зеленчуци
Към нея можете да добавите нарязан колбас, кашкавал, а защо не и чаша бяло вино. Всичко необходимо за вашата трапеза на атрактивни цени в магазини АВАНТИ (ТУК).
Продукти:
кромид
лук – 1 глава, картофи – 2 броя, боркови
– 2 броя, копър – 1 връзка не много голяма,
пащернак или друга зеленина – 1 неголяма
връзка или 250 – 300 г, ако е в замразено
състояние, чесън – 2 скилидки, нахут –
половин водна чаша, тиква – 500 г, бульон
(месен или зеленчуков) – 4 водни чаши,
зехтин или олио – 3 супени лъжици, вода
– 0,5 водна чаша, джинджифил – 1 неголямо
настъргано коренче, кориандър – 2 чаени
лъжички, канела – 0,5 чаена лъжичка, сокът
от 1 лимон, сол – на вкус.
Приготвяне: Ако нахутът е сух, а не от консерва, се накисва в гореща вода за една нощ. След това се сварява до полуготовност. Всички останали зеленчуци се измиват. Лукът, пащарнакът (или друга зеленина) и морковите се нарязват на ситно, копърът, картофите и тиквата на парчета средна големина. чесънът и джинджшифилът се настъгват или пасират в блендера.
В тенджера се наливат трите лъжици мазнина, поставя се на огня. Слагат се лукът, копърът, зеленината, морковите, картофите, джинджифилът и чесънът. Налива се 0,5 л водна чаша вода. Задушават се около 10 минути. Посолява се, прибавя се колиандърът и канелата. Задушжават се още 10 минути. Прибавят се тиквата и нахутът. Налива се бульонът. Ако течността не е достатъчно, се добавя и вода по преценка. Вари се около 30 минути докато тиквата стане готова. Преди поднасяне се добавя лимонов сок. Супата може да бъде консумирана с крутони, със сметана, с кисело мляко и, въобще, според личното виждане на домакинята.
Бърза супа от тиква
Продукти: Половин тиква Матилда (малка до средна на големина), моркови 3-4 броя, картофи – 3 броя.
Приготвяне: Продуктите се нарязват на еднакви парченца, за да се сваряти равномерно. Добре е да не се налива много вода, за да стане супата гъста. Като заврат, се обира пяната от зеленчуците, после се налива олио или шарлан, добавя се сол на вкус. Изчаква се да се сварят добре. После се пюрира с пасатор, ако се налага може да се добави още сол.
За кротоните – какъвто и да е хляб се реже на кубчета, по-добре по-малки. Поставят се върху хартия за печене, така няма да се налага да миете мазна тава. Поръсват се със зехтин и сол, пекат, за да станат розови или светло кафяви.
Змей Горянин (Светлозар Акентиев Димитров), 1933 г.
Подпалете, господа български граждани, бъдниците в камините си, за да бъдат салоните ви напълно в български стил. В старовремските кадилници, купени от антикварните магазини, пуснете по две зрънца тамян, за да прогони благовонието му злите духове, които сплитат езиците в интриги и сърцата обковават в броня. (Знаете ли, господа български граждани, че сърцата ни са бронирани като танкове?). Пред иконата, скътана в скъп стилен иконостас, запалете кандило. Божата Майка е много стара вече и трябва да светне нещо пред очите ѝ, за да погледне към грешната ни земя.
Направете тия приготовления и седнете край дългите маси, покрити с бели ленени покривки (на квадратчета) и натрупани с лакомства, за да посрещнете Рождението на оня, който ходеше бос и кръщаваше хората с Дух Божий.
И понеже празникът е голям и причините основателни, поканете своите близки. Ще им сервирате печено прасенце с гарнитури и прибавки, мандарини, ябълки и фурми; може да си попеете, да си пуснете радиото, да танцувате и пофлиртувате… Можете да правите всичко. Но не говорете, господа български граждани, нищичко не говорете. По-добре е да прекарате тая празнична вечер като на ням филм. Защото думата дума отваря, а по такъв начин може случайно да заприказвате за благотворителност.
И веднага настроението ви ще се развали. Ще си спомните за крайните квартали, където къщите са толкова високи, че може човек да се покачи по покривите им без особени усилия; където амбициите не са по-високи от покривите; където страданието вече е толкова тъпо, че почти не се чувства.
Ще си спомните това и ще усетите задушливата миризма на бордеите, в които хиляди деца зъзнат край неразпалени огнища и с уверени, че дядо Коледа няма да пусне нищо в обувките им – защото обувки нямат.
Трябва ли, господа български граждани, да си разваляте нервите с тия деца? Нима не е огорчено благотворителното чувство на всяка какичка и леличка, която е ходила да раздава вехти дрешки на бедните деца? Та те не умеят дори да благодарят! … Те са толкова невъзпитани!…
А ако случайно думата отвори дума за християнско благочестие, няма ли, господа български граждани, да развалите добрия тон на празненството, като се поусмихнете лукаво и поклюкарствате за курортуването в тоя или оня манастир, за одеколона, стилните спални и кабинети и тъмните пътувания с автомобил? … Сигурно ще развалите празника. И ще ви стане неприятно. Ще ви се поиска, може би, да викнете от цяло гърло: „Боже, пази България!” – защото малкото кандило пред иконата на Богородицата, може да ви върне в годините на вашето детинство, когато наистина сте вярвали, че небето не е кухо и че някъде – където няма болка и печал – има един поглед, който не дели хората на квартали. Може би малкото кандило ще успее да стопи леда около сърцата…
А това ще бъде лошо…
Затуй, не говорете нищо, господа български граждани. Танцувайте, флиртувайте, яжте, пийте, но не говорете!
