Скандал с „Евровизия“: Молдова ощетена заради Украйна (ВИДЕО)

Румъния твърди, че е дала 12 точки за молдованите „Zdob și Zdub”, но те са отишли за групата “Калуш оркестра”

Скандал в „Евровизия” се разразява заради първо място на украинската група “Калуш оркестра”.

12-те точки, които Румъния е дала за песента на Молдова, са отишли за тази на Украйна, която стана победител в конкурса. Това обяви ръководителката на румънската делегация на песенния конкурс „Евровизия“ Юлияна Марчук в неделя вечерта пред обществената телевизия ТеВеРе (TVR). „Следвай ме” ви предлага видеа с изпълненията на двете групи.

Молдовската група „Zdob și Zdub”

Марчук посочи, че към момента Румъния не знае защо се е случило това и увери, че работата на журито в Букурещ е била в съответствие с правилата на Европейския съюз за радио и телевизия (ЕСРТ), откъдето очаква отговор за ситуацията. Тя заяви още, че едва по време на финала на „Евровизия“ в събота вечерта телевизионният продуцент Лиана Дамян, която е отговаряла за журито, е забелязала несъответствия с протокола, изпратен до ЕСРТ предишния ден, и че резултатите на специализираното жури в студиото в Букурещ не са били взети предвид, предаде БТА.

Ръководителката на румънската делегация на „Евровизия“ каза, че по време на репетициите в Торино, които са включвали и репетиция на обявяването на точките, Европейският съюз за радио и телевизия (ЕСРТ) „не е дал никакъв знак, че нещо не е наред“ с вота на Румъния. По думите й в Букурещ са били спазени всички правила, наложени от ЕСРТ, включително присъствието на нотариус. Марчук обясни, че членовете на журито не са можели да общуват помежду си и всеки от тях е подписвал собствения си лист, а в края не са виждали общия резултат на журито. „Не знаем какъв е проблемът с това жури“, посочи ръководителката на румънската делегация.

Румънската телевизия информира, че Европейският съюз за радио и телевизия е изпратил писмо до държавите, участващи във финала на „Евровизия“, че след репетициите за втория полуфинал на конкурса е открил някои „нередовни модели на гласуване“ от журитата на шест държави без обаче да ги назовава. За да спази инструкциите за гласуване в конкурса, ЕСРТ „е работил със своя партньор по гласуването, за да изчисли заместващ общ резултат за всяка от въпросните държави както за втория полуфинал, така и за големия финал (изчислен въз основа на резултатите на други държави с подобен вот)“, се казва в съобщение на ЕСРТ, цитирано от румънската телевизия ТеВеРе.

Украинската “Калуш оркестра”

Екипът на румънската телевизия с изненада научил по време на големия финал, че оценката на румънското жури не е взета предвид при изчисляването на крайното класиране. Организаторите на конкурса са я анулирали и са присъдили „друг набор от точки на участниците във финала от името на журито“ на Румъния, посочи ТеВеРе в прессъобщение, в което отбеляза, че „правилата са били променени по време на играта, без участниците да бъдат информирани предварително“.

Ръководителката на румънската делегация на „Евровизия“ Юлияна Марчук каза, че едва в събота вечерта е бил получен имейл от ЕСРТ, след като румънският продуцент е поискал разяснения. „Не сме получавали никакво официално съобщение за подозрения, свързани с втория полуфинал, подозрения, които са изложени в този бюлетин, получен едва късно вечерта по време на журирането. Този имейл беше получен около 30 минути след като нашият продуцент поиска подробности за това несъответствие чрез телефонно обаждане. Така разбрахме, че 12-те точки, присъдени на Молдова, са били присъдени от нас на Украйна“, заяви Марчук. Тя каза, че още в неделя сутринта е поискала официален отговор от ЕСРТ във връзка с тази ситуация, но все още не е получила отговор.

Св. преподобни Теодор Освещени

0

Чества се на 16 май

Теодор, наричан още Освещен, защото единствен в целия манастир имал свещенически сан, бил един от любимите ученици на Пахомий Велики. От ранни години той горял от любов към Бога и четиринадесетгодишен дошъл в Тавена при преподобни Пахомий, желаейки да служи на Господа. Великият подвижник го приел, като видял в него истински призвание към монашески живот. И момъкът, укрепен от Божията благодат, с радост понасял всякакви трудове и всякакви лишения и от ден на ден преуспявал по пътя на светостта. По-късно – след смъртта на свети Пахомий – Теодор станал игумен на Тавена и другите му обители. Той умрял около 360 година.

Тропар

На тебе, Отче, който подражава, сигурно ще се спаси,
защото, поел кръст, си последвал Христа;
и на дело си учил да се презира плътта, защото е преходна,
а да се грижи за безсмъртната душа.
Затова и с ангели ще се възрадва, преподобни Теодор , твоят дух.

Алое вера – целителят от природата (РЕЦЕПТИ)

Растението, наричано още столетник, подпомага сърдечно болните, съюзник е срещу алергиите, съдейства за отслабване и при рани

Алое вера е лечебно растение (виж ТУК) с много ползи за здравето и за красотата. Терапевтичните му и лечебни качества са издържали изпитанията на времето, затова то е наричано още „растение на безсмъртието”, “лечебно биле” и “пустинна лилия”. Известно е още като столетник – дали заради непретенциозността му да оцелява прашясало и неполято в ъгъла с месеци или заради целебните му свойства, не е ясно. Последните обаче са доказани категорично. Това се потвърждава и от факта, че алое вера присъства с множество фармацевтично продукти.

