Включете се в инициативата на Elegant Style Riding

Дами и Господа, представяме Ви

Elegant Ride Style

Празненство на стила, велосипедите и София

Облечете се елегантно, вземете колелото и се включете в разходката

Популяризиране и насърчаване използването на велосипед в София с плавно каране, облечени стилно в елегантни винтидж дрехи и вдъхновени от началото на 20 век и London Tweed Run.

Какво е Tweed Run?

Tweed Run е велосипедно движение, симпатизантите на което се стремят да подражават на отминалата епоха, придвижвайки се с велосипед и облечени според модата от края на 19-ти и началото на 20 век.

Основната идея е да има „весела и забавна велоразходка, в класически стил“, въз основа на London Tweed Run, но под името Elegant Ride Style.

„Терминът „туид“ идва от британците, които правят вълнени костюми от тъкани изработени от шотландска вълна, която е силен, издръжлив и топъл материал; произведен от просто тъкане и пресукване на цветни, вълнени нишки заедно, в две или три пласта прежда. „

Целта на Elegant Ride Style

Да заяви класа и стил чрез елегантно и спокойно каране на колело в центъра на София, облечени в ретро облекло, с цел подобряване отношението към велосипедистите на София и насърчаване повече хора да използват велосипед в града.

Това предлага забавен и красив начин да поканим хората да използват велосипеди в градовете, като друг начин за транспорт, както и предлага идеална рамка, в която може да се комбинира мода и фотография, да се отбележи нашият уникален град София с неговото усмихнато население, с творчество и стил.

Към кого е насочен?

Основно е насочен, към всички любители на велосипедите; както възрастните колездачи и любители, така дори семейства с деца и всички останали помежду тях, без значение на пол, възраст или положение.

Дори да нямате велосипед, се чувствайте поканени да прекарете чудесно неделния следобед с ваши познати или приятели велосипедисти.

Изисквания?

•Очакваме ретро облекло: спретнати господа и елегантни дами.

•Почистете и излъскайте возилата си и подгответе най-стилните си костюми вдъхновени от модата на миналия век.

•Препоръчваме Ви: сака от туид, интересни шапки, Fair Isle джъмпери, вълнени сака, мериносова вълна пуловери, ефирни поли и може би пелерини за дамите, шалчета, папионки или вратовръзки за господата.

•Бихме желали да задействате въображението си и да носите със себе си много позитивно настроение, артистичен замах и безброй жизнерадостни усмивки.

Elegant Ride Style занимания

Основно занимание

•Спокойна велоразходка в центъра на София.

Допълнителни занимания

•Конкурс за най-елегантно облекло в комбинация с персонален велосипед.

•Време за чай.

•Фото покана.

•Джаз и Суинг музика.

Elegant Ride Style състезания

Категории с награди:

•Най-добра дамска комбинация на костюм с персонален велосипед.

•Най-добра мъжка комбинация на костюм с персонален велосипед.

•Най-елегантно и стилно колело.

Elegant Ride Style Кога:

29 май 2022 година

Среща: 15:00 ч.

Elegant Ride Style Маршрут:

Очаквайте скоро

Elegant Ride Style Заявки за участие:

•Без такса

•Пожелателна заявка за участие в свободен текст на велосипедист (две имена) и колело на e-mail: elegantridestyle@gmail.com

Повече информация:

https://www.facebook.com/pages/Elegant-Ride-Style/1464830733801638

e-mail: elegantridestyle@gmail.com

Поздрави, Диана и Къци

Желаем Ви Светли и Честити Великденски празници!

Днес отбелязваме Международния ден в памет на жертвите на Арменския геноцид

0

Денят е обявен първо за Международен ден за солидарност с арменския народ от Европейския парламент през 1987 г. по повод годишнина от началото на геноцида над арменците в Османската империя през 1915 г. За първи път се чества през 1989 г. В първите години на новото хилядолетие е обявен и за Международен ден в памет на жертвите на Арменски геноцид.

В навечерието на Първата световна война в Османската империя живеят над два милиона арменци, които се разглеждат от младотурското правителство като основна пречка при турцизирането на всички национални малцинства. Макар че геноцидът е бил планиран още през 1911-1912 г., младотурците използват началото на войната като удобен повод за неговото осъществяване.

През април 1915 г. се слага началото на първия етап от изтребването на арменското население, като стотици арменски интелектуалци биват арестувани и малко след това избити. Над един милион са жертвите на геноцида в периода 1915-1923 г.

60 хиляди арменци са мобилизирани в турската армия, а малко по-късно са обезоръжени и избити. Стотици хиляди жени, деца и старци са избити по време на депортирането им, а други умират от глад и болести по пътя. Останалите са насилствено помохамеданчени или намират убежище в други страни.