А когато мине полунощ и разтрепераните пръсти почнат да пълнят винените чаши по-щедро, пазете се да не разлеете вино по белите квадратчета на ленените покривки.
Защото кървавочервените петна ще ви напомнят софийските тротоари.
Честито Рождество Христово, господа български граждани!
Следвай ме – Култура
В Италия той се нарича Баббо Натале. Там старецът оставя шейната си на покрива и влиза в къщите през комина. Домакините оставят за него мляко и сладкиши, за да се “подкрепи”.
В Турция децата очакват Ноел Баба (св. Николай Мирликийски). В Турция той се почита като покровител на откраднатите и изгубените деца.
В Белгия и Полша подаръците носи св. Николай. Той идва на бял кон, носи бяла епископска мантия и митра. С него е верният му слуга – мавър, наречен Черният Питър, който носи чувала с подаръците.
В Чехия и Словакия в нощта на 5 срещу 6 декември в домовете идва Микулаш (вариант на Николай), който външно прилича на Дядо Мраз, но носи подаръците в плетен кош. Придружават го един белоснежен ангел и рошаво дяволче. Добрите деца получават от него сладкиши, които той оставя в коледното “ботушче”, а лошите – парченце въглен.
Испанският Папа Ноел оставя подаръците за децата на балкона.
В България Дядо Коледа идва в навечерието на Рождество Христово, но децата го очакват и в новогодишната нощ. Дядо Коледа пристига с шейна, теглена от елени, а подаръците, които носи са изработени от работливите му джуджета.
Дядо Мраз според някои е социалистическият вариант на Дядо Коледа. Според други източници той е герой от славянския фолклор – богатир, ковач, който сковава реките с железен студ. В руския фолклор има приказки за Северния вятър (Мороз), който помага на заблудени в зимните бури пътници да намерят пътя за дома.
Единствено Дядо Мраз е съпровождан от очарователната Снегурочка (Снежанка). Тя е символ и образ на замръзналите води. Облечена е в чисто бели дрехи, а на главата си носи осемлъчев венец (фактически – двоен кръст!), украсен със сребро и скъпоценни камъни.
Следвай ме – У дома
Балетната феерия по музика на П. И. Чайковски и режисура на проф. Хикмет Мехмедов ще оживее на бургаска сцена
От: Теменуга Захариева,Бургас
В края на наситената със събития 2022-ва година за Държавна опера – Бургас, с успешни спектакли – и в Бургас, и на сцени в много градове в България, предстои традиционното празнично представление на „Лешникотрошачката“, музика на П. И. Чайковски, постановка и режисура – проф. Хикмет Мехмедов. Балетната феерия е сътворена по популярната приказна история на Е.Т. Хофман Чрез средствата на изящното танцово изкуство, на 18-и декември, неделя, от 19 часа артистите от балетната трупа на Бургаската опера ще разкажат отново историята на Маша, приключенията й във вълшебния свят на сънищата и приказната метаморфоза, превърнала Лешникотрошачката в принц, с когото преживяват чудни приключения в една бленувана реалност.
Освен солистите и ансамбъла на балета на Държавна опера – Бургас, в сценичната феерия в неделя в залата на Операта ще вземат участие и възпитаници от балетните паралелки на НУМСИ „Проф. Панчо Владигеров“ – Бургас и Детски балетен театър “Капка“. Пищната сценография, издържана в приказна коледна стилистика, както и изящните костюми, са създадени от художника Радостин Чомаков. Репетитор на балетната трупа е Галина Калчева, помощник-режисьор – Петър Тихолов.
Забележителната постановка на знаковия балет, който по традиция се изпълнява по Коледа, е дело на проф. Хикмет Мехмедов и съчетава най-доброто от общоприетия облик за един празничен спектакъл с присъщия на изтъкнатия хореограф и режисьор перфекционизъм – по отношение на детайлите, имплицитно заложените послания, придаващи емоционален пълнеж на изградените образи. Постановката на „Лешникотрошачката“ неслучайно се радва на дългогодишен сценичен успех, тъй като е еманация на най-доброто от класическата школа, добавяйки мекота, финес и вкус към всяка една подробност, чрез която се изгражда изящната цялостна визия.
Красивата история за Маша и Лешникотрошачката, превърнал се в чудния сън на девойката в Принц, ще пресъздадат солистите на балетната трупа Даниела Туртуманова-Стоянова и Теодор Цаков. В образа на Черната кралица ще се превъплъти солистката Емона Георгиева – тя направи своя дебют в ролята на сцената в зала „Сливен“ в „града на стоте войводи“, а през м. февруари т. год. дебютира и в ролята на Маша на бургаска сцена. В образа на Дроселмайер влиза Светлан Николов, Фриц ще бъде отново Александра Раева от Детски балетен театър „Капка“ – талантливата Алекс направи дебют в ролята през м. декември 2021 г. Приятелки на Маша ще бъдат Ива Кавръкова и Илина Константинова. В ролята на майката на Маша влиза Елена Георгиева.