Гелът от алое вера се извлича лесно на ръка в домашни условия

„Следвай ме” ви предлага няколко рецепти с алое вера, които можете да приготвите и у дома.

При настинка: Втрит сок от алое вера в слепоочията подпомага преминаването на главоболие при някои настинки. Рецепта: сок от алое вера – 0.1 л, почистени орехи – 0.5 кг, течен мед – 0.3 кг и половин литър сок от пресни лимони се смесват и наливат в буркан. Сместа се съхранява в хладилник, като преди консумация се изважда за 10-15 миути на стайна температура. От нея се приема по 1 лъжица три пъти дневно. Тази настойка можете да ползвате и превантивно, като укепителна преди сезона на настинките и грипа.

При хрема и синузит: Сокът от алое директно се накапва в носа. При хрема – по 2 капки в ноздра – четирикратно. В резултат следва активно кихане,от което носните кухини се очистват.

Капки за нос за деца при хрема: Сок от алое вера се разрежда 1:1 с вода, тъй като чист е много силен за детския организъм. На един път може да се накапват до 5 капки, не повече от 3 пъти на денонощие.

При бронхиална астма: 1-ва рецепта.Лекува се със смес от червено вино кагор, мед и алое вера. Напитката се прави по следната рецепта:  100 мл алоев сок, 500 мл вино, 4 лимона – млени и черупките от две яйца. Смила се в блендер. Ежедневно се изпиват по 30 мл на гладно.

Гелът на алое вера има многофункционални ползи за здравето

Втора рецепта. 15 мл сок от алое вера, изстискан в домашни условия + 350 г вино (червено) + 250 г мед. Сместа активизира обмяната на веществата. Пази се на студено, доза – 3 Х 1 супена, преди хранене. Помага при болно гърло и кашлица.

При язви и гастрити: смес от изцедено алое, медец и зехтин се смесват. Лекарството се приготвя от равни части, на водна баня, приема се през три часа.

При хроничен колит: 50 г лист живовляк и алое – измити и подсушени, смлени в месомелачка + 0.100 л преварена, още сгорещена вода. Отлежава 20 мин. Схема – 3 Х 20 мл. Курсът е 3 седмици с 4 седмици пауза.

При стомашни и чревни проблеми, дизентерия: 3 по 5 мл изцеден сок от алое и втечнен мед. Всяка доза се разрежда в кипнато мляко. Лечебният курс е 20 дни през пауза от 14 дни.

Плантация с алое вера, отглеждано за фармацевтични нужди

За отслабване: Алое вера улеснява изгарянето на калориите, подобрява обмяната на веществата и производството на мастни киселини, изчиства органите от натрупаните мазнини. Естествено разхлабително, растението подпомага чревната функция и позволява премахването на токсините от тялото. Улеснява смилането на храната и поддържането на естественото равновесие на организма. Рецепта: Сокът на 1 лимон, 1 чаша вода и 1 супена лъжица гел от алое вера. Отделете гела от растението с помощта на нож, като разрежете листата по дължина и остържете полупрозрачната течност вътре. Загрейте съставките като ги бъркате непрекъснато. Добавете 1 супена лъжица мед и изпийте течността, докато е топла. Така практикувайте всяка сутрин на гладно.

Макарони с кайма

Лесно, когато нямате много време, а гладната глудница ви чака да вечеря

От: Кристи Петрова

Случвало ви се е да се връщате без дъх и уморена от работа, да нямате време и дори желание да напазарувате на връщане. Иска ви се само да влезете под душа и да си легнете. Това обаче е невъзможно, защото гладната глудница чака вкъщи вечеря.

АВАНТИ (ТУК) – за ценители

Предлагаме ви една много бърза рецепта за вкусно хапване с продукти, каквито повечето домакини имат в хладилника и фризера си. Това са макарони с кайма – нещо като италианска паста, но не съвсем, защото това е бързото и вкусно блюдо на работещата и бързаща българска жена. Вашата вечеря ще е още по-вкусна с продуктите на АВАНТИ (виж ТУК).

Продукти: макарони (каквито и да са макаронени изделия) – 1 пакет, кайма – 500 г (може и повече, според предпочитанията или по-малко в зависимост от налиното в хладилника), кромид лук – 1-2 глави, подправки на вкус, яйца – 3-4 броя, кисело мляко – 0,5 кофичка, готварска сметана – от 0,5 до 1 часа (ако имате), сода – една щипка.

Приготвяне: Макароните се сваряват. В тава се запича каймата с нарязания на ситно лук и подправки, и малко вода.  Към тях се прибавят сварените макарони. Разбърква се. Залива се и се разбърква отново с яйцата, разбити предварително с киселото мляко, щипка сода и готварската сметана. По желание върху тази смес могат да се сложат парченца масло, маргарин или да се полее малко олио или зехтин. Пече се до готовност. След изваждане от фурната може да се посипе със ситно нарязан магданоз по желание.