Република Турция, наследник на Османската империя, възразява срещу използването на термина „геноцид“, за описване на събитията по това време, и не признава каквато и да било отговорност на турския народ или турската или османската администрация за тези събития.

През последните години се засилват призивите в световен мащаб за международно признаване на арменския геноцид както и признаване от страна на турското правителство за случилото се. От 2007 г. 22 страни декларират официалното признаване на събитията от този период като геноцид, също както тях, тази гледна точка се приема и от повечето изследователи и историци. Повечето членове на арменските общности по целия свят са оцелели от арменски геноцид както и техните потомци. Паметта на жертвите на арменския геноцид се почита всяка година на 24 април. На 24 април 2015 година във връзка с отбелязване на 100-годишнината на събитието, българското Народно събрание приема декларация, с която признава „масовото изтребление“ на арменци.

Патриарх Неофит: Нека радостта, която Възкресението на Спасителя ни носи, да бъде винаги с нас

Негово Светейшество Софийският митрополит и Български патриарх Неофит и Светият синод на Българската православна църква отправиха Пасхално послание за Възкресение Христово към всички вярващи. Публикуваме обръщението без редакторска намеса:

Обични в Господа чеда на светата ни църква, Светлината на Възкресението ярко озарява днес цялата Вселена и чистата радост от победата на изгрелия от гроба Живот ни въздига високо над всичко земно – над всяко страдание, горест и безнадеждност, като преизобилно изпълва душите и сърцата ни, за да възкликнем, тържествувайки: Христос Возкресе! Животът надви Своя изконен враг, божествената светлина разпръсна мрака и пред нас е единствено празният Господен гроб, като безмълвно свидетелство за безсилието на злото и смъртта. Свидетели на това тържество на Живота сме и ние, които не сме видели, но сме повярвали (Йоан. 20:29), и свидетелството ни е истинно, тъй като то извира дълбоко от нашите сърца. С очите на вярата виждаме и знаем, че всяко тържество на злото и смъртта в този свят са само временни и привидни, тъй като смъртта няма дял в живота, а затова е била и победена от Този, в Когото всички ще оживеем. Надмогната и посрамена, тя вече не е страшна за нас, защото беше „погълната с победа“ (1 Кор. 15:54), и вече никой не бива да се бои от смъртта, „понеже Спасовата смърт ни освободи от нея“ (св. Йоан Златоуст, Похвално слово за Пасха).

След Възкресението на Христа Спасителя възкресението от мъртвите стана и наше основание за живот вечен, за който се подготвяме още тук, в този живот, който ни е даруван от Твореца. Защото „както грехът царува, причинявайки смърт, тъй и благодатта… се възцари с правда за живот вечен, чрез Иисуса Христа“, и този е Божият дар – „живот вечен в Христа Иисуса, нашия Господ“ (Рим. 5:21; 6:23). „Аз дойдох – свидетелства Спасителят, – за да имат живот, и да имат в изобилие“ (Йоан. 10:10). И ето че Неговите думи се изпълняват и намират своето потвърждение във всепобедното Му Възкресение от мъртвите, което е залогът и начатъкът за възкресението на всекиго от нас – вярващите в Него като път, истина и живот (срв. Йоан. 14:6). Живеем и се спасяваме във времето между Възкресението на Христа и Всеобщото възкресение от мъртвите. Не ни е дадено да знаем „времената или годините, които Отец е положил в Своя власт“ (Деян. 1:7). Епохата на Новия Завет е време на любовта, която е съвършено „изпълнение на закона“ (Рим. 13:10) и ни е завещана от нашия Господ като основна нравствена ценност, чието изпълнение става възможно в пълнота още тук на земята, в деятелност към Бога и човеците. Сам „Бог е любов, и който пребъдва в любовта, пребъдва в Бога, и Бог – в него“ (1 Йоан. 4:16), понеже „любовта Божия се изля в нашите сърца чрез дадения нам Дух Светий“ (Рим. 5:5). От любов към човека Сам Бог се въплъти, живя сред човеците и като човек пострада заради нас, за да победи врага на нашето спасение, възкръсвайки от мъртвите. Затова и пътят към възкресението за живот е този на любовта, в подражание на завещания ни от Христа Иисуса вечен и неизменен образец. И затова е толкова трудно, когато и днес ставаме свидетели на отсъствието на тази любов. Когато виждаме враждата и омразата между хората, желанието за превъзходство и надмощие над другия да продължават да обсебват човешкия ум, да помрачават Божия образ в човека и да ни отдалечават от Небесния Отец. Трудно ни е да се примирим с това и отказваме да го сторим, и отново свидетелстваме за това колко благ, търпелив и многомилостив е Господ, Който не иска и не търси „смъртта на грешника“, но желае „да се отвърне грешникът от пътя си и да бъде жив“ (Иез. 33:11).