Балетът на Чайковски е поставен за първи път в седмицата преди Коледа на 1892 г. в Мариинския театър в Санкт Петербург, но без особен успех. Повече от четиридесет години са били нужни, за да получи световно признание – в Англия е поставен през 1934 г., десет години по-късно успехът го следва в Сан Франциско, САЩ, а след още десет – и в Ню Йорк, където достига върха на славата си. Оттогава балетът се поставя там всяка година по Коледа и това е неизменна традиция. Либретото на „Лешникотрошачката“ е на тандема Всеволожки – Петипа, които са в основата на най-успешните творби на Чайковски.
Постановката на бургаската опера, също традиционна за коледните празници, е добре позната както на сцената в морския град, така и в страната. Преди коронакризата, спектакълът на проф. Хикмет Хикмедов е бил чест гост на театрите в България в края на декември и винаги се е радвал на изключителен интерес.
За солистите:
Даниела Пламенова Туртуманова-Стоянова – в ролята на Маша, e родена на 16.08.1995 г, гр. София. Възпитаничка на Национално училище за танцово изкуство София. Висшето си образование завършва в „Национална музикална академия проф. Панчо Владигеров“ София – бакалавър и магистър, специалност – балетна педагогика. Дебютира в главна роля в балета „Лешникотрошачката“ още през 2014 г , когато е на 18-годишна възраст и работи в Държавна опера Бургас едва от 2 месеца. През годините изиграва още редица други главни роли в балетите: „Спящата красавица“, “ Пепеляшка“, „Куклената фея“, „От табора до небето“, Приказни сезони“, „Червената шапчица“, Капан за птици“ и други. Ръководител е на „Балетна школа За принцеси“ – Бургас.
Носител е на много награди като изпълнител и педагог.
Тодор Цаков – в ролята на Лешникотрошачката, е роден в град София през 1992 година. През 2011 г. завършва Националното училище за танцово изкуство – гр. София със специалност класически танц при педагог Петър Колдамов. 2008г. получава стипендия от танцова работилница „Петър Илиев“ и учи в гр. Чикаго при Даниел Дуел и Патриша Блеър. През 2010 г. завършва на Трето място в Националния балетен кокурс „Анастас Петров“ в гр. Добрич. Гастролира като част от ансамбъла и солист с български, френски и украински трупи в Европа, Азия и Америка със спектаклите „Лебедово Езеро“, „Спящата Красавица“, „Лешникотрошачката“, „Дон Кихот“ и други. От 2014 г. до 2015 г. работи в Държавна опера гр. Русе. Дебютира като солист в спектаклите „Спящата красавица“, „Лешникотрошачката“ и „Лебедово Езеро“. Там дебютира и като хореограф със спектакъла „Странен Отряд“ Паралелно с работата му в гр. Русе, гостува в изпълнява солистични роли за Държавна опера – Пловдив. От 2015 г. до 2016 г. заминава за Украйна, където работи в Харьковский Национальный Академический Театр Оперы и Балета имени Н. В. Лысенко, участвайки в целият репертоар на театъра. В края на 2016 г. започва работа в Държавна опера – Бургас, като паралелно с това учи и получава бакълаварска степен със специалност педагогика в Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство в гр. Пловдив.
Високите цени за нормален живот са много по-високи от самата инфлация.
За никого не е тайна, че българинът едвам връзва двата края. Много пъти е трудно дори да се справим с разходите до края на месеца. Какви са причините за всичко това?
Тежката инфлация през последната година помогна за нашите финансови страдания и стотици хиляди българи живеят от заплата за заплата и не могат да си позволят да покрият разноските за основните потребности като неща необходими в дома – храна и др. и лекарства. По този начин не бихме могли да говорим за стабилност дори и при средната класа. И все пак може да споменем, защо нашите пари отлитат и кои са нещата, които пропускаме често.
Лихвата – това е най-големият проблем за повечето българи, но защо? Например, ако плащаме 200 лв. месечни вноски по сметката си за кредитна карта от 6000 лева, която начислява 12 до 14,99% ГПР, ще ви отнеме 38 месеца, за да я изплатите и ще сте платили 1500-1600 лева лихва. Това е почти 25% повече от първоначалните 6000, които сте взели назаем. Казано по друг начин, използването на вашата кредитна карта увеличи цената на това, което сте купили с почти 25% и сумата, която връщате е 7600 лв. Да не говорим за бързите кредити при които лихвата може да стигне до 40 или 50 % т.е. взимате 5000 хил., а връщате 10000 хил. лева. Това е нещо, което и богат човек трудно може да си позволи.
При някой хора взимането на кредит е неизбежно, но при по-голяма дисциплина от няколко месеца човек може да се стабилизира и да се измъкне от порочния кръг на взимането на кредити.
2. Импулсивни и емоционални поръчки
Абсолютно най-лошите неща, за които да харчите пари, са вашите емоции и стрес. Всеки е чувал за емоционално хранещи се гора. Има и емоционални прахосници. Това може да се види в различни форми – импулсивни покупки, покупки, които ме карат да се чувствам като важни покупки и ме карат да се чувствам цялостен купувач. Всичко това са временни решения. През целия живот изпитваме стрес и емоции, които предизвикват разходи, за които в крайна сметка съжаляваме.