Почина илюзионистът Астор

Антраник Шаварш Арабаджиян си отиде на 78 години

Известният илюзионист Астор е починал на 78-годишна възраст. Това съобщи във Фейсбук неговият приятел Игор Марковски. В последно време той е имал здравословни проблеми, свързани с онкологично заболяване.

„… за съжаление това не е поредната илюзия на АСТОР… Сбогом, Астор!“, написа Марковски.

Антраник Шаварш Арабаджиян, както е истинското име на Астор е роден на 18 ноември 1943 г. в град Шумен.

Първият му досег с фокусите идва от баба му, а на 12 години организира в кварталния парк цирк, в който показва нещата, които е научил.

На 18-годишна възраст самоукият илюзионист е навлязъл в тайните на тази професия. Първата му официална работа е в пътуваща трупа, в която свири на контрабас.

В София успява да се запознае с тогавашните доайени на българското илюзионно изкуство като Мистер Сенко и Факира Мити (Димитър Димитров) – баща на естрадната ни звезда Емил Димитров.

 Астор е единственият илюзионист в Европа, който е награден със „Златният Оскар“ от Международното братство на маговете през 1981 година. В края на 90-те години той създава магичен театър „Астор“ с ресторант, където фокусническия му талант е гвоздеят на програмата. Там се намира и къщата на мистер Сенко. В кариерата си е направил над 16 000 представления по целия свят.

Магът е носител на наградата „Икар“ на Съюза на артистите в България в категорията „Вариететно изкуство“, за атрактивност и оригиналност на илюзионен номер „Али Баба“ (2008).

Дадоха „Евровизия” на Украйна (ВИДЕО)

Групата „Оркестър Калуш” беше на четвърто място, гласуването на зрителите я изтика на първо, близо 7500 гледаха на живо

„Евровизия” тази година буквално беше дадена на Украйна. Групата „Оркестър Калуш” с песента „Стефания” беше класирана четвърта от журито. Зрителите обаче я изтикаха на първо, като събра общо 661 точки. На второ място е Великобритания с 466, а на трето Испания с 459 точки.

Финалът на песенния конкурс, който се проведе в Торино – Италия, беше гледан на живо от близо 7500 души и от милиони пред малкия екран.

 С  определянето на „Оркестър Калуш” за явен фаворит на практика беше засвидетелствана подкрепа на Украйна заради войната. Групата е била избрана за участие в „Евровизия” преди началото й.

Групата е наречена на град Калуш, където е роден нейният основател – вокалистът Олег Псюк. Песента „Стефания”, с която бе дадена Евровизия на украинските е посветена на майката на вокалиста.

Тричленна хип – хоп и рап група е и в основата на Оркестър „Група Калуш”. В него влизат Тимофий Музичук, Игор Диденчук, Олександър Слободяник, Виталий Дужик и Ем Си КилимМен, както и Олег Псюк. Така нареченият оркестър бе създаден през 2021 година. Новата визия е смесица от украински фолклор, хип-хоп, рап и всевъзможни стилове. Тогава и към тримата основатели се присъединиха още трима изпълнители. Съпроводът на песните е с традиционни украински инстументи – теленика и сопика, които наподобяват кавал, но по-скоро приличат по дължина на флейта.

Фото: ЕРА

Св. Пахомий Велики

0

Чества се на 15 май

Св. Пахомий Велики е основател на монашеското общежитие в Египет и стълп на пустинножителството, редом със св. Антоний Велики, св. Макарий Велики и св. Евтимий Велики. 

Преподобни Пахомий се родил в Тиваида (Египет) в края на ІІІ век. Родителите му били езичници, но Пахомий от ранни години имал отвращение към идолослужението. Не познавайки още християнската вяра, той вече чувствал лъжливостта на езичеството, и скоро Господ по Своята милост му посочил истината.

Пахомий бил на 20 години, когато поради войната събирали войници в оная военна област, където той живеел. Всички младежи били принуждавани да постъпят на военна служба. Пахомий нямал никакво желание да бъде войник, но бил принуден и той да остави родителския дом и да отиде на война.

По пътя войниците се спрели в един град, където имало мното християни. Те ги приели с радост и любов и им оказали всякаква помощ. Трогнат и учуден от техния прием, Пахомий ги запитал, защо са така милостиви, и получил отговор, че те са християни. Пръв път Пахомий чул това название. Той започнал да разпитва за тях и научил, че християните са добри и честни люде, на които техния Бог заповядал да обичат своите ближни – всички човеци и да бъдат милосърдни.

Добрите дела на християните внушили на Пахомий уважение към тяхната вяра. Но когато той по-близко я изучил, чул за всемогъщия Бог, Който сътворил небето и земята, узнал за Иисус Христос, Който приел човешко естество, за да спаси човеците от вечно осъждане, разбрал благодатното учение за вечния живот. Сърцето на младия Пахомий се възпламенило от любов към Бога и от желание да Му служи. Той паднал на колене, вдигнал очи към небето и извикал:

„Господи, Боже на християните, Който си сътворил небето и земята, милостиво погледни към мене и ми дай да Те позная. Помогни ми да ти служа и да изпълнявам Твоите заповеди“.

И тук още той дал обещание да бъде християнин.

Наскоро Пахомий заедно с войската оставил града и продължил своя път. Но той не забравил за Бога на християните и се стараел да живее честно, за да Му угоди. Когато го сполетявало някакво изкушение, той си спомнял, че е обещал да служи на Бога, молил Го за помощ и така предпазвал себе си от зло и порок.