Нашият Бог, Господ Иисус Христос, Който възкръсна от мъртвите, е всесилен и всеблаг. Той има властта да покрие и очисти всеки грях, да изтрие всяка сълза от очите ни и да претвори всяко зло в добро. Бог е абсолютното добро и неизмеримата благост и милост, и човеколюбие. Той „е светлина, и в Него няма никаква тъмнина“ – свидетелства светият апостол и евангелист, и тайнозрител Йоан (1 Йоан. 1:5). Тъмнината властва само в този свят, но с Христовото Възкресение вече е победена, защото „тъмнината преминава, и истинската светлина вече свети“ (1 Йоан. 2:8). Ослепителната светлина на Възкресението преобразява всичко и всекиго и огрява пътя ни към вечния живот, независимо от цялото зло около нас. След утрото на Възкресението злото е преодоляно и обречено, защото бе унищожено най-силното му оръжие – смъртта, чрез която то властва в света (вж. Евр. 2:14). Нека радостта, която Възкресението на Спасителя ни носи, да бъде винаги с нас и тази радост бъде пълна! Да живеем с Възкресението и да осъзнаваме дълбоко в сърцата си необратимата промяна, която е настъпила в нашия свят в утрото на Пасха, когато мракът завинаги отстъпи пред Светлината, която той не можеше да обземе (Йоан. 1:5). Врагът на човешкото спасение беше надвит и посрамен. На мястото на отчаянието дойдоха вярата и надеждата и Животът се възцари. Нека следваме Светлината, огряваща пътя ни към вечния живот и Царството Божие, и да работим усърдно за своето спасение. Да не бъдем равнодушни наблюдатели на злото и неправдата, които ни заобикалят, а дейни Господни съработници във всекидневната борба за живота – добротворци и миротворци, достойни за името Христово. Силата ни е в нашата вяра, защото е вяра във Възкръсналия от мъртвите Син Божи и Син Човешки – Господ и Спасител, и вечен наш Учител Иисус Христос. Него изповядваме, Нему едничък възлагаме надеждите си за спасение и живот вечен, на Него единствено се доверяваме, помнейки, че „под небето няма друго име, на човеци дадено, чрез което трябва да се спасим“ (Деян. 4:12). Отечески поздравяваме с Христовото Възкресение всички верни чеда на Православната ни църква, в Родината и далеч от нея, и благопожелаваме духовен мир и преизобилна пасхална радост! Благодатта на Възкръсналия Господ Иисус Христос и общението в Светия Дух да бъдат с всички нас!

Цветята – защитниците на зеленчуците

0
Пределно ясно е, че градината или алеите пред вилата ще са напълно безлични, ако са засадени само със зеленчуци или пред погледа се шири само равно окосена трева. Освен естетичен вид, цветята имат и защитна функция за другите насаждения. Петунията е доказан страж по отношение на всички останали растения. Тя привлича вредителите и по този начин спасява от тях другите култури. Това особено се отнася за бобовите, като фасул и грах например, около които няма ли засадени петунии ще са подложени постоянно на набезите на гъсеници и колорадски бръмбари. Туртата (тагетес) се оказва, че отделя от плюшените си цветчета пагубни вещества за дребните почвени червеи, които се хранят с корените на някои градински растения. Затова тя,  засадена в близост до картофите и краставиците се оказва истински техен „бодигард” от вредителите. Невенът е едно от най-силните цветя – защитници в градината. Той също е голям враг на колорадския бръмбар, който така обича зелето, картофите и останалите кореноплодни насаждения. Маргаритите цъфтят от юли до септември.  Те могат да бъдат засадени около беседката или в близост до пейката. Ще забележите, че има ли цветове по растението, комарите няма да ви безпокоят.  Фините етерични масла, които те отделят и ние не усещаме, прогонват мушиците от културите наблизо.   С настойка от маргаритки е добре да се напръскват и розовите храсти срещу вредители. Латинката е много полезно цвете в градината. Нейният ярък цвят се харесва на всички с изключение на бялата гъсеница – основният вредител на зелето. Засадете я близо до лехите точно със зеле, за да си нямате ядове.  