Това също може да стане много скъпо и може да се случи в добри моменти (бала на децата, сватбата идр.), както и в трудни времена (развод или загуба на любим човек).
3. Еднодневки – Неща, които използваме само по веднъж.
Всеки го прави. Купува неща, които се използват само по веднъж, а дори може и да не се използват. Това може да са някаквималки неща от Икеа или дранкулки за елхата, която е претрупана, но в даден момент искаме още. Какво толкова си казва често човек само 2-3 лв. или хайде да вземем това много е интересно и струва само 5 лв. После ще стои в килера. Човек не съобразява, че всички тези неща струват пари и ако ги сметнем парите ще набъбнат много.
4. Нова кола – Да, наистина… ама наистина ли? Нека да направим калкулацията…
Въпреки, че ще привлечем вниманието с новата ни кола, която може да изглежда зашеметяващо, то е зашеметяващо и за портфейла. Колите губят приблизително 20% от стойността си след първата година и до 60% от стойността си през първите 5 години. Например, ако купите кола за 80 000 лв., в рамките на 12 месеца колата ще струва около 64 000 лв.. Следователно, ако сте закупили употребявана кола на една година, можете да спестите до 16 000 лева. Ако отложите покупката си с 3 години, ще спестите още повече! В същото време няма да говоря за смяната на коссумативите в оригинален сервиз, които могат да доситгнат до 2000 лв. годишни, ако не и повече и задължителното каско, което на 4 вноски ще е над 2000 лв. В крайна сметка хубав автомобил в България, който струва около 80 000 лв. + обслужването и каското над 20 000 за 5 г. ще мине границата на възможностите дори и за богатите т.е 100 000 хил. лева. Е заслужава ли си още? Как мислите?
Наем – това е нещо, което няма смисъл да се обсъжда. Ако човек се е стационирал и е започнал семейство или дори, ако е сам е по-добре да вземе заем от банката и да си закупи апартамент, дори и в тези преломни времена и на тези страшни цени. Защото инфлацията качва имотите и наемите пропорционално. Все пак не сме Обединеното Кралство, където къщите започват от 300 000 хил. лири, а хубава е около 1 милион лири т.е 2 мил. и 200-300 хил лева и е безмислено.
5. Стремеж да впечатлиш другите
Най-лошото нещо, за което можете да харчите пари, е за нещо, за да впечатлите другите. Искате да изглеждате богати, като си купите дизайнерски портфейл за 200 лв. и след това се борите да сложите нещо в този портфейл след това. Организиране на скъпи партита за хора, които не харесвате. Купуване на друга кола просто защото вашите колеги са купили нови, след като всички сте получили бонуси.
Харченето на пари за изяви е такава загуба. Вместо това направете проучване и намерете най-добрия начин тези пари да растат.
6. Ядене навънка
Най-лошото нещо, за което да харчите пари, е твърде честото хранене навън. Храненето навън винаги е било област на прекомерни разходи за българските домакинства. С нарастващите цени в индустрията на храните и услугите поради пандемията, това е още по-скъп проблем.
С нарастващите разходи за храна, увеличенията на заплатите, за да върнат хората на работа, ресторантите прехвърлят разходите на потребителите. Според Бюрото по труда и статистиката ястията с ограничено обслужване (помислете за KFC и McDonalds) са се увеличили с 6,1%. Не ви ли направи впечатление, че храната в местата с обслужване (в ресторанти за сядане) са се увеличили с 20 %. Това със сигурност може да навреди значително на джоба на типично семейство, оставяйки по-малко за изплащане на натрупания дълг и по-малко за спестяване и увеличаване на богатството.
Най-добрият начин да се преборите с тази област на прекомерни разходи е да бъдете по-усърдни в планирането на храненето и да зададете строги ограничения на разходите и да накарате цялото семейство да се придържа към тях.
След нещата, които ни обират джоба са и: взимане на заем без да има нужда, харчене за дизайнерски дрехи, хазарт, закупуване на най-новите джаджи – последен модел, скъпи и ненужни козметики и лекарства, скъпи прически и услуги в салони, инвестиране в крипто валута, ботокс и др. козметични операции, прекомерни забавления в Студентски град, алкохол, цигари и още много неща, за които ще напишем друга статия.
Забраната за тези от първа екогрупа влиза в сила от 1 декември 2023 година, а втора тези от втора ще е от 2027-ма
Старите автомобили със стикер първа екологична група няма да имат право да влизат в идеалния център, наречен „малък ринг” на София от 1 декември 2023 година. Това решиха съветниците от Столичния общински съвет днес. Решението бе гласувано с 43 гласа „За“, 12 – „против“ и един общински съветник се е въздържал.
В първа категория попадат автомобили на дизелово гориво, които са на възраст над 20 години и на бензин над 30 години. Година по-късно същите ограничения ще важат и за колите от втора екологична група. Вносители на доклада са общински съветници от групата на ГЕРБ-СДС в СОС.
Докладът, който бе отлаган няколко пъти за последната половин година, бе подкрепен от групата на „Демократична България“ и независимия общински съветник Борис Бонев. „Патриоти за София“ и „БСП за България“ гласуваха „против“ с аргумента, че промените са дискриминационни и „наказват“ най-бедните, ограничавайки възможностите им да се придвижват до центъра.