След свършване на войната разпуснали войската, и Пахомий се върнал в своята страна. Първа негова грижа била да намери християнски свещеник, за да получи от него свето Кръщение. Свещеникът го подготвил и го кръстил.

В това време разни лъжеучения вълнували Църквата и смущавали вярващите. Новопокръстеният Пахомий се смущавал от тия ереси. Но той искрено желаел да узнае истината и решил да се оттегли в пустинята и да търси ръководството на опитен и мъдър старец.

В Тиваидската пустиня живеел в това време отшелникът Паламон, който се славел със своя живот. Пахомий дошъл при него. Пустинникът го погледнал и казал:

– Но ти си твърде млад, а отшелническият живот е твърде труден. Мнозина искаха да живеят при мене, но се върнаха в света, като се уплашиха от труда и лишенията.

– Изпитай ме – казал Пахомий. – Аз вярвам, че Бог чрез твоите молитви ще ми дарува сила и търпение.

Старецът се съгласил да приеме Пахомия. Животът на Паламон бил действително много тежък. Той почти не спял, а прекарвал и дните и нощите в труд и молитва. Денем той работел и същевременно шепнел наизуст псалми. Работата му била да преде вълна и да тъче груб плат за власеници, от продажбата на които той се издържал и дори помагал на бедните. А самият той вкусвал само по малко хляб със сол и вода.

Пахомий почнал да споделя всичките му трудове и му оказвал безусловно послушание. Когато старецът забелязвал, че Пахомий бил налегнат от дрямка, извеждал го вън и там заедно влачели тежки кошници с пясък от едно място на друго. Това трябвало да го приучи да бъде буден и да побеждава себе си.

Трудният живот не отвърнал Пахомия то предприетия подвиг. Напротив, той все повече и повече се разпалял от любов към Бога и охотно понасял трудове и лишения, помнейки колко много Христос страдал, за да ни спаси. Паламон с радост гледал на неговото усърдие и благодарял на Господа.

Обичайки самотната молитва, Пахомий често се отдалечавал от своето жилище. Веднъж той дошъл до едно място, наричано Тавена, близо до реката Нил. Тук той спрял за молитва. Изведнъж, във време на молитва, той чул глас, който му казвал: „Посели се тук и построй манастир, и ще се съберат при тебе много иноци“. След тия думи пред него застанал ангел в образ на отшелник, който държал в ръката си дъска с написан устав за иночески живот.

Като се върнал в килията, той разказал на стареца за случилото се с него. Старецът го благословил да живее отделно и сам му помогнал да построи малка килия в Тавена. Пахомий се поселил в нея, но често посещавал стареца Палмон и продължавал да се ръководи от неговите наставления. След няколко години благочестивият старец умрял в ръцете на своя ученик.

Въоръжен с молитва и пълен с твърдо упование на Господа, Пахомий побеждавал в себе си страха, унинието и всички помисли, чрез които лукавият се стараел да смути душата на праведника. В труд и молитва прекарвал той дни и нощи. При него започнали да се събират ученици. Пахомий ги приемал с любов и след изпитание ги постригвал в иночески чин. Като желаел те повече да пребъдват в духовния живот, мъдрият ръководител взимал върху себе си най-трудните работи: орял, сеял, поливал градината, готвел ядене, служел на болните, а учениците си увещавал усърдно да се молят и да изучават Свещеното Писание. Когато искали да му помогнат в труда му, той им казвал:

– Няма да отхвърля благото иго, което ми е възложено. Христос ни е съединил чрез вярата, за да се трудим заедно. Той и вас, и мене ще улекчи в понасянето на трудовете. Когато станем повече, тогава ще ми помагате.

Като узнал, че овчарите, които пасели стадата си близо до неговата пустиня, са лишени от щастието да слушат словото Божие, той получил от епископа на страната позволение да построи за тях църква. Той ходел при тях и им обяснявал Божия закон с най-прости думи. Бог благословил старанията му и му дарувал радостта да обърне в християнската вяра много езичници.

Числото на братята се увеличавало всеки ден и Пахомий написал за тях устав. Този устав с монашески правил бил твърде строг. От инока се искало пълно отричане от собствената воля. Той нищо не можел да прави без благословението на игумена и всичко бил длъжен да върши с молитва. Когато иноците работели заедно, забранявало им се дори да разговарят помежду си – те били длъжни да работят в мълчание, повтаряйки в себе си псалм или молитва. Умът им трябвало да бъде постоянно насочен към Бога и към духовните предмети. Те не могли да имат никаква собственост. От встъпващите в манастира Пахомий не приемал пари и всички иноци били длъжни еднакво да се трудят за издръжката на манастира. Едни се занимавали с някакъв занаят, други обработвали нивите, трети плетели рогозки и кошници, тъчали власеници. С това се издържал манастирът. Никой от тях не можел да има сан свещеник, защото Пахомий не искал един инок да се отличава от друг с някакво предимство.

Всяка вечер след богослужение Пахомий беседвал с иноците. Той давал пример на братята за всички добродетели. Той бил кротък, смирен, изпълнен с обич към братята, поверили се на неговото ръководство. Провинилите си той увещавал насаме, като се стараел да скрие тяхната вина от другите братя. Към немощните и болните той бил винаги снизходителен и търпелив. По-късно Пахомий почнал да приема в манастира деца за възпитание и имал за тях особена грижа.