Сладко – солен пай за кафе и бяло вино

0

Паят е привидно лесно за приготвяне предястие или десерт, но на практика може да се окаже сериозно занимание в кухнята, ако рецептата е по-сложна. Той винаги представлява печиво с плънка върху тънко тесто. Върху него могат да се сложат плодове с крем, зеленчуци със сирене, месо, риба и всякакви продукти, които се комбинират добре. Когато това печиво е солено, се нарича киш. „Следвай ме” ви предлага една лесна рецепта за сладко – солен пай, който е подходящ както за кафе, така и за бяло вино. По нея приготвят пай в Гросето в Тоскана, като там за плънката използват сирене рикота.

Продукти за тестото: брашно – 3 ½ кафени чаши, захар – 1 кафена чаша, настърганата кора на 1 лимон, яйце – 1 брой, краве масло – 100 г.

Продукти за плънката: бяло обезсолено сирене (или рикота) – 300 г, яйца – 3 броя, захар – ¾ кафена чаша.

Приготвяне на тестото: Смесват се и се замесват брашното, захарта, лимонената кора, маслото и яйцето. Разбива се с миксер, а след това се омесва леко с ръце. Съдът, в който ще бъде печен паят, се намазва от вътрешната страна, заедно със стените, с парченце масло. В него се разстила тестото, като се изтеглят краища, с които да се облепят и стените. Покрива се с кухненски целофан и се слага за един час в хладилника.

Приготвяне на плънката:  Смесват се сиренето, захарта и яйчените жълтъци. Белтъците се разбиват на мека пляна, бавно и внимателно се прибавят към сместта със сиренето, като бъркането продължава.

Фурната се загрява на 180 – 200 градуса. В тестото, което е облепено във формата, се изсипва плънката, като предварително се оформя отново по ръбовете на формата, ако се е свило от ниската температура.  Повърхността се заглажда и се пече около 45 минути. Паят се сервира, след като изстине.

Магазини с отлично качество до вас (ТУК)

Световен ден на книгата – 23 април

0

На 23 април честваме световния ден на книгата и авторското право. Денят е избран като символична почит към двама от най-големите колоси на световната литература – на 23 април в една и съща година (1616 г.) са починали Мигел де Сервантес и Уилям Шекспир.

Любопитен факт е, че първоначалната идея за отбелязване на този ден произхожда от Каталуния. През 1926 г. крал Алфонс XIII подписва декрет за честване на Ден на испанската книга, за който след известно обсъждане се предлага датата на смъртта на Сервантес. И тъй като този ден съвпада с празника в чест на Свети Георги Победоносец – покровител на Каталуния – в Барселона търговците на книги устройвали грандиозен панаир на книгата. От 1931 година там се появява обичаят да се подарява роза на всеки, който си купува книга.

Години по-късно, на 15 ноември 1995 година, на 28-та сесия на на ЮНЕСКО, 23 април е провъзгласен за Световен ден на книгата и авторското право. С отбелязването на този ден светът отдава почит на просвещението и културните традиции, на книгите, като най-важното и значимо средство за съхранение и разпространение на знанието.
Както казва английският философ и писател Франсис Бейкън „книгите са кораби на мисълта, които странстват по вълните на времето и грижливо пренасят своя безценен товар от поколение на поколение“.

Трудно е да осмислим огромното значение на книгите – те ни дават отговори на много въпроси, помагат ни да намерим своите житейски ориентири, предлагат ни знание и мъдри съвети, дават ни уникалната възможност да се докоснем до света на други хора.

Нека на този ден не забравяме, че четенето е наистина важен ключ към успеха и че качествените книги са един безкрайно достъпен начин за духовно развитие, извисяване на интелекта и знанието, човешкия стремеж към самоусъвършенстване.

Четете, приятели.

Свети мъченик Лазар Български

0

Празнува се на 23 април заедно със Св. мчца Александра

Свети Лазар бил българин от село Дебел дял, което отстои на 14 километра от гр. Габрово. Още като момче той оставил родното си място и отишъл в Мала Азия. В селото Соми той бил нает за овчар, но като християнин предизвикал омразата на турците против себе си и някой се турски големец го хвърлил в тъмница.

След дълги изтезания и жестоки мъчения, които Лазар мъжествено понасял поради голяма любов към Христа, той бил убит на 23 април 1802 г. на 28-годишна възраст.

Господ го приел във вечните Свои обители и го рославил на небето и на земята: над мощите на св. Лазар ставали много чудеса. За него било написано житие и била съставено служба в негова чест, които според описа на проф. Иван Шишманов се намирали в частна библиотека на приснопаметния йеромонах Неофит Рилски, но които сега се намират в неизвестност. Образът му е изписан в цял ръст в параклиса на Рилския манастир “Свети Архангели”, гдето е означено и родното му село Дебелдял.