От 1 декември догодина до края на февруари в широкия център на София, обособен като малък ринг, се забранява влизането на най-замърсяващите автомобили, каза пред журналисти в СОС председателят на Съвета Георги Георгиев. Той уточни, че забраната не засяга живеещите в зоните, както и хората с увреждания, които имат издадени стикери за преференциално паркиране, които по данни на общината са над 15 хиляди.
За нарушители ще следят камерите в града. Санкциите ще се налагат съгласно Закона за чистотата на атмосферния въздух на собственика на автомобила или на лицето, на което е предоставен за ползване. С решението центърът на София се разделя на две зони в които ограниченията за влизане ще са в сила за зимния сезон.
Зона „Малък ринг“ – между булевардите: „Васил Левски“, „Сливница“ и улица „Опълченска“. От 1-ви декември 2023-а година ще влязат в сила ограниченията за най-замърсяващите автомобили от първа екологична група. Година по-късно същите ограничения ще важат и за колите от втора екологична група.
Зона „Голям ринг“ – оградена от булевардите „Сливница“, „Данаил Николаев“, „Ситняково“, „П. Яворов“, ул. „Атанас Дуков“, бул. „Х. Ибсен“, бул. „П. Ю. Тодоров“, бул. „И. Е. Гешов“ и бул. „Константин Величков“, се предвижда да има от 1-ви декември 2025-а година, когато ще бъде забранено влизането на най-замърсяващите автомобили от първа екологична група, а от декември 2027-а година – и за тези от втора екологична група.
Очаква се от забраната на първо време да бъдат засегнати около 38 000 автомобила.
Той е на бургаска сцена на 16 декември, маестро Иван Кожухаров дирижира спектакъла
От: Теменуга Захариева, Бургас
Трагичната история на Тоска ще бъде разказана на 16 декември от 19.00 часа в залата на Държавна опера – Бургас. В ролята на красивата, горда и отстояваща силата на чувствата си примадона Флория Тоска бургаската публика ще има удоволствието да види отново изключителното драматично сопрано Йоана Железчева, която преди дни направи своя дебют на сцената на Държавна опера – Варна, пресъздавайки образа. Със сигурност Йоана Железчева ще бъде отново неотразима и в новото си артистично амплоа. Нейните почитатели очакват с обяснимо вълнение да вдъхне живот и емоционална сила на емблематичния за оперното творчество женски образ, коронен за световни прими като Мария Калас и Райна Кабаиванска, и на сцената в Бургас.
Първокласен е целият солистичен състав, който ще представи драматичния сюжет на „Тоска“ в петък. Под палката на именития маестро Иван Кожухаров, на сцената на Бургаската опера в петък излизат: в ролята на художника Марио Каварадоси, любимият на Тоска, с когото ги свързва красива любов, белязана с трагичност и обреченост, гостува тенорът Валерий Георгиев, добре познат на публиката в Бургас със запомнящите си превъплъщения. През лятото на 2022 г. той пя като Рикардо в „Бал с маски“ от Джузепе Верди – на откритата сцена в тракийското светилище Бегликтащ, както и като Радамес – в мащабното представление на „Аида“ от Верди – на сцената на Летния театър, по време на Бургаските музикални празници „Емил Чакъров“. Като жестокия Барон Скарпия ще се представи именитият баритон Крум Гълъбов /гост/, който бе внушителен в ролята на Амонасро в спектакъла на „Аида“ това лято, в партньорство с Валерий Георгиев, Йоана Железчева, сръбското мецосопрано Саня Анастасия, баса Делян Славов и др. През идващата 2023 г. предстоят сценични изяви на Крум Гълъбов в ролята на Скарпия в Германия, където е пял с успех култовата баритонова партия, както и артистично представяне в главната роля на Риголето в едноименната опера от Верди – на летен фестивал в Стокхолм, Швеция.
Като избягалия затворник Чезаре Анджелоти и бивш консул на някогашната свободна Римска република на сцената излиза басът Диман Панчев. Чудесен е целият артистичен състав – в образите на Клисаря и Тъмничаря влиза Костадин Мечков, бас, Сполета, полицейски агент, ще бъде тенорът Яни Николов, Шароне – басът Петър Тихолов, Тъмничар – Иван Грозев, Овчарче – Лина Пеева. В спектакъла участват оркестърът и хорът на Държавна опера – Бургас, както и прекрасните певци от Детски хор „Милка Стоева“ с диригент Светла Стоева. Младите хористи през настоящата календарна година участваха успешно в няколко прояви на Бургаската опера – в операта „Кармен“ от Жорж Бизе, също под диригентската палка на Иван Кожухаров, във Великденския концерт с диригент Йордан Дафов, в операта „Турандот“ – на 22‐ри юли на сцената на Летния театър в Бургас, под палката на маестро Григор Паликаров, както и в тържествения концерт по случай 80-годишнината на проф. Александър Текелиев – през м. октомври, под диригентството на маестро Славил Димитров. Предстои тяхно участие в традиционния Коледен концерт на Държавна опера – Бургас – на 22 декември от 19 часа на сцената на Операта, диригент – Йордан Дафов.