Когато броят на братята тъй нараснал, че не могли да се поместят в един манастир, тогава преподобни Пахомий ги разделил на няколко обители, избрал между учениците си способни да ръководят другите и ги назначил за игумени. Славата на Пахомий била така голяма, че при него дохождали иноци, които желаели неговото спасително ръководство. Някои вече съществуващи манастири минали под негово управление, тъй че след известно време Тавенското общество се състояло от десет манастира. Иноците били повече от седем хиляди. Самият Пахомий живеел в първия манастир и със загриженост на баща надзиравал другите. Той често ги посещавал и пращал някои от своите ученици с наставление. При всесилната Божия помощ старанията му не отишли напразно. Мнозина от учениците му проявили пример на велика добродетел. На противоположния бряг на р. Нил Пахомий основал девически манастир, където сестра му била първа инокиня.

Господ прославил великия сподвижник, дарувал го със сила да прави чудеса и чрез името Христово да изцерява болни. Но при всичката си слава преподобният се отличавал с дълбоко смирение.

Веднъж дошли при него лъжеучители и му казали:

– Ако ти наистина си Божи човек и твърдо вярваш в Бога, то мини по водата като по сухо.

– Аз не искам от Бога сила да направя такова чудо, защото това не е християнска помисъл – отговорил Пахомий. – Аз се надявам на Божията милост, а не на своите дела. И желанието ми не е по водата да ходя и да правя чудеса, но винаги да се съкрушавам за моите дела и да получа Божията помощ, за да мога смирено да постигна спасение.

Давайки сам пример на смирение, Пахомий се стремял да внуши тая добродетел и на учениците си. Той узнал, че един от братята държи по-строг пост, отколкото било определено от устава, и се гордеел с това. Той го повикал и му заповядал да изпълнява установеното правило, като му напомнил, че послушанието е главна добродетел, защото и Господ слязъл от небето, не да върши Своята воля, а волята на Своя Отец, Който Го е пратил.

Друг брат, желаейки да докаже любовта си към Бога, жадувал за мъченичество и често говорел на Пахомий:

– Помоли се за мене, отче, да се удостоя да бъда мъченик.

Пахомий му отговорил:

– Изпълнявай търпеливо възложеното ти послушание, труди се без ропот, старай се да угодиш на Бога чрез честен живот, и ще се удостоиш с честта на мъчениците в небесата.

Но братът все твърдял: „Искам мъченически венец“.

– Пази се – казал му Пахомий, – да не би да се отречеш от Христа, ако дойде опасност. Защото ти се поддаваш на тщеславен помисъл и търсиш изкушение, когато Господ ни е заповядал да се молим да не бъдем въведени в изкушение.

След някое време тоя инок трябвало по някаква работа да излезе от манастира. В пустинята го нападнали разбойници – езичници. Като видели, че е инок, почнали да го хулят и да му се смеят и му заповядали да се поклони на техните богове, на които те тъкмо принасяли жертва. Инокът дълго не се съгласявал. Но когато един от разбойниците дигнал меч над него, заплашвайки да го убие, той се уплашил и им се подчинил. След това разбойниците го пуснали, понеже видели, че няма какво да му вземат. Засрамен и сърдечно съкрушен, инокът се върнал в манастира и като паднал пред нозете на Пахомий, със сълзи изповядал вината си.

– Аз съгреших пред Бога и пред тебе – казал той, – понеже не послушах твоето наставление да не се моля за мъченичество.

Пахомий строго го укорил.

– Аз съгреших – повтарял инокът – и не смея да погледна лицето ти, не смея да вдигна очи към небето. Аз съм погубен и нямам надежда за спасение.

Тогава Пахомий, боейки се да не би инокът да изпадне в съвършено отчаяние, му казал:

– Ти се отдалечи от Бога, но Бог е безкрайно милостив и благ. Той може да ти дарува спасение, защото не желае смъртта на грешника, но неговото покаяние и изправление. Той иска падналият да стане, отвърналият се от Него да се върне при Него. Не се отчайвай, защото и за тебе има надежда за спасение. Както отсеченото дърво може пак да израстне от корена, така и ти можеш да оживееш, като се разкаеш.

Известно време преди смъртта на Пахомий Господ във видение му открил бъдещото запустяване на Тавена и оскъдяване на благочестието в основаните от него манастири. Това откровение натъжило подвижника. „Господи – казал той, като паднал на земята, облян в горещи сълзи, – ако е такава участта на обителта, то защо ти поиска да се основе тя?“ Дълго след това Пахомий се молил на Господа.

„Господи, не отнемай Твоите щедрости от мене, но прати Твоето милосърдие на мене недостойния! Защото аз зная, Боже, че нищо не успява без Твоята помощ. Твоето милосърдие ни пази и спасява по незнайни пътища“.

Преподобният получил чудно видение и чул обещание, че духовното му потомство няма да оскъднее навеки. И наистина, в страната, където преподобни Пахомий основал своите манастири, сега не господства християнската вяра и иноческите му обители са изчезнали, но духът и правилата на великия подвижник преживели създадените от него обители и от тях се ръководят други благочестиви подвижници по целия свят. По такъв начин праведният живот и светите помишление на един човек действат благотворно и на отдалеченото потомство.