Постен сладкиш с ябълки и грис

Постите са много труден период не само за любителите на месото, яйцата, млякото и млечните продукти, но и за любителите на сладкишите. Неизменни компоненти в  повечето от тях са яйцата, млякото, кравето масло.

Има обаче кулинарни комбинации, от които се получават вкусни пайове, баници, кремове, мъфини, че дори и торти.

„Следвай ме” ви предлага, рецептата на постен сладкиш от ябълки и грис.

Продукти: пшеничен грис – 1 чаена чаша, брашно – 1 чаена чаша,  кафява захар – 1 чаена чаша (1/2 ч.ч. бяла), бакпулвер – 1 чаена лъжичка, канела – 1 чаена лъжичка, ябълки сочни – 1 кг, олио – 1 кафена чаша, орехи или други ядки по желание.

Приготвяне: Фурната се затопля на 180 градуса. Ябълките се настъргват на ситно ренде, оставят се за пет минути, за да пунат част от сока си или леко изстискваме с ръка, прибавя се канелата. 

В купа се смесваме останалите сухи съставки, а към плодовата смес се прибавя олиото.

Тавата за печене, с диаметър не по-голям от 30-40 см (ако е по-голяма, се удвоява количеството продукти), се намазва с олио или се застила с хартия за печене. На дъното се посипва слой от сухата смес, следва слой от ябълковата. Редува се до свършване на количеството. Препоръчва се всеки слой да не е по-дебел от един сантиметър, за да не останат сухи участъци. Последният слой трябва да е с ябълки. Ако сте свършили ябълковата смес, нарежете на тънки филиики няколко ябълки и покрийте сладкиша с тях. Накрая се поръсва със смлени ядки по желание. След изпичане, което продължава 40 – 50 минути, се поръсва с пудра захар.

Някои домакини смесват всички продукти, получава се вкусна грис халва.

Магазини с отлично качество до вас (ТУК)

Да си спомним за Никола Анастасов

0

Днес, 22 април, големият български актьор Никола Анастасовтой щеше да навърши 90 г.

Роден на 22.04.1932 г. в семейство на преселници от Македония. Родът му по бащина линия се преселва в София от Охрид.

Завършва актьорско майсторство при проф. Стефан Сърчаджиев във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ през 1955 г.

Дебютира в ролята на Валер в „Скъперникът“ от Молиер на сцената на Драматичен театър – Враца. Играе в театрите във Враца (1955-1956) и Варна (1956-1957), както и в софийските Сатиричен театър, в театър „Трудов фронт“ и в Малък градски театър зад канала. Първата си значителна роля в Сатиричния театър играе през 1961 г. в комедията „Когато розите танцуват“ на Валери Петров. Участва също в „Римска баня“, „Сако от велур“, „Суматоха“. Участва и във филми – „Пагоните на дявола“, „На всеки километър“, както и „Нако, Дако и Цако“ – първият цветен български телевизионен сериал. Участва още в „Неочаквана ваканция“ и „Астронавтите“. Най-популярните му екранни превъплъщения са като Пейо в класическия филм на Зако Хеския – „Тримата от запаса“ и Димитраки в популярната постановка „Криворазбраната цивилизация“ (1974) на Българската национална телевизия по класическата пиеса на Добри Войников.

Никола Анастасов озвучава главния герой в култовата аудиодраматизация на „Мечо Пух“ от 80-те години на миналия век.

Умира на 8 август 2016 г. в София след тежко боледуване.

Стената на славата пред Театър 199 – пано с отпечатъци, послание и шарж на Никола Анастасов.

Днес е празник на община Тунджа

0

В Международния ден на Земята празнува една от най-големите общини в страната, община Тунджа. Тя е създадена през 1987 година и обединява 44 села в Ямболска област. 

Община „Тунджа” е разположена в югоизточната част на Тракийската низина и заема централно положение в Ямболска област. Обширната й площ я нарежда на първо място в областта и на едно от челните места  в страната по територия. Граничи с общините Ямбол, Сливен, Стралджа,  Нова Загора, Тополовград, Елхово, Болярово.

Тунджанските земи имат многовековна култура и история. Десетки археологически  паметници свидетелстват за развитието на човешките общества  тук през  различни епохи.

Десетки са проявите по повод Деня на община „Тунджа” 22 април, който е и Международен ден на Земята. Празниците по повод Деня на общината се провеждат всяка година през месец април с поредица от културни и спортни прояви във всичките 44 села на общината. В навечерието на празника се връчват годишните награди на „Тунджа” за стопанска инициатива, за постижения в спорта, „За граждански принос”, златен и сребърен герб на общината.