На сцената на Операта на 16 декември ще звучи красива музика, чрез която ще бъдат представени драматични страсти, изграждащи трагичния сюжет на „Тоска“ в – с антагонистичните проявления на любовта, със силата на чистите чувства, противостоящи на коварството и подмолните планове. Под палката на маестро Иван Кожухаров ще бъде разказана една тъжна история с фатален край – апотеоз на истинските чувства и непредадено достойнство. Маестро Кожухаров изработва – вещо, с много отдаденост и безкомромисен професионализъм, всеки детайл от изумителната Пучиниева партитура, за да бъде представен завършен музикално‐артистично‐естетичен продукт – с душа и заряд. Режисурата на „Тоска“ е на доц. д-р Александър Текелиев – като постановъчните търсения акцентират върху дълбокото изследване на човешките действия, причините, пораждащи съдбовните решения, както и силата на вътрешните ни избори. Художник на костюмите на солистите е Денис Иванов – млад многостранен творец с оригинални и мащабни авторови идеи. Диригент на чудесния хоров състав е Невена Михайлова, концертмайстор – Христо Белчев. Роматичната сюжетна линия на „Тоска“ е разтърсваща с трагичната си развръзка. Историята е на двама влюбени – красивата, дръзка, горяща от обич и страст Флория Тоска и талантливият художник Марио Каварадоси – със свободен дух, но пленено от любов сърце. Две души, дръзнали да се противопоставят на жестоките правила на един суров свят. Тяхната чиста обич е под жестоката сянка на властния злодей, от когото цял Рим трепери – Барон Скарпия, шеф на Полицията във Вечния град. Синхронично на сценичното действие и сюжетната логика, се редуват и сценичните ефекти – видеомапинг, пресъздаващ различни етапи от драматичните преживявания на героите и символиката на страданието, както и осветлението, подсилващо емоционалния резонанс, породен от трагичните събития.
За диригента:
Иван Кожухаров – главен диригент на Държавна опера – Бургас
Роден през 1950 г. в гр. Трявна. Деветгодишен започва да свири на цигулка. По-късно преминава на виола, понеже иска да сформира квартет, а в града никой не владее този инструмент.
Със специалност „виола“ завършва Средното музикално училище „Проф. Веселин Стоянов“ в Русе. Две години следва в Българската държавна консерватория /днес Нaционална музикална академия – София/ – теоретичен факултет, виола – при проф. Александър Нейнски и хорово дирижиране – при проф. Васил Арнаудов.
От 1971 г. изучава Оперно-симфонично дирижиране, като ученик на професорите: Шерман, Робинович, Арвид и Марис Янсонс, в Държавната консерватория „Н. Римски-Корсаков“, Санкт Петербург, Русия, която завършва през 1976 г. като първенец на випуска. Дипломният му спектакъл на операта „Сватбата на Фигаро‘ от Моцарт е заснет от Съветската телевизия – Москва.
По време на следването си работи един сезон в Ленинградския театър за музикална комедия – оперетният театър, с който гастролира в градове на Русия и Естония, и преподава в Института за театър, музика и кино.
Военната си служба отбива в ШПЗО – Враца, а след това – като диригент на Представителния ансамбъл на БНА – София. Още като войник, започва работа в Държавна опера – Бургас, където е назначен, след уволнението си от армията, през 1978 г.
Там поставя оперите: „Вълшебната флейта“ и „Сватбата на Фигаро“ от Моцарт, „Риголето“ и „Отело“ от Верди, „Порги и Бес“ от Гершуин, „Селска чест“ от Маскани, и балетите: „Тривърхата шапка“ от Мануел Де Файя и „Ромео и Жулиета“ от Сергей Прокофиев.
През 1985 г. преминава в Държавна филхармония – Бургас, където е, последователно – диригент, главен художествен ръководител и директор. Обогатява репертоара на оркестъра с произведения на: Брукнер, Малер /всички симфонии, включително грандиозната Осма симфония – с два оркестъра, пет хора и осем солисти – над 320 души/, Онегер, Барток, Стравински, Прокофиев и други.
При създаването на ОФД, през 1999 г. е негов музикален директор, а след разтурването и преобразуването му, през 2008 г. – диригент е главен диригент на Операта. За кратко работи в ОФД – Русе.
През 1979 г. е полуфиналист на конкурса на фондация „Херберт фон Караян“ в Западен Берлин, а през 1980 г. лауреат и носител на Grande Prix на името на Бела Барток от Третия международен конкурс за диригенти на Унгарската телевизия в Будапеща. На следващата година участва във филма, посветен на 100-годишния юбилей на композитора, произведен от телевизия на САЩ, Канада и Унгария.
Дирижирал е всички български оперни театри и симфонични оркестри /без Пазарджик/, всички унгарски симфонични оркестри, както и такива в Германия, Чехия, Полша, Румъния, Сърбия.
Работи в Националните оперни театри в София, Прага, Будапеща, Белград и Скопие, а също и с Националните симфоничен оркестри и филхармонии в София, Братислава /Словакия/, Кайро /Египет/, Хавана /Куба/, Никозия /Кипър/, Оркестъра на Чешкото радио в Прага, Президентския оркестър в Анкара /Турция/, Държавния оркестър в Солун /Гърция/.
От 1999 г. до 2001 г. е диригент на Държавната опера в Измир /Турция/, с която участва във фестивала в Аспендос. По същото време дирижира и Операта в Мерсин. През 2005 г. работи в оркестъра Prima La Musica в Гент /Белгия/, с която участва във Фландърския фестивал.