В 348 г. Преподобний Пахомий събрал учениците си – вече към 14,000 души, – поучил ги и ги благословил и след двудневно боледуване предал душата си Богу в дълбока старост.

Светилник светъл си се показал до краищата на света,
пустинята си превърнал в множество монашески градове,
сам себе си разпънал, взел своя кръст на раменете си,
с въздържание тялото си изнурил, молещ се непрестанно за всички нас.

Новият роман на Джулиан Барнс „Елизабет Финч“ вече и у нас

Как дневниците на авторката провокират един неин студент след нейната смърт да се захване с нелеко историческо изследване

Задачата на настоящето е да коригира разбирането ни за миналото. Тази задача става все по-неотложна, когато миналото не може да бъде коригирано. Това е основната идея в новия роман на Джулиан Барнс „Елизабет Финч“. Той е дело на издателство „Обсидиан”. Великолепният превод е на Надежда Розова.

Елизабет Финч е вдъхновяваща личност, която преподава „Култура и цивилизация“ във вечерен курс за възрастни. С емпатия и духовитост тя стимулира студентите си да мислят нестандартно и да променят представите си за света. След смъртта ѝ един от тях – Нийл, на когото е завещала своите дневници, си спомня за страстта ѝ към историята, религията и философията. В тези дневници Елизабет размишлява над важни събития и идеите на велики умове от далечното минало, които могат да ни помогнат да проумеем съвремието. Нейният интерес към Юлиан Отстъпник, последния езически император на Рим, въодушевява Нийл да изследва живота му.

Тази книга е повече от роман – тя е своеобразен поклон пред философията, внимателна преценка на историята и покана да анализираме собствените си теории и разбирания.

                                   ОТКЪС ОТ РОМАНА

Тя застана пред нас без записки, без книги, без нервност. Остави върху катедрата само чантата си. Огледа аудиторията, усмихна се, застина неподвижно и започна.

– Сигурно сте забелязали, че курсът е озаглавен „Култура и цивилизация“. Не се тревожете, няма да ви засипвам с диаграми. Няма да ви тъпча с факти, както тъпчат гъските с царевица – само ще навредя на черния ви дроб. Нездравословно е. Следващата седмица ще ви дам списък с литература, която не е задължителна: няма да ви пиша по-ниски оценки, ако пренебрегнете заглавията, нито пък по-високи, ако зубрите безмилостно. Ще ви преподавам като на зрели хора, каквито вие несъмнено сте. Най-доброто образование се получава чрез сътрудничество, както са били наясно древните гърци. Само че аз не съм Сократ и вие не сте Платоновци. Въпреки това ще водим диалог. И същевременно, тъй като не сте в началното училище, няма да получавате от мен ласкаво насърчение и любезно одобрение. Може би за някои от вас няма да бъда най-подходящата преподавателка с оглед на темперамента и нагласата ви. Предупреждавам предварително онези, за които ще се окаже така. Разбира се, надявам се курсът да ви бъде интересен и забавен. Сериозно забавен. Сериозността не е несъвместима със забавлението. Така че ще изисквам от вас сериозност. Никакви импровизации. Казвам се Елизабет Финч. Благодаря.

И тя отново се усмихна.

Никой не си водеше бележки. Просто я гледахме: някои със страхопочитание, други озадачено и почти раздразнено, трети – вече полувлюбено.

Не помня какво ни преподаваше на онази първа лекция. Помня само смътното усещане, че за пръв път в живота си съм попаднал на правилното място.

Облеклото ѝ. Да започнем от долу нагоре. Тя носеше удобни ниски обувки – черни през зимата, от кафяв велур наесен или напролет. Плътен или тънък чорапогащник – така и нямаше да видим Елизабет Финч боса (и категорично не можехме да си я представим по бански). Полите ѝ бяха точно под коляното – тя никога не се поддаваше на ежегодната тирания на модата. Явно отдавна беше решила какъв да е стилът ѝ. Все още минаваше за елегантна, но след още едно десетилетие щеше да изглежда старомодна, може би дори архаична. През лятото носеше разкроени поли с широки плохи, обикновено тъмносини, а през зимата предпочиташе туид. Понякога избираше шотландско каре и забождаше голяма сребриста игла (със сигурност има шотландско название за такива игли). За блузите си очевидно харчеше повече – бяха копринени или от фин памук, често раирани и никога прозрачни. Случваше се да сложи брошка, винаги малка и дискретна, но и доста лъскава. Рядко я виждахме с обици (сега ми хрумва: изобщо бяха ли ѝ пробити ушите?). На лявото си кутре носеше сребърен пръстен, който решихме, че е наследила, а не си го е купила или пък получила като подарък. Косата ѝ беше пясъчносива, с добре оформена прическа и неизменна дължина. Допусках, че ходи на фризьор редовно, през две седмици. Беше привърженик на хитроумната изкусност, както неведнъж ни повтаряше. И изтъкваше, че тя не е несъвместима с истината.