От 1997 г. редовно дирижира двата оркестъра на Държавната филхармония „Д. Д. Шостакович“ в Санкт Петербург, с които гастролира в различни градове в Русия. С Филхармонията на Бургас гостува във Франция и, многократно, в Италия и Испания, а с Операта – в Германия и Швейцария, с оперите „Трубадур“, „Отело“, „Фалстаф“ и Quattro Pezzi Sacri от Верди, и на фестивала на остров Родос – Гърция, с Девета симфония на Бетовен и Реквием на Верди. В Испания гастролира и начело на Пловдивската филхармония, а в Италия – с Пловдивската опера /с „Аида“ от Верди/.
Съвместно с Arts Academy – Рим, провежда диригентски курсове в Бургас и Анцио, Италия. Дирижирал е Нов камерен ансамбъл в Camerata classica, София, с които записва поредица CD за DIVERRIMENTO – Виена. Записва филмова музика за SIF – 309 в Първи студио на БНР – София и за Digital Records – Рим, с Лондонския симфоничен оркестър в прочутото студио Abbey Road в Лондон. Носител на орден „Кирил и Методий“ – II степен, три „Златни лири“ и „Кристална лира“ на CMTДБ за постановката на „Графиня Марица“ в ДМТ „Стефан Македонски“. Почетен гражданин на Бургас.
За солистите:
Йоана Железчева, сопран – в ролята на Флория Тоска /дебют на бургаска сцена/
Йоана Железчева е един от малкото драматични сопрани в България за последните 20 г. Солистка на Държавна опера – Бургас от десет години. Завършва средното си образование в Шумен, след което и ДМА „Проф. Панчо Владигеров“ в София, в класа по оперно пеене на Христина Ангелакова. Завършвайки магистърската си степен през през 2003 г. дебютира като мецосопран на сцената на Софийска Опера в множество заглавия, сред които „Сватбата на Фигаро“ на Моцарт, „Фауст“ на Гуно, „Кармен“ на Бизе и пр. Междувременно специализира в майсторски класове при Александрина Милчева, Анна Томова-Синтова. Лауреат от международни и национални конкурси – „Христо Бръмбаров“- I-ва награда, „Гена Димитрова“- II-ра награда, „Пълдин“ – специална награда. От 2008г. е постоянен член на солистичния състав на Държавна Опера – Бургас, където прави своите най-добри и значими роли, като първата от тях е Амелия в „Бал с маски“ на Верди, а това е и дебютът й като сопран на оперна сцена. Следват Бътерфлай от едноименната опера на Пучини, Манон от „Манон Леско“ на Пучини, Лиу от „Турандот“ на Пучини, Сантуца от „Селска чест“ на Маскани, Лейди Макбет от „Макбет“ на Верди, Аида на Верди, Леонора от „Трубадур“ на Верди, „Норма“ на Белини. Нейни партньори на сцената са били Дарина Такова, Орлин Анастасов, Лео Нучи, Салваторе Фисикела и най-добрият мецосопран в световен мащаб към този момент – Анита Рачвелишвили. Непрестанен гост на Софийска и Русенска сцена.
Валерий Георгиев, тенор /гост/ – в ролята на Марио Каварадоси
Валерий Георгиев е роден на 17.06.1976 г., завършва ССВМУ „Маестро Георги Атанасов” в София (1995) и ДМА „Панчо Владигеров” с две специалности: валдхорна при проф. Стефан Кънчев (1999) и оперно пеене при доц. Иванка Нинова (2005). От 1998 до 2009 г. работи като солист оркестрант в НМТ ”Стефан Македонски”.
Oт 2009 започва солистичната му кариера на оперен певец, като до 2012 г. гастролира на оперните сцени в Германия, Швейцария, Австрия, Холандия, Румъния и Русия.
Солист на всички филхармонични оркестри в България, включително на Софийска филхармония. Иявява се на сцените на Софийската, Русенската и Варненската опера.
Работи с диригентите Б. Хинчев, Е. Табаков, М. Ангелов, Б. Иванов, Г. Димитров, Н. Тодоров, В. Вачев, В. Байчев и редица чуждестранни диригенти. От 2012 г. е солист на Държавна опера Варна.
Оперният репертоар на Валерий Георгиев включва партиите на: Ернесто от „Дон Паскуале“ и Тонио от „Дъщерята на полка” на Г. Доницети; Граф Ори от „Граф Ори” (българска премиера във Варна), Дон Рамиро от „Пепеляшка” на Дж. Росини; Фентон от „Фалстаф“ (премиера на Държавна опера Варна), Манрико от „Трубадур”, Габриел от „Симоне Боканегра”, Алфред от „Травиата”, Дукът на Мантуа от „Риголето“ и Рикардо от „Бал с маски“ на Дж. Верди, Неморино в „Любовен еликсир“ и др.; певец от ,,Кавалер на Розата” на Р. Щраус. Валерий Георгиев поддържа и богат репертоар от кантатно-ораториални произведения. Освен на сцената на Държавна опера Варна, Валерий Георгиев често гостува на престижни оперни сцени в Румъния, Италия, Германия и др.