Ние, нейните студенти, бяхме от двайсет и няколко до четиресет и няколко годишни, но първата ни реакция към нея беше ученическа. Заинтригувани бяхме от произхода ѝ и от личния ѝ живот, питахме се защо и дали наистина никога не се е омъжвала – поне доколкото ни беше известно. Какво правеше вечер? Дали си приготвяше безупречен омлет със зелени подправки, дали изпиваше една-единствена чаша вино (Елизабет Финч пияна? Само ако светът се обърнеше наопаки.), докато четеше Гьотевите „Научни изследвания“? Виж­дате ли колко е лесно човек да започне да си фантазира, дори да осмива?

Откакто я познавах, тя винаги бе пушила. И това правеше различно от другите. Има пушачи, които се наслаждават на всяка доза никотин; други се ненавиждат, докато вдишват дима; някои го представят за свой изискан навик, а други дразнещо твърдят, че пушат „само по цигара-две на ден“, уж владеят своята при­страстеност. И понеже всички пушачи лъжат, се оказва, че под „цигара-две на ден“ следва да разбираш три-четири, дори цяла кутия. Елизабет Финч обаче не демонстрираше никакво отношение към факта, че пуши. Просто го правеше, без да чувства необходимост да обяснява или разкрасява. Държеше цигарите си в табакера от черупка на костенурка, поради което само можехме да гадаем коя марка предпочита. Тя пушеше с безразличие към пушенето. Звучи ли ви смислено? Ако някой дръзнеше да я попита пристрастена ли е към цигарите, тя никога не прибягваше до извинения. Да, отговаряше, разбира се; и да, съзнавала, че е вредно – и за нея, и за околните. Но не, нямало да ги откаже, нито брояла по колко пуши на ден – такива работи ѝ били последна грижа. И тъй като – така заключих, или по-скоро, предположих – тя не се страхуваше от смърт­та и напоследък намираше живота за надценен, проб­лемът наистина не представляваше интерес за нея, поради което не следваше да интересува и околните.

Естествено, често я мъчеше мигрена.

Във въображението ми – по-точно, в спомените ми, защото само там мога да я видя – тя стои пред нас противоестествено неподвижна. Беше чужда на жестовете и триковете, с които лекторите целят да очароват или развличат аудиторията, да демонстрират характер. Тя никога не ръкомахаше, никога не облягаше брадичка на дланта си. Понякога ни прожектираше диапозитиви в подкрепа на своята теза, но в повечето случаи това не се налагаше. Приковаваше вниманието ни със своята неподвижност и с гласа си. Имаше спокоен и ясен глас, обогатен с обертонове от десетилетия­та тютюнопушене. Елизабет Финч не беше от преподавателите, които общуват със студентите само когато вдигат очи от записките си, защото, както вече посочих, тя не водеше лекциите си от записки. Всичко беше в главата ѝ, анализирано и обмислено докрай. С което също приковаваше вниманието ни и скъсяваше разстоянието помежду ни.

Интонацията ѝ беше сдържана, а изреченията ѝ бяха абсолютно правилни – направо чувахме запетаите, двоеточията и точките. Никога не започваше изречение, без да знае точно как и кога ще го завърши. И въпреки това не звучеше книжно. Речникът ѝ беше същият като в научните ѝ статии и в обикновените разговори. В изказа ѝ обаче нямаше нищо чудато, беше жив и съвременен. И много обичаше – вероятно за собствено забавление или за да ни изненада – да подхвърли някоя фраза в различна тоналност.

Например една седмица ни говореше за „Златната легенда“ – средновековен сборник с жития на светци. Показни чудеса и поучителни мъченичества. Темата ѝ беше света Урсула.

–  Пренесете се мислено в четиристотната година, когато хегемонията на християнството още не е била наложена по нашите земи. Урсула била британска принцеса, дъщеря на християнския крал Дионот. Била мъдра, покорна, набожна и добродетелна – обичайните нравствени достойнства на такава принцеса. Освен това била красива – по-проблемно достойнство. Принц Етерий, син на краля на англите, се влюбил в нея и поискал ръката ѝ. Бащата на Урсула се оказал изправен пред дилема, защото могъщите англи били идолопоклонници.

Бракът на Урсула щял да бъде сделка като много други бракове преди и след него, а освен мъдрост, доб­родетели и тъй нататък принцесата била надарена и с изобретателност. Посъветвала баща си да приеме предложението от сина на силната държава, но да постави условия, които ще наложат забавяне на брака. Да поиска отсрочка от три години, за да може тя да замине на поклонение в Рим, а през това време младият Етерий да бъде обучен в истинската вяра и покръстен в нея. Някой би преценил това предложение като евентуална пречка, но не и влюбеният Етерий. Летописите не са съхранили мнението на краля на англите.

Когато новината за духовното приключение на Урсула се разчула, около нея се обединили и други девици. И тук стигаме до една загадка. Може би на мнозина от вас е известно, че Урсула била съпроводена от единайсет хиляди девици, а ако сте били във Венеция, сигурно ще си спомните цикъла картини на Карпачо, изобразяващи легендата. Невероятно групово пътуване, при това господин Томас Кук, основателят на най-старата туристическа фирма в света, още не бил роден. Загадката, за която споменах, е свързана с буквата М след римското число XI и със смисъла, който е вложил в нея авторът на първия летопис. Дали зад М се криела думата mille – хиляда, или martyr – мъченик? Според някои от нас второто тълкуване е по-вероятно. Урсула плюс още единайсет девици мъченици прави дванайсет, а толкова са и Христовите апостоли.

Въпреки това нека оставим историята да се развива в техниколор и синемаскоп – две технологии, за които Карпачо има огромен принос. Единайсет хиляди девици потеглят от Британия. При пристигането им в Кьолн на Урсула се явява Божи ангел и ѝ съобщава, че когато тя и съпровождащата я процесия си тръгнат от Рим, трябва да се върнат през Кьолн, където ще получат светата корона на мъченичеството. Новината за този край на поклонението плъзва сред единайсетте хиляди спът­нички на Урсула, които я посрещат с религиозен екстаз. Междувременно в Британия друг от вездесъщите Божи пратеници се явява на Етерий и му заръчва да посрещне бъдещата си невеста в Кьолн, където и той да получи палмовата клонка на мъченичеството.

Откъдето и да мине, Урсула привлича нови и нови последователки, но летописите не пазят точния им брой. В Рим лично папата се присъединява към женската процесия, което му донася хули и отлъчване от Църквата. Междувременно двама храбри римски пълководци, които се опасяват, че истеричният успех на поклонението ще допринесе за разпространението на християнството, изпращат войска от хуни, която да посече завръщащите се поклоннички. По удобно стечение на обстоятелствата в този момент хуните тъкмо са обсадили Кьолн. Трябва да приемем тези съвпадения в развитието на сюжета и ангелските намеси – в крайна сметка това не е роман от деветнайсети век. Но пък всъщност и романите от деветнайсети век изобилстват от съвпадения.

И така, Урсула и огромната ѝ свита пристигат в Кьолн, а хуните зарязват обсадната техника и започват да посичат единайсетте хиляди, че и повече, поклоннички, а фразата, която описва клането, сигурно е звучала банално още по онова време: „с настървението на вълци, нападнали стадо овце“.

Елизабет Финч замълча, плъзна поглед из аудиторията и попита:

– Как да тълкуваме това? – И насред мълчанието да­де своя отговор: – Предлагам: като самоубийство от ченге1.

Възпоменаване смъртта на Екзарх Стефан I Български

0

светско име Стоян Попгеоргиев Шоков

7 септември 1878 – 14 май 1957

Български екзарх от 1945 до 1948 година

Чества се на 14 май

Екзарх Стефан I е роден на 7 септември 1878 г. в с. Широка лъка, Смолянско в семейството на поп Георги Шоков. През 1893 г. завършил Богословското училище в Самоков, след което и Духовната академия в Киев, с научна степен кандидат на богословението (1904).

Учителствал в Пловдивската мъжка гимназия, а по-късно в Българска духовна семинария в Цариград. През 1910 г. приел монашески чин. Участвал в Карнегиевата комисия и в комисията по сключване на мира с Турция през 1913 година. От 1915 до 1919 г. специализирал богословие в Женева и Фрибург и защитил докторат по философия и литература във Фрибургския университет, като същевременно изпълнявал и някои дипломатически мисии на българските правителства.

През 1921 е ръкоположен за епископ Маркианополски, а на следващата година е избран за софийски митрополит. Една от големите му заслуги като висш духовник е спечеленото съгласие от Цариградската патриаршия за вдигане на схизмата, наложена от нея на Българската екзархия още през 1872 година. Активно участвал и в спасяването на българските евреи от преследванията на нацизма през 1943 година, за което по-късно е провъзгласен за Праведник на света от израелския мемориален институт „Яд Вашем“.

Ръководил Софийската митрополия до 1945 година. На 21 януари 1945 г. е избран за български екзарх с 84 от общо 90 гласа. Като екзарх през тези преломни години твърдо защищавал авторитета на Църквата. През септември 1948 година с правителствено решение е  свален от длъжност поради отрицателното му отношение към отечествено-фронтовската власт и тъй като се противопостявял на намесата на партийните и държавните органи в работата на Светия синод. Екзарх Стефан е интерниран в с. Баня, Пловдивско, където под принудителен домашен арест живял до смъртта си на 14 май 1957 година. Погребан е в съборната църква „Успение Богородично“ в Бачковския манастир, където по-късно положили и патриарх Кирил.

Екзарх Стефан е автор на множество слова и богословски трудове, издадени в 26 книги и над 1000 сборни издания на чужди езици, между които „На път за Дамаск“ (1932), „Българската Църква“ (1932), „Същината па пастирското служение“ (1935), „Религия и наука“ (1937) и други.

Промяна на движението заради футболен мач в София

Нова, временна организация на движението ще има на 15 май в София заради футболна среща на 15 май на Национален стадион „Васил Левски”. Това съобщиха от Столичната община.

От 08.00 до 20.00 часа на 15 май  се забраняват престоят и паркирането на пътни превозни средства, с изключение на автомобилите на участниците в мероприятието, на моста пред Национален стадион „Васил Левски” – 49 (четирдесет и девет) броя паркоместа.

От 10.00 часа до 20.00 часа на 15 май се забрани престоят, паркирането и

влизането на пътни превозни средства в двете посоки на ул. „Ген Гурко“ в участъка между бул. „Васил Левски“ и бул. „Евлоги и Христо Георгиеви“, с изключение на автобусите на масов градски транспорт и на автомобилите на участниците в мероприятието.