Крум Гълъбов, баритон /гост/ – в ролята на Барон Скарпия
Българският баритон Крум Гълъбов, роден в Пловдив в България. Натрупва първия си сценичен опит още от дете като солист с хора на момчетата в родния си град. От 1994 г. Крум Гълъбов учи оперно пеене в Музикалния университет във Виена с камерзенгерин проф. Маргарита Лилова, както и в Музикалната консерватория в София. Градивните елементи на неговото музикално образование включват също подкрепа от камерзенгерин Красимира Стоянова и артистична подкрепа от Гена Димитрова През 1996 г. той получава договор за сценични изяви като певец и актьор в „Burgtheater“ във Виена. Следват редовни участия като солист на „Wiener Residenzorchester“, както и на салонния оркестър „Alt Wien“ във „Wiener Kursalon“, в „Konzerthaus Wien“ и във „Wiener Musikverein“. През 2009 г. участва в майсторски класове на Фиоренца Косото и Райна Кабаиванска. Крум Гълъбов е печелил няколко международни конкурса и е почетен член на фондация „Борис Христов” в София. През 2011 г. печели трета награда на Втория международен музикален конкурс “Vox Artis” в Сибиу, Румъния, и първа награда на състезанието „Romansiada“ в София. Крум Гълъбов се изявява в прочути оперни театри, концертни зали и на фестивали по целия свят. Кариерата му го отвежда в София, Верона, Бон, Сеул, Санкт Петербург, Сао Паоло, Буенос Айрес, Токио, Каляри, Санкт Маргаретен, Пловдив и Пекин. Неговите роли включват Марсел („Бохеми“), Граф ди Луна („Трубадур“), Жермон („Травиата“), Риголето, Ецио („Атила“), Маркиз Поза („Дон Карлос“), Скарпия („Тоска“ и много други. Крум Гълъбов вече е работил с голям брой прочути режисьори, и диригенти, сред които Франко Дзефирели, Федерико Тиеци, Ото Шенк, Ейнар Шлейф, Андреа Брет, Ренцо Джакиери, Фабио Мастрангело, Георги Димитров и много други. Българският баритон е излизал на сцената с мецосопрана Веселина Кацарова и басиста Паата Бурчуладзе. През последните години Крум Гълъбов пее Риголето в „Pfalztheater Kaiserslautern“,Паоло (“Симон Боканегра“) в Пловдив, Яго („Отело“) в операта в Нордхаузен , Жермон („Травиата“) на „Castle Festival“ в Шверин / Германия. Той е слушан и като Марсел в Малта, Граф ди Луна в Казан, Нелуско / Африканката в НДК,Амонастро в Аида в операта в Линц ,Дон Карлос („Силата на съдбата“) в,Десау и Скарпия („Тоска“) в Фленсбург и в много други оперни театри в Европа и Азия. Крум Гълъбов говори перфектно немски, английски, италиански и руски език. През идващата 2023 г. предстоят сценични изяви на Крум Гълъбов в ролята на Скарпия в Германия, където е пял с успех култовата баритонова партия, както и артистично представяне в главната роля на Риголето в едноименната опера от Верди – на летен фестивал в Стокхолм, Швеция.
Американската космическа агенция НАСА успя дадоведе капсулата „Орион“ обратно у дома.
Капсулата на НАСА „Орион“ се завърна на Земята в неделя и се приземи с парашут в Тихия океан край бреговете на Мексико, съобщи Асошиейтед прес. Тестовият полет трябва да отвори пътя за следващата пилотирана мисия около Луната.
Капсулата навлезе в атмосферата със скорост, 32 пъти по-висока от скоростта на звука, и издържа на температури от 2760 градуса по Целзий, преди да падне в океана близо до остров Гуадалупе край Баха Калифорния. Кораб на американския военноморски флот бързо прибра апарата. Тъй като полетът беше тестов нямаше хора на борда на капсулата, а трима тестови манекени с вибрационни сензори и радиационни монитори.
„Развълнуван съм. Това е необикновен ден (…) Той е исторически, защото сега ние се завръщаме в космоса, дълбокия космос, с ново поколение“, каза администраторът на НАСА Бил Нелсън от контролния център на мисията в Хюстън.
Успехът на мисията позволява на НАСА да продължи по график с подготовката за следващия полет на „Орион“ около Луната, предвиждан за 2024 г. с четирима астронавти, които ще бъдат обявени в началото на следващата година. Този полет ще бъде последван от кацане на Луната на двама астронавти още през 2025 г., а целта е да бъде установена в крайна сметка постоянна лунна база. Дългосрочният план предвижда изпращането на експедиция до Марс в края на 30-те години на века.
За последно астронавти кацнаха на Луната преди 50 години, на 11 декември 1972 г., когато Юджийн Сърнън и Харисън Шмит от екипажа на „Аполо 17“ прекараха три дни на повърхността на спътника на Земята. Та бяха последните от общо 12 астронавти, посетили Луната.
„Орион“ беше изстреляна от космическия център „Кенеди“ на 16 ноември. Това е първият полет от новата лунна програма на НАСА, наречена „Артемис“ (Артемида) на името на митологичната сестра на Аполон („Аполо“).
Скоростта, с която апаратът се завърна на Земята, а именно 40 000 км/ч, е значително по-висока от скоростите при завръщане от ниска земна орбита, поради което капсулата беше снабдена с нов, усъвършенстват топлинен щит, който беше тестван за първи път в космически полет. За да бъдат намалени гравитационните натоварвания, „Орион“ за кратко навлезе в атмосферата и отскочи обратно, което позволи да бъде определена по-точно и точката на приводняване.